Вход
обновено 8:36 AM EEST, Aug 19, 2018
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Нова дестинация за дигиталните номади

България може да създаде условия за ускорено развитие на високи технологии, иновации и изкуствен интелект, смята предприемачът Милко Памукчиев.

Дигиталната трансформация е необратим процес. Тя крие много рискове, но предлага и възможности. Особено за онези инвеститори, които успеят да открият добра ниша и да хванат силата на вълната, даваща предимство на първите.

В задънена улица

Когато се инвестира с „розов” поглед в бъдещето, обикновено скоро след това идва период на отрезвяване. Тогава например се разбира, че построеният хотел в сезонен курорт не е очакваната манна небесна. Банско стана утвърдена световна ски дестинация, но вече страда от презастрояването и от факта, че разполага засега с един-единствен кабинков лифт. Множество инвеститори за сравнително кратък период преобразиха малкото градче в голям курорт с огромна леглова база и туристите, които епизодично идват през уикенда да карат ски, не са достатъчни, за да я запълнят. „Проблемът е сериозен и неговото решение е като да се намери лекарство срещу рак”, коментира Милко Памукчиев, собственик на апартаментен комплекс „Снежна перла”. Според него всеки предприемач и инвеститор трябва да открие верния път за своята инвестиция към нейното ново бъдеще и да й вдъхне нов живот. Но как? За привличането на нова категория клиенти е необходимо да се предложат нови атрактивни продукти и нова визия.

Как да ни забележат

 

Канарските острови са се превърнали в своеобразна столица на дигиталните номади. Там са се събрали хора от цял свят, които намират отлични условия за живот и за работа. Според Милко Памукчиев Банско също има потенциал да се превърне в привлекателна европейска дестинация за дигитални номади и вече има такива хора, пренесли се там. Като цяло те търсят ниска цена на живот, екологична храна, чист въздух и добри възможности за работа от дистанция. Някои от фрийлансърите са регистрирали свои фирми в България, за да се възползват от ниското данъчно облагане. Необходимо е да бъдат намерени и убедени, че това наистина е тяхното място. Вниманието им може да бъде привлечено, например, чрез конференции и презентации, които да изострят любопитството им към новите възможности. Традиционните рекламни подходи едва ли ще ги накарат да излязат от зоната им на комфорт. „Ако видя реклама, която просто да ме кани да отида в Уганда, защото там ще живея много добре, ще я подмина, без дори да се замисля дали си струва”, коментира предприемачът. За да стане мисия възможна, реализацията на подобна идея трябва постепенно да се създаде среда, подходяща за дигиталните номади. Може да се канят бизнес ангели, които при наличие на обещаващи идеи биха проявили интерес за реализацията на новите продукти, които част от тези фрийлансъри ще създават тук.

Предимства

„Всеки сам трябва да намери начин да стигне до дигиталните номади. Той трябва да е подготвен да представи по достатъчно добър начин плюсовете. Не бива обаче да се говори, че тук е евтино, а фокусът трябва да е върху възможностите за реализация на идеите им и върху вече добре функциониращата екосистема с технологични и логистични възможности в страна членка на ЕС”, уверява Памукчиев. Според него условията позволяват и големи мултинационални компании да разположат тук свои служители и така да оптимизират разходите си. Тези хора ще имат прекрасна среда за работа и отдих – чист въздух, ски през зимата, летен туризъм, голф, минерална вода.

Ефектът на снежната топка

Районът около Банско и Разлог има огромен потенциал да се превърне в технологичен център. В Банско вече се създават коуъркинг пространства и колкото повече хора на технологиите дойдат тук да работят, толкова повече такива хора ще идват. Така ефектът на снежната топка вече сработва. Освен това покрай тях ще започват да пристигат и хора с най-различни професии, които ще се установяват и ще развиват разнообразни дейности.

Адаптация

Дигитална трансформация изисква предприемачите да пренастроят мисленето и бизнеса си. Българският пазар е малък и е добре предприемачите да търсят излаз на външни пазари. Който не успее по правилен начин да се адаптира, ще излезе от играта. Има огромни възможности за развитие и не трябва да се боим от настъпващите промени. В Париж в края на XVIII век е имало почти 30 000 носачи на вода и при навлизането на водопроводите те също са се страхували, че ще останат без работа.

