Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Водопад "Сини вир", с. Медвен

Cини виp e имeтo нa мaлъĸ вoдoпaд, нaмиpaщ ce нa Meдвeнcĸa peĸa в близocт дo c. Meдвeн. Boдният пaд e oĸoлo 3-4 мeтpa, нo cĸaлитe и cиньoтo eзepцe (виp), ĸoeтo ce oбpaзyвa oт вoдaтa, пpaвят мяcтoтo пpиĸaзнo ĸpacивo.

Зa дa cтигнeтe дo вoдoпaдa, пъpвo тpябвa дa минeтe пpeз ceлo Meдвeн, ĸoeтo ce нaмиpa cгyшeнo в южнитe cĸлoнoвe нa Cтapa плaнинa cpeд вeĸoвни и нeпoĸътнaти ĸpacиви гopи.

Bлизaйĸи в ceлoтo, cлeдвaтe тaбeлитe зa Eĸoceлищe "Cиния виp". Cлeд няĸoлĸo ĸaлдъpъмeни yличĸи, пътят cтaвa тeceн и вoди диpeĸтнo дo eĸoceлищeтo. Πo пътя щe видитe тaбeлa зa eĸoпътeĸa Cини виp, ĸoятo пoдминaвaтe.Oт Eĸoceлищe "Cини виp" зaпoчвa пътeĸa, ĸoятo ce cпycĸa нaдoлy и пocлe ce движитe пo нeя oт лявo нa peĸaтa. Cлeд oĸoлo 15-20 мин. пeшa щe cтигнeтe дo вoдoпaдa.

B пpoлoмa нa cĸaлитe нaд вoдoпaдa имa oщe няĸoлĸo мaлĸи вoдни пaдa, a нa caмaтa peĸa, aĸo пpoдължитe нaгope пo тeчeниeтo, щe oтĸpиeтe вoдoпaдитe "Cĸoĸoвeтe".

www.waterfallsbg.info

ВИШЕГРАД И МОСТЪТ НА ДРИНА, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

www.andrey-andreev.com

Когато за пръв път сме в Босна и Херцеговина и още в началото спрем на прекрасно място. Мостът на Дрина и Вишеград ни грабнаха веднага.

На това място, гдето Дрина с цялата тежест на своите зелени и пенливи водни маси избликва от затворения наглед масив на черните и стръмни планини има голям, стройно изграден от камък мост с единайсет широки свода. От тоя мост като от основа се разтваря ветрилообразно цялата вълниста долина с вишеградската „касаба“ и нейната околност, със селцата, полегнали в гънките на възвишенията, които са покрити с ниви, пасища и сливаци, кръстосани със синори и плетове, осеяни с горички и редки купчинки чер бор. Така, като се гледа от дъното на кръгозора, изглежда, че от откритите сводове на моста тече и се разлива не само зелената Дрина, но и цялата тази слънчева и питомна земя с всичко, което е по нея, и с южното небе над нея.

Мостът на Дрина, Иво Андрич

Мостът на Дрина

Лошото време ни преследваше из цяла Сърбия, та чак до границата. Дъждът и прекалено студеното за август време не ни помогнаха особено да се насладим на красотите на Тара планина, щяхме да им се нарадваме на връщане. Прекосихме границата между Сърбия и Босна и Херцеговина и се насочихме към първия град по пътя ни – Вишеград.

Вишеград

Вишеград е малко градче с около 6000 жители по поречието на река Дрина, точно където в нея се влива река Рзав. Дрина винаги е била гранична река, още по времето на Римската империя реката е била границата между източната и западната части на империята. В по-близко минало е делила Османската империя и Сърбия, а след това Австро-Унгария и Сърбия.  А сега на левия бряг през по-голямата част от течението на Дрина е Босна и Херцеговина, а на десния – Сърбия. Така и Вишеград винаги е бил близко до врящите и кипящи балкански граници.

 

Višegrad е на територията на Република Сръбска, част от държавата Босна и Херцеговина. Тук важат и сръбски динари и босненски марки, и най-вече евро.

 

Мостът на Дрина

Вишеград се е развил, благодарение на една придобивка от XVI век, мостът, построен от Синан по инициатива на Мехмед Паша Соколович, който е роден в Херцеговина и е от сръбско семейство. Та този велик везир на Османската империя е увековечил името си с мост, свързващ Босна и Херцеговина със Сърбия. Този път е водел от Сараево към Цариград (Истанбул).

От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло.

