Вход
обновено 1:50 PM EEST, Jun 19, 2018
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Филм на NDR TV за България

Филм на NDR TV за България | Ein Film von Ernst Sasse

* Филмът има субтитри на български език. Субтитрите се включват от бутон CC – под видеото в дясно. В случай, че субтитрите не са на български – натиснете следващия бутон до него за да настроите предпочитания език.

Филмът засяга Черноморието и района около Резово и Синеморец, както и близките реки, Лудогорието и Дунав, Стара планина и Родопите, Белоградчишките скали и Пирин.

Никога не сте предполагали какво приказно разнообразие на птици и животни има по нашите земи. Какви чудни пейзажи се разкриват по време и преди буря.

Приятно гледане!

hd.traveltv.bg

Увеличава се популацията на белоглавите лешояди в Източните Родопи

Според последните данни от предавателя на белоглавия лешояд, наречен Вихър, е отчетена положителна тенденция в числеността на вида. Докато през изминалата календарна година двойките са били 80, през м. февруари 2017 г. в долината на река Арда сателитните предаватели регистрират 6 заети гнезда повече.

Само през последните 3 години белоглавите лешояди (Gyps fulvus) от единствената за страната ни естествена популация в Източните Родопи – по каньона на река Арда, поставят рекорд по размножаване. Едрите грабливи птици, ловуващи през деня на голяма височина, са започнали подготовката на гнездата си през януари 2017 г. През февруари 62 двойки са започнали да мътят, а останалите 24 двойки са ремонтирали или изграждали гнездата си по високите скали в районите на с. Маджарово и яз. Студен кладенец.

Първото поставяне на GPS предаватели на птиците от разред Соколоподобни Крум, Вихър, Буря, Арда и Звезди е през м. август 2016 г. Този начин на проследяване на наричаните още гологлави лешояди позволява да се отчете не само промяната в числеността на вида, но и подпомага разкриването на причините за смъртността им, миграциите, предпочетените места за зимуване на младите екземпляри (достигат полова зрялост през петата си година).

Средствата са отпуснати по проекта „Опазване на черните и белоглавите лешояди в трансграничния регион на Родопите” – дело на Rewilding Europe, финансиран по програма LIFE на Европейския съюз. Партньори на организацията са: Българското дружество за защита на птиците, Фондация за опазване на лешоядите, Фондация „По-диви Родопи“, WWF – Гърция, Гръцкото орнитологично дружество. 

Снимка: rewildingeurope.com http://uspelite.bg

Трявна и Котел в топ градове-музеи в България

България е богата както на природни, така и на архитектурни забележителности. 111 хил. км²площ са заети от високи планини, широки долини и равнини, гъсти гори и пълноводни реки. А измежду тях са разположени прекрасни кътчета, богати със своето културно наследство. Боженци, Трявна или Арбанаси са само част от местата, където дългарският дух е запазил своята автентичност и магия. Представяме ви част от градовете (селищата) – музеи в България. 

Арбанаси

Arbanasi-view

Арбанаси е едно от най-живописните стари селища в страната. То е разположено на едноименното скалисто плато и има живописен изглед към средновековната част на старата българска столица Велико Търново. Арбанаси е основано през 13 в. Тогава болярите от столицата Търново го използвали за лятна резиденция. Според легендата тук търновските царе са секли монети. Постепенно се развива като богато търговско и животновъдно селище с над 1000 къщи.

Арбанаси е известно с характерната си жилищна архитектура и богатите със стенописи черкви. Най-интересните музеи в селището са Констанцалиевата къща, църквата „Свето Рождество Христово”, църквата „Св. Архангел Михаил и Гавраил”.

През 16 – 17в. се оформат основните черти на арбанашките къщи – крепости. Характерни са със суровия си външен вид и високи каменни огради, които контрастират с китните дворове и неповторимия уют и удобства на вътрешните пространства. Таваните, вратите, мебелите и прозорците са богато украсени с дърворезба, стените са декорирани с гипсови орнаменти, изписани с цветя и растителни елементи.

Особено красиви са запазените 7 черкви от 17 в. Със здравите си високи зидове, малките си прозорци и непристъпните, оковани с желязо дъбови врати те хармонично се вписват в общия архитектурен вид на селището. Почти лишени от външна украса, вътре черквите са богато изографисани и украсени с невероятно красиви дърворезби дело на български майстори.

Намира се на 4 км североизточно от Велико Търново.

