Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Пчелите - барометър на екологичното неравновесие

Грижата за развитието на пчеларството ще е малък реверанс към опазването на хармонията в природата.

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед... и това са две гърненца с мед. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. Единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела. А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!

Този цитат от „Мечо Пух” убеждава колко вкусно нещо е пчелният мед и колко важни са пчелите, за да го има. Жалко, че добре познатият приказен герой, любим на поколения пораснали деца, свързва пчелата единствено с меда. Ако английският писател Алън Милн беше стигнал и до опрашването, вероятно хората в Европа по-лесно щяха да разберат защо пчелите са тъй важни за екологичното равновесие в природата. В САЩ отдавна са осъзнали незаменимия им принос за опрашването и там се заделят огромни средства за това.

Екосистемна услуга

Пчелите събират мед, но те са естествените опрашители на растенията и затова пчеларството има нужда от ежегодно подпомагане. Пчелите извършват опрашване на растенията, а това е основна екосистемна услуга, за която трябва да се плаща, уверяват пчеларите в България. Безразборното пръскане, което фермерите правят, води до гибел на много пчели и до опразване на кошерите. А няма ли пчели, ще изчезне разнообразието от плодове, зеленчуци и билки, които са ни природен дар, благодарение именно на опрашването, обясняват пчелари.

В задънена улица

Масираното третиране на земеделските култури с различни химически вещества води до унищожаване както на питомните пчели, така и на дивите опрашители, като пеперуди, бръмбари и най-различни други насекоми. А близо 85% от растенията се опрашват благодарение на тях. Останалата малка част от житните растения се опрашват от вятъра и там пчелите не са фактор..”Монокултурното земеделие обаче започва да взема връх и огромни територии са засети с една и съща култура. В алчността си да получат субсидии, някои фермери разорават необработваеми площи с билки и дива растителност, ливади и мочурища, които са местообитание на дивите опрашители. Сеят се посеви, които никой после не прибира, но получава субсидии. Това е грешка на европейската селскостопанска политика, която не си е дала сметка за вредите, които се нанасят в стремежа да се отчетат повече засети площи”, обяснява Илия Цонев, зам.-председател на Конфедерацията на българските пчелари.

Заплахи

Неоникотиноидите се смятат за масовия убиец на пчелите, те влияят върху тяхната нервна система и им причиняват парализа или смърт. Така се стига до отслабване на кошерите и да намаляване броя на пчелните семейства, а оттам и на добивите на пчеларите. „Затова предлагам да бъде поискано от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) да извърши научни изследвания заедно с други компетентни агенции на ЕС на всички вещества и фактори, които застрашават здравето на пчелите”, настоява евродепутатът Момчил Неков, който след Мария Габриел пое опека над развитието на пчеларството.

Редица болести също причиняват висока смъртност сред пчелите и е време ветеринарната наука в страната да започне да получава адекватна финансова подкрепа, за да оказва по-надеждна помощ на пчеларите в тази неравна битка.

За проблема глух

Години наред не се намери цялостно решение за неволите на пчеларите. Мъчи ги пръскането в нерегламентирано време и с нерегламентирани препарати, ниските изкупни цени им извиват ръцете, фалшивият мед подбива пазара, в допълнение миналата година бяха и лошите климатични условия, които бяха причина за изключително ниските добиви. А за опрашване никой не им плаща. Биопчеларството също забуксува. Затова мине се не мине, пчеларите излизат на протест. Тази есен те настояваха да се уреди субсидиране за сектора в новата Обща селскостопанска политика след 2020 г., както да се въведат директни плащания за всяко регистрирано пчелно семейство и криминализиране на отравянията на пчели.

