Вход
обновено 1:12 PM EEST, Aug 21, 2017
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

„Мистерията Еньовден” призова да се влюбим

Вечната тема за борбата между доброто и злото бе представена с визуални ефекти и 3D проекции в „Мистерията Еньовден”. Постановката на желязната дама Нешка Робева вплете народни традиции, модерно звучене от български фолклор, хардрок и улично изкуство с тайната и обичаите на Еньовден, три поредни дни в зала 1 на НДК. Спектакълът  разказва легендата за един от най-мистичните български празници. Разкрива красивата история за любовта, сблъсъка между доброто и злото, старото и новото. Образите на самодивите и змейовете се докосват, потопени в тайнството на огромната сияйна луна. „Мистерията Еньовден“ е приказка за красотата на народните традиции и вярвания, каквито са били в древното минало, каквито са съхранени до днес и каквито ще бъдат утре. Спектакълът е завет за младото поколение.

Начало на зрелищното събитие даде актьорът Васил Михайлов със своите спомени за миналото и разказ на странник, объркан от напрегнатото съвремие. Последва взривяващият глас на Звезди от „Ахат” и песента „Дървото” и появяването на ръмжащи мотори на сцената. Повече от 25 музиканти изпълниха музиката на представлението на живо. Солисти на спектакъла бяха Анета Авакян, Боряна Гинева, Стилян Ранджев, Димитър Василев и Мартин Дойчев. Магията на танца и легендата за най-дългия ден в годината – Еньовден разказаха танцьорите от “Neshka Art”, едни от най-добрите ни състезатели по спортна и художествена гимнастика, брейк формация “X-Energy crew” и танцьорът Метин Енимехмедов. Специално участие взеха певиците Деси Добрева и Валерия Момчилова – Мона, както и рап формацията „Хората от гетото”, рок вокалите Момчил Степанов, Теодор Койчинов и Христо Младенов.

Гости на спектакъла бяха и популярните лица от кампанията „Преоткрий традициите” – синоптичката Никол Станкулова, актьорът и тв водещ Сашо Кадиев, сноубордистката Александра Жекова, певецът Любо Киров, както и лицата на „По света и у нас” Георги Любенов и Аделина Радева.

„Всичко, което се очаква от вас е да се учите, да се влюбите, да си изберете професия и да раждате децата си тук в България“, бе финалът на „мистерията” като завет към младите.

 

 

 

Трявна и Тревненската художествена школа - достойни за списъка на ЮНЕСКО

Началото на тревненската иконописна школа е поставено в края на XVII век. Майстори, наричани даскали, се обучавали в Света гора. Един от първите образци на тревненската иконопис е иконата „Архангелски събор” от 1735 г., която се намира в Присовския манастир. Към края на XVIII век иконописването се превръща във фамилен занаят. С особена известност се ползват фамилиите иконописци Витановци, Захариевци, Миневци, Венковци, Минчевци.

С иконописване се занимават цели тревненски семейства, включително и жени.
Тревненската школа следва традициите на късната византийска иконопис, като я развива в няколко направления – златните фонове на иконите се заменят със синьо-зелени; използват се ярки цветове, изобразените лица са с правилни форми. Особено предпочитание се отдава на страдащата Богородица и на светците-конници.

Някои от образците на Тревненската иконописна школа са представени в специализирания музей на гр. Трявна. Сградата е строена по желание на царица Йоанна през 1943-1944 г. близо до болницата за туберкулозно болни деца за параклис. За да могат майчиците да се помолят за изцелението на своите болни дечица. След 1944 г. атеистите не позволяват параклисът да бъде осветен.
Експозицията на музея „Тревненска иконописна школа” в този изоставен тогава параклис е открита чак през 1984 година. Тя съдържа 160 икони от XVIII и XIX век. В отделна зала са представени занаятчийски инструменти на иконописците и пътят по създаването на една икона.

Откриването на музея през 80-те години на XX век отразява отношението към иконописта и иконите. Те са разглеждани като образци на изкуството и емблеми на националната ни специфика, като са откъснати от тяхното функционално предназначение на култови предмети в храмовото пространство.

С цел запазване традициите на резбарството и иконописта, в Трявна е създадено Средно художествено училище за приложни изкуства. Да поздравим за таланта и да пожелаем успех на младите творци.

Началото на тревненската иконописна школа е поставено в края на XVII век. Майстори, наричани даскали, се обучавали в Света гора. Един от първите образци на тревненската иконопис е иконата „Архангелски събор” от 1735 г., която се намира в Присовския манастир. Към края на XVIII век иконописването се превръща във фамилен занаят. С особена известност се ползват фамилиите иконописци Витановци, Захариевци, Миневци, Венковци, Минчевци.

С иконописване се занимават цели тревненски семейства, включително и жени.
Тревненската школа следва традициите на късната византийска иконопис, като я развива в няколко направления – златните фонове на иконите се заменят със синьо-зелени; използват се ярки цветове, изобразените лица са с правилни форми. Особено предпочитание се отдава на страдащата Богородица и на светците-конници.

Някои от образците на Тревненската иконописна школа са представени в специализирания музей на гр. Трявна. Сградата е строена по желание на царица Йоанна през 1943-1944 г. близо до болницата за туберкулозно болни деца за параклис. За да могат майчиците да се помолят за изцелението на своите болни дечица. След 1944 г. атеистите не позволяват параклисът да бъде осветен.
Експозицията на музея „Тревненска иконописна школа” в този изоставен тогава параклис е открита чак през 1984 година. Тя съдържа 160 икони от XVIII и XIX век. В отделна зала са представени занаятчийски инструменти на иконописците и пътят по създаването на една икона.

