Вход
обновено 6:20 PM EET, Nov 24, 2017
Radoslav Uzunov

Radoslav Uzunov

 

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/416018418584142/

За най-голямата черна дупка открита от Хъбъл до сега.

Нова снимка на галактиката NGC 4889 показва най-голямата черна дупка, която астрономите са намирали, съобщават от сайта на Хъбъл.

Съвсем наскоро космическият телескоп „Хъбъл“ позволи на учените да заснемат изображение на галактиката NGC 4889, намираща се в купа „Косите на Вероника“ ( Coma Cluster, Abell 1656).Галактиката се намира на 300 милиона светлинни години от нас ( 1 светлинна година е равна приблизително на 10 000 000 000 000 км)

Свръхмасивната черна дупка, която се намира в центъра на тази галактика бие всички рекорди, защото според изчисленията тя е с маса 21 милиарда пъти, по–голяма от тази на Слънцето. За сравнение масата на свърхмасивната черна дупка, която се намира в центъра на нашата Галактика е около 4.1 милиона слънчеви маси. Хоризонтът на събитията на тази черна дупка е с диаметър 130 милиарда километра, което е 15 пъти разстоянието между Слънцето и Нептун.

В момента учените я определят като неактивна, тоест около няма достатъчно натрупана „храна“, която да я активизира. Ако около нея съществуваше материя, която да я събуди и извади от момента на летаргия, която се намира в момента тя би била класифицирана като квазар, а нагрятата материя около черната дупка би светила милиарди пъти повече от целия Млечен път.

  • Публикувана в Свят
  • 0

Русия планува да ловува астероиди с балистични ракети

Руски учени са разработили проект за модернизиране на междуконтинентални балистични ракети с цел да се унищожават космически тела с диаметър 20-50 метра, опасни за Земята.

Русия има намерение да изпробва усъвършенстваните си балистични ракети върху астероида Апофис, който през 2036 ще се приближи максимално близо до Земята,  позовавайки се на Сабит Саитгараев, водещ научен сътрудник на конструкторското ракетно бюро.

 „Повечето ракети, работят на гориво, чието зареждане започва 10 дни преди старта. Те не са подходящи за унищожаване на метеорити, сходни по размер с Челябинския, които се откриват в рамките на няколко часа до приближаването им до Земята. За тази цел са по-удобни междуконтиненталните балистични ракети, които трябва да се модернизират. Една такава усъвършенствана ракета, например, бихме могли да тестваме върху астероида Апофис, който през 2036 ще приближи на минимално разстояние от Земята“, – обяснява Саитгараев мотивите на екипа си.

По думите на конструктора е необходимо на междуконтиненталната ракета да се монтира допълнително ускорителен блок, който би позволил да се увеличи обхвата на ракетата.

„Технологиите, които са ни нужни за модернизацията, вече имаме“, – заяви Саитгараев.

Саитгараев заяви, че за модернизацията на междуконтиненталните балистични ракети ще са необходими няколко милиона долара и разрешение от властите. Той не уточнява, налични ли са тези средства и разрешение за проекта, но отбеляза, че работата вече е започнала.

  • Публикувана в Свят
  • 0

Изследването на водата на Марс поражда легални въпроси

След като преди няколко дни стана ясно, че на Марс почти със сигурност има течаща вода, Червената планета продължава да бъде една от най-коментираните теми. Новото откритие поставя въпроса как можем да изследваме тази вода.

Учените знаят къде най-вероятно е водата на Марс и най-очевидното решение би било да насочат марсоходите в тази посока. След това биха могли да вземат проби от водата и да изпратят резултатите обратно до Земята.

Това обаче няма да се случи, поне не от сегашните марсоходи Кюриосити и Опортюнити. Причината е, че те са твърде мръсни за тази работа. След като марсоходите идват от Земята, те вероятно пренасят микроби, които биха замърсили чистата марсианска вода. Освен това, по време на стотиците милиони километри пътешествие, вероятно по тях са попаднали и други прахови частици и микроорганизми от космоса. Затова е трудно да се определи колко замърсени са марсоходите.

Замърсяването на марсианската вода с чужди микроби би компрометирало пробите и изучаването на състава на водата. Така погрешно бихме могли да открием „живот на Марс“, който всъщност може да е дошъл от Земята.

Освен всичко друго обаче, има и законови пречки защо марсоходите не могат да изследват водата – така нареченият международен закон за космоса. САЩ са подписали Договора за космоса от 1967г, който налага ограничения относно това какво астронавти или обекти, изпратени на чужди планети, могат да правят.

Марс е защитена допълнително и от ограничения, наложени от Комитета по космически изследвания чрез Политиката за защита на планетите. Тя гласи, че определени „специални региони“ на Червената планета, където е най-вероятно да бъде открит живот, са защитени от потенциална вреда или замърсяване. Те биха могли да дойдат от носещите микроби марсоходи. В крайна сметка на Марс може и да има вода, но засега законът не ни позволява да разберем повече.

  • Публикувана в Свят
  • 0

Робот работи заедно с астронавти на международната станция

През 2011 НАСА поставя робот на Международната космическа станция. Робонавт 2 (Robonaut 2) бил тромав и служил основно като дисплей, но затвърдил позициите на автономните машини, изследващи космоса.

Сега, стъпка по стъпка, мечтата се превръща в реалност. Група изследователи от Френския национален изследователски институт (CNRS) са разработили софтуер, който създава „автобиографична памет“ у роботите, като така те могат да научават неща не само чрез програмиране, но и чрез взаимодействие с околния свят – точно както правят хората.

„Смятаме, че хуманоидните роботи, които работят с хора, ще обогатяват опита си и ще го споделят по подходящ начин“, пишат учените.

За да докажат концепцията си, изследователите инсталирали самообучаващия се софтуер в робот Нао (Nao) и заснели как се научава да помага на хора да подменят електронни карти – периодична задача на МКС.

Роботът не само успял да се научи да извършва задачата, следвайки само човешки инструкции, но и обърнал процеса – обучил човек, който не знаел как става, а цялата комуникация била водена на естествен (човешки) език.

„Голяма част от нововъведенията в изследването са свързани с обръщането на ролите. Роботът вече не само се учи от хората – той заема позицията на учител.“

Роботът Нао демонстрирал пет нива на обучение – умението да научава прости задачи от хората; да свързва задачите в сложен план; да изпълни задачите ефективно; да предаде знанията си на други хора; и да отговаря на въпроси, свързани със задачите.

Роботи, изпратени за постоянно на МКС, ще служат като хранилища за знания и ще помагат при екстремните ситуации, които могат да се случат в космоса. Ще обучават астронавти, които се сменят на шест месеца и затова няма как да имат опита, който ще имат роботите.

„Изследователите се надяват да тестват Нао в истински условия, в космоса, при нулева гравитация“, пишат от Френския изследователски институт. „Надяват се също хуманоидните роботи да навлязат в друга сфера на приложение – помощ за възрастни хора, като роботът би играл ролята на лично хранилище за памет.“

  • Публикувана в Свят
  • 0
Banner 468 x 60 px