Вход
обновено 12:55 PM EEST, Aug 16, 2018
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Асен Великов – фотографът, който възражда българското

Aceн Beлиĸoв e нa 53 гoдини. Живee в Coфия, нo e poдoм oт гpaд Лeвcĸи, Πлeвeнcĸo. И въпpeĸи чe e тeĸcтилeн инжeнep и paбoти във фиpмa зa пpoизвoдcтвo нa плeтивa – пyлoвepи, шaпĸи, шaлoвe; нaмиpa вpeмe и зa cвoeтo xoби – фoтoгpaфиятa. „Фoтoгpaфиятa ми e xoби, paзвлeчeниe и cтpacт“, пpизнaвa Aceн Beлиĸoв.

Beчe ви cpeщнaxмe c фoтoгpaфитe, влюбeни в ĸpacoтaтa нa Maлĸa Бългapия.

личен архив
Πpeдcтaвиxмe ви Чaвдap Чepнeв, Aндpeй Aндpeeв, Ивaйлo Maджapoв, Eмил Paшĸoвcĸи, Aлбeнa Mapĸoвa, Πлaмeн Aндpeeв и тexнитe нeвepoятни cнимĸи oт Бългapия.

Ceгa щe ви зaпoзнaeм и c Aceн Beлиĸoв.
Oтĸoгa ce зaнимaвaтe c фoтoгpaфия, ĸaĸ ce зaпaлиxтe?

– Дeтcĸaтa ми мeчтa дa cнимaм ocъщecтвиx пpeз 1982 г. ĸaтo cтyдeнт във BMEИ „Лeнин“ – Coфия, ceгa Texничecĸи yнивepcитeт. Bъпpeĸи чe caмo бяx xвaщaл фoтoaпapaт, нo cepиoзнo нe бяx cнимaл, тaм мe пpиexa paдyшнo. Oбяcнявaxa ми ĸaĸ, ĸъдe и ĸaĸвo дa cнимaм. Πoмoщ пoлyчaвax oт вcичĸи.

Koгa и ĸaĸвo oбичaтe дa cнимaтe?

– Зaпoчнax c пeйзaжи, нo пocтeпeннo ce нacoчиx ĸъм „Coциaлнaтa фoтoгpaфия“, ĸoятo зa oния вpeмeнa бeшe тeжĸa и cивa. Mнoгo cнимax пo вpeмe нa  „Двopцoвия пpeвpaт“ 1989-1990.

Πocлeдвa пepиoд нa зaмpaзявaнe нa xoбитo дo ĸъм 2010 гoдинa, ĸoгaтo зa пъpви път ce дoĸocнax дo дигитaлнaтa ĸaмepa и oтнoвo cтpacттa пo cнимaнeтo ce cъбyди.

Зaпoчнax cъc cнимĸи oт зaoбиĸaлящaтa мe пpиpoдa, зaлитaнe пo cнимaнe нa птици и живoтни.
Πocлe ce зaпaлиx пo yличнaтa фoтoгpaфия. Cнимax вcичĸo oĸoлo мeн – cитyaции, пopтpeти, нacтpoeния.

Oт гoдинa и пoлoвинa ce зaпaлиx пo фoлĸлopнитe мoтиви, пopтpeти нa бългapи в нocии и зacнeмaнe нa нapoдни oбичaи и pитyaли. Зa мoмeнтa тoвa e мoятa cтpacт, ĸoятo изпълвa cвoбoднoтo ми вpeмe.

Kъдe oбичaтe дa cнимaтe в Бългapия?

– Oбичaм дa cнимaм нaвcяĸъдe в Бългapия – вcяĸo eднo ĸътчe имa cвoя ĸpacoтa.

Любимaтa ви cнимĸa, зacнeтa в Бългapия…

– He мoгa дa ĸaжa, чe имaм любимa cнимĸa, нo имaм тaĸивa, ĸoитo c yдoвoлcтвиe пpeглeждaм oтнoвo и oтнoвo.

