Вход
обновено 6:42 PM EEST, Oct 11, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Европа и промените в климата: данни и факти

Открийте ключови факти относно климатичните изменения в Европа, включително кой генерира най-много емисии и успяваме ли да намалим опасните газове.

Научете повече за емисиите на страните в ЕС, които допринасят за промените в климата ©AP Images/European Union 2018 - EP 

Ефектът от климатичните промени в Европа

Промените в климата засягат регионите в Европа по различни начини − на някои места температурите се покачват и нараства рискът плодородни земи да се превърнат в пустини, другаде се засилват валежите и рискът от катастрофални наводнения.

Европейската агенция за околната среда очаква климатичните промени да засегнат икономиката (туризма и енергийния сектор), околната среда (изчезване на видове и горски пожари), селското стопанство (намаляване на реколтата и засилване на нуждите от напояване) и човешкото здраве (рискове от горещите вълни и силните бури).

Вижте нашата карта за очакваните ефекти от промените в климата върху регионите в Европа.

Най-големите емитенти в ЕС

Взети заедно, страните в ЕС са на трето място в света по емисии на парникови газове − след Китай и САЩ и пред Индия, Бразилия и Русия (по данни от 2012 г.). Европейските страни обаче са решени да намалят емисиите си и да се борят срещу климатичните промени.

В рамките на ЕС шестте страни, които произвеждат най-много емисии, са Германия, Великобритания, Франция, Италия, Испания и Полша. Производството на енергия и транспортът са произвели 78% от емисиите на парникови газове в ЕС през 2015 г., а промишлеността − 8,7%.

Научете повече от нашата инфографика за емисиите по страни и сектори.

Намаляват ли емисиите в ЕС

През 2008 г. Европейският съюз прие като цел да намали емисиите си на парникови газове с 20% до 2020 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Тази цел вероятно ще бъде постигната − през 2015 г. емисиите в ЕС вече са били с 22% по-ниски спрямо 1990 г.

През 2014 г. ЕС прие нова цел за намаление на емисиите с поне 40% до 2030 г. спрямо 1990 г. Европейската агенция за околната среда посочва, че прогнозите към момента не обещават успех − те предвиждат намаление с 30% към 2030 г.

Вижте нашата инфографика за напредъка на ЕС за постигане на целите по политиката за климата.

Прочетете още какви действия предприема ЕС за намаляване на емисиите и за постепенния преход към чисти източници на енергия.

Приключи фотоконкурса „Пловдив – красотата на детайла“

Приключи фотоконкурса „Пловдив – красотата на детайла“, организиран от Италиански културен институт . Обявяват отличените!

През месец март 2019 г. Италианският културен институт в София представи в Пловдив изложбата „Матера – нюанси“, организирана съвместно с Общинския институт „Старинен Пловдив“.

Пловдивчани и гостите имаха възможността да се насладят на 30 фотографии на Дениз Мацарела, направени в емблематичния каменен град Матера, който, заедно с Пловдив, е Европейска столица на културата за 2019 г.

Експозицията, представена в Балабанова къща, носеше заглавието „Матера – нюанси“ и отведе зрителите в едно въображаемо и същевременно много истинско пътуване и по убедителен и красив начин изгради мост между двете европейски столици.

В деня на откриване на изложбата директорът на Италианския културен институт даде старт на фотоконкурса на тема „Пловдив – красотата на детайла”, чийто регламент е свързан с красотата и богатството на културното наследство на Пловдив.

Крайният срок за изпращане на фотоси приключи на 30 септември 2019 г.

Директорът на Италианския културен институт в София и домакините от ОИ „Старинен Пловдив” имат удоволствието да Ви поканят утре – 3 октомври в 18:00 ч. в Балабановата къща, където ще бъдат обявени резултатите от конкурса и ще бъдат показани наградените фотографии.

Входът е свободен!

