Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Белинташ пази съкровище

В Родопите се намират много уникални тракийски светилища. Едно от най-мистичните към което сме се запътили е Белинташ - място за черпене на енергия. Усещаш я в момента, в който кракът ти стъпи там. Множество спорове и легенди са свързани с това място. Няма единодушие нито за правилното му наименование, нито за значението на името му, както и дали тук е място за зареждане с енергия, площадка за кацане на космически кораби или вход към мистичната страна Шамбала. И ето ни в Белинташ -  Източните Родопи между селата Мостово и Врата на 1225 метра надморска височина. Това е абсолютно равен скален масив с дължина около 300 метра и ширина около 40 метра. Стените на скалата са отвесни и изчакването догоре става по специално монтирана желязна стълба. Горната площадка на скалата е равна, а на нея са издълбани симетрично отвори, стъпала, улеи и наши. Според изследователите  те представляват съвсем точна карта на звездното небе. Учените твърдят, че в древостта тук се е намирала огромна астрономическа обсерватория. Интересни са и трите издълбани кладенеца. Те са с диаметър повече от метър и дълбочина около два метра. Все още не е доказано дали са служели само за събиране на дъждовна вода или в тях са се извършвали специални ритуали. Според изследователите мястото е било светилище още преди седем хиляди години. По-късно Белинташ е тракийско светилище, посветено на бог Сабазий. Като доказателство на това твърдение изследователите дават намерената в района сребърна плочка с образа на бог Сабазий. През IV век светилището престава да съществува. Има много спорове за името на мястото. Според едни правилното произнасяне е Беланташ, а според други Беленташ. Най-разпространеното наименование обаче е Белинташ.

Няма единодушие и за значението на името, едни твърдят, че означава “камъкът на Христос”, други “камъкът на войната”, а трети - “камъкът на познанието”. Последното твърдение като че ли звучи най-достоверно, като се има предвид, че мястото наистина крие много духовни знания. Странни неща се случват на Белинташ. Платото е силно магнитно поле и стрелките на компасите се объркват. А в деня на равноденствие, ако се гледа от горната площадка, първият слънчев лъч се показва точно над отсрещния Сини връх. Много интересни легенди и вярвания са свързани с мястото. Най-популярната се разказва от местните. Според думите им в дълбока древност водите на потопа стигнали дотук и Ной спрял кораба си пред скалите и го завързал за една от тях. Интересното е, че наистина и до ден-днешен в скалата се вижда издълбан кръг като халка за привързване на огромна лодка.

Повечето от хората, които идват тук, са запленени от природата, от уникалността на мястото, но най-вече от странните преживявания, които им се случват. Някои твърдят, че са изпаднали в духовен транс, други, че са общували с по-висши същества, а трети описват, че са достигнали истинско просветление. Тук се стичат хора от цялата страна, за да изпълняват ритуали за пречистване и презареждане на организма. В скалата на няколко места има вдлъбнатини, около които са маркирани с дълбоки отвори четирите посоки на света. Смята се, че ако човек застане в определена последователност и за определено време във всяка една от тези вдлъбнатини, ще се пречисти и презареди. Някои изследователи пък смятат, че Белинташ е служил като площадка за кацане на космически кораби и че ямките в скалите са следи именно от тях. Други легенди говорят, че в скалите има скрито голямо съкровище. Стотици иманяри са идвали да го търсят, но никой не е открил нищо материално. Може би съкровището, за което се говори в легендите, е духовно познание и ще се разкрие само пред тези, които са дорасли за него.

 

Дяволският мост на река Арда

Разказват, че в миналото Арда била могъща и буйна река. Камъните под древния мост са безспорно доказателство за това. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали всичко, направено от хората. Дошло време, когато строителите решили да се откажат, приемайки, че мястото е прокълнато. Тогава с неосъществимата задача се заел млад майстор. Той бил готов, да вгради сянката на любимата си невеста в темелите на моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на строежа, но срещу това му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен, младият майстор трябвало да изобрази лика на Сатаната. Изображението трябвало да бъде едновременно видимо и невидимо, да можело да се докосне и въпреки това да не е материално. Даденият срок бил 40 дни. При неизпълнение на уговореното Лукавият щял да вземе душите на майстора и невестата му. За почуда на всички, включително и на Дявола, зидарят изпълнил всички условия в срок. Скоро след това обаче се споминал и тайната на строежа му останала неразкрита. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим вече 500 години, а злокобният образ наистина съществува.
Голяма загадка си остава образът на Дявола. Според последните разработки обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи точно тази, малко известна легенда, която се оказва ключов фактор за разгадаване мистерията на здравината му. С дълги фотографски опити един журналист разкрива тайната на образа. Ликът, който ту се вижда – ту изчезва, който може да се докосне, а всъщност не е материализиран, е… скалата във водата, точно под централния свод. Тя е отсечена наполовина, а другата половина е отражението й във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е идеално огледално отражение. Образът на Дявола се вижда само в един момент от деня – средно в интервала между 11.00 и 12.00 ч. Тогава позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, образуват окръжност.
Дяволският мост е построен в началото на 16 век по заповед и желание на султан Селим I като част от път свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море.
Наричат го още Шейтан кюприя (от турски) на река Арда и се намира в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино близо до село Дядовци. Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.
На 24 февруари 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата.
На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа.

 

Banner 468 x 60 px