Kaĸвo мeчтaeтe дa cнимaтe (в Бългapия)?

– Meчтaя дa зacнeмa нocии и oбичaи oт вcяĸo ĸътчe нa Бългapия.
Πo-cмeлaтa ми мeчтa e дa cнимaм фoлĸлopa и нa пo eĸзoтични нapoди ĸaтo индийци, япoнци, ĸитaйци, лaтинoaмepиĸaнци и ĸoнĸpeтнo oт Aфpиĸa – нa мacaитe.

Eтo и cнимĸи нa Aceн Beлиĸoв.


Assen Velikov photography
Assen Velikov photography
Assen Velikov photography
littlebg.com

Assen Velikov photography
Assen Velikov photography
Assen Velikov photography
Assen Velikov photography
Assen Velikov photography
Assen Velikov photography
Assen Velikov photography
Assen Velikov photography

Assen Velikov photography
Assen Velikov photography
Assen Velikov photography Assen Velikov photography Assen Velikov photography

Във Венеция по следите на гондолиерите

 Лодкарите пазят в пълна тайна колко печелят, не дават квитанции Гондолите са запазената марка на Венеция.
 
Въпреки че водни канали разделят живописно територията и на други градове по света, единствено във Венеция придвижването из тях става от векове с гондоли. Защо обаче са черни? Какъв е произходът им? Кой може да бъде гондолиер?
 
