Вход
обновено 6:53 PM EEST, Jul 21, 2018
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Етнографски комплекс 'Дамасцена'

Комплекс “Дамасцена” се намира в полите на Стара планина, в самото сърце на Розовата долина, непосредствено преди влизане в село Скобелево, на 4 км северно от главния път София-Бургас. Комплексът предлага изключително красив изглед към Средна гора, а непосредствената му близост до балнеоложкия комплекс в град Павел баня, дава възможност на посетителите в региона да съчетаят балнеоложкото лечение със запознаване с така характерното за този край розоварене.

Комплекс “Дамасцена” е собственост на Фирма “Дамасцена” и предлага:
Ресторант и бар с красива цветна градина и открит басейн
Етнографска сбирка с предмети от бита, използвани през 19 и началото на 20 век
Старинна гюлапана (стара инсталация за розоварене) отпреди 350 години
Съвременна инсталация (дестилерия) за производство на розово масло
Парк с декоративни рози
Места за отдих (беседки, алеи)



Тук туристите могат да се запознаят  с производството на етерични масла както по съвременните технологии така и с начина на производство от преди 350 години.

Заедно с това, всеки посетител може да тества различни видове етерични масла, да се запознае с тяхното предназначение, да разгледа музейната експозиция за производство на розово масло, както и етнографската експозиция от традиционни старинни занаяти, характерни за този край. Може да се разходи и почине сред красивите насаждения от декоративни рози, разположени в парка на комплекса.


Красивото разположение на чифлика, от който се откриват неповторими гледки едновременно към Стара планина и Средна гора, както и непосредствената му близост до огромна собствена розова градина, засята с маслодайни рози, кара всеки посетител да се наслади на всяка минута, прекарана тук, да отпочине и да се зареди с енергия.
Комплекс “Дамасцена” е отворен за посетители целогодишно.

 


Как възникна идеята да изградим етнографски комплекс ?


Много хора, посетили розоварната, искаха да наблюдават производството на розово масло, което е нещо уникално за страната и да научат различни факти, характерни за Rosa Damascena и за произвежданото от нея масло. Ние пък имахме нужната информация и решихме да я споделим, тъй като повечето източници са само за професионалисти.

 

Затова изградихме старинна дестилерия, наречена "гюлапана" която е направена така, както са се правели инсталациите за получаване на розово масло в Розовата долина още преди повече от 340 год. Посетителите на комплекса ще могат да наблюдават демонстрация на процеса на розоварене през целия сезон и ще усетят духа на старата традиция.



 

В близост до старата дестилерия, гостите на комплекса могат да разгледат и съвременната работеща дестилерия и да наблюдават процеса на розоварене повреме на неговия сезон. Новата инсталация работи също на принципа на водно-парната дестилация, но е изградена от големи съоръжения с по-голяма вместимост и са автоматизирани процеците на работа.
Тук, заедно с производството на розово масло се произвежда и розова вода, което се прави в края на кампанията, когато намалява количеството на розовия цвят.



Когато завършите вашата обиколка и се насладите на благоуханието на розите в градина на комплекса бихте могли да опитате традиционната гюлова ракия и похапнете в ресторанта, от който се открива невероятна гледка към Балкана и Средна гора.

visitcentralbalkan.net

ЗЛАТОГРАД – ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ПЕРЛА НА РОДОПИТЕ

 

.Навремето, когато терзийството било само мъжки занаят, на майстора не било позволено да докосва жената, за да й взима мерки за дреха, затова го правел по нейната сянкa.

Не помня друго място в България, за което приятелите да са ме насърчавали с толкова суперлативи: да се насладя на прекрасната природа край южния град, да си осигуря настаняване в Александровите или някоя от другите къщи с хотелски удобства в ареалния комплекс, да обиколя всички работилници, където грижливо, бод по бод и стъпка по стъпка се пазят и практикуват стари занаяти, да опитам непременно „въртяното” кафе и местните специалитети.

 Златоград е разположен на река Върбица и отстои едва на 2 км от гръцката граница и петдесетина – от Бяло море. Една от версиите за произхода на името му е за златистите отблясъци, в които се къпят белите къщи при залез слънце.

Най-емблематичната и легендарна личност за района е Делю хайдутин, защитник на поробените и угнетените, който загива от сребърен куршум, направен от открадната негова монета. Народът го възпява в десетки песни, а най-познатата сред тях – „Излел е” в изпълнение на родопския славей Валя Балканска, политна с „Вояджър” през 1977 г. към необятната Вселена като послание на земляните.

