Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Гайдарско надсвирване в село Гела успя да събере 10 хиляди души

Магическото родопско село Гела за пореден път успя да събере 10 хиляди души на Илинденския събор, който се проведе до параклиса св. Илия, и традиционния фестивал по “Гайдарско надсвирване”.

Село Гела се намира в Южна България – сърцето на Родопите, и по точно в област Смолян.

Кметът на село Гела, Николай Мелемов, беше човекът, който откри това прекрасно събитие. Той сподели, че за него е удоволствие и чест за 14-та година това място да събира толкова много хора, които искат да бъдат омагьосани от каба гайдите и родопските песни.

традиции
Той пожела на всички хора да се отдадат на прекрасните мелодии, които предстоят да чуят, а на участниците – успех в надпреварата, за да могат да впечатлят журито с председател е проф. акад. Милчо Василев.

В надсвирването взеха участие 50 гайдари, които бяха разпределени на 3 възрастови групи и всички с една цел – да огласят село Гела.

За награждаването на участниците присъстваха зам. кметът на с. Гела – Венера Аръчкова, председателят на журито Милчо Василев и кметът на с. Широка лъка Васил Седянков.

родопи

Те поздравиха за доброто представяне всички участници, като им пожелаха всяка година да продължават да се връщат на това уникално събитие. Добавиха, че българите трябва да пазим традициите в сърцата си и да учим децата си на тях. Те споделиха, че именно с празници като този гарантираме на традициите си тяхното безсмъртие.

Организаторите на това събитие са Министерството на културата, Община Смолян и Кметство Широка лъка.

Събитието буди голям интерес при хората, защото не само можеш да слушаш българска традиционна музика, но и да се наслаждаваш на прекрасните гледки, които ти предлагат Родопите.

dobrinovini.com

Етнографски комплекс 'Дамасцена'

Комплекс “Дамасцена” се намира в полите на Стара планина, в самото сърце на Розовата долина, непосредствено преди влизане в село Скобелево, на 4 км северно от главния път София-Бургас. Комплексът предлага изключително красив изглед към Средна гора, а непосредствената му близост до балнеоложкия комплекс в град Павел баня, дава възможност на посетителите в региона да съчетаят балнеоложкото лечение със запознаване с така характерното за този край розоварене.

Комплекс “Дамасцена” е собственост на Фирма “Дамасцена” и предлага:
Ресторант и бар с красива цветна градина и открит басейн
Етнографска сбирка с предмети от бита, използвани през 19 и началото на 20 век
Старинна гюлапана (стара инсталация за розоварене) отпреди 350 години
Съвременна инсталация (дестилерия) за производство на розово масло
Парк с декоративни рози
Места за отдих (беседки, алеи)



Тук туристите могат да се запознаят  с производството на етерични масла както по съвременните технологии така и с начина на производство от преди 350 години.

Заедно с това, всеки посетител може да тества различни видове етерични масла, да се запознае с тяхното предназначение, да разгледа музейната експозиция за производство на розово масло, както и етнографската експозиция от традиционни старинни занаяти, характерни за този край. Може да се разходи и почине сред красивите насаждения от декоративни рози, разположени в парка на комплекса.


Красивото разположение на чифлика, от който се откриват неповторими гледки едновременно към Стара планина и Средна гора, както и непосредствената му близост до огромна собствена розова градина, засята с маслодайни рози, кара всеки посетител да се наслади на всяка минута, прекарана тук, да отпочине и да се зареди с енергия.
Комплекс “Дамасцена” е отворен за посетители целогодишно.

 


Как възникна идеята да изградим етнографски комплекс ?


Много хора, посетили розоварната, искаха да наблюдават производството на розово масло, което е нещо уникално за страната и да научат различни факти, характерни за Rosa Damascena и за произвежданото от нея масло. Ние пък имахме нужната информация и решихме да я споделим, тъй като повечето източници са само за професионалисти.

