Вход
обновено 7:33 AM EET, Jan 17, 2018
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Ксеноестрогените – заплаха за бъдещите поколения?

Докладът на проф. Сираков, привлякъл вниманието към този важен проблем.

Наричани също ендокринните разрушители, те са широк кръг от вещества, които тялото разпознава като хормони и това променя начина, по който рецепторите на клетката реагират на истинските хормони. В резултат се стига до сериозни заболявания, които могат да бъдат избегнати, ако ограничим ксеноестрогените в ежедневието си.
 
В темата ни въведе проф. Милко Сираков, който преди 10 години случайно попада на материали за нея и решава да обобщи информацията. По-долу ви представяме неговия доклад, който вече е изнасян на 16 места по света и е преведен на 6 езика. Още за ксеноестрогените - четете в Списание 8!
 
 
Бих искал да обърна внимание на читателите върху една група от субстанции, които присъстват невидимо в обкръжаващата ни среда. Срещаме се с тях всеки ден. Ядем ги, пием ги, вдишваме ги, употребяваме ги във всекидневието, в работата, вкъщи, в градината… Те присъстват в почвата, водата, въздуха, храната, те са предмети от домакинството, намираме ги в опаковките…
Рискът за човешкото здраве, който може да се свърже с присъствието на тези ниски по концентрация, но постоянно присъстващи около нас субстанции, все още не е докрай изяснен.
 
Материалите, използвани за този обзор, идват предимно от сферата на охраната на околната среда. Това са списания и издания, които ние – гинеколозите, обикновено не следим. Повече познания в тази област обаче може би биха дали отговор на някои въпроси, които всеки от нас е задавал многократно през годините работа – каква е причината за възникването на това заболяване, на това състояние, защо внезапно, без видима причина гърдичките на детето започват да нарастват, пубертетът започва в много ранна възраст, менструалният цикъл изведнъж спира без видима причина, защо предписаната терапия не предизвиква очаквания ефект? И т. н.
 
Някои моменти от този обзор звучат застрашително.
„Ксено" в превод означава „чужд", „външен". Тоест, „ксеноестрогени" може да се преведе като „външни естрогени". Те са познати в литературата още под много имена: „ендокринни разрушители" (почти буквален превод – endocrine disruptors), естрогени от обкръжаващата ни среда, хормоналноактивни вещества, естрогеноподобни субстанции, естрогенни ксенобиотици, биоактивни химикали и др.
 
Областта на ксеноестрогените е нова и възниква някъде към 1991 г. Установява се, че едно голямо количество от естествено съществуващи и синтетични субстанции притежават подобни свойства. Те действат като имитират половите стероидни хормони (както естрогените, така и андрогените) чрез свързване към рецепторите в клетката и предизвиквайки нормален или ненормален отговор чрез блокиране, предотвратяване или променяне на свързването на нормалните хормони към тях.
 
Други ксеноестрогени създават комплекс от сигнални пътеки чрез редица  клетъчни протеини, които включват определени гени в клетката. Това може да доведе до увреждане на клетката, грешки в ДНК и отключване на туморен растеж.
 
В повечето случаи химическите структури на естествените хормони и на ксеноестрогените са коренно различни. Това прави много трудно предвиждането кой естествен или синтетичен химикал ще действа като естроген в живия организъм.
 
Освен това ефектът на субстанцията може да бъде различен: той може да имитира естроген, да покаже някои естрогеноподобни свойства, да блокира естрогените или да блокира андрогените.
Влиянието на ксеноестрогените освен това може допълнително да бъде модулирано от много съпътстващи фактори. Например в определени комбинации те може да имат синергичен, в други – антагонистичен ефект. Освен това ефектът им може да варира в зависимост от възрастта, пола и момента от репродуктивния цикъл на индивида.
 
По принцип се смята, че само специфичен хормон може да включи за действие специфичен рецептор в клетката, както само един ключ може да отключи една ключалка. Ксеноестрогените обаче показват друго.
 
Една група от тях, наречени фитоестрогени, се намират естествено в растенията. Други са синтетични химикали, създадени с комерсиална цел за специфични нужди, или появили се като страничен продукт при някои промишлени процеси.
Много различни растения произвеждат субстанции, които могат да имитират или да взаимодействат с естрогените при животните. Идентифицирани са около 20 субстанции, намиращи се в над 200 растения. Те са по-слаби от естествените естрогени и се намират в тревите, билките, подправките (чесън, магданоз), зърнените храни (соя, жито, ориз), зеленчуци (боб, моркови, картофи), някои плодове (ябълки, череши, фурми), напитки (кафе)…
 
Има различни мнения относно ролята на фитоестрогените за здравето на човека. Когато биват консумирани като част от обикновената диета, те вероятно са безобидни и дори полезни. Проучвания за честотата на карциномите в различните страни показват, че фитоестрогените могат да действат профилактично спрямо някои видове рак при хората (гърди, матка, простата). Фитоестрогените също така са били изследвани като предпазно средство срещу рак и срещу остеопороза. Експерименти с лабораторни животни както и сравнителни проучвания на жени от Азия и от Западна Европа показват, че диетата играе много голяма роля при този тип здравни проблеми. Азиатските жени, които традиционно ядат много соеви продукти (които съдържат големи количества фитоестрогени), страдат много рядко от тумори на гърдите и на ендометриума, и имат ниска честота на менопаузални симптоми и остеопороза в сравнение със западните жени, които обикновено не ядат тези продукти.
 
Изследвания показват, че естрадиолът в организма може да се метаболизира по два различни начина.
 
Единият край на естрогенната молекула има два въглеродни атома, другият – 16. Естрогенът, който се метаболизира от двувъглеродния край, не създава проблеми, а според някои изследвания този, който се метаболизира от другия – с 16-те въглеродни атома, стимулира безконтролната клетъчна пролиферация и разрешава на групи от клетки да растат незакрепени за повърхността – два важни фактора в патогнезата на туморния растеж. Същите метаболити освен това са и токсични за клетъчната ДНК.
 
Синтетичните естрогени блокират двувъглеродния път на метаболизъм и съдействат за 16-въглеродния, докато фитоестрогените – като тези, присъстващи в карфиола, зелето, цветното зеле, потенцират двувъглеродния път на метаболизъм. Освен това синтетичните ксеноестрогени се задържат в организма в активно състояние много по-дълго време от естествените, имайки по този начин възможността да въздействат продължително време на организма. Известното ДДТ например – класически пример за ксеноестроген, има период на полуразпад в организма 50 години.
 
Един постоянно повтарящ се довод против идеята за „ендокринните разрушители" е това, че нивото на ксеноестрогените в организма обикновено е толкова ниско в сравнение с нивата на циркулиращите в кръвта собствени естрогени, че те би трябвало изобщо да не оказват никакво влияние. Как би могло добавянето на микроскопични количества от относително слабите ксеноестрогени да предизвика срив на система, в която циркулират сигнификантни количества от „истинското" вещество?
 
Експерименталните факти говорят друго.
 
В доклад от 2002 г. Rajapakse и сътр. с експерименти показват, че 11 ксеноестрогена в смес могат да имат сигнификантно влияние дори и в присъствието на нормални количества естрогени. Сумарното влияние на смес от ксеноестрогени, всеки един от тях поотделно в концентрация, непредизвикваща видим ефект, и 17-бета-естрадиол в концентрация на средно ниво на въздействие показват повече от удвояване на ефекта от естествените естрогени.
 
Когато се интерпретират подобни резултати, е важно е да се вземе предвид, че човешкият организъм никога не е изложен само на един ксеноестроген. Ние всички имаме много ксеноестрогени по едно и също време в тялото си, вероятно много повече от тези 11, които Rajapakse и сътр. са използвали за експериментите си. Тоест, техният подход е максимално близък до условията на реалния живот. Те заключават, че ефектът на комбинация от естрадиол и смес от ксеноестрогени е адитивен, а не синергичен.
 
Тези резултати са важни по три причини.
 
Първо, те ясно и елегантно демонстрират, че ксеноестрогените в много малки концентрации могат драматично да повишат реактивността на системата към ендогенния 17-бета естрадиол. Тези резултати дефинитивно отричат мнението, че ниската концентрация и слабата сила на ксеноестрогените в сравнение с тези на 17-бета естрадиола ги прави несигнификантни участници в контрола на ендокринната система.
 
Те показват освен това, че работата със смеси от субстанции е много важна при оценката на въздействието им върху ендокринната система. Така се манифестират ефекти, които не са налице при обичайната за повечето експерименти работа със субстанциите една по една.
 
Някои примери от обкръжаващата ни среда.
 
В Tufts Medical School в Бостън през 1987 г. Soto и Sonnenschein случайно установяват, че пластмасовите тест-тръбички, смятани за инертни, съдържат субстанция, която стимулира култивираните в тях клетки от карцином на млечна жлеза към бърз растеж. Те са експериментирали с карциномни клетки, чувствителни към естрогени.
 
Установяват, че при производството на тест-тръбичките е използван p-nonilphenol – химикал от семейството на алкилфенолите, с чиято помощ тръбичките стават по-здрави и по-малко чупливи.
 
Друго проучване показва, че РVС-изделията, които масово прилагат хранително-вкусовата и опаковъчната промишленост, също съдържат нонилфеноли. Установено е също така и замърсяване на питейна вода, преминаваща през РVС тръби.
През 1993 г. в Станфордския медицински университет Dave Feldman, професор по медицина, намира, че поликарбонатните шишета, използвани за питейна вода, съдържат „bisphenol-A„. Те използвали такива шишета за стерилизация на вода, необходима за експериментите им. Станфордската група е открила, че 2 до 5 части на милиард bisphenol-A са достатъчни, за да накарат карциномните клетки да пролиферират.
 
Проучване на Дартмутския университет е показало, че пластмасовите опаковки (фолия), загрети в микровълнова печка в присъствието на растително масло, излъчват 500 000 пъти повече ксеноестрогени от минимума, индуциращ клетките на карцинома на млечната жлеза към пролиферация в тест-тръбичките.
 
Двама испански учени от Университета в Гранада изследват пластмасовото покритие, използвано при кутиите с бира, кока-кола, както и в консервната промишленост. Това покритие се нанася, за да се избегне вкусът на метал в храните или напитките, които се държат в тях. В това проучване те установяват също наличие на bisphenol-A – субстанцията, причиняваща пролиферация на карциномните клетки според Станфордското проучване.
 
На промишлено отглежданите животни (говеда, пилета и прасета) често са давани ксеноестрогени с цел да трупат мускулна маса, да растат по-бързо и да се причини задръжка на течности.
Диетилстилбестролът (ДЕС) е бил първият синтетичен хормон, който е използван от месопроизводителите при охранване на животните, до момента, в който е установено, че момичетата, родени от майки, които са го приемали през време на бременността с цел предпазване от спонтанен аборт, се оплакват по-нататък от по-висок процент репродуктивни проблеми, рак на влагалището и шийката на матката, както и от малформации на репродуктивните органи (матка, шийка). Момчета, родени от такива майки, също показват висок процент малформации – микропенис, крипторхизъм, аномалии в спермата.
 
ДЕС все още широко се употребява в месната индустрия на много страни като хранителна добавка за наддаване на тегло на животните.
 
Преди много години една група вещества, наречени парабени, са охарактеризирани като консерванти с ниска системна токсичност, непредизвикващи алергични реакции.
 
John Sumpter, биолог от Brunel University в Uxbridge, неотдавна публикува проучване, в което твърди, че алкил хидроксибензоатните консерванти (метил- етил- и бутил- парабени) притежават слабо естрогеноподобно действие.
В изследването се отбелязва, че приети през устата, те не са активни, но перкутанният път на приложение предизвиква положителна естрогенна реакция в маточните тъкани.
 
