Вход
обновено 12:55 PM EEST, Aug 16, 2018
Nelly Miteva

Nelly Miteva

За себе си мога да кажа, че по дух съм природолюбител и запален турист-аматьор. Много обичам да ходя насам-натам, а в последно време открих и преоткрих толкова хубави места в България. Ние имаме наистина прекрасна природа, интересни места, хора и история и трябва да ги ценим и се гордеем с тях, въпреки трудностите, които среща всеки от нас в последните години. Преди време бях част от екологична организация и имах щастието да участвам в интересни и различни проекти, както български, така и международни. Вече не работя там, но интересът ми към новото и непознатото не се е променил. Много харесвам автентичните места, независимо дали са природни забележителности или исторически места, интересни и любопитни са ми. Възхищавам се на творенията на природата – обожавам звука на реките, спокойствието на езерата, простора на планините и уникалността на скалните образувания. Интересно ми е и когато мога да се докосна до нещо, съществувало преди много години. В България има много места, които могат да накарат човек да затаи дъх пред красотата им. Тези прекрасни места са нещо много различно от обичайната среда, в която живея и допира с природата и автентичното прави ежедневието ми по-различно, спомага за намаляване на стреса, а освен това е свързано с много движение и физическа активност. Със статиите, които пиша споделям моя опит и давам полезна и качествена информация за местата в България, които съм посещавала. Опитвам да предложа интересни идеи за разходки и екскурзии, описвайки маршрутите така, както съм ги видяла през моите очи. Заедно с това много ми се иска да популяризирам, с каквото мога, безбройните красиви места в България, някои от които са малко известни. Стопанисвам и блог за пътувания и маршрути Аз на път, който можете да посетите, ако а ви любопитни моите пътешествия.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205363818121641/

На тракийска сватба край Разград

Този уикенд имах шанса да присъствам на Четвъртия национален събор „Лудогорие“, който се проведе край Разград. Приготовленията ни започнаха около месец преди събитието, а изискване на организаторите бе всички гости на сватбата да са с национални носии, така че  се постарахме да се организираме навреме. За съжаление времето бе променливо и дъждовно, валя няколко пъти през деня, но това изобщо не уплаши хилядите хора в местността Пчелина край Разград.

В тридневната програма на събора аз преброих 163 изпълнители и състави, на които е бил даден шанс да се изявят на три паралелни сцени - Програма на събора
Целта на организаторите е всяка година по време на събора „Лудогорие” да бъде представяна старинна сватба от различна етнографска област на България и да бъде даден шанс на всички българи да участват и да седнат на софрата с младоженците. За догодина плановете са да бъде представена Капанска сватба - капанците са българска общност от района на Разград със специфични традиции и обичаи. Ако имам шанса да присъствам догодина, обещавам да разкажа...
Тази година сватбата отбеляза три рекорда на Гинес - 3009 човека от цяла България и чужденци, седнаха на сватбената трапеза на Стойка Димитрова и Росен Митев от Нова Загора. Подредена бе най-дълга сватбена софра – 952 м. и приготвено най-голямо количество сватбена яхния – 2 тона. Ние участвахме в подреждането на сватбената трапеза и това бе истинско предизвикателство на фона на променливото юлско време - на няколко пъти валя и то проливен дъжд, а организатори и гости търпеливо изтърпяха капризите на времето.
 

Пристигнаме в местността Пчелина, като предварително бяхме си заявили пропуск за колата, паркирахме и тръгнахме към мястото, определено за провеждане на сватбата и заваля. Добре, че имаше къде да се скрием от проливния дъжд - скрихме се в една шатра, заедно с други сватбари като нас.

След като спря проливния дъжд се насочихме към мястото за регистрация -  получихме нашите гривни с номера за участие в събитието, защото беше важно да се знае колко хора участват, заради рекорда на Гинес.

Навсякъде имаше хора в национални носии, които с нетърпение очакваха началото на сватбената церемония - едно такова шарено и много българско.