С летящ старт

Дигитализацията обаче ще чертае новите разделителни линии. Вече се оформя нова прослойка, която Милко Памукчиев условно определя като дигитална аристокрация. Изкуственият интелект все по-осезаемо започва да навлиза и това според него поставя въпроса какво бъдеще се очертава за „естествения интелект” и за тези, които не са в състояние да влязат в крак с цифровата промяна. Отглеждането и образоването на един супер специалист в дадена област е скъп процес, който отнема поне четвърт век. Места като Силициевата долина се е превърнали в магнит на човешки интелект и страни като България неизбежно стават донори. Това е разбираемо, защото корпорации като Гугъл имат стратегии за развитие за 50 години напред, докато правителствата на държавите по света евентуално за хоризонт от 4-5 години. И ако все пак България не желае нито да изостава, нито да е в догонваща роля, трябва да създаде условия за ускорено развитие на най-перспективните сфери, свързани разработването на високи технологии, иновации, изкуствен интелект. Има инфраструктура, има и предприемачески дух, който може да се насърчи да влезе с летящ старт в дигиталната ера

https://www.economic.bg/bg/news/10/nova-destinatsiya-za-digitalnite-nomadi.html

Топ 10 места в Европа за снимки от високо

Чудите ли се кое да е следващото място, от което да направите невероятни кадри от високо?

Без съмнение, голяма част от удоволствието от всяко пътешествие е запечатването на най-прекрасните моменти с фотоапарат или камера, а дестинациите, които предлагат разнообразие от места с неповторими гледки, винаги заемат челни позиции в туристическите класации. 

Чудите ли се кое да е следващото място, от което да направите невероятни кадри от високо, за които да си спомняте и да разказвате дълго след това? Изберете следващата си дестинация според панорамната снимка, която можете да направите от съответното място, което ви показваме днес.
 


Куполът на катедралата "Св. Петър", Рим



Усещането да се изкачите на купола на най-голямата базилика в света - "Св. Петър" във Ватикана, чиято най-висока част стои на 136,57 м. височина, е наистина несравнимо. Куполът на църквата е дело на Микеланджело, продължено от неговите ученици. Вариантите да видите на живо най-страхотната панорама над Ватикана и Рим са два - да изкачите всички 551 стъпала пеша, или да ползвате асансьор до първо ниво и да изкачите оставащите 320 стъпала пеша. Таксата за удоволствието е 8 евро и е необходимо да отделите време за изкачването, но гледката гарантирано остава спомен за цял живот.



Площад "Микеланджело", Флоренция



Ако искате да направите най-добрата панорамна снимка на Флоренция с красивия мост Понте Векио, река Арно и величествената катедрала "Санта Мария дел Фиоре" с купола на Брунелески и кулата на Джото, непременно се разходете до площад "Микеланджело", намиращ се на левия бряг на реката, в района Олтрарно. Освен с гледката, архитектът Джузепе Поджи прави мястото впечатляващо и с поставените бронзови копия на скулптори на знаменития Микеланджело. Най-красивият маршрут до там минава по моста Понте дела Грацие, следвайки табелите и през прелестната градина на розите. Можете да посетите и заведението, намиращо се към терасата на площада и да изпиете едно ароматно италианско капучино, наслаждавайки се на красотата на града.
 


Камбанарията на площад "Сан Марко", Венеция



Камбанарията на базиликата "Сан Марко" на едноименния площад във Венеция е висока 98,6 м. и ви гарантира великолепен изглед към Венецианската лагуна, впечатляващите църкви наоколо и дори остров Мурано при слънчево време. През 1902 г. кулата се срутва поради щети от пропуквания, но за щастие няма пострадали. През 1912 г. е построена отново, вече с асансьор за щастие на туристите днес. Дизайнът на кулата вдъхновява редица архитекти по цял свят да създадат над 13 нейни копия в Хърватия, Словения, САЩ, Австралия, Германия, Китай, Испания, Русия и др. Таксата за посещение е 8 евро.