Тези консерванти могат да се открият в преобладаващата част от козметичните кремове, а дори и в прогестероновите такива.
Същият изследовател – John Sumpter, е изучавал рибите, хващани в някои британски реки и езера. Наблюдателни рибари съобщили, че хващат все повече риби, които демонстрират едновременно и мъжки и женски полови белези. Изследователите установили в тези водоеми наличието на високи нива на алкилфеноли, разградни продукти от битовите детергенти.
 
Американците използват 2 милиарда паунда пестициди на година. Техните остатъци се намират в хранителните мрежи с години, като ефектът им се усилва и акумулира при животните чак до върха на хранителната пирамида.
 
Tyrone Hayes от Университета в Калифорния установява, че атрацинът, най-често употребяваният в Северна Америка хербицид, оказва влияние върху опитните жаби в концентрация 0,1 на милиард. Жабите, изложени на неговото въздействие по време на ранното си развитие, демонстрират множествени полови органи или развиват и мъжки, и женски такива.
 
Използването на известния на всички пестицид ДДТ е забранено в повечето страни на света, обаче все още се прилага широко (и легално!) в Южна Африка например, чиито статистики показват продължаващо нарастване на случаите на карцином на млечната жлеза.
 
Изследване, публикувано в Proceedings of the Society of Experimental Biology and Medicine през 1950 г., от двама зоолози – Lindeman и Burlington, описва как ниски дози ДДТ спират нормалното развитие на млади петли. Те установяват, че тестисите на инжектираните птици са се развили само 18% от нормалната големина. Петлите са били химически кастрирани.
Установено е, че ДДТ се свързва с естрогенните рецептори и се смята днес за класически пример за ксеноестроген. Той се метаболизира за няколко месеца в човешкото тяло до ДДЕ, който след това остава в тялото няколко десетилетия.
 
ДДТ е забранен за употреба в САЩ от 50-те години. Въпреки това по повод на проучване на хора, посещаващи сауна, при изследване на техния кръвен серум случайно се установяват следи от ДДТ. Много изненадани от находката, изследователите се опитали да намерят източника и установили, че въпреки забраната за употребата в САЩ през 1991 г. са били произведени 96 тона ДДТ, които са изнесени съвсем легално за страни от Третия свят. Където стопаните пръскат селскостопанската си продукция, плодовете с ДДТ, след което ги експортират за консумация в САЩ.
 
Вероятно и ние сме в подобна ситуация?
 
Никой засега не е установил точно как и в каква степен ксеноестрогените влияят на човешкото здраве. Тъй като за повечето от синтетичните естрогеноподобни субстанции се предполага, че действат в областта на естествените естрогени, то най-вероятно здравните проблеми биха се отнасяли до половото развитие, репродукцията, рака на репродуктивните органи и на гърдите, феминизацията при мъжете.
 
Според някои наскоро проведени проучвания следващите заболявания биха могли да бъдат предизвикани от моментно, по време на вътреутробното развитие на плода, или на хронично излагане на влиянието на ксеноестрогените.
 
При жените:
- Рак на гърдата или на репродуктивните органи
- Фиброкистозни промени в гърдите
- Поликистозна болест на яйчниците
- Ендометриоза
- Миома на матката
 
При мъжете:
- Лошо качество на спермата
- Рак на тестисите
- Малформации (крипторхизъм, микропенис, хипоспадия)
- Заболявания на простатата
 
Разбира се, както и при всички останали потенциални рискови фактори, и в случая такива моменти като продължителността на излагане, дозата, възрастта, полът, както и някои индивидуални генетични особености на индивида могат да повлияят върху вида и тежестта на възникналия здравен проблем. Затова при един човек могат да възникнат множество проблеми, а при друг – нито един.
 
В обзорната статия „Крехкият плод" („The Fragile Fetus„,Bern, 1992) са документирани много факти на абнормно развитие на фетуса поради предполагаемо повлияване от ксеноестрогени. Така дори и зрялата жена, изложена на тези субстанции, да не показва някакви отклонения, нейното поколение може през целия си живот да има здравни и репродуктивни проблеми, вкл. намалена фертилност, променено сексуално поведение, понижена имунна защита и дори рак.
 
Статистиките, представени от СЗО на Световна конференция за рака на гърдата, проведена в Канада през юни 2002 г., показват, че честотата на рака на гърдата в световен мащаб за последните 20 години се е увеличила двойно. Според специализираните северноамерикански списания вероятността една жена в Северна Америка да се разболее от рак на гърдата е нараснала от 1 на 20 жени през 1950 г. до днешните стойности от 1 на 8.
 
Една от основните причини за възникването на рак на гърдата е свързана с естрогените – излагане на високи дози хормони за продължително време.
 
Високи нива на 16-α-hydroxyestrone (16αOHE), метаболит на естрадиола, е установен в сигнификантна корелация с наличието на рак на млечната жлеза при хора и животни. Допълнителни факти говорят, че определени типове диета както и фактори от обкръжаващата среда могат да променят естрогенната продукция или техния метаболизъм и по този начин да действат като ксеноестрогени. За етанола например се предполага, че може да способства за образуването на тумора чрез потенциране на механизмите, водещи до повишаване нивото на 16-α-hydroxyestrone.
 
От друга страна, субстанции, открити в кръстоцветни зеленчуци като броколи или цветно зеле, намаляват ефективното ниво на 16-α-hydroxyestrone и по този начин намаляват риска от развитие на карцином на млечната жлеза.
 
Субстанции, свързвани с повишаване на риска от развитието на рак, се намират в пластмасите, които ни обкръжават. Те се отделят в присъствието на мазнини, киселини (оцет, домати), или алкални храни, когато ги затопляме в пластмасови съдове. Фталатите, използвани като пластификатори при производството на пластмаси, са включени в групата на ксеноестрогените и при експерименти е установено, че потенцират растежа на хормонозависимите клетки. Те се свързват и с потискането на факторите, регулиращи имунната система, което също така има тясна връзка с  повишаването на риска от развитието на рак.
Три големи групи от рискови фактори за възникването на рак на гърдата са очертани от American cancer society. Първият фактор е фамилната анамнеза или т.нар. „ген на рака на гърдата". Без да се неглижира неговото съществуване, изследователите оценяват обаче неговата честота на около 5%.
 
На второ место се поставят мазнините в диетата, въпреки че някои автори оспорват тази връзка.
 
Третият - приет като основен – фактор включва продължаващото  през целия живот на жената излагане на естрогени. Важни рискови елементи са ранното менархе, късната менопауза, нераждането или късното раждане на деца. Според някои проучвания излагането на жената на екзогенни хормони може също така да бъде важен елемент на риск, като това може да включи много продължителното използване на орални контрацептиви или много продължителна постменопаузална хормонозаместителна терапия.
 
Тези три фактора обаче, комбинирани, заемат само около 24% от случаите на рак на гърдата и не могат да обяснят драматичното повишаване на честотата през последните 50 години.
 
През 1990 г. Elihu Richter и Jerry Westin, специалисти по околната среда от Hebrew University's Hadassah School of Medicine в Израел, установяват изненадващ проблясък в иначе тотално депресиращите световни статистики относно рака на гърдата. Те откриват, че за десетилетието от 1976 до 1986 г. Израел е единствената страна сред 28-те участващи в проучването, в която е регистрирано намаляване на честотата на рака. И то с повече от 50%!
 
Richter и Westin свързват това намаляване с факта, че през 1978 г. в Израел е била забранена употребата на три пестицида от групата на така наречените „органохлорини" – alpha-benzene hexachloride (BHC), gamma benzene hexachloride (lindane) и известното на всички ДДТ.
 
Експерименти с животни, проведени още в далечната 1960 г., са доказали, че въпросните пестициди предизвикват при експериментални условия рак на гърдата при плъхове.
Други проучвания, проведени преди около 30 години, са показали, че пестициди от горната група се натрупват в животинските и човешките мастни тъкани. Още през 1981 г. едно проучване е заключило, че органохлориновите пестициди „вероятно са отговорни за повишаващата се честота на рака на гърдата".
 
Съвсем неотдавнашни проучвания отново и съвсем ясно са показали връзката между органохлориновите пестициди и рака на гърдата. Анализаторите на здравословното състояние на жени, работещи в химическите заводи в Хамбург, Германия, и на живеещите в близост до произвеждащите органохлорини заводи в Минесота и Лонг Айлънд, са установили два пъти по-висока честота на рак на гърдата в сравнение с популацията. Има проучвания, които показват повишена смъртност от рак на 
гърдата сред професионални химици, сред фризьори и жени, употребяващи бои за коса.
 
Няколко думи за терапевтичните неуспехи при хормонотерапията. В някои случаи, по наши указания, пациентката полага усилия, избягва всички естрогени, променя стила си на живот и въпреки това състоянието се влошава. Според много автори в тези случаи може би е налице неразпознат източник на ксеноестрогени под формата на хербициди или пестициди, разпръснати наоколо, или те биха могли да се намерят „складирани" в мастните депа на тялото, където те  могат да стоят десетилетия. И да блокират нашите терапевтични усилия.
 
Друга вероятна причина за терапевтичен неуспех може да бъде използването например на прогестеронов крем, чиито състав не е формулиран коректно. В него могат да се намерят добавки, пълнители или консерванти, които да стимулират естрогеновите рецептори и да имитират естрогенно действие. Като парабените например, за които вече споменах.
 
Всичко, което се постави върху кожата, се абсорбира директно. А повечето кремове за ръце, лице и т.н. съдържат парабени. Те са известни ксеноестрогени и в момента тече изследване в Европейската общност за тяхното приложение в козметиката и евентуалното им влиянието в етиопатогенезата на рака на гърдата.
 
Накрая искам да добавя, че се натрупват все повече факти, че присъствието в обкръжаващата ни среда на синтетични естрогени и естрогеноподобни субстанции оказва влияние и върху здравето на мъжете. Изследвания на мъже в целия свят показват нарастване на честотата на рака на тестисите, на честотата на крипторхизма, на хипоспадията, като от друга страна значително намаляват броят на сперматозоидите и броят на добре подвижните в еякулата. В цифри – средният брой на сперматозоидите и средният брой на подвижните днес е два пъти по-нисък от този, установен преди 50 години. Проучването заключава, че вероятно замърсяването на обкръжаващата среда с ксеноестрогени е отговорно за тази тенденция.
 
Най-накрая на този обзор бих искал да вметна само няколко съвета, лансирани от много от авторите на прегледаните статии. Така да се каже – за лична защита. Да се опитаме да избегнем индустриалното замърсяване е добра идея, но е много трудно да се осъществи. Освен това индивидуалните решения очевидно не са решение на проблема с международната епидемия от рак на гърдата и другите ефекти от замърсяването.
 
Ето съветите:
- Когато е възможно, купувайте екологично чисти плодове и зеленчуци, отглеждани без хербициди и пестициди, месо – без прилагани хормони или други стимулатори;
- Махайте пластмасовото фолио и стиропорените панички веднага след донасянето им вкъщи;
- Избягвайте да пиете вода и напитки, продавани в пластмасови съдове и бутилки, дори и от тези, на които специално пише „за питейна вода";
- Използвайте стъкло или керамика всеки път, когато е възможно при съхраняването на храни или вода. Затопляйте ги също само в керамични или стъклени съдове. Никога не загрявайте храни, поставени в пластмасови съдове;
- Избягвайте да държите храни в пластмасови съдове, особено такива, съдържащи мазнини, месо, сирена и др.;
- Ползвайте неизбелена тоалетна хартия, салфетки, носни кърпички, пелени и тампони;
-  Избягвайте кафето и алкохола;
- Ако имате градина, не използвайте пестициди и хербициди. Прилагайте стари народни методи – сол, оцет…
- Огромното мнозинство от кремове, лосиони и унгвенти съдържат като консервант парабени. Избягвайте ги. Използвайте растителни масла.
 
