Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Производител на суперколи излиза на българската борса

„Син Карс“ е български производител на спортни и състезателни автомобили със седалище в Русе. През 2014 г. компанията представи първият български супер автомобил - SIN R1 GT4, който се състезава в европейския пистов автомобилен шампионат GT4. През март тази година, „Син Карс“ представи на автомобилно изложение в Женева и свой изцяло електрически градски автомобил S1 с начална цена от 40 000 евро.

Производителят на състезателни автомобили „Син Карс“ ще предложи свои акции на Българската фондова борса, за да набере средства за нова производствена линия за електрически градски автомобили. Компанията иска да произвежда мултифункционален малък градски автомобил, който да се ползва за куриерски доставки, таксиметрови услуги и превози. Новата производствената линия е проектирана с годишен капацитет от около 20 000 електромобила, насочени предимно към европейския пазар. Началото на серийното производство е планирано да започне през 2020 г.

„Син Карс“ ще цели да набере през борсата 20 млн. лева срещу около 40% от акциите на дружеството. Първичното публично предлагане на акциите ще се осъществи през следващата година. Тазгодишните продажби на „Син Карс“ се очаква да достигнат 2.3 млн. долара, като производството на компанията се състои от около 50 персонализирани състезателни автомобила за клиенти в САЩ, Южна Америка и Австралия.

Създателят на „Син Карс“ – Росен Даскалов е инженер, автомобилен конструктор и състезател с дългогодишен опит. Той е собственик и на „София Кар Моторспорт” - първият български състезателен отбор в европейските GT4 серии.

"Мечтата ми е да правя по 30-40 коли на ден, което е реалистично за пазара, в който се фокусираме – големите градове в Европа“,  споделя той.

http://uspelite.bg

Балканска среща на върха с участие на Израел се проведе във Варна

Четиристранна среща на високо равнище между България, Гърция, Румъния и Сърбия, в която като гост се включи и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, се проведе в резиденция „Евксиноград“  във Варна. „Нашата четворка и събирането ни тук винаги са имали една цел – в рамките на Европейския съюз да повдигнем нивото на свързаност и политиката ни никога не е била насочена срещу трети страни. Четворката ни има за цел не само да укрепва ЕС, но и да го прави по-силен“. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на брифинг след края на срещата. Премиерът подчерта, че политиката на четиристранния формат е в ценностите на ЕС – свързаност, конкурентоспособност и повишаване на доходите.

 Министър-председателят Борисов акцентира върху енергийната сигурност и изтъкна значението на диверсификацията в тази сфера. По думите му неслучайно газоразпределителният център носи името „Балкан“ и добави, че този проект би дал възможност за повече избор и за намаляване на цените. Премиерът приветства и подписването на съвместна декларация между България и Гърция за развитието на железопътната връзка „Солун - Кавала - Александруполис - Бургас - Варна – Русе“. Борисов изтъкна също значението на транспортните „пръстени“ със съседните страни, които се формират и посредством изграждането на магистралите в България.

 Считаме, че с влизането на Сърбия в ЕС, Съюзът ще стане по-силен, добави българският министър-председател. Според него, след като по време на нашето председателство на Съвета на ЕС темата за Западните Балкани беше сериозно развита, предстоящото Румънско председателство може да отвори нови възможности, включвайки и темите за Дунавската и Черноморската стратегия в европейския дневен ред.

 Премиерът Борисов спорели също, че заслужава да се обсъди и идеята на гръцкия му колега Ципрас за 2030 година четирите държави да кандидатстват за световното първенство по футбол, а и за други спортни прояви.

 От свoя страна министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас също акцентира върху придвижването на проектите от взаимен интерес. Наред с железопътната връзка „Солун - Кавала - Александруполис - Бургас - Варна – Русе“, той обяви, че е договорено и създаването на скоростен път от Александруполис до българската граница, от където може да се свърже със София, Варна и Бургас. Според Ципрас е необходимо да се инвестира и в енергийната сигурност на региона и изтъкна значението на интерконектора с България. С израелския премиер Бенямин Нетаняху е обсъдена и темата за източно средиземноморския тръбопровод  East Med.

 „Като започнахме преди година нашите усилия, нещата на Балканите и в региона не бяха толкова оптимистични. Днес трудностите остават, но сме направили важни крачки напред“, заяви още Ципрас. Той специално подчерта ролята на Българското председателство на Съвета на ЕС за перспективата пред Западните Балкани. По думите му и Преспанското споразумение ще има ползи за развитието на ЮИЕ.