Детайли за регламента на конкурса и наградния фонд можете да намерите в посочения линк:

https://iicsofia.esteri.it/iic_sofia/bg/gli_eventi/calendario/2019/03/concorso-fotografico-plovdiv-la.html

 

Брекзит: последните предложения на Обединеното кралство не предлагат гаранциите, от които Европейския съюз и Ирландия имат нужда

На 2 октомври Мишел Барние представи на евродепутатите от Ръководната група на Европейския парламент относно Брекзит най-новите предложения на британското правителство. След тяхното обсъждане членовете на групата излязоха със следното становище:

"Ръководната група на Европейския парламент относно Брекзит не смята, че предложенията "в последния момент", представени на 2-ри октомври, в тяхната текуща форма, представляват основа за постигане на споразумение, за което Европейския парламент би дал своето съгласие. Предложенията не засягат сериозните проблеми, на които трябва да се намери решение в случай, че предпазния механизъм (т.нар. "backstop") бъде отстранен, а именно общата икономиката на острова, пълното зачитане на Споразумението от Разпети петък, и целостта на единния пазар на ЕС.

Въпреки че оставаме на разположение да разгледаме функционални и съобразени със европейското законодателство решения, предложенията на Обединеното кралство не са достатъчни и значително се отклоняват от съвместните ангажименти и цели.

По-специално беше изразено безпокойство по отношение на три аспекта на предложенията:

Първо, предложенията на Обединеното кралство относно митниците и тяхната регулация изрично предвиждат изграждането на инфраструктура, контрол и проверки, но не дават яснота къде и как това ще бъде осъществено. Всяка форма на контрол и инспекция на и около границата ще означава край на безпрепятствената търговия и по този начин ще навреди на общата икономика на острова, както и ще създаде сериозен риск за мирния процес и ще породи рискове и за потребителите, и за бизнеса. Следователно предложенията, представени от правителството на Обединеното кралство, са в противоречие с фундаменталните принципи и червени линии, гласувани в резолюциите на Парламента. В същото време подобни мерки на контрол няма да бъдат достатъчни, за да гарантират защита на европейските потребители и бизнеси във всички случаи, което би оставило ЕС със сериозен пропуск в единния пазар на ЕС.

Второ, предложенията на Обединеното кралство биха били разработени в детайли от Европейския съюз и Обединеното кралство, или едностранно от Обединеното кралство, едва през четиринадесет-месечния преходен период. Това не предоставя необходимата сигурност, нито изпълнява принципите в Споразумението за оттегляне. Тази ситуация би изисквала от Европейския парламент да даде своето съгласие за Протокола без да е запознат с пълните му последици, и без да има никакви гаранции за правното му действие. Това е неприемливо.

Трето, правото на съгласие предлагано на парламента на Северна Ирландия, ефективно превръща Споразумението в условно, несигурно, временно и едностранно решение, на място на предпазния механизъм. Освен това, парламентът на Северна Ирландия не е заседавал от почти три години и е спорно дали би бил в състояние да бъде свикан и да  поеме отговорността за международен договор от подобно естество.

Накратко, Ръководната група на Европейския парламент относно Брекзит има сериозни опасения относно внесеното предложение на Обединеното кралство. Опазването на мира и стабилността на остров Ирландия, защитата на гражданите и правния ред на ЕС трябва да бъдат основен фокус на всяка една сделка. Предложенията на Обединеното кралство дори не се доближават до това, което бе договорено като достатъчен компромис в предпазния механизъм.

Европейският парламент остава отворен към разглеждането на всички предложения, но те трябва да бъдат надеждни, работещи от правна гледна точка, и на практика да имат същия ефект като компромисите, постигнати в Споразумението за Оттегляне.

Бележка към редакторите

Евродепутатите потвърдиха в резолюция, приета с голямо мнозинство на 18 септември, че Европейския парламент продължава да подкрепя "организиран Брекзит" въз основа на вече договореното Споразумение за оттегляне. Всяко споразумение за оттегляне и бъдещо асоцииране или международно споразумение с Обединеното кралство ще трябва да бъде одобрено от Европейския парламент.

 

Ах, този Евънс!

