Вход
обновено 7:50 PM EET, Dec 7, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Белият трън пази черния дроб

Други натурални средства за защита на органа: артишокът, маслото от тиквени семки, пчелният мед.  Ако забележите край пътя цели ниви, гъсто обрасли с тръни, приличащи на магарешкия бодил, не бързайте да се възмущавате, че татковината буренясва до абсурдни мащаби. Тези растения са специално засети. За да послужат за извличане на ценна съставка от семената им. Съдържащите се там флавоноиди помагат на черния дроб да нормализира работата на клетките си. Според някои източници субстанцията има и силата не само да лекува, но и да предпазва органа от увреждане. Официалното название на този инвазивен плевел е бял трън - Silybum marianum. Популярен е и като средиземноморски бял трън - име, което насочва към земите, от които се е пръснал буквално по целия свят. Бърка се с магарешкия бодил заради приликата им.  Белият трън се използва от хилядолетия в практиката на билкари, на самоуки, а по-късно и на дипломирани лекари. Много често обработените по специален начин семена са били давани като антидот (противоотрова) при отравяния с гъби - дори на хора, яли от много токсичната зелена мухоморка. Лечителите препоръчвали бял трън при нездрав тен, отдаван на жълтеница, и при много други чернодробни болести, както и при проблеми с жлъчката. Освен това през годините са опитвани и приложения при увреждания от радиация и химиотерапия, за понижаване на “лошия” холестерол, за контрол на инсулиновата резистентност, дажи и като профилактика на болестта на Алцхаймер.  Прецизни лабораторни изследвания потвърдиха вековния опит на народната медицина за лечебния ефект на белия трън.

СНИМКА: Любомира Николаева

Във времето на академичната наука се установява, че белият трън дължи славата си на съединението силимарин (силибинин, силибин). То е изградено от сложен комплекс от 7 вида полифенолни молекули, флавоноида таксифолин и мастни киселини, включително линолова.  Според някои изследвания лечебните свойства на силимарина са преувеличени и неубедителни. Но други намират ефект дори при смятани за необратими заболявания като цироза и рак.  В медицинската практика силимаринът се използва главно при хронични чернодробни увреждания. Но той не е панацея и самодостатъчно средство за лечение, обясни гастроентерологът от Александровска болница д-р Ивелина Банкова. Според специалистите по чернодробни заболявания белият трън има място като подпомагащо, съпътстващо средство към основната терапия. Отнася се към растителните хепатопротективни (защитаващи чернодробните клетки - хепатоцити) средства. Представлява извлек от активната субстанция в плодовете (семената) на белия трън.  Има антиоксидативен ефект, подобрява регенерацията на черния дроб, белтъчния синтез, намалява липидния стрес. Извлекът предпазва хепатоцитните мембрани от липидна оксидация – възпира окислителните процеси в мембраните на чернодробните клетки. Първо трябва да се изясни причината за увреждането на черния дроб. Да се установи дали то е в резултат на омазнен черен дроб, на токсично въздействие, на медикаменти, дали се дължи на прекомерна употреба на алкохол, или хроничен вирусен хепатит и какъв вид точно е той. И тогава маслото да се включи евентуално като помощно средство, уточни д-р Банкова. Лечението винаги е комплексно и съобразено с причината за увреждането. Но обикновено се препоръчва и общ хигиенно-диетичен режим с повече плодове и зеленчуци, намалена физическа активност, избягване на тежък труд. Дали силимаринът може да бъде ефективно средство за профилактика на такива увреждания? Ако черният дроб е здрав, няма смисъл, казва д-р Банкова.

Артишок СНИМКА: РОЙТЕРС

Други хепатопротектори с натурален произход, които имат подобен механизъм на действие като лечебните съставки на белия трън, са екстрактът от семената на артишока - растение, което дори външно наподобява белия трън, маслото от тиквено семе, пчелният мед, обясни гастроентерологът. Най-често задаваният въпрос от пациентите е в каква доза да приемат добавките, за да улеснят възстановяването си. Зависи от индивидуалното състояние и преценката на лекаря, в никакъв случай голямо количество не води до по-значителни ползи, обяснява специалистката. Например за пчелния мед препоръчваното количество е само 2 супени лъжици на ден. На листовките на хепатопротекторите пише, че може да се използват продължително време. Това обаче не означава вечно, предупреждава гастроентероложката. Практиката на клиниката показва, че допълващите лечението натурални продукти като масло от бял трън и екстракт от артишок имат най-голям ефект, ако се приемат по няколко месеца и между отделните схеми се правят почивки. Като различните добавки се редуват. Нови данни от научни изследвания обогатяват списъка на хепатопротекторите с много масово употребявани напитки и храни като кафето и броколите. Проучванията установяват, че по 2-3 (а според някои и 4) кафета на ден поддържат здравето на чернодробните клетки. При това - без сериозни нежелани реакции в други органи и системи. Последната концепция реабилитира кафето дори за хора с високо кръвно, ако не се прекалява с горчивата напитка. Фактът, че дори безкофеиновото кафе има хепатозащитен ефект, кара учените да смятат, че заслугата е на флавоноидите, а не на кофеина. Очаква се защитно действие да се потвърди за всички видове зеле, въпреки че за момента това е доказано в лабораторни тестове единствено за броколите. Препоръката е те да присъстват 2 пъти седмично в менюто.

