Вход
обновено 6:20 PM EET, Nov 24, 2017
Nelly Miteva

Nelly Miteva

За себе си мога да кажа, че по дух съм природолюбител и запален турист-аматьор. Много обичам да ходя насам-натам, а в последно време открих и преоткрих толкова хубави места в България. Ние имаме наистина прекрасна природа, интересни места, хора и история и трябва да ги ценим и се гордеем с тях, въпреки трудностите, които среща всеки от нас в последните години. Преди време бях част от екологична организация и имах щастието да участвам в интересни и различни проекти, както български, така и международни. Вече не работя там, но интересът ми към новото и непознатото не се е променил. Много харесвам автентичните места, независимо дали са природни забележителности или исторически места, интересни и любопитни са ми. Възхищавам се на творенията на природата – обожавам звука на реките, спокойствието на езерата, простора на планините и уникалността на скалните образувания. Интересно ми е и когато мога да се докосна до нещо, съществувало преди много години. В България има много места, които могат да накарат човек да затаи дъх пред красотата им. Тези прекрасни места са нещо много различно от обичайната среда, в която живея и допира с природата и автентичното прави ежедневието ми по-различно, спомага за намаляване на стреса, а освен това е свързано с много движение и физическа активност. Със статиите, които пиша споделям моя опит и давам полезна и качествена информация за местата в България, които съм посещавала. Опитвам да предложа интересни идеи за разходки и екскурзии, описвайки маршрутите така, както съм ги видяла през моите очи. Заедно с това много ми се иска да популяризирам, с каквото мога, безбройните красиви места в България, някои от които са малко известни. Стопанисвам и блог за пътувания и маршрути Аз на път, който можете да посетите, ако а ви любопитни моите пътешествия.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205363818121641/

Котел - усещане за история и възрожденски дух

Град Котел е разположен  в източната част на Стара планина, а най-високо място в района е връх Разбойна с височина 1128 м. Градът е сгушен в малката, но живописната котловина на река Котлешница и ме очарова със своя възрожденски дух, уважение към историята и красиви килими.

В този град има много история...
 

Тук навсякъде се усеща история и духът на емблематични български имена и възрожденци. Историята на града започва още в древността – намерени са археологически находки в тракийски култови комплекси и скални гробници, които го доказват. Близо до града според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. А иначе името на гр. Котел се споменава за първи път в османо-турски регистър през 1486 г., когато градът е бил известен под името Казан пънаръ.


 
Сградата на община Котел


Благоприятният климат и многобройните пасища наоколо определили овцевъдството като основен поминък за местното население. Овцевъдството на свой ред поставило началото на много занаяти в региона свързани с шивачество, тъкачество и килимарство. В края на 18 и началото на 19 век вълната от над 450 000 овце, пристигала в Котел за изработка на килими, аби и шаяци. И днес градът е известен с килимите си, най-старите от които са изложени в Галатанското училище. Те присъстват и на герба на град Котел, където е изобразен факел, който е символ на просвещението и килим – символ на традиционния местен занаят. Типични за котленските килими са строго подредените, едри геометрични шарки, известни като "големите очила" и "къдравите звезди".



Забележителности
 

Като се разхождате из града ще ви впечатлят красивите котленските възрожденски къщи, които са от типа "Камчийска къща", построени от камък и дърво, с великолепни дърворезби, големи стрехи и красиви дворове.
Котел все още притежава много силен, балкански дух, а тук са се родили много бележити българи. Един от тях е Софроний Врачански, най-видния представител на Котленската книжовна школа, както и д-р Петър Берон, автор на първия български буквар/ „Рибен буквар”, Неофит Бозвели, учител и водач на борбата за независимост на българска църква, Георги Раковски, водач на национално-освободителното ни движение. Тук са родени и капитан Георги Мамарчев, Стефан Богориди, Гавраил Кръстевич, Атанас Гранитски. В местното килийно училище е оставал да пренощува Паисий, а Софроний Врачански за първи път там преписва „История славянобългарская”.