Организатори и спонсори бяха осигурили храна за многобройните гости - сирене, кашкавал, извара, хляб, която обаче трабваше да бъде нарязана, подредена и сервирана в специални подноси. Включихме се и ние в приготовленията, подреждахме продуктите, сервирахме, но дъжда на няколко пъти прекъсна работата ни. Беше си приятно и малко изморително, обаче така се потопихме с атмосферата на празника и се чувствахме полезни. 

В този огромен съд се приготвяше сватбената курбан чорба ( цели 2 тона), която бе раздадена на гостите. И аз помагах в разпределянето й, но така и не я опитах - иначе изглеждаше вкусно.

Ритуалът за сключване на гражданския брак бе извършен от представител на Община Разград, а след него се състоя тракийски ритуал, в който участваха над 50 човека от свиленградските села Радовец, Сладуна и Студена. Усещането хиляди хора да извикат „Горчиво" под зоркия поглед на летящия в небето дрон бе уникално. Хилядите хора в национални носии и многобройните зрители станаха свидетели на нещо уникално и истинско. Догодина може пак да сме на сватба край Разград - защо не? 

aznapat.blogspot.bg

Скален манастир "Св. Димитър Басарбовски"

След Ивановските скални църкви се насочихме към село Басарбово по четвъртокласен път, свързващ двете села, който е в отлично състояние. Басарбовския скален манастир е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово, което пък се намира на 8-9 км от гр. Русе. Името на манастира идва от близкото село, а за първи път то е споменато през  1431 г. в турски данъчен регистър. Басарбовският манастир сега е действащ скален манастир, който през 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение.

Минавайки през село Басарбово и следвайки табелите за манастира ще се озовете на брега на река Русенски Лом, където ще видите белите очертания на сградите. Близо до реката, на мястото, където са намерени мощите на св. Димитър е поставена скулптура на светеца.

Влизайки в манастира, се минава през красиво озеленен двор, който е отлично поддържан. В средата на двора има кладенец, изкопан от св. Димитър.  Местните хора вярват, че водата в кладенеца е лековита. 

В подножието на скалите на манастира има две помещения, а оттам по 48 стъпала, издълбани в скалите и обезопасени се стига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял Св. Димитрий. Вдясно от тази площадка е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 год., а до него се намира голямата икона на светеца, изобразен в цял ръст.

По друго каменно стълбище се стига до естествена пещера, в която е погребан монахът Хрисант. Това е човекът, който събирал помощи за възстановяване на манастира и го върнал към живот през 1937 г. Тази пещерата изпълнява ролята и на костница. В нея, както и във всички останали помещения на скалния манастир има оставени от вярващите много монети като дарение за манастира.

Легендата разказва, че св. Димитър Басарбовски бил пастир и живеел скромно в скалите на днешния манастир. Той умира тихо и незабелязано от никого през 1685 год., а река Русенски Лом отнесла тялото му.  По-късно светецът се явил в съня на една сляпа девойка, която живеела в селото и й казал къде е тялото му.  Така мощите на светеца били открити, те били нетленни и благоуханни, девойката прогледнала, а славата на светеца се разнесла из околността. Мощите били положени в местната църква, а вярващи от близо и далеч идвали на поклоние пред светеца, а той им помагал.

 

 

По-късно владетелят на Влахия поискал мощите на светеца да му бъдат изпратени в Букурещ и след съгласие на Вселенската Патриаршия натоварили мощите на светеца на каруца. Каруцата обаче стигнала донякъде и не искала да помръдне. Сменили конете, но и това не помогнало и така тялото на светеца било върнато в родното му място. През 1774 година, по време на една от Руско-Турските войни, след победа за Русия, генерал Пьотр Салтиков чул за Св. Димитър Басарбовски и пожелал да се поклони пред мощите му. Отново било уговорено тялото на светеца да бъде пренесено, този път в Русия. Пътят минавал през Румъния, където по това време върлувала чумната епидемия. Разказват, че когато мощите на светеца влезли в Букурещ, хората спрели да умират от чумата. Жителите на града измолили от генерала да им остави тялото на светеца. И досега мощите се намират в Букурещ, но много поклонници идват и в Басарбово. Житието на светеца можете да прочетете тук.

