Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Балканите

Балканите

 Работи за Балканите от 2008 година. Пише в ПриродаОбщество и Приключения Главен редактор на Приключения от 2015г.

Уеб сайт::

ЕНЬОВДЕН – ТРАДИЦИИ, ОБИЧАИ И ТРАПЕЗА

На 24 юни отбелязваме народния празник Еньовден, а Българската православна църква почита Рождението на Свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че предрича появата на Спасителя. Той проправя път за неговото дело, а по-късно сам го покръства във водите на река Йордан. Именно с кратките форми на Йоан /Иван/ – Еньо или Яне, идва и името на народния празниккойто всъщност е стар езически празник в чест на лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Летен Ивановден, Иван Бильобер. Това разнообразие от имена /още – Яновден, Иванден, Ивъндън, Драгийка/ се дължи на преплитането с християнската традиция, т.е. смесването на обредите и традициите на двата празника.

 

ТРАДИЦИИ, ОБИЧАИ И РИТУАЛИ

В народните схващания Еньовден бележи средата на лятото и носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. Той е любим летен празник и на млади и на стари, който разделя годината на две, явява се като граничен период в годишния календарен цикъл. Вярва се, че след него започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“, т.е., че е време да се помисли за дългите студени месеци. В този най-дълъг празник в народния календар според народната вяра слънцето разгръща цялата си мощ и след това започва бавно „да умира“, а дните да намаляват. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев – например в миналото младежите палят огньове и ги прескачат, за да са силни и жизнени. Според поверието, в този ден на апогей небесното светило става по-рано от всякога и при изгрева си „трепти“ и „играе“, затова рано сутринта моми и ергени излизат на поляни  и високи места над селото, за да посрещат изгрева, който ще ги дари със здраве и жизненост. Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Това измиване има смисъл на пречистване, защото се вярва в лечебната сила на речната вода, в която слънцето се е „окъпало“. Къпането на Еньовден е всеобщо, то е едно от обредните къпания през годината – един важен християнски елемент, свързан с ритуала на кръщаването във водите на р. Йордан, както и едно сложно преплитане на обредите за здраве в този ден с древния култ към водата и слънцето.

Главна роля в празнуването този ден освен водата играят и лековитите билки. В тази връзка, в народния календар Еньовден е най-вече празник на билките. Той е известен с това, че в нощта срещу него се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето.

Сред народа е разпространено поверието, че има 77 и половина различни болести по човека и за 77 от тях има лек. За половината също има цяр и той е половин билка, която обаче само определени билкари могат да открият в нощта срещу празника, тя се бере със затворени очи, наслука. Вярва се, че само в тази нощ „звездите слизат“ и даряват билките и тревите с могъща целебна и магическа сила. Затова рано сутрин – още преди изгрев слънце, моми и жени, врачки, баячки, млади и стари берат билки, като еньовче, маточина, иглика и други, които използват за лек и магии през цялата година. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, билките, набрани на Еньовден се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето /цветето на здравето и дълголетието/, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони броят на китките е толкова, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на когото е наречена. После тя се закачва някъде в дома и се използва през цялата година за лечение на болните. От останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.

За здраве и предпазване, в миналото се извършва и миене с водата, в която са натопени еньовските билки през нощта. Според народната вяра това е една необходимост от пречистване, защото тъкмо срещу Еньовден тъмните сили си дават среща, от потайна доба до изгрев слънце, когато е най-благоприятното време за извършване на различни магии и заклинания. Тогава се явяват т.н. житомамници, бродници. С тях е свързан още един  характерен за този ден обичай – „грабенето“/крадене/, „маменето“/примамване/ на плода от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. В някои райони на Западна България се вярва, че магическата сила на еньовската роса се използва от магьосниците бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви или в нивите на този, който е поръчал краденето. Така те обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата – избуява. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от измамници. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.

