Вход
обновено 12:46 PM EET, Jan 20, 2020
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Връщане на дефектни стоки: нови правила за по-добра защита на потребителите

Купувачите на хладилници ще бъдат по-добре защитени, независимо как са направили покупката ©AP Images/European Union-EP 

Нови правила за укрепване на правата на купувачите получиха одобрение в Европейския парламент и сега подлежат на договаряне с държавите-членки.

Към момента в ЕС има различия в правата, които имат купувачите, ако стоките, за които те са платили, се окажат дефектни. Дали имате право на замяна, поправка и за какъв период зависи от страната, в която живеете.

Целта на законодателството е да създаде еднакви правила навсякъде в ЕС, които покриват стоки, закупени в магазина или в Интернет. Правата на потребителите се засилват, тъй като:

  • те получават право на свободен избор между поправка или замяна, а в случаи, че поправката е незадоволителна, на намаляване на цената или на възстановяване на платената сума.
  • потребителят няма нужда да доказва, че стоката е била дефектна до една година след продажбата или доставката.

Ако вземем за пример покупката на хладилник в местен магазин, съгласно новото законодателство потребителят има право да поиска в рамките на година безплатен ремонт или замяна, без да трябва да покаже, че дефектът е съществувал при покупката. Към момента този период на безплатна поправка е шест месеца. Същите правила ще важат, ако хладилникът е купен онлайн.

Търговецът ще остане отговорен за дефекти в рамките на първите две години след продажбата, но през втората година от купувачите може да се изисква да покажат, че дефектът не е резултат от техните действия.

Докладчикът на Парламента Паскал Аримон (ЕНП, Белгия) обясни, че новите правила внасят правна яснота за всички продавачи онлайн и офлайн. Потребителят трябва да е еднакво защитен, когтао купува от физически магазин или онлайн, заявява депутатът Паскал Аримон „Като премахваме правните бариери, ние подкрепяме особено нашите малки компании и им даваме възможност да спечелят справедлив дял от електронната търговия редом с гиганти като Амазон“, заявява г-н Аримон.

Правилата се отнасят за материални стоки. За дигиталните стоки Парламентът прие отделен проект на разпоредби през ноември 2017 г., който също подлежи на преговори със Съвета и Комисията. Той дава право на купувачите на видео игри, приложения и песни да искат поправки или възстановяване на парите, ако закупената стока не работи.

 

През февруари Парламентът гласува за слагането на край на гео-блокирането - ограниченията, които онлайн магазините налагат според националността или  местожителството на купувача, трябва да изчезнат до края на 2018 г.

www.europarltv.europa.eu

  • Публикувана в Бизнес
  • 0

Нови правила регламентират видео съдържанието онлайн

 

Интернет промени рязко начина, по който гледаме филми и видеоклипове. Парламентът осъвременява правилата за аудиовизуалните медии, за да защити потребителите.

Парламентът гласува нови правила за аудиовизуалните медии 

Промените, които депутатите ще гласуват на 2 октомври, въвеждат изисквания не само за традиционни канали като радиото и телевизията, но и за онлайн услуги за гледане на видео съдържание (като Netflix) и за споделяне на видеоклипове (YouTube или Facebook).

Измененията ограничават показването на опасно съдържание, регламентират броя на рекламите и насърчават разпространението на европейски филми.

Защита на децата

Гледането на видеоклипове онлайн е любимо занимание на много деца от сравнително ранна възраст. Законодателството ограничава рекламите за деца на нездравословни храни и напитки и забранява рекламирането и продуктовото позициониране на тютюневи продукти, електронни цигари и алкохол в програми, предназначени за деца, както по телевизията, така и на сайтове за споделяне на видеоклипове.

Правилата забраняват всякакво съдържание, което подбужда към насилие, омраза и тероризъм. Неоправданото показване на насилие и порнографските материали също ще бъдат подложени на строги регулации. Сайтовете за споделяне ще трябва да реагират бързо, когато бъде подаден сигнал от потребителите за даден видеоматериал.

