Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Християнизирани антични светилища в България

Християнството отрича езичеството. Нерядко обаче между езическите и християнските обекти съществуват интересни взаимовръзки, които не са систематично изследвани и анализирани, смята събеседникът ни доц. Любомир Цонев от Института по физика на твърдото тяло.

По селата често чуваме легенди, според които някой сънувал, че някъде имало някаква реликва. Когато хората отивали на мястото, наистина намирали нещо и построявали параклис. Тези случаи са твърде много, за да са случайни. Според мен тази приемственост е свързана със спомена на населението за светите места от минали времена.

Един от примерите за това явление е намиращият се в близост до Кюстендил, на границата с Македония, „Кръстати камен” – висок 2 метра оброчен кръст, издялан от масивна скала. Кръстът е паднал и се е счупил, удряйки се в скалата зад него. Любомир Цонев отива да види мястото:


Реших да обиколя скалата и забелязах отгоре кръгли, изящни, хубаво издълбани ямки, с улейче за изливане. Според археолозите това са праисторически светилища. Какво се е изливало там – мляко, вода или вино, не се знае, тъй като се отнасят към II-то хилядолетие пр.н.е. Бях изумен. Чудех се, каква сила може да припомни на хора от средновековието, че там преди хилядолетия също е имало светилище.

Друг забележителен обект е оброкът „Свети Петър и Павел” в с. Червен бряг в близост до гр. Дупница, разказва доц. Цонев:

На мястото има праисторическа могила. На върха й е забит менхир – вертикален камък също около 2 м. В християнската епоха горният му край е изчукан и е оформен като кръст. От едната страна е издялана ниша за палене на свещи. Оказа се, че и в Западна Европа има подобни случаи. Върху менхири се издялва кръст като белег на новата епоха, а върху могили с други мегалити – долмени, например, се прави параклис. Но в Западна Европа тези обекти се поддържат, а тук аз с много труд ги намирам, – споделя доц. Цонев, като подчертава, че сведенията за тези обекти постепенно си отиват заедно с възрастните хора.

Връзката между езичеството и християнството може да се проследи и в надграждането на образите. Такъв е случаят с тракийския конник, божество, наричано „Херос”. Ето какво още разказва доц. Любомир Цонев:

Образът на тракийския конник е рожба на балканските племена от времето преди новата ера. Намерени са около 5 000 релефни каменни плочи с този образ. Очевидно местното население е имало склонност да си представя своя бог като конник. Този конник не е агресивен. Той препуска или ходи на лов. Такива плочи се изработват до IV в. включително. КъмIX-X в. обект на всеобщо почитание става Свети Георги, който според легендите е бил воин. На първите му изображения той държи меч, щит, изобразяван е изправен или седнал. Но тук, на Балканите, в периода около IX век, се появява изображение на Свети Георги на кон. Подозирам, че местното население е пазило традиция и склонност, когато уважава някакъв герой, бог, да го качва на кон. В периода XV-XIXв. на много места в страната плочи с изображение на тракийския конник са почитани като икони на Свети Георги.

Параклис на Св. Георги в Заберново, Странджа. Там релеф на тракийския Херос се почита като образ на християнския светец.
Параклис на Св. Георги в Заберново, Странджа. Там релеф на тракийския Херос се почита като образ на християнския светец.

Подобен случай е регистриран в Пловдив. В началото на ХХ век там се създава музей. Директорът му Борис Дякович обикаля къщите в околността в търсене на артефакти за музея. В частен дом той вижда в ъгъла малък домашен параклис с плоча на тракийски конник, която толкова дълго е била почитана със свещи като образ на Свети Георги, че върху нея се е образувал дебел слой от сажди. Интересно свидетелство за връзката между старите образи на Херос и този на Свети Георги, според доц. Цонев, е и двойна икона, открита в Созопол в началото на ХХ в.:

Тя представлява релефна дървена плочка с двама конници – Свети Георги и Свети Димитър, поставена в рамка с житийни сцени. Рамката е датирана към XVII в. По всяка вероятност, обаче, дървената плочка е по-стара. Свети Георги е изобразен с копие и бори някакъв звяр. Зад гърба му се вижда лък и колчан със стрели, нещо, което не се среща на други икони на светеца. Това е далечен отглас на тракийския конник, който е бил ловец. Срещу светците има дърво. Около него се извива змия, към която Свети Димитър размахва боздуган. Сюжетът с Хероса, дървото и змията е изобразен поне на половината от плочите от тракийско време. Иконописецът съзнателно е знаел и е копирал старите образци. Самата дървена плочка също е релефна, както каменните. В християнството няма подобен сюжет, подчертава доц. Цонев.

Снимки: личен архив на доц. Любомир Цонев

„Еразъм+“- възможности за бъдещите поколения

През първата година от съществуването си „Еразъм+“ - новата програма на ЕК за образование, обучение, младеж и спорт - е отпуснала над 650 000 гранта за мобилност и е финансирала над 18 000 проекта с общо над 1 милион участника.

Благодарение на програмата „Еразъм+“, чийто бюджет за първата година надхвърля 2 милиарда евро, повече от един милион души имаха възможността да участват в 18 000 финансирани проекта. По-гъвкавите възможности за сътрудничество между секторите правят възможно също така в европейските системи за образование, обучение, младежта и спорта да се изпробват новаторски практики и допринасят за провеждането на реформи и за процеса на модернизация.

