Вход
обновено 4:40 PM EEST, Sep 15, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Птици от българското Черноморие са кацнали на Моста на влюбените

Доброволци на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) раздаваха пакетчета с морска сол, добита от Атанасовско езеро на минувачите край Националния дворец на културата. СнимкаПовод за необичайното събитие е фотоизложбата „Пера и езера“, която популяризира две много достъпни, но недостатъчно познати в България места - защитена местност „Пода“ и поддържан резерват „Атанасовско езеро“, които се намират край Бургас.

Атанасовско езеро е най-голямата солница на България - солта тук се добива по традиционен начин вече повече от 100 години. Освен това тук се срещат 333 вида птици от общо 420 за страната.

Местността „Пода“ се стопанисва от БДЗП още от 1989 г., когато е поставена под защита. Там, на малко повече от 1 кв. км. се среща единствената по българското Черноморие колония на бяла лопатарка, блестящ ибис, малък корморан и 6 вида чапли. Установени са 280 вида птици, което е близо 65% от всички видове птици,наблюдавани в България и повече от 30% от всички видове в Европа. На това място има природозащитен център, в който можете да получите бинокъл и информационна лекция.

Във фотоизложбата, която ще остане на Моста на влюбените до 14 август, са представени някои от най-интересните видове животни, които се срещат на „Пода“, а също и спиращи дъха снимки, направени от птичи поглед с дрон и мотоделтапланер.

Чуйте повече по темата в разговора на Лили Големинова с Емилия Янкова от БДЗП.

 

България е все по-популярна дестинация за оперни турове

Изненадващо или не - България става все по-популярна дестинация за много тясно специализиран тип туризъм, какъвто са оперните турове, твърдят туроператори.

Министерството на туризма не разполага с данни за това какъв е броят на туристите, които пристигат у нас за фестивален туризъм. Към тази категория се причисляват оперните турове. Все още ограничен брой туроператори организират такива пътувания до България, но само по линия на една от фирмите за последната година у нас са дошли повече от 500 ценители на оперното изкуство, като увеличението им е 150%.

Има и нещо конкретно, с което спектаклите, които се правят у нас, се предпочитат от тази публика.

Високата стойност на музикалния продукт, който се представя на българските сцени, има принос към това оперното изкуство у нас да става все по-популярно сред ценителите в чужбина, казва Даниела Стоева, управител на туроператор, който организира пътувания, свързани с това сценично изкуство.

Ценителите на операта са капризна публика, посочва Стоева.

Интересното е, че открили веднъж българските сцени, гостите се връщат отново у нас, подчертава Стоева.

bnr.bg

До септември приключва проучването на Перперикон

Очаква се до края на археологическия сезон учените да проучат напълно Акропола на Перперикон, а тази седмица приключват разкопките на Мисионис край Търговище. Очакванията са свързването на археологическите обекти в тези  части на България да развие културния туризъм.
Резултат с изображение за До септември приключва проучването на Перперикон
 
Акрополът се проучва от 17 години и в началото на септември се очаква неговото изследване да приключи напълно. Вече имаме цялостната структура на града, до 3 метра крепостни стени, Южната порта, Западната порта, тази Североизточна порта, Портата на Двореца-светилище, каза проф. Николай Овчаров.
Най-интересните находки, които са намерени тук, са чифт женски бронзови наушници от XIII век, пръстен от римската епоха и тока от конска муниция от IV-V век. 
 
Това е една малка част от находките, които имаме тази година, имаме стотици вече инвентарни номера, множество монети, множество железни предмети и неща от цветни метали, както и стотици малки маниста от стъкло и от полускъпоценни камъни,  каза още проф. Овчаров.
 
 
През тази седмица ще приключат разкопките на средновековния град Мисионис край Търговище. Археологическите проучвания в Североизточна България и свързването на обектите в туристическа дестинация ще доведат до развитието на културния туризъм в района.
 
bnr.bg

Християнизирани антични светилища в България

Християнството отрича езичеството. Нерядко обаче между езическите и християнските обекти съществуват интересни взаимовръзки, които не са систематично изследвани и анализирани, смята събеседникът ни доц. Любомир Цонев от Института по физика на твърдото тяло.