Полезни съвети. Само че колко от тях ще бъдем в състояние да следваме? И как това би помогнало на нашите деца? На тези, които идват след нас?
 
Наричани също ендокринните разрушители, те са широк кръг от вещества, които тялото разпознава като хормони и това променя начина, по който рецепторите на клетката реагират на истинските хормони. В резултат се стига до сериозни заболявания, които могат да бъдат избегнати, ако ограничим ксеноестрогените в ежедневието си.
 
В темата ни въведе проф. Милко Сираков, който преди 10 години случайно попада на материали за нея и решава да обобщи информацията. По-долу ви представяме неговия доклад, който вече е изнасян на 16 места по света и е преведен на 6 езика. Още за ксеноестрогените - четете в Списание 8!
 
 
Бих искал да обърна внимание на читателите върху една група от субстанции, които присъстват невидимо в обкръжаващата ни среда. Срещаме се с тях всеки ден. Ядем ги, пием ги, вдишваме ги, употребяваме ги във всекидневието, в работата, вкъщи, в градината… Те присъстват в почвата, водата, въздуха, храната, те са предмети от домакинството, намираме ги в опаковките…
Рискът за човешкото здраве, който може да се свърже с присъствието на тези ниски по концентрация, но постоянно присъстващи около нас субстанции, все още не е докрай изяснен.
 
Материалите, използвани за този обзор, идват предимно от сферата на охраната на околната среда. Това са списания и издания, които ние – гинеколозите, обикновено не следим. Повече познания в тази област обаче може би биха дали отговор на някои въпроси, които всеки от нас е задавал многократно през годините работа – каква е причината за възникването на това заболяване, на това състояние, защо внезапно, без видима причина гърдичките на детето започват да нарастват, пубертетът започва в много ранна възраст, менструалният цикъл изведнъж спира без видима причина, защо предписаната терапия не предизвиква очаквания ефект? И т. н.
 
Някои моменти от този обзор звучат застрашително.
„Ксено" в превод означава „чужд", „външен". Тоест, „ксеноестрогени" може да се преведе като „външни естрогени". Те са познати в литературата още под много имена: „ендокринни разрушители" (почти буквален превод – endocrine disruptors), естрогени от обкръжаващата ни среда, хормоналноактивни вещества, естрогеноподобни субстанции, естрогенни ксенобиотици, биоактивни химикали и др.
 
Областта на ксеноестрогените е нова и възниква някъде към 1991 г. Установява се, че едно голямо количество от естествено съществуващи и синтетични субстанции притежават подобни свойства. Те действат като имитират половите стероидни хормони (както естрогените, така и андрогените) чрез свързване към рецепторите в клетката и предизвиквайки нормален или ненормален отговор чрез блокиране, предотвратяване или променяне на свързването на нормалните хормони към тях.
 
Други ксеноестрогени създават комплекс от сигнални пътеки чрез редица  клетъчни протеини, които включват определени гени в клетката. Това може да доведе до увреждане на клетката, грешки в ДНК и отключване на туморен растеж.
 
В повечето случаи химическите структури на естествените хормони и на ксеноестрогените са коренно различни. Това прави много трудно предвиждането кой естествен или синтетичен химикал ще действа като естроген в живия организъм.
 
Освен това ефектът на субстанцията може да бъде различен: той може да имитира естроген, да покаже някои естрогеноподобни свойства, да блокира естрогените или да блокира андрогените.
Влиянието на ксеноестрогените освен това може допълнително да бъде модулирано от много съпътстващи фактори. Например в определени комбинации те може да имат синергичен, в други – антагонистичен ефект. Освен това ефектът им може да варира в зависимост от възрастта, пола и момента от репродуктивния цикъл на индивида.
 
По принцип се смята, че само специфичен хормон може да включи за действие специфичен рецептор в клетката, както само един ключ може да отключи една ключалка. Ксеноестрогените обаче показват друго.
 
Една група от тях, наречени фитоестрогени, се намират естествено в растенията. Други са синтетични химикали, създадени с комерсиална цел за специфични нужди, или появили се като страничен продукт при някои промишлени процеси.
Много различни растения произвеждат субстанции, които могат да имитират или да взаимодействат с естрогените при животните. Идентифицирани са около 20 субстанции, намиращи се в над 200 растения. Те са по-слаби от естествените естрогени и се намират в тревите, билките, подправките (чесън, магданоз), зърнените храни (соя, жито, ориз), зеленчуци (боб, моркови, картофи), някои плодове (ябълки, череши, фурми), напитки (кафе)…
 
Има различни мнения относно ролята на фитоестрогените за здравето на човека. Когато биват консумирани като част от обикновената диета, те вероятно са безобидни и дори полезни. Проучвания за честотата на карциномите в различните страни показват, че фитоестрогените могат да действат профилактично спрямо някои видове рак при хората (гърди, матка, простата). Фитоестрогените също така са били изследвани като предпазно средство срещу рак и срещу остеопороза. Експерименти с лабораторни животни както и сравнителни проучвания на жени от Азия и от Западна Европа показват, че диетата играе много голяма роля при този тип здравни проблеми. Азиатските жени, които традиционно ядат много соеви продукти (които съдържат големи количества фитоестрогени), страдат много рядко от тумори на гърдите и на ендометриума, и имат ниска честота на менопаузални симптоми и остеопороза в сравнение със западните жени, които обикновено не ядат тези продукти.
 
Изследвания показват, че естрадиолът в организма може да се метаболизира по два различни начина.
 
Единият край на естрогенната молекула има два въглеродни атома, другият – 16. Естрогенът, който се метаболизира от двувъглеродния край, не създава проблеми, а според някои изследвания този, който се метаболизира от другия – с 16-те въглеродни атома, стимулира безконтролната клетъчна пролиферация и разрешава на групи от клетки да растат незакрепени за повърхността – два важни фактора в патогнезата на туморния растеж. Същите метаболити освен това са и токсични за клетъчната ДНК.
 
Синтетичните естрогени блокират двувъглеродния път на метаболизъм и съдействат за 16-въглеродния, докато фитоестрогените – като тези, присъстващи в карфиола, зелето, цветното зеле, потенцират двувъглеродния път на метаболизъм. Освен това синтетичните ксеноестрогени се задържат в организма в активно състояние много по-дълго време от естествените, имайки по този начин възможността да въздействат продължително време на организма. Известното ДДТ например – класически пример за ксеноестроген, има период на полуразпад в организма 50 години.
 
Един постоянно повтарящ се довод против идеята за „ендокринните разрушители" е това, че нивото на ксеноестрогените в организма обикновено е толкова ниско в сравнение с нивата на циркулиращите в кръвта собствени естрогени, че те би трябвало изобщо да не оказват никакво влияние. Как би могло добавянето на микроскопични количества от относително слабите ксеноестрогени да предизвика срив на система, в която циркулират сигнификантни количества от „истинското" вещество?
 
Експерименталните факти говорят друго.
 
В доклад от 2002 г. Rajapakse и сътр. с експерименти показват, че 11 ксеноестрогена в смес могат да имат сигнификантно влияние дори и в присъствието на нормални количества естрогени. Сумарното влияние на смес от ксеноестрогени, всеки един от тях поотделно в концентрация, непредизвикваща видим ефект, и 17-бета-естрадиол в концентрация на средно ниво на въздействие показват повече от удвояване на ефекта от естествените естрогени.
 
Когато се интерпретират подобни резултати, е важно е да се вземе предвид, че човешкият организъм никога не е изложен само на един ксеноестроген. Ние всички имаме много ксеноестрогени по едно и също време в тялото си, вероятно много повече от тези 11, които Rajapakse и сътр. са използвали за експериментите си. Тоест, техният подход е максимално близък до условията на реалния живот. Те заключават, че ефектът на комбинация от естрадиол и смес от ксеноестрогени е адитивен, а не синергичен.
 
Тези резултати са важни по три причини.
 
Първо, те ясно и елегантно демонстрират, че ксеноестрогените в много малки концентрации могат драматично да повишат реактивността на системата към ендогенния 17-бета естрадиол. Тези резултати дефинитивно отричат мнението, че ниската концентрация и слабата сила на ксеноестрогените в сравнение с тези на 17-бета естрадиола ги прави несигнификантни участници в контрола на ендокринната система.
 
Те показват освен това, че работата със смеси от субстанции е много важна при оценката на въздействието им върху ендокринната система. Така се манифестират ефекти, които не са налице при обичайната за повечето експерименти работа със субстанциите една по една.
 
Някои примери от обкръжаващата ни среда.
 
В Tufts Medical School в Бостън през 1987 г. Soto и Sonnenschein случайно установяват, че пластмасовите тест-тръбички, смятани за инертни, съдържат субстанция, която стимулира култивираните в тях клетки от карцином на млечна жлеза към бърз растеж. Те са експериментирали с карциномни клетки, чувствителни към естрогени.
 
Установяват, че при производството на тест-тръбичките е използван p-nonilphenol – химикал от семейството на алкилфенолите, с чиято помощ тръбичките стават по-здрави и по-малко чупливи.
 
Друго проучване показва, че РVС-изделията, които масово прилагат хранително-вкусовата и опаковъчната промишленост, също съдържат нонилфеноли. Установено е също така и замърсяване на питейна вода, преминаваща през РVС тръби.
През 1993 г. в Станфордския медицински университет Dave Feldman, професор по медицина, намира, че поликарбонатните шишета, използвани за питейна вода, съдържат „bisphenol-A„. Те използвали такива шишета за стерилизация на вода, необходима за експериментите им. Станфордската група е открила, че 2 до 5 части на милиард bisphenol-A са достатъчни, за да накарат карциномните клетки да пролиферират.
 
Проучване на Дартмутския университет е показало, че пластмасовите опаковки (фолия), загрети в микровълнова печка в присъствието на растително масло, излъчват 500 000 пъти повече ксеноестрогени от минимума, индуциращ клетките на карцинома на млечната жлеза към пролиферация в тест-тръбичките.
 
Двама испански учени от Университета в Гранада изследват пластмасовото покритие, използвано при кутиите с бира, кока-кола, както и в консервната промишленост. Това покритие се нанася, за да се избегне вкусът на метал в храните или напитките, които се държат в тях. В това проучване те установяват също наличие на bisphenol-A – субстанцията, причиняваща пролиферация на карциномните клетки според Станфордското проучване.
 
На промишлено отглежданите животни (говеда, пилета и прасета) често са давани ксеноестрогени с цел да трупат мускулна маса, да растат по-бързо и да се причини задръжка на течности.
Диетилстилбестролът (ДЕС) е бил първият синтетичен хормон, който е използван от месопроизводителите при охранване на животните, до момента, в който е установено, че момичетата, родени от майки, които са го приемали през време на бременността с цел предпазване от спонтанен аборт, се оплакват по-нататък от по-висок процент репродуктивни проблеми, рак на влагалището и шийката на матката, както и от малформации на репродуктивните органи (матка, шийка). Момчета, родени от такива майки, също показват висок процент малформации – микропенис, крипторхизъм, аномалии в спермата.
 
ДЕС все още широко се употребява в месната индустрия на много страни като хранителна добавка за наддаване на тегло на животните.
 
Преди много години една група вещества, наречени парабени, са охарактеризирани като консерванти с ниска системна токсичност, непредизвикващи алергични реакции.
 
John Sumpter, биолог от Brunel University в Uxbridge, неотдавна публикува проучване, в което твърди, че алкил хидроксибензоатните консерванти (метил- етил- и бутил- парабени) притежават слабо естрогеноподобно действие.
В изследването се отбелязва, че приети през устата, те не са активни, но перкутанният път на приложение предизвиква положителна естрогенна реакция в маточните тъкани.
 
