Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

София ще бъде домакин на Балканския международен винен фестивал

В началото на юни софиянци и гости на града ще могат да дегустират вина от над 100 изби от всички балкански държави

През 2019 г. Балканският международен винен конкурс и фестивал (Balkans International Wine Competition and Festival - BIWCF) отваря врати за осми пореден път, но с нова локация на открито - пред Националния дворец на културата в София.

Поредното издание на първия по рода си форум, насочен към вината на Балканите, отново ще фокусира вниманието на световната винена общност към този интересен и самобитен регион между 5 и 9 юни, когато в главната роля ще влязат над 800 вина от повече от 200 винарски изби.

По време на традиционния конкурс (5-7 юни) престижно международно жури ще избере най-добрите вина на Балканите, а уикендът (7-9 юни) ще бъде посветен на срещата между виното и съвременната градска култура. В красиви шатри софиянци и гостите на града ще могат да дегустират вина от над 100 изби, дошли от всички балкански държави да вземат участие в майсторски класове, да рисуват с вино или да се насладят на богата артистична програма, включваща музика на живо, stand up комедианти, фестивална книжарница и магазин, както и много други изненади. 

Отличията на BIWC 2019 ще бъдат присъдени от международно жури, а съставът му е един от най-силните досега. Вината в Конкурса ще бъдат оценявани от четирима носители на званието Master of Wine (MW), най-престижното сред винените експерти. Председател на журито ще бъде първият MW на Балканите Константинос Лазаракис.

Отличените в конкурсната част на BIWCF вина ще получат и значително международно присъствие. Призьорите в надпреварата тази година ще бъдат представени на няколко от най-важните световни изложения като Interwine China 2019 в Гуангджоу от 3 до 5 юни тази година и Prowein 2020 в немския град Дюселдорф, както и на специално събитие, посветено само на балканските вина - Balkan Wine Market в Чикаго, САЩ.

За трета година един от участниците ще грабне престижната награда “Най-добра изба на Балканите за 2019” - това ще е балканската изба с най-много медали от 8-ото издание на BIWCF 2019. За пръв път обаче ще се избере “Best of Show” за всяка страна, която има представител в конкурса - това ще е виното, което е спечелило най-висока оценка от съответната страна. Всички носители на трофеи и двойни златни медали пък ще се включат в многобройни представяния до следващото издание на BIWCF през 2020 г.

Отличията на наградените изби ще бъдат връчени на специална официална церемония в хотел “Хилтън” на 7 юни, известна като “Балкански винени Оскари”. Записванията на избите продължават до 10 май на сайта на BIWCF - www.balkanswine.eu.

Приходите от чуждестранни туристи са с 4,3% ръст за периода декември 2018-февруари 2019 г.

Данните сочат, че можем да преодолеем спада от някои пазари с качество и дълъг престой, които носят повече постъпления за икономиката.

Резултат с изображение за Министър Ангелкова при откриване на изложението „Културен туризъм“ във Велико Търново: Приходите от чуждестранни туристи са с 4,3% ръст за периода декември 2018-февруари 2019 г.

Вътрешният туризъм е акцент в работата на Министерството на туризма през тази година, защото страната има много какво да покаже пред света и Велико Търново го доказва. Това заяви министърът на туризма Николина Ангелкова, откривайки XVI Международно изложение „Културен туризъм“ в старопрестолния град. Тя подчерта, че България е сред трите най-богати държави в Европа по разкрити артефакти заедно с Италия и Гърция. Работим активно с общините и бизнеса, за да популяризираме това наследство и за да може страната ни да се утвърди като предпочитана целогодишна дестинация, каза още тя. Министърът благодари на домакините от Велико Тръново, на всички организатори и участници в борсата за усилията туризмът да е ключов сектор за икономиката ни.

Министър Ангелкова съобщи, че тази година за популяризиране на страната е предвидено както участие в международни и вътрешни туристически изложения, така и изпълнение на интегрираните комуникационни кампании на 16 целеви пазара, участие в кампании съвместно с CNN, BBC, National Geographic, Travel TV и вътрешни инициативи като „Неочаквана ваканция“ и „Естествено в България“. 2019 бе обявена от ведомството за година на вътрешния туризъм и чрез дигиталния маркетинг и апликацията iLoveBulgariа се въвеждат нови проекти, свързани с виртуални турове и други форми за иновативно представяне на туристическите ни забележителности.

Към момента ранните туристически записвания показват спад в рамките общо на 2%, като по-сериозното намаление е от Русия и Германия – два от основните ни целеви пазари, но сме максимално мобилизирани да наваксаме изоставането. Основната причина за него са цените, които успяват да осигурят държави в региона, които са наши конкуренти, но и партньори, посочи министър Ангелкова.

