Вход
обновено 12:55 PM EEST, Aug 16, 2018
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Джаз фестивала в Банско е в своя разгар

След тържественото откриване на 21-то издание на Банско Джаз Фест, на което присъства лично председателят на Народното събрание, Цвета Караянчева, музикалните вечери в планинския град вървят с пълна сила.Резултат с изображение за Джаз фестивала в Банско е в своя разгар

На сцената на едно от най-значимите културни събития на Балканите, рамо до рамо с най-добрите български изпълнители, се изявяват джаз групи и изпълнители от цял свят. Феноменът в родната музика Петя Буюклиева и българският Франк Синатра – Васил Петров, вече зарадваха публиката с изпълненията си. Durty Purchase, Асид Фолк Файв и Indigo Kids, са другите родни попълнения в програмата на форума. Почитателите на джаза чуха за пръв път у нас Биг бенд „Нишвил" с диригент Владан Караджов от Сърбия. Музикантите пристигат от Ниш, а оркестърът носи името на известния фестивал, който всяко лято събира елитни джаз изпълнители от цял свят. Те веднага завладяха сърцата на публиката със своето невероятно присъствие на сцената под звездите. Прекрасните вокалисти на бенда допринесоха за настроението на любителите на джаза.Резултат с изображение за Джаз фестивала в Банско е в своя разгар

Сред участниците са и атрактивните изпълнители от Jive Aces от Великобритания, NATO Jazz Combo от Белгия, Камелия Тодорова и Станислав Арабаджиев от България, известните Gipsy Kings by Paco Baliardo и други.Резултат с изображение за Джаз фестивала в Банско е в своя разгар

Последната съботна вечер е отредена на австрийския бенд Джук Джойнт Роялс, американците Омар Хаким и Рейчъл Z и младата фурия, в чиито вени тече музика – Рут Колева. Обявената за най-влиятелната българска певица в социалните мрежи, тя идва със своя бенд, с който осъществява турне в Азия и Европа.jazz-005

Фестивал на фолклорната носия - Жеравна

Международния Фестивал на фолклорната носия в Жеравна

Фестивалът е създаден е през 2008 година по идея на Христо Ив. Димитров – продуцент, хореограф и режисьор на Национален фолклорен ансамбъл „Българе”. Атрактивната им сватба с фолклорната певица Албена Вескова през 2005 г. в местността Костина край с. Рибарица по старинен български обичай, на която младоженците и присъстващите 400 гости са с български народни носии, има широк позитивен отзвук. Това мотивира създателя на „Българе” с помощта на неговите партньори Ян и Елена Андерсон, на тогавашния кмет на Жеравна Лъчезар Германов, бизнесмените Георги Манев и Калин Григоров, както и на други съмишленици, да организира много по-мащабно събитие, което да дава възможност на всеки желаещ поне за три дни в годината да облече българска носия и се откъсне от цивилизацията, като направи скок век и половина назад във времето.

Основен организатор на фестивала е създадената от Христо Ив. Димитров и семейство Андерсон Фондация „Българе”. Съвместно с марката „Бона фиде”, Община Котел и Кметство Жеравна, Фондацията организира ежегодния международен Фестивал на фолклорната носия, чието първо издание е през август 2008 година. Неизменен домакин на фестивала през годините е екипът на Национален фолклорен ансамбъл „Българе”. Фестивалът е частна инициатива и се издържа благодарение на приходите от входната такса и от дарения. Всяка година десетки дарители и медийни партньори допринасят за успешното провеждане на родолюбивата инициатива в Жеравна.

Традиционни спонсори на фестивала от самото му създаване са Ян и Елена Андерсон, Георги Манев и Калин Григоров. Всяко издание се осъществява с подкрепата и на десетки други дарители.

Архитектурният резерват Жеравна е избран от Христо Ив. Димитров за център на фестивала. През 2008 г. е сключен 30-годишен договор с Община Котел за ползване на част от местността Добромерица край селото за място на събитието. Фестивалната територия е обособена сред боровата гора на хълма Добромерица. Фестивалът е тридневен /петък, събота и неделя/ и се провежда в предпоследния уикенд на месец август, като датите му са подвижни всяка година.

