Вход
обновено 12:55 PM EEST, Aug 16, 2018
Nelly Miteva

Nelly Miteva

За себе си мога да кажа, че по дух съм природолюбител и запален турист-аматьор. Много обичам да ходя насам-натам, а в последно време открих и преоткрих толкова хубави места в България. Ние имаме наистина прекрасна природа, интересни места, хора и история и трябва да ги ценим и се гордеем с тях, въпреки трудностите, които среща всеки от нас в последните години. Преди време бях част от екологична организация и имах щастието да участвам в интересни и различни проекти, както български, така и международни. Вече не работя там, но интересът ми към новото и непознатото не се е променил. Много харесвам автентичните места, независимо дали са природни забележителности или исторически места, интересни и любопитни са ми. Възхищавам се на творенията на природата – обожавам звука на реките, спокойствието на езерата, простора на планините и уникалността на скалните образувания. Интересно ми е и когато мога да се докосна до нещо, съществувало преди много години. В България има много места, които могат да накарат човек да затаи дъх пред красотата им. Тези прекрасни места са нещо много различно от обичайната среда, в която живея и допира с природата и автентичното прави ежедневието ми по-различно, спомага за намаляване на стреса, а освен това е свързано с много движение и физическа активност. Със статиите, които пиша споделям моя опит и давам полезна и качествена информация за местата в България, които съм посещавала. Опитвам да предложа интересни идеи за разходки и екскурзии, описвайки маршрутите така, както съм ги видяла през моите очи. Заедно с това много ми се иска да популяризирам, с каквото мога, безбройните красиви места в България, някои от които са малко известни. Стопанисвам и блог за пътувания и маршрути Аз на път, който можете да посетите, ако а ви любопитни моите пътешествия.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205363818121641/

Старо Стефаново - едно истинско българско съкровище

Старо Стефаново е един  от малко известните архитектурни резервати в България за разлика от Боженци, Лещен, Ковачевица, макар че и четирите села са обявени за такива още през 1982 г. Резерватът включва около 110 паметника на културата от началото и средата на 19 век. Селото се намира между Ловеч и Троян, само на 5 км от главния път за Велико Търново и Варна. Старо Стефаново е едно много тихо и спокойно място и ако търсите спокойствие и почивка – това е вашето място. В близост се намират най-различни природни, културно-исторически и други забележителности, като Троян, Троянският манастир, Ловеч,  Деветашката пещера, Къкринското ханче, Априлци, Зелениковският манастир, крепостта Состра и др. Така можете да съчетаете престоя в едно непознато, но много уютно място с посещение на изброените места, които са известни и по-често посещавани. Същевременно можете да разчитате на пълен комфорт, бърз интернет и всички удобства за съвременните хора. Можете да си правите кратки разходки из околността, да се вслушвате в звука на природата наоколо и да се разхождате из тихите улички при хубаво време.



Селото се споменава още в турските регистри от 1515 г., а в околностите му има тракийски могили. Самият архитектурен резерват включва част от селото, като най-важните обекти са църквата, селската чешма, Поповото мостче и др. Тук са снимани няколко български филма сред които и „Хайка за вълци“.

Селото притежава уникално богатство – своите стари къщи, недокоснати от времето. Разказват, че в началото на 19 век в района върлувала чума и за да избягат от нея, жителите на малко близко разположено село се прехвърлят тук, на мястото на днешно Старо Стефаново. Те издигат красиви двуетажни къщи от дърво, камък, и високи дувари. В долната част на къщите са били разположени работилниците и дюкяните, а на горния се намирала жилищната част. Около 96 къщи в селото са обявени за паметници на културата. Майсторът, който е изписал местната църква е изрисувал и фасадите на част от къщите, най-често с растителни мотиви. Другото характерно за къщите са каменните плочи, от които са направени покривите. Повечето обитаеми сгради се ползват предимно като вили, т.е. постоянно живеещите в Старо Стефаново хора са малко на брой.

За паметник на културата е обявена и местната църква „Рождество на Пресвета Богородица”, построена в периода 1880–1882 г. в двора на Иванаки Йонков - Кюркчията, един от ръководителите на Велчовата завера, след като още по време на турското робство през 1864 г. местните хора издействали ферман. Строежът е дело на Уста Генчо Кънчев от Трявна – един от най-големите майстори на българското възрожденско строителство, ученик на Кольо Фичето. Иконите в църквата са дарени от местното население, а за изографисването й средствата дошли от дарители.