Площад "Палаис", Монако


Площад "Палаис", намиращ се в най-старите части на Монако, е емблематичен, тъй като през 1191 г. на това място се строи първата генуезка крепост, която през 1297 г. е превзета от Франсоа Грималди, преоблечен като монах, а по-късно е превърната в луксозен дворец на фамилията Грималди. Благодарение на височината на скалата, на която е построен площадът, от него се откриват невероятни гледки към хълмовете на Монако, застроени с най-модерни небостъргачи, лъскавите пристанищата на Монако и Монте Карло и целия залив. 


Часовниковата кула, Прага

Кметството в Прага в Стария град е основано през 1338 г., като седалище на администрацията, а най-старата част от комплекса е готическатa кула с уникалния астрономически часовник, известен с 12-те апостола, които се появяват на всеки кръгъл час. Благодарение на централното си разположение в историческия център, изкачването до панорамната площадка на кулата, която отстои на 41 м. височина, ви гарантира страхотно усещане и невероятни гледки към целия стар град и най-известните забележителности на Староместкия площад. Входната такса за изкачването е 250 чешки крони, а най-запалените пътешественици могат да доплатят и за тур с местен екскурзовод на английски език.

 

Рибарските кули, Будапеща

Рибарските кули в Будапеща символизират 7-те маджарски племена, които поставят началото на унгарската нация преди повече от 10 века. Кулите са построени през 1905 г. и са част от списъка за Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Невероятната им архитектура и осветление ги правят подходящи за страхотни снимки както през деня, така и вечер, а височината от 157 м. ви гарантира живописен изглед към река Дунав и отсрещния й бряг със сградата на Парламента. По-голямата част от кулите могат да бъдат посетени свободно, а веднъж след като сте се изкачили до тях, не пропускайте да разгледате и църквата "Св. Матяш", кръстена на нейния най-значим мецанат, крал Матяш, срещу входна такса от 1500 унгарски форинта.

 

Иа, Санторини

Малкото градче Иа, с площ от само 19 кв. км и население от около 800 души, е най-любимата дестинация на всички почитатели на фотоапаратите на Санторини, тъй като е най-високата точка на острова и предлага най-добрите възможности за снимки. Очакват ви очарователни кадри на фона на вулканичните скали, заобикалящата ви архитектура в цикладски стил, с доминиращ бял цвят на сградите, църквите със сини куполи и червено-кафявия залив Амоди. Непременно отделете време за няколко фотоса с любимия човек на фона на "най-красивия залез на планетата", както е наричан залезът в Иа. Градчето е прекрасна възможност да изпиете освежаваща напитка в някое от многобройните кафенета или да закупите подарък за спомен за вас или близък човек.

 

"Преобрежение Христово", Метеора

Уникалната по рода си местност се намира в плодородната Тесалийска равнина, на около 20 км от град Трикала и привлича огромен брой туристи. Подгответе се за неповторими гледки към монолитни скални формации, наподобяващи "метеорити", откъдето идва и името на района (в превод: „висящи във въздуха“). Споени от различни по размери речни камъни, скалите са променяли формата си вследствие въздействието на течащи води, носени седименти, температурни амплитуди, ветрове и природни катаклизми. Подгответе фотоапаратите си през цялото време, а най-вече при посещението на най-големия манастир "Преобрежение Христово". Той се намира на най-високата точка в комплекса, на 600 м. височина и разполага с няколко панорамни площадки с различни гледни точки. 

 

Плитвичките езера, Хърватия

Национален парк "Плитвички езера" се намира в Източна Лика и е най-обширният национален парк в Хърватия, част от списъка на ЮНЕСКО за световни природни наследства. Затаете дъх при срещата си с 16 на брой, стъпаловидно подредени проточни карстови езера, свързани с каскади от неповторими водопади и пещери. Водите са със забележителен светлосин цвят, вследствие на създалия се шуплест варовик и варовикова кора над подводната растителност. Всяко кътче в парка е подходящо за чудесни снимки, но най-впечатляващият кадър ще заснемете в самия край на разходката си от високо, вървейки през планинския път наобратно.

