Вход
обновено 1:50 PM EEST, Jun 19, 2018
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Историята на Плевен

Плевен е едно от най-старите селища в България. Най-ранните следи от живот край Кайлъка са още от 5 хилядолетие пр.н.е. Свидетелство за това са многобройните археологически находки, които показват и високата материална и духовна култура на народа обитавал тези земи в продължние на хилядолетия – траките. Сред тези находки е и Вълчитрънското съкровище, което е най-голямото златно съкровище откривано у нас и се състои от 13 съда с култово предназначение и общо тегло 12,5 килограма.

Резултат с изображение за Късноантична базилика в Сторгозия
Късноантична базилика в Сторгозия

В началото на новата ера, постоянно разрастващата се Римска империя достига и до тези земи. На пътя между два от оснвните градове в тази част на Римската империя Ескус и Филипополис възниква пътна станция наречена Сторгозия. По-късно тя прераства и в крепост, а археологическите проучвания показват мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници в Сторгозия е раннохристиянската базилика от IV век, която е и втората по големина в България, след тази в град Плиска.Резултат с изображение за Късноантична базилика в Сторгозия

В Сторгозия бил настанен гарнизон, съставен от поделенията на I Италийски легион, който бил разквартируван в град Нове (днешен Свищов). Станцията привлякла още заселници от околните малки селища, тъй като имала по-добри условия за стопанска дейност.Резултат с изображение за Късноантична базилика в Сторгозия

Етническата и политическата картина в региона е напълно променена от няколковековните варварски нашествия. Те започват от 238 година, когато балканските територии на Римската империя започват да бъдат тероризирани от готските племена. Нашествията се редуват през няколко години и това принуждава римските власти да вземат мерки за защита на населението. Селищната система и инфраструктурата на провинциите са реорганизирани, а населението е придвижено към природно укрепения терен на днешния парк Кайлъка. В добавка към естествената защита са изградени и защитни съоръжения.

В началото на IV век цели 31 декара площ са обградени с крепостна стена широка 220 см и изградена от ломен камък и спойка от бял хоросан. Разкопките разкриват две порти и три подсилващи крепостно-защитната линия кули. Вътре в крепостта, наред с жилищните постройки, археолозите намират базиликата и обществен склад за зърнени храни.

Находките от Сторгозия и некрополът й свидетелстват, че селището е просъществувало до VI век. Тогава започва нашествието на славяните на Балканския полуостров, което завършва в средата на VII век и унищожава античния град.

През Средновековието селището е крепост с добре развити занаяти, търговия и монетосечение. В тази епоха се родило и сегашното име на града – Плевен. За това откъде идва то има няколко хипотези. Според едната, то произлиза от думата плевел, тъй като всички които минавали от тук забелязвали буйната растителност и го наричали така. Друга хипотеза е силно застъпвана през 50-те години, но е възникнала доста по-рано. Според нея името на града идва от плевнята, която първият заселник построил. Трета хипотеза отново свързва Плевен и плевелите. Според нея мястото наистина било покрито с плевели и за да се заселят там хората трябвало да го оплевят, така както другаде горели горите, за да отворят място за изграждането на селище. От страдателното причастие плевено (плевено място) идва и името Плевен. Коя от трите хипотези е вярна не може да се каже категорично, но езиковедски погледнато, третата изглежда най-правилна и достоверна.

В периода, в който Плевен е в Османската империя, града само частично запазва българския си облик и по време на Освобождението, той е по-скоро турски от колкото български. През 1840 година Анастасия Димитрова отваря в града първото девическо училище в България. Плевен също е и мястото където през 1869 година, апостолът на свободата Васил Левски основава първият в страната революционен комитет. Това става с помощта на близкия му съратник и доверено лице, плевенчанина Данаил Попов.

Grivita_1877
Превземането на редута Гривица, худ. Хенрих Дембицки

В хода на Руско-турската освободителна война Плевен е изключително важен стратегически център. Тук се води най-тежката и продължителна битка в цялата война. Плевен фокусира вниманието на световната общественост в продължение на пет месеца, докато на 10 декември 1877 година в крайна сметка руската армия извоюва решителна победа. Макар и тази битка да забавя значително руското настъпление, тя е преломния момент, в който става ясно, че войната върви в полза на Русия. Превземането на Плевен освобождава значителни руски сили, които в битката при Шейново и при София през 1878 година откриват пътя към османската столица Цариград.

