Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

5 полезни билки за зимата

Те засилват имунната система.

Зимата е сезон, който изисква промяна в хранителния ни режим. Има естествени антиоксиданти, които помагат много на организма да засили имунната система, която през зимата е изключително податлива на настинки и грипни заболявания. Разбира се, тези билки могат да се консумират и във всеки друг сезон, но зимата те са изключително необходими и полезни. 
 
 

Куркума

 


Куркумата често е наричана "храната на бъдещето" и това съвсем не е случайно. Тя е един от най-мощните естествени антиоксиданти и имуностимулатори. Допълнително, куркумата има и превантивна функция срещу акумулирането на калции в жлъчката и има подчертан благоприятен ефект върху метаболизма и храносмилането.


Босилек
 

Добър източник на фибри. Тази билка помага за детоксикация на черния дроб и успокоява нервите. Етеричното й малко помага при кожни заболявания, тъй като има мощни противовъзпалителни качества. 
 
 
Джинджифил
 
 
Джинджифилът е мощен антиоксидант, който се използва често при различни видове възпаления. Той намалява болката и подобрява движенията в ставите. Препоръчва се и при намаляване на кръвното налягане. 
 
 
Канела
 
 
Канелата понижава кръвната захар и се използва широко от диабетици и хора с висок риск за развитие на диабет. Тя е полезна и при раздразнен стомах.
 
 
Розмарин
 

 
Тази билка е известна от дълбока древност и е на почит още от древногръцките лечители, като лек за редица болести. Розмаринът съдържа антиоксиданти, които борят раковите болести. Преустановява загубата на косми при косопад, успешно се бори с пърхота, целулита и възпаленията по кожата. Той подобрява паметта, концентрацията и кръвообращението. 
 
www.economic.bg

Мазното не винаги е вредно

Вижте от кои мазнини не трябва да лишавате тялото си.

През миналите години, екстремни диети и маркировки по супермаркетите се опитват да ни внушат, че трябва да премахнем всякакви мазнини от диетите си и че именно те са виновни за нежеланото напълняване. Като резултат от тази нагласа, много хора започнаха да лишават телата си от нужните за тяхното развитие здравословни мазнини, които подхранват кожата и косата и контролират нивата на токсини в тялото.

Златното правило обаче си остава -  трябва да избягваме наситените мазнини. Но за да докажем, че много от другите мазнини, които избягваме всъщност крият облаги за нас, нека разгледаме хубавите качества на няколко растителни масла и какви количества от тях е препоръчително да ядем или нанасяме върху кожата и косата си редовно.

Ореха смени кокоса

Кокосовото масло съдържа над 90% наситени мазнини (вредните). Това развитие накара хората да търсят друга по-здравословна алтернатива, масло от друга ядка, като например - орех. Ореховото масло съдържа мононенаситени мазнини и съдържа много антиоксиданти и витамини. 

То предоставя Омега-3 мастни киселини, които помагат в борбата с високи нива на холестерол, елагова киселина, която предотвратява негативните ефекти на увредени клетки в тялото (които представляват една от главните причини за проявата на рак). Съдържа и високи количества магнезий и Б витамини. Ореховото масло придобива горчив вкус ако се държи на висока температура. По тази причина, се препоръчва да се използва при овкусяване на салати или като добавка към храни след готвене.    

 

Конопено масло

Слънчогледовото олио е евтино, но не е една от мазнините, които искате да използвате ежедневно. За разлика от него, конопеното масло се е доказало като мазнина, която е способна да подсилва имунната система по време на сезона на гриповете, да поддържа функциите на здравото сърце чрез баланса си на Омега-6 и Омега-3 мастни киселини и да подхранва мозъчните клетки чрез количествата DHA в съдържанието си. 

Въпреки че повечето хора избират рибено масло, за да се сдобият с повече Омега-3 мастни киселини, конопеното масло е прекрасна алтернатива, която не съдържа живак и е толкова щадяща към тялото, че даже бременни жени могат да я използват.

Авокадово масло

Маслото от авокадо е много сходно със зехтина, едно от най-популярните здравословни масла. Една от главните разлики е, че авокадовото масло е по-трудно достъпно по магазините. Въпреки това си струва да се открие. Това масло е перфектно за месо, направено на тиган или за лека панировка в тиган тип уок, защото много бързо качва температура. 

