Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Пет идеи за екопътеки в България, които да посетим това лято (Снимки)

Вижте какво ни препоръча Ели Иванова, автор на пътеводителя „52 екопътеки за всеки”

Наскоро в България излезе пътеводителят „52 екопътеки за всеки” (Сиела) от създателката на платформата „Друми в думи“ Ели Иванова.

Сред дестинациите в книгата срещаме както популярни маршрути, така и малко известни. Всяка от екопътеките е с различна дължина и степен на трудност – от такива с леки и кратки маршрути до по-дълги, изискващи по-добра подготовка и повече време за изминаване. 

Свързахме с Ели, за да ни препоръча няколко маршрута сред живописната природа по нашите земи. Попитахме я за:

Лек и приятен маршрут, подходящ за преминаване с деца

Чудесна идея за такъв маршрут е екопътека Иванчова поляна край Вършец. Градът е известен предимно с минералните си води, заради които девизът му е "Град на здравето". Разположен е в полите на Западна Стара планина, в подножието на върховете Тодорини кукли. В допълнение към чистия планински въздух, минералната вода и СПА комплексите, човек може да намери там спокойствие и възможности за активен туризъм. Една от тях е екопътека Иванчова поляна, която започва от извития каменен мост до старите обществени бани близо до центъра на града. Пътеката продължава през парка като минава през Иванчова поляна - обширно място, подходящо за пикник и с гледка към върховете Тодорини кукли.

Водопадът Райски кът

Екопътека Иванчова поляна е кратка, равна, лека и приятна и за около 20 минути ходене води до красивия водопад Райски кът. Водопадът е най-атрактивен през пролетта и след обилни дъждове, но маршрутът е приятен през цялата година.

Предизвикателен маршрут, подходящ за авантюристично настроени хора

Тук ще откроя Дяволската пътека в Родопите. Освен че изминаването ѝ е приключение, тя се отличава с това, че:

- маршрутът ѝ преминава през чудатия тесен каньон на река Чатак дере, под Дяволския скален мост и по част от високите скали на Буйновското ждрело;

- голяма част от нея са дървени мостчета и стръмни стълби;

- по пътеката човек може да се наслади на различни гледки и на множество водопади, най-впечатляващ от които е Скритият водопад в най-тясната част на ждрелото на Чатак дере;

- част от маршрута включва изкачване на стръмния Тепе баир, съпоставимо с изкачване на планински връх;

- макар и нелека, е много добре поддържана.

Дяволската пътека в Родопите

Дяволската пътека има два подхода - откъм село Борово и откъм Буйновското ждрело и се изминава за около 3-4 часа без почивките.

Пътека с богато историческо минало

Такава е екопътека Мадарски конник. Самият монумент Мадарски конник е добре познат на почти всеки българин и на немалко чужденци. Добре известни са стълбите в скалата около конника, водещи горе до платото, близките пещери. Но въпреки че мястото е много посещавано, малко хора знаят за екопътеката, която отвежда както до природни феномени като скала Самотницата и Сухия водопад, така и до исторически забележителности от различни епохи. Част от тях са Мадарската крепост, езическото светилище Даул Таш, останките от старобългарска баня.

Националният историко-археологически резерват „Мадара”

Дължината на пътеката е около 6 километра и се изминава за около два часа.

Пътека, която ще ни отведе до красива панорамна гледка

Пътека Мадарски конник, за която ви разказах по-горе, е много богата на панорамни гледки. В допълнение ще спомена още една - Поглед към девет планини, която напълно съответства на звучното си име. Началото на този маршрут е в покрайнините на село Сирищник, Пернишко.

Поглед към девет планини

Дължината е сравнително кратка – около 3 километра. Изминава се за по-малко от час и половина в посока. Освен гледките към планините, по пътеката се изкачва връх Сирищнишка Рудина, най-високият в Рудина планина. Кой не обича върховете…

Малко позната пътека, която си струва да посетим

Една такава пътека е до Палеокастро – тракийска крепост и слънчево светилище, близо до Тополовград. Макар и интересен, районът е слабо посещаван от туристи, затова е и много спокоен. Археологическият обект Палеокастро е разположен между Тополовград и село Хлябово на северните склонове на Сакар планина. До Палеокастро се стига по обособена пътека, която се изминава за около 50 минути в посока.

Палеокастро
 
 

Българин влезе в Power 100 на световната телеком индустрия

Деан Белев беше обявен за един от стоте най-влиятелни хора в световната телеком индустрия

Деан Белев, вицепрезидент „Услуги“ на Нетикс, беше обявен за един от стоте най-влиятелни хора в световната телеком индустрия. Той влезе в индекса Power 100 за 2019 на британската медия за телекомуникации Capacity. Участниците в класацията са отличници не само в своите специфични области, но и като иноватори, критично мислещи хора и двигатели на промяната.

