Вход
обновено 12:55 PM EEST, Aug 16, 2018
Nelly Miteva

Nelly Miteva

За себе си мога да кажа, че по дух съм природолюбител и запален турист-аматьор. Много обичам да ходя насам-натам, а в последно време открих и преоткрих толкова хубави места в България. Ние имаме наистина прекрасна природа, интересни места, хора и история и трябва да ги ценим и се гордеем с тях, въпреки трудностите, които среща всеки от нас в последните години. Преди време бях част от екологична организация и имах щастието да участвам в интересни и различни проекти, както български, така и международни. Вече не работя там, но интересът ми към новото и непознатото не се е променил. Много харесвам автентичните места, независимо дали са природни забележителности или исторически места, интересни и любопитни са ми. Възхищавам се на творенията на природата – обожавам звука на реките, спокойствието на езерата, простора на планините и уникалността на скалните образувания. Интересно ми е и когато мога да се докосна до нещо, съществувало преди много години. В България има много места, които могат да накарат човек да затаи дъх пред красотата им. Тези прекрасни места са нещо много различно от обичайната среда, в която живея и допира с природата и автентичното прави ежедневието ми по-различно, спомага за намаляване на стреса, а освен това е свързано с много движение и физическа активност. Със статиите, които пиша споделям моя опит и давам полезна и качествена информация за местата в България, които съм посещавала. Опитвам да предложа интересни идеи за разходки и екскурзии, описвайки маршрутите така, както съм ги видяла през моите очи. Заедно с това много ми се иска да популяризирам, с каквото мога, безбройните красиви места в България, някои от които са малко известни. Стопанисвам и блог за пътувания и маршрути Аз на път, който можете да посетите, ако а ви любопитни моите пътешествия.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205363818121641/

До Тетевен и околностите

Град Тетевен се намира на 120 километра от София и на около 74 километра от Ловеч, в планински район, в полите на Стара планина, а през града минава река Вит. Тетевенският край е бил населен още от древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от II – IV век.

История
Според учените едни от първите обитатели на района са тракийското племе серди. От времето на траките са многобройните надгробни могили, а нумизматични находки доказват, че тук е имало и римско селище, има и следи от римски пътища и мостове, наблюдателници и др.
 
 
Името Тетевен се споменава за пръв път в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че то произлиза от Тетьовия род, заселил се в този край и основал града, който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене. Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. Нашата разходка започна от центъра на града и градския площад, който в неделната сутрин не беше много оживен.

Тетевен е в разцвет през 16-17 век, когато търговията процъфтявала, а градът и неговите жители се увеличавали. По онова време са се развивали 27 вида занаяти, тетевенските търговци кръстосвали Европа и Азия, а градът е бил известен като „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен). През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен, като от 3000 къщи в града останали само четири. През 50-60-те години на 19 век градът успял да се възроди и става един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват много занаяти – абаджийство, кожухарство, резбарство. 

 

През 1871 г. Васил Левски основава и в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети. След обира при Арабаконак, в който основно участват членове на комитетите в Гложене и Орхание, членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир.

 

 

Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение, а днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници.

По стръмни каменни стъпала се изкачихме до църквата "Всех светих", която е паметник на културата и се извисява над целия град. Построена е през 1830 година и впечатлява със своите размери, а двете й камбани са отлети в Москва. Иконите са богато украсени с дърворезба, а в двора на църквата се издига часовникова кула.

 

Историческият музей в Тетевен е основан през 1911 год. тетевенеца Михал Койчев. До входа на музея е построен дом-паметник с доброволния труд и дарения на местните жители, в знак на признателност и почит към паметта на загиналите за свободата им техни съграждани, а до входа на музея е поставена паметна плоча с имената им. В музея има три експозиции: Археология, Етнография и Възраждане, които представят историята на града и региона от Античността до Освобождението на България.

 

 

 

Природни забележителности
Това, което истински ме впечатли и очарова е природата на Тетевенския край. Самият град е събрал красотата на извисяващите се хълмове и върхове, свидетели на много исторически събития с прохладата на река Вит и духът на миналото, който се вижда на всяка крачка тук - в културните паметници, възрожденската архитектура и обичаи. Известно е, че Иван Вазов е останал възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при  посещение в града и възкликнал: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.
 

 

На 12 км от Тетевен се намира с.Рибарица, едно от най-дългите български села и известен планински курорт с изградени особено в последните години множество къщи за гости и хотели. Ние се отправихме в посока Рибарица, където на 4 км от селото се намира историческата местност Костина - лобното място на Георги Бенковски, "кървавото" кладенче, както и паметник на Бенковски.