Иво Андрич

Спряхме колата на чаршията, или там, където е била, а сега е паркинг, точно пред белокаменния мост. Веднага започнаха да ни предлагат разходка с лодка, а ние просто си платихме паркинга и се насочихме към разходката, но без лодка. Който и да е посетил Вишеград, вероятно е останал изумен от прекрасната природа, зелените хълмове и зеленикавата река, криволичеща между тях. Тръгнахме по моста, а над нас небето е леко натежало от облаци, но са ни първите часове без дъжд от два дни.

Мостът на Мехмед паша Соколович е изумителен пример за османската архитектура. Красив и почти вечен, строен през годините от 1571 до 1577 с ангария, събирана от сръбските села наоколо и дори от случайни сръбски пътници, попаднали не на място. Дълъг е 180 m и широк около 6 m, полегнал на 11 арки над реката. По средата на моста има изградени две тераси, това е капията. Тук по турско време, а и след това, е можело да седне местния вишеградчанин да пие кафе и да поклюкарства с съгражданите си. На едната от терасите се издига и стълб, на който е изписан стих (тара), на който пише кой е построил моста и кога, за прослава на името му и на творението. Тук са се окачали важните за града обявления.

Мостът е преживял над 400 години, но не и без поражения, и всичките са били от човешка ръка. По време на Първата световна война е бил обстрелван от сърбите и в последствие взривен от оттеглящите се австрийски войски. И така е останал без три от стълбовете си. След това е бил поправен, но не го подминала и Втората световна война, през която са нарушили пет от красивите арки. Мостът е бил свидетел и на много чудовищни събития и по време на войната в Босна и Херцеговина тук са били убити стотици босненци.

Мостът странно завива като не тръгва по новия път за Сараево а наобратно, но преди векове пътят не е бил по поречието на Дрина а към Рогатица (това си е мое предположение, а и гледам картата от 1911г.)  Векове наред това е бил единственият път през тази, сега малко поограничена от ВЕЦ-ове, река. Преди не повече от век е било последното наводнение, което е покрило моста изцяло. През годините когато Вишеград е бил под управление на императорската власт на Австо-Унгария е била прокарана теснолинейка от Сараево към Вишеград, Вардище и Увац. Сега има само туристически спомен между Вишеград и Мокра гора в Сърбия. Този влак не успяхме да видим, но следващия път ще го издебнем.

Карта от 1911г.

 

Мостът на Мехмед Паша Соколович от 2007 г. е в Списъка на световното културно и природно наследство на .

 

„Мостът на Дрина“ от Иво Андрич

Не си посетил моста над Дрина, ако не си прочел „Мостът на Дрина“ на носителя на Нобелова награда по литература Иво Андрич, единствения нобелист от . Иво Андрич е най-значимият писател на тогавашна Югославия (1892- 1975 г.), успешен дипломат на кралство Югославия. Книгата е най-добрата му работа и ви я препоръчвам, особено ако не сте от . Разказва историята на града и на моста още от създаването на моста, та до 1914г.

Колкото и пъти да минеш по моста на Дрина и да се спреш на капията, за да се снимаш, никога не е достатъчно. Ние идвахме и друг ден, просто така, за да се разходим.

Андричград

Във Вишеград отскоро има и друга забележителност, която не е от XVI век, но е посветена на големия писател Иво Андрич – Андричград.  Емир  Кустурица е един от нашите любимци на Балканите. И след като създава Дървения град (прекрасно място на 25km от Вишеград, но в Сърбия, ако не сте го виждали – прочетете тук), се захваща с поредния си проект – каменния град, на „ъгъла“ между реките Дрина и Рзав, в центъра на Вишеград. Каменният град е смесица от всякакви стилове архитектура и разхождайки се там се чувства човек като на кино. Едно прекрасно място, пълно с истинска емоция измежду сгради като излезли от декори на филми.

Ние седнахме да похапнем на терасата на хотел Андричев Конак, с гледка към моста, и се радвахме на преминаващите по него туристи. Много спокойно и приятно се почувствахме във Вишеград и съжаляваме, че не отделихме време да поостанем там, но Вишеград не е за туристи, любители на многолюдни места, тук бе по-лежерно и спокойно, а ние обичаме такива места, пълни с история от една страна и от друга спокойни и без напрежение, но с красиви гледки и приятни хора.

www.andrey-andreev.com

СОФИЯ ЗА ГОСТИ, А И ЗА МЕСТНИ – ДВОРЕЦА, НАРОДНИЯ ТЕАТЪР И ГРАДСКАТА ГРАДИНА

Откъдето и да дойдеш, е забележителна и красива туристическа дестинация. А най-красива е за хората, които живеят в нея.

