Вход
обновено 9:25 AM EET, Jan 21, 2020
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Седемте балнео- и СПА дестинации на интерактивна карта, ще влязат в каталозите за събитията, с които популяризираме България

В София бе проведена заключителната кръгла маса по проекта с обсъждане на дестинации „Старопланинска“ и „Софийска“ 
 
Новите 7 балнео- и СПА дестинации ще бъдат включени във всички събития, с които популяризираме България, и ще насърчат допълнително притока на повече туристи от страната и чужбина към вътрешността на страната. Това заяви министърът на туризма Николина Ангелкова на финалната дискусия в София за представяне на дестинациите. Тя благодари на всички общини и експерти, които се включиха с идеи, за да се стигне до финалната фаза на проекта, и изказа благодарност за усърдния труд на работната група към министерството, която обобщи предложенията им. 
 http://www.tourism.government.bg/sites/tourism.government.bg/files/photos/2018-10/4-10-18_spa_sofia_1.jpg
По време на дискусията бе представен потенциалът на Софийската балнео- и СПА дестинация, чието начало се корени в древността още от термите на Константин Велики. Включените обекти правят столицата ни с нейните 30 минерални извора един от най-предпочитаните райони за уелнес и медикъл туризъм не само в страната, но и в региона. Обсъдени бяха и възможностите на „Старопланинската“ СПА и балнео дестинация. 
 
Можем да отчетем доста по-голям ръст на посещения и на чуждестранни, и на български туристи, каза министър Ангелкова и припомни данните на НСИ за осеммесечието на 2018 г. – от януари до август страната ни е посетена от близо 7 млн. чужди туристи, като ръстът в броя им е близо 6 на сто спрямо същия период на предходната година. За да можем да продължим тренда, е необходимо да засилим интереса към специализираните видове туризъм, сред които балнео- и СПА, културно-историческите, винено-кулинарните и други профилирани маршрути заемат водещи позиции. Така ще постигнем стратегическата си цел за превръщане на България в конкурентна дестинация за качествен целогодишен туризъм, каза още тя.
 
Министърът поясни също, че преди днешната заключителна среща останалите дестинации по проекта бяха обсъждани на още 4 дискусии с участието на бранша и местната власт – в гр. Сандански, Стара Загора, Варна и Велинград. Те бяха много полезни като обмен на виждания и ни дават още по-голяма увереност, че вървим по правилния път. Разработването на балнео- и СПА направленията е част от цялостната стратегия на министерството за утвърждаване на България като целогодишна дестинация. Смисълът на проекта е не да започне от нулата, а да надгражда устойчиво това, с което вече разполагат регионите, и то на база високо качество, за да бъдат още по-конкурентни, посочи министър Ангелкова. 
 
Интерактивната карта за балнео и СПА дестинациите ще бъде готова след около месец.  До около два месеца дестинациите ще бъдат включени и в платформата I love Bulgaria. Надявам се на международната борса в Лондон да можем да покажем интерактивната карта за СПА дестинациите. За рекламните материали ще отнеме повече време, защото те са свързани с отделна обществена поръчка, добави министърът пред медии. 
 
Дестинациите обхващат 58 населени места в цялата страна. За да бъдат ангажирани широк кръг заинтересовани, бяха поискани становища от 50 общини, като 30 от тях изпратиха позициите си. Те станаха основа за разработване на проекта, стана ясно от думите на министър Ангелкова. Проверявайки дадена дестинация, потребителите ще могат да получават информация за минералните води в региона, за показанията и противопоказанията им, за климата, за какви заболявания и профилактики са подходящи, за СПА обектите с обществено предназначение, за близките туристически атракции и т.н.
 
В обсъждането на Софийската и Старопланинската балнео- и СПА дестинации участваха експерти, представители на бранша и на местната власт. Сред тях бе и зам.-кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов. Той благодари на Министерството на туризма за активните  усилия  за насърчаване устойчивото развитие на СПА туризма така, че да надгражда вече постигнатото и да наложи България на международния пазар за балнеоуслуги.

Видях доста нови възможности. Това още повече ме мотивира да си дойда!

