Вход
обновено 12:55 PM EEST, Aug 16, 2018
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Жеравна – приключение за родолюбци

На 19 август боровата гора в местността Добромерица край старинното балканско селце Жеравна отново посрещна хиляди гости от всички краища на България и света. Поводът бе провежданият за девето поредно лято Фестивал на фолклорната носия, организиран от фондация „Българе“, кметство Жеравна и Bona Fide

Изпъстрена с шарени носии и разбудена от ритъма на тъпани, гайди и кавали, за три дни Жеравна бе като оживяла приказка. Организаторите обещаха да направят тридневен скок във времето, връщайки ни 150 години назад в най-българското време и определено, за пореден път, успяха.

14124249_830160610419523_3500656129430011706_o

Хиляди българи, бяха отворили бабините ракли и извадили завещаните старинни носии за нов живот, стотици бяха и тези, които фестивалът бе провокирал да си ушият и облекат собствени носии, … и не само – бяха ушили и приготвили носиии за децата и бебетата си и доброволно станаха част от това автентично изживяване, което няма аналог в съвременните емоции на българина. Да прекрачиш в миналото, тотално откъсвайки се от компютри, телефони и напрежението на съвременния живот, и си починеш истински, правейки скок в едно забравено и прекрасно време – това го има само на Фестивала на фолклорната носия.

Фестивлът в Жеравна на практика доказа, че е възможно Второ Българско Възраждане.

13995421_829151423853775_449749901587282336_o

Церемонията по откриването на фестивала започна с прочувствените начални думи на невероятния Христо Димитров, който откри деветия фестивал на фолклорната носия и представи официалните гости, сред които бяха европейския шампион по бокс за професионалисти Кубрат Пулев, заедно с приятелката си фолк певицата Андреа и брат му Тервел – бронзов медалист от Олимпиадата в Лондон, зам.-шефа на ГЕРБ Цветан Цветанов, земеделския министър Десислава Танева и министъра на туризма Николина Ангелкова, както и холивудската звезда Бен Крос, който за пореден път и на чист български се провикна “Да живее България!”.

14067935_829151287187122_7660693456337745447_o

Един от официалните гости на „Жеравна 2016″ бе носителят на отличието „Апостол на българщината“ за 2015 година – писателят Антон Дончев. Авторът на култовия роман „Време разделно“ и съпругата му за второ лято облякоха български носии. Официален гост бе и д-р Милен Врабевски – създател на Фондация „Българска памет“. Войводите на сдружение „Пазители на българщината“ решиха годишното отличие на сдружението за 2016 година – „Апостол на българщината“ да бъде връчено именно на него. 

13920839_829151690520415_742432545124468736_n

Официалната част продължи с преклонение към героите на България и стихотворението на Иван Вазов “Аз съм българче” в изпълнение на красивата малка Анджелина, родена отвъд океана – в далечна Канада, но възпитана в традиционен български дух и любов към всичко наше и родно.

14053877_829151357187115_6824467327893507066_o

Кулминацията на уводната част бе моментът, в който хиляди българи запалиха своите малки свещички и запяха заедно в един глас “Хубава си моя горо”. Цялата вселенска хармония точно в този момент бе в Жеравна – в боровата гора на Добромерица, отворила прегръдката си за хората, които я възпяват, осветени от най-красивата пълна и ярка луна, сякаш символично показваща пътя напред в бъдещето…

14086444_830160227086228_1026027267085467412_o

14053756_830160163752901_2568384000081218764_o

15000 единни, цветни и усмихнати, млади и стари българи се потопиха в магията на фестивала, който продължи с богата програма: тържествен концерт с участието на Албена Вескова , квартет „Абагар“ , Огражденска четворка и ансамбъл „Гайтан“, на неземната музика на уникалния инструментален оркестър “100 каба-гайди”, популярни в страната и чужбина като едно от националните богатства на българското нематериално наследство, на зурните от Петрич, на тракийския оркестър „Гергьовден“ и Етрополска духова музика.