В двора на църквата може да видите паметник на загиналите по бойните полета на войните за национално обединение жители от с. Стефаново, както и оръдие  от Втората световна война.



В двора на църквата е построено през 1906 г. училището "Стефан Пашев", което е затворило отдавна врати. Получаването на добро образование е било приоритет за децата от селото и техните родители. Първото училище в селото не е запазено, но е построено още през 1854 г. То се е намирало в дома на свещеника Давид, който бил игумен на Троянския манастир,  а също така последовател и куриер на Васил Левски.



Красива е и Селската чешма, строена от ловешкия майстор Марин Христов през 1830г. Чешмата била дар за селото от местния управител Хаджи Ибрям. Чешмата по-късно е преустроена, пазена и съхранявана от местните хора, както и Поповото мостче, построено през 1836 г от същия майстор. И чешмата и мостчето са в списъка с паметниците на културата и културното наследство на Старо Стефаново.


Ние отседнахме в Дедовите къщи, където атмосферата наистина е като от едно време и стаите блестят в чисти, бели цветове, а всичко е направено с много вкус. Най-голямата къща е наречена "Плевнята", защото някога се е ползвала с такова предназначение и е залепена директно в склона. Някои от стените й са запазени каменни, дори и в баните, а това освен красиво интериорно решение е много практично: за повече хлад през лятото и повече топлина през зимата.

Ако се заговорите с местните хора ще научите, че в селото идва и водещата Ани Цолова – съпругът й имал фамилна къща, има и няколко семейства англичани, заселили се тук. При нашето посещение времето беше мъгливо и дъждовно, но си обещахме да се върнем отново през лятото, за да видим това място окъпано в слънце и зеленина.



Ако искате да си подарите един или повече дни в прегръдката на село Старо Стефаново ще останете очаровани от красивата природа и къщи, които са наслада за сетивата и ще ви дарят с незабравими впечатления.

Източник: Аз на път

Село Кошница, Дядова ряка и извора на река Арда

Поредното хубаво място, за което ще ви разкажа  е районът на Родопите около град Смолян. Тръгваме по предварително начертан маршрут, който включва крепостта Калето край село Кощница, къща за гости „Дядова ряка“ и извора на река Арда - и това всичкото в рамките на един ден.

Пътеката към крепостта Калето край с. Кошница

Ние тръгнахме раничко сутринта, за да имаме време за всички отбивки по маршрута. При условие, че изходната ви точка е Смолян, трябва да поемете по пътя за Смилян през село Чокманово. Около 10-12 км след Смилян по пътя за село Кошница, ще видите отбивката за крепостта Калето, където има информационната табела и импровизиран паркинг. Пристигнахме на паркинга, взехме раниците и фотоапаратите и поехме нагоре по пътеката. Пътят преминава през  красиво мостче над река Арда, след което се открива и самата пътека, изградена от стъпала, поддържани от дървени трупи, която се вие по склона на хълма.

Беше септември, температурите бяха високи, но горещина не се усещаше, тъй като дърветата образуваха гъста и солидна сянка, благодарение на великолепните си кичести корони. След около 30-на минути  ходене нагоре се загряхме доста, но стигнахме до величествената Проходна пещера, върху която се разполага и самата крепост Калето.

Усилена работа течеше по цялото трасе, имаше работници, които работеха по перилата и обезопасяването на пътеката, подравняването на терена и др. Както ви казах крепостта се намира над  Проходната пещера – природна забележителност, която някога е служила и като вход към крепостта.В самата пещера има няколко дървени пейки с маси, които да служат на туристите като място за почивка и утоляване на глада и жаждата. Сядайки на това място можеш да се насладиш на  прекрасен изглед и невероятна панорама към село Кошница и заобикалящите го високи върхове.

След като починахме и поехме въздух потеглихме отново и след около 50-на метра над пещерата,  стигнахме до самата крепост и това, което бе останало от нея.  Докато разглеждахме там хората, които работеха ни разказаха накратко за мястото, на което се намирахме. Късноантичната и средновековна крепост е разположена на 1006 метра и е била натоварена със сериозни стратегически позиции в древността - тогава е изпълнявала военни функции, свързани със сигурността на Смолянската крепост, разположена недалеч оттук, както и контролиращи функции върху основните пътища през Родопите за Бяло море. Самата крепост няма свое име, което да е регистрирано в писмените извори, но е обявена за археологическа недвижима културна ценност с национално значение през 1955 г.

