Вход
обновено 6:53 PM EET, Jan 15, 2018

Светлина в тунела за защитата на доброто име и търговска репутация на юридическите лица

Първи стъпки на българския съд за признаване правото на юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди.

Може ли по неправомерен начин да накърниш доброто име и репутация на някого и да не носиш отговорност за това. Може, смяташе дълги години българският съд, стига потърпевшият да е юридическо лице. Проблем, който придоби особена острота в една информационна среда, където създаването на фалшиви новини, съдържащи злепоставящи твърдения, не изисква особени усилия, но за сметка на това те се разпространяват мълниеносно.

Една птичка пролет не прави, но ако единичният случай не се забележи и не му се отдаде дължимото, положителната промяна може и да не се случи. Макар и на първа инстанция, решение на български съд, с което се присъжда обезщетение на юридическо лице за претърпени неимуществени вреди, влезе в сила.

Предистория 

Обезщетението за причиняване на неимуществени вреди е уредено в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) като част от правния институт на непозволеното увреждане (член 45 до 54 от ЗЗД). Общото правило е, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди, които нямат конкретно материално изражение, съдът определя размера по справедливост. 

Много може да се коментира колко остарял е един от най-важните закони в България и как по почти всяка негова разпоредба има противоречива съдебна практика. В конкретния случай обаче не може да се вини законодателят, приел ЗЗД през далечната 1950 г. При тълкуването на разпоредбите за непозволеното увреждане съдът е този, който реши, че единствено физическите лица могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди. Прието и затвърдено беше разбирането, че неимуществените вреди засягат неблагоприятно единствено психическите преживявания на увреденото лице (причинявайки болки и страдания), а е безспорно, че юридическите лица не могат да страдат емоционално. 

По отношение на този текст от ЗЗД съдът изневери на наложилото се схващане, че не е мащеха за едни и майка за други и създава съдебна практика в подкрепа на всякакви, дори и противоположни тълкувания. Отказът да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица остана устойчив и всички опити да се търси промяна, дори в най-новата практика на Върховния касационен съд, бяха неуспешни. 

Промяната 

За първи по-съществен знак за появила се възможност за ново тълкуване на текстовете на закона може да се счита Определение №400 от 26.11.2013 г. на Върховния касационен съд по частно гражданско дело 6155/2013 г. (Определението). Съдът е сезиран да разгледа казус, при който иск на юридическо лице за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е счетен от долните инстанции за изначално недопустим и делото е прекратено, без да се разгледа по същество. Решаващият състав, постановил Определението, връща делото, като задължава първоинстанционния съд да разгледа спора по същество. В мотивите се съдържа и този лъч надежда, който чакахме толкова време: "Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т.ч. и на юридическо лице (ЮЛ). Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от ЮЛ и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди, което поставя въпроса и за осъвременяване на практиката ни в контекста на тази на ЕСПЧ (Европейският съд по правата на човека) в тази насока."

Цитираното Определение и желанието да се търси справедливост даде импулс на една от големите международни търговски вериги, опериращи в България (Търговската верига), да заведе иск срещу юридическото лице управляващо електронния сайт www.pik.bg(Ответникът). Претендирано беше обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Търговската верига от две статии, публикувани на сайта на Ответника, които, използвайки груб и непрофесионален език, разпространяват невярна информация за Търговската верига.

Решаващият състав по гражданско дело 8206/2016 по описа на Софийски районен съд прие за доказано, че действително информацията, която се разпространява с двете статии, е невярна и уврежда Търговската верига, и в разрез с досегашната съдебна практика присъди обезщетение за неимуществени вреди. Решението на съда не беше обжалвано и влезе в законна сила. 
За да се произнесе по този революционен начин, решаващият съдебен състав сподели основните доводи, изложени в иска на Търговската верига, а именно:

- Текстовете на ЗЗД не изключват изрично търговските дружества от субектите, които имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Дори в много по-нови разпоредби, в други закони, които предвиждат правото на подобно обезщетение, не само няма изрична забрана, а напротив. Логическото тълкуване на член 631а, ал. 2 и ал. 1 от Търговския закон дава право на обезщетение за неимуществени вреди дори на юридическо лице, когато молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена. Законът за марките и географските означения (чл. 76а във връзка с чл. 76 и чл. 2) също предвижда възможността за притежателя на марка и лицензополучателя на изключителна лицензия, независимо дали са физически или юридически лица, да предявят иск за обезщетение на неимуществени вреди при нарушение на правата им.(Следва да се отбележи, че до този момент цитираните текстове от Търговския закон и от Закона за марките и географските означения са тълкувани от други съдебни състави с разбирането, че дори и в тези хипотези на търговско дружество не може да се присъди обезщетение за неимуществени вреди.)

- В решението си по дело Т-88/09 от 8.11.2011 по казуса Idromacchine Srl v. European Commission Съдът на Европейския съюз по ясен и категоричен начин се произнася в подкрепа на правото на юридическите лица да получават обезщетение за неимуществени вреди. В посочения казус италианското корабостроително дружество Idromacchine Srl осъжда Европейската комисия да му заплатиобезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) евро за претърпените от дружеството неимуществени вреди плюс съответните компенсаторни и мораторни лихви. Неимуществените вреди на Idromacchine Srl се изразяват в публикуването в Официалния вестник на Европейския съюз на подвеждаща информация, засягаща по-специално доброто име и реномето на Idromacchine Srl. Съдът на Европейския съюз е на мнение, че едно такова неблагоприятно представяне на Idromacchine Srl като предприятие, което не може да предостави услуги, съответстващи на действащите стандарти, и така да изпълни договорните си задължения, засяга отрицателно доброто му име и реномето му, които сами по себе си имат търговска стойност, което Европейската комисията впрочем не оспорва в писмените си изявления.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) също признава правото на юридическите лица да получават парични обезщетения в случай на нарушаване на техни неимуществени права. Това твърдение се подкрепя от решението на ЕСПЧ по казуса Comingersoll S.A. v. Portugal. В този казус дружеството Comingersoll S.A. осъжда правителството на Португалия да заплати обезщетение в размер на 1.5 млн. ескудос за нарушение на чл. 6, §1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията), който урежда правото на справедлив съдебен процес за всяко лице, без значение дали е физическо или юридическо. Ратифицирайки Конвенцията, България ясно и категорично е заявила желанието си да спазва нейните разпоредби, които с акта на ратификация са станали част от вътрешното право на страната.Какво следва

Към настоящия момент не можем да кажем дали влязлото в сила решение е първото от много такива или виждането, че съществуващата практика трябва се промени, ще остане несподелено от други съдебни състави. Ясно е, че за да са достатъчно защитени в България, юридическите лица би следвало да имат право на обезщетение за неимуществени вреди по общия ред на ЗЗД. Доброто име и търговската репутация не са просто абстрактни понятия, а са съществени активи на всяко едно юридическо лице, имащи особено голямо значение за развитието на бизнеса в съвременния конкурентен пазар. Негативните последици от накърняване на търговската репутация винаги имат комплексен характер, т.е. те засягат различни бизнес показатели като клиентела, оборот, партньори и други, а материалното отражение има неясно и продължаващо във времето действие.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/vsichko_za_pravata_ni/2018/01/07/3101344_svetlina_v_tunela_za_zashtitata_na_dobroto_ime_i/

Banner 468 x 60 px