Съавторката на доклада на ЕП Сабине Ферхайен (ЕНП, Германия) подчертава, че родителите ще имат възможност да ползват софтуер за филтриране на трафика и за проверка на възрастта на потребителя.

Ограничения на рекламирането и европейско съдържание

Новите правила определят лимити за рекламирането − максималният дял на рекламите в периода между 6 часа сутринта и 18 часа ще трябва да бъде 20%. В същото време се дава възможност за гъвкавост на операторите, които могат да адаптират времето за реклами.

За да се насърчи културното разнообразие и създаването на европейски филми, се налага изискване 30% от съдържанието на телевизионните канали и услугите за гледане на видео при поискване да бъде с европейски произход.

„Това, което виждаме днес в интернет − видеоклиповете и филмите, които са онлайн, не е било регламентирано досега. Затова е нужно да осъвременим директивата“, заявява съавторката на доклада Петра Камереверт (С&Д, Германия).

Филмите финалисти за награда „ЛУКС“ за 2018 г. показват силни женски образи

Трите филма, които ще си оспорват тази година кинонаградата „ЛУКС“ на Европейския парламент, са „Стикс“, „Другата страна на всичко“ и „Жена на война“.

Трите филма финалисти за наградата LUX за 2018 г.
 .

Филмите финалисти бяха обявени на пресконференция на 24 юли в Рим. Това, което обединява селектираните ленти, е присъствието на силни жени в тях.

„Другата страна на всичко“ (Druga strana svega) е документален филм на сръбската режисьорка Мила Турайлич, който свързва историята на цяла страна със съдбата на едно семейство и поставя въпроса за отговорността на всяко поколение за бъдещето.

„Жена на война“ (Kona fer í stríð) на исландския режисьор Бенедикт Ерлингсон е весел филм за музикална учителка, която е и запалена екологична активистка. Докато планира най-смелата си инициатива, тя научава, че нейната молба за осиновяване на дете от Украйна е одобрена.

„Стикс“ (Styx) на австрийския режисьор Волфганг Фишер е майсторска алегория на нашето противоречиво отношение към бежанците. Героинята отплава на мечтана морска ваканция, но след буря се оказва близо до плавателен съд, пълен с бедстващи хора. Бреговата охрана й нарежда да не се меси, но нейната съвест й казва друго.

Европейски филми в европейските кинозали

Наградата „ЛУКС“ цели да бъде популяризирано качественото европейско кино и да провокира дебат по важни социални теми. С подкрепата на Европейския парламент ще бъдат осигурени субтитри на трите филма финалисти на всички 24 официални езика на ЕС.

Това ще позволи тяхното прожектиране из цяла Европа в рамките на Филмовите дни „ЛУКС“ през есента.

Филмът победител ще бъде избран от членовете на ЕП и обявен по време на пленарната сесия на 14 ноември в Страсбург. Той ще бъде допълнително адаптиран за хора със зрителни и слухови увреждания и ще получи подкрепа за разпространение на международната сцена.

Трите филма в конкурсната програма са част от официалната селекция на филмовата награда „ЛУКС“ 2018, която беше представена на Международния филмов фестивал в Карлови Вари на 1 юли.

10-те филма от официалната селекция на филмовата награда „ЛУКС“ 2018 са, както следва:

