Вход
обновено 2:50 PM EET, Jan 20, 2020
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Цветните гори на Тъмраш и Тъмния балкан

След дълго нощно пътуване, като в сън, от мъглата изплува ждрелото на Тъмрашка река. Там надолу съм се запътил и предусещам, че ще е интересно.

tamrash

Есента е докоснала Родопа, и както винаги нейните гори са най-пъстри. Необичайна гледка ме кара да забия спирачки. Метален фургон е кацнал на високите скали. Не се вижда нито стълба, нито въже.

Tamrash

Навлизам в територията на горско стопанство, бариерата е вдигната, а табелата гласи "Ведомствен път, преминаването забранено!". Преминавам и след няколко километра се засичам със служител на ДАГ. Поради служебни мероприятия и лов в района не ми било разрешено да влизам с автомобил. Ама, аз няма да се отклонявам встрани, ще съм тих и стигна ли до изоставеното село Тъмраш веднага се връщам, повтарям като латерна. Оказах се по-упорития от двамата, така че продължих напред.

Tamrash

След като стигнах до селото, осъзнах че трябваше да послушам служителя. Хубавите места покрай реката са в началото.

Tamrash

Към селото гората става иглолистна, и ефекта от есента избледнява. Долу при ждрелото е къде, къде по-живописно...

Tamrash

и влажно. Плъзнах се като на ледена пързалка по една скала и бум до колената в реката. Цял ден после джваках с мокрите обувки.

Tamrash

Из тази част на Родопите стъпвам за пръв път, а пътища колкото искаш. Прегледах картата и се запътих към село Лилково, пък от там ще се опитам да сляза до Михалково. Красотата в този край е неописуема, все едно плувам в есенно море.

Tamrash

Брезите са искрящо жълти.

Tamrash

Палитрата е най-разнообразна.

Tamrash

В с. Лилково нормалния път свършва и започва черен, порядъчно разбит, кален път. На 1700 метра е толкова замъглено, че видимост почти няма. Тъмния Балкан, както го пише на картата, е наистина тъмен, а с тази мъгла е дори страшен.

Tamrash

След серия дълбоки локви се оказвам в безизходица. Раздълбана кал отрупана с клонки и дърва, някой сериозно е закъсвал тук. Предпочитам да се върна, вместо да замръкна в това забравено от бога място.

Цветните гори на Тъмраш и Тъмния балкан - голям контраст и много емоция за един ден.

Tamrash
evgenidinev.com
 

От местността Тиха Рила се качих набързо до хижа Рибни езера.

По пътя има купища малки безименни езерца, с красиви пухести цветчета върху зелени островчета.

Rila

Изкъпах се в езерото и легнах да се попека докато слънцето препичаше неумолимо. Скоро слънцето се скри зад връх Рилец и поех обратно по същия път към хижата.

Rila

Това е перфектното време в планината, когато част от върховете се обагрят в червено.

Rila

Езерата се превръщат в огледални образи на планината.

Rila

В сравнение с гостоприемността и уюта на старопланинските хижи рилските са точно обратното - отблъскващи и мизерни. Десет лева струва преспиването в общо спално помещение на изтърбушено двуетажно легло с вонящи на котка проядени одеала и скъсани чаршафи. Към тези пари в стаята задължително се осигурява и професионален хъркач, който неуморно хърка до сутринта.

Още преди да звънне будилника, в пет и нещо сутринта, се събудих от истеричното кряскане на две баби работещи в кухнята. Докато цялата хижа кънтеше от дивите ругатни се оправих и изнизах набързо. Беше започнало да се развиделява.

Rila

Малко преди да се изкача на разклонението се показаха първите слънчеви лъчи.

Rila

От там поех на запад по Рилецкото било. Вятърът утихна след като преминах седловината. Отбих от билото и поех към най-високия връх в Средна Рила - Рилец (2713 м). Този връх не е като останалите, целия представлява огромна грамада от камъни и от всички страни е заобиколен от сипеи. Според картата мога да сляза от него до Смрадливото езеро като продължа напред. Беше така докато не стигнах до страшен отвес. Затегнах добре раницата, огледах терена за възможен път по сипея и бавно, но славно, без произшествия, успях да сляза по стръмните 400 метра денивелация надолу. Топнах морни нозе в езерото, хапнах, попекох се и ето ме тук.