 Президентът на Република Сърбия Александър Вучич също обърна внимание на енергийната свързаност и инфраструктурните проекти, които по думите му са от ключово значение за Балканите. Това ще бъдат и част от темите на следващата четиристранна среща на високо ниво през декември, която ще се проведе в Белград. „Благодарни сме на България, Гърция, Румъния и на всички страни, които оказват подкрепа на Сърбия по европейския й път“, добави Вучич.

 Съгласихме се да създадем работна група, която да разгледа възможностите за изграждане на нови връзки през река Дунав между Румъния и България, отбеляза министър-председателят на Румъния Виорика Дънчила. По думите й проектът, който засяга скоростния път между Тимишоара и Панчево е разгледан на политическо равнище. Дънчила подчерта ангажимента на страната й да работи за свързаността и просперитета на региона. За Румъния кохезионната политика ще остане главната политика за инвестиции в ЕС и ще допринесе за преодоляване на дисбалансите в региона, каза още Дънчила.

 „Евреите са претърпели ужасни неща по време на Холокоста. Във вашите държави има изключително смели мъже и жени, които са се изправили с гърдите си и са защитавали живота им. Това е нещо, което никога няма да го забравим“, обърна се към колегите си премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, който беше гост на Четиристранната среща. Той добави, че създавайки високи технологии, Израел работи за общата сигурност, предотвратени са много терористични атаки, а с получената помощ са спасени човешки животи. „С нашите партньори и приятели обсъдихме двустранно как да повишим сътрудничеството с Израел. В общия контекст има три сфери - технологии, енергетика и сигурност“, посочи Нетаняху. В изказването си той се спря на технологичната революция в света, която се наблюдава във всяка човешка дейност. Посочи как Израел може да помогне за повишаване на енергийните доставки и също се фокусира върху тръбопровода East Med.

 

Важно е какво бъдеще ще бъде избрано за българското земеделие

На 31 октомври 2018 г. в Дома на Европа в София се състоя пресконференция на членовете на Европейския парламент от Комисията по земеделие и развитие на селските райони Чеслав Адам Шекерски, председател (ЕНП, Полша), Владимир Уручев (ЕНП, България) и Момчил Неков (С&Д, България). Заедно със своите колеги Херберт Дорфман (ЕНП, Италия), Мария Нойхл (С&Д, Германия), Марк Тарабела (С&Д, Белгия), Лидия Сенра Родригес (ЕОЛ/СЗЛ, Испания) и Жак Коломбие (ЕНС, Франция) те бяха на официално посещение в България, за да се запознаят с опита и предизвикателствата, които срещат българските власти и заинтересовани организации във връзка с изпълнението на Общата селскостопанска политика на ЕС, както и техните позиции и предложения за бъдещото й развитие след 2020 г.

По време на тридневното си посещение в България членовете на Комисията по земеделие се убедиха, че страната има много потенциал и уникални и висококачествени продукти, а в обединена Европа има място за всички тях и България трябва да се възползва от възможностите, които Европейският съюз предлага за това.

Председателят на Комисията Чеслав Адам Шекерски (ЕНП, Полша), заяви: „Моята страна, Полша също е била комунистическа държава и разбираме през какво сте минали. Много е важно какво бъдеще ще бъде избрано за българското земеделие, защото то играе важна роля при борбата с климатичните изменения, обезлюдяването на регионите и поддържането на местната икономика. Членовете на Комисията по земеделие ще работят за изграждането на това бъдеще.Пресконференция на членове на Комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕППресконференция на Комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕППресконференция на Комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕП

Пресконференция на членове на Комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕП

От 29 до 31 октомври делегацията на Комисията по земеделие и развитие на селските райони се срещна с министъра на земеделието Румен Порожанов, с представители на министерството на земеделието, с неправителствени организации от земеделския сектор. Членовете на Комисията проведоха и среща-дискусия с председателя на ресорната комисия в Народното събрание Десислава Танова и български депутати. Евродепутатите посетиха също така различни традиционни за България производства в страната - дестилерия за розово масло и масло от лавандула, биологичен производител на плодове и зеленчуци, пчелин, както и ще имат възможност да дегустират български вина. Евродепутатите ще вземат под внимание повдигнатите въпроси при реформирането на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2021 - 2027 г