Христо Нейчев е поредният българин, който избира родината пред живот другаде. Това е само една от историите, които журналистът Петя Кертикова представя в рубриката си "Завърналите се с Петя Кертикова" към "България сутрин" по телевизия Bulgaria On Air, за която си рубрика печели престижна награда от медийния фестивал "Българската Европа". 

На всички, които са в чужбина бих искал да пожелая да научат, колкото се може повече там и по-бързо да се върнат да го прилагат тук!

Христо казва, че ще учи само в един университет и никъде другаде. Кандидатства в избраната от него школа в САЩ три пъти и на четвъртия го приемат. 
Завършва магистратура в Washington University в Мисури, който е вторият в класацията на Wall Street Journal за магистратура по бизнес администрация в цял свят. 
Кое кара българина да се завърне в Родината при възможност за кариера в САЩ и в цял свят и защо ще остане?

"Каузата е една - И в България може!" 

http://uspelite.bg

ОПИТАЙТЕ ЕСЕННИТЕ ВКУСОВЕ НА БЛАГОЕВГРАД

Сдружение на Югозападните общини Ви кани на 06 ти октомври, събота, от 09.00 ч. на Открития пазар в Благоевград, където в традиционния пазарен ден ще представим новата марка за местно земеделско производство от района на община Благоевград.

 С марката ще бъдат обозначени местни производители и тяхната есенна продукция. Идеята ни е да започнем обединяване на тези производители под една обща маркетингова идентичност с цел подпомагане на пазарната реализация на „малките“ земеделци и градинари от район Благоевград.

Инициативата се провежда в рамките на Проект „Градско земеделие за промяна в градовете: управленски модели за подобряване на институционалния капацитет и социалното включване“ с акроним: AgriGo4Cities, финансиран от Транснационална програма „Дунав“ на Европейския съюз.

Сдружението на югозападните общини е един от 13те партньора по проекта, а Благоевград е един от шестте пилотни района за градско и крайградско земеделие, наред с общини от Чехия, Унгария, Румъния, Черна гора и Словения.

Заповядайте да опитаме заедно есенните вкусове на Благоевград!

 

За повече информация:

Любица Томова – Изпълнителен директор на СЮЗО, 0888 796 233

Съвместното оценяване на лекарства в ЕС: по-добър достъп до здравни технологии

Соледад Кабесон Руис 

Парламентът ще започне преговори със Съвета за единно оценяване в ЕС на ползите от здравни технологии. Депутатът Соледад Кабесон Руис (С&Д, Испания) обяснява ползите.

Новите правила дават възможност на страните в ЕС да си сътрудничат при извършването на анализ и оценка на ползите от нови препарати и медицински уреди. Парламентът одобри на 3 октомври позицията си за преговори със Съвета за законодателния текст. Г-жа Кабесон Руис смята, че обединяването на усилията на европейско ниво ще спести средства и време и ще подобри качеството на самата оценка.

Защо имаме нужда от единно оценяване на здравните технологии?

Към момента оценяването на ползите от всяко ново лекарство или медицински уред в сравнение със съществуващите се извършва от всяка страна в ЕС поотделно. Това води не само до влагането на многократно повече усилия и до неефективност, но и означава, че възможностите за подобряване на качеството на здравните технологии се пропиляват. Тези правила ще подобрят достъпа на пациенти до технологии от гледна точка на качество и на време.

Новите правила целят да подобрят сътрудничеството между страните в ЕС. Какво ще се промени?

Оценяването на европейско ниво позволява да се подобрят и качеството на данните, и самата оценка. Например, има изследвания, които показват, че много от одобрените лекарства за лечение на рак не демонстрират подобрения в шансовете за оцеляване въпреки високите си цени.

Не по-малко важно е доверието в системата, което може да донесе този научен, независим и прозрачен процес.

Какви биха били ползите?

Премахването на двойното оценяване ще бъде от полза и за индустрията, и за пациентите. Освен това ако можем да различим реалния принос на новите медицински продукти, това ще помогне да направим нашите здравни системи по-устойчиви.

Какво друго трябва да се направи, за да се подобри достъпът до лекарства и да се засилят иновациите?

Проблемът с високите цени на някои лекарства и апарати е приоритетна област и ние приканваме Комисията да предложи законодателни решения.