Деан Белев е идеен съосновател на Нетикс и е част от екипа на компанията още от създаването й. Той играе водеща роля в разработването на повечето продукти и услуги.

“Компанията, наградена като най-добрата платформа за пренос на данни в света за 2018  – Нетикс (The Best Internet Exchange at the 2018 Global Carrier Awards), продължава своето пътешествие по пътя на развитието. Един от шампионите в този процес е Белев, който отговаря за продуктите, услугите и развитието“, се казва в мотивите на журито.

Историческият парк край Варна отваря врати на 22 юни

Развлекателно-образователният комплекс ще предлага интерактивно пътуване до 10 000 години назад във времето=

В събота, 22 юни, ще отвори врати първият Исторически парк в България. Развлекателно-образователният комплекс се намира на 33 км от град Варна, в село Неофит Рилски.  

През целия ден български изпълнители и ансамбли ще забавляват гостите на комплекса, които се очаква да са над 20 000. Богата програма е предвидена и за неделя.

Замислен като мащабен комплекс, разположен в завършения си вид на над 500 декара площ, Историческият парк ще предлага на посетителите интерактивно пътуване до 10 000 години назад във времето през петте епохи на човешката цивилизация. На място ще бъде пресъздадено развитието ѝ, случило се по нашите земи от епохата на халколита и неолита, през славната история на траките и Рим, до разцвета на Първото и Второто българско царство. 

„Идеята за създаването на Историческия парк се роди през 2011 година. Основната цел е да променим начина, по който чужденците приемат българите и България, както и начина, по който ние самите възприемаме себе си. Високо оцененият на световно ниво атракцион ще промени и типа туристи, които посещават страната ни и в същото време ще създадем перспективен икономически отрасъл, който да даде възможност на много българи да правят международен бизнес. Всички можем да се радваме, че сме част от това ново начало за България и българския туризъм и самосъзнание, а аз съм повече от щастлив от това.“, споделя Ивелин Михайлов, изпълнителен директор на „Исторически парк“ АД и инициатор на проекта.

Инвестицията в проекта до този момент е над 40 млн. лв. Планира се целият обект, в пълна функционалност, да бъде завършен през 2022 година.

Българката, отличена за най-добър млад икономист на 2019: Прогресивният данък ще намали неравенството, но и иновациите

Запомнете това име, защото тепърва ще чуваме за него! Преди месец 33-годишната българка Стефани Станчева беше отличена с престижната френска награда за най-добър млад икономист, която се връчва от френския вестник Le Monde и института Le Cercle des économistes. Родената в Кричим млада дама е професор по икономика в Харвард, а преди дни имаше възможност да разговаря с германския канцлер Ангела Меркел, която изнесе реч в престижния университет. Станчева е и член на икономическия съвет към френския премиер. Тя е и сътрудник в американското Национално бюро за икономически изследвания и изследовател в Центъра за изследване на икономическата политика. Завършва икономика в Кеймбридж, учи в Политехниката и във Висшето училище по икономика в Париж. Има докторска степен от Масачузетския технологичен институт(MIT).

За уроците и предизвикателствата по пътя към Харвард, за разговора с Меркел, за рецептата срещу неравенството по света, за връзката между данъци и иновации, за предизвикателствата пред българската и глобалната икономика днес, Economy.bg разговаря със Стефани Станчева.

Стефани, колко беше дълъг пътят от България до Харвард?
Пътят беше дълъг. Родена съм в България, с родителите си живях в Източна Германия и после във Франция, в Париж. Следвах икономика в Кеймбридж, Великобритания, в Политехниката и във Висшето училище по икономика в Париж. Направих докторат в Масачузетския технологичен институт в Бостън, САЩ, преди да бъда назначена от Университета "Харвард" и да получа там професорска степен през 2017. Така че пътят беше дълъг и много интересен.

Какви бяха основните предизвикателства по този път?
Най-голямото предизвикателство е, че дните имат само 24 часа. Още продължавам да търся решение на този проблем.

Какви бяха основните уроци, които научихте по този път? 
Трябва да се запазва хладнокръвие и здрав разум както в моментите на успех, така и в тези на неуcпех. Трябва да си даваме сметка за помощта, която получаваме от други хора. Необходимо е да се работи с огромна енергия и без отпускане. Че трябва да има цел по-висока от самия себе си: моята движеща сила е да допринеса за разбирането на законите на икономиката, а се надявам и за подобряване на икономическата реалност на отделните хора.

Наскоро получихте престижна френска награда за най-добър млад икономист. За какви постижения бяхте отличена? 
За работата за подобрение на данъчната система, която свързва теория и емпирични изследвания, и за нейното въздействие върху дебатите в обществото.