Момчил Неков (С&Д, България) заяви: „Настоявам за публичен дебат, който да излезе извън министерството на земеделието. Директните плащания за пчелно семейство, зад което застават и други евродепутати, трябва да бъдат отстоявани и от българския министър на земеделието в Брюксел. С Мария Нойхл, която е докладчик относно концентрацията на земеделска земя в ЕС, настояваме за мерки против тази порочна тенденция,  срещу която водим борба в ЕП. Както споделиха колеги, недопустимо е над 80% от субсидиите да бъдат давани на по-малко от 6% от земеделците.“

Владимир Уручев (ЕНП, България) заяви: „Мисля, че тридневната визита бе ползотворна и даде възможност на моите колеги от Полша, Италия, Франция, Германия, Белгия и Испания да се запознаят отблизо с българското земеделие и с движещата сила на този отрасъл - земеделските производители.

Най-ценна бе именно срещата с представителите на земеделския сектор от почти всички браншове, по време на която обменихме предложения за бъдещето на ОСП от гледна точка на националните специфики и нужди. Безспорно трябва да наблегнем върху обновяването на поколенията, технологичната модернизация, иновациите, както и да преодолеем психологическите бариери пред сдружаването.

Новата ОСП ще засили фокуса върху действия, свързани с опазване на климата и околната среда, биоразнообразието, както и с високо качество на произвежданата продукция. Богатите природни и климатични ресурси, съхранените почви и екологични територии са важна предпоставка страната ни да бъде сред първенците в производството на висококачествена и биологична продукция.“

 

 

 

 

 

 

 


   
   
   
   

cid:image011.jpg@01D088E4.88B1F770

www.europarl.bg

cid:image013.jpg@01D088E4.88B1F770

EPLOSofia

cid:image006.png@01D081AE.269361B0

@EP_Bulgaria

 

 

 

 

 

Вие получавате това съобщение, защото по Ваше желание електронният Ви адрес е добавен към нашия списък за разпращане на съобщения. Ако повече не желаете да получавате уведомления, моля да ни изпратите имейл на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

 

Първият в ЕС център по квантова комуникация започва работа у нас

Най-модерният център за квантови комуникации и интелигентни системи за сигурност ще бъде изграден в България. Центърът ще използва най-съвременните технологични решения – включително изкуствен интелект, сензорика, роботика и квантова криптография, за да спасява животи. Очаква се в рамките на три години центърът да заработи на пълен капацитет.

Центърът по квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска „КВАЗАР“ ще използва технологични решения за защита на ключова инфраструктура и предотвратяване на критични ситуации по въздух, вода и суша. Например, ако се случи мащабна авария в завод с изтичане на опасни вещества, центърът може да изпрати дрон, който да установи и заснеме обстановката на мястото на повредата, сензори да измерят нивата на радиация, температура и други ключови показатели.

Интелигентен софтуер може да докладва информацията в реално време на симулационните центрове на „КВАЗАР“, които да я обработят, анализират и изпратят на органите (МВР, Пожарна безопасност, Гражданска защита и др.), които трябва да вземат решение как да се справят със ситуацията. Дейността на центъра ще бъде от особено значение, когато човешка намеса е невъзможна или трудно осъществима.

Центърът ще може да анализира критични ситуации от всякакво естество – земетресения, пожари, аварии и др.  За да предотвратява критични ситуации, центърът ще бъде оборудван със съвременна апаратура, която ще позволи да се провеждат качествени научни изследвания и да се разработват нови продукти и прототипи.

Комуникациите и данните, обработени и изпратени при бедствени ситуации от „КВАЗАР“, ще бъдат защитени от квантова криптография, един от най-модерните методи за предпазване на информацията, базиран на квантови мрежи. Освен квантова криптография, в дейността си, центърът ще използва изкуствен интелект, сензорика и роботика.

Проектът е съвместна разработка между ръководителите на четири университета у нас - НВУ „Васил Левски”,  Висшето военноморско училище – гр. Варна, Техническият университет в гр. Габрово и Софийският университет, както и три института на БАН - Институтът по роботика, Институтът по металознание и Институтът за ядрени изследвания.

Очаква се за пълноценното функциониране на „КВАЗАР“ да бъдат изградени три симулационни комплекса  на територията на София, Варна и Велико Търново, както и да се създаде допълнително звено към тях в Габрово.

http://uspelite.bg

Banner 468 x 60 px