Съвсем малко количество и кратко време е нужно, за да си направите бърза и здравословна пилешка пържола. Една супена лъжица съдържа 124 калории, които се усвояват от тялото и отделят ценни каротеноиди от 2 до 15 пъти след консумация. Когато става въпрос за здраво сърце, очи и кожа, това масло е вашият супергерой. 

Без ежедневно хидратиране, кожата и косата изсъхват, в следствие на което се опитват да компенсират като се омазняват. Осигурявайте им редовни количества здравословни мазнини (особено в сухите сезони и климати), за да предотвратите преждевременно остаряване, сенки под очите и суха коса. Втривайте 2-3 капки от следните чудотворни масла върху тялото, за да поддържате косата и кожата си подхранени във всякакви условия:

 

Арганово масло

Аргановото масло е популярно, немазно олио за хидратиране, което се извлича от ядките на мароканското арганово дърво. Можете да го откриете в повечето фризьорски салони, защото се използва за подхранване на коса след повреждащи процедури като обезцветяване и изправяне на коса с гореща маша. 

Високите количества от витамин Е предотвратяват образуването на стрии по време на бременност или като резултат от рязка промяна на теглото. По малко чист арган всеки ден поддържа естествената бариера на кожата и не позволява на водата да напуска тялото.

 

Рициново масло

Рициновото масло е едно от тайните оръжия за здрава кожа и се използва с тази цел от векове. Въпреки че сте го срещали най-често в салони за масаж и парфюмерии, рициновото масло заслужава да бъде част от дамския и мъжкия ежедневен режим за красота. Втриването на 2-3 капки от рициново масло върху кожата всеки ден подсигурява, че тялото ви е хидратирано, кожата ви е подхранена и тъмните кръгове под очите ви са предотвратени. 

Но внимавайте от къде го купувате! Много от марките, които се продават по магазините съдържат необработено рициново масло, което може да навреди на кожата ви. Снабдете се с рициново масло от аптеки и био магазини, за да получите най-доброто качество, което наистина може да съживи сухата ви кожа. Добавете това масло към ежедневието си, няма да съжалявате!

www.economic.bg

 

Слънчевата градина на курорта Вършец – съперник на Борисовата градина

Слънчевата градина е една от най-привлекателните забележителности на балканското градче Вършец. Тя е вълшебно място за отмора и възстановяване на вътрешния баланс, за разходки и детски игри. Слънчевата градина се слива с Боровия парк, който със своята площ от 800 дка представлява вторият по големина изкуствено засаден парк в България след Борисовата градина в София.

Вършец е най-старият балнеолечебен курорт в България.
Намира се в подножието на Западна Стара планина, на 90 км от София. Градът е възникнал около минерален извор, а най-старият запазен писмен документ за съществуването му датира от VІ в. от н.е. Във византийските хроники той се споменава с името Медека (от лат. medicus, което означава ‘лечебен’) и е единственото селище с такова наименование в рамките на Римската империя.

Основна роля за развитието на Вършец като балнеокурорт има д-р Дамян Иванов (1874 – 1959 г.) – баща на курортното дело в града и първият балнеолог в България. През 1910 г. в града отваря врати първата държавна минерална баня у нас, наричана днес „Старата минерална баня“, изградена по подобие на баните в германския балнеокурорт Баден-Баден. През 1930 г. в града е открита Новата минерална баня, която е разположена на площ от 732 кв. м и продължава да е действаща и до днес. По пътя за двете бани се намира Старата минерална чешма, построена през 1934 г., с температура на водата от 37 °С. Същата година е изградена и Слънчевата градина. Името ѝ идва от проектираните под формата на лъчи алеи, изградени от специален камък, който блести на слънчевата светлина.

През 2015 г., в нощта срещу 31 януари, ураганен вятър нанесе сериозни щети на Слънчевата градина. Страховитата буря прекърши и изкорени над 200 дървета, повечето от тях садени преди близо век, в първите години от създаването на парка. След бедствието бе обявена дарителска кампания за набиране на средства за възстановяване на парка, която продължава и досега. От кметството се надяват със събраните средства от дарения и SMS-и да се направи нов ландшафтен проект за освежаването на зелената зона на курорта.