Комуникация

Секторът има нужда да бъде чут. Протестите са само знак, че е налице  проблем с комуникацията. „Основната роля на пчелите в селското стопанство е опрашването, а медът е вторичен продукт от тяхната дейност. Това означава, че трудът на пчеларите трябва да бъде оценяван и овъзмездяван справедливо за тази услуга. Опрашването трябва да се добави при определенията, които ще се формулират в стратегическите планове по Общата селскостопанска политика и в схемите за климата и околната среда”, реагира Момчил Неков. Но дали колегите му в Европарламента ще го разберат, предстои да видим.

Хармония

Пчеларството е хоби за мнозина, за други то е малкият бизнес, който дава препитание на техните семейства. Но то не е незначителен сектор, тъй като е фактор в развитието на земеделието, освен това влияе на екологочичното равновесие и е барометър за състоянието на природата. Грижата за подема на пчеларството ще е малък реверанс към опазването на хармонията в природата.

Числата говорят

- В Европейския съюз има около 17 млн. пчелни кошера и към 600 000 пчелари, произвеждащи около 250 000 т мед годишно.

- Значението на сектора е много по-голямо, тъй като 84% от растителните видове и 76% от производството на храни в Европа зави от опрашването чрез пчели.

- Произведената по този начин икономическа стойност в ЕС, изчислена на 14,2 млрд. евро годишно, надхвърля многократно стойността на произведения мед. 

https://www.economic.bg

 

ДНЕС СЕЛО БАЧЕВО ОТБЕЛЯЗВА СВОЯ ПРАЗНИК –ТОДОРОВДЕН

Тодоровден е един от най-големите и най-атрактивно отбелязвани празници в с. Бачево, община Разлог. На този ден Българската православна църква почита името на Св. Тодор Тирон. Той е покровител на конете, а празникът е известен още като Конски Великден, Конски празник, Тудурица/Тодорица. Тодоровден се празнува в съботния ден от първата седмица на Великия пост.

Празникът, събира множество туристи от цялата страна и чужбина, а жителите на селото извършват с гордост редица ритуали, посветени на Тодоровден. По традиция празникът започва със Света литургия в църквата "Свети Димитър" за здраве на жителите и конете. Следва обичаят по захранване на конете със захар, царевица, пшеница, сол и чесън на площада в селото. В местността „Власовица“ всяка година се провеждат конни надбягвания и надтегляне с коне.

Приветствия по случай Тодоровден отправиха кметът на община Разлог инж. Красимир Герчев, д-р Емил Тончев - народен представител и кмета на с. Бачево г-жа Росица Чатлабашева.

Празникът уважиха още д-р Мария Копанарова - председател на ОбС-Разлог, зам.-кметът по социалните дейности инж. Венцислав Гърменов, кметове на населени места, общински съветници.

В тържествената програма взеха участие и самодейците от Народно Читалище „Самообразование 1928“ – село Бачево.

 

Десетима богати хора, които няма да оставят парите си на своите деца

Техните наследници няма да се радват на щедро наследство

Да имаш богати и известни родители може да е стресиращо. Често децата може да се чувстват засенчени от постиженията на родителите си и да не са в състояние наистина да изградят свой собствен път в живота.

Разбира се, децата на богатите и известните имат доста повече възможности, отколкото наследниците на обикновените хора. Като щедрото наследство е само една от тях.

Но не и за децата на тези десетима от най-богатите и известни хора в света, които смятат да не оставят своите големи състояния на децата си.

Вижте списъка:

1. Бил Гейтс

Бил Гейтс е един от онези милиардери, които възнамеряват да дарят огромната част от богатството си и да оставят съвсем малко за своите деца.

2. Уорън Бъфет

Друг известен милиардер филантроп – Бъфет, също обеща да раздаде 99% от богатството си за благотворителност. Разбира се, ако децата му наследят дори 1% от неговите 82 милиарда долара, това има дава значително добро бъдеще.