Участието в този фестивал е доброволен акт и желаещите да се включат в него старателно спазват задължителните изисквания за провеждането му. С цел да се придаде възможно най-пълна автентичност на обстановката и максималното й приближаване до българския бит отпреди 100-150 години, действа строг фестивален правилник.

Главното изискване за прекрачване във фестивалната територия е да сте облечени във фолклорна носия. Забранено е внасянето и ползването на редица предмети от съвременния живот, както и на изделия от пластмаса. Ползването на мобилни телефони е разрешено само на определено за разговори място. През първите два дни категорично е забранено заснемането с камери, фотоапарати, мобилни телефони и др. Право на това имат само акредитирани медии и фотографите на фестивала. Всеки посетител може да се обърне към последните за лични снимки, до които ще получи безплатен достъп в сайта www.nosia.bg 20 дни след фестивала.

Стремежът на организаторите е постигане на типичната атмосфера от годините на националното ни Възраждането в името на едно необикновено преживяване, богато на приятни емоции и оставящо незабравими спомени.

„Фестиваленъ вестникъ” излиза от 2010 г. като безплатното информационно издание на фестивала, включващо програмата му, правилника за провеждане, актуална информация, текстове с патриотични акценти, както и развлекателни страници. Вестникът е от 8 страници и се издава от Фондация „Българе”. Екземпляр от вестника получава с влизането си всеки гост и участник във Фестивала на фолклорната носия.

 

Правилник на фестивала

Задължително е:

• Всеки желаещ да присъства на фестивалната територия задължително трябва да е облечен във фолклорна носия /автентична, сценична или стилизирана/. Мъжете може да са и с войводски или четнически облекла, както и в старинни военни униформи и оръжия. Допускат се и облекла от самото начало на ХХ век, също и свещенически одежди. Разрешени са и фолклорни носии, традиционни за други народи и държави. Ако не сте могли да си осигурите носия, при входа на фестивала можете да си закупите или получите под наем;
• За посетители входът за фестивалната територия е с пропуск, чиято стойност е 25 лева общо за трите фестивални дни. За деца до 7 години входът е безплатен, а от 7 до 14 години е 10 лева. Пропускът представлява гривна, която задължително се носи през трите дни и се предявява при всяко влизане;
• Входната такса не включва консумация на храна и напитки, както и осигуряване на фолклорна носия. Също така организаторите не поемат ангажимент за осигуряване на нощувки в квартири в Жеравна и околността. Осигурено е безплатно ползване на палатковия лагер, чиято територия е обезпаразитена и са осигурени ток, вода и тоалетни;
• Участниците в прегледа на автентичния фолклор и съпровождащите ги организатори не заплащат входна такса. Същото важи и за гостите – участници в програмата, официалните гости, дарителите и медийните партньори;
• Дарителите и официалните гости се настаняват в обособен за тях „Войводски кът” и са обект на специално обслужване;
• Жителите на Жеравна се освобождават от входна такса. Жителите на град Котел заплащат такса от 10 лева. Жителството си удостоверяват с лична карта при влизане;
• Представители на медиите се допускат в качеството си на журналисти само при предварително одобрена акредитация. Журналистически екипи с акредитация влизат като такива при персонално легитимиране с журналистическа карта от посочената медия;
• Занаятчиите заплащат еднократна такса 25 лева за трите дни за демонстриране на занаяти или продажба на свои изделия на чаршията;
• Редът и организацията при провеждането на фестивала се координират от специално назначен комендант;
• Фестивалът се охранява от професионална охрана, която зорко следи за нарушения на правилника и има право да прилага санкции.