Еньовден се приема за много благодатен за правене на предсказания и гадания за бъдещо плодородие, за здраве, женитба и любов, подобно на Нова Година, Гергьовден и други празници. Прави се обичаят „напяване на китки или пръстени“, /аналогично – ладуване/. В Югоизточна и Североизточна България гаданията се разгръщат най-напред в обичая „Еньова буля“ или „Еня“, свързан отново с магическата сила на водата. В него участват момите, а се гадае за всички – моминските китки за женитба,  а на останалите — за здраве и плодородие. Булята е малко момиченце - изтърсак /последно на майка/, на 4-5 години. Четири моми отиват в къщата на детето и го обличат в невестинска премяна, на главата с невестинско червено було. През цялото време, докато трае обличането, детето не стъпва на земята, а стои в скута на някоя от четирите девойки. Една от момите взема приготвената Еньова буля на раменете си и заобиколена от останалите излиза навън. Всички обикалят три пъти къщата, пеейки песни със сватбарски сюжет, след което шествието тръгва из селото, спира пред кладенци и чешми /обикаля ги три пъти, пеейки песни за плодородие и любов/, а после излиза на полето по ниви и градини. Накрая шествието на момите се завръща в дома на Еньовата буля, където идва ред на ладуването – един интересен обичай-гадание за женитба, наричан напяване на китките и пръстените на момите. Още предишния ден всички девойки в предбрачна възраст, наливат от вечерта в котел „мълчана вода“ /налята мълчешком, при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила/, в който хвърлят своите китки. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. Котелът пренощува на открито под трендафил, а на другия ден малката прорицателка, Еньовата буля, с лице, обърнато на юг, вади китките със завързани очи и ги нарича, а момите напяват за женитба и имотност.

В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.

На 24 юни имен ден празнуват Еньо, Яни, Яна, Иван, Ивана,  Йоан, Йоана, Даян, Даяна и техните производни, както и Биляна и всички с имена на билки. Смята се, че в името на този празник са се слели две имена – Еньо и Йоан, както и две култури – прабългарската и християнската. „Ени“ е прабългарска дума със значение „нов ден“. В миналото Нова година е започвала след най-дългия ден в годината.

На Еньовден празнуват своя професионален празник фармацевтите, билкарите, лечителите.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

  • Поверията разказват как в утрото на 24 юни слънцето „трепти“, и който успее да види това явление, цяла година ще се радва на крепко здраве. По изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънцето и да погледне през рамо своята сянка – ако тя е цяла – ще е здрав, ако е половина – ще боледува.

 

  • Също така се вярва, че еньовските билки притежават силата да лекуват бездетни жени и прогонват злите духове.

 

  • Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.

 

  • Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ /лош ден/ и се вярва, че „Свети Еньо“ ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

 

  • Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Счита се, че тогава парите излизат и е безопасно да се вземат.

 

  • През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

 Има едно цвете, което се нарича самодивско, и от което самодивите вият венци. Това е зимзеленът (Vivca herbacea).



Митичните същества се събират тъкмо на местата, които са обрасли с него. Там те танцуват, вярва народът.

Смята се, че зимзеленът има вълшебна сила и на Еньовден с набраната билка се гадае.

 

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

ПЪЛНЕНИ КАРТОФИ

Продукти:

1 кг. едри картофи, 1/2 кг телешко месо, 2 глави лук, 1/4 ч.ч. ориз или булгур, 1/2 ч.ч. олио, 1/2 буркан домати от консерва, няколко камбички /може и кисели/ сол, червен пипер,чубрица, черен пипер, индийско орехче, джоджен, босилек, чесън.

Начин на приготвяне:

Най-напред в мазнината се задушава настърганият лук, след което се прибавя оризът /булгурът/, месото и миризмите, без босилека и чесъна. Сместа се разбърква добре.

Почистените и издълбани картофи се пълнят със сместа, нареждат се в тава и се покриват с капаче от камбичките. Заливат се с 1 ч.ч. вода и се пекат в умерена фурна. Преди да се зачервят,се покриват с доматите, поръсват се с босилек и чесън и отново се запичат.