 
Всеки, който е бил във Венеция, е забелязал как в някои дни каналите преливат от гондоли, така както улиците на големите градове преливат от трафик в пиковите часове. Всички гондоли обаче са с един цвят – черен, и с едни и същи мерки - дължина 11 метра, ширина до 1,60 м. Вековните традиции са като закон, който не може да бъде престъпен. За пръв път за гондола става дума в указ на дожа Витале Фалиер през 1094 г. През XVI в. гондолата става масово превозно средство във Венеция. На пръв поглед изглежда сякаш гондолата е едно тяло. В действителност тя е съединена от 280 части, за чиято направа се използват 8 вида дървесина За изработката на една гондола отива понякога и над 1 година, или повече от времето за производство и на най-скъпата кола в света. Гондолата не е симетрична - лявата ѝ част е по-широка. Тя може да бъде водена от един, но и от четирима гондолиери. Те стоят изправени и са обърнати към носа ѝ. Асиметричността е необходима, за да улеснява воденето на гондолата, в случай че гондолиерът е сам. Носът на всяка гондола завършва с железен гребен, който трябва да я предпазва от евентуален сблъсък. Той е с 6 зъбци и този брой не е случаен – символизира шестте квартала (сестриери) на Венеция. Обърнатият назад зъбец пък е символ на oстров Джудека, а най-горната дъговидна част на гребена символизира вдигащия се мост Понте ди Риалто. Железният гребен на носа на гондолата има 6 зъбци като броя на кварталите във Венеция, а дъгообразният елемент символизира моста Понте ди Риалто.
Освен това е изписана и буква S, която символизира Канале Гранде. В някои от по-новите гондоли може да се забележат и изобразени три листа, които символизират трите най-големи острова на Венеция – Мурано, Бурано и Торчело. Въпреки дължината ѝ гондолата се маневрира лесно от управляващия я, тъй като подът ѝ е плосък, а освен това много малка част от тялото ѝ е потопена във водата. Гондолиерът обаче трябва да притежава способност да пази равновесие във всякакви ситуации и при всякакви маневри. Като “клаксон” се използва подвикването. Типични за тесните канали на Венеция са виковете “Ое” на гондолиерите – те са се превърнали и в нещо като характерен вик за града. Гондолите са винаги черни, а покривалата им могат да бъдат сини или зелени. Въпреки сегашната си издължена форма гондолите през вековете не са били точно такива. През XV в. например са били доста по-къси и широки, а също и симетрични. Едва през XVI - XVII в. гондолата придобива настоящия си вид. Тогава тя става и нещо като частна “кола” за собственика си. До началото на XX в. много от гондолите разполагат и с кабинки. Те позволяват на возещите се както да се стоплят, така и да се скрият от околните. Има няколко версии защо гондолите са черни. Най-популярната е, че това се налага с указ на венецианския Сенат през 1609 г., който иска да сложи край на фарса с фрапантните декорации по гондолите. Много венецианци в усилията си да демонстрират лукс и благополучие превръщат гондолите в кичозни транспортни средства. Сенатът решава да унифицира цвета и избира черното като най-елегантно. Освен това черен бил и катранът, използван като хидроизолация. Целият живот във Венеция навремето протичал по гондолите. С тях правели разходки, но на тях се провеждали и срещи и светски събития. Смята се, че през XVIII в. във Венеция е имало поне 1500 гондоли. Колко струва една разходка Разхождайки се из Венеция, на всеки 50 метра срещате “стоянки” на гондоли и гондолиери, които чакат клиенти. Тарифата е изписана на табелки – 80 евро за половин час през деня и 100 евро вечерта. Във всяка гондола могат да влязат до 6 туристи. Гондолите са любимото средство за транспорт и фотосесии на младоженците. Гондолите са любимото средство за транспорт и фотосесии и на младоженците. Няма значение кой е сезонът и кой е денят от седмицата – във Венеция гондоли с булки и женихи се виждат по всяко време. Униформата на гондолиера Няма нищо случайно и в униформите на гондолиерите, както и в наметалата на лодките им. По закон всяка гондола трябва да е снабдена с осветление и фарове, които да осветяват на 360 градуса нощем. Всеки гондолиер трябва да носи тениска с къс или дълъг ръкав, но задължително на бяло-червени или бяло-сини райета между 1 и 3 см. По този начин те също се отличават отдалече и нощно време. Униформите на гондолиерите След векове неотдавна във Венеция беше позволено гондолиерите да носят през лятото и бели сандали – доскоро те можеха да носят само черни обувки.
Задължителни са и черните панталони, но трябва да бъдат класически, без никакви странични джобове. Платната, с които се покриват гондолите, също не може да бъдат какви да е. Задължително е да са сини или зелени, а през лятото и бели. Покривалата на гондолите са сини или зелени. Професия гондолиер Да упражняваш уникалния в Италия и в света занаят на гондолиера, днес е по-трудно дори от това да станеш депутат. 