Как може да бъде адресирано растящото неравенство по света и каква роля има за това данъчното облагане? Съгласна ли сте с Уорън Бъфет, че най-богатите не плащат справедлив дял данъци? 
Един начин да се реагира на нарастващото разслоение в обществото е въвеждането на прогресивен данък върху доходите и значителната натрупана собственост. Това трябва да се направи с голямо умение, тъй като прекалено високото облагане или силната прогресивност на данъка могат да имат неочаквани отрицателни ефекти. Затова трябва да се насърчават емпиричните изследвания и да се даде на икономистите широк достъп до статистически данни. 
Икономистите не могат да вземат позиция относно казаното от Бъфет. Става дума за законодателство и представата за „право“ е различна в различните общества и за различните хора. За да се разбере какво хората намират справедливо или не, аз например правя анкети с голям брой участници и в различни страни. Целта ми е да разбера какво е поведението, възприемането и оценката на хората на различните политически събития и промени.

По-високите данъци няма ли да окажат негативно влияние на иновационната активност? 
Една от големите теми, по които работя, е въздействието на данъците върху иновационната активност. Зад всяка иновация и технически прогрес стоят мозъци, т.е. научни работници, откриватели, хора. Те не са непременно напълно вглъбени в дейността си, без да си дават сметка за икономическата реалност. По-голямата част от тях работят в предприятия и реагират на икономическите интереси. Оттук можем да си зададем въпроса какво би било влиянието на данъчната система върху иновационната дейност, дали тя променя обхвата и качеството на тази дейност, както и мястото на което тя се прави. 
В едно ново изследване от голям мащаб в САЩ ние дигитализирахме всички достъпни данни за патентите от 1850 до наши дни и създадохме възможност да се проследи пътят на откривателите през цялата им професионална кариера. После благодарение на архивите можахме да намерим всички изследователски лаборатории с броя на техните сътрудници и с годишните им разходи. Накрая свързахме тези данни със записите на събраните данъци от фирми и от частни лица за всеки щат и година по година. 
Основните резултати са, че обемът и качеството на иновационната дейност намаляват, когато данъците върху фирмите и частните лица се увеличават. Дейността се концентрира в географски области и щати, в които данъчното натоварване е по-леко. 
Какво става в наши дни? Ще емигрират ли иноваторите само защото данъците се увеличават? Много е важно да се направи обективен анализ, защото досега мненията, които се даваха, нямаха сериозно покритие. В осем страни, включително Франция, ние проследихме миграцията от 1975 на най-високообразованите и платени лица, именно иноваторите. Установихме, че „суперзвездите“, т.е. най-добрите и най-високопродуктивните, реагират на данъчното натоварване и мигрират в страни, където то е по-малко. Всичко това трябва добре да се претегли, когато се обмисля данъчната система. 
Разбира се, това е само едната страна на уравнението. Другата е, че приходите от данъци създават базата за развитие на обществото и за преразпределение.

Как оценявате плоския данък от 10% у нас? Какво печелим и какво губим от него? Предимството на плоския данък е лесно прилагане и разбираемост, като те важат както за данъчните власти, така и за отделните лица. 
Цената на това е, че липсва прогресивност, а без значение от разбиранията за социално право повечето от хората са на мнение, че лицата с по-високи доходи трябва да плащат по-голяма пропорционална част от тях, отколкото тези с ниски доходи.

Кои са според Вас най-големите предизвикателства пред българската икономика днес? 
Виждам поне четири големи предизвикателства. Младите напускат страната и това увеличава средната възраст и трудностите на работодателите да намират квалифицирани служители. Обедняването на възрастните хора и ограниченият им достъп до здравеопазване. Конкурентоспособността на фирмите и свързаната с това слаба покупателна способност. Корупцията, която съществува в много области. Признавам, че от години мисля по тези въпроси. България е една чудесна страна, която дълбоко обичам, с хора, които заслужават да живеят по-добре.

Имали сте възможност да размените няколко думи с германския канцлер Меркел, която наскоро изнесе реч в Харвард? Какво си казахте? 
Да, имах възможност за кратък разговор. Говорихме за Източна Германия и за всичко, което канцлерът Ангела Меркел успя да направи в един много труден за Европа период.

В речта си тя подчерта, че протекционизмът и търговските конфликти вредят на свободната международна търговия. Опасенията са, че именно те могат да провокират нова глобална икономическа криза. Основателни ли са тези опасения? 
Много е трудно да се предскаже откъде ще дойде следващата криза. Едно нещо е сигурно, че всички икономисти са съгласни, че международната търговия може да подобри условията на живот. За сметка на това, на първо време ще има печелещи и губещи и трябва да се внимава да не се изоставят губещите на произвола на съдбата. Хората, които загубват работата си и живеят в райони, които предприятията напускат, трябва да получат помощ. Печелещите са навсякъде, а губещите са концентрирани по райони и индустриални сектори. Никой досега и в никоя страна не е успял наистина да реши този проблем и затова сме свидетели на силна съпротива против международната свободна търговия и глобализацията.

/www.economy.bg