Днес в рамките на изложението се провежда българо-руска кръгла маса за сътрудничество в туризма с 23 високопоставени представители на руски региони - както на ниво министри на правителствата на регионите, така и кметове. Сред участниците са и представители на руските туроператори. Организирали сме и опознавателни турове из страната, каза министърът.  

Тя съобщи също, че се подготвят различни стъпки за подпомагане на организирания туризъм, каквито имат например Гърция, Хърватия, Испания. В тази връзка стартирахме разработването на анализ, който да ни покаже какви мерки бихме могли да предприемем. Анализът се извършва от Ernst and Young. Надявам се до месец и половина да обявя резултата и септември след обществено обсъждане да можем да съобщим мерките, които ще предприемем за насърчаване на организирания туризъм, стана ясно от думите й.

Последните данни са оптимистични, отбеляза министър Ангелкова. Отчита се ръст на нощувките и приходите от тях в началото на годината. Приходите от международен туризъм възлизат на 425 млн. евро за периода декември 2018 г.–февруари 2019 г. и ръстът им е 4,3% в сравнение със същия период година по-рано, посочи още министър Ангелкова. Само за февруари 2019 г. има ръст от 8,3 на сто в приходите от международен туризъм, като сумата достига 127 млн. евро. Това означава, че дори да идват по-малко туристи, те се задържат повече у нас и харчат повече. Надявам се това да бъде тенденцията през годината, независимо от конкретното число на броя чуждестранни туристи. Заедно с бизнеса и местната власт трябва да гарантираме качествен продукт, който ще е наше конкурентно предимство в региона, добави министърът.

Тя припомни, че миналата година за първи път преминахме границата от 9 млн. чужди туристи и посрещнахме над 9,2 млн. такива гости. Реализирани бяха 27 млн. нощувки в местата за настаняване с 10 и повече легла. С завеждането на ЕСТИ ще се отчитат нощувките и с по-малък брой легла и числото ще е много по-голямо, заключи министър Ангелкова.

 

Посланикът на Швеция: България е Силициевата долина на Източна Европа

Политическият, икономическият и социалният просперитет на България е от интерес за Швеция, подчерта Н. Пр. Луиз Бергхолм пред Economy.bg

България е атрактивен пазар за шведския бизнес и близо 90% от шведските компании планират да разширят дейността си в страната. Над половината възнамеряват да назначат още хора. Тези данни от проучване сред шведския бизнес в България цитира в интервю за Economy.bg Н. Пр. Луиз Бергхол, посланик на Кралство Швеция в България. Тя подчерта, че в интерес на Швеция e България да просперира икономически, социално и политически.

Какви възможности и предизвикателства среща шведският бизнес у нас, да очакваме ли нови шведски инвестиции тази година, как Швеция стана втората най-иновативна страна в света и какво България може да научи от опита й, в каква Европа ще се събудим след изборите за Европейски парламент през май, защо Швеция още не е въвела еврото – тези въпроси отправихме към Н. Пр. Луиз Бергхол, посланик на Кралство Швеция в България.

 
"България е атрактивен пазар за шведския бизнес и близо 90% от шведските компании планират да разширят дейността си в страната".

Ваше Превъзходителство, в България сте вече почти 4 години. Как се развиха двустранните ни отношения през този период?
Когато започнах мисията си тук, двустранните ни отношения бяха на отлично ниво. Спомням си, че тогавашният президент Плевнелиев го отбеляза на първата ни среща. Оттогава връзките между двете страни се развиха много позитивно, вкл. и в икономическата сфера.

Какъв е потенциалът в икономическия сектор? 
Смятам, че все още има неизползван потенциал. Неотдавна направихме проучване на бизнес климата тук за изминалата година. Изводът от изследването е, че България е атрактивен пазар за шведския бизнес. Мнозинството от компаниите, участващи в проучването – над 90%, планират да разширят дейността си в България. Над половината планират да назначат повече хора. Виждаме, че нови компании инвестират на пазара тук – дали чрез свое дружество, или чрез придобиване на български фирми, които притежават желана от тях технология или експертиза. Свидетели сме и на нарастващ стокообмен между двете страни.
Данните за 2018 са само от преди няколко седмици. Те са много положителни. За последните 3-4 години българският експорт към Швеция се е удвоил, нашият износ към България също е нараснал. Данните сега показват, че стокообменът за миналата година се доближава до 400 млн. евро.

 
Какви възможности и предизвикателства среща шведският бизнес у нас?