433-ма са гондолиерите във Венеция. Подобно на синята кръв и тази професия се предава наследствено от баща на син. Ако не принадлежиш към някоя фамилия от гондолиери, е почти невъзможно да влезеш в тяхната каста. По времето на Венецианската република, известна като Светлейшата република (VII-XVIII в.), гондолиерите били обединени в братство, което имало и собствен кодекс - “Мариегола”. Той повелявал да бъдат “мирни и с добри маниери”. Освен това предвиждал помощ за болните и бедните гондолиери. Всяка знатна венецианска фамилия разполагала с гондола и с гондолиер на служба към нея – добре платен и на разположение 24 часа в денонощието. Гондолата е дълга 11 м и широка до 1,6 м. Колко печели днес един гондолиер? Това със сигурност е една от най-добре пазените тайни в Италия. Лодкарите квитанции не дават, а пред данъчните обикновено декларират по 11-13 хиляди евро на година. Неотдавна обаче развод в гондолиерско семейство във Венеция извади на показ подробности около заплащането им. Отмъстителна съпруга занесе в съда тефтера на мъжа си, в който той вписвал дневните си печалби. От него става ясно, че на година печелел по 55 000 евро, а декларирал по 13 хиляди. Младият гондолиер Алвизе Визентини: Една лодка може да струва и 80 000 евро 27-годишният Алвизе Визентини е трето поколение гондолиер. -Изглежда, вие сте един от най-младите гондолиери във Венеция... - На 27 години съм и съм трето поколение гондолиер. Дядовците ми и по майчина, и по бащина линия са били гондолиери. Баща ми също, така че и аз тръгнах по неговите стъпки. Той ми предаде изцяло опита си и ме научи да управлявам гондолата. След това като всички останали младежи и аз завърших курса, който ти дава право да караш гондола. Става въпрос за школа за гондолиери, която се следва година и половина. Там се учим и на теория, и на практика. - Как се влиза в школата? - Преди всичко трябва да се обяви обществен конкурс за приемане. Полага се първоначален изпит по управление на гондола, който трябва да покаже дали можеш да се справяш, или тепърва трябва да учиш всичко. След това влизаш в школата, където полагаш различни изпити по теория и практика. - Колко души могат да завършат за гондолиери? - Много ограничен брой хора и той варира от година на година, защото целта е да не се увеличава общият брой гондолиери. Зависи колко от тях са се пенсионирали. Обикновено на всеки 5 г. се организират курсове за около 15-20 нови гондолиери.
В момента във Венеция сме 433-ма гондолиери и това е лимитът, който не трябва да се надвишава. - Как протича “кариерата” на гондолиера? - Аз самият влязох в школата преди 7 г., такa че от 5,5 г. съм гондолиер. След завършването на школата гондолиерите все още нямат лиценз за гондоли, така че започват работа като зам.-гондолиери – т.е. работят за някого, който разполага и с лиценз, и с гондола. След като минеш този етап, избираш дали да наследиш лиценза на твой роднина – дядо, баща, чичо. Другият вариант е да влезеш в специалната класация на общината, в която напредваш, като събираш точки по определени критерии. В случай че общината реши да свика конкурс за нови лицензи, можеш да се явиш и да купиш лиценз. - Колко струва един лиценз? - Зависи от пазара в момента, а също и от местата, за които го купуваш. В момента струва около 150 000 евро. (Говори се обаче, че стига и 500 хиляди евро – б.а.) Аз самият все още нямам лиценз, работя с този на баща ми, който е гондолиер от 1977 г. Когато един ден се пенсионира, лицензът ще премине у мен. Арабите и индийците преобладават сред клиентите на гондолиерите в последните години. - Колко е дълъг работният ден на гондолиера? - Нямаме твърдо работно време, сами решаваме колко да работим. Зависи от туристическия сезон. През пролетта и лятото - до края на октомври, започваме сутрин в 9,30 часа и свършваме в 22 часа. Нямаме задължителен годишен отпуск, така че ние решаваме кога можем да почиваме. Аз например за последен път съм бил във ваканция преди месец – ходих на Амалфийското крайбрежие. При нас всичко зависи от климата, тъй като работим на открито. Ако вали или е лошо времето, за нас няма работа. - Винаги ли работите на едно и също място? - Аз имам право да работя само по маршрутите на нашата гондолиерска група. Имаме няколко станции (спирки), на които можем да работим, като например тази до Понте ди Риалто, където съм в момента. Всеки ден обаче се въртим, за да се даде възможност на всеки от групата по нашия маршрут да има едни и същи възможности за работа. Има по-благоприятни места като това до Понте ди Риалто и други по-скрити като тези из малките канали. - Колко струва една гондола? - Минималната цена е 30 хиляди евро, но може да стигне и 80 хиляди, а понякога и повече – зависи от ръчния труд, вложен в нея, който е изключително ценен. - Колко печели един гондолиер? - Това не мога да ви кажа.
Очарователни са тесните канали на Венеция. - Кои са най-често присъстващите националности сред клиентите ви? Виждам много арабски и малко руски туристи по гондолите... - Със сигурност туристите от Близкия изток в момента преобладават, но има и много китайци, японци, корейци, индийци и американци. Сега има много повече арабски туристи в сравнение с периода преди 10-15 години. Руските туристи са малко. - Кои туристи най-често ви създават проблеми? - “Най-лошите” туристи за мен са италианците, защото играят на собствен терен и си мислят, че трябва всички да имат специално отношение към тях. Нашите тарифи обаче се определят от общината, не ги решаваме ние. Те са еднакви за всички. - Има ли етичен кодекс на гондолиера? - Следваме международния етичен кодекс на всички работещи в сферата на туризма. Всеки турист е наш потенциален клиент, затова сме вежливи с всички във Венеция. Владеенето на чужди езици също е в наш плюс. Аз не владея чужди езици, но съм в състояние да водя разговори на 5 езика. Във Венеция има 433-ма гондолиери.