По селата често чуваме легенди, според които някой сънувал, че някъде имало някаква реликва. Когато хората отивали на мястото, наистина намирали нещо и построявали параклис. Тези случаи са твърде много, за да са случайни. Според мен тази приемственост е свързана със спомена на населението за светите места от минали времена.

Един от примерите за това явление е намиращият се в близост до Кюстендил, на границата с Македония, „Кръстати камен” – висок 2 метра оброчен кръст, издялан от масивна скала. Кръстът е паднал и се е счупил, удряйки се в скалата зад него. Любомир Цонев отива да види мястото:


Реших да обиколя скалата и забелязах отгоре кръгли, изящни, хубаво издълбани ямки, с улейче за изливане. Според археолозите това са праисторически светилища. Какво се е изливало там – мляко, вода или вино, не се знае, тъй като се отнасят към II-то хилядолетие пр.н.е. Бях изумен. Чудех се, каква сила може да припомни на хора от средновековието, че там преди хилядолетия също е имало светилище.

Друг забележителен обект е оброкът „Свети Петър и Павел” в с. Червен бряг в близост до гр. Дупница, разказва доц. Цонев:

На мястото има праисторическа могила. На върха й е забит менхир – вертикален камък също около 2 м. В християнската епоха горният му край е изчукан и е оформен като кръст. От едната страна е издялана ниша за палене на свещи. Оказа се, че и в Западна Европа има подобни случаи. Върху менхири се издялва кръст като белег на новата епоха, а върху могили с други мегалити – долмени, например, се прави параклис. Но в Западна Европа тези обекти се поддържат, а тук аз с много труд ги намирам, – споделя доц. Цонев, като подчертава, че сведенията за тези обекти постепенно си отиват заедно с възрастните хора.

Връзката между езичеството и християнството може да се проследи и в надграждането на образите. Такъв е случаят с тракийския конник, божество, наричано „Херос”. Ето какво още разказва доц. Любомир Цонев:

Образът на тракийския конник е рожба на балканските племена от времето преди новата ера. Намерени са около 5 000 релефни каменни плочи с този образ. Очевидно местното население е имало склонност да си представя своя бог като конник. Този конник не е агресивен. Той препуска или ходи на лов. Такива плочи се изработват до IV в. включително. КъмIX-X в. обект на всеобщо почитание става Свети Георги, който според легендите е бил воин. На първите му изображения той държи меч, щит, изобразяван е изправен или седнал. Но тук, на Балканите, в периода около IX век, се появява изображение на Свети Георги на кон. Подозирам, че местното население е пазило традиция и склонност, когато уважава някакъв герой, бог, да го качва на кон. В периода XV-XIXв. на много места в страната плочи с изображение на тракийския конник са почитани като икони на Свети Георги.

Параклис на Св. Георги в Заберново, Странджа. Там релеф на тракийския Херос се почита като образ на християнския светец.
Параклис на Св. Георги в Заберново, Странджа. Там релеф на тракийския Херос се почита като образ на християнския светец.

Подобен случай е регистриран в Пловдив. В началото на ХХ век там се създава музей. Директорът му Борис Дякович обикаля къщите в околността в търсене на артефакти за музея. В частен дом той вижда в ъгъла малък домашен параклис с плоча на тракийски конник, която толкова дълго е била почитана със свещи като образ на Свети Георги, че върху нея се е образувал дебел слой от сажди. Интересно свидетелство за връзката между старите образи на Херос и този на Свети Георги, според доц. Цонев, е и двойна икона, открита в Созопол в началото на ХХ в.:

Тя представлява релефна дървена плочка с двама конници – Свети Георги и Свети Димитър, поставена в рамка с житийни сцени. Рамката е датирана към XVII в. По всяка вероятност, обаче, дървената плочка е по-стара. Свети Георги е изобразен с копие и бори някакъв звяр. Зад гърба му се вижда лък и колчан със стрели, нещо, което не се среща на други икони на светеца. Това е далечен отглас на тракийския конник, който е бил ловец. Срещу светците има дърво. Около него се извива змия, към която Свети Димитър размахва боздуган. Сюжетът с Хероса, дървото и змията е изобразен поне на половината от плочите от тракийско време. Иконописецът съзнателно е знаел и е копирал старите образци. Самата дървена плочка също е релефна, както каменните. В християнството няма подобен сюжет, подчертава доц. Цонев.

Снимки: личен архив на доц. Любомир Цонев