Вход
обновено 8:22 PM EET, Nov 20, 2017
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

СКАЛЕН МОСТ НА РЕКА ВИТ ПРИ СЕЛО ЪГЛЕН

Ъглен ли?! Това пък какво беше? По-любознателните вероятно още преди време са попадали на това село, докато разучават географската карта на България - то е може би единственото населено място в страната, чието име започва с нетипичната за тази цел буква "Ъ"... Останалите пък навярно едва сега чуват или прочитат за подобно място. Оказва се обаче, че то е интересно и с други неща, освен с името си. Нерядко хора, които иначе са добре запознати с природните забележителности в България, изведнъж с изненада научават за поредното неизвестно, но пък чудесно местенце, намиращо се... някъде.

 
 
Река Вит край село Ъглен.
Този път не в планината, не край морето, не по някакви закътани пътечки, а близо до крайните къщи на едно голямо село в Ловешка област, разположено край река Вит, на двадесетина километра от град Луковит. Водата и скалите тук отново си взаимодействат по най-добрия начин и заедно създават нещо, което не можем да видим навсякъде - естествен скален мост, който прехвърля солидния си свод направо над водите на реката. Още едно чудо от камък, за което обаче няма да намерим информация почти никъде - и точно заради това ни е още по-интересно да го посетим лично, а после и да разкажем за него!

Скалите край пътеката по левия бряг на Вит.
Скалният мост се намира в края на село Ъглен, там, където протича Вит. Реката тук има сравнително широка долина, ограничена по левия бряг от скалисти отвеси, които обаче не са твърде високи и остават частично скрити от буйната растителност, поникнала между тях и речните води.  Всъщност "отвес" може и да не е най-точната дума в случая, тъй като на места скалната стена дори надвисва над земята. В самото подножие на скалата дебелата сянка не позволява на растителния свят да се "развихри" - затова пък от линията, отвъд която се сипят щедри слънчеви лъчи, та чак до водите на Вит зеленее същинска джунгла.

Скалния мост при Ъглен.
Стволовете на дърветата се изправят сред различни храсти, треви и огромни количества коприва. Следват равни чакълести наноси и плитчините на реката. Отсреща, над десния бряг са построени крайните къщи на Ъглен, а точно под тях се намира и целта на нашето идване по тези места - естествена скална арка, отразяваща се в спокойната повърхност на Вит. Едната основа на моста се намира на сушата, а другата потъва във водите на реката, които текат под свода на тази природна скулптура. Отразените слънчеви лъчи красиво "играят" по каменните стени, а през пролетта всичко наоколо е толкова свежо, зелено и спокойно, че на човек направо не му се тръгва от това място.

Скалната арка при село Ъглен - от друг ъгъл... :)
От страната на селото лесно можем да се качим и върху скалния мост. Височината му е почти десетина метра, а на самия отвор - около четири-пет метра. Горната част е леко наклонена към водата и постепенно се стеснява, а накрая потапя заострено "чело" срещу течението на Вит. В района освен скалния мост и интересните брегове на реката, могат да се наблюдават и различни животинки - например птици и симпатични водни костенурки. Изобщо - мястото е доста приятно, а лесният достъп до него дава допълнителен стимул да му отделим време при някое пътуване в околността.


Гледка към скалната арка от моста с шосето за Ъглен.
Как да стигнем?

До село Ъглен е най-удобно да се придвижим с кола - за целта е нужно да се отклоним от главния автомобилен път между София и Велико Търново в посока към селатаТорос и Дерманци. На шест километра от последното, при съответната указателна табела, завиваме вдясно и почти веднага забелязваме друга табела, обозначаваща началото на Ъглен. Точно преди да навлезе в селото, шосето пресичарека Вит по голям сводест мост - дело на човешка ръка. Скалната арка, която търсим се намира на стотина метра вдясно - нагоре по течението на реката.

Левия бряг на Вит - стотина метра след скалния мост.
Преди моста се забелязва началото на пътека, която слиза към левия бряг на реката. По нея постепенно преминаваме покрай скални стени и след кратко провиране през шубраците излизаме до водата, където можем да разгледаме естествения скален мост, който се намира точно отсреща. По десния бряг на Вит пък, без проблеми достигаме място, от което можем да се покатерим върху самата арка. Ако предпочитате самотата обаче, трябва да ви предупредим, че в топлите дни не е изключено там да има сериозен контингент от местни младежи, които дирят прохлада във водите на реката.
Село Ъглен с моста над река Вит.

Скалният мост се намира на около 18 км северно от главния път между София и Велико Търново, а търсеното отклонение за Торос, Дерманци и Ъглен откриваме между селата Брестница и Български извор. Има и табела. Други възможности да се доберем до Ъглен са шосетата от Луковит, през село Радомирци или от Плевен, през село Садовец. Една пътна карта доста улеснява ориентирането. После остава само да се полюбуваме на гледката и да си направим снимки - естествено!