 
Пантеонът на котленските възрожденци

Една солидна сграда прави впечатление в центъра на града с интересната си архитектура - Пантеонът на котленските възрожденци, в който има няколко тематични зали: Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери, които проследяват живота и дейността на многото национални герои от региона. Тук е положен и мраморният саркофагът с тленните останки на Георги С. Раковски, покрит с бронзово знаме. Преминавайки от зала в зала се удивих от прекрасно подредените експозиции, любезната уредничка и приятната атмосфера на това място. Освен това оказа се, че в понеделник музеят е отворен за посещение без входна такса.


 
Саркофагът на Г.С.Раковски
 
Паметникът на Г.С.Раковски в центъра на града

В Котел има две църкви: църквата "Св. св. апостоли Петър и Павел", в която е служил Софроний Врачански и църквата „Св. Троица“, която е строена от богати каракачански майстори и богати котленци. В Галатанското училище е разположена изложба, посветена на килимарството, а самата сграда е с архитектура, характерна за Котленския край. В Етнографския музей може да се види подредбата на някогашния котленски дом. Друга забележителност е местното музикалното училище “Филип Кутев”, основано през 1967 г., което е единствено по рода си в Европа училище за фолклорни песни и инструментална музика.


Резултат с изображение за Котел - усещане за история и възрожденски дух

Градът три пъти е горял и три пъти е възкръсвал, запазил възрожденския си дух. „Котeл го огън не гори, Котел го сабя не сече, в Котел се лесно не влазя.”, тази песен гордо са пяли жителите на това малко градче, сгушено в Стара планина. Мисля, че родолюбивият дух на хората тук и желанието им за съхраняването му, въпреки превратностите на съдбата са достойни за уважение. Хубав град е Котел, място което зарежда с енергия и буди чувство на гордост. Град с интересно минало, надявам се и със славно бъдеще.

 

Резултат с изображение за Котел - усещане за история и възрожденски дух

Жеравна - хармония в сърцето на Стара планина

Село Жеравна се намира в Източна Стара планина, на около 16 км от гр. Котел. През 1958 г.  е обявено за музеен резерват, а за паметници на културата - 172 негови къщи.

  История 

Предполага се, че първите заселници на Жеравна са траките, които се настаняват тук около II - III в., привлечени от богатите на вода земи. В миналото Жеравна се е наричала Жеруна, а след Освобождението плавно това име преминава в Жеравна.

 Счита се, че названието на селото е от гръцки произход и е свързано с името на рекичката, която протича през селото и се казва “Зервона”.

Друго предположение за името на селото също е свързано с тази рекичка и водениците, които са били построени по нейното протежение, които славяните наричали „жерки“.  


В Жеравна били развити занаятите, животновъдството и търговията, а селото се замогнало значително през 17 век, защото било на важния път към Велико Търново. Местна легенда гласи, че земите около селото били на сестрата на цар Иван Шишман, която била дадена за съпруга на султан Мурад и поради това селото получило редица привилегии.

Тук управлявали местните първенци, а турци не можели да се заселват трайно. Жителите били освободени от данъци, но трябвало да изпращат ежегодно войници на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Тези привилегии допринесли много за икономическия възход на селото.

Пристигнахме в селото по обяд и оставихме колата до кметството с идеята да хапнем, да се разходим по тесните калдъръмени улички, да разгледаме местните забележителности и усетим духа на това място.

 

Под палещите лъчи на горещото юлско слънце, уличките бяха почти безлюдни. Разхождайки се имаш усещането, че тук времето е спряло, животът тече бавно и всичко е някак мноого спокойно. Красивите къщи, обшити с дъски впечатляват с изящната си осанка и те настройват много романтично. 

После изведнъж покрай каменните дувари, калдъръмената настилка и топлината на дървените къщи изникнаха едни пищни, колоритни, ръчно изработени произведения на местните жени, които са се запечатали в съзнанието ми като истинска феерия от цветове и багри.

Забележителности 

През Възраждането Жеравна става значителен културен център, а жителите му взимат активно участие в Априлското въстание. В Жеравна са живели известни личности: Райно Попович, Сава Филаретов, Tодор Икономов, Йордан Йовков и др.