СЛАДКА БАНИЦА С ОТВАРА ОТ БИЛКИ

 

Продукти:

За тестото – 1/2 кг бяло брашно, 1 с. л. олио, , сол;

За плънката – 2 ч.ч. орехови ядки, 1 1/2 ч. ч. захар, настъргана лимонена кора;

ок. 1/2 ч. ч. олио за намазване, сухи билки по избор.

 

Начин на приготвяне:

Най-напред се прави отвара от билките. Като изстине, от брашното, олиото  и малко сол се омесва меко тесто. Оформят се към 10 топчета, покриват се с кърпа и след час се разточват на кори.

Нареждат се в намаслена тавичка, ръсят се с олио и част от плънката. Така – докато свършат корите, като последната се маже само с мазнина. Пече се в умерена фурна.

Докато е още гореща, баницата се поръсва с подсладената билкова отвара и се завива с кърпа да изстине.

 

                                                                                                                                             Росица Върбанова

           Музей на мозайките – Девня

       с филиал Етнографска къща с. Кипра

 

 

Стартираща пресконференция по проект "Виртуален и мобилен музей на биоразнообразието"

На 26.06.2019 г. от 15.00 ч. в гр. Кресна, сградата на Община Кресна, зала „5-ти октомври“ на следния адрес: гр. Кресна, ул. "Македония"  96 ще се проведе стартираща  пресконференция по проект "Виртуален и мобилен музей на биоразнообразието" /“Virtual and Mobile Museum of Biodiversity”/, 

Община Кресна  е водещ партньор по проект "Виртуален и мобилен музей на биоразнообразието" /“Virtual and Mobile Museum of Biodiversity”/, финансиран от Програма за сътрудничество Interreg V-A “Гърция-България 2014-2020”. На стартиращата  пресконференция  ще бъде представена подробна информация за проекта и участващите партньори.

 

Ръстът на рекламния пазар в България през 2019 г. е тройно по-голям от глобалния

Запазва се тенденцията дигиталните медии да са основният двигател за растежа на инвестициите.

Темпът на нарастване на инвестициите в реклама в България остава стабилен и близо три пъти по-висок от глобалния. В световен мащаб той се очаква да достигне 3.6%, а у нас – 9.5%, сочат данните в последния доклад на Dentsu Aegis Network, публикуван тази седмица. Като цяло прогнозите са разнопосочни на различните пазари.
 
Впечатление прави, че последната прогноза за ръст на инвестициите в реклама в глобален мащаб са по-песимистични от тези, направени в началото на годината, когато се говореше за 3.8%. По-малкото число спрямо януарската прогноза отразява ефекта за индустрията от бавния старт на годината по отношение на икономическия растеж.
 
За сравнение, ръстът на рекламните инвестиции в световен мащаб през 2018 г. бе 4.1%. Въпреки тазгодишното забавяне на темпа, очакванията са индустрията да възстанови и ускори ръста си до 4.1% през 2020 г. Това ще стане най-вече благодарение на Европейското първенство по футбол, Летните олимпийски игри в Токио и Президентските избори в САЩ.
 
В България през миналата година ръстът бе от 9.1%.
 
Иначе, запазва се тенденцията дигиталните медии да са основният двигател за растеж на инвестициите, както в световен мащаб, така и у нас. Предвижда се глобално те да нараснат с 11.5% на годишна база през 2019 г., а през 2020 г. да достигнат 45% от общите рекламни инвестиции. 
 
У нас прогнозата е онлайн рекламата да спечели близо една четвърт от общите рекламни инвестиции през 2019 г, а през 2020 – да го надмине. Делът на телевизията в общите рекламни инвестиции през тази година остава 55%. Тенденцията за постепенно и плавно преразпределение на разходите от ТВ към дигитални медии средно с процент – процент и половина на година – най-вече към онлайн видео, ще остане валиден и през 2020 г.
 
През 2019 г. мобилната реклама и онлайн видеото се превръщат в основните двигатели на ръста на дигиталните медии. Прогнозата сочи, че близо 1/3 от глобалните онлайн инвестиции ще бъдат доставени през мобилна реклама, а в България за втора поредна година тя ще задмине разходите за дисплей, достигайки над 46% от общите дигитални инвестиции. През 2020 г. се предвижда мобилната реклама да отхапе над 50% от онлайн разходите за реклама на пазара у нас. 
 