  www.24chasa.bg

Чудесата на Черепишкия манастир

Мъж от Мездра се избави от страшната диагноза рак на гърлото в Черепишкия манастир. С обръщане към Бог и горещи молитви, подкрепени от силна и искрена вяра, 45-годишният мездренчанин се излекувал от коварната болест. Историята на мъжа споделиха духовници и миряни в светата обител, станали свидетели на истинското чудо.Монаси още помнят и предават от уста на уста десетките чудодейни изцеления, станали в живописния манастир в Искърското дефиле до село Зверино, пише "Българя днес".

При друг случай в светата обител пристигнал заклет алкохолик. Заради зависимостта си към спиртните напитки човекът си изгубил семейството, работата, спестените пари и приятелите. Останал сам и без капка перспектива пред себе си, той се обърнал към Бог.

 Резултат с изображение за Чудесата на Черепишкия манастир

След кратък престой мъжът си тръгнал като чисто нов. След няколко години се върнал, за да разкаже невероятната си история на монасите, които му вдъхнали сили и кураж за нов живот. Оказало се, че човекът стъпил здраво на краката си и започнал престижна и добре платена работа. Не след дълго забогатял, пренесъл се да живее в Монте Карло и свил ново семейно гнездо. Пред манастирските порти пък спряла една от най-луксозните и лимитирани лимузини в целия свят.

 Резултат с изображение за Чудесата на Черепишкия манастир

С това съвсем не се изчерпват историите за чудеса в Черепишкия манастир. В обителта дошла жена, на която й предстояла важна операция. Тя обаче имала 17 единици кръвна захар, което не й позволявало да легне под скалпела. Само за една седмица престой, с точната диета и молитви, манастирските братя смъкнали нивото на захарта й до 5 единици. Жената претърпяла успешно операцията и се възстановила напълно.

 Резултат с изображение за Чудесата на Черепишкия манастир

При друг от случаите манастирът прекрачил един от най-опасните престъпници у нас. Пред монасите разкрил, че има три убийства зад гърба си, грабежи, изнасилвания и измами. Човекът обаче се кротнал, постил 40 дни и спазвал християнските повели. Изповядал се пред духовниците и успял да вземе причастие.

 

Възрастен мъж от близкото село Игнатица също усетил Божията сила. Човекът бил почти обездвижен на легло. Но той бил силно вярващ и след няколко молитви, прочетени му от местния свещеник, скочил на крака и неизменно присъства на всички богослужения.

www.marica.bg

Двор на кирилицата

 

Старата Базилика посреща висши духовни и светски личности от цялата славянска общност за Божествена света литургия послучай празника.

Резултат с изображение за Дворът на кирилицата / Двор на Кирилицата в

Голяма част от човешкото множество се събира и на поляната в противоположния край на градчето. Ориентират се по огромния 12 метров кръст, който се издига зад висок каменен зид. На него е окачен герб със стара българска розета, обрамчена от името на Плиска и завета на Аспарух "Тук ще бъде България!" На обикновена дървена порта с обикновени букви пише: Двор на кирилицата. В деня на празника портата се отваря, за да посрещне първите посетители на един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс.Респектът пред делото на царя покръстител и обединител на българите изразява параклисът в края на двора - "Св. Борис I Покръстител". Пределно семпъл и в същото време - внушителен с каменните си стени, резбования олтар и иконата на царя светец. Аскетичната атмосфера в параклиса спомня тайното покръстване на Борис и внушава единяването на управника и духовника, непримиримия борец за християнизация на българите и смирения монах, търсещ душевно успоконие след трудните години на царуването си.Резултат с изображение за Дворът на кирилицата / Двор на Кирилицата в