  1. „Граница“ (Gräns) (Швеция, Дания) − режисьор Али Абаси
  2. „Донбас“ (Донбасс) (Германия, Франция, Украйна, Холандия, Румъния) − режисьор Сергей Лозница
  3. „Момиче“ (Girl) (Белгия, Холандия) − режисьор Лукас Донт
  4. „Щастливият Ладзаро“ (Lazzaro felice) (Италия, Швейцария, Франция, Германия) − режисьор Аличе Рорвахер
  5. „Лице“ (Twarz) (Полша) − режисьор Малгожата Шумовска
  6. „Стикс“ (Styx) (Германия, Австрия) − режисьор Волфганг Фишер
  7. „Другата страна на всичко“ (Druga strana svega) (Сърбия, Франция, Катар) − режисьор Мила Турайлич
  8. „Мълчанието на другите“ (El silencio de los otros) (Испания, САЩ) − режисьори Алмадена Караседо и Роберт Бахар
  9. „Утоя, 22 юли“ (Utøya 22.juli) (Норвегия) − режисьор Ерик Поуп
  10. „Жена на война“ (Kona fer í stríđ) (Исландия, Франция, Украйна) − режисьор Бенедикт Ерлингсон

Предишните носители на филмовата награда „ЛУКС“ са: „Кръвта на саамите“ (Sámi Blood) на Аманда Кърнел (2017 г.), „Тони Ердман“ (Toni Erdmann) на Марен Аде (2016 г.), „Мустанг“ (Mustang) на Денис Гамзе Ергювен (2015 г.), „Ида“ (IDA) на Павел Павликовски (2014 г.), „Краят на омагьосания кръг“ (The Broken Circle Breakdown) на Феликс Ван Хрунинген (2013 г.), „Шун Ли и поетът“ (Io sono Li) на Андреа Серге (2012 г.), „Снеговете на Килиманджаро“ (Les Neiges du Kilimandjaro) на Робер Гедигиан (2011 г.), „Чужденката" (Die Fremde) на Фео Аладаг (2010 г.), „Добре дошли“ (Welcome) на Филип Лиорет (2009 г.), „Мълчанието на Лорна“ (Le silence de Lorna) на братята Дарден (2008 г.) и „На прага на Рая“ (Auf der anderen Seite) на Фатих Акин (2007 г.).

В самото начало на месец декември предстоят традиционните прожекции с вход свободен на трите филма финалисти за наградата ЛУКС на Европейския парламент. Филмовите дни ЛУКС ще се проведат в седем български града и се организират Бюро на ЕП в България в партньорство със София Филм Фест. Очаквайте подробности за местата и датите на прожекциите през есента.

 .

Четиридесет български училища се присъединяват към Програмата за посланици на ЕП

Програмата за училища посланици на Европейския парламент разширява обхвата си през учебната 2018/2019 година с нови 40 училища от цяла България. Целта на инициативата е да подобри осведомеността сред учащите относно Европейския съюз, европейското гражданство и парламентарна демокрация и да ги подтикне към по-засилено гражданско участие в демократичния процес.

Кампанията за кандидатстване предизвика голям интерес, като своята кандидатура подадоха над 100 училища от почти всички области в България. Работата на журито, съставено от представители на Бюрото на ЕП в България, беше тежка, тъй като голяма част от заявките показваха висока мотивация и желание за нови знания. Сред избраните 40 нови учебни заведения има представители на профилирани гимназии, средни училища, професионални гимназии и едно спортно училище. Тазгодишният конкурс за училища посланици на ЕП разширява географския обхват на инициативата, като за пръв път включва участници от Видинска и Сливенска област, както и от градове като Павликени, Кубрат, Вършец и Раковски.

Пълен списък с избраните училища можете да намерите в края на публикацията.

Основните критерии, които бяха взети предвид при избора на участниците, бяха мотивацията на кандидатстващите учители, силните страни на училищата, обхватът и иновативността на предложената примерна дейност, за да се събуди интересът и да се разширят знанията на учениците за функциите и ролите на европейските институции. Постигането на териториален баланс, както и разпределението между различните видове училища също бяха взети под особено внимание.

Програмата за училища посланици на ЕП е най-мащабната платформа по рода си, която се стреми да насърчава информираността относно Европа и европейската парламентарна демокрация сред младите граждани в целия ЕС, като им предоставя активни знания за Европейския съюз и по-специално за Европейския парламент. Инициативата се стреми да разясни на младежите в горния курс на обучение техните права като европейски граждани, да ги запознае с работата на техните представители в ЕП, както и да им покаже как те самите биха могли да оказват влияние върху политическия и демократичен живот в Европейския съюз.

