Вход
обновено 12:11 PM EET, Dec 12, 2017
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

От местността Тиха Рила се качих набързо до хижа Рибни езера.

По пътя има купища малки безименни езерца, с красиви пухести цветчета върху зелени островчета.

Rila

Изкъпах се в езерото и легнах да се попека докато слънцето препичаше неумолимо. Скоро слънцето се скри зад връх Рилец и поех обратно по същия път към хижата.

Rila

Това е перфектното време в планината, когато част от върховете се обагрят в червено.

Rila

Езерата се превръщат в огледални образи на планината.

Rila

В сравнение с гостоприемността и уюта на старопланинските хижи рилските са точно обратното - отблъскващи и мизерни. Десет лева струва преспиването в общо спално помещение на изтърбушено двуетажно легло с вонящи на котка проядени одеала и скъсани чаршафи. Към тези пари в стаята задължително се осигурява и професионален хъркач, който неуморно хърка до сутринта.

Още преди да звънне будилника, в пет и нещо сутринта, се събудих от истеричното кряскане на две баби работещи в кухнята. Докато цялата хижа кънтеше от дивите ругатни се оправих и изнизах набързо. Беше започнало да се развиделява.

Rila

Малко преди да се изкача на разклонението се показаха първите слънчеви лъчи.

Rila

От там поех на запад по Рилецкото било. Вятърът утихна след като преминах седловината. Отбих от билото и поех към най-високия връх в Средна Рила - Рилец (2713 м). Този връх не е като останалите, целия представлява огромна грамада от камъни и от всички страни е заобиколен от сипеи. Според картата мога да сляза от него до Смрадливото езеро като продължа напред. Беше така докато не стигнах до страшен отвес. Затегнах добре раницата, огледах терена за възможен път по сипея и бавно, но славно, без произшествия, успях да сляза по стръмните 400 метра денивелация надолу. Топнах морни нозе в езерото, хапнах, попекох се и ето ме тук.

 

evgenidinev.com

ФОТОПИСИ Крепост Устра

В безбройните гънки на Родопите е стаена една от най-запазените крепости по нашите земи. Каменните стени, неподвластни на времето, посрещат и изпращат слънцето от византийско време.

Някъде тук ниските възвишения на Източните Родопи се срещат със стройните си западни събратя.
Ustra

Трудно ми е да си представя как на подобен труднодостъпен терен е било възможно да се издигне масивна крепост. Любопитството ми се усилва още повече като се замисля как е протичало ежедневието тук.

Ustra

Локацията за наблюдение е безпогрешна. Дори в прикритието на гъстите гори и най-малкия шум не остава скрит.

Ustra

Ако имах достатъчно силно въображение бих се принесъл за известно време тук, в ролята на византийски воин.

Ustra

В ранното утро тишината е прогонена от монотонния напев на имам в някое от близките села.

Ustra

Планината се пробужда за нов горещ летен, грешка, есенен ден.

Ustra

Зидът, изграждащ крепостта, е пробит на няколко места. Няма друг нормален начин да се проникне вътре, освен през тези отвори.

Ustra

Докато съзерцавам изгрева, в главата ми отново се върти същия филм за средновековни сражения с варварски племена и народи, каквито в случая сме били ние българите.

Ustra

Огряната в златна светлина крепост ще приветства и изпраща безчет туристи поне още толкова години.

evgenidinev.com

Ustra

Сам в Рила

ФОТОПИСИ

Преходът в Рила започнах от Зелени Пресла над Паничище. За трийсе километра до хижа Иван Вазов през Седемте езера и обратно не срещнах жива душа. Цялата планина приличаше на гигантска гъба напоена с вода. В ниското пътеките бяха се превърнали във водни потоци, а във високата част, там където кишавия сняг се беше разтопил, се бяха образували мочурища. Това е непознатата Рила, където хижите са празни, а пътеките без туристи.

Rila

Маршрутът за хижа Скакавица се движи през гората, покрай едноименната река. С леко отклонение се стига до един от водопадите, в който бушуват тонове вода идваща от топящите се снегове по върховете.

Rila

Хижата е безлюдна. Маршрутът по билото не е интересен, затова продължавам нагоре по немаркиран път, който се движи край реката, пресича големия водопад и излиза на езеро Бъбрека.

Rila

Чак след като стигнах там където се разбива водопада разбрах, че е трябвало да премина реката още в ниското. Вместо да се върна и кача от правилното място предприех самоубийствено подсичане на 70 метров водопад, с риск да се подхлъзна в бързо течащата ледена вода и да се търкалям стотина метра надолу.

Под буйния грохот на водопада, спускащ се в отвесния планински склон, един луд се опитваше да запази равновесие върху хлъзгавите камъни. Със същото буйно темпо сърцето му изпомпваше адреналин. Още един камък и той беше от другата страна.
Rila

Това приключение така ме зареди с енергия, че подскачах като дива коза. Трябваше да катеря скали и да се провирам през боровинкови храсти и клек докато успея да намеря правилния път.

Rila

След което излязох на Скакавишкото езеро.

Rila

Цяла Рила горе е покрита с лилави минзухари, които се показват още преди снега да се е разтопил напълно.

Rila

На езеро Бъбрека спрях да напълня резервоара, който беше само на една вечеря.

Rila

Връх Харамията, все така красив, се отразява в една голяма локва.

Rila

Бъбрека още не се е отървал напълно от ледената обвивка

Rila

Дори докато преминавах над Седемте рилски езера не успях да забележа човешко присъствие.

Rila

Горе на превала се озовах в Рилската пустиня - пусто снежно поле и върхове закрити в облаци.

Rila

Хижа Иван Вазов се вижда отдалече, но пътя до нея е безкраен. Докато газих мокрия сняг обувките ми бяха станали вир вода и трябваше да спирам да цедя чорапите си многократно. По пътя така ожаднях, че само си мислех как ще се напия с вода от чешмата, която се оказа че не работи.

Rila

Връщането от хижата до превала се оказа изтощително. За да утоля жаждата си пих от поточета разтопен сняг. На превала облаците се спуснаха ниско и планината потъна в мъгла. Този ден Рила беше отворила вратите си само за мен.

evgenidinev.com

Rila

ФОТОПИСИ Привечер на Маслен Нос

Има няколко места по нашето южно черноморие, които при отлив стават достъпни. Такъв например е Маслен Нос.

maslen nos

Както е известно, на самия нос има военно поделение. От север е непристъпен заради високите скали, а от юг, без дори да се измокря, стигнах до най-източната му точка.

maslen nos

Отливът ми даде шанс да попадна на подобно, никога невиждано място.

maslen nos

Срещу самия фар, стои кръст, гордо изправен.

maslen nos

Малко са местата по нашето крайбрежие, където може да се наблюдава залеза. Едно от тях е южната страна на Маслен Нос.

maslen nos

Осъзнал, че кой знае кога ще ми се отдаде втори шанс, се върнах отново при винено-червените скали под носа.

Нощта се спусна и светещото око на фара замига заедно със звездите.

evgenidinev.com

maslen nos
Banner 468 x 60 px