14088628_829153243853593_8835900411667472433_n

13988297_829153427186908_4772973236397276502_o

14047164_829152377187013_4668969623699254145_o

14055034_829152967186954_8493033758713382722_n

 

След края на официалната част оркестрите се редуваха, капнали от умора, а неуморните танцьори –не! Вихрените хора се разтуриха по първи петли.

14054384_830160723752845_8013978179472699179_o

14068004_830161227086128_4845574602127122315_o

Това приключение за родолюбци определено ни направи добронамерени, усмихнати и позитивни, зареди ни с енергия и ни припомни, че можем да сме обединени, горди и силни българи. Докосването до миналото ни дава сили за бъдещето. Пъстрите носии и шевици не само ни припомнят откъде идваме, но и ни показват каква трябва да е посоката и занапред. Защото ние сме тези, които оставаме тук и защото някой трябва да пази националната памет.

inlife.bg

14086367_830161303752787_7647527730357063308_o

Хайдути крадат моми от Сопот

През уикенда край Калофер се събират представители на родолюбиви организации и сдружения под наслов „Автентична България“. Ще има занаятчийско изложение на майстори от Калофер и Карловския край и представяне на традиционна кухня. Участниците в школата за бойни изкуства „Багатур“ ще покажат въоръжение и бойни техники. Фолклорни групи ще представят български народни песни и танци.

Сдружение Калиферови хайдути бе основано преди около година от деветима млади мъже от Калофер, запалени по българската история и народните традиции и обичаи. Това е първата им публична изява, за която те се готвят от няколко месеца.
Най-красивата част във възстановката, за която участниците са приготвили красиви носии, е свързана с основателя на града в началото на ХVI век, прочутият Калифер войвода.

www.kmeta.bg

Арт градовете: Лондон

Преди и след Brexit Лондон остава европейският център за изкуство.

Сцената съвременно изкуство е изключително динамична и разнообразна и в последните години редица градове изгряха на картата като арт дестинации: Берлин, Брюксел или Истанбул. Но колкото и нови арт градове да се появяват на небосклона, столицата безспорно си остава Лондон (не Париж). По данни на Tefaf Art Market Report, публикуван през март тази година, аукционните къщи във Великобритания и дилърите са генерирали 21% от продажбите на изкуство и антики в световен мащаб (за сравнение – Франция с 6% и Германия с 2%). Очаквано престижната платформа Artsy нарежда столицата на Великобритания на второ място в списъка си с най-важните градове за изкуство в света (на първо място, разбира се, е Ню Йорк).

Като централна точка на сцената за съвременно изкуство в Европа Лондон приютява галерийните мастодонти Gagosian, Pace, David Zwirner,Hauser & Wirth, Michael Werner, Dominique Levy, Skarstedt или MarianGoodman – всички от които отварят свои клонове в града от 2010 г.White Cube, Sadie Coles и Timothy Taylor пък са само някои от имената на престижните галерии, които произхождат от Лондон. Сцената за изкуство в града, разбира се, се допълва и големите арт институции – водещата от които е Tate Modern, който през лятото на 2016 г. откри и новата сграда Switch House, в която се помещава огромна колекция от произведения на изкуството.

Ако в повечето градове естествено се обособяват зони и квартали със засилено арт присъствие, то в Лондон в последно време подобно разпределение става все по-трудно. Традиционно "Мейфеър" е такова място, където се помещават и редица от вече споменатите галерии. Имаме още Централен Лондон, "Фицровиа" и "Сохо", където е панаирътFrieze London, British Museum, Pushkin House и Institute of ContemporaryArts. Източен Лондон пък предлага комбинация между големи галерии като Vitoria Miro и независимите организации като фондация Parasol Unitи Barbican Center. Но имаме още Южен Лондон, където е "Тейт Модърн", "Хакни" и "Бетнал Грийн", "Уайтчапъл" и изобщо още редица квартали и местности, които можем да отнесем към картата на изкуството в града. Оливър Башано, редактор в едно от най-старите и престижни списания за съвременно изкуство ArtReview коментира, че вече арт сцената е много разпокъсана, иначе казано – навсякъде по нещо.