www.24chasa.bg

Стела Гечева: Младите творци да имат вярва в себе си и да работят много

Стела Гечева е едно от онези млади лица в сферата на изкството днес, за което ще има какво да се говори. Работи в областта на текстила, живописта, скулптурата и метала. През 2010 г. завършва НГПИ Св. Лука в София и продължава обучението си в катедраТекстил, изкуство и дизайн, в класа на проф. Анна Бояджиева, в Национална художествена академия (НХА). Завършила е магистратура със специалност Метал. Като през тази година специализира скулптура в UH в Хертфоршир, Великобритания. Избрала е България за страната, в която ще се развива.

Кога изкуството зае своето място в живота ти?

За първи път реших, че искам да се занимавам с изкуство в седми клас. Тогава беше времето за кандидатстване и избиране на ново училище. Бях много силна в математиката и се целях в СМГ и елитните езикови гимназии, но исках да се опитам и с рисуване, затова се записах за изпит само в НГПИ (тогавашното СХУПИ). Противно на моите очаквания, майка ми (икономист) и баща ми (инжинер) ме подкрепиха да развия този ми порив. Въпреки че бях приета в най-елитните гимназии в София, привличането ми към изкуството и към тези среди надделя. От тогава до днес, не съм спирала да творя, да уча и да развивам хоризонтите си.

Проектите ти са свързани с отношенията между хората, но какво мислиш, че е отношението на хората към изкуството, което правиш?

Това, което виждам е, че хората са силно заинтригувани, виждат нещо новаторско, атрактивно и провокативно. Интересуват се от идеята, от технологията, от материалите и от цялостната концепция. Това е целта на всеки автор, изкуството му да поощрява, вдъхновява и подтиква зрителя.

Учила си в чужбина. Какво те накара да се завърнеш в България?

Върнах се в България, защото вярвам, че българското изкуство е живо и има нужда от много млади, дейни и загрижени артисти, които да усещат и представят реалността през собствените си очи.

Как намираш артистичните среди в България?

Развива се, но е в наши ръце и има нужда (с риск да се повторя) от будни, работливи, млади души.

Би ли споделила малко повече за инсталацията, която представяш на тазгодишното издание на фестивала за градска култура „София диша“?

Представям инсталацията „Болка”, използвайки хартия и дърво - материали от сходен произход, но имащи различен характер. Създавам обекти, които манипулирам, боядисвам, пръскам, пробождам или разкъсвам, за да постигана искания ефект, чрез който да изразя своето усещане и гледна точка. Показвайки своята „Болка” на фестивала „София диша”, аз искам да я преоткрия и обновя, без да променям нейната същност... Хартиените обекти са заменени с обекти от серията „Болка”. Серията е идейно продължение на инсталацията, която изработих по време на престоя си във Великобритания. Обектите са изработени от дърво, хартия, пластмаса, плексиглас, гума и др. С идеята за създаване на съвременна пластика и нови перспективи.
Чрез използваните материали, искам да покажа връзкатa между прозрачното и плътното, тежестта и лекотата, здравината и крехкостта. Материалите имат различни качества и функция, но те могат да бъдат свързани помежду си и да съществуват в хармония. Точно както са направени човешкия ум и тяло.
Серията показва същността на болката, представяйки я като идеалната форма на сфера, но пробита, счупена и деформирана така, както болката се отразява на душите, телата и мислите ни. В работите ми има също и една много лична за мен препратка. Част от материалите, които използвам в обектите са от мои предишни работи, които аз съдирам, разкъсвам, отнемам и сглобявам отново - прераждам.

Какво ще препоръчаш на младите творци, които тепърва започват своите стъпки в изкуството в България?

Да имат вяра в себе си и да работят много. Сцена за изява има за всички, стига да не е на места, на които трудът бива използван. Не се продавайте евтино. Трудът и въображението ви струват пари!

Повече за изкуството на Стела Гечева можете да откриете на нейния уеб сайт.

uspelite.bg

В Търново проектират царска алея и археологически парк

Алеята ще е предназначена за пешеходни турове. Тя ще се простира от храма „Свети Четиридесет мъченици” до църквите „Св. Св. Петър и Павел” и „Св. Иван Рилски”, като ще минава под Владишкия мост и покрай Шишмановата баня, чиято реставрация вече започна. Част от нея ще бъде буквално по речния бряг. За да станат още по-привлекателни за туристите, всички културно-исторически обекти ще станат част от общ археологически парк.