За създаването на този своеобразен дом на кирилските букви разказва неговият инициатор - Карен Алексaнян - арменец, установил се в България и научил много за историята ни:

"От частичните сведения, достигнали до нас от "Житието на св. Климент Охридски" от Теофилакт Охридски, разбираме, че след смъртта на св. Методий на 6 април 855 г. в Европа започнали мъченията над неговите и на св. Кирил ученици. По-младите от тях били отвлечени в робство, а по-възрастните - изгонени.Резултат с изображение за Дворът на кирилицата / Двор на Кирилицата в

Климент, Наум и Ангеларий успели да стигнат до Белград, който по онова време бил българска гранична крепост. Там ги посрещнали с радост и ги изпратили с почести в Плиска при цар Борис, защото те "копнеели за България", а царят "отдавна жадувал за такива учени мъже". След пристигането им в столицата (около 866 г.) Борис настанил Климент и Наум в дома на боила Есхач, а Ангеларий - при другия си доверен боил Чеслав. Известно време царят пазел в тайна пребиваването в Плиска на приносителите на новата славянска писменост, "докато приготвим напълно това, което трябва да направим". Но самият той бил обхванат от силно желание "всеки ден да разговаря с тях".Резултат с изображение за Дворът на кирилицата / Двор на Кирилицата в

През октомври 2014 в Плиска пристига народният найстор на Армения – скулпторът Рубен Налбандян, за да види мястото и да получи насоки за изработването на буквите. Той не знае български, руски говори слабо, но усеща вълнението на Карен Алексанян, който му разказва как си представя всяка буква, нейното послание и мястото й в Двора. И само за половин година майсторът, заедно със своите ученици, превръща въобразеното в реалност.

Изображенията и орнаментите на всяка буква подсказват не само думи от българския и руския език, започващи с нея, но и внушават красотата, хармонията на човешкия и природния свят, обединени от универсалните християнски символи.

Първата скулптура, предхождаща „дъгата на буквите“, е на арменския християнски символ – камъка-хачкар. Посвещението му по случай Покръстването на българите внушава единението на двата древни народа в историята на християнската общност.

П
Пауните (рус. „павлин“), изобразени на първата буква от думата ПЛИСКА, са не само красиви птици – те са един от небсните символи, в чиито опашки са събрани звездите на целия Космос. Така се внушава необятността на света, създаден от Бог.
 
Л
Лястовичките (рус. ласточки) и лозите (лозы), украсяващи скулптурата на Л, са изразители на надеждата и божественото изобилие.
 
И
И няма конкретен символ, защото във всички езици, пишещи на кирилица, „И“ е връзката между нещата, хората и природата, земното и божественото.
 
С
Слънцето (рус. солнце), обозначаващо буквата С, е източникът на светлината, живота, истината – т.е. на божественото изначалие.
 
К
Камбанките (рус. колокол) на буквата К приличат на красиви цветчета, които звънят с многогласието на природата и разнасят послания за чистота и неподправеност.
 
А
А е началото на човешката история, започваща с приказката за Адам и Ева в райската градина, продължила с тяхното грехопадение и многолетните опити за изкуплението му от техните наследници.
 
Й
Й е много красива…и кратка – като напомняне, че земният живот на човека е само миг, дъх от вечността и си заслужава да бъде изживян пълноценно и красиво.
 
Р
Розите (рус. розы) на буквата Р са признати за едни от най-невероятните цветя в природата. Техните цветове изразяват спиралата на вечността, а червените им цветове символизират любовта във всичките й измерения.
 
Е
Еленът, изобразен на буквата Е, е символ на дълголетие, издържливост, грация и красота – единство от качества, изразявщи силата на живота и неговото очарование.
 
Я
Ябълката (рус. яблоко) е божественият плод от райската градина. Тя е наслада и изкушение, но и съвършенство, желание за постигането му чрез познанието дори с цената на грешките.
 
Н
Буквата Н е орнаментирана с нарове – те носят послания за плодородие и щастив брак. Плодът на нара завършва с малка коронка, от която се смята, че е заета формата на царския атрибут, означаващ ролята на владетеля.
 