Което колкото и да звучи добре, защото говори все пак за някакво разнообразие, си има и своята не толкова позитивна причинно-следственост – а именно трагичната ситуация с наемите в града. Става дума за космически суми, които според думите на Башано "убиват арт сцената". Големите галерии могат да си позволят огромните наеми, които обаче са непосилни за независими и некомерсиални организации и пространства.

Затова и изобщо независимата сцена е учудващо непостоянна. Т.нар.artist run пространства (задвижвани от художници), които са основен двигател на сцените в градове като Берлин или Брюксел, в Лондон имат твърде краткотрайно и несигурно съществуване. От независимата сцена по препоръка на Башано със сигурност не трябва да се пропускат StudioVoltaire, Barbican Center, Open School East, като особено горещо препоръчва и Troy Town Pottery – пространство за "радикална" керамика, което предлага и арт резиденция, а целта му е далеч отвъд традиционната керамика и да я представи като медия за съвременно изкуство.

Високите наеми и джентрификацията може и да не спират интереса на големите комерсиални галерии, но със сигурност пък отблъскват редица художници, които в последните години се насочват към места, където имотите са на далеч по-достъпни цени. Глазгоу е основната алтернатива на Лондон. Там цените са все още поносими, а и градът има жизнена и активна арт сцена, добро училище за изкуство. Е, името на града не се вижда често в списъците с галерии, които участват на най-големите панаири например, но все пак градът се превръща в лондонска алтернатива. Башано, който в ArtReview е международен редактор и следи отблизо най-важните арт градове по света и новопоявяващите се такива, разкрива, че много художници в последно време се изнасят към Порто. Ниски цени, забележителен пейзаж, история и културно наследство, относително спокойствие и евтините полети са това, което по всяка вероятност може да превърне Порто в новото попълнение на арт градовете в Европа. Що се отнася до галериите, Башано споделя, че в днешно време е почти все едно къде са базирани – дали в Лондон, Порто или София например, не е от толкова значение, защото в голямата си част те продават основно на панаири.

Истанбул и Берлин например, като два от най-активните градове в Европа в последно време, си имат биеналета и редица събития и фестивали, които привличат международната аудитория. В Лондон обаче подобни събития няма – вместо това има арт панаир. FriezeLondon е един от най-големите и престижни панаири и всяка година за седмица през октомври цялото внимание е насочено именно натам.Frieze включва всъщност два панаира – единият за съвременно изкуството, другият – Frieze Masters – за стари майстори. Наред с тях има и редица съпътстващи програми, като основен акцент е скулптурният парк, който, освен че е безплатен за посещение, може да бъде посетен до 8 януари 2017 г. Тази година програмата е курирана от Клеър Лили и включва 19 творби на водещи художници, сред които Конрад Шоукрос, Клас Олнденбург Ед Херинг, Гошка Макуда и други. В дните на панаира шестчленно жури избира и творби на панаира, които да бъдат закупени от фонда на "Тейт Модърн". От създаването на фонда през 2003 г. с него колекцията на "Тейт" се е обогатила с над 100 творби само от Frieze London.

Панаирът е един от най-големите акценти на културния живот в Лондон, но Башано не крие и критиката си към цялостния модел. Защо ще даде 10-20 паунда, за да отидеш на панаир, а не в Тейт Модърн например? Освен това споделя и една малка подробност "от кухнята" – истината е, че галериите пазят най-доброто за Арт Базел. А на останалите изложения показват по-малки и евтини творби. Така че, ако искаме максимума от панаир – мястото може би не е точно Лондон , а Базел.
В дните след 23 юни, когато Англия каза "не" на Европейския съюз, когато медиите се надпреварваха по черногледство, международната арт преса сдържано, но също така черногледо, предсказа, че пазарът на изкуство във Великобритания сериозно ще пострада от непредвидимите промени в търговията, износа, авторските права и други. Затова и FriezeLondon беше първият тест на пазара и до каква степен изобщо Brexitима значение. Паундът може и да пада, но панаирът доказа, че пазарът се държи, изкуството се продава, колекционерите са там. Единствената разлика е, че колекционерите се замислят повече за валутата, с която да платят.