Стените й са изградени по така наречения “двулицев  градеж“ - ломени камъни, споени с хоросан. Разкрита е и външна бойна кула, която доказва военно-отбранителните задачи на Калето. От разказа и табелите наоколо разбрахме, че ремонтите и възстановителните работи се извършват в рамките на проект, изпълняван от Община Смолян в партньорство с Община Самотраки – Гърция, а проектът е финансиран по програма “Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007-2013”. След като се повъртяхме и направихме снимки се изкачихме до готовите панорамни площадки и заредени положително от красивите гледки наоколо потеглихме по обратния път надолу.

После поехме към село Кошница - приказно красиво село, което е разположено в една котловина. А името му идва от факта, че къщите са накацали на дъното на котловината и го оформят като голяма кошница. Спряхме в центъра на селото, купихме си някои неща за хапване в магазина-кафене в центъра на селото и поехме отново на път.

Продължихме през селата Могилица, Смилян и Чокманово следвайки река Арда. Село Могилица е известно с Агушевите конаци, които се намират близо до самия път, точно на центъра на селото и определено си заслужават да отделите време, да ги обиколите отвън, защото те са частна собственост и вътре не може да се влиза.



Интересна ми беше историята на Агушевите конаци, които  са най-големият късносредновековен феодален замък на Балканския полуостров. Този нашенски замък е построен от трима майстори в продължение на 20 години - от 1820 до 1840 г., по поръка на богатия турски феодал Салих ага и тримата му сина. Замъкът има 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Конаците са всъщност три последователно свързани с двора жилищни и стопански сгради, които са изолирани един от друг с вътрешни зидове. Във всеки двор се е намирал по един кладенец, жилището на господаря, на домашната прислуга, помещенията за временните работници в стопанството, оборът, плевнята, хамбарът и други стопански помещения.

Продължихме за село Арда,  родното място на Валя Балканска. Плановете ни бяха да се отбием и хапнем в Екокъща „Дядова ряка” и продължим към изворите на река Арда.

В екокъща Дядова ряка ни посрещна Ники - човекът, който е създал това приказно място, ползвайки почти само камък и дървен материал. Къщата се захранва от соларни панели и изворна вода, намира се непосредствено до борова гора, а наблизо минава игрива рекичка. Освен кокетните стаи за около десетина гости има изградени външна камина за чеверме, навес, хамаци, пейки, рибарник и др. Като резултат от използването на естествени материали се е получило едно очарователно местенце, а  всичките постройки са се слели с духа на природата наоколо. Хапнахме най-вкусно приготвената риба, месо, картофки и други вкусотии, полюляхме се на люлката и отпочинали и бодри се отправихме към изворите по добре маркирана пътека, на която има изградени беседка, чешма и тоалетна. За около час приличен ход се стига до извора на река Арда - местността е красива и предразполага за посядане и похапване - имаше голяма дървена маса с пейки от двете страни, място за палене на огън и разбира се изворът на р. Арда. Поразгледахме, направихме снимки, пийнахме студена изворна вода и поехме по обратния път. На връщане спряхме в с.Смилян, за да си купим от прочутия смилянски боб и да посетим друга местна забележителност – мандрата „Родопа милк“. Там опитахме страхотни български, швейцарски и холандски сирена и си взехме за в къщи от тях. А в магазина има прекрасна колекция от играчки-кравички с различни размери, както и билки, подправки и сладка.


На връщане към Смолян си мислех за хората, които срещнах и за всички неща, които успях да видя и науча само за един прекрасен и незабравим ден. Много красиво и зареждащо място е Родопа планина и човек трябва да се връща отново и отново, за да види останалите красоти наоколо. Препоръчвам и на вас това място, защото и хората, и въздухът, и водата, и вкусът на храната е истински и много, много хубав.