Големият градски парк прави въздуха на Вършец особено чист, влажен и лек за дишане, а
минералната вода е една от най-меките у нас –
поради липсата на варовик в нея.

 Това уникално съчетание на въздух и вода определя специфичния профил на курорта и го превръща в предпочитано място за лечение и профилактика на различни заболявания на нервната и сърдечносъдовата система, на опорно-двигателния апарат, както и на проблеми с очите, кожата и храносмилането.

Вършец
През юни 2012 г. в Слънчевата градина се провежда първият „Фестивал на цветята и цветните фигури“, който включва топиарии от живи растения, килимни фигури от български шевици, както и различни съпътстващи прояви: демонстрации по изработка на художествени тъкани, сувенири от коноп и вълна, работилницата за квилинг (арт-инсталации с хартиени цветни ленти), рисунки с флорални мотиви върху стъклени предмети, изложба на картини с цветя, пъстра фолклорна детска програма и много други. С провеждането на фестивала се поставят основите на нова традиция –Слънчевата градина да се използва като открита сцена за различни празнични и градински събития, предназначени за любителите на цветята, градините и природата.

Вършец
Иванчова поляна е друго популярно място във Вършец. Алеите на градския парк водят до поляната, разположена на най-високото му място. С развитието на града като популярен възстановителен и балнеолечебен център Иванчова поляна става част от т.нар. „Пътека на здравето“ – място за гимнастика и почивка. Местните хора вярват, че
сутрешната роса на Иванчова поляна лекува,
ако човек се измие с нея преди изгрев слънце. Поляната е чудесно място за пикник и отмора. На 5 км южно от града, над квартал „Заножене“, се намира друго приятно място за излет – местността Водопада, която представлява двустепенна водна каскада по течението на река Орловщица.
Вършец
В центъра на Вършец се намира красива пешеходна зона, известна като „Булеварда с чинарите“, която е традиционно място за разходка на жителите и гостите на града. От двете страни на дългия 2 км булевард се извисяват дървета на възраст повече от 100 години, а покрай алеята могат да се видят едни от най-красивите стари къщи в града, строени в началото на ХХ в.


През
30-те години на миналия век Вършец е много популярен сред творческия и политическия елит
на страната. Една от причините за това е, че през 1924 г. тук е открито първото казино в България – Банското казино. То привлича отбрани български и чуждестранни посетители и се превръща в елитно място за забавление. Сред местните казиното е известно и като „Царското казино“, тъй като по онова време негов чест гост е принц Кирил – братът на Цар Борис III. Малко по-късно към казиното се прибавя виенска сладкарница и ресторант с жива музика.

Вършец

Православният храм „Св. Георги Победоносец“ е друга интересна забележителност във Вършец. Там могат да се видят икони от ХVІІ и ХVІІІ в. Строителството му започва през 1902 г., а през 1906 г., когато е завършен олтарът с прилежащите му икони, е осветен от Видинския митрополит Кирил. Сред най-големите ценности на храма са четирите полилея, произведени в Йерусалим и Цариград и дарени от местни хора за освещаването на храма.

Алея с чинари, Вършец

Във Вършец може да бъде посетен Градският исторически музей, открит през 1999 г. Общинската музейна сбирка е разделена в четири раздела: „Античен“, „Археологически находки и монетна колекция“, „Балнеология“ и „Етнография“. Специално място в експозицията заема бронзовата скулптура от II в. пр.н.е. на
тракийското момче-бог Телесфор, което днес е символ на Вършец.

На около 13 км от града се намира Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“, основан през ХІІІ в. Вършец

От Вършец тръгва екопътека до старопланинския връх Тодорини кукли (1785 м), наречен така заради групата от хълмове, наподобяващи женска фигура. Едноименната екопътека започва от квартал „Заножене“ и е подходяща за добре подготвени туристи, тъй като преходът трае около осем часа.
По-неподготвените туристи могат да се възползват от услугите на Туристическия информационен център в града, който предлага водач до върха. Най-удобният изходен пункт за изкачването на Тодорини кули е местността Зелени дел, която се намира на 10 км от Вършец.
Всяка година в началото на август Вършец отбелязва Празника на курорта, минералната вода и Балкана. В продължение на няколко дни се провеждат разнообразни културни и спортни прояви, а градът отваря гостоприемно врати за многобройните си гости.