Денят беше слънчев и топъл, едно чудесно време за разходка навън. В манастира бе доста оживено, оказа се, че тук се извършват и много кръщенета на деца от цяла България. В малката скална църква пък беше пълно с хора, които стояха безмълвни и отправяха молба към светеца.
Този район от България съчетава в себе си много природен чар и исторически забележителности. В каменните църкви са се съхранили българската писменост и съзнание, християнски ценности и дух. Тук монасите-отшелници са преписвали книги, рисували икони и поддържали тези свети места. Вярващите носели дарове на монасите, а изписаните скални църквици им се отплащали с чудодейната си сила.

Реката, сътворила през вековете живописни очертания в скалите бе пълноводна и кротко си течеше и сякаш бързаше да се влее в Дунав. А аз се вглеждах в нейните води и усещах пролетното прераждане и събуждането на природата - в зеленината наоколо, цъфналите дървета и свежестта край реката. И се радвах, че бях на това място, точно в този момент.

 

  aznapat.blogspot.bg

Крушунските водопади - бигор, травертин и уникални гледки

Ходила съм доста пъти до водопадите, но всеки път преживяването е различно. Този път първо посетихме минералния басейн в близост до екопътеката и след това потърсихме разхлада край водопада.
С всяка изминала година това място се оживява все повече. И при това посещение беше пълно с туристи от различни краища на страната и чужбина. Има и много магазини и места за хранене, както и над 20 къщи за гости в селото.
 
Водопадите се намират край село Крушуна, на около 30 км от Ловеч, в община Летница. Достъпът до екопътека е лесен, което я прави посещаема от много хора, които могат да се възхитят на невероятната й красота. От центъра на селото се върви по асфалтов път, който завършва с голям и удобен паркинг.
 
 
До паркинга са разположени минералният басейн и началото на екопътеката. Има и доста заведения за хранене, кафе и сувенири.
 
 
Водата в басейна лекува различни кожни заболявания и болести на опорно-двигателната система. Излиза на повърхността с температура около 50 градуса по Целзий, но се охлажда по естествен начин и в басейна е с много приятна температура.
 
 
След паркинга по пешеходна алея стигате до нещо като търговска зона. От там нагоре има маркировка и табели, които ви отвеждат в подножието на водопадите и започва изкачването по лъкатушещата пътека между водните прагове и басейни.
Наоколо ви обгръща гъста растителност, през която трудно се вижда дори пенливата река Маарата, покрай която криволичи пътеката. За да стигнете до водопадите, минавате по множество дървени мостчета и стълби, които са добре поддържани и обезопасени с парапети. Ако се изморите от изкачването (защото на места стълбите са почти отвесни), има пейки, на които можете да поседнете и си починете. 
Крушунските водопади, наречени още Маарата, представляват водна каскада - по пътя на водата са се образували множество прагове. Най-големият водопад се спуска от около 20 метра височина, като се разделя на няколко по-малки, а шума от падащата вода е наистина успокояващ и някак си пленяващ.
 
А какво е травертин - това е вид варовик, който е пясъчен на цвят, но пуснат във вода, отделя син цвят и така водата на Крушунските водопади е оцветена в ярко синьо, което се дължи на разтворения варовик вътре. Травертинът се среща в топли минерални води или води, богати на калций, тъй като се получава чрез отлагане на калциев карбонат, характерен за такива извори.  Красиви са и варовиковите скали, разположени в тази местност, които са с шуплеста структура и се наречат бигор.
По протежение на пътеката има информационни табели от които можеш да разбереш, че през 13 и 14 век красотата и уникалната атмосферата на тази местност привлекли монаси исихасти, които изградили своята обител на това място - манастир в скалите до водопадите, вярвайки че тук могат да се слеят с Бога. 
 