Най-важните медийни тенденции: 
  • Глобалните медийни инвестиции ще достигнат 609.9 милиарда щатски долара, отбелязвайки ръст на годишна база от 3.6% през 2019 г. 
  • По-ниската цифра спрямо януарската прогноза се дължи на световната икономическа несигурност, която влияе върху потребителската активност и намалява повече от очакваното ръста на ТВ-инвестициите от началото на годината. Прогнозата е растежът да се възстанови през 2020 г. до 4.1% в световен мащаб – почти достигайки нивата на ръст от 2018 г (4.3%). 
  • Дигиталните медии остават основния двигател на растеж за медийните инвестиции и се очаква техният дял да достигне 41.8% от общите разходи за реклама в световен мащаб през 2019 г. (увеличение спрямо прогнозата от началото на годината). 
  • Онлайн видеото (20.5%) и социалните медии (19.8%) са най-бързо развиващите се дигитални канали, чийто ръст се задвижва най-вече от консумацията им през мобилни устройства. Развитието на 4G и 5G ще играе основна роля за ръста на консумацията на съдържание през мобилни устройства, защото ще позволи много по-бърза обработка на съдържанието за жадния за данни краен потребител, и много повече възможности за предоставяне на иновативно съдържание от страна на брандовете. 
  • Рекламата през мобилни устройства остава най-бързо развиващата се платформа, като се очаква през 2019 г. тя да нарасне с 21.4%.
  • Paid search също показва непрекъснат растеж и е с най-голям дял в общите дигитални рекламни инвестиции в световен мащаб. Основната причина за това през 2019 г. са нововъведенията от страна на Amazon’s search advertising.
  • Ръстът на инвестициите в телевизия падат по-бързо от предварителните прогнози – през 2019 г. с -0,1%, като през 2020 г. прогнозата е растежът да се възстанови с 0,6%.

Ритейл парковете се насочват към малките градове в България

Снимка: Pixabay

Oбщото предлагане в страната надхвърля 160 000 кв. м. през 2018 г.

В Централна и Източна Европа развитието е насочено към ритейл паркове в по-малките областни градове. Тази тенденция е видима в България, където търговците търсят възможности за разширение и увеличаване на присъствието си извън столицата и големите градове. Това показва проучване на глобалната консултантска компания Cushman & Wakefield, чийто стратегически партньор за България е Forton.

Според експертите това изместване на фокуса дава възможност за развитие на малки и средни като квадратура ритейл паркове в населени места с под 100 000 жители, като вече се работи по такъв тип търговски площи.

Общо в Централна и Източна Европа през 2018 г. са завършени 219 000 кв. м нови площи в ритейл паркове, или със 17% повече в сравнение с предходната година. Най-големите пазари са Чехия, Румъния и Полша, които общо представляват 66% от цялото предлагане. В България, по данни на Cushman & Wakefield Forton, общото предлагане надхвърля 160 000 кв. м.

„През последните години ритейл парковете в Европа се превръщат във все по-успешна алтернатива на търговските центрове, особено в по-малките населени места, където няма възможност за мащабни проекти. За да се съобразят с променящите се потребителски нагласи обаче, собствениците трябва да осигурят допълнителни стимули за клиентите. Това може да се постигне чрез разширяване на микса от наематели, включването на повече оператори на храни и напитки, както и на брандове за дрехи“, казва Иван Граматиков, мениджър „Търговски площи“ в Cushman & Wakefield Forton.

По-ниските наеми и гъвкавото разпределение на площите са сред основните фактори, които привличат интереса на търговците към ритейл парковете. Сегментът следва различни тенденции в Западна и Източна Европа. Докато в Западна Европа пазарът постепенно достига зрялост, в Централна и Източна Европа, той все още е в начален стадий на развитие и показва потенциал за растеж.

 

Banner 468 x 60 px