Вършецwww.myastoto.bg

Старинен римски град Нове – Свищов

Руините от старинния римски град Нове – най-добре проученият военен лагер в граничната територия на някогашната Римска империя – се намират в Северна България, на 3 км източно от град Свищов.

Нове (на латински: Novae) е основан на брега на река Дунав като лагер на VІІІ Августовски легион, дислоциран в днешните български земи около 45 г. от н.е. От това време датира и първото дървено-землено укрепление в Нове, което половин век по-късно е заменено с каменна крепост.

Военният лагер е бил разположен на важен кръстопът. През него са минавали Траяновият път, свързващ отвъддунавските земи на империята с Филипополис и Византион (Константинопол), и Крайдунавският път, водещ до морето. Античното поселение се е състояло от наблюдателни кули и крепости, в които са били настанявани военни части – кохорти и легиони.

Като всяка римска крепост от онова време Нове е имала и прилежащо селище – т. нар. канабе, където са живеели колонисти и пенсионирани легионери, женени за местни жени, търговци, обслужващи легиона, и други. VIII Августовски легион е новооснован по изрична заповед на император Нерон вероятно на 20 септември 66 г. Задачата на легиона е да замине на изток към Каспийските врати и по-нататък, до Индия, като в неговия обхват попада и Йерусалим. Преместването на Изток е прекратено след смъртта на Нерон на 9 юни 68 г. Данните за пребиваването на VIII легион са много оскъдни, а най-вероятно – умишлено прикрити. Според археологическите изследвания размерите на легионния лагер са 368 м северна и южна страна и 492 м източна и западна страна.

Общата площ на Нове е точно 44 хектара
според декрета на Веспасиан, издаден въз основа на Lex Iula Municipalis на Цезар. Официално лагерът е обявен за град (муниципал) именно с този Декрет за земята, издаден от Тит Флавий Веспасиан на 26 октомври 69 г. – само два дни след признаването му от Сената за император и победата му над самопровъзгласилия се за император Вителий.

През 70 г. VІІІ Августовски легион е заменен от I Италийски легион (Legio I Italica) – един от трите елитни легиона на император Веспасиан. Той построява на това място своя постоянен форпост и остава близо четири века, като през това време е основна военна единица в охраната на т. нар. Долнодунавски лимес, т.е. външен отбранителен пръстен по река Дунав.

Заедно със Сексагинта Приста, Дуросторум и Рациария Нове е изключително важна част от отбранителната линия на Римската империя. Легионът, настанен тук, пази завоюваните от Римската империя територии в Тракия и Македония от набезите на племената, нахлуващи от изток.
Именно заради своето особено важно значение в римската отбранителна система
Нове е посещаван от римските императори Траян, Адриян и Каракала.
В първоначалния си вид лагерът се е простирал на площ от 17 хектара и постепенно се е разраснал. Формата му е била правоъгълна, а на всяка от стените му е имало по една порта. Зад крепостните стени на легионния лагер са се намирали неговият щаб, военната болница, офицерските жилища, войнишките бани и казарми, жилището на командира на легиона и бараките на помощните поделения. Цивилното селище е било разположено извън крепостните стени.

Като основен граничен пункт на империята на североизток, Нове е свидетел на Великото преселение на народите и на сблъсъците между немските племена, скитските народи, славяните и Рим, а по-късно Византия.

При Нове през 250 г. 70 000 готи под ръководството на Книва форсират река Дунав и разрушават част от самия лагер. Въпреки обсадата, крепостта се защитава успешно и не пада в ръцете на готите. Идните десетилетия следват още няколко готски нашествия в Мизия.