Забранено е:

• Заснемането с камери, фотоапарати и мобилни телефони на територията на фестивала е абсолютно забранено през първите два дни. В границите на фестивала акредитирани професионални фотографи ще правят снимки на всички желаещи, като до кадрите по-късно ще има безплатен достъп по електронен път в сайта www.nosia.bg;
• Провеждане на разговори по мобилни телефони извън определеното за целта място;
• Внасянето на напитки, храна и продукти на територията на фестивала. На чаршията ще се продават достатъчно вкусни ястия, мезета, вино и ракия, лакомства;
• Внасянето на всякакви изделия от пластмаса – бутилки, чаши, чинии, прибори, кутии, найлонови торбички, както и на термоси, салфетки и др.;
• Внасянето на съвременни дамски и мъжки чанти, куфари, раници, сакове, найлонови чантички, съвременна техника и прочие;
• Употребата на съвременни одеяла и постелки. При входа и на чаршията ще се продават черги, завивки и битови торби;
• Носенето на слънчеви очила и ръчни часовници, съвременни шапки и кърпи. Разрешава се единствено използването на калпаци, бели кърпи и забрадки;
• Ползването на детски колички във фестивалната територия;
• Категорично не се допускат домашни любимци;
• На пушачите се препоръчва да използват кибрит вместо запалки и по възможност цигарите да се носят в табакера или кожена калъфка. Вместо химикалка е добре да се ползва молив. Желателно е носенето на собствени нож и пешкир.

Забраната на предмети от съвременния живот се налага, за да се придаде възможно най-пълна автентичност на обстановката в желанието ни тя да се доближи максимално до българския бит отпреди 100-150 години, което е едно от условията за провеждане на фестивала. Идеята е участниците да направят скок назад във времето, във възможно най-близка до годините на Възраждането ни атмосфера – такава, в каквато са живели нашите прапрадядовци и прапрабаби.
Участието във Фестивала на фолклорната носия е доброволен акт и всеки решен да се включи в него, е длъжен да спазва огласените задължителни изисквания за провеждането му. Всичко това е замислено в името на едно различно, приятно и необикновено преживяване, което да донесе на участниците незабравими емоции, правейки ги част от родолюбивата проява.



Снимки от минали издания на Фестивала

имало толкова много хора още първия ден...

Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014

Галерия 2 | Ден втори

На втория ден успяхме да отидем "горе" чак привечер, след борбите (и ние сме хора жеравненци, и ние имахме бол гости). Изтървали сме много - як купон през целия ден е било. Много народ и приповдигнато настроение заварваме горе. Всичко вървеше по план, докато не се изля проливен дъжд малко преди да започнат нестинарските игри. Дъждът беше наистина проливен и успя да прогони повечето хора, но след като спря, много хора са се завърнали на "Добромерица" и са се веселили до късни доби. Ние пак пропуснахме, защо антериите и потурите ни баха вир-вода и трябваше да се сушим, та да има с какво да се загащим в неделя заранта.

Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014

Галерия 3 | Ден трети

За щастие, в неделя времето беше чудесно. Не можахме да разберем защо на територията на фестивала имаше хора без носии преди 12.00 ч., но като изключим това, всичко беше чудесно, хората си правеха снимки (в неделя няма забрана за снимане) и танцуваха до късен следобед, много след като с гръм на пищова си Христо Димитров направи официалното закриване на фестивала. Като казахме "гръм", та се сетихме, че първия път пищова му не "хвана" - явно барутя му беше одлъгнал от дъжда предната вечер. Ицо обаче не се паникьоса от тази несполука, запъна петлето за втори път и този път успя да закрие фестивала съвсем успешно.

Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014

 http://www.jeravna.com

Петя Евлогиева: за вдъхновението, татусите, семейството, анимационните герои, Лиска и динята

Петя е толкова пъстра, че това дори прелива в очите й, които са с различен цвят. Умението и да рисува, е забележително, съвсем спокойно може да се нареди до едни от най-популярните творци в световен мащаб.