3. Майкъл Блумбърг

Блумбърг също обяви, че децата му ще бъдат по-добре, без да наследят неговото гигантско състояние от 56 милиарда долара. В писмото си за дарителската инициатива The Giving Pledge, той казва: "Ако искате да направите нещо за децата си и да покажете колко много ги обичате, най-доброто нещо е да подкрепите организации, които ще създадат по-добър света за тях и техните деца. "

4. Пиер Омидияр

Пиер Омидяр, основател на eBay, обяви, че ще дари цялото си богатство, преди това да стане модерно сред милиардерите. "Няма нужда да държите тези пари, когато те може да се използват днес, за да помогнете за разрешаването на някои от най-трудните проблеми в света."

5. Джордж Лукас

 

Създателят на „Междузвездни войни” е натрупал лично богатство от 5.4 милиарда долара и е решил да дари по-голямата част от него за образователни инициативи а не на четирите си деца.

6. Тед Търнър

 

Търнър, който винаги е бил природозащитник, основава фондацията „Търнър“ през 1990 г. като начин децата му да продължат работа за тази цел. През 1997 г. той основава и Фондация на ООН с 1 милиард долара капитал, а в писмото си за Giving Pledge той прави друг вид обещание: "В момента на моята смърт, почти цялото ми богатство ще е отишло за благотворителност."

7. Саймън Кауъл

Създателят на формати като American Idol и X Factor може да не е милиардер (с 570 милиона долара чисто богатство), но смята, че богатството не трябва да да бъде предавано на децата. Вместо това, той планира да го остави за благотворителност.

8. Кевин О'Лиъри

Звездата от Shark Tank не иска децата му да пропуснат този всемогъщ мотиватор, когато става въпрос за изкарване на пари: Страхът. Но явно няма нищо против неговите внуци и правнуци да го пропуснат, тъй като е основал за тях доверителни фондове.

9. Джеки Чан

Най-голямата съвременна кунг-фу звезда буквално рискува живота си, за да натрупа своето богатство от 370 милиона долара. Но казва, че не го е направил, за да може синът му да очаква с нетърпение да наследи всичко. Чан казва пред пресата: "Той може да си изкара собствени пари."

10. Гордън Рамзи

Известният готвач Гордън Рамзи няма да остави на децата си голямо наследство, но дори не им позволява скъпи ресторанти и първа класа в самолета, за да не ги глези.

https://www.economic.bg

Как ще се отрази Brexit на икономиката на ЕС?

Наближава 12-ият час на 29 март – часът, който се очаква да отбележи прецедент в историята на ЕС.

С наближаването на 12-тия час на 29 март – часът, който ще отбележи (освен ако не бъде договорена отсрочка) първия случай в историята на ЕС, в който държава напуска политическия блок – Brexit ще заема все по-голяма част от публичния дебат, не на последно място заради многото неясноти, които го заобикалят. Относително ясно е обаче как ще изглежда икономиката на ЕС след отделянето на Великобритания, тъй като скоро след референдума Евростат формира отделна статистическа единица[1], която включва всички останали страни членки. Именно разликите между основните икономически показатели с и без Великобритания ще разгледаме тук в опит да прегледаме колко губи икономиката на ЕС след напускането на един от най-богатите си и икономически развити членове.
Най-подходящата отправна точка на прегледа е брутният вътрешен продукт. Номинално през 2018 г. според данните на Евростат общият БВП на ЕС е били 14,5 трилиона евро, а този на Великобритания – 2,16 трилиона евро, което я прави третата най-голяма икономика в ЕС.. В динамика Великобритания е допринесла с повече за общия ръст на икономиката на ЕС от повечето европейски държави, като преизчислен назад, ръстът на БВП на ЕС-28 спрямо 2010 г. е бил 12,8% спрямо 12,2% след изваждането на Великобритания от сметката; това най-вероятно е резултат от различната скорост на възстановяване от кризата на отделните страни-членки. Въпреки това, ЕС, взет заедно, ще запази своето второ място по БВП в света, но ще се придвижи доста по-близо до нареждащия се на трето място Китай. Графиката по-долу представя динамиката на общия БВП на ЕС през последното десетилетие, съпоставен с преизчислената стойност без Великобритания. Видно, отношението между тях остава почти едно и също през последните години.
 