През вековете Златоград има бурна, трудна и често превратна история. В по-ново време е потърпевш от унизителния Берлински договор и се връща към пределите на България едва след Балканската война. Като граничен град не бе включен в ученическите ни екскурзии поради необходимостта от специално разрешение, т.нар. „открит лист”.

Едва с влизането ни в Европейския съюз се възвръщат позициите му на кръстопът. Сега си наваксва с голям интерес не само на българи и гости от съседните гръцки селища, но и от цял свят.

 

За града се заговори активно преди десетина години, когато тук отвори врати уникалният частен Етнографски ареален комплекс – първият и май единствен засега у нас.

 

Той е истински музей на открито и атмосферата му ни връща – в архитектура, интериори и занаяти – към българското Възраждане. Идеята за създаването му е на бизнесмена инж. Александър Митушев, патриот с трайни интереси в историята и археологията.

 

В сътрудничество с местната община и с подкрепата на  програмите ФАР и САПАРД многобройните къщи и работилници се реконструират, за да разкрият пред посетителя хилядолетната история на Златоградския етнокултурен район.

  

Старите занаяти „на живо”

Златоград и неговият етнографски комплекс са пълни с гости през лятото, но и меката родопска есен мами за посещение. В музея, където са експонирани историята и бита на местните хора, има сватбени носии, уникална колекция от чанове и древни артефакти.

 

Пресъздадени са цели стаи, в които може да се проследи автентично битът на българина. По-късно тръгваме на посещение из разпръснатите в комплекса работилници, които са пълни с красоти и са отворени целогодишно. Майсторите стопяват дистанцията, разказват за своите занаяти, показват последните си изделия. Научаваме, че тъкачеството е традиционно за района, а пъстрите плетива, шарените торбички, покривки и възглавници са любими покупки на чужденците.

 

Терзийската работилница е малък музей сам по себе си с колекцията от старинни шевни машини, аршини, ютии и черно-бели фотоси. Тук са опитни в изработването на традиционни носии, но и на стилизирани сценични костюми. Майсторките споменават, че тук се изработвали от аби и шаяци връхните дрехи, а ризите жените си гласели сами в домашни условия. Навремето, когато терзийството било само мъжки занаят, на майстора не било позволено да докосва жената, за да й взима мерки за дреха, затова го правели по нейната сянка. „На живо” виждам как се сплитат гайтаните, подмамена от отекващото по улицата ритмично тракане на чарковете. Техниката е същата като преди повече от сто години, а единствената отлика е задвижването – с електричество вместо водна сила. Пъстрите ширити обточвали дрехата върху тегелите и колкото повече били върху носията, толкова по-заможен бил собственикът й.

 

 

 При сарача самарите, юздите, оглавниците и хамутите от кожа и дърво се изработват, когато майсторът е седнал на „кончето”, а седлата се подпълват със слама или вълна, за да е по-удобно на ездача. В съседство са ножовете и камите, още един прелял с истории раздел от  местните занаяти. При майсторите грънчари всеки може да се обучи в основни умения за работа с глината, да изработи сам изделие и да получи сертификат за това.

 Тук има и любопитни реплики на предмети, намерени при археологически проучвания. Остава да посетим златаря, дърворезбаря и цървулджията. Всичко в етнографския комплекс се изработва близко до традицията и от натурални материали. С удоволствие си избирам „миндил” – ръчно тъкана родопска престилка за спомен и крехка керамична купа за ядки, а приятелите ми – кожени подплатени чехли за зимата. Избираме и няколко книжки от поредицата за Златоград, издадена също по инициатива на инж. Митушев. Опитваме златоградска баклава в местното кафене. Виждаме с очите си: уханната сладка напитка в джезвето кипва върху горещ пясък, а после се върти като на виенско колело върху таблата. На другия ден не пропускаме да посетим и близката църква „Св. Георги Победоносец”. Заедно със „Св. Богородица” това са най-значимите християнски светини в града, известни не само с ценните си икони и реликви, но и с първите килийно и взаимно училища.

 

Заредени и подмладени

Гостите на ареалния комплекс могат да избират през цялата година от пакетните цени за настаняване, храна и процедури. Популярни са офертите за уикенд или тази за 4 нощувки със закуски и вечери, като условието е да се ползва от понеделник до четвъртък. Има и 3-дневен СПА пакет с няколко процедури в оздравителния център към комплекса. Предлагат ни и цялостна програма за подмладяване на клетъчно ниво, редукция на телесно тегло и техники с биопродукти. Лекар дава индивидуални консултации и изготвя хранителен режим след обстоен медицински преглед. Налични са също детоксикация, антицелулитни масажи с природни продукти, вани и тангентор: всичко това, насочено към превенция и лечение на болестите на обмяната на веществата. Като научаваме и за лековитите води в района, веднага се замисляме за скорошен по-продължителен престой в Златоград.