 

evgenidinev.com

ФОТОПИСИ Крепост Устра

В безбройните гънки на Родопите е стаена една от най-запазените крепости по нашите земи. Каменните стени, неподвластни на времето, посрещат и изпращат слънцето от византийско време.

Някъде тук ниските възвишения на Източните Родопи се срещат със стройните си западни събратя.
Ustra

Трудно ми е да си представя как на подобен труднодостъпен терен е било възможно да се издигне масивна крепост. Любопитството ми се усилва още повече като се замисля как е протичало ежедневието тук.

Ustra

Локацията за наблюдение е безпогрешна. Дори в прикритието на гъстите гори и най-малкия шум не остава скрит.

Ustra

Ако имах достатъчно силно въображение бих се принесъл за известно време тук, в ролята на византийски воин.

Ustra

В ранното утро тишината е прогонена от монотонния напев на имам в някое от близките села.

Ustra

Планината се пробужда за нов горещ летен, грешка, есенен ден.

Ustra

Зидът, изграждащ крепостта, е пробит на няколко места. Няма друг нормален начин да се проникне вътре, освен през тези отвори.

Ustra

Докато съзерцавам изгрева, в главата ми отново се върти същия филм за средновековни сражения с варварски племена и народи, каквито в случая сме били ние българите.

Ustra

Огряната в златна светлина крепост ще приветства и изпраща безчет туристи поне още толкова години.

evgenidinev.com

Ustra

Сам в Рила

ФОТОПИСИ

Преходът в Рила започнах от Зелени Пресла над Паничище. За трийсе километра до хижа Иван Вазов през Седемте езера и обратно не срещнах жива душа. Цялата планина приличаше на гигантска гъба напоена с вода. В ниското пътеките бяха се превърнали във водни потоци, а във високата част, там където кишавия сняг се беше разтопил, се бяха образували мочурища. Това е непознатата Рила, където хижите са празни, а пътеките без туристи.

Rila

Маршрутът за хижа Скакавица се движи през гората, покрай едноименната река. С леко отклонение се стига до един от водопадите, в който бушуват тонове вода идваща от топящите се снегове по върховете.

Rila

Хижата е безлюдна. Маршрутът по билото не е интересен, затова продължавам нагоре по немаркиран път, който се движи край реката, пресича големия водопад и излиза на езеро Бъбрека.

Rila

Чак след като стигнах там където се разбива водопада разбрах, че е трябвало да премина реката още в ниското. Вместо да се върна и кача от правилното място предприех самоубийствено подсичане на 70 метров водопад, с риск да се подхлъзна в бързо течащата ледена вода и да се търкалям стотина метра надолу.

Под буйния грохот на водопада, спускащ се в отвесния планински склон, един луд се опитваше да запази равновесие върху хлъзгавите камъни. Със същото буйно темпо сърцето му изпомпваше адреналин. Още един камък и той беше от другата страна.
Rila

Това приключение така ме зареди с енергия, че подскачах като дива коза. Трябваше да катеря скали и да се провирам през боровинкови храсти и клек докато успея да намеря правилния път.

Rila

След което излязох на Скакавишкото езеро.

Rila

Цяла Рила горе е покрита с лилави минзухари, които се показват още преди снега да се е разтопил напълно.

Rila

На езеро Бъбрека спрях да напълня резервоара, който беше само на една вечеря.

Rila

Връх Харамията, все така красив, се отразява в една голяма локва.

Rila

Бъбрека още не се е отървал напълно от ледената обвивка

Rila

Дори докато преминавах над Седемте рилски езера не успях да забележа човешко присъствие.

Rila

Горе на превала се озовах в Рилската пустиня - пусто снежно поле и върхове закрити в облаци.

Rila

Хижа Иван Вазов се вижда отдалече, но пътя до нея е безкраен. Докато газих мокрия сняг обувките ми бяха станали вир вода и трябваше да спирам да цедя чорапите си многократно. По пътя така ожаднях, че само си мислех как ще се напия с вода от чешмата, която се оказа че не работи.

Rila

Връщането от хижата до превала се оказа изтощително. За да утоля жаждата си пих от поточета разтопен сняг. На превала облаците се спуснаха ниско и планината потъна в мъгла. Този ден Рила беше отворила вратите си само за мен.

evgenidinev.com

Rila