Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019

Пчеларят Симеон Тодоров - Боледувам, когато се разболее кошер


Пчеларството ни страда от кражби - крадат кошерите! Земеделците действат като хищници. Заради препаратите, с които пръскат посевите си, за последните 10 години от 715 хиляди кошери сме останали с 480 хиляди, казва Симеон Тодоров, председател на сдружение на пчеларите от клуб № 1. Той призовава да преосмислим земеделските си системи и да пазим природата, като се прекрати употребата на синтетични пестициди. “Превърнахме полето в пустиня. Стигна се дотам, че пчелите намират по-лесно паша в населени места, отколкото на полето. Земеделците теглят огромни кредити и купуват комбайни за милиони после правят чудеса, за да ги изплатят, без да мислят за другите около тях, за природата. И пчелите си отиват! А те са най-удивителният вид на планетата, те са по-големи биохимици и биофизици от нас.
Можем само да се учим от ципокрилите

Да не забравяме и думите на Айнщайн, че човечеството ще просъществува едва 4 години, след като загине последната пчела.”
Заедно със съпругата си и дъщеря си Тодоров отглежда близо 300 кошера в землището на село Рашково, област Ботевград. Казва, че е грешно да определяме пчеларството като бизнес. Въпреки че се занимава с това само от 15 години, той го определя като занаят и мисия. По думите му пчелата е единственото живо същество, което дори когато се храни, създава живот и ни напомня, че 70% от продуктите на трапезата ни зависят от тези насекоми. “Когато някой кошер се разболее, и аз боледувам с него. Всяка пчеличка има нужда от внимание”, споделя пчеларят и разказва за жужащите създания като приказка. Ако на едно цъфнало дърво има сто хиляди цвята, то иска да бъде опрашено. Това го върши пчелата. Когато тя мине покрай едно цветче и го опрашва, едновременно с това се храни с прашец от тичинките, с който цветчето й плаща затова, че го е опрашила. Малкото хвъркато не само се грижи за това да ни доставя най-полезната и единствената храна, която не се разваля – меда, но и неусетно с опрашването помага на хиляди растителни видове да продължат да съществуват.


Фермерът изтъква и другите пчелни продукти, които често подценяваме - прополиса, цветния прашец, пчелния восък, пчелното млечице... Те трябва да присъстват постоянно в бита ни, казва Тодоров. Издигаме в култ чужди продукти и суперхрани, а забравяме нашите. Пчелният прашец е храната на бъдещето и неслучайно най-много дълголетници се срещат сред пчеларите именно заради него. Действа антисептично и антитоксично, засилва имунитета срещу вирусни инфекции, затова е особено полезен за възрастните хора.
В природата има перфектни решения за всичко, продължава пчеларят. Всяко цветче на дърво има твърда обвивка, която го пази от радиация, от космически лъчения. Точно от тези цветчета пчелите събират прополис. Вкарват го в кошера и дезинфекцират с него въздуха. Ние, пчеларите, помирисваме кошера и знаем, че когато мирише силно на прополис, кошерът е здрав. “Вече е доказано, че ако хората приемат редовно прополис, по 30 капки дневно, се предпазват от тумори и особено от рак на храносмилателния тракт, на дебелото черво. Елексирът убива вирусите в организма, помага при болно гърло, кожни проблеми, афти, дезинфекцира устната кухина.”


Малко хора знаят, че медът не се озахарява, а кристализира. В него има захари, но те са монозахари, които се разтварят напълно в човешкия организъм за разлика от тетразахарите, които са в бялата захар. Неслучайно казват, че тя е едно от трите смъртоносни Б-та - бяло брашно, бяла захар и бяла сол, които не се разграждат в организма, водят до натрупване и до болести. Медът е храна - лекарство. И захар да сложите в кошера, пчелите са способни да я превърнат в мед, важното е след като се извади медът, да няма вмешателство от пчеларите и да не се добавя захар. Минало ли е през пчелата, със сигурност е направено както трябва. Пчелата не работи за пари. Това е храната, с която храни децата и себе си. За съжаление консумацията му в България е доста ниска. В другите страни се пада по 7 кг на човек на година, а у нас по 300 г.

Пчелният прашец - храната на бъдещето
Съпругата на пчеларя, Лилия Тодорова, споделя с нас рецепта с пчелен прашец, която приготвя на семейството си. В сока на 1 кг лимони се слагат 100 гр пчелен прашец и един буркан мед - 700 гр. Разбърква се хубаво. Получава се концентрат, който винаги стои на вратата на хладилника им. Всяка сутрин слага по 100 мл от него в чаша и долива с вода. Вместо да купува газирани напитки, предпочита с този еликсир да черпи гостите си. Действа разхлаждащо в жегите, а и е прекрасен за имунната система.

 

Последно променена вЧетвъртък, 22 Октомври 2015 18:54
Banner 468 x 60 px