Седнахме да хапнем в уютна механа, която се оказа пълна с гладни туристи като нас. Стари вещи от битието на местните хора бяха подредени в красиви кътове, а това заедно с вкусната храна определено повлия на доброто ни настроение.Продължихме разходката си и се насочихме към църквата „Свети Николай“', която е построена през 1834 г. и изографисана от майстори-зографи от Трявна и Елена. Тук се пази една от най-старите икони на „Св. Пантелеймон“, рисувана през 1826 г. В сенчестия двор се намира голяма липа, която е на това място от 1814 г., т.е 20 г. преди да бъде построена църквата.

Вековната липа, която е на цели 202 години


После тръгнахме към родната къща на Йордан Йовков, която се намира на една височина, от която се откриват чудни гледки към селото и отсрещните хълмове. В тази къща Йовков е живял до 13 годишен, след което цялото семейство се е преселило в Добруджа. 

Слизайки от хълма към селото можеш да се насладиш на невероятната панорама, която съчетава уникалната местна архитектура и заоблените форми на старопланинските възвишения. И да си обясниш откъде е черпил вдъхновение Йордан Йовков при писането на сборниците си с творби като „Старопланински легенди“ и „Ако можеха да говорят“. 

В селото могат да бъдат посетени и Къщата на Сава Филаретов, Старото класно училище - сега картинна галерия, Къщата на Руси Чорбаджи и др. Сава Филаретов е един от най-големите български възрожденци, просветители и учители, родил се в Жеравна през 1825 г. А Руси Чорбаджи е бил един от най-влиятелните жители на селото, пряко участващ в управлението и обществените мероприятия. Къщата му е една от най-старите в Жеравна, на около 300 години и е свидетелство за високото социално положение на собственика си.

Главният поминък на местното население бил овчарството и свързаните с него занаяти. Затова този край е известен със забележителните си килими. В стаите и подредбата на къщите впечатляват красиви вълнени тъкани, резбованите тавани и дървени апликации по вратите и прозорците. 

Разходката до Жеравна със сигурност ще събуди родолюбието ви и ще повдигне духа ви, защото тук всичко е насочено към българското и автентичното. Почитателите на българския фолклор и традиции, както и на българската история определено има какво да видят на това място. Но даже и да не сте от тях, ако отворите сърцата си, ще почувствате с всичките си сетива магията, която носи това място, колоритното село Жеравна.

aznapat.blogspot.bg

Пътешествие из Източните Родопи, Перперикон, Татул

Пътуване до тази част на България планирахме отдавна, но все не намирахме подходящо време за осъществяването му. И сега като седнах да пиша за това приключение в съзнанието ми изникват красиви хълмове, легенди, огромни камъни, много зеленина и чувство на свежест и свобода.

 
Перперикон, стаята на принцесата

 

 

Хотелски комплекс Маказa

Като пристигнахме в Кърджали валеше и решихме да отложим предварително планирания маршрут до Перперикон за следващия ден. Това ни даде възможност да видим много интересни неща в Кърджали, които иначе сигурно щяхме да пропуснем. И такаа, настанихме се в хотелски комплекс Маказа и въоръжени с раници и фотоапарати тръгнахме към Кърджали. След кратка справка в интернет за местните забележителности се насочихме да посетим първо църквата на отец Боян Съръев, така наречения манастирски комплекс "Успение Богородично". Питахме разни хора за пътя до там, но или ние грешно разбрахме или те грешно ни обясниха, но се озовахме пред друга църква - храма “Св. Йоан Предтеча”. 

 
Храма "Св.Йоан Предтеча"

Храмът е бил част от манастир, голям християнски център през 6 – 7 век. Сградите изглеждаха добре, реставрирани са били през 2000 г. и обявени за паметник на културата. Вътре беше светло и просторно, а това което ме впечатли бяха венците от ябълки около иконите, не бях виждала подобно нещо. Оказа се, че още от началото на Великия пост иконостасът и иконите се украсяват с венци от ябълки и зеленина. Освен това в олтара на църквата се внасят големи съдове с ябълки, които престояват там и така се смятат за осветени, а после се консумират за здраве.Видяхме в църквата ябълки в различни купи с малки листчета, на които бяха изписани имена на хората, които са ги донесли и после ще си ги отнесат в къщи. Защо се прави това – има различни легенди, които обясняват чудотворната сила на осветените ябълки за изцеление от различни болести и за двойките, които искат да имат деца. Като разгледахме и дворчето на комплекса, с прекрасни цветя и зеленина и се полюбувахме на гледките към река Арда се отправихме към храма "Св. Успение Богородично". 