Източник: Аз на път

Непознатата, позната Деветашка пещера

Деветашката пещера се намира близо до село Деветаки, община Ловеч и е сред най-големите пещери в България. Известна е още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона. Пещерата е паметник на културата и защитен природен обект с национално и международно значение, обявена за природна забележителност през 1996 г. На път от Ловеч за Деветашката пещера трябва да минете през селата Умаревци и Йоглав, след това продължавате по главния път и като стигнете отбивката за с. Деветаки/ има табела вдясно/ продължавате още малко, след което ще видите табелата за пещерата. Ние стигнахме до паркинга, в близост до който се намира и мястото, където се плаща входната такса, оставихме колата и продължихме пеша. Имаше ранобудни търговци, които вече бяха подредили своите маси със сувенири и ръчно изработени неща.

Минахме през моста над река Осъм и преди да стигнем пещерата, видяхме една специална пейка вляво, поставена в памет на цар Борис III, взел участие в изследването на Деветашката пещера. Както гласи табелата на пейката, на това място царят спирал да си почива и сигурно се е любувал на реката и прекрасните гледки наоколо.

Минахме през моста и ето, че се видя входа на пещерата, който е огромен и полуелипсовиден - 30 на 35 метра. Преди нас вървеше една весела група туристи от Самоков, които бяха много шумни и забавни, а гласовете им отекваха и изпълваха с живот това място.

Първоначално се преминава през галерия, която после се разширява и образува най-голямата пещерна зала на Балканския полуостров - залата е наистина величествена. Височината й е 60 м, а на места достига и до 100 м. Още с влизането усетихме чудната атмосфера на това място: чуват се песни на птици, ромонът на малко поточе, което си тече кротко, както и тихички звуци на прилепи. Пещерата е известна с многообразието от обитатели - обитават я 12 вида земноводни, 82 вида птици, 34 вида бозайници, 15 вида прилепи, като част от тях са защитени. Деветашката пещера е сред трите най-важни убежища на прилепи в Европа - там зимува колония от над 35 000 екземпляра, а заради размножителния им период през юни и юли изцяло се затваря за посетители.

На около 200 метра от входа се отделят два клона. През левия, с дължина над 2 километра протича малка река , която преминава през централната зала и се влива в р. Осъм. Десният е сух и топъл, входът му е висок 2,5 м и широк 6 м. Навътре се разширява и накрая прераства в кръгло помещение, известно като Олтара. В пещерата освен рекичка има и около десет естествено образувани езера.

Големите размери на пещерата, осветеността й на голяма дълбочина и възможността за отбрана са привличали тук хората от дълбока древност. Открити са доказателства, че пещерата е била населявана от хора от цели седем епохи – от старокаменната (преди около 70 000 години) та чак до Средновековието. Всяка една от тези епохи е оставила свой отпечатък. Домовете на хората тук били изградени от дървен плет, намазан с кал и покрит със слама. В жилищата имало огнище, както и разнообразни глинени съдове, открити са и много различни погребения, характерни за съответните епохи.

В близкото минало пещерата е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв, а след това е била засекретен военен обект. През 50-те години пещерата е използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни и доскоро са стояли близо до входа на пещерата. Днес са изнесени, стоят само част от постаментите. Минавайки през входа, който се вижда на горната снимка попадате на мястото, където са стояли цистерните. На бетонните основи на тези цистерни посетители на пещерата са оставили знаци за своето присъствие - с малки камъчета са изписали своите имена или други думи.

През 2011 г. в Деветашката пещера се снимат някои от по-мащабните сцени на холивудска продукция „Непобедимите 2“, в която участват голяма част от най-големите екшън герои на Холивуд като Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Силвестър Сталоун, Долф Лундгрен, Арнолд Шварценегер, Джет Ли, Жан-Клод Ван Дам и Чък Норис. За целите на снимките екипът и сценаристите на филма изграждат моста над река Осъм, по който и ние дойдохме и го оставят като „подарък“ на местните жители. През 2014 г. по инициатива на Община Ловеч и с помощта на експерти от Сдружение „Зелени Балкани – Стара Загора“, Национален природонаучен музей – БАН, Българска федерация по спелеология, Регионален исторически музей – Ловеч и др. е разработен и План за управление на ПЗ „Деветашка пещера” за период от 10 години, като целта е устойчивото стопанисване и управление на обекта и дългосрочно опазване на неговите природни и културни ценности. Това е единствения за сега план за управление на пещера в България.

Деветашката пещера е наистина уникално място, което е привличало вниманието на хората от най-дълбока древност, поради добрите условия за живот: съседството с река Осъм, изобилието от гори, пасища и плодородни земи.