Кои са най-големите предимства и недостатъци, които шведските инвеститори срещат у нас?
Шведската търговия основно се осъществява на вътрешния европейски пазар. 70% от търговията ни е в рамките на този пазар. Така че членството на България в ЕС е най-важният фактор, що се отнася до възможностите, които шведските компании виждат в България. Освен това благоприятният данъчен режим е нещо, което се разглежда като предимство. Третият фактор, който шведските компании отчитат, са относително ниските разходи за труд.
От друга страна, това е и основното предизвикателство. В сравнение с проучването, което направихме преди година и половина, да се намери и привлече точният талант се превърна в по-голямо предизвикателство за шведските компании. Миналата седмица Шведско-българската търговска камара проведе среща със зам.-министъра на образованието Деница Сачева, за да се обсъди как бизнесът и властите могат да си сътрудничат, така че образованието в България да произвежда хора, които са пригодни за работа. И че обучението се осъществява в сектори, в които наистина има нужда. Нуждаем се от повече инженери и повече техници. Швеция е много иновативна страна, имаме силна инженерна традиция и т.н. Това e, което нашият бизнес търси.

Споменахте като предимство ниските разходи за труд в България. Смятате ли, че това може да е устойчиво предимство в дългосрочен план?
Вероятно постепенно ще бъде премахнато. От друга страна, очаквам, че продуктивността също ще нарасне. При това условие вероятно и заплатите ще бъдат повишени. Така че няма да има нужда да плащаш повече, за да получиш същото, а ще плащаш повече, но и ще получаваш повече. В интерес на Швеция e България да просперира икономически, социално и политически.

Какво може да направи българското правителство, за да повиши привлекателността на средата у нас? 
Смятам, че българското правителство вече предприема доста неща. В контакт съм с Министерство на икономиката, с което имаме много добър диалог. Също с Агенцията по инвестиции и други агенции в България. Много важно е създаването на т.нар. „one stop shop“ за облекчаване на бизнеса, така че да има едно място, към което да се обръща, за да получи бързо отговор на въпросите си. Със създаването на Шведско-българската търговска камара шведският бизнес, който има интерес към пазара тук, има още едно място, към което да се обръща, за да разбере как работи българският пазар, кои са предизвикателствата и възможностите.

 Кои са най-големите шведски инвеститори у нас и можем ли да очакваме да дойдат нови?

Кои са най-големите шведски инвеститори и от кои сектори са те?
Шведските инвестиции в България са в много разнообразни сектори. Шведско-швейцарската индустриална група ABB е много добре представена в България. Тя е и най-големият шведски работодател в страната. Те ще открият нов завод в Петрич по-късно тази година, като ще създадат между 300 и 400 нови работни места. Миналата година две ИКТ компании стъпиха на пазара в България чрез придобивания. Едната е Storytel, която е приложение за сваляне на аудиокниги. Разработчикът на компютърни игри Stillfront Group придоби "Империя онлайн".

Можем ли да очакваме нови шведски инвестиции тази година? 
Надявам се. Неотдавна шведският производител на дрехи и екипировка за живот на открито „Фиелревен“ стъпи в България. Фирмата е много известна с раницата си „Конкен“, която помня още от своето детство преди много години. В контакт съм и с други компании, които търсят възможности за стъпване на пазара тук.

От кои сектори основно са те? 
Има компании от сектора на бизнес услугите, но също и от инженерната индустрия и ИКТ.

Бихте ли препоръчали на шведска компания да инвестира у нас?
Заедно с българския посланик в Стокхолм работим да повишим осведомеността и интереса към България сред шведския бизнес. Вярвам, че има много неизползван потенциал на този пазар.

 
Как Швеция стана втората най-иновативна страна в света и какво България може да научи от опита й?

Швеция е втората най-иновативна страна в света. Въпрос на пари или талант са по-скоро иновациите?
Парите и талантът, разбира се, са важни. Но според мен важно е и да има обществени структури, които промотират креативността. Защото при иновациите много често става дума за креативност. Да се позволи на хората да мислят независимо и да се приветстват новите идеи. Ключова тук е ролята на образователната система по отношение на предметите, които изучават децата. Разбира се, математиката е много важна. Цялата страна поставя фокус върху това. Важни обаче са и креативните дисциплини. Образователната система трябва да стимулира критичното мислене и независимост, но разбира се, и работата в екип. Иновациите не се отнасят само до технологиите. Иновацията е идея за това как да се опрости живота.

България, от друга страна, е последна в ЕС по иновации. Какво можем да научим от вашия опит? Стокхолм е втори в света след Силициевата долина по компании „еднорози“. 
България има изключителен ИКТ сектор. Вие сте Силициевата долина на Източна Европа. Но няма добра координация. Компаниите от сектора не се познават добре. Смятам, че ако правителството подкрепи връзките между компании и сектори, това може да доведе дотам, секторът да стане по-видим, вкл. и за младите хората, които биха могли да съзрат възможности за работа там. Важна е също и подкрепата под формата на първоначално финансиране за стартъпи. Не е нужно да е голяма сума. Но когато като стартъп имаш идея, да можеш да вземеш кредит по подкрепена от правителството схема.