 

Затова изградихме старинна дестилерия, наречена "гюлапана" която е направена така, както са се правели инсталациите за получаване на розово масло в Розовата долина още преди повече от 340 год. Посетителите на комплекса ще могат да наблюдават демонстрация на процеса на розоварене през целия сезон и ще усетят духа на старата традиция.



 

В близост до старата дестилерия, гостите на комплекса могат да разгледат и съвременната работеща дестилерия и да наблюдават процеса на розоварене повреме на неговия сезон. Новата инсталация работи също на принципа на водно-парната дестилация, но е изградена от големи съоръжения с по-голяма вместимост и са автоматизирани процеците на работа.
Тук, заедно с производството на розово масло се произвежда и розова вода, което се прави в края на кампанията, когато намалява количеството на розовия цвят.



Когато завършите вашата обиколка и се насладите на благоуханието на розите в градина на комплекса бихте могли да опитате традиционната гюлова ракия и похапнете в ресторанта, от който се открива невероятна гледка към Балкана и Средна гора.

visitcentralbalkan.net

ЗЛАТОГРАД – ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ПЕРЛА НА РОДОПИТЕ

 

.Навремето, когато терзийството било само мъжки занаят, на майстора не било позволено да докосва жената, за да й взима мерки за дреха, затова го правел по нейната сянкa.

Не помня друго място в България, за което приятелите да са ме насърчавали с толкова суперлативи: да се насладя на прекрасната природа край южния град, да си осигуря настаняване в Александровите или някоя от другите къщи с хотелски удобства в ареалния комплекс, да обиколя всички работилници, където грижливо, бод по бод и стъпка по стъпка се пазят и практикуват стари занаяти, да опитам непременно „въртяното” кафе и местните специалитети.

 Златоград е разположен на река Върбица и отстои едва на 2 км от гръцката граница и петдесетина – от Бяло море. Една от версиите за произхода на името му е за златистите отблясъци, в които се къпят белите къщи при залез слънце.

Най-емблематичната и легендарна личност за района е Делю хайдутин, защитник на поробените и угнетените, който загива от сребърен куршум, направен от открадната негова монета. Народът го възпява в десетки песни, а най-познатата сред тях – „Излел е” в изпълнение на родопския славей Валя Балканска, политна с „Вояджър” през 1977 г. към необятната Вселена като послание на земляните.

През вековете Златоград има бурна, трудна и често превратна история. В по-ново време е потърпевш от унизителния Берлински договор и се връща към пределите на България едва след Балканската война. Като граничен град не бе включен в ученическите ни екскурзии поради необходимостта от специално разрешение, т.нар. „открит лист”.

Едва с влизането ни в Европейския съюз се възвръщат позициите му на кръстопът. Сега си наваксва с голям интерес не само на българи и гости от съседните гръцки селища, но и от цял свят.

 

За града се заговори активно преди десетина години, когато тук отвори врати уникалният частен Етнографски ареален комплекс – първият и май единствен засега у нас.

 

Той е истински музей на открито и атмосферата му ни връща – в архитектура, интериори и занаяти – към българското Възраждане. Идеята за създаването му е на бизнесмена инж. Александър Митушев, патриот с трайни интереси в историята и археологията.

 

В сътрудничество с местната община и с подкрепата на  програмите ФАР и САПАРД многобройните къщи и работилници се реконструират, за да разкрият пред посетителя хилядолетната история на Златоградския етнокултурен район.

  

Старите занаяти „на живо”

Златоград и неговият етнографски комплекс са пълни с гости през лятото, но и меката родопска есен мами за посещение. В музея, където са експонирани историята и бита на местните хора, има сватбени носии, уникална колекция от чанове и древни артефакти.

 

Пресъздадени са цели стаи, в които може да се проследи автентично битът на българина. По-късно тръгваме на посещение из разпръснатите в комплекса работилници, които са пълни с красоти и са отворени целогодишно. Майсторите стопяват дистанцията, разказват за своите занаяти, показват последните си изделия. Научаваме, че тъкачеството е традиционно за района, а пъстрите плетива, шарените торбички, покривки и възглавници са любими покупки на чужденците.