Златоград е разположен недалеч от символичния гроб на Орфей в Татул, както и от свещения град на траките Перперикон, където древните вярвали, че след смъртта си техните царе се превръщали в посредници между боговете и обикновените хора и ги пазели и закриляли. Близостта до тези световно известни туристически обекти и идеалните условия за целогодишна почивка и културен туризъм в града, гарнирани с милото гостоприемство на местните хора, правят Златоград задължителна дестинация за всеки българин. Централният площад на града бе ударно променен и благоустроен от септември до празника на града на 21 ноември, рехабилитиран бе и градският парк, реконструира се спортният център и се строи закрита зала, подновява се ВиК мрежата в околните села.

А ако ви се прииска море – Егейското отстои едва на час път през новия граничен контролно пропускателен пункт Златоград-Термес-Ксанти, който бе изграден с европейски пари. Потокът на теристи неизбежно ще се засили, така че догодина ще трябва да правим резервациите си още по-отрано. Пътят минава през места, известни с минералните си бани от стари времена. Гърците пък засега идват през ГКПП "Маказа". Шосето е тясно и с много завои, но гледките си струват. С второто ГКПП и този отсек от тракийските ни земи ще стане толкова достъпен, колкото по времето, когато граница не е съществувала. 

Какво да видим в района?

Тракийско светилище при с. Добромирци

 

От Златоград се поема по главния път на изток, преминава се през с. Добромирци и вляво (на север, на около 1,5 км след селото) се виждат интересни скални форми. Паркирайте и продължете разходката пеша. Потърсете изсечени в скалата ритуални ниши, канали, басейнчета и олтари. Една канара наподобява фигурата на крокодил. Това са артефакти от траките, които са изграждали светилища в района. 

 Гъбата, лъва и слона

По пътя има още причудливи форми в песъчливите скали, споделят туристи по форумите. Продължете надолу по пътя и след 500 м ще видите вляво от шосето (на север) каменна гъба, висока около 3 м. При с. Каялоба, след моста на р. Върбица, спрете и погледнете към отсрещния бряг на реката. В скалата ще забележите очертанията на лъвска глава. С питане на местните ще намерите и Слона, през провиралото на който можете да минете за късмет и здраве.

Туристически обект за щрауси

 

След село Старцево, в местността „Белите камъни”, можете да научите повече за отглеждането на щрауси в импровизирания музеен кът и да видите прекрасни гледки към Западните и Източни Родопи. Домакините на ранчото вече не се занимават с директно отглеждане на екзотичните птици, но можете да наблегнете на конната езда.

 Текст и снимки Бойка Велинова

Фолклорът на планината омайва

Родопите са разположени на кръстопът, на който през вековете са се срещали, сблъсквали и преплитали различни култури, за да оформят една истинска мозайка от обичаи, вярвания и традиции, до която днес може да се докосне всеки.
Църковни камбанарии и минарета се издигат редом едни до други из родопските села, хората почитат задружно езически, християнски и мюсюлмански празници.
Много стари занаяти се практикуват и до днес, а старите родопски къщи впечатляват с майсторството и изкуството на своите строители.

Фолклорът на планината омайва с широтата и красотата си, в които е вплетена родопската душевност. Родопските песни са поетично съкровище, пълно с думи-бисери с чудна образност, богата емоционалност и унасящо равномерно ритмуване – като песен на гора. И не можеш да разбереш: планината ли пее или хората. Като самата планина са и родопски песни – с върхове и долове, волни и широки, песени – изповед.

Всяка родопска песен е изплакана и тогава е изпята. Тя е напоена с омайващия дъх на мащерка, риган и равнец, от нея се чува плисък на пълни харкоми, отварят се чемшир – порти, въздишат моми каматни, продумват уста медени … Неслучайно Иван Вазов нарече Родопа планина – “море от песни”. Редом до симфониите на Бетховен като мирно земно послание към други селения и цивилизации на космическата совалка Селинджер, лети и родопската песен “Излел е Дельо хайдутин” изпята от Валя Балканска.