Тази статийка е за Кносос, и не съм сбъркала името в заглавието. Кносос е най-известният археологически и, смятам, туристически обект на остров Крит, а пък Евънс е „виновникът“ за това. Неговият бюст посреща посетителите при входа досущ някой строг комита по българските площади и градинки, а оттам насетне наднича от всяка информационна табела из обекта, докато не схванем, че този величайш англичанин не просто е открил Кносос, ами всичко, което днес се вижда на място, е отражение на виждането на господин Евънс. Прочетох в една друга статия, че колегите археолози на господина много го критикували за фриволното ползване на бетона при разкопките и „възстановките“ на сгради, както и за „свободните интерпретации“, обаче за „обикновения“ турист, който нямал специални познания, това било просто „незаменимо“! Свършиха ми кавичките… Значи, и аз нямам специални познания, обаче явно не съм обикновен турист, толкова по въпроса.

Ето този левент със странните гащи е част от „свободните интерпретации“ на известния археолог. В обекта има няколко такива грамадни фрески, на чиито табели пише, че са „пренесени“ от мистър Евънс, само не пише как и откъде, и защо точно тук. Спирам за господина, защото както казах, това е статийка за Кносос, пък взе да се получава за някой друг. Кносос, освен че е най-известният туристически обект на острова, е най-големият и известен обект на наследството на една култура, която се води първата цивилизация в Европа – като имате предвид, че историческата наука е решила да определя като „цивилизации“ само онези, които са развили писменост. Развива се през бронзовата епоха, говорим за второ-първо хилядолетие преди новата ера, и е центрирана около два острова – Крит и Санторини, плюс някои по-дребни островчета околовръст. За мен този факт сам по себе си е удивителен, защото не знам дали ние, съвременните хора, можем да си представим напълно какво означава поддържането на комуникации и търговия през едни не-картографирани морета, управлявани от божества и демони, в корабчета, сглобени с въжета!

Името, с което ние наричаме тази цивилизация – минойска, е също въведено от Евънс, и е свързано с древногръцката митология и по-специално легендата за цар Минос, Минотавъра и неговият лабиринт. Горната снимка илюстрира, макар и само  донякъде, защо човекът е направил аналогия между разкопания обект и лабиринта. Как са се наричали самите древни Критяни, все още нямаме идея, защото въпреки че са идентифицирани не една, а три писмености, които са ползвали (наречени Линеен А, Линеен Б и пиктограми), и трите не са съвсем разчетени до ден днешен. На много места може да се прочете, че минойците са най-известни със строежа на дворци, и трябва да отбележа, че Кносос се води най-големият от тези дворци, но определението „дворец“ е крайно неточно, защото става въпрос за град с население, според различни източници, между 90 и 100 хиляди човека! Това през бронзовата ера, на остров!!! Айде свършиха ми и удивителните.

От тази удивителна цивилизация са останали неща, които не се срещат другаде, като гореспоменатите писмености и ей тези грамадански глинени съдове с интересна украса. Външният им вид е уж древно-елински, ама не съвсем. Бикът също не се е появил случайно в митовете за Лабиринта, защото явно е бил важна част от културата, съдейки по различни фрески и други артефакти, повече или по-малко „възстановени“ от Евънс.

Сега, да не си помислите, че се опитвам да обезкуража всеки, който би искал да отиде до Кносос. Струва си, макар и в никакъв случай не в ден, който не става за плаж (тогава може и да не видите нищо от обекта, толкова много народ се събира там). За мен цялата работа с британската реставрация беше леко разочароваща, но какво пък, защо и ние да не сме „обикновени туристи, които нямат специални познания“. По-интересното е какво се е случило накрая с тази удивителна цивилизация, за която всъщност наистина не ни достигат специални познания. Твърди се, че краят й дошъл с изригването на големия вулкан на остров Санторини, но първо, имаме доста артефакти и след предполагаемата дата на това събитие, и второ – ми то е било на друг остров! Е не разбирам от вулкани, може да е валяла пепел над цяло Егейско море години след това. За нас остава следното: ако ходите на Крит през топлия сезон, отидете до Кносос, обаче по-добре жертвайте някой плаж, носете си шапки и вода, че много пече, и се подгответе да изчакате опашката на главния площад за Тронната зала:

 Автор Симана Марковска

https://manyathetourist.com/2019/10/04/%d0%b0%d1%85-%d1%82%d0%be%d0%b7%d0%b8-%d0%b5%d0%b2%d1%8a%d0%bd%d1%81/