Тези консерванти могат да се открият в преобладаващата част от козметичните кремове, а дори и в прогестероновите такива.
Същият изследовател – John Sumpter, е изучавал рибите, хващани в някои британски реки и езера. Наблюдателни рибари съобщили, че хващат все повече риби, които демонстрират едновременно и мъжки и женски полови белези. Изследователите установили в тези водоеми наличието на високи нива на алкилфеноли, разградни продукти от битовите детергенти.
 
Американците използват 2 милиарда паунда пестициди на година. Техните остатъци се намират в хранителните мрежи с години, като ефектът им се усилва и акумулира при животните чак до върха на хранителната пирамида.
 
Tyrone Hayes от Университета в Калифорния установява, че атрацинът, най-често употребяваният в Северна Америка хербицид, оказва влияние върху опитните жаби в концентрация 0,1 на милиард. Жабите, изложени на неговото въздействие по време на ранното си развитие, демонстрират множествени полови органи или развиват и мъжки, и женски такива.
 
Използването на известния на всички пестицид ДДТ е забранено в повечето страни на света, обаче все още се прилага широко (и легално!) в Южна Африка например, чиито статистики показват продължаващо нарастване на случаите на карцином на млечната жлеза.
 
Изследване, публикувано в Proceedings of the Society of Experimental Biology and Medicine през 1950 г., от двама зоолози – Lindeman и Burlington, описва как ниски дози ДДТ спират нормалното развитие на млади петли. Те установяват, че тестисите на инжектираните птици са се развили само 18% от нормалната големина. Петлите са били химически кастрирани.
Установено е, че ДДТ се свързва с естрогенните рецептори и се смята днес за класически пример за ксеноестроген. Той се метаболизира за няколко месеца в човешкото тяло до ДДЕ, който след това остава в тялото няколко десетилетия.
 
ДДТ е забранен за употреба в САЩ от 50-те години. Въпреки това по повод на проучване на хора, посещаващи сауна, при изследване на техния кръвен серум случайно се установяват следи от ДДТ. Много изненадани от находката, изследователите се опитали да намерят източника и установили, че въпреки забраната за употребата в САЩ през 1991 г. са били произведени 96 тона ДДТ, които са изнесени съвсем легално за страни от Третия свят. Където стопаните пръскат селскостопанската си продукция, плодовете с ДДТ, след което ги експортират за консумация в САЩ.
 
Вероятно и ние сме в подобна ситуация?
 
Никой засега не е установил точно как и в каква степен ксеноестрогените влияят на човешкото здраве. Тъй като за повечето от синтетичните естрогеноподобни субстанции се предполага, че действат в областта на естествените естрогени, то най-вероятно здравните проблеми биха се отнасяли до половото развитие, репродукцията, рака на репродуктивните органи и на гърдите, феминизацията при мъжете.
 
Според някои наскоро проведени проучвания следващите заболявания биха могли да бъдат предизвикани от моментно, по време на вътреутробното развитие на плода, или на хронично излагане на влиянието на ксеноестрогените.
 
При жените:
- Рак на гърдата или на репродуктивните органи
- Фиброкистозни промени в гърдите
- Поликистозна болест на яйчниците
- Ендометриоза
- Миома на матката
 
При мъжете:
- Лошо качество на спермата
- Рак на тестисите
- Малформации (крипторхизъм, микропенис, хипоспадия)
- Заболявания на простатата
 
Разбира се, както и при всички останали потенциални рискови фактори, и в случая такива моменти като продължителността на излагане, дозата, възрастта, полът, както и някои индивидуални генетични особености на индивида могат да повлияят върху вида и тежестта на възникналия здравен проблем. Затова при един човек могат да възникнат множество проблеми, а при друг – нито един.
 
В обзорната статия „Крехкият плод" („The Fragile Fetus„,Bern, 1992) са документирани много факти на абнормно развитие на фетуса поради предполагаемо повлияване от ксеноестрогени. Така дори и зрялата жена, изложена на тези субстанции, да не показва някакви отклонения, нейното поколение може през целия си живот да има здравни и репродуктивни проблеми, вкл. намалена фертилност, променено сексуално поведение, понижена имунна защита и дори рак.
 
Статистиките, представени от СЗО на Световна конференция за рака на гърдата, проведена в Канада през юни 2002 г., показват, че честотата на рака на гърдата в световен мащаб за последните 20 години се е увеличила двойно. Според специализираните северноамерикански списания вероятността една жена в Северна Америка да се разболее от рак на гърдата е нараснала от 1 на 20 жени през 1950 г. до днешните стойности от 1 на 8.
 
Една от основните причини за възникването на рак на гърдата е свързана с естрогените – излагане на високи дози хормони за продължително време.
 
Високи нива на 16-α-hydroxyestrone (16αOHE), метаболит на естрадиола, е установен в сигнификантна корелация с наличието на рак на млечната жлеза при хора и животни. Допълнителни факти говорят, че определени типове диета както и фактори от обкръжаващата среда могат да променят естрогенната продукция или техния метаболизъм и по този начин да действат като ксеноестрогени. За етанола например се предполага, че може да способства за образуването на тумора чрез потенциране на механизмите, водещи до повишаване нивото на 16-α-hydroxyestrone.
 
От друга страна, субстанции, открити в кръстоцветни зеленчуци като броколи или цветно зеле, намаляват ефективното ниво на 16-α-hydroxyestrone и по този начин намаляват риска от развитие на карцином на млечната жлеза.
 
Субстанции, свързвани с повишаване на риска от развитието на рак, се намират в пластмасите, които ни обкръжават. Те се отделят в присъствието на мазнини, киселини (оцет, домати), или алкални храни, когато ги затопляме в пластмасови съдове. Фталатите, използвани като пластификатори при производството на пластмаси, са включени в групата на ксеноестрогените и при експерименти е установено, че потенцират растежа на хормонозависимите клетки. Те се свързват и с потискането на факторите, регулиращи имунната система, което също така има тясна връзка с  повишаването на риска от развитието на рак.
Три големи групи от рискови фактори за възникването на рак на гърдата са очертани от American cancer society. Първият фактор е фамилната анамнеза или т.нар. „ген на рака на гърдата". Без да се неглижира неговото съществуване, изследователите оценяват обаче неговата честота на около 5%.
 
На второ место се поставят мазнините в диетата, въпреки че някои автори оспорват тази връзка.
 
Третият - приет като основен – фактор включва продължаващото  през целия живот на жената излагане на естрогени. Важни рискови елементи са ранното менархе, късната менопауза, нераждането или късното раждане на деца. Според някои проучвания излагането на жената на екзогенни хормони може също така да бъде важен елемент на риск, като това може да включи много продължителното използване на орални контрацептиви или много продължителна постменопаузална хормонозаместителна терапия.
 
Тези три фактора обаче, комбинирани, заемат само около 24% от случаите на рак на гърдата и не могат да обяснят драматичното повишаване на честотата през последните 50 години.
 
През 1990 г. Elihu Richter и Jerry Westin, специалисти по околната среда от Hebrew University's Hadassah School of Medicine в Израел, установяват изненадващ проблясък в иначе тотално депресиращите световни статистики относно рака на гърдата. Те откриват, че за десетилетието от 1976 до 1986 г. Израел е единствената страна сред 28-те участващи в проучването, в която е регистрирано намаляване на честотата на рака. И то с повече от 50%!
 
Richter и Westin свързват това намаляване с факта, че през 1978 г. в Израел е била забранена употребата на три пестицида от групата на така наречените „органохлорини" – alpha-benzene hexachloride (BHC), gamma benzene hexachloride (lindane) и известното на всички ДДТ.
 
Експерименти с животни, проведени още в далечната 1960 г., са доказали, че въпросните пестициди предизвикват при експериментални условия рак на гърдата при плъхове.
Други проучвания, проведени преди около 30 години, са показали, че пестициди от горната група се натрупват в животинските и човешките мастни тъкани. Още през 1981 г. едно проучване е заключило, че органохлориновите пестициди „вероятно са отговорни за повишаващата се честота на рака на гърдата".
 
Съвсем неотдавнашни проучвания отново и съвсем ясно са показали връзката между органохлориновите пестициди и рака на гърдата. Анализаторите на здравословното състояние на жени, работещи в химическите заводи в Хамбург, Германия, и на живеещите в близост до произвеждащите органохлорини заводи в Минесота и Лонг Айлънд, са установили два пъти по-висока честота на рак на гърдата в сравнение с популацията. Има проучвания, които показват повишена смъртност от рак на 
гърдата сред професионални химици, сред фризьори и жени, употребяващи бои за коса.
 
Няколко думи за терапевтичните неуспехи при хормонотерапията. В някои случаи, по наши указания, пациентката полага усилия, избягва всички естрогени, променя стила си на живот и въпреки това състоянието се влошава. Според много автори в тези случаи може би е налице неразпознат източник на ксеноестрогени под формата на хербициди или пестициди, разпръснати наоколо, или те биха могли да се намерят „складирани" в мастните депа на тялото, където те  могат да стоят десетилетия. И да блокират нашите терапевтични усилия.
 
Друга вероятна причина за терапевтичен неуспех може да бъде използването например на прогестеронов крем, чиито състав не е формулиран коректно. В него могат да се намерят добавки, пълнители или консерванти, които да стимулират естрогеновите рецептори и да имитират естрогенно действие. Като парабените например, за които вече споменах.
 
Всичко, което се постави върху кожата, се абсорбира директно. А повечето кремове за ръце, лице и т.н. съдържат парабени. Те са известни ксеноестрогени и в момента тече изследване в Европейската общност за тяхното приложение в козметиката и евентуалното им влиянието в етиопатогенезата на рака на гърдата.
 
Накрая искам да добавя, че се натрупват все повече факти, че присъствието в обкръжаващата ни среда на синтетични естрогени и естрогеноподобни субстанции оказва влияние и върху здравето на мъжете. Изследвания на мъже в целия свят показват нарастване на честотата на рака на тестисите, на честотата на крипторхизма, на хипоспадията, като от друга страна значително намаляват броят на сперматозоидите и броят на добре подвижните в еякулата. В цифри – средният брой на сперматозоидите и средният брой на подвижните днес е два пъти по-нисък от този, установен преди 50 години. Проучването заключава, че вероятно замърсяването на обкръжаващата среда с ксеноестрогени е отговорно за тази тенденция.
 
Най-накрая на този обзор бих искал да вметна само няколко съвета, лансирани от много от авторите на прегледаните статии. Така да се каже – за лична защита. Да се опитаме да избегнем индустриалното замърсяване е добра идея, но е много трудно да се осъществи. Освен това индивидуалните решения очевидно не са решение на проблема с международната епидемия от рак на гърдата и другите ефекти от замърсяването.
 
Ето съветите:
- Когато е възможно, купувайте екологично чисти плодове и зеленчуци, отглеждани без хербициди и пестициди, месо – без прилагани хормони или други стимулатори;
- Махайте пластмасовото фолио и стиропорените панички веднага след донасянето им вкъщи;
- Избягвайте да пиете вода и напитки, продавани в пластмасови съдове и бутилки, дори и от тези, на които специално пише „за питейна вода";
- Използвайте стъкло или керамика всеки път, когато е възможно при съхраняването на храни или вода. Затопляйте ги също само в керамични или стъклени съдове. Никога не загрявайте храни, поставени в пластмасови съдове;
- Избягвайте да държите храни в пластмасови съдове, особено такива, съдържащи мазнини, месо, сирена и др.;
- Ползвайте неизбелена тоалетна хартия, салфетки, носни кърпички, пелени и тампони;
-  Избягвайте кафето и алкохола;
- Ако имате градина, не използвайте пестициди и хербициди. Прилагайте стари народни методи – сол, оцет…
- Огромното мнозинство от кремове, лосиони и унгвенти съдържат като консервант парабени. Избягвайте ги. Използвайте растителни масла.
 