 В каква Европа ще се събудим след изборите за Европейски парламент през май?

В какъв ЕС ще се събудим след европейските избори през май? 
Свидетели сме на промени на политическата сцена в Европа през последните няколко години с възхода на национализма. От друга страна обаче виждаме по-голяма подкрепа за ЕС. В Швеция одобрението по отношение на членството на страната в ЕС е по-високо, откогато и да било. Това е сигнал, че хората осъзнават колко зависими сме един от друг и колко важен е вътрешният европейски пазар за нас като индивиди, за свободното ни придвижване, за възможността да отидеш да учиш в друга страна.
Покрай Brexit мисля, че всички осъзнахме колко взаимосвързани сме. Разбира се, има и място за реформи по отношение на това как работи ЕС. Мисля, че ще видим подкрепа за ЕС, но и промяна на политическата среда.

Виждаме и растяща подкрепа за популистите. Какво трябва да се направи, за да се отговори на страховете на хората, които подкрепят тези партии?
Има разочарование от политиците. Вероятно понякога имаме очаквания, които не могат да бъдат удовлетворени. Но много често смятам, че е въпрос на комуникация.

Защо Швеция още не е въвела еврото?

Разбрах, че в момента тече дискусия в Швеция относно приемането на еврото. Така ли е?
Не е точно дискусия за приемането на еврото.

Питам Ви, защото у нас сега има подобна дискусия.
Имахме референдум през 2003 дали да приемем еврото, или не. Надпреварата преди вота беше доста оспорвана. С лека преднина спечели движението за неприемане на еврото. Следим отблизо развитието в България. Доколкото знам има подкрепа за приемането на еврото в страната и правителството работи сериозно в тази посока. Разбира се, това може да е от голяма полза за българския бизнес.

Защо тогава Швеция досега не се е присъединила към еврозоната?
Както казах, имахме референдум през 2003. Имаше малка преднина за това да не се присъединим. Беше оспорвана надпревара. Има предимства и недостатъци.

Но за България Вие смятате, че ще е от полза?
Както казах, сред бизнеса определено има интерес за присъединяване към еврозоната, включително и в Швеция, защото това намалява разходите за транзакции, прави процесите по-прозрачни и предвидими. От друга страна, като част от еврозоната, може да се пропуснат други възможности.

https://www.economy.bg

Все повече българи искат да посетят Япония

Интересът е двойно по-голям спрямо този от минали години, отчитат специалистите от Tavex

Изненадващ ръст в интереса на българите към пътуване до Япония, който е двойно по-голям спрямо този от минали години наблюдават специалисти от Tavex. Това си личи по нарастващия интерес към йените.

Тази година не само разцъфването на знаменитите японски череши е причина туристи от цял свят да избират Страната на изгряващото слънце за пролетно пътуване. През 2019 година има и още една привлекателна нишка, която също приковава вниманието на авантюристите, а именно - предаването на императорската титла от сегашният император Акихито на големият му син Нарухито. 

Уникалното събитие за Япония е нещо, което не се е случвало от 200 години. Акихито е последният император в Света, единственият, който държи тази титла в момента. В края на април предстои неговото абдикиране, което ще бъде отбелязано с пищни празненства, каквито местните хора не са виждали до момента. През октомври месец ще бъде коронясването на новия император - престолонаследника Нарухито, което също ще е много пищен повод за фестивали и други културни мероприятия.

С подготовката на празненствата се е заела цялата японска администрация, начело с министър-председателят им. Очаква се събитията да са с продължителност от 10 дни. Разбира се, настроението за предстоящите исторически събития ескалира отсега. В чест на настъпващата нова ера в историята на Япония, ресторант в Токио решава да направи асоциация с ценния метал златото и да предложи на своите клиенти бургер, поръсен със златен прах, който се предлага на не скромната сума от 900 долара (или 100 000 японски йени). Той носи името „Златен гигант“ и ще се предлага до юни месец.

Япония е нетрадиционна дестинация за пътуване за българите до момента. Всички, които планират да посетят тази дестинация, трябва да имат предвид, че Япония е „кешова“ страна. Тъй като японците са истински традиционалисти, част от този традиционализъм се изразява и в това, че държат местната валута да бъде използвана дори от туристи. Това означава, че покупки в малки ресторантчета и заведения за бързо хранене, както и заплащането на типичните за Япония сувенири в минималистичен стил, се извършват с японски йени. Използването на дебитни и кредитни карти е възможно само в хотели и по-големи ресторанти.

www.economy.bg