 

Терзийската работилница е малък музей сам по себе си с колекцията от старинни шевни машини, аршини, ютии и черно-бели фотоси. Тук са опитни в изработването на традиционни носии, но и на стилизирани сценични костюми. Майсторките споменават, че тук се изработвали от аби и шаяци връхните дрехи, а ризите жените си гласели сами в домашни условия. Навремето, когато терзийството било само мъжки занаят, на майстора не било позволено да докосва жената, за да й взима мерки за дреха, затова го правели по нейната сянка. „На живо” виждам как се сплитат гайтаните, подмамена от отекващото по улицата ритмично тракане на чарковете. Техниката е същата като преди повече от сто години, а единствената отлика е задвижването – с електричество вместо водна сила. Пъстрите ширити обточвали дрехата върху тегелите и колкото повече били върху носията, толкова по-заможен бил собственикът й.

 

 

 При сарача самарите, юздите, оглавниците и хамутите от кожа и дърво се изработват, когато майсторът е седнал на „кончето”, а седлата се подпълват със слама или вълна, за да е по-удобно на ездача. В съседство са ножовете и камите, още един прелял с истории раздел от  местните занаяти. При майсторите грънчари всеки може да се обучи в основни умения за работа с глината, да изработи сам изделие и да получи сертификат за това.

 Тук има и любопитни реплики на предмети, намерени при археологически проучвания. Остава да посетим златаря, дърворезбаря и цървулджията. Всичко в етнографския комплекс се изработва близко до традицията и от натурални материали. С удоволствие си избирам „миндил” – ръчно тъкана родопска престилка за спомен и крехка керамична купа за ядки, а приятелите ми – кожени подплатени чехли за зимата. Избираме и няколко книжки от поредицата за Златоград, издадена също по инициатива на инж. Митушев. Опитваме златоградска баклава в местното кафене. Виждаме с очите си: уханната сладка напитка в джезвето кипва върху горещ пясък, а после се върти като на виенско колело върху таблата. На другия ден не пропускаме да посетим и близката църква „Св. Георги Победоносец”. Заедно със „Св. Богородица” това са най-значимите християнски светини в града, известни не само с ценните си икони и реликви, но и с първите килийно и взаимно училища.

 

Заредени и подмладени

Гостите на ареалния комплекс могат да избират през цялата година от пакетните цени за настаняване, храна и процедури. Популярни са офертите за уикенд или тази за 4 нощувки със закуски и вечери, като условието е да се ползва от понеделник до четвъртък. Има и 3-дневен СПА пакет с няколко процедури в оздравителния център към комплекса. Предлагат ни и цялостна програма за подмладяване на клетъчно ниво, редукция на телесно тегло и техники с биопродукти. Лекар дава индивидуални консултации и изготвя хранителен режим след обстоен медицински преглед. Налични са също детоксикация, антицелулитни масажи с природни продукти, вани и тангентор: всичко това, насочено към превенция и лечение на болестите на обмяната на веществата. Като научаваме и за лековитите води в района, веднага се замисляме за скорошен по-продължителен престой в Златоград.

Златоград е разположен недалеч от символичния гроб на Орфей в Татул, както и от свещения град на траките Перперикон, където древните вярвали, че след смъртта си техните царе се превръщали в посредници между боговете и обикновените хора и ги пазели и закриляли. Близостта до тези световно известни туристически обекти и идеалните условия за целогодишна почивка и културен туризъм в града, гарнирани с милото гостоприемство на местните хора, правят Златоград задължителна дестинация за всеки българин. Централният площад на града бе ударно променен и благоустроен от септември до празника на града на 21 ноември, рехабилитиран бе и градският парк, реконструира се спортният център и се строи закрита зала, подновява се ВиК мрежата в околните села.

А ако ви се прииска море – Егейското отстои едва на час път през новия граничен контролно пропускателен пункт Златоград-Термес-Ксанти, който бе изграден с европейски пари. Потокът на теристи неизбежно ще се засили, така че догодина ще трябва да правим резервациите си още по-отрано. Пътят минава през места, известни с минералните си бани от стари времена. Гърците пък засега идват през ГКПП "Маказа". Шосето е тясно и с много завои, но гледките си струват. С второто ГКПП и този отсек от тракийските ни земи ще стане толкова достъпен, колкото по времето, когато граница не е съществувала. 