/Една статия с много сезони./

Лятото отмина и изчезнаха шумните групички млади хора, насъбрали се в Градската градина. Градината и фонтаните събират стотици жители и гости на столицата в летните дни и вечери, излезли на разходка или на разхлада. Полянките в паркчето се изпълват с младежи, деца тичат по тревата. Градската градина е едно от най-позитивните места в София. Някак си, трудно е да намерите негативна енергия там, всичко изглежда някак живо, ентусиазирано и оптимистично. В парка има и малка обществена библиотека, а често на алеите могат да се видят и временни изложби. Всеки път като се разхождаме тук, се чувстваме по-млади с всички шумни младежи наоколо и малко по-космополитно с всичките чужденци, дошли да вкусят от младежкия кът на София.

Градската градина

Гледка над дърветата на Градската градина.

Градската градинка е най-старият парк в София (4 април 1878г.) и се е наричал Александровска градина.

 

 

 Народният театър и градската градина заснети с дрон от нашия добър приятел Стефан Сърмабожов – Facebook / Web page 

 

Ако току-що сте пристигнали в София и се чудите откъде да започнете разходката си, Градската градина е чудесна отправна точка. Жена ми смята, че е площад  „Княз Ал. Батенберг“, но на него винаги има спрели много коли, та ще го объркате с паркинг. На самия площад ще ви е трудно да се задържите дълго заради натоварения трафик, но районът около него предоставя чудесни възможности за среща с духа на столицата и с някои от най-емблематичните й забележителности – Народния театър с Градската градина и двореца.

Народния театър „Иван Вазов“

Народния театър е една от най-емблематичните сгради на София и надали има любител на театралните постановки, който да не е гледал представление в красивия му и обширен салон. Ако сте много ентусиазирани да гледате представление, няма да сбъркате да го посетите. От септември до юни има такова почти всяка вечер, а програмата можете да намерите онлайн. За най-популярните постановки билетите се купуват месеци напред, но ако сте решили в последния момент, не пречи да пробвате – пак ще попаднете на добра постановка. Поне веднъж трябва да посетите постановка в Народния театър. Освен, че е средище на театралната култура в страната ни, фоайето и коридорите му са своеобразен музей на българския театър, с картини на знаменити артисти и легенди от българската култура.

Красивата червена сграда е построена между 1904 и 1907г. А първото представление е в деня на откриването на театъра на 3 януари 1907 г. Театърът е унищожен по време на пожар на представление през 1923 г. и възстановен през 1926-29 година. Това е на практика първата железобетонна сграда в България. Сценичната механизация, монтирана тогава, работи и до днес. Над 80 години безпроблемно си вършат работата и пружините, които държат двете каляски на покрива на театъра.

  

През уикенда районът се изпълва от софиянци и гости, излезли на разходка или на културен туризъм. Събота и неделя, когато времето е хубаво. Мими, Ани и аз често се разхождаме тук и може да ни засечете  с кафе от „Коста“ (има Коста кафене точно до парка) и хубава книга в ръка, или пък с бира и приятна компания. Стоим и гледаме шумотевицата около нас също и как запалени  шахматисти играят шах с някакъв странен ентусиазъм. По обед често се чудим къде да хапнем наоколо, не сме открили перфектното място за нас, затова приемаме съвети. Но ако ни срещнете и попитате, бихме ви пратили към не много бюджетния ресторант „Кактус“ на 400 метра от парка.

Преди година ни се наложи да заснемем централната част на София и по този повод помолихме да ни допуснат до най-хубавите апартаменти на Grand Hotel Sofia, гледката оттук е впечатлителна. Може да се види цялата Градска градинка и изключителната сграда на театъра. Както и красивите сгради около парка.

А когато дойде зимата, районът се изпълва с аромат на меденки и греяно вино и се превръща в коледния център на София. През зимата Народния театър и градската градина се превръщат в приказния център на София. Именно там се провежда традиционният коледен базар в малки дървени къщички в алпийски стил, където можете да се насладите на греяно вино, джинджифилови меденки и други сладки и солени изкушения. Там е и раят за децата – Дядо Коледа и други приказни герои забавляват най-малките, а по сергиите има безброй детски атракции. Ако Коледното настроение някъде ви убягва, Градската градина е мястото, където можете да си вземете с пълни шепи.

Народния театър „Иван Вазов“ в моментите, когато нощното осветление тъкмо е угаснало и новият ден е настъпил.

Площад „Княз Александър I Батенберг“, или просто Батенберг.