 

 

Какво още можете да посетите в района?
Голяма част от Тетевенския Балкан е включен в територията на Национален парк “Централен Балкан”. Тук се намират резерватите Боатин и Царичина. Историческият Гложенски манастир се намира над с. Гложене, на 15км от Тетевен. Основан е през 13 в. от киевския принц Глож след бягството му от Южна Русия. Построен е върху отвесни скали. На 25 км  от града е разположена пещерата Съева дупка до с.Брестница. В района на Тетевен се намират и други природни забележителности - пещерите "Лястовицата", "Моровица", водопадите "Пръскалото" и "Скока".

   aznapat.blogspot.bg

Ивановският скален манастир “Св. Архангел Михаил”

Ивановският скален  манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на 22 километра от Русе и представлява мрежа от над 20 малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на каньона на река Русенски Лом.  Тези скални църкви  са един от деветте български паметника в листата на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Ние пътувахме по магистралата София-Русе, като след гр. Бяла има отбивка за с. Иваново. Не се влиза в самото село, минава се един жп прелез и се продържава напред, следвайки поставените табели. Накрая пристигнахме на паркинг край реката, където вече бяха дошли първите ранобудни посетители. Близо до паркинга има и магазинче за кафе и сувенири. На това място се намира главната църква  на храмовия комплекс, наречена "Света Богородица", изсечена на височина 38 метра. До нея може да се стигне по стръмни, но обезопасени стъпала или по панорамна пътека, която разкрива голяма част от красотите на природен парк "Русенски Лом".

Качихме се по стръмните стъпала и стигнахме бързичко до църквата. По пътя спирахме за снимки, защото гледките са наистина уникални.

В църквата имаше уредник от Историческия музей в Русе, който ни разказа интересни моменти от историята на това място и насочи вниманието ни към любопитни детайли в самата църква.

Влизайки в помещението попадаш на място, изписано изцяло отвътре с библейски и евангелски сцени и образи. Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, Св. Йоан Кръстител с житийни сцени, Страстите Христови, изображения на Апостолите и други светци. Тези стенописи от средата на XIV век са ценни за световната история и изкуство и са своеобразен връх в развитието на средновековното българско изкуство. Част от стенописите са били повредени в миналото от земетресения, влага и др., но съхранени сега за поколенията чрез поставен специален защитен слой върху рисунките, както и стъклени маркери, отчитащи разместванията в скалите.

Първите отшелници са издълбали килиите си по тези места още през XII век, а стенописи от XIV век показват завидно художествено майсторство, което е  характерно за живописната школа на старата българска столица Търново. Комплекса от църкви, параклиси и манастири  в скалите се е развивал в продължение на векове. В миналото църквите били над 40, а килиите - близо 300, а в тях са живеели монаси, които са се занимавали с книжовна дейност, а вярващите отивали там на поклонение.

Царе от епохата на Второто българско царство (XII -XIV век) изпращали каменоделци да издълбаят в скалите нови храмове, а зографи да ги изпишат със свети изображения. Ктитори са били българските царе Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и др., като ктиторските им портрети са запазени. Така през X-XIV век  долината на река Русенски Лом и нейните притоци се превръщат в известен православен и книжовен център.

Търновския патриарх Йоаким І в края на своя живот се отдал на отшелничество тук, а според хроники от онова време, цар Иван Асен ІІ посетил Йоаким в скалната обител и му донесъл злато за построяването на една от манастирските църкви. Йоаким имал много последователи, дали обет за безмълвие (т. нар. монаси-исихасти), които били над осемдесет, живеели в скалите и се прехранвали с корени, горски плодове и зърнени култури. Исихазмът е религиозно учение, станало официално във Византия и България, което проповядвало, че духовно усъвършенстване на човека се постига чрез уединение и самовглъбяване. 

 

Интересни са имената на тукашните местности и църкви: "Господев дол"- защото през отвор църквата се виждал Христовия образ; местността "Писмата" – заради запазени знаци и надписи; "Затрупаната църква" и др. Параклисът "Господев дол" е сред най-богато украсените със стенописи на Исус Христос.  В един надпис на стената се споменава, че на това място се е замонашил и бил погребан българският цар Георги Тертер (1279-1292). По стените на част монашески килии и днес могат да се видят издълбани от монасите изповеди и послания.

По време на турското робство светата обител Ивановски скални църкви съществува, но постепенно запада като духовен център. В скалите са си играли децата от близкото село, има и надписи върху стенописите от случайни хора, защото мястото до 80-те години на 20 век е било изоставено. Днес този уникален за цяла Европа голям културен център се посещава от хиляди туристи и поклонници.