Желаем ви приятен път!      peshehodka.blogspot.bg

СЛИВОДОЛСКО ПАДАЛО

Bреме мина от последния път, когато насочихме поглед към Родопите и пристъпихме сред зелените гори на тази прекрасна българска планина.

Водопад Сливодолско падало.
Много време мина от последния път, когато насочихме поглед къмРодопите и пристъпихме сред зелените гори на тази прекрасна българска планина. Дойде моментът пак да си припомним нейните пътеки, а една от най-красивите природни забележителности там е достатъчно основателна причина да го направим. Избираме ден, който обещава да е хубав и поемаме на път към най-високия родопски водопад - Сливодолското падало. Намира се в резервата "Червената стена", в Западните Родопи - близо до Асеновград исело Бачково. Някъде го наричат и Сливовдолско падало - по името на рекичката Сливов дол, на която е образуван. Височината на водопада е около петдесет метра и определено прави впечатление, щом застанем пред внушителната, почти отвесна скала, от която се изливат водите на реката. Мястото е достъпно по пътека, която е добре маркирана и много приятна за разходка - тръгнем ли по нея, за около час достигаме Сливодолското падало.

Сливодолското падало.
Преходът започва от шосето между Асеновград и Смолян, близо до мястото, при което рекичката с водопада се влива в по-голямата Чепеларска река (Чая). В началото пътеката се движи по почти равен терен край кристалните води на потока - с приятно ромолене те се вият сред дърветата и привличат погледа с прозрачността си. Маршрутът през цялото време преминава в гориста долина - сянката, хвърляна от зелените клони е добре дошла в топлите летни дни. Флората е много разнообразна, а както стана дума - намираме се на територията на резерват, и то създаден за опазване именно на редки растителни видове.

Родопски силивряк.
Сред китките на здравеца, перестите листа на различни папрати и многобройните увивни растения ще открием красиви цветя като петровия кръст или родопския силивряк, който е и балкански ендемит (тоест - среща се само тук, на Балканския полуостров). Този защитен вид расте на туфички по скалите и се разпознава по нежните бледолилави цветове и тъмнозелените назъбени листа. След това кратко ботаническо отклонение продължаваме нагоре по пътеката, която от време на време се прехвърля от единия на другия бряг на рекичката по симпатични дървени мостчета.

Един от красивите прагове по пътя към водопада.
Често виждаме как потокът скача от малки, но много красиви прагове, укротява се за малко в бистрите вирове и отново продължава пътя си сред гористия дол. Зеленината е навсякъде - тук-там при по-спокойните места от речното течение короните на дърветата се отразяват във водата и дори тя изглежда зелена. След почти час ходене забелязваме първият по-висок воден пад - в сянката на грамадна, обрасла със силивряк канара, водната лента се изсипва от няколко метра, но това все още е само прелюдия към онова, което ни чака петнадесетина минути по-нагоре.

Малък водопад, близо до Сливодолското падало.
Пътеката постепенно става малко по-стръмна, изкачва се все по-високо над речното легло и много скоро виждаме сред дърветата да проблясва сребриста разпенена вода, а шумът ни подсказва, че пред нас е това, което търсим - Сливодолското падало. Точно срещу водопада е скована дървена пейка, която позволява докато отдъхваме, да се насладим възможно най-пълно на гледката. Намираме се долу-горе на височина, близка до средата на Сливодолското падало. Водата, идваща отгоре зарязва удобството на движението по хоризонтала и разпилявайки се на на десетки струи облива шуплестата скала.

Основата на водопада Сливодолско падало.
Очевидно това етравертин (бигор) - такъв тип скали откриваме и при водопадите край селата Крушуна и Полска Скакавица. Вероятно реката, образуваща Сливодолското падало се захранва от карстови извори, а наситената с варовито вещество вода формира различни отложения на повърхността - на тях се дължат и интересните скални форми, които прозират изпод пръските на водопада. Изгледът е наистина завладяващ - обраслата с мъх каменна основа отчасти се скрива зад воала на леещата се вода, който може да бъде отметнат само от вятъра или от сушата в разгара на лятото.

Малко по-нагоре по пътеката над Сливодолското падало.
Пътеката продължава вдясно от реката и за няколко минути се изкачва над водопада - до мястото, при което водата безропотно се подчинява на силата на гравитацията. Дърветата растат буквално до самия ръб, от който потокът се хвърля в бездната. Отгоре се разкрива и изглед към някои от отсрещните, покрити с гори родопски ридове. Продължаваме още малко нагоре срещу течението на реката и под шарената сянка достигаме ново живописно място - няколкометрова водна каскада, толкова обрасла с мъх, че изглежда направена само от зелен цвят, капчици и слънчеви петна.