Шшт тихо, не искаме да си я даваме, не защото не желаем прослава, а защото нейното настроение е толкова пъстро и нейно си, сякаш естествено принадлежи на средата й, на семейството й и на Лиска. Имаме чувството, че се докосваме до дъга, която щедро сипе от цветовете си, които прескачат от илюстрацията в анимацията и се застопоряват в зашеметяващи татуси. Петя е един от най-известните татуисти, а като нейните татуировки други няма. Те са една уникална колония от анимационни герои. И ако българското анимационно кино губи от това, че не се възползва от таланта й, то рисуваните й персонажи имат възможността да живеят собствен живот "на гърба" на хиляди хора:)

Петя има заслужено отхапване от "Златната ябълка", където работи като аниматор известно време за проекта. Петя е свежа и ...и действа като диня в лятна жега, не случайно около нея всичко е в динска му форма – обеци, чанти, обувки... ммм доприиска ли ви се да се разхладите, преди това прочете тези завладяващи редове:

Разкажи ни за себе си.

Казвам се Петя Евлогиева, от Монтана съм родом и скоро ще добавя още една свещичка на тортата - 35!
Женена съм за най-добрия ми приятел, детска любов и имаме 2 дъщерички - Гери на 14г., Йоана на 10г. В София имаме студио за татуировки.


Живеем в малка спретната къщурка с 2 счупени коли отпред, в семейната ни градинка и къщата всяка година “случайно” добавяме някое куче, коте, а защо не и 3 на веднъж (“те са сестрички, а аз имам сериозен проблем с развалянето на комплекти”). Идилия! 

Твоите татуси са уникати. Как успя да разчупиш стандартния облик на татуировките? 


Всеки носи своята уникалност и идентичност.

Когато правиш нещата от душа и сърце, те задължително стават твои си и истински.

Хората отстрани виждат тази уникалност, за теб, те са просто потребност да се изразиш.

Разкажи ни за твоята героиня Лиска. Тя намери и свое убежище на страницата на авторска книжка. Къде се разпространява изданието?

Лиска е чиста измишльотина (не й казвайте, тя е доста докачлива). Една оранжева пухкавелка, която ме навести една дъждовна юлска вечер на морето, когато всички похъркваха в завивките, а аз трепено очаквах дали и утре ще вали.

Тя е аз, аз съм нея! Любов от пръв поглед бе това!

Лиска е по-непохватната, тромава, забавна част от мене. Тя е онова набръчкано коремче на плажа, което не искаш хората да видят. Тя е моето несъвършенно съвършенство!

Лиска е ”измий си ръцете”, “не облизвай лапите на котката, тя сама ще се почисти’, “как така знам от седмица, че днес е родителската среща", сигурна съм че се досещате, за какво говоря:)))


Книжките на Лиска вече са 3 - “Коледата на Лиска’, ”Изгубеният плаж” (заедно с Книги за смет 2017) и ”Буря, мартеници и няколко гръмотевици”.

Лиска е настанена в малко уютно щандче в нашето студио за татуировки.


Зад всеки успял творец стоят любими хора. Как участва твоето семейство в творческата подкрепа? 

Факт е, че по-творчески никога не съм била. Хората говорят за някакъв живот преди семейството и деца, за някаква “свобода” аз такова не помня, но сега е вълшебно!

Не го заменям за нищо на света!
Едвам си измил след закуска и с последните следи от чай по дъното на чашката се отправяш към онова кътче в хола до печката, дето многоо си мечтаем да наречеш ателие, но реално е стол и бюро.

Сузи вече топли стола ти, а Ути се топли на лаптопа. Гоня ги и сядам. Мръдвам със стола назад; “Извинявай Мая, че прегазих опашката ти” - а Мая (немска овчарка) - ”нали се разбрахме, че между стола ти и веларгометъра е моето място”. 


Вдъхновение, моля! Отварям скицника - “нямаше ли останали бели листа? Аха, на някой му трябваха за училище. Моливите ми вчера се вихреха с Йоана в кухнята по задачките от математиката” и докато откриеш, това онова, изгониш отново котките и станеш само да спретнеш обяда...
На другия ден качваш проиведението си в интернет. Първи коментар - “Боже, с каква лекота е нарисувано това”.

Не, с любов беше и откраднати моменти!

Участвала си в работата по анимационния сериал "Златната ябълка". Разкажи ни за емоцията да си част от този така значим български проект.