Посещавайки Ивановските скални църкви можеш да чуеш звуците на природата/ние чухме фазани, да се вслушаш в звука на течащата наблизо река Русенски Лом и да чуеш интересни разкази за българската история. Разкази за отшелници-монаси, царе-ктитори, зографи-стенописци, майстори-каменоделци, създали уникалното наследство от църкви, икони, стенописи,  портрети, надписи и предмети, които са повод за национална гордост. И всичко това благодарение усилията на хора с много вяра,  дух и мъдрост, достигнала и до нас през вековете.

Хубаво и много българско място, което си заслужава да видите и почувствате - подарете си това чудно пътешествие и незабравими емоции в Русенския край!

  aznapat.blogspot.bg

Златната църква в Шипка с камбани, излети от гилзи

Храм-паметникът "Рождество Христово", известен още като Шипченския манастир се намира в южното подножие на Стара планина, в с. Шипка, на 12 км от гр. Казанлък. Шипченският манастир е създаден в знак на почит към руските войни и български опълченци отдали живота си за свободата на България по време на  Освободителната за България руско-турска война (1877-1878 г.). Много пъти съм минавала през прохода Шипка, виждала съм златните кубета на църквата, но не бях я посещавала. Ето, че ми се отдаде прекрасна възможност да посетя това чудно място. 

Жителите на с. Шипка пък подаряват мястото, където ще се изгражда манастирът, подготовката е завършена и строителството започва през 1885 г. За строежа пристигнали майстори-зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия, участвали са и много български майстори. Църквата на манастира е построена в стила на Ярославлската църковна архитектура от ХVІІ в., наричан "руската древност", който е бил много популярен през 80-те години на ХІХ в. в Русия. Той е известен с една пищност, с характерни арки, фризове, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи на външните стени.

Жителите на с. Шипка пък подаряват мястото, където ще се изгражда манастирът, подготовката е завършена и строителството започва през 1885 г. За строежа пристигнали майстори-зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия, участвали са и много български майстори. Църквата на манастира е построена в стила на Ярославлската църковна архитектура от ХVІІ в., наричан "руската древност", който е бил много популярен през 80-те години на ХІХ в. в Русия. Той е известен с една пищност, с характерни арки, фризове, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи на външните стени.

На 15 септември 1902 г. храмът бил осветен от Старозагорския митрополит Методий, а  е открит официално с прочувствена реч на 27 септември  1902 г. от граф Николай Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея, като за тази цел пристига и специална имперска делегация от Русия,  включваща участвалите във войната генерали. Присъстват и останалите живи български опълченци и множество българи от цялата страна.
На 15 септември 1902 г. храмът бил осветен от Старозагорския митрополит Методий, а  е открит официално с прочувствена реч на 27 септември  1902 г. от граф Николай Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея, като за тази цел пристига и специална имперска делегация от Русия,  включваща участвалите във войната генерали. Присъстват и останалите живи български опълченци и множество българи от цялата страна.


Манастирският комплекс се състои от църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария. Главният вход  на храма е оформен с три арки, а до него е долепена внушителна кула-камбанария, висока над 53 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи повече от 11 тона и е личен подарък от руският император Николай ІІ. Уникалното е, че тези седемнадесет камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките на Шипка.

Красив е дърворезбованият иконостас от липово дърво, който е позлатен. Изработен е в работилниците за художествени предмети и архитектурни детайли в Украйна,  а иконите са дар от монасите на руския манастир в Света гора Атон. Върху вътрешните стени и галерии отвън са поставени мраморни плочи с имената на над осем хиляди офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската освободителна война. В криптата-гробница има 17 каменни саркофага в нея са положени тленните останки на загиналите.

До 1934 г. Шипченският манастир "Рождество Христово" е бил собственост на Русия. На 23 юли 1934 год. той е предаден на българската държава. През 1970 г., манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват "Шипка- Бузлуджа".

До 1934 г. Шипченският манастир "Рождество Христово" е бил собственост на Русия. На 23 юли 1934 год. той е предаден на българската държава. През 1970 г., манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват "Шипка- Бузлуджа".

А златните кубета на храма се виждат отдалеч, греят и днес в целия си блясък, за да припомнят на поколенията за славната битка на Шипка. Като застанеш в подножието на храма усещаш красотата на това място, обзема те едно едно чувство на значимост, усещаш величието на събитията, разиграли се преди толкава години тук.  А героизма на офицери, войници, опълченци не ти се струва клише, а го усещаш като нещо истинско, но и доста тъжно...

Освен обиколка на църквата можете да си направите и разходка в парка около нея, да усетите свежестта на планинския въздух, да релаксирате или се наслаждавате на красивите гледки наоколо. Ако имате възможност посетете това красиво и духовно място, което освен всичко друго е много добре поддържано, приветливо, светло и ще остави у вас незабравими спомени.