 

"Свети Йоан Канео", Охрид

Предполага се, че правословната църква "Свети Йоан Канео", известна още като "Свети Йоан Богослов", датира от края на 13 в. и е била главна църква на разрушен от османците манастир.  Според местна легенда в тази църква е венчан българският цар Иван Асен II, и затова според тогавашните обичаи едната от трите врати на църквата - северната, през която е излязъл царят, е зазидана по-късно. Църквата се намира на брега на Охридското езеро и е подходяща за снимки от всякакъв характер, но най-изключителните фотоси ще направите от хълма над нея, откъдето се открива уникална гледка както към нея, така и към цялото езеро като фон.

https://www.economic.bg/bg/news/10/top-10-mesta-v-evropa-za-snimki-ot-visoko.html

Джаз фестивала в Банско е в своя разгар

След тържественото откриване на 21-то издание на Банско Джаз Фест, на което присъства лично председателят на Народното събрание, Цвета Караянчева, музикалните вечери в планинския град вървят с пълна сила.Резултат с изображение за Джаз фестивала в Банско е в своя разгар

На сцената на едно от най-значимите културни събития на Балканите, рамо до рамо с най-добрите български изпълнители, се изявяват джаз групи и изпълнители от цял свят. Феноменът в родната музика Петя Буюклиева и българският Франк Синатра – Васил Петров, вече зарадваха публиката с изпълненията си. Durty Purchase, Асид Фолк Файв и Indigo Kids, са другите родни попълнения в програмата на форума. Почитателите на джаза чуха за пръв път у нас Биг бенд „Нишвил" с диригент Владан Караджов от Сърбия. Музикантите пристигат от Ниш, а оркестърът носи името на известния фестивал, който всяко лято събира елитни джаз изпълнители от цял свят. Те веднага завладяха сърцата на публиката със своето невероятно присъствие на сцената под звездите. Прекрасните вокалисти на бенда допринесоха за настроението на любителите на джаза.Резултат с изображение за Джаз фестивала в Банско е в своя разгар

Сред участниците са и атрактивните изпълнители от Jive Aces от Великобритания, NATO Jazz Combo от Белгия, Камелия Тодорова и Станислав Арабаджиев от България, известните Gipsy Kings by Paco Baliardo и други.Резултат с изображение за Джаз фестивала в Банско е в своя разгар

Последната съботна вечер е отредена на австрийския бенд Джук Джойнт Роялс, американците Омар Хаким и Рейчъл Z и младата фурия, в чиито вени тече музика – Рут Колева. Обявената за най-влиятелната българска певица в социалните мрежи, тя идва със своя бенд, с който осъществява турне в Азия и Европа.jazz-005

Фестивал на фолклорната носия - Жеравна

Международния Фестивал на фолклорната носия в Жеравна

Фестивалът е създаден е през 2008 година по идея на Христо Ив. Димитров – продуцент, хореограф и режисьор на Национален фолклорен ансамбъл „Българе”. Атрактивната им сватба с фолклорната певица Албена Вескова през 2005 г. в местността Костина край с. Рибарица по старинен български обичай, на която младоженците и присъстващите 400 гости са с български народни носии, има широк позитивен отзвук. Това мотивира създателя на „Българе” с помощта на неговите партньори Ян и Елена Андерсон, на тогавашния кмет на Жеравна Лъчезар Германов, бизнесмените Георги Манев и Калин Григоров, както и на други съмишленици, да организира много по-мащабно събитие, което да дава възможност на всеки желаещ поне за три дни в годината да облече българска носия и се откъсне от цивилизацията, като направи скок век и половина назад във времето.

Основен организатор на фестивала е създадената от Христо Ив. Димитров и семейство Андерсон Фондация „Българе”. Съвместно с марката „Бона фиде”, Община Котел и Кметство Жеравна, Фондацията организира ежегодния международен Фестивал на фолклорната носия, чието първо издание е през август 2008 година. Неизменен домакин на фестивала през годините е екипът на Национален фолклорен ансамбъл „Българе”. Фестивалът е частна инициатива и се издържа благодарение на приходите от входната такса и от дарения. Всяка година десетки дарители и медийни партньори допринасят за успешното провеждане на родолюбивата инициатива в Жеравна.