Полезни съвети. Само че колко от тях ще бъдем в състояние да следваме? И как това би помогнало на нашите деца? На тези, които идват след нас?
 
Наричани също ендокринните разрушители, те са широк кръг от вещества, които тялото разпознава като хормони и това променя начина, по който рецепторите на клетката реагират на истинските хормони. В резултат се стига до сериозни заболявания, които могат да бъдат избегнати, ако ограничим ксеноестрогените в ежедневието си.
 
В темата ни въведе проф. Милко Сираков, който преди 10 години случайно попада на материали за нея и решава да обобщи информацията. По-долу ви представяме неговия доклад, който вече е изнасян на 16 места по света и е преведен на 6 езика. Още за ксеноестрогените - четете в Списание 8!
 
 
Бих искал да обърна внимание на читателите върху една група от субстанции, които присъстват невидимо в обкръжаващата ни среда. Срещаме се с тях всеки ден. Ядем ги, пием ги, вдишваме ги, употребяваме ги във всекидневието, в работата, вкъщи, в градината… Те присъстват в почвата, водата, въздуха, храната, те са предмети от домакинството, намираме ги в опаковките…
Рискът за човешкото здраве, който може да се свърже с присъствието на тези ниски по концентрация, но постоянно присъстващи около нас субстанции, все още не е докрай изяснен.
 
Материалите, използвани за този обзор, идват предимно от сферата на охраната на околната среда. Това са списания и издания, които ние – гинеколозите, обикновено не следим. Повече познания в тази област обаче може би биха дали отговор на някои въпроси, които всеки от нас е задавал многократно през годините работа – каква е причината за възникването на това заболяване, на това състояние, защо внезапно, без видима причина гърдичките на детето започват да нарастват, пубертетът започва в много ранна възраст, менструалният цикъл изведнъж спира без видима причина, защо предписаната терапия не предизвиква очаквания ефект? И т. н.
 
Някои моменти от този обзор звучат застрашително.
„Ксено" в превод означава „чужд", „външен". Тоест, „ксеноестрогени" може да се преведе като „външни естрогени". Те са познати в литературата още под много имена: „ендокринни разрушители" (почти буквален превод – endocrine disruptors), естрогени от обкръжаващата ни среда, хормоналноактивни вещества, естрогеноподобни субстанции, естрогенни ксенобиотици, биоактивни химикали и др.
 
Областта на ксеноестрогените е нова и възниква някъде към 1991 г. Установява се, че едно голямо количество от естествено съществуващи и синтетични субстанции притежават подобни свойства. Те действат като имитират половите стероидни хормони (както естрогените, така и андрогените) чрез свързване към рецепторите в клетката и предизвиквайки нормален или ненормален отговор чрез блокиране, предотвратяване или променяне на свързването на нормалните хормони към тях.
 
Други ксеноестрогени създават комплекс от сигнални пътеки чрез редица  клетъчни протеини, които включват определени гени в клетката. Това може да доведе до увреждане на клетката, грешки в ДНК и отключване на туморен растеж.
 
В повечето случаи химическите структури на естествените хормони и на ксеноестрогените са коренно различни. Това прави много трудно предвиждането кой естествен или синтетичен химикал ще действа като естроген в живия организъм.
 
Освен това ефектът на субстанцията може да бъде различен: той може да имитира естроген, да покаже някои естрогеноподобни свойства, да блокира естрогените или да блокира андрогените.
Влиянието на ксеноестрогените освен това може допълнително да бъде модулирано от много съпътстващи фактори. Например в определени комбинации те може да имат синергичен, в други – антагонистичен ефект. Освен това ефектът им може да варира в зависимост от възрастта, пола и момента от репродуктивния цикъл на индивида.
 
По принцип се смята, че само специфичен хормон може да включи за действие специфичен рецептор в клетката, както само един ключ може да отключи една ключалка. Ксеноестрогените обаче показват друго.
 
Една група от тях, наречени фитоестрогени, се намират естествено в растенията. Други са синтетични химикали, създадени с комерсиална цел за специфични нужди, или появили се като страничен продукт при някои промишлени процеси.
Много различни растения произвеждат субстанции, които могат да имитират или да взаимодействат с естрогените при животните. Идентифицирани са около 20 субстанции, намиращи се в над 200 растения. Те са по-слаби от естествените естрогени и се намират в тревите, билките, подправките (чесън, магданоз), зърнените храни (соя, жито, ориз), зеленчуци (боб, моркови, картофи), някои плодове (ябълки, череши, фурми), напитки (кафе)…
 
Има различни мнения относно ролята на фитоестрогените за здравето на човека. Когато биват консумирани като част от обикновената диета, те вероятно са безобидни и дори полезни. Проучвания за честотата на карциномите в различните страни показват, че фитоестрогените могат да действат профилактично спрямо някои видове рак при хората (гърди, матка, простата). Фитоестрогените също така са били изследвани като предпазно средство срещу рак и срещу остеопороза. Експерименти с лабораторни животни както и сравнителни проучвания на жени от Азия и от Западна Европа показват, че диетата играе много голяма роля при този тип здравни проблеми. Азиатските жени, които традиционно ядат много соеви продукти (които съдържат големи количества фитоестрогени), страдат много рядко от тумори на гърдите и на ендометриума, и имат ниска честота на менопаузални симптоми и остеопороза в сравнение със западните жени, които обикновено не ядат тези продукти.
 
Изследвания показват, че естрадиолът в организма може да се метаболизира по два различни начина.
 
Единият край на естрогенната молекула има два въглеродни атома, другият – 16. Естрогенът, който се метаболизира от двувъглеродния край, не създава проблеми, а според някои изследвания този, който се метаболизира от другия – с 16-те въглеродни атома, стимулира безконтролната клетъчна пролиферация и разрешава на групи от клетки да растат незакрепени за повърхността – два важни фактора в патогнезата на туморния растеж. Същите метаболити освен това са и токсични за клетъчната ДНК.
 
Синтетичните естрогени блокират двувъглеродния път на метаболизъм и съдействат за 16-въглеродния, докато фитоестрогените – като тези, присъстващи в карфиола, зелето, цветното зеле, потенцират двувъглеродния път на метаболизъм. Освен това синтетичните ксеноестрогени се задържат в организма в активно състояние много по-дълго време от естествените, имайки по този начин възможността да въздействат продължително време на организма. Известното ДДТ например – класически пример за ксеноестроген, има период на полуразпад в организма 50 години.
 
Един постоянно повтарящ се довод против идеята за „ендокринните разрушители" е това, че нивото на ксеноестрогените в организма обикновено е толкова ниско в сравнение с нивата на циркулиращите в кръвта собствени естрогени, че те би трябвало изобщо да не оказват никакво влияние. Как би могло добавянето на микроскопични количества от относително слабите ксеноестрогени да предизвика срив на система, в която циркулират сигнификантни количества от „истинското" вещество?
 
Експерименталните факти говорят друго.
 
В доклад от 2002 г. Rajapakse и сътр. с експерименти показват, че 11 ксеноестрогена в смес могат да имат сигнификантно влияние дори и в присъствието на нормални количества естрогени. Сумарното влияние на смес от ксеноестрогени, всеки един от тях поотделно в концентрация, непредизвикваща видим ефект, и 17-бета-естрадиол в концентрация на средно ниво на въздействие показват повече от удвояване на ефекта от естествените естрогени.
 
Когато се интерпретират подобни резултати, е важно е да се вземе предвид, че човешкият организъм никога не е изложен само на един ксеноестроген. Ние всички имаме много ксеноестрогени по едно и също време в тялото си, вероятно много повече от тези 11, които Rajapakse и сътр. са използвали за експериментите си. Тоест, техният подход е максимално близък до условията на реалния живот. Те заключават, че ефектът на комбинация от естрадиол и смес от ксеноестрогени е адитивен, а не синергичен.
 
Тези резултати са важни по три причини.
 
Първо, те ясно и елегантно демонстрират, че ксеноестрогените в много малки концентрации могат драматично да повишат реактивността на системата към ендогенния 17-бета естрадиол. Тези резултати дефинитивно отричат мнението, че ниската концентрация и слабата сила на ксеноестрогените в сравнение с тези на 17-бета естрадиола ги прави несигнификантни участници в контрола на ендокринната система.
 
Те показват освен това, че работата със смеси от субстанции е много важна при оценката на въздействието им върху ендокринната система. Така се манифестират ефекти, които не са налице при обичайната за повечето експерименти работа със субстанциите една по една.
 
Някои примери от обкръжаващата ни среда.
 
В Tufts Medical School в Бостън през 1987 г. Soto и Sonnenschein случайно установяват, че пластмасовите тест-тръбички, смятани за инертни, съдържат субстанция, която стимулира култивираните в тях клетки от карцином на млечна жлеза към бърз растеж. Те са експериментирали с карциномни клетки, чувствителни към естрогени.
 
Установяват, че при производството на тест-тръбичките е използван p-nonilphenol – химикал от семейството на алкилфенолите, с чиято помощ тръбичките стават по-здрави и по-малко чупливи.
 
Друго проучване показва, че РVС-изделията, които масово прилагат хранително-вкусовата и опаковъчната промишленост, също съдържат нонилфеноли. Установено е също така и замърсяване на питейна вода, преминаваща през РVС тръби.
През 1993 г. в Станфордския медицински университет Dave Feldman, професор по медицина, намира, че поликарбонатните шишета, използвани за питейна вода, съдържат „bisphenol-A„. Те използвали такива шишета за стерилизация на вода, необходима за експериментите им. Станфордската група е открила, че 2 до 5 части на милиард bisphenol-A са достатъчни, за да накарат карциномните клетки да пролиферират.
 
Проучване на Дартмутския университет е показало, че пластмасовите опаковки (фолия), загрети в микровълнова печка в присъствието на растително масло, излъчват 500 000 пъти повече ксеноестрогени от минимума, индуциращ клетките на карцинома на млечната жлеза към пролиферация в тест-тръбичките.
 
Двама испански учени от Университета в Гранада изследват пластмасовото покритие, използвано при кутиите с бира, кока-кола, както и в консервната промишленост. Това покритие се нанася, за да се избегне вкусът на метал в храните или напитките, които се държат в тях. В това проучване те установяват също наличие на bisphenol-A – субстанцията, причиняваща пролиферация на карциномните клетки според Станфордското проучване.
 
На промишлено отглежданите животни (говеда, пилета и прасета) често са давани ксеноестрогени с цел да трупат мускулна маса, да растат по-бързо и да се причини задръжка на течности.
Диетилстилбестролът (ДЕС) е бил първият синтетичен хормон, който е използван от месопроизводителите при охранване на животните, до момента, в който е установено, че момичетата, родени от майки, които са го приемали през време на бременността с цел предпазване от спонтанен аборт, се оплакват по-нататък от по-висок процент репродуктивни проблеми, рак на влагалището и шийката на матката, както и от малформации на репродуктивните органи (матка, шийка). Момчета, родени от такива майки, също показват висок процент малформации – микропенис, крипторхизъм, аномалии в спермата.
 
ДЕС все още широко се употребява в месната индустрия на много страни като хранителна добавка за наддаване на тегло на животните.
 
Преди много години една група вещества, наречени парабени, са охарактеризирани като консерванти с ниска системна токсичност, непредизвикващи алергични реакции.
 
John Sumpter, биолог от Brunel University в Uxbridge, неотдавна публикува проучване, в което твърди, че алкил хидроксибензоатните консерванти (метил- етил- и бутил- парабени) притежават слабо естрогеноподобно действие.
В изследването се отбелязва, че приети през устата, те не са активни, но перкутанният път на приложение предизвиква положителна естрогенна реакция в маточните тъкани.
 