Публикувано от    aznapat.blogspot.bg


Замъкът "Влюбен във вятъра" в Равадиново

Замъкът „Влюбен във вятъра“ се намира на 3 км от Созопол, навътре в сушата до село Равадиново. Ние минахме през Бургас и тръгнахме по пътя към Созопол. На главния път преди Созопол има отбивка за село Равадиново и като поемете по нея ще видите острите кули на Замъка, а приближавайки се все по-ясно ще се разкрива пред вас една странна, романтична и величествена постройка.


Замъкът се простира върху площ от 20 декара и все още не е напълно завършен, но въпреки това ме впечатли с оригиналния си дизайн и мащаба си. За някои от туристите, стилът му граничи с кич, но въпреки това, идеята е прекрасна, а реализацията й носи радост на хората, които посещават замъка.

 Замъкът е изграден от мраморизиран варовик от Странджа. Мраморизираният варовик е много здрав и устойчив камък, сградите строени от него на практика са вечни. Този варовик съдържа следи от микродиаманти и това е причината замъкът си променя цвета: сутрин блести с оттенък на розовото, през деня е в бяло, а при пълнолуние сияе. Покривът на замъка е изработен от мед, а сградата и кулите саукрасени с орнаменти от месинг и мед. Замъкът е реализираната мечта на своя собственик Георги Тумпалов, инвестирал в неговото изграждане в никому неизвестното село Равадиново. Стила на замъка напомня класическите западноевропейски замъци, но с акцент върху приказното, магическото, мечтата, която всеки от нас носи в сърцето и мечтае тя да се сбъдне в реалността.

Замъкът е спечелил приз за туристическа атракция номер 1 в света, както и златен и сребърен медал в категорията "Туристическа атракция" и е обявен за архитектурно чудо на престижния международен конкурс "A' Design Award" 2016 през април тази година.

 

След като прекрачите входа ще се озовете в един различен свят: тук на воля се разхождат пауни, край красиви цветни пространства и зеленина. Кулите на замъка са обгърнати също в зеленина и ми напомниха за детските приказки, в които смели принцове спасяват красиви принцеси. Това мислено връщане в детството ми помогна да видя,  преживея и почувствам това място по различен и много романтичен начин.

На входа на замъка ни посреща статуя на рицар Тумпал и надпис върху камък с този стих:

„Странник съм аз от далечна земя и по пътя те нося в сърцето си,

Пазих те скрито в моята душа, както майка пази детето си.

Носих те дълго, моя мечта, и изграждах те камък по камък

Виждам те вече, пред мен си сега – влюбен във вятъра, приказен замък“

Минахме през красива арка и се озовавахме в градина с езеро, в което плуват бели и черни лебеда. В целият двор на замъка се чуваше тиха музика, която допринасяше занеповторимата атмосфера в аристократичната

обстановка. 

Качихме се на каляска, тапицирана с червена кожа, минахме покрай метални статуи на рицари, каменни птици, русалки, фонтани, дървени фенери с дърворезба и не спирахме да снимаме. В двора има много скулптури на жаби, които надничат край някое дърво, фонтан, стълби или мост. Напомниха ми за приказката, в която принцесата, целува жабата и я връща към човешкия й образ.

 

Минахме покрай малък зоопарк, който се намира точно до езерото с лебедите. А край езерото можете да изпиете по чаша кафе, да погледате изящните лебеди и да се любувате на приказните гледки.

После продължихме към Фонтана на желанията и пак покрай езерото се насочихме към параклиса, който от тази година е отворен за посещения от туристи. Там участвахме в преписването на „История славянобългарска“, една родолюбива инициатива на собственика на замъка


След параклиса се насочихме към подземието, което е на три нива. Там, в огромната зала на винарната можете да видите метални рицари около огромна дървена маса, средновековни инструменти и тронът на краля.

Повече от два часа продължи нашата разходка в това чудно място, където можеш да се почувстваш като Алиса в страната на чудесата, защото чудесата и приказните гледки са навсякъде. Ежегодно замъка се посещава от хиляди туристи от страната и чужбина, а славата му се разнася и извън пределите на страната – тук е сниман филма „Спящата красавица” на холивудска продукция. Ефектен клип на певицата Гери-Никол на песента й "I'm the Queen" също е заснет на фона на замъка в Равадиново. Тук се провеждат и семейни тържества и публични събития, организирани са различни игри и забавления за хора от различни възрасти.

В замъка в Равадиново можете да се насладите на една разходка, която ще ви отведе назад във времето и ще ви потопи в атмосферата на замък от детските приказки. Аз лично бих ви препоръчала да си подарите този миг романтика, която все повече липсва в забързаното ни ежедневие. И да не спирате да мечтаете, защото мечтите се сбъдват някой ден, стига мноого силно да ги желаеш…

 aznapat.blogspot.bg

Banner 468 x 60 px