Традиционни спонсори на фестивала от самото му създаване са Ян и Елена Андерсон, Георги Манев и Калин Григоров. Всяко издание се осъществява с подкрепата и на десетки други дарители.

Архитектурният резерват Жеравна е избран от Христо Ив. Димитров за център на фестивала. През 2008 г. е сключен 30-годишен договор с Община Котел за ползване на част от местността Добромерица край селото за място на събитието. Фестивалната територия е обособена сред боровата гора на хълма Добромерица. Фестивалът е тридневен /петък, събота и неделя/ и се провежда в предпоследния уикенд на месец август, като датите му са подвижни всяка година.

Участието в този фестивал е доброволен акт и желаещите да се включат в него старателно спазват задължителните изисквания за провеждането му. С цел да се придаде възможно най-пълна автентичност на обстановката и максималното й приближаване до българския бит отпреди 100-150 години, действа строг фестивален правилник.

Главното изискване за прекрачване във фестивалната територия е да сте облечени във фолклорна носия. Забранено е внасянето и ползването на редица предмети от съвременния живот, както и на изделия от пластмаса. Ползването на мобилни телефони е разрешено само на определено за разговори място. През първите два дни категорично е забранено заснемането с камери, фотоапарати, мобилни телефони и др. Право на това имат само акредитирани медии и фотографите на фестивала. Всеки посетител може да се обърне към последните за лични снимки, до които ще получи безплатен достъп в сайта www.nosia.bg 20 дни след фестивала.

Стремежът на организаторите е постигане на типичната атмосфера от годините на националното ни Възраждането в името на едно необикновено преживяване, богато на приятни емоции и оставящо незабравими спомени.

„Фестиваленъ вестникъ” излиза от 2010 г. като безплатното информационно издание на фестивала, включващо програмата му, правилника за провеждане, актуална информация, текстове с патриотични акценти, както и развлекателни страници. Вестникът е от 8 страници и се издава от Фондация „Българе”. Екземпляр от вестника получава с влизането си всеки гост и участник във Фестивала на фолклорната носия.

 

Правилник на фестивала

Задължително е:

• Всеки желаещ да присъства на фестивалната територия задължително трябва да е облечен във фолклорна носия /автентична, сценична или стилизирана/. Мъжете може да са и с войводски или четнически облекла, както и в старинни военни униформи и оръжия. Допускат се и облекла от самото начало на ХХ век, също и свещенически одежди. Разрешени са и фолклорни носии, традиционни за други народи и държави. Ако не сте могли да си осигурите носия, при входа на фестивала можете да си закупите или получите под наем;
• За посетители входът за фестивалната територия е с пропуск, чиято стойност е 25 лева общо за трите фестивални дни. За деца до 7 години входът е безплатен, а от 7 до 14 години е 10 лева. Пропускът представлява гривна, която задължително се носи през трите дни и се предявява при всяко влизане;
• Входната такса не включва консумация на храна и напитки, както и осигуряване на фолклорна носия. Също така организаторите не поемат ангажимент за осигуряване на нощувки в квартири в Жеравна и околността. Осигурено е безплатно ползване на палатковия лагер, чиято територия е обезпаразитена и са осигурени ток, вода и тоалетни;
• Участниците в прегледа на автентичния фолклор и съпровождащите ги организатори не заплащат входна такса. Същото важи и за гостите – участници в програмата, официалните гости, дарителите и медийните партньори;
• Дарителите и официалните гости се настаняват в обособен за тях „Войводски кът” и са обект на специално обслужване;
• Жителите на Жеравна се освобождават от входна такса. Жителите на град Котел заплащат такса от 10 лева. Жителството си удостоверяват с лична карта при влизане;
• Представители на медиите се допускат в качеството си на журналисти само при предварително одобрена акредитация. Журналистически екипи с акредитация влизат като такива при персонално легитимиране с журналистическа карта от посочената медия;
• Занаятчиите заплащат еднократна такса 25 лева за трите дни за демонстриране на занаяти или продажба на свои изделия на чаршията;
• Редът и организацията при провеждането на фестивала се координират от специално назначен комендант;
• Фестивалът се охранява от професионална охрана, която зорко следи за нарушения на правилника и има право да прилага санкции.