За избраните училища инициативата ще продължи с провеждането на встъпителен семинар за преподаватели, който ще се проведе през месец октомври. Това обучение ще подготви педагогическите екипи, които ще се заемат с организацията и осъществяването на Програмата. След това ще започне обучителният процес в избраните училища и ще бъдат изпълнени заложените дейности, сред които симулационни игри, провеждане на информационни кампании, честване на Деня на Европа и др. Този етап от програмата ще бъде оценяван от Бюрото на Европейския парламент, а най-добре представилите се ще получат статут на училище посланик, както и възможност за участие в специализирани инициативи на ЕП в Страсбург и Брюксел.

 .
Избраните училища посланици на ЕП за 2018-2019 година, отбелязани на картата на БългарияЕП разширява географския обхват на инициативата, като за пръв включва участници от Видинска и Сливенска област, както и от градове като Павликени, Кубрат, Вършец и Раковски.
ЕП разширява географския обхват на инициативата, като за пръв път включва участници от Видинска и Сливенска област, както и от градове като Павликени, Кубрат, Вършец и Раковски.
 

Пълен списък на 40-те нови училища, които ще се включат в Програмата за училища посланици на Европейския парламент през учебната 2018/2019 година (подредени по област):

  • Природо-математическа гимназия „Яне Сандански“, Гоце Делчев;
  • Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев“, Благоевград
  • Немска езикова гимназия „Гьоте“, Бургас
  • IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“, Варна
  • Варненска морска гимназия „Свети Николай Чудотворец“, Варна
  • Средно училище „Бачо Киро“, Павликени
  • Професионална гимназия по електротехника и електроника „М. В. Ломоносов“, Горна Оряховица
  • Спортно училище – град Велико Търново, Велико Търново
  • Профилирана природо-математическа гимназия „Екзарх Антим I“, Видин
  • Средно училище „Иван Вазов“, Мездра
  • Средно училище „Никола Войводов“, Враца
  • Средно училище „Св. Климент Охридски“, Добрич
  • Езикова гимназия „Христо Ботев“, Кърджали
  • Средно училище „Георги Бенковски“, Тетевен
  • Професионална гимназия по механоелектротехника, Троян
  • Средно училище „Иван Вазов“, Вършец
  • Професионална гимназия по техника и електротехника „Христо Ботев“, Монтана
  • Професионална гимназия по икономика и туризъм „Алеко Константинов“, Велинград
  • Гимназия с преподаване на чужди езици „Симеон Радев“, Перник
  • Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“, Плевен
  • Езикова гимназия „Иван Вазов“, Пловдив
  • Професионална гимназия „Петър Парчевич“, Раковски
  • Средно училище „Васил Левски“, Карлово
  • Средно училище „Христо Ботев“, Кубрат
  • Английска езикова гимназия „Гео Милев“, Русе
  • Средно училище „Христо Ботев“, Тутракан
  • Средно училище „Никола Вапцаров“, Силистра
  • Средно училище „Неофит Рилски“, Твърдица
  • 81 Средно училище „Виктор Юго“, София
  • 149 Средно училище „Иван Хаджийски“, София
  • Професионална гимназия по електротехника и информатика, София
  • Национална финансово-стопанска гимназия, София
  • Средно училище „Васил Левски“, Гълъбово
  • Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“, Стара Загора
  • Второ средно училище „Проф. Никола Маринов“, Търговище
  • Професионална гимназия по транспорт и аграрни технологии „Н. Й. Вапцаров“, Хасково
  • Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“, Димитровград
  • Средно училище „Д-р Петър Берон“, Свиленград
  • Средно училище „Йоан Екзарх Български“, Шумен
  • Професионална гимназия по строителство и архитектура „Кольо Фичето“, Ямболhttp
  • ://www.europarl.europa.eu