Комисар Тибор Наврачич, отговарящ за образованието, културата, младежта и спорта, заяви: „През първата си година програмата „Еразъм+“ се оказа наистина успешна. Впечатляващият брой участници в нея е доказателство, че програмата действително способства за подобряването на перспективите за заетост на младите хора, като им помага да придобият нови умения и опит и подкрепя модернизирането на европейските системи за образование и обучение и за младежта. Ще използваме тази популярност, за да достигнем до повече хора с различни интереси, профили и социален произход.“

Публикуваните днес данни показват, че още през 2014 г. повече хора са се възползвали от по-широка гама от възможности благодарение на програмата „Еразъм+“. През първата ѝ година чрез програмата е оказана подкрепа за рекордните 650 000 стипендии за мобилност на студенти, стажанти, преподаватели, доброволци и други млади хора и е открит пътят за първите студентски заеми за пълен курс на обучение за магистърска степен в чужбина. За първи път по линия на програмата бяха финансирани също така проекти за подкрепа на политиката, в които участват публични органи и международни организации, и бяха предоставени средства за проекти в областта на спорта.

Подсилената програма „Еразъм+“ осигурява също така по-силна подкрепа на своите бенефициери. Това личи от подобренията в признаването на обучението в чужбина, след като студентите се завърнат в родните си страни. Освен това мобилността на преподавателите и персонала е по-добре интегрирана в стратегиите за професионално развитие на собствените им институции.

Новата програма „Еразъм+“ е и по-отворена и поставя силен акцент върху насърчаването на социалното приобщаване, активното гражданство и толерантността. За тази цел е предоставена по-голяма финансова подкрепа от всякога за участниците, които разполагат с по-малко финансови средства, и за тези със специални нужди. За 2016 г. бяха поети задължения за още 13 милиона евро за финансирането на проекти, свързани с въпроси като социалното приобщаване на малцинствата, мигрантите и други групи в неравностойно социално положение.

Чрез програмата бяха засилени също така инициативите за подобряване на перспективите за заетост на младите хора и за улесняване на прехода от образование към заетост. Това доведе до увеличаване на възможностите за стажове и чиракуване по линия на програмата.

Испания, Германия и Франция все още са най-предпочитаните от студентите дестинации

В отделен доклад Комисията публикува днес и статистически данни за мобилността на студентите и персонала през последната академична година (2013—2014 г.) на предходната програма „Еразъм“ в областта на висшето образование, която е част от Програмата за учене през целия живот. Данните показват, че в нея са участвали рекорден брой студенти (272 000) и персонал (57 000) в сравнение с всяка друга предходна година. През 2013—2014 г. Испания, Германия и Франция продължават да са трите най-популярни дестинации за образование и обучение в чужбина за студентите по програмата „Еразъм“.

Освен това в новото проучване за регионалното въздействие на програмата „Еразъм“ се потвърждава, че участието в студентски обмен по линия на „Еразъм“ значително подобрява шансовете на младите хора да си намерят работа на висококачествени ръководни длъжности, като това е особено вярно за студентите от Южна и Източна Европа.

Програма „Напред“ за индиректно нисколихвено финансиране на българския бизнес

ББР подписа днес първото споразумение за партньорство по новата програма за индиректно кредитиране на българския бизнес - „Напред“. По силата му Българо-американската кредитна банка ще получи ресурс до 25 млн. лева. Фирмите-кредитополучатели ще имат достъп до финансиране при максимален годишен лихвен процент в размер на 3M EURIBOR + 4,2%. Максималният размер на заемите е 3 млн. лева. Предвижда се като допълнително улеснение, кредитополучателите да предоставят не повече от 110% обезпечения по полученото финансиране.

ББР е готова да предостави на търговските банки, заявили интерес към Програмата, ресурс в размер до 150 млн. лева за последващо инвестиционно и оборотно кредитиране. При успех на инициативата бюджетът й ще бъде увеличен до 350 млн. лева. Финансовият ресурс ще се използва за отпускане на дългосрочни нисколихвени оборотни и инвестиционни кредити за микро-, малки и средни фирми. ББР ще гарантира плащането и на до 30% от
главниците по предоставени от търговски банки кредити.

Програма „Напред“ е първата инициатива на ББР, в която банката участва както във финансирането, така и в споделянето на риска на банките-партньори при кредитирането на МСП. Това е предпоставка търговските банки да могат да поемат повече риск при отпускането на кредити за българския бизнес.  По програма „Напред“ се предвижда във формираните от търговските банки портфейли да могат да се включват и вече предоставени инвестиционни кредити в райони с висока безработица, или вследствие на които е реализирана инвестиция, осигурила и поддържаща поне 30 работни места за срока на кредита.

http://www.bbr.bg

KfW официално потвърди интерес за финансиране на ББР по Националната програма за енергийна ефективност

Българска банка за развитие и немската KfW подписаха официално Писмо за намерения за финансиране на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Това се случи в рамките на Германо-българския съвет за коопериране, който се състоя днес в Берлин.  Писмото, с което ББР и KfW формализират интереса си за сътрудничество по проекта, предвижда размерът на заема да е 100 млн. евро, като средствата ще стимулират малки и средни предприятия в България. Очаква се преговорите да бъдат финализирани до края на ноември т.г.

До момента Българска банка за развитие (ББР) е получила одобрение от международни партньори за 400 млн. евро за целево финансиране на Националната програма за енергийна ефективност. Средствата са осигурени от Европейската инвестиционна банка – 250 млн. евро и Банката за развитие към Съвета на Европа, която ще предостави 150 млн. евро за реализация на инициативата. С подписването на договор за финансиране с KfW ще бъде набран пълният ресурс, необходим за изпълнението на програмата.

KfW е официален партньор на ББР от 2001 г., като досега българската държавна банка ползва успешно ресурс за финансиране на бизнеса на обща стойност 33 млн. eвро.

Banner 468 x 60 px