Вход
обновено 3:58 PM EEST, Jul 22, 2018
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

ЗАСТРАШЕНИТЕ ЖИВОТНИ В БЕЛИЦА

На територията на община Белица се намира Национален парк "Рила".  Той е най-големият парк в България. Парков участък Белица, в които е разположен и КК"Семково", съхранява биоразнообразие с международна значимост. Богатството на фауната е неразделно част от това на НП "Рила". Теренните и анкетни проучвания доказват значението на тази територия за съхраняване на разнообразието от едри бозайници. Тук са най-стабилните запаси и находища на дива коза, елен, дива свиня, вълк. Дивата коза фигурира не само в Червената книга на България като застрашен вид, но и в световната листа като световно полузастрашен вид. От едрите бозайници могат да се срещнат още сърна, лисица, видра и язовец. В старите иглолистни гори от бял бор и смърч могат да се видят белка и катерица. В този участък се намира и Сухото езеро, което е едно от малкото местообитания на глациалния реликт алпийски тритон. Други глациални реликти в този район са живородния гущер и усойницата. 

В пределите на Природния феномен – Белица, разнообразните климатични условия и различните екосистеми, са причина за голямото многообразие на различни видове птици, гнездящи в района. Почти всички български птици – повече от 400 вида, са под закрилата на Закона за биологичното разнообразие. Изключение правят само няколко вида от врановите птици (например сврака, сива врана и чавка) и няколко вида патици и гъскови птици.

Най-характерните птици, които могат да се видят в района на Белица, са кръсточовката, кълвачите, кралчетата, матовоглавият синигер и сивогушата завирушка.

В смесените иглолистнигори с преобладание на смърча ще срещнем белогушия дрозд и сокерицата – и двата вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Освен тях тук могат да се наблюдават поен дрозд, имелов дрозд, синигерите, козодоят, червенушката и жълтоглавото кралче, балкански кеклик, гривяк, черен кълвач, голям пъстър кълвач, кръсточовка, планинска чинка, горска зидарка, горска дърволазка, червеногръдка, синигери, папунякът, червеногърбата сврачка, орелът змияр, сивата овесарка и жълтата овесарка, зеленият кълвач, глухар, лещарка, червеноопашка, скален орел, сокол скитник, гарван гробар, жълтоклюнна гарга, черношипа ветрушка, скалолазка, водният кос, планинската стърчиопашка  и много много други.

По билото на върховете Вапата и Чемерна минава границата на най-големият резерват на Балканският полуостров –"Централен рилски резерват". Най-голямото находище на дива коза в страната е именно тук, както и видовете от Червената книга като мечка, златка, глухар, лещарка. Това изключително видово разнообразие определя високата консервационна значимост на участък Белица.

Ето и някои от застрашените животни в Белица:

Кафява мечка

Природозащитен статут: застрашен. 
Биология: хищник с кафява козина с тъмни нокти и тегло до 250кг..
Местообитания: иглолистни и широколистни гори обикновено над 600–1000 m н. в., субалпийски храсталаци, скални масиви и ждрела.

Дива коза

Природозащитен статут: застрашен. 
Биология: тревопасен бозайник, с къса и гладка светлокафява или червеникаво-кафява козина.
Местообитания: стръмни скалисти склонове, гори и високопланинската безлесна зона.

Златка

Природозащитен статут: застрашен. 
Биология: дребен хищник със стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка с дължината 40-58 см.
Местообитания: стари, планински иглолистни (особено смърчови) и букови гори над 1200 m н.в.

Усойница

Природозащитен статут: застрашен. 
Биология: отровна змия с дължина до 55 cm. с плоска глава и вертикална отстрани, с очертан ръб на муцуната.
Местообитания: предимно тревисти и степни места 

Живороден гущер

Природозащитен статут: уязвим 
Биология: влечуго, с издължено тяло и къси крака, с груби люспи, в сиво и кафяво до бронзово и зелено.
Местообитания: каменисти и затревени склонове.

Алпийски тритон

Природозащитен статут: уязвим.
Биология: дребно опашато земноводно с дължина до 9 cm при мъжките и 12 cm при женските екземпляри.
Местообитания: застояли или слабо проточни водоеми, с обилна подводна, а понякога и надводна растителност.

 

Белогуш дрозд

Природозащитен статут: застрашен. 
Биология: птица с много тъмно кафяво оперение, с дължината на тялото 24 - 27 cm, а тегло - 85 – 120г. 
Местообитания:най-често иглолистни гори, по-рядко широколистни и смесени, както и и каменисти високопланински участъци, стръмни долини и дерета.

Глухар

Природозащитен статут: застрашен. 
Биология: едра птица, мъжките са черни с бял клюн, червени кожни издатъци над очите. Женската е пъстра с маскировъчен цвят и по-дребна.
Местообитания: иглолистни и смесени гори в планините. Предпочита стари горски масиви. 

Лещарка

Природозащитен статут: застрашен. 
Биология: яркооцветена птица, с дължина на тялото 38-48см.
Местообитания:ниските области на планините с гъсти дървета, много храсти. Предпочита иглолистните борови и широколистните дъбови гори.

