Вход
обновено 2:50 PM EET, Jan 20, 2020
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

ФОТОПИСИ Крушуна, Копрен, Белоградчик

В Белоградчик пристигнах малко преди залез. Крепостта беше затворена. Намерих една подходяща скала, от която се открива обзорна гледка към скалите. Зачаках момента, наречен "Magic Hour", когато светлината за кратко променя облика на заобикалящия ни свят.

Първите проблясъци на новия ден ме достигнаха до една каскада на река Янтра.

yantra

Като по разписание, покрай пътя се появи язовир, целият в пушеци. Глутница лаещи кучета ме подгони. Накрая, когато слънцето взе да се показва спрях, но мъглата си беше отишла, както и лаещата напаст.

Крушунските водопади са обект на непрестанно стълпотворение от хора. Ранният час, обаче, гарантира спокойна разходка.

krushuna

Разглеждането на водопадите вече се таксува с едно левче. Лесният доспът до тях привлича безсъвестни туристи, които оставят боклуците след себи си. Така, поне, има кой да ги изчисти.

krushuna

Не много близо, но все в същата посока, северозапад, се намират и други хубави водопади - Копренските.

kopren

След водопада Ланджин скок пътеката е лошо маркирана и подминах другия водопад - Дуршин скок. Осъзнах това, след като излязох в началото на пътеката. Доста път извървях напразно.

kopren

Засилих се към следващия от поредицата водопади Чипровския. Прецених, че всъщност не се намира никак близо и го оставих за друг път, за да не изтърва "вълшебния час" на Белоградчишките скали.

chiprovtsi

Крепостта точно затваряше, а обиколните маршрути не ги познавам. Тръгнах по пътечка, която свършва в гората до висока скала. Изкатерих се и реших, че това е мястото и няма смисъл да губя оставащото ми време в проучване.

belogradchik

Открива се панорама към скалите. От тук изглеждат неизброими.

belogradchik

Взе да ми омръзва да стоя там и се върнах на предната огледна позиция, с хубав изглед към Балкана. Слънцето беше залязло и небето се изпъстри до максимум.

belogradchik

За последно, поглед към калето, преди да се мръкне съвсем.

evgenidinev.com

belogradchik

Сърцето на Балкана

В сърцето на Балкана, като свит юмрук се издига връх Ботев (Юмрук чал), опасан от стръмни склонове, от които бучат непристъпни водопади... Неслучайно сърцето на Балкана е наречено Джендем - адът е негостоприемен, и всеки дръзнал да го посети трябва да стъпва предпазливо по трошливите пътеки, за да не изчезне в бездната.

Малцина са дръзнали да преминат през Джендема. Аз по-скоро се дойдох да си припомня пътя към хижа Рай.

Central Balkan

Времето не беше с мен - почти стигнах до хижата и трябваше да се връщам, да не замръкна в тъмното (както и стана).

 

На сутринта бях на екопътека Бялата река. Впечатлен съм от старанието, с което е изградена. Мостчетата и стъпалата са масивни и здрави, няма изглед да се разпочупят в близките години. Информационните табели изобилстват и са интересни за разглеждане.

Byalata reka

Реката е студена и бистра.

Byalata reka

Пътеката е едва 4 км. Краят и отвежда посетителите в гъста гора, където е изграден бивак.

Byalata reka

Тук Бяла река се губи в Дяволските теснини. Труден път чака всеки запътил се да покорява Джендема.

Byalata reka

Това е всичко, приятели.

donkey

ФОТОПИСИ Влахини езера

Преход от хижа Вихрен до Влахини езера, през Влахин превал и Бъндеришка порта.

Заваля, щом достигнах Муратово езеро. Шмугнах се наполовина под една скала, колкото да не се измокря съвсем.

pirin
 
 
Както внезапно заваля, така и спря... за няколко минути.
 

Вместо да се крия, тръгнах към Влахин превал. Дъждът премина в ужасяваща градушка. Единственото укритие, което намерих, беше един клек. Крих се докато черните облаци се разкъсат и ледения порой отмине.

pirin

Вървях напълно мокър по пропитата с вода планина, към отдалечените езерца.

pirin

При последното езеро отправих поглед към далечната Бъндеришка порта, затегнах раницата и в компанията на студения дъжд, озвучен с гърмежи, поех обратно.

pirin
evgenidinev.com
 
 
 

ФОТОПИСИ Долината на розите

Нямах представа колко обширна е Розовата долина. Бях виждал няколко масива разположени покрай Подбалканският път и с това се изчерпваше загадъчната, за мен, свръхпопулярност на маслодайната българска роза. Очаквано, розовите плантации са разположение по периферията между Стара Планина и Средна Гора и за да ги открия, потърсих именно там.

Не е нужно да споменавам, че розоберът започва рано сутрин, преди изгрев слънце.

roses valley

Вероятно тогава ароматът в цветовете е най-концентриран или пък просто се бере докато не е толкова горещо.

roses valley

Отвсякъде заприиждаха автобуси с берачи, които набързо се разпределиха по съответните лехи.

roses valley

Вместо унили сутринта, напротив, бяха в приповдигнато настроение и с песен бързо си вършеха работата.

Чувалите се запълват за минути със скъпоценната стока и отиват на кантара.
roses valley

Берат се само узрелите цветове и така всеки ден, докато и последната пъпка не се разлисти.

roses valley

Нужно ли е да казвам, че това е само един от десетките розови масиви, ограждащи над сто километра в периметър подножието на Балкана.

roses valley

Маслодайната роза (дамаскина) е толкова ценна за козметичната индустрия, че всеки един розов храст старателно се отглежда цяла година и сръчно се събира, когато настъпи време.

roses valley

Докато обхождах обширното розово поле, упоен от вълшебният аромат, меката слънчева светлина се изостри, което беше знак да продължа по пътя си и да не забравям да наминавам отново и отново в Долината на розите в края на май.

evgenidinev.com