Ето че нито Brexit, нито безбожните наеми могат да изместят Лондон от челните позиции на градовете за съвременно изкуство. Дали историята, духът или икономиката са това, което го крепи на върховете, е все едно едно. Лондон си е Лондон.

www.capital.bg

Птиците отлитат на юг, хората - на запад

Централна и Източна Европа бе сполетяна от шоково обезлюдяване в последните 30 години. Причините са много, а решенията - малко.

Двадесет милиона души са много. Това е повече от населението на Румъния (към момента, защото населението на Румъния пада). Двадесет милиона души е размерът на загубата, която регионът на Централна и Източна Европа преживя в последния четвърт век. Това е числото само на емигриралите, без да се смятат завръщащите се. Но те, сочат статистиките, са далеч, далеч по-малко.

Няколко държави вървят срещу течението - населението на Словакия, Чехия и на южната им съседка Словения расте през последните години основно благодарения на имиграция. Но това е капка в морето на промяната и дори техният модел не е устойчив.


Фотограф: Цветелина Белутова


Открехнатите врати към Запада

Най-голямата страна от засегнатите е Полша. За разлика от другите, тя не усеща толкова драматично 1990 г., тъй като след падането на берлинската стана населението не спада тогава толкова видимо. Първото по-сериозно намаление е през 2000 г., а през 2005 г., само година след приема в Европейския съюз, Полша започва да губи население със скорост от близо 20 хил. души на година. До 2015 г. спадът е с близо 183 хил. души, по официална статистика. По неофициална, Великобритания е пълна с поляци. "Приемът на нови страни, членки в ЕС, и отварянето на трудовите пазари в някои страни от ЕС са причините за значително изтичане на население в работоспособна и репродуктивна възраст", обяснява Ела Чапка, професор в полския университет "Мари Кюри-Склодовска".

Най-честите дестинации на полските емигранти са предимно Великобритания, Германия, Норвегия, Холандия и Ирландия. "Броят мигранти, които отиват в чужбина за повече от година, расте напоследък. Резултатите от проучване, проведено от Националната банка на Полша, показва, че броят мигранти, които нямат планове да се връщат в Полша, расте всяка година", допълва Чапка. И наистина, нетната миграция (разликата между брой емигрирали и брой имигрирали жители) през 2014 г. е 11 пъти по-висока от тази през 2009 г., като емиграцията расте, а имиграцията намалява.

В България ситуацията е аналогична. Между 1992 и 2001 г. населението е намаляло с над половин милион, а до 2015 г. - с още близо 600 хил. души. Трябва да се вземе предвид и фактът, че навън учат хиляди български студенти, а и статистиката не улавя всички емигрирали. България е и страната с най-нисък естествен прираст в ЕС. Според прогнозите на ООН през 2042 г. населението ни ще падне под шест милиона - и това е в "най-добрия" вариант. В най-лошия това ще се случи още през 2032 г. В цялостно изражение ударът в Румъния е доста по-тежък: от 1990 г. насам е загубила 3.4 млн. души. Но като процент от населението балтийските държави търпят чудовищни загуби - Латвия например е загубила над 20%.

Демографският пояс на Централна Европа

В тази "обречена" част на Европа обаче се намират и изключения. Логично, те са най-западната част от източния блок, където очевидно спират част от човешките потоци. Словения има население малко над 2 млн. души. Само през 2008 г. общият брой на имигрантите е близо 30 хил. души, сочат данните на словенската статистическата агенция. През последните години имиграцията спада като брой, но продължава да е над 10 хил. души на година. За малка страна като Словения това е значително и уравновесява напускащите страната.