Тези консерванти могат да се открият в преобладаващата част от козметичните кремове, а дори и в прогестероновите такива.
Същият изследовател – John Sumpter, е изучавал рибите, хващани в някои британски реки и езера. Наблюдателни рибари съобщили, че хващат все повече риби, които демонстрират едновременно и мъжки и женски полови белези. Изследователите установили в тези водоеми наличието на високи нива на алкилфеноли, разградни продукти от битовите детергенти.
 
Американците използват 2 милиарда паунда пестициди на година. Техните остатъци се намират в хранителните мрежи с години, като ефектът им се усилва и акумулира при животните чак до върха на хранителната пирамида.
 
Tyrone Hayes от Университета в Калифорния установява, че атрацинът, най-често употребяваният в Северна Америка хербицид, оказва влияние върху опитните жаби в концентрация 0,1 на милиард. Жабите, изложени на неговото въздействие по време на ранното си развитие, демонстрират множествени полови органи или развиват и мъжки, и женски такива.
 
Използването на известния на всички пестицид ДДТ е забранено в повечето страни на света, обаче все още се прилага широко (и легално!) в Южна Африка например, чиито статистики показват продължаващо нарастване на случаите на карцином на млечната жлеза.
 
Изследване, публикувано в Proceedings of the Society of Experimental Biology and Medicine през 1950 г., от двама зоолози – Lindeman и Burlington, описва как ниски дози ДДТ спират нормалното развитие на млади петли. Те установяват, че тестисите на инжектираните птици са се развили само 18% от нормалната големина. Петлите са били химически кастрирани.
Установено е, че ДДТ се свързва с естрогенните рецептори и се смята днес за класически пример за ксеноестроген. Той се метаболизира за няколко месеца в човешкото тяло до ДДЕ, който след това остава в тялото няколко десетилетия.
 
ДДТ е забранен за употреба в САЩ от 50-те години. Въпреки това по повод на проучване на хора, посещаващи сауна, при изследване на техния кръвен серум случайно се установяват следи от ДДТ. Много изненадани от находката, изследователите се опитали да намерят източника и установили, че въпреки забраната за употребата в САЩ през 1991 г. са били произведени 96 тона ДДТ, които са изнесени съвсем легално за страни от Третия свят. Където стопаните пръскат селскостопанската си продукция, плодовете с ДДТ, след което ги експортират за консумация в САЩ.
 
Вероятно и ние сме в подобна ситуация?
 
Никой засега не е установил точно как и в каква степен ксеноестрогените влияят на човешкото здраве. Тъй като за повечето от синтетичните естрогеноподобни субстанции се предполага, че действат в областта на естествените естрогени, то най-вероятно здравните проблеми биха се отнасяли до половото развитие, репродукцията, рака на репродуктивните органи и на гърдите, феминизацията при мъжете.
 
Според някои наскоро проведени проучвания следващите заболявания биха могли да бъдат предизвикани от моментно, по време на вътреутробното развитие на плода, или на хронично излагане на влиянието на ксеноестрогените.
 
При жените:
- Рак на гърдата или на репродуктивните органи
- Фиброкистозни промени в гърдите
- Поликистозна болест на яйчниците
- Ендометриоза
- Миома на матката
 
При мъжете:
- Лошо качество на спермата
- Рак на тестисите
- Малформации (крипторхизъм, микропенис, хипоспадия)
- Заболявания на простатата
 
Разбира се, както и при всички останали потенциални рискови фактори, и в случая такива моменти като продължителността на излагане, дозата, възрастта, полът, както и някои индивидуални генетични особености на индивида могат да повлияят върху вида и тежестта на възникналия здравен проблем. Затова при един човек могат да възникнат множество проблеми, а при друг – нито един.
 
В обзорната статия „Крехкият плод" („The Fragile Fetus„,Bern, 1992) са документирани много факти на абнормно развитие на фетуса поради предполагаемо повлияване от ксеноестрогени. Така дори и зрялата жена, изложена на тези субстанции, да не показва някакви отклонения, нейното поколение може през целия си живот да има здравни и репродуктивни проблеми, вкл. намалена фертилност, променено сексуално поведение, понижена имунна защита и дори рак.
 
Статистиките, представени от СЗО на Световна конференция за рака на гърдата, проведена в Канада през юни 2002 г., показват, че честотата на рака на гърдата в световен мащаб за последните 20 години се е увеличила двойно. Според специализираните северноамерикански списания вероятността една жена в Северна Америка да се разболее от рак на гърдата е нараснала от 1 на 20 жени през 1950 г. до днешните стойности от 1 на 8.
 
Една от основните причини за възникването на рак на гърдата е свързана с естрогените – излагане на високи дози хормони за продължително време.
 
Високи нива на 16-α-hydroxyestrone (16αOHE), метаболит на естрадиола, е установен в сигнификантна корелация с наличието на рак на млечната жлеза при хора и животни. Допълнителни факти говорят, че определени типове диета както и фактори от обкръжаващата среда могат да променят естрогенната продукция или техния метаболизъм и по този начин да действат като ксеноестрогени. За етанола например се предполага, че може да способства за образуването на тумора чрез потенциране на механизмите, водещи до повишаване нивото на 16-α-hydroxyestrone.
 
От друга страна, субстанции, открити в кръстоцветни зеленчуци като броколи или цветно зеле, намаляват ефективното ниво на 16-α-hydroxyestrone и по този начин намаляват риска от развитие на карцином на млечната жлеза.
 
Субстанции, свързвани с повишаване на риска от развитието на рак, се намират в пластмасите, които ни обкръжават. Те се отделят в присъствието на мазнини, киселини (оцет, домати), или алкални храни, когато ги затопляме в пластмасови съдове. Фталатите, използвани като пластификатори при производството на пластмаси, са включени в групата на ксеноестрогените и при експерименти е установено, че потенцират растежа на хормонозависимите клетки. Те се свързват и с потискането на факторите, регулиращи имунната система, което също така има тясна връзка с  повишаването на риска от развитието на рак.
Три големи групи от рискови фактори за възникването на рак на гърдата са очертани от American cancer society. Първият фактор е фамилната анамнеза или т.нар. „ген на рака на гърдата". Без да се неглижира неговото съществуване, изследователите оценяват обаче неговата честота на около 5%.
 
На второ место се поставят мазнините в диетата, въпреки че някои автори оспорват тази връзка.
 
Третият - приет като основен – фактор включва продължаващото  през целия живот на жената излагане на естрогени. Важни рискови елементи са ранното менархе, късната менопауза, нераждането или късното раждане на деца. Според някои проучвания излагането на жената на екзогенни хормони може също така да бъде важен елемент на риск, като това може да включи много продължителното използване на орални контрацептиви или много продължителна постменопаузална хормонозаместителна терапия.
 
Тези три фактора обаче, комбинирани, заемат само около 24% от случаите на рак на гърдата и не могат да обяснят драматичното повишаване на честотата през последните 50 години.
 
През 1990 г. Elihu Richter и Jerry Westin, специалисти по околната среда от Hebrew University's Hadassah School of Medicine в Израел, установяват изненадващ проблясък в иначе тотално депресиращите световни статистики относно рака на гърдата. Те откриват, че за десетилетието от 1976 до 1986 г. Израел е единствената страна сред 28-те участващи в проучването, в която е регистрирано намаляване на честотата на рака. И то с повече от 50%!
 
Richter и Westin свързват това намаляване с факта, че през 1978 г. в Израел е била забранена употребата на три пестицида от групата на така наречените „органохлорини" – alpha-benzene hexachloride (BHC), gamma benzene hexachloride (lindane) и известното на всички ДДТ.
 
Експерименти с животни, проведени още в далечната 1960 г., са доказали, че въпросните пестициди предизвикват при експериментални условия рак на гърдата при плъхове.
Други проучвания, проведени преди около 30 години, са показали, че пестициди от горната група се натрупват в животинските и човешките мастни тъкани. Още през 1981 г. едно проучване е заключило, че органохлориновите пестициди „вероятно са отговорни за повишаващата се честота на рака на гърдата".
 
Съвсем неотдавнашни проучвания отново и съвсем ясно са показали връзката между органохлориновите пестициди и рака на гърдата. Анализаторите на здравословното състояние на жени, работещи в химическите заводи в Хамбург, Германия, и на живеещите в близост до произвеждащите органохлорини заводи в Минесота и Лонг Айлънд, са установили два пъти по-висока честота на рак на гърдата в сравнение с популацията. Има проучвания, които показват повишена смъртност от рак на 
гърдата сред професионални химици, сред фризьори и жени, употребяващи бои за коса.
 
Няколко думи за терапевтичните неуспехи при хормонотерапията. В някои случаи, по наши указания, пациентката полага усилия, избягва всички естрогени, променя стила си на живот и въпреки това състоянието се влошава. Според много автори в тези случаи може би е налице неразпознат източник на ксеноестрогени под формата на хербициди или пестициди, разпръснати наоколо, или те биха могли да се намерят „складирани" в мастните депа на тялото, където те  могат да стоят десетилетия. И да блокират нашите терапевтични усилия.
 
Друга вероятна причина за терапевтичен неуспех може да бъде използването например на прогестеронов крем, чиито състав не е формулиран коректно. В него могат да се намерят добавки, пълнители или консерванти, които да стимулират естрогеновите рецептори и да имитират естрогенно действие. Като парабените например, за които вече споменах.
 
Всичко, което се постави върху кожата, се абсорбира директно. А повечето кремове за ръце, лице и т.н. съдържат парабени. Те са известни ксеноестрогени и в момента тече изследване в Европейската общност за тяхното приложение в козметиката и евентуалното им влиянието в етиопатогенезата на рака на гърдата.
 
Накрая искам да добавя, че се натрупват все повече факти, че присъствието в обкръжаващата ни среда на синтетични естрогени и естрогеноподобни субстанции оказва влияние и върху здравето на мъжете. Изследвания на мъже в целия свят показват нарастване на честотата на рака на тестисите, на честотата на крипторхизма, на хипоспадията, като от друга страна значително намаляват броят на сперматозоидите и броят на добре подвижните в еякулата. В цифри – средният брой на сперматозоидите и средният брой на подвижните днес е два пъти по-нисък от този, установен преди 50 години. Проучването заключава, че вероятно замърсяването на обкръжаващата среда с ксеноестрогени е отговорно за тази тенденция.
 
Най-накрая на този обзор бих искал да вметна само няколко съвета, лансирани от много от авторите на прегледаните статии. Така да се каже – за лична защита. Да се опитаме да избегнем индустриалното замърсяване е добра идея, но е много трудно да се осъществи. Освен това индивидуалните решения очевидно не са решение на проблема с международната епидемия от рак на гърдата и другите ефекти от замърсяването.
 
Ето съветите:
- Когато е възможно, купувайте екологично чисти плодове и зеленчуци, отглеждани без хербициди и пестициди, месо – без прилагани хормони или други стимулатори;
- Махайте пластмасовото фолио и стиропорените панички веднага след донасянето им вкъщи;
- Избягвайте да пиете вода и напитки, продавани в пластмасови съдове и бутилки, дори и от тези, на които специално пише „за питейна вода";
- Използвайте стъкло или керамика всеки път, когато е възможно при съхраняването на храни или вода. Затопляйте ги също само в керамични или стъклени съдове. Никога не загрявайте храни, поставени в пластмасови съдове;
- Избягвайте да държите храни в пластмасови съдове, особено такива, съдържащи мазнини, месо, сирена и др.;
- Ползвайте неизбелена тоалетна хартия, салфетки, носни кърпички, пелени и тампони;
-  Избягвайте кафето и алкохола;
- Ако имате градина, не използвайте пестициди и хербициди. Прилагайте стари народни методи – сол, оцет…
- Огромното мнозинство от кремове, лосиони и унгвенти съдържат като консервант парабени. Избягвайте ги. Използвайте растителни масла.
 