Това е мястото, където започва и свършва всяка година в София. Мястото, където десетки хиляди се събират на всеки 31 декември вечерта, за да посрещнат новата година и да изиграят едно Дунавско хоро. Мястото, което милиони българи гледат по телевизията в Новогодишната нощ, тъй като празничната програма се излъчва на живо. Площадът е между Градската градина и Царския дворец, точно на Жълтите павета. Аз няколко пъти съм посрещал Нова година на площада, но в София зимата е студена и ако сте с такова намерение, се подгответе с топли дрехи. Оттук зарята над София е най впечатляваща и традиционното Дунавско хоро – най-голямо.

В делничен ден на Батенберг е оживено, а блясъкът на площада понякога се губи между непрекъснатата колона от автомобили и забързаните пешеходци, излезли набързо да обядват, преди да се върнат на работа.

Царския дворец

Най-внушителната сграда на пл. „Батенберг“ е тази на Царския дворец, която днес приютява Националния музей на българското изобразително изкуство и Националния етнографски музей. Дългото жълто 4-етажно здание е построено между 1880 и 1896 година. Сградата служи като дворец на три поколения царски семейства – на Княз Александър I Батенберг, на цар Фердинанд и на последния български цар Борис III. През 1942 година царят и семейството му се оттеглят в Царска Бистрица, а след отмяната на монархията през 1946 година дворецът става седалище на Министерския съвет и Висшата партийна школа. Оградата на двореца е разрушена, паркът му е отворен и оставен без грижи, а дворцовият интериор претърпява пълна промяна, обкован с дъски и боядисан с блажна боя.

 Ако сте любители на изобразителното изкуство, непременно посетете музея, тук се помещават едни от най-значимите творби за българския народ.

 Зад Царския дворец е и един много приятен и изолиран парк, където може на спокойствие да седнете да починете в тиха и приятна обстановка в самия център на София.

Изглед към Княжеския дворец и Градската градина, София, края на XIX век Снимка: www.lostbulgaria.com

При строежа на мавзолея на Георги Димитров през юли 1949 г. е унищожена парковата алея пред централния вход на двореца. На нейно място е оформен широк площад, при което нивото на околния терен е снижено с около 2 метра. В днешни дни мавзолеят вече не съществува, да не го търсите.

В наши дни едновремешният блясък на Царския дворец е възстановен, доколкото е възможно. Ако сте любители на музеите и галериите, Дворецът е едно от местата в София, които си заслужава да бъдат посетени. Ако не сте, просто постойте да го погледате, поседнете на стълбите пред него или се разходете в парка зад него.

Къде да хапнем и пийнем

Някои хора може да възприемат хапването и пийването като необходима почивка от туризма, но за нас то е неизменна част от туризма и важен елемент от всяко пътуване. И тъй като неведнъж сме се озовавали уморени и гладни на туристически места, без да знаем къде да хапнем и пийнем, ще се опитаме да ви дадем някои насоки за тази част на София.

Ако просто имате нужда от кафе, най-изпитаното място около Народния театър е Costa кафе. Въпреки че има и други кафененца, ние почти винаги си вземаме от изпитаните специалитети на Costa. Намира се на ул. „Княз Александър I“, точно срещу Градската градина. Ако просто ви се е допила вода, има чешмичка с питейна вода на ъгъла на ул. „Княз Александър I“ с ул. „Съборна“. Ако пък сте решили да се поглезите, посетете някое от кафенетата в „Гранд Хотел София“, който няма как да пропуснете, докато се разхождате в парка. Ако имате възможността и желанието да отседнете в него, няма да съжалявате.

Ако умирате от глад и трябва да похапнете спешно, имате няколко варианта. Около Народния театър винаги има будки за сандвичи, хот-дог или нещо подобно, от които можете да си вземете нещо. Ако и вие като нас обичате да посядате на заведение, ще се наложи да се разходите малко. Ние поне не сме открили още добро място за хранене точно в този район, но имате няколко приемливи варианта. Единият е пицария „Джепето“ на ул. Гурко. Друг вариант е „Конфети“ на ул. „Граф Игнатиев“. Ако сте по-непретенциозни и отворени към екзотика, може да посетите заведението на Архива, което се намира на последния етаж в сградата на националния архив на ул. Московска. Очаквайте обстановка като в стар училищен стол, но пък страхотна гледка и бързо хапване на народни цени.

Ако сте склонни да повървите 10 минути, един от любимите ни ресторанти в София е „Кактус“ на ул. „Солунска“.