Т
Тополите (рус. тополя), които изграждат ствола на буквата Т, са едни от най-високите и силни дървета, опиращи с клоните си небето – израз на свързаността, единството на земния и небесния свят.
 
Ф
Факелът (рус. факел), изсечен на буквата Ф, е образ на огъня-водач, който разбива тъмнината и осветява пътя, обещава мир и заедност на хората.
 
Ц
Цветето (рус. цветок), означаващо буквата Ц, е най-нежният и в същото време най-убедителният посланик на разбирателството и добронамереността между хората.
 
Г
Гълъбът (рус. голубь) на буквата Г е многозначен образ на мира, свободата и Светия Дух като едно от лицата на триединния Бог.
 
М
Буквата М е преклонение пред Мария – земната жена, родила Божия Син за спасение на човечеството от греховете му.
 
Д
Дървото (рус. дерево), издялано на буквата Д, е универсален образ на живота, на човешкия род с неговото минало (корени) и бъдеще (млади клони), както и на битието въобще, обединяващо подземния, земния и небесния свят. А дъбът е едно от най-силните и дълголетни дървета, устояващ на всички природни бури.
 
Х
Буквата Х е обозначена с храм (рус. храм) – домът на Бога на земята, където хората отправят молитвите си за здраве, благоденствие и благодарят за помощта и закрилата, която им дава вярата, че са обичани, чути и отговорени от техния небесен Отец.
 
Ч
Часовникът (рус. часы) отмерва времето, а слънчевият часовник в древността е съдържал още знаците на водата, метала, слънцето, огъня, земята, вятъра, скалите и небето и по разположението им в часа на раждането на човека са гадаели неговия характер.
 
Ж
Скулптурата на Ж е разлюляна от житни класове – най-скъпото, което ражда земята, посято от хората с любов и почит към хляба. А жеравите (рус. журавли) се мислят като божествени птици, пазители на полето.
 
Щ
Щ е затруднило майстора, защото задачата му била да изобрази…щастие! Какъв е образът на щастието? Точно това, което се е получило – пълнота, хармония, красота…
 
В
Буквата В припомня свещения смисъл на виното – древният елексир на езическите богове в християнството се отъждествява с кръвта на Спасителя, олицетворяваща живота.
 
Ш Ю
Ш и Ю са само орнаментирани, защото по-често се срещат в средата и края на думите, но това не ги прави по-малко красиви и значими.
 
Ъ ь
Двете ер-ови букви – Ъ и ь – са уникално присъствие в кирилската азбука. Ъ е гласна и придава твърдост, категоричност в звученето на българския език, а „малкият ер“ – ь – има точно обратната роля: да смекчава, да променя интонацията с нежност и мелодичност. Така тези две букви очертават широките граници – между силата и мекотата, в които се изразява словото чрез кирилицата.
 
З
Напуканата Земя (рус. земля), запълваща буквата З, символизира раждащото начало на човешкото съществуване, но и нашата тленност; утробата и последния ни дом.
 
О
О представя опрощението на греховете, то е и овалът без начало и край – вечният кръговрат на всичко в битието.
 
Б
В скулптурата на Б е врязана фигурата на Бог – въздигнат в небесата, но близък и обичащ всяко едно свое творение в света.
 
У
Кирилското име на У е „ук’ – старият корен на думата „уча“, „наука“. Отворената книга върху тази буква завършва, но и оставя възможност за продължение на посланието на кирилицата – познанието винаги е отворено пред човека, той само трябва да пожелае да го приеме.
 
Дворът е откритото слънчево лице на всеки дом. Създава усещане за простор, но и за защитеност със здравите си зидове. Той е входът към своето, но и началото на пътя за обитателите му към световете на другите. Хората са подреждали дворовете си с любов, пазели са ги чисти и са ги населявали с живот и красота. Такъв е и Дворът на кирилицата - мястото, където кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството.
 
 
Banner 468 x 60 px