Полезни съвети. Само че колко от тях ще бъдем в състояние да следваме? И как това би помогнало на нашите деца? На тези, които идват след нас?
 
Списание 8
 

По мед и масла

Мила Георгиева за 10 дни се спасява от кожен тумор с помощта на черен кимион и кайсиеви ядки. После започва да помага на други болни.

Какъв е пътят между болката, която може би крие зад себе си сериозна здравословна опасност, и неусетното ѝ преодоляване, а после и решението за това изцяло да промениш живота си? За Мила Георгиева той минава през... капките на две от най-мощните растителни масла, които ни е дала природата. Нейната история започва плашещо – със сериозен кожен проблем, но благодарение на маслата от кайсиеви ядки и черен кимион продължава триумфално. Природните еликсири не само помагат на младата жена да победи здравословния проблем, но и я вдъхновяват да поеме съвсем ново начинание – предлагайки многобройните им ползи на повече хора, които се нуждаят от тях.
 
 
В началото на тази поучителна история, която за кой ли път ни припомня необятните възможности на природата, Мила Георгиева има рекламна агенция, обича работата си, грижи се за семейството и малкия си син и всичко изглежда чудесно. Но, както често се случва, стъпката между спокойния живот и кошмара понякога е малка, неусетна и идва толкова внезапно, че сякаш мощно земетресение помита идилията. За Мила това земетресение се случва преди година.
 
Проблем
от нищото
 
„Беше точно преди Великден, един ден усетих, че на гърба ми като от нищото се появи малка бенка, съвсем скоро преди това я нямаше. Стърчеше една такава – сбръчкана, започна да ме боли и да тече кръв от нея." На следващия ден Мила отива при известен кожен лекар, препоръчан ѝ от приятели. Докторът ѝ казва, че бенката вероятно е злокачествена, трябва да бъде отстранена възможно най-бързо и ѝ записва час за операцията след 10 дни. 
 
В тежки моменти винаги до нас са най-близките. Затова веднага, щом се прибира у дома, Мила се обажда на майка си Веселина Алексиева и ѝ споделя проблема. 
 
По това време тя е на екскурзия в Македония и съвсем случайно по време на пътуването става дума, че един от мъжете в групата е страдал от тежък, често дори смъртоносен здравословен проблем – рак на панкреаса. След операцията един ходжа му казва да пие от 100% натуралните, чисти масла от черен кимион и ядки от кайсия, като това ще заздрави имунната му система и ще предотврати развиването на разсейки. Човекът обаче не спира да пие маслата, за да е спокоен, че болестта няма да се върне. Вече 10 години е напълно здрав. Купува си ги от Турция и от Македония, по това време няма вносител за България. 
 
Тъй като историята му заинтригува силно Веселина, тя използва, че е в Македония и решава също да купи от безценните капки - взема от кайсиеви ядки и черен кимион. Смята да ги пие профилактично, без въобще да подозира, че дъщеря ѝ има сериозна диагноза. Случайно... Но както читателите на Списание 8 знаят добре, няма нищо случайно.
 
Чувайки за кожния проблем на Мила, майката заклева дъщеря си да ги пие, така че да помогнат за подсилване на организма преди операцията.
 
Макар да признава, че не очаквала кой знае какви резултати, Мила все пак решава да опита. „Не вярвах, даже ѝ казах: Няма смисъл, какво ще ми помогне?! Но почнах да ги пия, защото майка ми всяка сутрин ми звънеше да провери." Така 10 дни поред, без да пропуска, Мила взема указаните дози от двете масла. Когато идва уреченият ден за операция, притеснена се отправя към болницата.
 
За да предпази бенката, през изминалите дни тя я е скрила с лейкопласт. Усеща болка, но не я пипа, за да пази образуванието от разраняване. 
 
Когато лекарят маха лепенката над бенката..., възкликва изумен: „Какво сте направили?". Мила се разтреперва: „Реших, че е станало нещо още по-страшно, но той продължи: Бенката е изсъхнала, нищо няма."
 
И наистина – на мястото на бенката има само коричка от рана и щом я отстраняват, отдолу се показва здрава кожа. Едва за 10 дни от образуванието няма и следа, а единственото, което през това време Мила променя в ежедневието си, е пиенето на маслата от кайсиеви ядки и черен кимион.
 
Жената е категорична, че няма как лекарят да е сгрешил диагнозата при първата им среща – бил опитен доктор, а и не е възможно кървяща, болезнена бенка да бъде объркана с каквото и да било. Очевидно чудото е „дело" на двете натурални масла. 
 
От опит
и традиции
 
Изключително щастлива, младата жена решава да сподели своята радост с фирмата производител. Още на паркинга на болницата влиза през мобилния си апарат в интернет, намира имейла на фирмата и пише благодарно писмо. Споменава колко е жалко, че нямат представител в България. И че тя е готова да се заеме с тази дейност, за да помага на други хора да оздравеят. Мила признава, че няма опит в този бранш, но е убедена в ползите от продуктите.
 
Само след 10 минути получава отговор от компанията, че с радост приемат предложението ѝ, защото предпочитат да работят с хора, които познават силата на 100% натуралните и чисти масла и имат лично отношение към тях. „Освен това въобще не бяха учудени от моята история. Казаха, че техните продукти се базират на опита и традициите на поколения преди тях, че ежедневно получават писма от САЩ, Канада, Япония, от хора, много от които са имали подобни проблеми на моите", спомня си Мила.
 

 
Но как лекуват 100% натуралните и чисти етерични масла? Защо са толкова ефективни? Тъй като механизмът не ѝ станал ясен, Мила решава да поговори със своята приятелка доц. Павлина Симеонова. „Просто не вярвах, че за 10 дена тези две масла могат да ми помогнат. Бях толкова въодушевена, разказвах на всички и те се втрещяваха. Само доцентката ме изслуша спокойно и каза – да, това са доказани неща, които сега преоткриваме. Въобще не се учуди и ми обясни, че маслата са подействали, защото причината е била вътрешна, аз съм имала някакъв проблем и крайната фаза е била да избие тази бенка", разказва Мила.
 
Помолихме за коментар и д-р Ирена Маждракова от консултативен център за хармонично здраве „Хела". „В организма всичко е въпрос на хомеостаза, на баланс. Когато подобрим средата в тялото, освобождаваме всичките му защитни механизми и задействаме собствените му оздравителни сили. В случая на Мила такава роля са изиграли тези две масла. Когато те се комбинират, имат мощен имуностимулиращ ефект, действат и противовъзпалително". Лекарката също прилага двете масла в практиката си. Двама нейни пациенти имали неприятни мастни образувания по скалпа си, а след 2 месеца пиене на маслата те значително се смалили. На други инхалациите с масло от черен кимион помогнали при тежка суха кашлица. Д-р Маждракова препоръчва черния кимион и ядките от кайсия при вирусни и бактериални инфекции, кашлица, доброкачествени образувания и като профилактика при хора с наследствено предразположение към образуването им.
 
„Щом маслата на „Боталайф" ми помогнаха, редно е да стигнат до повече българи" – си казва Мила. Това напълно променя професионалния път на доскорошната собственичка на рекламна агенция. 
 
Нещата се нареждат бързо, само след месец пристигат първите партиди, а Мила и майка ѝ Веселина създават българския клон на „Боталайф" и се заемат за работа. Постепенно увеличават гамата продукти на фирмата в страната ни, включват и натуралните пасти, за които ще ви разкажем в следващ брой. 
 
Това, което отличава избраните от Мила масла, е, че се извличат по изцяло природен метод – със студено пресоване, само от първа преса и без никакви химикали. Маслата са 100% натурални, произведени от качествени суровини, без примеси и без използването на химикали, което ги прави чисти, концентрирани и годни за вътрешен прием.
 
Истории
с масла
 
И макар оттогава да са минали броени месеци, двете дами вече са чули достатъчно други истории, които според тях ясно доказват, че случилото се с Мила нито е изключение, нито – случайност. С дистрибуторите се свързват много хора с тежки диагнози, които искат да разкажат историята си. Неотдавна се обадило момиче с тежък мозъчен тумор, който, след като започнала да пие маслата от черен кимион и кайсиеви ядки, спрял да расте и дори започнал да се свива. Друга млада дама имала твърди и упорити брадавици по целите си длани, срещу които не помагало нищо. Когато опитала с маслата, неприятните образувания започнали да изчезват, точно както се случило и в историята на Мила. За да припомни доказаната истина, че за човека, който използва силите на природата, е по-голям шансът всичко да тръгне по мед и масло...
 
 
 
С дъх на кайсии
 
Амигдалина - маслото от кайсиеви ядки, е мощна и естествена форма на витамин В 17. Както казва Мила Георгиева, витамин В 17 е наричан и „съвършеният химиотерапевтичен агент" – той унищожава болните ракови клетки, без да засяга здравата тъкан. Действа болкоуспокояващо, подобрява процесите на обмяна и забавя стареенето. Кайсиевото масло съдържа и други витамини от В-групата, а също – А и Е, омега-6 и омега-9 мастни киселини. 
Дневно се приемат между 10 и 30 капки, може да се добавят към салати, ястия, сокове. Прилагано външно, веществото подсилва колагена в кожата и помага регенерацията ѝ при изгаряния. Маслото от кайсиеви ядки е мощен стимулатор на косата.
Маслото се приема вътрешно. Профилактично е добре да се пие 3 до 6 месеца всяка година. 
 
 
 
 
Кимион за всичко 
 

© Thinkstockphotos
 
Черният кимион е едно от най-добрите медицински семена в човешката история! Заслужено го наричат панацея, датира от времето на египетските фараони. Споменава се в Библията и от пророка Мохамед като „лекарство за всяко заболяване освен за смъртта". Над 600 изследвания показват ефекта на маслото от черен кимион. Той се дължи на сложната химическа структура на семената, съдържащи над 100 съставки, включително протеини, витамини В1, В2, В3, В9, минерали, калций, желязо, мед, цинк, фосфор, както и значими източници на есенциални мастни киселини. Негови активни съставки са кристалин нигелон и тимохинон. Изследвания на учени от Охайо доказват, че тимохинонът е антиоксидантен, противовъзпалителен и антираков агент, безвреден за нормалните клетки. Маслото се използва от векове при диабет, астма, алергии, сърдечносъдови и бъбречни заболявания. Нутриентите му се справят с условията на дефицит в организма и възстановяват нормалното му състояние. Това е концентрирана храна, дар от природата. Мощен имуностимулатор, който превъзхожда всяко друго естествено средство, използвано за автоимунни разстройства. Маслото е особено полезно за тонизиране и подобряване на кръвообращението. Ефективно е при хемофилия, синузит, белодробни заболявания, мигрена, колит, гастрит, простатит, псориазис. Има антивирусен, антибактериален и противогъбичен ефект.  
Дозирането е от 1 ч.л. до 3 с.л. 1 или 2 пъти дневно. 1 с. л. масло от черен кимион, смесена със също толкова мед в топла напитка преди лягане, ще ви помогне за здрав и спокоен сън. По-внимателни трябва да са хората с импланти.
 
 
 
 
 
Доц. д-р Павлина Симеонова:
Очаквано добра комбинация
 

 
Доц. Симеонова е ръководител на Лабораторията по физика на околната среда към Института по физика на твърдото тяло на БАН. Специалист по анализ на нови материали и многовариационна статистика.
 