Забранено е:

• Заснемането с камери, фотоапарати и мобилни телефони на територията на фестивала е абсолютно забранено през първите два дни. В границите на фестивала акредитирани професионални фотографи ще правят снимки на всички желаещи, като до кадрите по-късно ще има безплатен достъп по електронен път в сайта www.nosia.bg;
• Провеждане на разговори по мобилни телефони извън определеното за целта място;
• Внасянето на напитки, храна и продукти на територията на фестивала. На чаршията ще се продават достатъчно вкусни ястия, мезета, вино и ракия, лакомства;
• Внасянето на всякакви изделия от пластмаса – бутилки, чаши, чинии, прибори, кутии, найлонови торбички, както и на термоси, салфетки и др.;
• Внасянето на съвременни дамски и мъжки чанти, куфари, раници, сакове, найлонови чантички, съвременна техника и прочие;
• Употребата на съвременни одеяла и постелки. При входа и на чаршията ще се продават черги, завивки и битови торби;
• Носенето на слънчеви очила и ръчни часовници, съвременни шапки и кърпи. Разрешава се единствено използването на калпаци, бели кърпи и забрадки;
• Ползването на детски колички във фестивалната територия;
• Категорично не се допускат домашни любимци;
• На пушачите се препоръчва да използват кибрит вместо запалки и по възможност цигарите да се носят в табакера или кожена калъфка. Вместо химикалка е добре да се ползва молив. Желателно е носенето на собствени нож и пешкир.

Забраната на предмети от съвременния живот се налага, за да се придаде възможно най-пълна автентичност на обстановката в желанието ни тя да се доближи максимално до българския бит отпреди 100-150 години, което е едно от условията за провеждане на фестивала. Идеята е участниците да направят скок назад във времето, във възможно най-близка до годините на Възраждането ни атмосфера – такава, в каквато са живели нашите прапрадядовци и прапрабаби.
Участието във Фестивала на фолклорната носия е доброволен акт и всеки решен да се включи в него, е длъжен да спазва огласените задължителни изисквания за провеждането му. Всичко това е замислено в името на едно различно, приятно и необикновено преживяване, което да донесе на участниците незабравими емоции, правейки ги част от родолюбивата проява.



Снимки от минали издания на Фестивала

имало толкова много хора още първия ден...

Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014

Галерия 2 | Ден втори

На втория ден успяхме да отидем "горе" чак привечер, след борбите (и ние сме хора жеравненци, и ние имахме бол гости). Изтървали сме много - як купон през целия ден е било. Много народ и приповдигнато настроение заварваме горе. Всичко вървеше по план, докато не се изля проливен дъжд малко преди да започнат нестинарските игри. Дъждът беше наистина проливен и успя да прогони повечето хора, но след като спря, много хора са се завърнали на "Добромерица" и са се веселили до късни доби. Ние пак пропуснахме, защо антериите и потурите ни баха вир-вода и трябваше да се сушим, та да има с какво да се загащим в неделя заранта.

Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014

Галерия 3 | Ден трети

За щастие, в неделя времето беше чудесно. Не можахме да разберем защо на територията на фестивала имаше хора без носии преди 12.00 ч., но като изключим това, всичко беше чудесно, хората си правеха снимки (в неделя няма забрана за снимане) и танцуваха до късен следобед, много след като с гръм на пищова си Христо Димитров направи официалното закриване на фестивала. Като казахме "гръм", та се сетихме, че първия път пищова му не "хвана" - явно барутя му беше одлъгнал от дъжда предната вечер. Ицо обаче не се паникьоса от тази несполука, запъна петлето за втори път и този път успя да закрие фестивала съвсем успешно.

Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014 Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2014

 http://www.jeravna.com

Banner 468 x 60 px