 
Храм "Св. Успение Богородично"

Влизайки през красивата входната арка прави впечатление чистотата и красота на двора, потънал в зеленина. Ако се загледате в цветовете на стенописите там ще забележите, че преобладават синьо и жълто, което напомня християнските символи в Близкия изток. В църквата се съхранява частица от кръста на Христос, открита при разкопки на Перперикон, обаче ние не го видяхме. Иначе си купихме красива икона на св. Георги Победоносец, която ни освети лично отец Боян Саръев. В двора на църквата имаше работници, които поправяха настилката от каменни плочи, а възрастни жени почистваха градината.

В Кърджали си струва също да бъде посетен и Историческия музей, в който се съхраняват находките от Перперикон и Татул. На впечатляваща площ на трите етажа са подредени археологически находки от региона, изключителна сбирка от минерали, полускъпоценни камъни и много, много колоритна етнографска експозиция. Много хубаво място е този музей... 

 
Историческия музей в Кърджали

Отивайки към Историческия музей в центъра на Кърджали забелязахме Часовниковата кула, от която на всеки кръгъл час звучат възрожденски песни. Ние изслушахме с удоволствие песента “Стани, стани, юнак балкански” и бяхме приятно изненадани от това интересно решение. На следващия ден тръгнахме за Перперикон, който се намира на около 15 км североизточно от Кърджали, а пътят до него е много добър. Има поставени табели, няма как да се объркате. В подножието на Перперикон има голям, платен паркинг, около който са разположени сергии със сувенири, зеолит и други местни камъни. Там можете да се включите в група с екскурзовод или пък да се сдобиете с карта и справочник описващи скалния град и да поемете самостоятелно по пътеката нагоре.

 

 
Седнали сме за почивка на път към Перперикон
 
Към Акропола

Крепостта Перперикон е играла важна стратегическа роля, поради което за нея често са се водели войни между българи и ромеи. Светилището на траките е разположено на 470 m над морското равнище, на скала, на върха на хълм. Свещеният град е унищожен от турците и после мястото напълно запустява. Разкопките тук започват едва през 2000 г. от проф.Овчаров и сега Перперикон е един от най-посещаваните туристически обекти в България. Комплексът се състои от 4 части – дворец-светилище, крепост Акропол и две предградия – северно и южно и заема площ от 10 000 кв.м. Ние поехме към двореца по впечатляващ проход с каменни стъпала, изсечен в скалите, който води до двореца. От многото стаи в двореца са останали само основите, но по запазените дупки за носещи греди и прагове на врати може да се съди, че дворецът е бил на няколко етажа. Най-интересното помещение в двореца е овална зала без покрив, в центъра на която се намира каменен олтар за жертвен огън. В скалата е изсечен трон, на който е седял владетелят на храма. Впечатляващи са каналите, отводняващи крепостта и бесейнът за дъждовна вода. Докато ние бяхме в скалния град, видяхме сигурно над 100 човека да разглеждат този уникален древен град.

 
В двореца светилище

 
На Перперикон има много места, на които хората оставят монети за щастие и късмет.
 
Огромни глинени съдове за вино
 
Перперикон - гледка към околните хълмове

 

Разгледахме Перперикон и после се отправихме към тракийското светилище край с. Татул. Селото се намира на 15 километра от Момчилград, има табели, а самото светилище се намира на най–високата точка на един хълм и е много по–ниско и достъпно от Перперикон.

 
Тракийското светилище край с. Татул

Светилището е открито също от проф. Овчаров, но през 2004 г. и е датирано от IV – VI век пр. н. е. Качихме се до най–високата точка на хълма и видяхме предполагаемата гробница на Орфей, която представлява изсечена във вулканична скала пресечена пирамида с полуовален отвор, през който се вижда издълбана в скалата ниша с дължина около 1.7 метра. Има табели, които разказват факти около хипотезата, че това е гробницата на Орфей.