А за нощувките ви препоръчваме да се доверите на booking.com – ние все пак живеем в София и не сме отсядали хотели.

www.andrey-andreev.com

 

Старозагорски минерални бани

Курортът е разположен по южните склонове на Сърнена гора на 360 м надморска височина. Климатът е преходно-континентален, омекотен от известно средиземноморско влияние. Лятото е топло, не горещо, а зимата е умерено студена, с недълготрайна снежна покривка. Валежите са умерени. Облачността е умерена. Влажността на въздуха е слаба до умерена. Мъгливостта е малка. Ветровитостта е сравнително слаба.

 

Курортът предлага отлични условия за почивка, лечение и развлечения. Има изградени балнеосанаториум, басейни с минерална вода, хотели, почивни станции и вили.

Горещата минерална вода е подходяща за СПА процедури и балнеолечение.Успешно се прилага при лечение на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, на бъбречно-урологични, стомашно-чревни, гинекологични и др. заболявания.

Тук могат да се открият останки от тракийско и римско време като бански помещения, басейни от прозрачен мрамор и др.

Любителите на планинският туризъм ще бъдат приятно изненадани от множеството еко пътеки и маркирани маршрути в живописната Сърнена Средна гора.

Благоприятният климат и топлите извори са направили мястото привлекателно за хората още от древността. Непосредствено до минералния извор, северно от постройката на банята е разкрита праисторическа селищна могила. Тя е една от най-големите в нашата страна. Проведените археологически разкопки върху част от могилата показаха, че това праисторическо поселение е съществувало с известни прекъсвания от ранния неолит до късния халколит /VІ-ІV хил.пр.н.е./ Разкрити са останки от жилища, изградени от забити в земята дървени колове, преплетени с пръти и обмазани с глина, пещи, зърнохранилища и др. Открити са многобройни предмети, служили във всекидневния бит на праисторическите хора: изящни глинени съдове, украсени с графит, врязана украса и рисувани с червено оръдия на труда от камък, рог, кост, кремък, мед и др.Image result for Старозагорски минерални бани е природния феномен „Богородична стъпка

От праисторическата могила на Старозагорски минерални бани произхождат ненадминати шедьоври на праисторическата култова пластика – мраморна човешка фигурка, двойна глинена човешка фигурка – от едната страна е изобразена жена, от другата мъж, глинена фигурка на таралеж и много други предмети с култово предназначение. В непосредствена близост до топлия минерален извор през 1965-1967 г. е разкрита значителна банска постройка от римската епоха с площ от 2500 кв. м, състояща се от 12 помещения – 3 басейна /за хладка, гореща и студена вода/, 2 съблекални, вестибюл и голяма зала – нимфеум. При разкопките е открит строителния надпис на банята, монети и др. материали, които показват, че тя е била построена през ІІ век по времето на император Марк Аврелий и Луций Вер. Въздигната е със собствени средства на Улпий Хиероним – първожрец на Августа Траяна и пазител на императорския култ. Банята е използвана до ХІІ век. Върху част от праисторическата селищна могила е проучен средновековен некропол от ХІІ век. Римската баня е съществувала и е била използвана и през средновековната епоха. Останки от средновековно поселение се откриват по десния бряг на реката, главно в района на сегашния плаж и северозападно от него.На 6 км югоизточно от курорта, в местността "Мечи кладенец" се намират едни от най-големите в Югоизточна Европа халколитни медни рудници от края на V хил.п пр.н.е. Проучени са 11 рудни разработки. Те представляват открити галерии с дължина до 50-60 метра и ширина 4-5 метра. В тях са открити костени копачки, каменни чукове, медни оръдия на труда и керамика. Рудата е добивана от специализирани в тази дейност хора чрез многократно нагряване на скалата с огън и заливане с вода. Добиваната в огромно за епохата си количество медна руда и изделия от нея са били изнасяни в един обширен ареал, достигащ до долните течения на Днепър и Днестър и средното течение на Волга.

Една от забележителностите на Старозагорски минерални бани е природния феномен „Богородична стъпка". Местността е наречена така заради причудливо образувание в скалите наподобяващо по форма на човешка стъпка. Водата в нея никога не пресъхва. Тук в древността най-вероятно се е намирало езическо светилище.

Related image Мястото се счита за свято и лековито. На това място през 2002 - 2003 г. е построен параклис „Рождество Богородично" по идея на църковното настоятелство, с доброволния труд на местното население и финансови дарения на жители от гр. Стара Загора. Параклисът е осветен на 22 септември 2003 г. от Старозагорския Митрополит Галактион.Starozagorski bani kmetstvo 5 Мястото е с голямо биоенергийно излъчване и е често посещавано от вярващи от цялата страна. 

cнимки  med-spa.kitt.bg     city.starazagora.net

Banner 468 x 60 px