Боженци

bojenci

Боженци е малко селище, паметник на българската възрожденса архитектура, сгушено в северните склонове на Централна Стара планина на височина 750 м. Малкото на брой къщи са разположени на двата бряга на р.Божанка, която извира недалеч от селото. Според легендата селото е основано от болярката Божана, която намерила подслон в Балкана след превземането на Велико Търново от турците през 1393 г.

Замогнало се чрез развитието, животновъдството, занаятите и търговията през 18 в. селото променя своя архитектурен облик. Хълмистият релеф позволява на боженските майстори да оформят един от най-живописните архитектурни ансамбли на Възраждането. Високите каменни огради, кованите дъбови порти, малките калдъръмени улички, каменните чешми и мостове, малките дюкянчета носят неповторимата атмосфера на това райско кътче на България. Тук туристът може да намери тишина и спокойствие,като се принесе в един отдавна отминал свят. Днес Боженци е известно, че е приютило редица известни български писатели, художници, архитекти, дейци на науката и изкуството.

Намира се на 16 км североизточно от Габрово.

Жеравна

jeravna

Жеравна е архитектурно-етнографски резерват с над 150 къщи, свещоливница, килийно училище, метох, черква, 8 чешми, ханове и дюкяни, запазени от времето на Възраждането. Разположено е амфитеатрално по югоизточните склонове на Източна Стара планина на височина 700 м.

Възникнало е през 12-14 в. През 17-18 в. селото се замогва, развиват се занаятите, животновъдството и търговията. В този период се оформя характерната жеравненска къща, изградена изцяло от грубо обработено дъбово дърво с дълбоки до 2 м стрехи и дървени капаци по прозорците.

Външният вид на къщите не винаги показва вътрешното богатство на форми и детайли – дърворезбите и апликациите по стените на стаите, вратите, прозорците и мебелите. Запазени са и са превърнати музеи къщи, черкви, училища и други сгради от 17 и 18 век. Жеравна е едно от най-привлекателните кътчета на България. Известно е като родно място на множество знатни българи, един от които е големия български писател Йордан Йовков.

Намира се на 100 км западно от Бургас.

Котел

kotel1

Котел е важен стопански, книжовен и културен център на България по време на Възраждането. Разположен е в живописна котловина в Източна Стара планина на височина 550 м. Високи и трудно проходими ридове и пропасти обграждат града от всички страни. Край него се намират над 70 пешери и множество карстови извори. Градът води началото си от 14 в, когато в него се заселват жителите на разрушените от турците околни крепости. Наречен е Котел по името на най-големия от изворите край града. През 17-18 век градът става богат занаятчийски център със силно развита манифактурна промишленост. През 18-19 в. в града има множество училища, църкви и манастири, почти цялото население е грамотно. Котел е родно място на цяла плеяда велики българи, оставили трайна деря в националната история – Софроний Врачански, Стефан Богориди, Петър Берон, Георги С. Раковски. Днес градът е известен климатичен курорт с множество запазени възрожденски сгради, голям Природонаучен и Етнографски музеи, Мавзолей на Г.С. Раковски и Музей на възрожденците от Котленския край.

Намира се на 72 км североизточно от Сливен.

Трявна

trqvna

Легендите разказват, че високо в Тревненския балкан някога били летните дворци на Асеневци. Табуни коне пасели на воля тучната трева по просторните поляни. Но кога първите хора избрали това място за свой дом – не е известно. Документ сочи 1565 г. като най-ранната сигурна дата за заселване на свободни хора в „мястото Търавна”. Задължението им било да охраняват прохода през планината от разбойнически набези. Данъчните облекчения на тези т.нар. харбалии привлекли нови заселници през следващите години и населението растяло. Така била създадена Трявна.

През 17-18 век тук имало вече занаятчии. Тревненци се показали като добри майстори в няколко занаята – казаслък, дърворезба, иконопис, строителство. В последните три създали свой почерк на работа и поставили началото на най-старата възрожденска художествена школа в България – Тревненската. Тя просъществувала от края на 17 – началото на 18 век до края на 19 – началото на 20 век, когато европейските стоки станали еталони и отнели от автентичността на тревненския майсторлък. Но наследници на тези майстори поддържат жив пламъка на възрожденското изкуство.

Днес Трявна е един малък и уютен град, който цени и показва сътвореното от тревненските възрожденски майстори. Предлага много възможности за спорт, туризъм и забавления за разтоварване от забързаното ежедневие.

Banner 468 x 60 px