А ние на връщане поседяхме на слънчице на "царската" пейка и се полюбувахме на тишината, красотите на река Осъм и палитрата от есенни багри по дърветата. Докато си седяхме, една група туристи пристигна с голям автобус и огласи околността с радостна глъчка и любопитство към новите преживявания, които ги очакваха в пещерата. Много хубаво, необикновено преживяване в прекрасен есенен ден - препоръчвам ви да посетите това място, да се запознаете с неговата история, да чуете звуци му и да го усетите - заслужава си, определено!

Източник: Аз на път

До хижа Козя стена - красотата на Балкана

Октомврийският ден бе толкова топъл и усмихнат, а слънцето сякаш ни подканваше да излезем навън. Ние и без това бяхме планирали тази разходка, но настроението ни значително се покачи от хубавото време. И такаа, тръгваме към хижа Козя стена, като предварително бяхме проучили маршрута през Беклемето и паметника, т.нар.Чорапогащник.

Ако решите да тръгнете по този маршрут идвайки от Троян, на най-високата точка на прохода ще видите паркинг и търговци, продаващи различни сладка от горски плодове и мед. Ние паркирахме там, огледахме информационните табели, голямата карта на местността и резервата „Козя стена“ и се отправихме към хижата. Като цяло маркировката е много добра, няма как да се объркате. Има два маршрута – летен и зимен, които на места се срещат. А резерватът Козя стена, на територията на който се намирахме е част от националния парк Централен Балкан и е най-малкия резерват в него.

Тъкмо се чудехме по кой маршрут да тръгнем и срещнахме една дама, която крачеше бодро срещу нас. Решихме да питаме нея за маршрута, но тя се оказа чужденка,само посочи летния маршрут и каза, че този път е по-лесен. Хайде и ние решихме да тръгваме по  летния маршрут, който върви по билото и мисля, че не сбъркахме, защото гледките са уникални.

Видяхме в далечината "перките" на връх Васильов, вижда се голяма част от Северна България, изобщо прекрасно, безумно красиво изживяване. Иначе пътят към хижата отнема общо около два часа и половина и е сравнително лек.

По пътя се редуват изкачвания и слизания, кози не видяхме, по целия маршрут обаче се ширят големите поляни с хвойна, както и много свободно отглеждани коне и крави.

Минахме покрай паметна плоча, която обозначава мястото на самолетна катастрофа през 1945-та година: две млади момчета  са се разбили с военен самолет. След около час и половина от началото на нашето пътешествие стигнахме до местността "Козята стена", където е разположен и едноименния връх с височина 1670м, както и други красиви скални образувания.

Продължихме да вървим по билото към хижа "Козята стена" още около час. На места по маршрута има леки провирания между скалите, има и много тесни „кози“ пътечки, които минават на ръба на скалата, и по които трябва да се внимава много къде се стъпва, особено ако е влажно и мокро. По пътя срещнахме много туристи, които се връщаха вече, разменяхме усмивки и поздрави, срещнахме даже и група наши познати, които предния ден бяха нощували на хижа Ехо. Знак, че сте близо до хижа "Козя стена" е паметника на хижар, загинал преди години при лавина, а паметника е построен от неговите приятели.

Ето, че най-накрая се появи и хижата, сякаш кацнала на ръба на една скала. Предполагам, че изграждането й никак не е било лесно, но панорамата, която се открива от нея към съседните хълмове е прекрасна. Хижата се намира на 1562 м височина и е ориентирана на юг. Гледките насреща те изпълват с чувство на свобода и простор, направо ти се иска да полетиш. Условията са много добри, хижата изглежда просторна, има генератор за ток и вода, която обаче трябва да се ползва пестеливо. 

На верандата има барбекю, има и дървени маси и столове. Там хапнах най-хубавата гъбена чорба в живота ми – с доста гъбки и парченца картофки, ароматни подправки и леко пикантен вкус.

На връщане вървяхме без да спираме много, защото времето напредна и слънцето започна да се скрива. Въпреки това на връщане срещнахме семейство с много малко бебе, което таткото беше гушнал до гърдите си - необичайно мила картинка бяха тия тримата. В заключение мога да кажа - много, ама много хубав маршрут! Не, че е нещо невиждано и нечувано, но в тази част на България всичко е толкова красиво по свой си уникален начин, стига да имаш сетивата да го видиш и да му се насладиш.

Източник: Аз на път

Banner 468 x 60 px