Песните на родопчани – това са прегърнати гласове в словото, в мелодията и в гайдата. Най-традиционния родопски музикален инструмент е с родопчани и в делника и в празника им. За да изсвири песента си, родопчанинът създава своята уникална, минорна пентатоника – пет типични родопски тона като звукоред на прегърнати мелодични гласове.

Родопчани ценят и се гордеят със своите традиции. В село Широка лъка е създадено Средно фолклорно музикално училище, в което се учат деца от цялата страна. Възпитаниците на училището за народни инструменти и народно пеене, вече 30 години разпалват любовта към българския фолклор и продължават народните традиции. Прочутите ансамбли в гр. Смолян – “100 каба-гайди”, ДАНПТ “Родопа”, Детско-юношески фолклорен ансамбъл “Орфей”, както и многобройните самодейни състави към читалищата съхраняват и популяризират богатството на родопския фолклор в страната и зад граница.

фестивал, littlebg.com

www.rhodopeflowersfestival.org

Аязмо в храм в Кюстендил лекува всичко – от слепота до безплодие!

Mнoгo чyдeca ca cтaнaли пpeд чyдoтвopнaтa иĸoнa нa cвeти Mинa в eднa oт нaй-ĸpacивитe цъpĸви нa Kюcтeндил, нoceщa имeтo нa cвeтeцa вoин. Жeни oт цялaтa cтpaнa идвaт дa ce пoмoлят нa cвeтиятa дa им пoмoгнe зa poжбa и cпoлyчлив бpaĸ. Πoĸлoнници ĸaзвaт, чe иĸoнaтa имa мoгъщa изцeлитeлнa cилa и aĸo чoвeĸ cилнo вяpвa, мoжe дa ce избaви oт тeжĸи бoлecти.



“Aязмoтo ĸpaй xpaмa нaиcтинa лeĸyвa вcичĸo. Bътpe в нeгo блиĸa чyдoдeйнa вoдa и вceĸиднeвнo пpииждaт xopa oт цялaтa cтpaнa дa cи нaливaт oт нeя нa тoвa бoжиe мяcтo. Ocвeн дa пoмaгa нa жeнитe дa зaбpeмeнявaт, чyднaтa тeчнocт лeĸyвa и paзлични пpoблeми c oчитe, a cъщo тaĸa и глaвoбoлиe. Oщe cлeд ĸaтo чoвeĸ cи измиe чeлoтo, глaвoбoлиeтo пpeминaвa вeднaгa. Oщe eднa гoлямa cилa имa тaзи вoдa – дa пpeмaxвa ypoĸи.

Cтapитe xopa paзĸaзвaт, чe aĸo в пpoдължeниe пoнe нa 10 дни чoвeĸ ce миe c вoдa oт aязмoтo и пиe oт нeя, тo щe мy пpeминe вcяĸa бoлecт или нepaзпoлoжeниe”, paзĸaзвa пpeд zdrаvе.tо Mapиaнa, ĸoятo пoчти вceĸи дeн минaвa пpeз xpaмa или пpиcядa в двopa мy.

Mнoгo чyдeca ca cтaнaли и пpeд чyдoтвopнaтa иĸoнa нa cвeти Mинa в цъpĸвaтa. Жeни oт цялaтa cтpaнa идвaт дa ce пoмoлят нa cвeтиятa дa им пoмoгнe зa poжбa и cпoлyчлив бpaĸ. Bяpвaщитe ĸaзвaт, чe иĸoнaтa имa мoгъщa изцeлитeлнa cилa и aĸo чoвeĸ cилнo вяpвa, мoжe дa ce избaви oт тeжĸи бoлecти.

C ĸypбaн зa здpaвe и дългoлeтиe, зa щacтлив ceмeeн живoт, cбъдвaнe нa мoлитвитe нa вяpвaщитe и cъc cвeтa литypгия ce oтбeлязвa xpaмoвият пpaзниĸ нa 11 нoeмвpи. Πpиживe дopи caмaтa бaбa Baнгa e идвaлa тyĸ нa дeня нa cвeти Mинa.

Зa чyдoтo нa чepĸвaтa, и пo-тoчнo зa aязмoтo, ĸoeтo ce нaмиpa зaд нeя, paзĸaзвaт мнoгo пpeдaния. Toвa aязмo лeĸyвa бeзплoдиe и тeжĸи бoлecти. Heмaлĸo xopa ca пoлyчили блaгoдapeниe нa cилнaтa вяpa в чyдoтo шaнca дa cтaнaт poдитeли.

 

littlebg.com

Banner 468 x 60 px