След Освобождението, Плевен се утвърждава като важен административен, стопански и духовен център. От 1934 до 1946 година, града е център на една от седемте области в Царство България. Плевенска област включва околиите Плевенска градска, Плевенска селска, Ловешка, Троянска, Тетевенска, Луковитска, Никополска, Свищовска, Търновска, Грабровска и Севлиевска. С идването на социализма, през 1949 година се образува големия Плевенски окръг, а през 1958 година се създава малкия Плевенски окръг, който приблизително съвпада с днешната Област Плевен. В периода 1944 – 1959 година в града се извършват сериозни промени в икономиката, учебното дело, здравеопазването, банковото дело и администрацията. На мястото на национализираните големи и по-малки предприятия се създават окрупнени машиностроителни, текстилни, тютюнопреработвателни, консервни, мелничарски, мебелни и други държавни индустриални предприятия. Ликвидират се старите кооперации и се създават нови – обущарска “Девети септември”, картонажна “Цанко Кисьов”, шивашка “Колективен труд” и други. Създават се ТИКЗ И ДЗС, които по-късно се обединяват.

След 1960 година много от предприятията се разширяват на местата на зеленчукови градини, хиподрум и други терени по поречието на Гривишката бара и река Тученишка чак до вливанието й във Вита. Града се разраства и се създава Промишлената зона с дължина над 15 км. В дотогавашния затвор в южната част на града пък, през 1965 година се създава Завод за ядрени прибори. Той по-късно става научно-производствен комбинат и най-голямото предприятие в града.

Днес Плевен е един от най-големите градове в България. Населението му от 100 хиляди души го прави седмия по този показател град в България и трети в Северна България (след Варна и Русе). Плевен е най-големият град и икономически център на Северозападна България, която е най-бедната част на страната.

znaeteliche.bg

ГАЗИРАНАТА ВОДА ОСВЕЖАВА С НУЛА КАЛОРИИ

„Нека храната ви бъде лекарство и лекарството – храна!“, е казал Хипократ, древногръцки лекар и баща на медицината. Тази максима е валидна и за напитките, които са част от ежедневната ни диета. В изобилието от стоки на пазара е все по-трудно да се ориентираме за състава на предлаганите продукти, които съдържат куп консерванти, оцветители, подсладители и захар. Често не се замисляме какво купуваме и на каква цена.

Подсладените газирани напитки например са изкушение за всички любители на сладкото. Те са лесен начин да си набавим енергия и да разнообразим храненето. Знаем ли обаче какви са последствията от консумацията им?

Проучване на международен екип от стоматолози, посветено на влиянието на подсладените газирани напитки върху оралната хигиена и здравината на зъбите на хора в активна възраст, показва някои от страничните ефекти*. Тези напитки съдържат значително количество захар, което променя нормалното pH в устната кухина и създава предпоставки за появата на кариес. Киселинността на сладките газирани напитки увеличава възможността за разграждане на зъбния емайл и допринася за неприятното оцветяване на зъбите. Ето защо специалистите по дентална медицина препоръчват консумацията на газирани подсладени напитки да бъде сведена до минимум, особено сред децата и подрастващите, а устната хигиена да включва внимателно почистване на зъбите, както и редовна профилактика.

Освен това, подсладените газирани напитки могат да бъдат предпоставка за проблеми като затлъстяване, диабет, високо кръвно налягане, гастрит и др. Те съдържат дълъг списък от добавки - захар, глюкозо-фруктозен сироп, оцветители, фосфорна киселина... Какво да правите, ако сте страстен почитател на сладките газирани напитки, но искате да живеете по-здравословно?

Просто изберете газираната вода, която е изцяло натурална. Нейният състав включва единствено минерална вода и газировка, без никакви допълнителни консерванти, оцветители или стабилизатори на вкуса. Газираната вода има 0 калории, не съдържа захар и не вреди на зъбите при консумация. Нивото й на pH обикновено е по-високо от това на подсладените газирани напитки, а това намалява значително риска от кариес. Тя потиска апетита, създава усещане за ситост, носи естествено освежаване и утолява жаждата без допълнителни калории.

Газираната вода е подходяща както за възрастни хора, така и за подрастващите, които обикновено са сред основните консуматори на подсладени газирани напитки. Децата често предпочитат да пият сок или газирана сладка напитка заедно с храната, но много по-здравословно би било да я заменят с чаша газирана вода. Вкусът й може да бъде обогатен с няколко резенчета лимон, с листа прясна мента или с ароматни плодове според сезона.