Многобройни ефирни водни нишки струят между меките гънки на мъха, а дългите и тесни листа на папратта волски език допринасят за цялостния колорит на картината. Разглеждаме още малко наоколо и тръгваме обратно с твърдото убеждение, че местността край водопада Сливодолско падало е поредното чудесно местенце в Родопите, което съчетава в себе си красота, свежест, постоянно сменящи се картини, а в същото време е и лесно откриваемо. С други думи - отличен избор за еднодневна разходка, особено през месец юни.


Сливодолско падало, резерват "Червената стена".
Как да стигнем?

Пътеката към Сливодолското падало, която описахме дотук, започва от автомобилния път между Асеновград и Смолян, на по-малко от тридесет километра от Пловдив. Най-удобно до изходната точка се стига с кола - при пътуване от Пловдив към Смолян преминаваме през село Бачково и крайБачковския манастир, и следим за първия тунел след селото. Непосредствено след него има мост над Чепеларската река - паркираме някъде край него, при отбивката за разположения точно там рибарник. Има достатъчно място встрани от пътя.

При изхода на тунела има чешма - там е поставена табела, която указва посоката към водопада. Това е и началото на пътеката. Тя е обозначена със синя туристическа маркировкаи е добре поддържана. Следи се лесно по обозначенията и табелите, на места има обособени кътове за отдих, и за час-час и половина (в зависимост от темпото) отвежда до Сливодолското падало. Разходката до водопада може да започне и от хижа "Марциганица", разположена в не по-малко интересна местност.

Приятен път!

Златна Панега

Известно е, че из гънките на Предбалкана - преходната зона между веригата на Стара планина и Дунавската равнина - са пръснати многобройни природни забележителности, които често ни напомнят за себе си от снимки и разкази, и с това ни приканват отново и отново да ги посещаваме. Водопади, интересни скални образувания или пък разлистени гори са само една част от тях.
Силното развитие на карста в Предбалкана е причината тук да бъде широко разгърнато и невероятното разнообразие на пещерите, и свързаните с тях чудеса на подземния свят.
 
Изворът Глава Панега.
Някои от най-привлекателните за туристите благоустроени пещери се намират в този обширен преходен район, а за неблагоустроените няма и какво да говорим - те са стотици. Заедно с тях, сред ридовете околосело Златна Панега, разположено близо до градчето Ябланица, е прикрит и вторият най-обилен карстов извор в България - Глава Панега. Според различни данни той донякъде отстъпва по дебит на Девненските извори, но пък те в голямата си част са каптирани за промишлени нужди и малко от тях са запазени като туристически обекти, а като цяло са заобградени от различни "чудеса" на архитектурата от близкото минало.
 
Зеленината край Горното езеро на извора Глава Панега.
Околността в непосредствена близост до Глава Панега е запазена в един относително по-див, зелен и обрасъл вид, което със сигурност я прави любопитен обект за кратък излет. Изворът е забележителен, количеството на водата, която блика оттук варира между 1500 и 4000 литра в секунда, а обичайно - около 3000 литра. Това е и началото на река Панега (Златна Панега) - тя е десен приток на река Искър, в която се влива при град Червен бряг. Изворът Глава Панега представлява всъщност цяло езеро, дори две - макар че второто всъщност е резултат от човешка намеса.
 
Глава Панега.
Гърлото на извора се намира в така нареченото Горно езеро, водата изтича през естествен канал в по-обширното Долно езеро, което пък се е образувало, когато реката е била преградена с бент. Именно при него се образува пад, който нагледно дава представа за дебита на Глава Панега. А откъде идва всичката тази вода? По опитен път е доказано, че голяма част от водите на извора идват от река Вит, която ги губи в понори, разположени по нейното течение край село Гложене, отдалечено на малко повече от десет километра по права линия от началото на река Панега. Допълнителното количество вода, Глава Панега получава от повърхността на обширния карстов район, намиращ се южно от извора. Дъждовните води, заедно с тези на река Вит, които изчезват вгубилищата при Гложене, преминават сложна система от подземни галерии, докато накрая не изскочат отново "на светло" - през отвора на сифона, на дъното на Горното езеро.
 
Повърхността на извора Глава Панега.
Този воден басейн е интересно място - може би дори леко загадъчно. Притихналата вода има странен синьо-зелен цвят, обградена е с невероятно пищна зеленина, наподобяваща истинска джунгла, а високи скали хвърлят прохладна сянка върху повърхността. По нея, въпреки голямата дълбочина на езерото, могат да се наблюдават движения, породени от мощната водна струя, бликаща отдолу. В по-плитките части на езерото растат разнообразни водни растения, паднали клони се подават сред тях, подобно на останки от кораби, а многогодишни дървета, обвити с бръшлян извисяват корони над този преобладаващо зелен пейзаж.
 