Липсата на Великобритания ще се чувства силно и във външнотърговската статистика. Към 2018 г. износът на Великобритания е бил на стойност общо 409 милиарда евро, което я поставя на пето място след Германия, Франция, Италия и Холандия[2]. Специално що се отнася за износа извън ЕС Великобритания отговаря за над 15% от него. С други думи, след Brexit съществува известен риск от затваряне на търговията в рамките на ЕС, доколкото Великобритания е сред страните-членки, отворени повече към външни пазари. Неяснотите около бъдещия режим на търговия между ЕС и Великобритания също са от значение, особено що се отнася до урегулирането на границата с Ирландия, т.е. форматът на споразумението за Brexit до голяма степен ще предопредели обема на бъдещия стокообмен.
По-трудно е да се оцени влиянието на Brexit върху чуждестранните инвестиции в ЕС, тъй като страната днес е една от най-привлекателните, особено за капитали от страни извън ЕС. Политическата нестабилност обаче е сред факторите, които най-често влияят негативно на инвестиционните намерения, а и загубата на лесния достъп до европейския пазар със сигурност ще отвърне немалко инвеститори от Великобритания.
Не е без значение и загубата на значителен демографски потенциал – след Brexit населението на ЕС ще намалее (по данни за 2018 г.) от 512 милиона души на 446 милиона. Благодарение и на миграцията към Великобритания от страните от британската общност, тя е и сред страните с относително по-благоприятна структура и по-бавно застаряване. Трябва да имаме предвид, обаче, че в зависимост от новите режими за пребиваване на британски граждани в ЕС и на европейски граждани във Великобритания, най-вероятно Brexit ще е последван от значителна миграция през новите граници. Броят на европейските граждани, които днес работят във Великобритания, е над 1,2 милиона души, предимно от бившия Източен блок, чието оставане може да се окаже затруднено след Brexit.
От гледна точка на работната сила ЕС губи приблизително 31 милиона заети лица във възрастовата група между 15 и 64 години от общо 221 милиона заети, т.е. около 14%. Понастоящем Великобритания се радва на малко по-ниска безработица от средната за Европейския съюз - към 2018 г. преизчислената безработица за ЕС без страната би била 7,3% срещу средно 7% понастоящем. Далеч не е без значение и профилът на работната сила, като Великобритания има значително по-висок дял на заетите с висше образование от средния за ЕС, както и по-висок дял на населението в трудоспособна възраст с висше образование. Трябва да имаме предвид, обаче, че немалка част от фирмите във високотехнологичните и финансовите сектори търсят начини да се прехвърлят на континента заради неясното бъдеще след Brexit.
Бюджетът на ЕС също ще претърпи чувствителни изменения, тъй като Великобритания е четвъртият най-голям платец в него след Германия, Франция и Италия и е сред нетните донори на европейския бюджет. По груби сметки Великобритания внася около 20 милиарда евро, а взема обратно под формата на субсидии малко над 7 милиарда, съответно европейският бюджет ще загуби приблизително 5% от общия си обем, което от своя страна ще означава преструктуриране и на приходите (най-вероятно за сметка на най-големите донори днес, предимно Германия), и на разходите.
Този текст далеч не претендира за изчерпателност; изброените тук обстоятелства са само най-очевидните последствия от Brexit за икономиката на ЕС. Ако страната напусне ЕС в края на този месец, в следващите месеци със сигурност ще изплуват много и различни неочаквани ефекти, а пълна и обективна оценка на ефекта на оттеглянето на Великобритания ще можем да направим чак след години, когато се слегне прахта на политическата и икономическа битка.

https://www.economic.bg