 

Балканска чучулига

Природозащитен статут: уязвим.
Биология: дължината на тялото е около 18 см, теглото 35–40 гр. Оперението от сиво и кафяво. Главата е оцветена в жълто и черно.
Местообитания: ливади и пасища, включително на каменисти и скалисти терени, рядко под 1400 m н. в.

Жълтоклюна хайдушка гарга

Природозащитен статут: застрашен. 
Биология: има стройно телосложение и сравнително дълъг жълт клюн, с дължината на тялото 36-39 cm. 
Местообитания: скалисти райони в субалпийския и алпийския пояс, рядко в по-ниско разположени скални терени..

http://www.fenomen.belitsa.com

Лешоядите - в полза на хората и природата

"Лешоядите -в полза на хората и природата" бе основния акцент по време на представянето на Дирекция на Природен парк "Врачански Балкан" на Международното туристическо изложение Ваканция СПА Експо 2017.

Експерти от Дирекцията съвместно с представители на Сдружение "Зелени Балкани" запознаха посетителите на щанда с възстановяването на популацията на лешоядите в Стара планина, както и за икономическите ползи от това за местното население. Опазването и поддържането на съхранена дива природата е една възможност за развиване на устойчиви форми на туризъм в Северозападна България.

Макети на белоглав и черен лешояд в реален размер посрещаха любопитните посетители, които се включваха и в интерактивните игри подготвени от експертите на парка. Наградите бяха осигурени от сдружение "Зелени Балкани".

Участието в туристическо изложение е по покана от Община Враца. 

http://www.vr-balkan.net

 

 

Три вида лешояди, наблюдавани в ПП "Врачански Балкан"

След проведен мониторинг от орнитолози в Природен парк „Врачански Балкан“ бяха установени и трите вида лешояди, които в наши дни обитават България. Птиците са наблюдавани в периода 19-25.06.2017 г. Броят на белоглавите лешояди в момента е около 40-50 птици от които 8 двойки отглеждат малки. В района е наблюдаван неколкократно един черен лешояд маркиран с крилна марка № 88 в Национален парк „Дадя- Лефкими- Суфли“, Гърция. Един египетски лешояд е установен да се храни на площадката за подхранване на лешояди над с. Д. Озирово. Понастоящем в Европа- извън Иберийския полуостров, черния и египетския лешояд са едни от най-редките и застрашени от изчезване видове птици.


Възстановяването на популацията на белоглавия лешояд на територията на ПП «Врачански Балкан» се осъществява през последните 10 години със съвместните усилия на Дирекцията на парка и неправителствени организации (Дружество за защита на хищните птици и СНЦ „Зелени Балкани“, Фонд за дивата флора и фауна и др.).


снимки: Дружество за защита на хищните птици

http://www.vr-balkan.net

 

Вечеря в бяло

Париж, Барселона, Милано, Ню Йорк, Сидни, Хонг Конг, Хонолулу, Берлин, Хамбург, Торино, Токио. Това са само част от градовете, които участват в превърналия се в традиция световен феномен на Вечерите в бяло. На 27 юли София също ще се включи в спонтанния пикник, който представлява една изискана вечеря в бяло насред града.

Идеята се заражда в Булонския лес, край Париж, преди 29 г., когато Франсоа Паские заедно с няколко приятели решават да се насладят на лек вечерен пикник под звездите, облечени изцяло в бяло. Към днешна дата този тип събития се провеждат в десетки градове по целия свят, а рекордьор по брой участници е Кейптаун с 20,000 души.

Защо са толкова популярни? Защото са изпълнени с голяма доза креативност, инициативност и потайност.

Локацията се пази в тайна до часове преди началото на събитието, когато всички участници получават информация за място – среща с координатор. Той ги отвежда до мястото на събитието, като се получава един голям флашмоб от усмихнати хора, облечени в бяло и разнасящи пикник кошници, маси и столове.


Целта на тези вечери е да се откъснем от обичайната ни среда, да намерим време за любимите ни хора, да се насладим на вкусна храна и да превърнем тази вечер в едно различно преживяване.

На избраното място, всеки разпъва оборудването, което сам си е донесъл или което е предоставено от организатора, нареждат се бели покривки, украси с бели цветя, стотици бели свещи, порцеланова посуда, чаши и прибори и събитието се превръща в изискано пиршество под звездите, в компанията на семейство и приятели, но и стотици други непознати.

Гостите приготвят предварително домашна храна като за пикник – салати, готови меса и зеленчуци. Солени и сладки пайове, мъфини, кексове. Много подходящи са бързите коктейлни хапки с чери домати и моцарела, гризини с прошуто, сирена с плодове, предварително подготвеното фондю със сирена или шоколад, което се нагрява на място в специален съд. Организаторите са подготвили бар с коктейли, вино, бира и много лед. На място може да се наеме оборудване за тези, които не разполагат с лесно сгъваеми градински и пикник маси и столове.

Програмата на вечерта е обещаваща: стрийт арт шоу с графити, джаз и френска музика с група Ginger Groove, летни хитове и песни от световната сцена с група Sky, DJ парти, шоу с акробати и циркови артисти и фотоизложба.



Точно в 23:00 ч. всички ще запалят бенгалски огън и ще застанат под фотообективите за голямата снимка.

За да станете част от международното парти е нужна единствено регистрация на уебсайта на събитието.

 

 

Banner 468 x 60 px