Това е мнооого тъжна тема за мен, защото напоследък нямам време и не успявам да работя по този най-любим мой проект.

Но винаги и завинаги това ще остане най-якото нещо, до което съм имала честта да се докосна. Но кой знае, може пак да се завърна!

Пред какви трудности е изправено българското анимационно кино? 


Това, хората да го разберат, да повярват и да видят, че това не са просто едни рисунки, зад това нещо стои човешки труд, лишения, емоции.

Това е вдъхновение и любов. Но все пак трябват и пари, за да се случи!


Съчетаваш често в творбите си и щрихи от българските традиции. Разкажи ни за силата на българското?

Да научиш децата си да обичат България, е като да ги възпиташ да обичат твоите родители, техните баби и дядовци. То им идва отвътре, просто ти трябва да им покажеш пътя на преклонението и благодарността. Това, че нас ни има, благодарение на тях.

Това че днес има изкуство, благодарение на нашите баби и мами, които са втъкали любовта си в плетивата и тъканите носии. Там, където има обич, възхита и преклонение, там се ражда вдъхновението. Житните класове, слънцето, планината и реката, това е животът и там е дъхът ни!
Когато научиш детето си на обич, му даваш всичко, защото там където е светло, тъмно не живее.
Там и аз по детски, откривам искрата, което ме припалва:)

Красивите ти рисунки приспиват децата в прекрасната поредица Ангелчета за заспиване. Има ли възможности за изява за българските илюстратори?

Когато Катето от изд. "Рибка" ми се обади, не съм сигурна, че дори я изслушах до края! Да! Да! Да! Сбъдната мечта. Суперкрасив, любим мой проект! Благодаря ти отново, Кате, за възможността да съм част от твоето вълшебно място:)


Всеки има място за изва. Просто хората намират удобно местенце и не им се приключенства.

Твоецът е пътешественик, който нито знае къде и с колко ще замръкне, нито обещаното за утре - дали ще е там. Но не ги виня, просто не завиждайте на смелите хора, които се хвърлят в нови начинания, намерете своята любов. Както казва костенурката от Немо: "Ако те е страх, че ще му се случи нещо, то тогава как изобщо ще му се случи нещо”.

Учете децата ви да са смели и да вярват в себе си, и да търсят път, който сами да проправят!


Още ли обичаш диня?


Диня! Това съвършенно дебело, тромаво, търкалящо се съчетание на вкус, мирис и сладост. Най-голямата ми любов! Нямам идея кога и как се е случило, но това съм аз!

Благодаря ви! Прекрасно лято!!!

uspelite.bg

30 000 слушаха как Пирин пее!

Над 1700 самодейци от 14 общини взеха участие, а 30 000 души посетиха „Пирин пее 2018”. XV Събор на народното творчество „ПИРИН ПЕЕ 2018” се провежда под патронажа на Председателя на Народното Събрание на Република България Цвета Караянчева. Община Разлог и Областна администрация Благоевград са основен инициатори и организатор на събора, който е подкрепен от всички общини в Пиринско.  

56 години след първия проведен събор „Пирин пее“ отново на същото място планината запя. Не случайно той води своето начало от тук през 1962г. Песните, звуците, танците, багрите на носиите, изпълнителите се сливат в едно с Пирин планина и я карат наистина да запее.

Това са звуците и багрите на България!

И няма българско сърце, което да не трепне от
такъв празник – празник на българския дух, на гения на народното творчество! Затова е жив Пирин пее! Жив е, защото е жив в сърцата на хилядите самодейци, на хората от Пиринския край, които ценят своето минало, своя фолклор и го пренасят от поколение на поколение.
„Тук е мястото да благодаря на хилядите самодейци, които превръщат, пределските поляни в огромна и красива сцена на народното творчество. 
Благодаря на ръководствата на всички общини и на управителя на област Благоевград за участието в организацията на най-мащабното фолклорно събитие на Югозападна България.“ – каза в своето слово инж. Красимир Герчев кмет на община Разлог.

Banner 468 x 60 px