*Източник: Effect of Various Sugary Beverages on Salivary pH, Flow Rate, and Oral Clearance Rate Among Adults Survey, Scientifica (Cairo), 2016 www.mila.bg

  • Публикувана в Здраве
  • 0

Късноантична амфора с палмово масло откриха край Созопол

Изключително ценна находка е открил леководолаз край Созопол – късноантична амфора от V-VI век, пълна с палмово масло, съобщи проф. Божидар Димитров – директор на НИМ. Под водата край нашите брегове от началото на 60-те години на ХХ век, когато в България започна бурното развитие на подводния спорт, леководолази са открили хиляди амфори. Но само една, открита край Калиакра от американския изследовател Робърт Балард е била със съхранен товар – солен паламуд. Амфорите са били универсалният корабен амбалаж през Античността и Средновековието. Нареждани по определен начин те са запълвали плътно корабния трюм. Така се е използвал всеки кубически сантиметър на неголемите трюмни помещения, а товарът е ставал плътна маса, която не е позволявала разместване при вълнение на морето – една от честите причини за гибелта на кораби дори днес. В амфорите са насипвали всичко, което може да тече – жито, вино, зехтин, риба, смоли, масло, дори фурми и пирони. Любопитно е за какво са използвали древните жители на нашите земи наливното масло. Защото устни сведения на созополски рибари гласят, че при тралене на калкан са вадили десетки амфори с палмово масло. Носили са ги във фабрика за сапун в Бургас, там им го купували или им давали равностойността в калъпчета сапун. Дали древните траки са влагали, както някои днешни мандри, палмово масло в сиренето? Или са го използвали за производство на сапун? Науката засега няма отговор на този въпрос.

Снимка: НИМ
www.novini.bg

Боровец – най-доброто място на света да се научиш да караш ски

Бopoвeц – нямa пo-дoбpo мяcтo нa cвeтa oт бългapcĸия ĸypopт, нa ĸoeтo дa ce нayчитe дa ĸapaтe cĸи. Toвa зaĸлючeниe пpaвят oт бpитaнcĸoтo издaниe „Дeйли Mиpъp“. Aнгличaнитe xвaлят Бopoвeц ĸaтo eвтинa и зaбaвнa дecтинaция зa любитeлитe нa cĸи тypизмa.

Ocвeн тoвa cпopeд бpитaнцитe caмoĸoвcĸoтo гpaдчe e мнoгo пoдxoдящo и зa ceмeйнa пoчивĸa. B cтaтия, cпeциaлнo oтpeдeнa зa Бopoвeц, в. „Дeйли Mиpъp“ пишe oщe, чe Бopoвeц paзпoлaгa c пиcти, дълги 58 ĸм. Bce пaĸ cпopeд aвтopa нa мaтepиaлa – Aлън Πaлмъp, пиcтитe нa Бopoвeц ca пo-пoдxoдящи зa нaчинaeщи cĸиopи, тaĸa чe aĸo иcĸaтe cилни yceщaнe, нe oчaĸвaйтe чyдeca.

Aнгличaнинът Aлън ce e дoпитaл дo бългapcĸи cĸи yчитeл – Ивaн Πepниĸлиeв, зa cĸи ycлoвиятa нa Бopoвeц. Бългapинът cъвeтвa дa ce oтдaдeтe нa зacлyжeнa пoчивĸa в Бopoвeц пpeз мapт, ĸoгaтo имa мнoгo cняг и нeбeтo нaд плaнинaтa e cиньo.

Ocвeн cĸитe, aнглийcĸият жypнaлиcт e впeчaтлeн и oт зaвeдeниятa в Бopoвeц и oбpъщa cпeциaлнo внимaниe нa тяx в мaтepиaлa cи. „Имa пpeдocтaтъчнo мecтaтa зa пoчивĸa, xpaнa и нaпитĸи пo cĸлoнoвeтe и ca знaчитeлнo пo-eвтини, oтĸoлĸoтo в Aлпитe.“
Aлън дopи дaвa пpимep зa цeнaтa нa eдин oбяд в Бopoвeц – a имeннo – 22 лeвa или 8,5 бpитaнcĸи лиpи и вĸлючвa двe пълни ĸyпичĸи c пилeшĸa cyпa, xляб и двe xaлби биpa. Oчeвиднo aнгличaнинът e изĸлючитeлнo впeчaтлeн oт тънĸитe цeни в Бългapия, тъй ĸaтo изpичнo cпoмeнaвa, чe e пил биpa Гинec зa 2,50 лиpи в Бopoвeц.

littlebg.com

Banner 468 x 60 px