Какво да видим в района?

Тракийско светилище при с. Добромирци

 

От Златоград се поема по главния път на изток, преминава се през с. Добромирци и вляво (на север, на около 1,5 км след селото) се виждат интересни скални форми. Паркирайте и продължете разходката пеша. Потърсете изсечени в скалата ритуални ниши, канали, басейнчета и олтари. Една канара наподобява фигурата на крокодил. Това са артефакти от траките, които са изграждали светилища в района. 

 Гъбата, лъва и слона

По пътя има още причудливи форми в песъчливите скали, споделят туристи по форумите. Продължете надолу по пътя и след 500 м ще видите вляво от шосето (на север) каменна гъба, висока около 3 м. При с. Каялоба, след моста на р. Върбица, спрете и погледнете към отсрещния бряг на реката. В скалата ще забележите очертанията на лъвска глава. С питане на местните ще намерите и Слона, през провиралото на който можете да минете за късмет и здраве.

Туристически обект за щрауси

 

След село Старцево, в местността „Белите камъни”, можете да научите повече за отглеждането на щрауси в импровизирания музеен кът и да видите прекрасни гледки към Западните и Източни Родопи. Домакините на ранчото вече не се занимават с директно отглеждане на екзотичните птици, но можете да наблегнете на конната езда.

 Текст и снимки Бойка Велинова

Фолклорът на планината омайва

Родопите са разположени на кръстопът, на който през вековете са се срещали, сблъсквали и преплитали различни култури, за да оформят една истинска мозайка от обичаи, вярвания и традиции, до която днес може да се докосне всеки.
Църковни камбанарии и минарета се издигат редом едни до други из родопските села, хората почитат задружно езически, християнски и мюсюлмански празници.
Много стари занаяти се практикуват и до днес, а старите родопски къщи впечатляват с майсторството и изкуството на своите строители.

Фолклорът на планината омайва с широтата и красотата си, в които е вплетена родопската душевност. Родопските песни са поетично съкровище, пълно с думи-бисери с чудна образност, богата емоционалност и унасящо равномерно ритмуване – като песен на гора. И не можеш да разбереш: планината ли пее или хората. Като самата планина са и родопски песни – с върхове и долове, волни и широки, песени – изповед.

Всяка родопска песен е изплакана и тогава е изпята. Тя е напоена с омайващия дъх на мащерка, риган и равнец, от нея се чува плисък на пълни харкоми, отварят се чемшир – порти, въздишат моми каматни, продумват уста медени … Неслучайно Иван Вазов нарече Родопа планина – “море от песни”. Редом до симфониите на Бетховен като мирно земно послание към други селения и цивилизации на космическата совалка Селинджер, лети и родопската песен “Излел е Дельо хайдутин” изпята от Валя Балканска.

Песните на родопчани – това са прегърнати гласове в словото, в мелодията и в гайдата. Най-традиционния родопски музикален инструмент е с родопчани и в делника и в празника им. За да изсвири песента си, родопчанинът създава своята уникална, минорна пентатоника – пет типични родопски тона като звукоред на прегърнати мелодични гласове.

Родопчани ценят и се гордеят със своите традиции. В село Широка лъка е създадено Средно фолклорно музикално училище, в което се учат деца от цялата страна. Възпитаниците на училището за народни инструменти и народно пеене, вече 30 години разпалват любовта към българския фолклор и продължават народните традиции. Прочутите ансамбли в гр. Смолян – “100 каба-гайди”, ДАНПТ “Родопа”, Детско-юношески фолклорен ансамбъл “Орфей”, както и многобройните самодейни състави към читалищата съхраняват и популяризират богатството на родопския фолклор в страната и зад граница.

фестивал, littlebg.com

www.rhodopeflowersfestival.org

Banner 468 x 60 px