Велико Търново

Бъдещият проект ще облагороди зоните около трите църкви в подножието на Царевец н Трапезица. Освен като атракция, алеята ще бъде ценна придобивка и за жителите на старинния квартал.

Екипът на кмета Даниел Панов вече е натрупал опит с проекти от този тип. Изцяло бе ремонтиран площад „Цар Асен I” пред Царевец, бе създаден успешният Музей на българските църе, историческият Владишки мост бе изцяло реконструиран, а в града вече се движи и туристическо влакче. Експонирани бяха зидовете от средновековния храм „Св. Иван Рилски”, а на финал е социализацията и частичната реставрация на хълма Трапезица.

www.kmeta.bg

Стара градска баня "Дели Хамам"

Старата градска баня е превърната в единствения в Европа виртуален музей на водата. Под специално стъкло в оригинален вид е възстановена отоплителната система „хипокауст“, а благодарение на интерпретативните програми и мултимедийни ефекти посетителите наблюдават и научават много интересни „водни“ събития и факти.
 
Резултат с изображение за дели хамам ловеч
Градската баня, строена през XVI-XVII век, е архитектурно-строителен паметник с национално значение, обявен с протокол №7 на НСОПК от 25.11.1999 г. Нейното разпределение е сходно с плановите схеми на всички построени по това време сгради с подобно предназначение. Смята се, че това е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в страната. Характерната архитектура се вписва в цялостния облик на квартал "Вароша", а куполът последователно преминава през три барабана - осмоъгълен, 16-ъгълен и кръгъл, всеки със собствен покрив и корниз.Резултат с изображение за дели хамам ловеч На върха се издига цилиндрична отвътре и шестстенна отвън лантерна. Банята е с уникална система за затопляне на водата /хипокауст/, позната и прилагана при изграждане на подобни съоръжения още в античността. Общата площ на терена е 1060 кв.м, застроената площ на основата на сградата е 351 кв.м, а на помощните постройки - 58.50 кв.м.
 
Резултат с изображение за дели хамам ловеч
 
След построяването си, Градската баня „Дели хамам” е била доходно здание на Араб-джамията в Галата. Водата за банята е идвала по тръбопровод от глинени тръби от Липака и от още два извора. Водните пари се поемали от каналите-отдушници. В топлите помещения имало специално устройство на подовете и стените. Подовата настилка се състои от големи и дебели мраморни или друг камък плочи или от тухли /бипендални, със страни дълги по две стъпки, които са поставяни върху колонки от тухли или дебели глинени тръби/. Резултат с изображение за дели хамам ловеч
 
Така под пода на топлите зали имало пространство високо около 1 м., в което се пуска топъл въздух. Тази отоплителна инсталация се нарича хипокауст – буквално „отопление отдолу”. По същия начин имало монтирано отпление и на стените. Каменните плочи били закрепвани на разстояние от стените на около 10 см. с помощта на дълги железни клинове. Специални фурни вън от сградата стоплят нужния за отопление въздух и го пускат нагоре към пода и стените. Други пещи топлят водата, нужна за топлите басейни.
Резултат с изображение за дели хамам ловеч
 
Сградата е изцяло с каменна зидария, с дебелина на външните зидове 100-120 см. и вътреши с дебелина 80-90 см. Отворите за вратите и прозорците са с малки размери от 60 до 120 см. Непосредствено до банята е долепена пещта с принадлежащите й помещения и склад за въглища. Голямото приемно помещение – съблекалня, е квадратно в план и завършва с полусферичен масивен купол на 10 м. височина от пода. На върха е издигната цилиндрична отвътре и шестстенна отвън лантерна, на която вътрешния диаметър е 1.50 м. и на всяка стена има по един прозорец. Отвън купола преминава последователно през три барабана, осмоъгълен, шестнадесетоъгълен и кръгъл, всеки от тях със собствен покрив и корниз. В помещението е имало шадраван. В средата на всяка от четирите стени има по една ниша, засводена с островръха арка. От приемното помещение се влиза в първото от помещенията на същинската баня. Засводено е с елипсовиден купол, като стените минават направо в свода. Във върха на свода са оставени кръгли вентилационни отвори. Централната къпалня е разделена на три части. В средата се издига по-висок полусферичен купол. Двете странични крила са покрити с по-ниски четвъртсферични куполи. В куполите са оставени звездовидни отвори за вентилация. Помещенията на пещите са със същите дебели каменни стени, засводени с полуцилиндрични сводове.
tourism.lovech.bg