 
Тракийското светилище край с. Татул

 

 
Гледка от светилището

Като изкачихме най-високата точка на светилището се откриха едни страхотни гледки към горите и поляните наоколо, чудни просто. Едно стадо с овчици кротко си пасеше, а околните хълмове бяха потънали в зеленина. Такива гледки не са изпускане, страхотно, просто неописуемо е усещането да си стоиш на този хълм в Родопите, близо до гробницата на Орфей, да се наслаждаваш на тази пасторална картина, излъчваща уникално спокойствие. Сякаш времето е спряло някъде през хилядолетията. Така завърши двудневна ни разходка в Източните Родопи - на мен ми беше много, много интересно, защото в този регион има толкова места, свързани с българската история, както и прекрасна природа. И ако имате възможност да посетите тази част от България изобщо не се колебайте, а тръгвайте, защото видяното и преживяното на такива места ни открива един друг свят, който е истински, интересен и много вълнуващ. 

aznapat.blogspot.bg

 

На тракийска сватба край Разград

Този уикенд имах шанса да присъствам на Четвъртия национален събор „Лудогорие“, който се проведе край Разград. Приготовленията ни започнаха около месец преди събитието, а изискване на организаторите бе всички гости на сватбата да са с национални носии, така че  се постарахме да се организираме навреме. За съжаление времето бе променливо и дъждовно, валя няколко пъти през деня, но това изобщо не уплаши хилядите хора в местността Пчелина край Разград.

В тридневната програма на събора аз преброих 163 изпълнители и състави, на които е бил даден шанс да се изявят на три паралелни сцени - Програма на събора
Целта на организаторите е всяка година по време на събора „Лудогорие” да бъде представяна старинна сватба от различна етнографска област на България и да бъде даден шанс на всички българи да участват и да седнат на софрата с младоженците. За догодина плановете са да бъде представена Капанска сватба - капанците са българска общност от района на Разград със специфични традиции и обичаи. Ако имам шанса да присъствам догодина, обещавам да разкажа...
Тази година сватбата отбеляза три рекорда на Гинес - 3009 човека от цяла България и чужденци, седнаха на сватбената трапеза на Стойка Димитрова и Росен Митев от Нова Загора. Подредена бе най-дълга сватбена софра – 952 м. и приготвено най-голямо количество сватбена яхния – 2 тона. Ние участвахме в подреждането на сватбената трапеза и това бе истинско предизвикателство на фона на променливото юлско време - на няколко пъти валя и то проливен дъжд, а организатори и гости търпеливо изтърпяха капризите на времето.
 

Пристигнаме в местността Пчелина, като предварително бяхме си заявили пропуск за колата, паркирахме и тръгнахме към мястото, определено за провеждане на сватбата и заваля. Добре, че имаше къде да се скрием от проливния дъжд - скрихме се в една шатра, заедно с други сватбари като нас.

След като спря проливния дъжд се насочихме към мястото за регистрация -  получихме нашите гривни с номера за участие в събитието, защото беше важно да се знае колко хора участват, заради рекорда на Гинес.

Навсякъде имаше хора в национални носии, които с нетърпение очакваха началото на сватбената церемония - едно такова шарено и много българско.

Организатори и спонсори бяха осигурили храна за многобройните гости - сирене, кашкавал, извара, хляб, която обаче трабваше да бъде нарязана, подредена и сервирана в специални подноси. Включихме се и ние в приготовленията, подреждахме продуктите, сервирахме, но дъжда на няколко пъти прекъсна работата ни. Беше си приятно и малко изморително, обаче така се потопихме с атмосферата на празника и се чувствахме полезни. 

В този огромен съд се приготвяше сватбената курбан чорба ( цели 2 тона), която бе раздадена на гостите. И аз помагах в разпределянето й, но така и не я опитах - иначе изглеждаше вкусно.

Ритуалът за сключване на гражданския брак бе извършен от представител на Община Разград, а след него се състоя тракийски ритуал, в който участваха над 50 човека от свиленградските села Радовец, Сладуна и Студена. Усещането хиляди хора да извикат „Горчиво" под зоркия поглед на летящия в небето дрон бе уникално. Хилядите хора в национални носии и многобройните зрители станаха свидетели на нещо уникално и истинско. Догодина може пак да сме на сватба край Разград - защо не? 

aznapat.blogspot.bg

Banner 468 x 60 px