Откриването на музея през 80-те години на XX век отразява отношението към иконописта и иконите. Те са разглеждани като образци на изкуството и емблеми на националната ни специфика, като са откъснати от тяхното функционално предназначение на култови предмети в храмовото пространство.

С цел запазване традициите на резбарството и иконописта, в Трявна е създадено Средно художествено училище за приложни изкуства. Да поздравим за таланта и да пожелаем успех на младите творци.

 

Фолклорно надиграване в Благоевград в Световния ден на танца -29 април

От няколко години 29 април се отбелязва в България и по света като Международен ден на танца с организиране на танцови забави на открито. Българските фолклорни танци са част от културното ни и духовно наследство и за да се покаже тяхната заразяваща красота,  Регионален исторически музей – Благоевград и Фолклорна формация „Мегдана” – Благоевград организират танцово фолклорно шоу, с което и Благоевград да се включи в световната танцова фиеста на този ден.

        «Да покажем красотата на българските фолклорни танци» е мотото на танцовото фолклорно надиграване, което Регионален исторически музей – Благоевград и Фолклорна формация „Мегдана” организират на 29 април 2012 г., неделя, от 17:00 часа, на площадката пред музея.

Поканени са за участие самодейни фолк клубове от Благоевград, в които хора от различни възрасти и професии танцуват български народни танци за здраве и тонус.  Такова фолклорно шоу се организира за втора поредна година. Проведеното на 29 април 2011 г.  надиграване събра много съмишленици и почитатели и организаторите си поставиха за цел да го превърнат в традиция. Идеята е да се покаже, че танцът е здраве,  физическо и емоционално пречистване, танцът е връзка, изразяване и радост.

 

 

Белинташ пази съкровище

В Родопите се намират много уникални тракийски светилища. Едно от най-мистичните към което сме се запътили е Белинташ - място за черпене на енергия. Усещаш я в момента, в който кракът ти стъпи там. Множество спорове и легенди са свързани с това място. Няма единодушие нито за правилното му наименование, нито за значението на името му, както и дали тук е място за зареждане с енергия, площадка за кацане на космически кораби или вход към мистичната страна Шамбала. И ето ни в Белинташ -  Източните Родопи между селата Мостово и Врата на 1225 метра надморска височина. Това е абсолютно равен скален масив с дължина около 300 метра и ширина около 40 метра. Стените на скалата са отвесни и изчакването догоре става по специално монтирана желязна стълба. Горната площадка на скалата е равна, а на нея са издълбани симетрично отвори, стъпала, улеи и наши. Според изследователите  те представляват съвсем точна карта на звездното небе. Учените твърдят, че в древостта тук се е намирала огромна астрономическа обсерватория. Интересни са и трите издълбани кладенеца. Те са с диаметър повече от метър и дълбочина около два метра. Все още не е доказано дали са служели само за събиране на дъждовна вода или в тях са се извършвали специални ритуали. Според изследователите мястото е било светилище още преди седем хиляди години. По-късно Белинташ е тракийско светилище, посветено на бог Сабазий. Като доказателство на това твърдение изследователите дават намерената в района сребърна плочка с образа на бог Сабазий. През IV век светилището престава да съществува. Има много спорове за името на мястото. Според едни правилното произнасяне е Беланташ, а според други Беленташ. Най-разпространеното наименование обаче е Белинташ.

Няма единодушие и за значението на името, едни твърдят, че означава “камъкът на Христос”, други “камъкът на войната”, а трети - “камъкът на познанието”. Последното твърдение като че ли звучи най-достоверно, като се има предвид, че мястото наистина крие много духовни знания. Странни неща се случват на Белинташ. Платото е силно магнитно поле и стрелките на компасите се объркват. А в деня на равноденствие, ако се гледа от горната площадка, първият слънчев лъч се показва точно над отсрещния Сини връх. Много интересни легенди и вярвания са свързани с мястото. Най-популярната се разказва от местните. Според думите им в дълбока древност водите на потопа стигнали дотук и Ной спрял кораба си пред скалите и го завързал за една от тях. Интересното е, че наистина и до ден-днешен в скалата се вижда издълбан кръг като халка за привързване на огромна лодка.

Повечето от хората, които идват тук, са запленени от природата, от уникалността на мястото, но най-вече от странните преживявания, които им се случват. Някои твърдят, че са изпаднали в духовен транс, други, че са общували с по-висши същества, а трети описват, че са достигнали истинско просветление. Тук се стичат хора от цялата страна, за да изпълняват ритуали за пречистване и презареждане на организма. В скалата на няколко места има вдлъбнатини, около които са маркирани с дълбоки отвори четирите посоки на света. Смята се, че ако човек застане в определена последователност и за определено време във всяка една от тези вдлъбнатини, ще се пречисти и презареди. Някои изследователи пък смятат, че Белинташ е служил като площадка за кацане на космически кораби и че ямките в скалите са следи именно от тях. Други легенди говорят, че в скалите има скрито голямо съкровище. Стотици иманяри са идвали да го търсят, но никой не е открил нищо материално. Може би съкровището, за което се говори в легендите, е духовно познание и ще се разкрие само пред тези, които са дорасли за него.

 

Banner 468 x 60 px