Случайно се запознах с Мила и установих, че нейните продукти са много хубави. Превенцията чрез хранителни фитохимикали е най-добрият, най-лесният и достъпен подход за контрол на здравето.
Маслото от ядки на кайсия може да се взема и профилактично, не само при здравословен проблем. Черният кимион, известен от древността като лекарство за всичко, освен за смъртта, има много активни съставки. Най-изследвани са нигелонът и тимохинонът - антиоксидантен, противовъзпалителен и антираков агент, безвреден за нормалните клетки. Маслото от черен кимион предизвиква апоптоза – помага на тялото да елиминира стари, ненужни и болни клетки, без да отделя токсини. То поддържа здрава и балансирана имунната система, която може своевременно да открие и разруши ракови клетки, преди да застрашат здравето. Това става чрез повишено производство на имунни клетки, клетки на костния мозък и такива, произвеждащи антитела. Мила е успяла за кратък срок да стимулира имунната си система и това е дало резултат. Маслото е блокирало ангиогенезата – образуването на нови кръвоносни съдове, необходими за растежа на рака, и е предизвикало клетъчната смърт на дефектиралите клетки. 
Това се е допълнило от ефекта на маслото от кайсиеви ядки. Те съдържат токсични вещества като циановодород и бензалдехид, но тук става въпрос за селективна токсичност. В раковите клетки се съдържа ензимът бетаглюкозидаза, който отключва токсичното действие на циановодорода и бензалдехида и това е смъртоносно за раковите клетки. В здравите пък има друг ензим – роданаза, който неутрализира действието на циановодорода и те не могат да бъдат унищожени. При Мила се е получил комбинираният ефект от двете мощни средства.
 
 Списание 8

14 неща, които успешните хора правят различно

И които ни помагат да постигнем значимите цели в живота си

"За да бъдете успешни, желанието ви 
за успех трябва да бъде по-голямо 
от страха ви от провал." 
Бил Кросби
 
Кои качества, според вас, отличават печелившите от губещите? Защо някои хора успяват да постигнат целите си, а други - не? Причините много често са в нагласата, вярванията и навиците на човека. Следващият списък се състои от 14 навици и възгледи, които са присъщи за най-успешните хора. 14 неща, ако ги усвоите, могат коренно да променят живота ви. 
 
Успешните хора:
 
1. Знаят колко е ценно времето
Успешните хора не се оставят да им губят времето с неща, които смятат за скучни или непродуктивни за личното им развитие. Не се оставяйте и вие. Когато мислите, че нещо е загуба на време, не го правете. Времето е ценно и ограничено. Никой на планетата няма безкрайно време, но въпреки това хората непрекъснато пилеят времето си. Първото нещо, което е хубаво да направите, ако искате да промените живота и да постигнете целите си, е да промените представата си за време. Разберете, че то е ограничено и го използвайте разумно, защото връщане назад няма. 
 
2. Излизат извън зоната си на комфорт
Единственият път за личностно развитие е правенето на неща, които ви карат да се чувствате неудобно. Когато си стоите единствено в зоната на комфорт, не израствате като личност. Седите на едно място, без да помръдвате, защото ежедневието ви не може да ви промени. Ако това, което правите, не е предизвикателство, ако не е поне малко неудобно или трудно, вдигнете летвата и стандартите си и минете на по-горното ниво. Аналогично, няма как да натрупате мускули, ако вдигате перца, имате нужда от тежки камъни.
 
3. Поставят си и преследват конкретни цели
Повечето хора нямат никакви цели. Те не знаят какво искат да правят с живота си. Просто обикалят безцелно. Бихте ли се качили на кола, карайки с часове, без да знаете накъде отивате? Разбира се, че не. Защо тогава правите същото с живота си? Това не е игра. Да си поставяте цели и дестинации е първата крачка към успеха. Втората е да преработите целите си до нещо много конкретно. Например цел като "искам да отслабна" не е изобщо конкретна, докато "искам да сваля 10 килограма в следващите 3 месеца" е конкретна цел.
 
4. Фокусират се върху малки, но постоянни подобрения
Повечето хора се надяват успехът да ги връхлети изневиделица и животът им да се преобърне за една нощ. Противно на това очакване, успелите хора знаят, че успехът идва с времето – понякога е нужно повече време, друг път - по-малко. Не съществува нещо, като определен период, гарантиращ успех. Вместо да се опитване да забогатеете в рамките на един месец, се фокусирайте върху постигането на малки ежедневни победи, които с времето ще се натрупат и след месеци или години резултатът ще е огромен. В повечето случаи това е практиката на успелите. Бедата е, че хората не виждат ежедневните им усилия, а само крайния резултат. Не игнорирайте прогреса. Може да отнеме време, но си заслужава. Фокусирайте се върху ежедневното подобрение.
 
5. По дрехите посрещат
Когато се обличате като победители, хората ви уважават повече. В психологията това е известно като „ефект на ореола“ (халоефект) – когато хората си оформят мнение за вас, базирано върху едно-единствено качество, което сте показали. Ако изглежда, че се грижите за външния си вид, хората ще предположат, че сте някой, който заслужава тяхното уважение, успял и добър човек, на когото може да се разчита. Когато Аристотел Онасис отишъл в Америка, преди да стане милионер, той похарчил всичките си пари за дрехи, подчертаващи стила и класата му. 
 
6. Гледат позитивно на нещата
Мислите ви са четката, която рисува съдбата и бъдещето. Успешните хора мислят позитивно и не се концентрират върху недостатъците. Те се борят с каквото трябва и винаги се стремят към развитие. То обаче не може да дойде, ако съзнанието ви е постоянно заето с негативни мисли и стрес. Според клиниката Майо в Рочестър, щата Минесота, позитивното мислене:
• Намалява стреса
• Допринася за дълголетието
• Намалява рисковете от депресия
• Подобрява психологическото и физическото състояние
• Намалява рисковете от смърт от сърдечносъдови заболявания
• Подобрява механизмите за справяне с трудности и стресови периоди
 
7. Приемат неуспеха смирено
Интелигентните хора знаят, че неуспехите от вчера градят успехите утре. Всеки провал крие награди, по-големи от единичен успех, защото дава незаменими уроци за живота. Започнете да гледате на неуспехите си като на възможности, да ставате по-добри от тях, вместо да се оставяте да ви разочароват. 
 
8. Заобикалят се с победители
Джим Рон е казал, че "човек е средноаритметичното на петимата, с които прекарва най-много време". Хората, с които общувате, играят важна роля в живота ви, защото се отразяват върху начина ви на живот и вярванията ви. Ако сте около негативни личности, няма да можете да поддържате позитивните си мисли. От друга страна,  ако сте около хора, които пишат целите си, фокусират се върху ежедневните подобрения, поддържат се, това ще ви помогне да се развивате. Изградете обкръжението си от хора като вас, които имат големи мечти и правят нужното за постигането им. Те ще ви помогнат да стигнете до върха.
 
9. Не чакат перфектния момент, а го създават
Какво чакате? Перфектният момент никога няма да дойде, защото обстоятелствата никога не могат да са идеални. "Започвам от утре" е просто извинение. Важно е да започнете възможно най-скоро, за да се възползвате максимално от това, с което разполагате. 
 
10. Не се фукат, а слушат
Успелите хора обичат да учат нови неща, те задават въпроси и слушат внимателно. Обикновено те не говорят прекалено много, защото са фокусирани върху слушането и събирането на информация. 
 
11. Знаят, че образованието е постоянен процес
Смятате ли, че образованието приключва със завършването от гимназията или университета? Ако отговорът ви е „да“, помислете отново. Макар че има много успели хора, които нямат университетска диплома, успехът се основава върху постоянно учене, било то формално, или не. Най-успелите хора рядко се спират на едно място. Без значение колко вече знаят, те продължават да четат книги и да развиват нови качества.
 
12. Помагат на другите
Успехът не е чисто и просто задоволяване на нечии еднолични нужди. Напротив, голяма част от истинския успех идва с грижата за чуждите нужди. Много от целите на най-успешните хора са помогнали по някакъв начин на много други. Марк Цукърбърг например даде на хората по света начин лесно да свързват с приятелите си. Лари Пейдж и Сергей Брин дадоха на света система (Гугъл), която направи намирането на неограничена информация за част от секундата лесно като детска игра. Известни музиканти и актьори помагат на хората чрез творчеството си. Ако искате да успеете, помислете какво можете да дадете на света, за да го направите по-добро място!
 
13. Имат куража да кажат "Не!"
Това е нещо, с което много хора по света имат затруднения, но е изключително важно да го усвоите, ако искате да сте наистина успешни. Когато не се страхувате да кажете "Не!", не се опитвате да угодите на всички, което така или иначе е невъзможно и води единствено до разочарования. 
 
14. Поемат отговорност за действията си
За жалост соченето с пръст към този и онзи е разпространено, тъй като масово хората отказват да поемат отговорност за действията си и търсят друг виновник. Ако искате да успеете, поемете контрола върху живота и действията си. 
 
Превод: Христина Мангелова  www.spisanie8.bg

Експериментално пускане на млади египетски лешояди отгледани в плен в България

Тази година за първи път на Балканите беше проведено експериментално въвеждане чрез адаптация на млади египетски лешояди, отгледани в плен сред местна дива популация. Това ще се случи в Природен парк „Русенски Лом“. В дългосрочен план, подобни дейности ще залегнат в програма за активно подсилване на дивата популация и подсигуряване на нейното бъдеще в страната и региона.

Малките, които ще бъдат освободени са общо три на брой и са осигурени в рамките на програмата за размножаване на редки видове (ЕЕP) на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите (EAZA), с любезното съдействие на Фондацията за опазване на лешоядите (VCF), като две от лешоядчетата са  предоставени от зоопарка във Виена и произхождат от турската популация, а едно - от зоопарка в Париж и произхожда от пиринейската популация. Излюпени са на 1-ви, 6-ти и 11-ти юни тази година.

 Резултат с изображение за Експериментално пускане на млади египетски лешояди отгледани в плен в България

На 10 ти август, със съдействие на Дирекция на Природен парк „Русенски Лом“ и Зелени Балкани, птиците бяха поставени в изкуствено гнездо в Ломовете като предварително бяха маркирани от екип на LIFE+ проекта на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) „Помощ за египетския лешояд“ за дистанционно идентифициране и чрез сателитни предаватели. Младите птици са прекарали две седмици в изкуственото гнездо под постоянно наблюдение и грижи, за да свикнат с района, след което са били  освободени. Изкуственото гнездо е в непосредствена близост до площадка за подхранване, където птиците ще могат да намират храна и която се посещава често от местна двойка египетски лешояди и Природозащитен комплекс „Ломовете“,  е мястото от където са били постоянно наблюдавани. Дивите птици ще могат да предадат своя опит на младите по отношение на сигурни места за храна и почивка, както и на есен да им покажат сигурен път за миграция към местата за зимуване. Този метод е широко използван при много видове за въвеждане на индивиди отгледани в плен сред дива популация и с цел реинтродукция, но практическият опит конкретно за египетския лешояд в това направление е сравнително малък и проведеното експериментално пускане ще допринесе значително за натрупване на повече знания в тази област.

 Резултат с изображение за Експериментално пускане на млади египетски лешояди отгледани в плен в България

Египетският лешояд е единственият далечен мигрант сред лешоядите. Всяка година изминава над 8000 км до Африка и обратно. След като за пръв път мигрират, младите птици остават в Африка 4 години, докато достигнат полова зрялост, след което се завръщат отново по родните си места. Поставените сателитни предаватели ще отчитат местоположението на трите египетски лешояда и ще предоставят необходимата информация, доказваща, дали методът е успешен и младите птици отново ще се върнат в Русенски Лом, за да създадат поколение.

 Резултат с изображение за Експериментално пускане на млади египетски лешояди отгледани в плен в България

Дейността се извършва в рамките на LIFE+ проекта на БДЗП „Помощ за египетския лешояд“, чрез ключовото сътрудничество с Антон Вайдл, координатор на EEP - програмата за египетския лешояд към EAZA и със съдействието на VCF,  Дирекция на Природен парк  „Русенски Лом“ и  Сдружението с нестопанска цел „Зелени Балкани“.

 lomea.org

Banner 468 x 60 px