Дамир Йосипович, старши научен сътрудник към Института за етнически проучвания в Любляна, обяснява, че идващите са предимно от страните от бивша Югославия. Имигрантите през последните десет години са най-вече от Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия и Хърватия, които предпочитат да живеят в страна като Словения.

Населението на Чехия също расте динамично за последните десет години. Само през 2015 г. Чехия е спечелила един цял Пловдив - ръстът на населението е 330 хил. души. Основна причина отново е положителна нетна миграция. Само през 2015 г. в страната са имигрирали 16 хил. души, сред които предимно словаци, украинци и чехи, завърнали се у дома, сочат данните на чешката статистическа агенция. Освен това над хиляда румънци са се преместили в Чехия. Ражданията в Чехия са двойно повече, отколкото у нас, а смъртността е същата.

Словакия също е сред страните, които вървят срещу течението. Словашката статистика отдава това на миграцията. "Въпреки това според прогнозите след 2030 г. увеличението на миграцията няма да може да компенсира загубите в естествения прираст и населението ще започне да спада", твърдят от словашката статистическа агенция. Именно това сочат и прогнозите за Словения. В свой доклад, от Института за макроикономически анализи и развитие в Словения отбелязват, че нетната миграция е "несигурен фактор".

Инфографика


А сега накъде

Въпреки че в някои източноевропейски държави има политики за привличане на хора обратно, те сякаш не бележат осезаем успех. "Политиките за връщане имат ограничен успех Кариерни събития, насочени към емигранти от Румъния, не са довели до много завръщания. Полските програми, които целят да върнат емигранти, бяха възпрепятствани от недостатъчно планиране, от негативни икономически условия и от изискването да не се облагодетелстват завръщащите се пред онези, които не са заминавали", заключва Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, цитирана от Financial Times.

"Няма лесно решение. Идеалното решение би било повече работни места и по-добри икономически перспективи. Това зависи от образованието на младите хора и тяхната вяра в икономически възход", казва Стефан Сиверт от Берлинския институт за население и развитие. Истината е, че в цяла Европа населението застарява и единственият приток на свежа кръв ще бъде от хора извън континента. Държавите от региона обаче не са съгласни с подобно "преливане" и това ще остане така в обозримо бъдеще.

Ако има пример, който тези държави могат да вземат, това е Ирландия - страната, която десетилетия наред изнася емигранти. За последните 50 години населението на острова обаче успява да нарасне от 2.82 млн. души на 4.64 млн. Ирландците имат специално отношение към диаспората си, която е значителна (само в САЩ 35 млн. души заявяват ирландско потекло), но и принадлежността към ирландска общност се запазва. Една възможна причина е езикът: много по-лесно е ирландски емигранти в САЩ да запазят самосъзнанието си, докато говорят английски език, отколкото българските деца в чужбина.

Инфографика


В самата Ирландия диаспората също е уважавана: правителството работи по политики за привличането им, опитва да се свърже с нея и дори е назначило министър за това. Вероятно всичко това има ефект: между април 2015 г. и април 2016 г. 21 100 ирландски граждани са се върнали у дома. Но по-съществен ефект има огромният икономически скок, който страната направи в последните 30 години - той е основата и на по-висока раждаемост и на повече връщащи се.

Другите примери, за съжаление, не са приложими, защото засягат многократно по-висока раждаемост. Повечето държави, които днес растат главоломно по този начин, са или в Азия, или мюсюлмански. Двадесет милиона например беше разликата между населението на Полша и Турция през 1995 г. Двете държави, които имаха еднакво население през 1965 г., днес ги делят 40 милиона души, или две Румънии. Подобен скок в България, или друга страна от Източна Европа ще бъде трудно постижим.

www.capital.bg

Banner 468 x 60 px