Интересното е, че провинция Мизия (дн. Северна България) става своего рода прародина на готската държавност и на старогерманската християнска култура. Това се случва през 376 г., когато вестготите (западните готи) се заселват в Мизия с позволението на източноримския император Валент.
Именно тогава
Нове става столица на краля на вестготите Аларих,
а по-късно и столица на краля на остготите (източните готи) Теодорих. Нове е главна резиденция на готския крал Теодорик I Страбон в периода 418 – 451 г. През 476 г. император Зенон му предоставя областта Систово (Sistowo, Нове, Свищов) и му дава титлата императорски magister militum praesentalis.

Последното стабилизиращо строителство се извършва при управлението на византийския император Юстиниан I. В края на VI и началото на VII в. градът е атакуван от аварите, но е постигнат мир с местните славяни. Най-късните монети – от периода 416 – 422 г. от н.е., намерени при археологически проучвания, са сечени по време на управлението на императорите Фока и Ираклий.

Резултат с изображение за старинен римски град нове гр. свищов

Постепенно древният град изменя облика си – наред с военните укрепления и кули се появяват нови сгради, църкви, работилници на занаятчии.
След приемането на християнството
през V – VI в. Нове става епископски град.
В обширната резиденция на епископа са разкрити огромна базилика с кръщелня и жилищните помещения на епископския дворец.

Днес могат да се видят само останки от някогашните укрепления и здания. На информационни табели сред останките може да се види компютърна възстановка на военния лагер и постройките около него. За последен път Нове се споменава в началото на VІІ в.

Повече от 50 години – от 1960 г. до днес – българо-полска археологическа експедиция, съставена от археолози от Регионалния исторически музей във Велико Търново и Познанския университет „Адам Мицкевич“, извършва проучване на древната крепост. „Принципията“, или щабът на легиона, е най-мащабната сграда, открита в Нове. Намира се е в центъра на укрепената площ и представлява архитектурен комплекс от административни помещения и представителна сграда – базилика, разположени около военен плацдарм. Внушителна колонада огражда плацдарма, в който се влиза през параден вход. На това място са намерени много статуи, барелефи и монетно съкровище. Всички те могат да бъдат разгледани в посетителския център, изграден до разкопките. Интересни са руините и от огромната военна болница (валетудинариумът). Информационни табели показват как е изглеждала сградата, в която са се лекували до 300 легионери. В двора на лазарета има и малко светилище на боговете на здравето Асклепий и Хигия. Намерени са и останки от офицерските жилища и легионната баня.

Извън крепостта, близо до западната ѝ порта, са открити останките на сграда, строена през II в. и считана дълго време за резиденция на командира на легиона. Откритите напоследък надписи обаче сочат, че вероятно сградата е била вила, където са отсядали временно пребиваващите в легиона високопоставени лица.

Руините на епископския комплекс датират от V – VІ в., когато старата военна крепост се преобразява в ранновизантийски град. Той се състои от голяма и малка базилика, жилищна част с внушителна баня и впечатляваща с размерите си сграда, предназначена за поклонниците на местния мъченик Свети Лупус.

Западно от входа на базиликата е разкрит баптистерий – пристройка до църквата, в която се е извършвало покръстването.

През 1997 г. археолозите откриват в развалините на епископската катедрала на Нове натрошена на късове менза сакра, която реставраторите успяват да възстановят. Тя е изработена към края на IV в, вероятно в новата столица на Римската империя Константинопол, от много качествен мрамор, добиван край Докимейон, Мала Азия. Има форма на полуелипса с размери 1,27 на 1,37 м. Обрамчена е с ивица на релефна украса. На латински „менза сакра“ означава „свещена маса“ – първоначално така са били наричани езическите жертвеници в храмовете на гръцки и римски божества. След въвеждането на християнството това наименование е дадено на масата в църковния олтар. Върху нея се поставят църковните треби – Евангелието, Христовият кръст, вино и хляб за причастие. Свързано изображение

От няколко години в Свищов и Нове се провежда ежегодно Фестивал на античното наследство – пресъздават се гладиаторски битки, правят се демонстрации на римска артилерия, разиграват се театрални сцени от пиесите на римски и гръцки автори. Традиционно във фестивала участват и много чужденци.
Свързано изображение
В археологическия резерват има посетителски център, който предлага екскурзоводска обиколка на обекта. На разположение на гостите са и експерти от Историческия музей в Свищов.

www.myastoto.bg

Banner 468 x 60 px