 
В края на екопътеката има полянка с детски съоръжения и място за почивка, а продължавайки още напред се озовавате до пещерата, от която извира река Маарата. Обратният път се преодолява бързо, но на места се получава трудно разминаване с изкачващите се нагоре туристи. При посещението си на това място е необходимо да бъдете с удобни обувки , защото има опасност от подхлъзване. Крушунските водопади са едно от най-живописните и красиви природни кътчета в България, предлагащи уникални гледки и преживявания и са добре поддържано и достъпно място. Виртуален маршрут "Крушунски водопади" можете да видите ТУК.
 
 
  aznapat.blogspot.bg

История, вино и минерална вода в Старосел

Бях чувала за откритията на проф. Китов в Старосел, но да ги видиш и преживееш си е друго нещо. Пътувахме до гр.Хисаря, след това поехме към село Старосел и могилите в неговите околности. Тракийският култов комплекс при Старосел обхваща шест храма, четири от които са уникални, както и няколко царски погребения. Достъпни за туристически посещения са две от тях - големият храм на Четиньова могила и храм “Хоризонт”.

Могилата е укрепена с уникално съоръжение, открито е и парадно стълбище от каменни блокове. Има и две вътрешни помещения, които са изградени от наистина огромни каменни блокове - като влезеш вътре можеш да усетиш необичайната акустика и мистичността на това място. Едното помещение е правоъгълно, а другото е кръгла камерна гробница със сферично куполно покритие. 
На снимката вляво се вижда купола на гробницата, а за да разбете мащаба й само ще кажа, че разположеният на върха  камък е с тегло над 1 тон... Храмът е бил използван за различни орфически ритуали в чест на Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей.
 На входа на храма е имало врата, състояща  от два огромни каменни блока, а вратата се е заключвала само отвътре. Само избрани знатни тракийци са имали възможност да участват в ритуалите. Сега тази врата не е монтирана на своето място, а е поставена отвън, но внушителните й размери ме впечатляват. Жертвеният камък, намерен тук също е експониран отвън.

След това поемаме към  могила “Хоризонт”, която се намира в местността Манастирчето, на около километър и половина от село Старосел, има указателни табели, паркинг, а оттам до храма следва пешеходна пътека.

 

Уникалното в този тракийски храм е, че това е единственият открит в Тракия храм с колонада. Има десет колони и се предполага, че в него е бил погребан тракиец от висш ранг, свидетелство за което са намерените предмети в гроба – бронзови върхове на стрели, сребърни мъниста и златни пластинки за пришиване към дрехи.


В района се намира наскоро изграденият православен храм "Свети Спас", където запалихме свещичка за здраве и след това се насочихме към СПА комплекс Старосел.
В СПА комплекса се насладихме на минералния басейн и сауна, на вкусната кухня и красивия двор и кътчета за отдих. В комплекса се разхождат свободно зайци и пауни, което определено е атракция, а в интериора преобладават камък, дърво и вълна, което те кара да се чувстваш много уютно.

 

В комплекса има подземна енотека, където можеш да разбереш много неща от технологията на производство на вината тук, да опиташ розе, бяло и червено винце и да се почувстваш истински тракиец, защото обстановката повтаря атмосферата от светилището край селото.

Като застанеш в центъра на енотеката можеш да изпробваш ехото и вибрациите, които се получават при говор. Аз изпробвах - уникално е...

 

В Старосел можеш да се потопиш в света на траките, да се почувстваш горд от нашите далечни прадеди и достиженията на тяхната култура, да видиш уникални неща от няколко века преди Христа, без да се лишаваш от удобствата на съвременната цивилизация. Това място оставя усещането у мен за хармония между минало и настояще, а защо не и бъдеще.

Banner 468 x 60 px