Голямата пещера при извора на река Панега.
Пътечката, която преминава край брега на Горното езеро изведнъж ни отвежда до мрачния отвор на къса пещерна галерия, която преодоляваме за не повече от пет минути. Вътре е нужна светлина, както и внимателно придвижване, тъй като понякога подът е кален и хлъзгав. Излизаме в края на езерото, в основата на влажни скали, които обграждат това усойно кътче. Веднага вляво се вижда входът на друга, много по-голяма пещера - нейният тунел е висок и широк, а краят му е право напред, на около петдесет метра навътре. Подът е глинест, а по тавана се забелязват множество еворзионни кубета.
 
Те са образувани от въртеливото движение на силен воден поток, протичал някога оттук. Край входа на пещерата са разхвърляни грамадни каменни блокове, а големи дървета са проточили стъбла, успявайки в борбата за светлина да избягат от сянката. Изворът Глава Панега е място, което веднага прави впечатление със спокойствието си. Тишината плътно лежи над цялата околност, а фактът, че тук не идват много хора, веднага прави положително впечатление - особено на тези, който нямат вкус към туристически забележителности, вече завзети от тълпите.
 
 
Глава Панега - при входа на голямата пещера.
Как да стигнем?
 
Карстовият извор Глава Панега е разположен в края насело Златна Панега, което пък се намира на главния път София - Русе, близо до град Ябланица. При преминаване през селото в посока градовете Луковит и Плевен, виждаме отклонение вдясно към главен автомобилен път София - Варна, има и табели. Поемаме по него и след няколко минути, щом преминем край последните къщи, се оглеждаме за малка табела, поставена точно след мост над река Панега и сочеща отбивка вдясно към място за пранена килими и други подобни.

Завиваме в тази посока и съвсем скоро достигаме бента в края на Долното езеро. Оттук поемаме по пътечка край левия бряг на езерото (спрямо бента!), - някога тя може би е била асфалтова алея, но днес е безкомпромисно превзета от къпини, коприва и всякакви други храсталаци. Щом обиколим половината езеро, ще видим ограда от лявата си страна, в която на едно място има отвор с отклоняваща се вляво пътечка. Слизаме по няколко стъпала и след броени минути се озоваваме брега на Горното езеро - изворът на река Панега.

Долното езеро при извора на река Златна Панега.
Пътеката преминава край него и малко по-нагоре достига първата пещера. След като разгледаме, се връщаме обратно по същия път до бента. Най-удобно е пътуването с кола, но алтернативни методи на придвижване също са възможни.
 
Приятна разходка!
 

ВРЪХ КОВАЧ

Дългите дни през лятото (дори когато е толкова валежно, колкото тази година!) позволяват планирането на по-сериозни походи във високата планина - такива, при които се откъсваме за поне няколко дни от всекидневието у дома. Впечатленията се трупат, а най-забележителните места по пътя се редуват с някои не толкова известни, но пък приятни отбивки - като тази, до която ще отскочим при една разходка по част от маршрута между хижите "Мусала" и "Рибни езера" в Рила. И така, поемаме в тази посока, за да видим, че зад всички тези думи стои връх, който е леснодостъпен, предлага чудесни гледки и се нарича Ковач.

Връх Ковач, сниман по пътеката откъм хижа "Грънчар".
Намира се южно от най-високите рилски върхове, на около час и половина от хижа "Грънчар"и на петнадесетина минути встрани от популярното високопланинско туристическо трасе между връх Мусала и циркуса на Рибните езера. Ковач (някъде можем да го срещнем и под старото му име - Налбант) е висок 2634 м. и гледан от север има разпознаваем профил - плоско теме, което плавно се издига на изток и след най-високата точка в тази посока рязко завършва със стръмни, скалисти и на места отвесни склонове. Горе е струпана тънка и висока каменна пирамида, а застанем ли до нея, ще се насладим на великолепна панорама.

Якорудските езера, снимани от връх Ковач.
В източното подножие на връх Ковач се разполагат красивитеЯкорудски езера - вниманието ни привличат най-вече обширното и преградено с бетонна стена Рибно езеро (да не се бърка с езера, носещи същото име, но от други езерни групи!), както и съседното Мъртво езеро. На североизток от Ковач се намира острият връх Суа (Суха) вапа, а на запад следват едно след друго билата на Средна Рила. Достъпът до върха е много лек, а гледката, разкриваща се отгоре заслужава да отделим половин час за отиване от и връщане до основния маршрут, встрани от който се издига нашата цел.


На връх Ковач в Рила.
Как да стигнем?

Най-близката и удобна изходна точка за изкачването на връх Ковач е хижа "Грънчар". Пътят от нея представлява близо час и половина спокойно ходене. Най-напред се изкачваме за четвърт час, следвайки синя маркировка, до седловинатаДолни Куки (Джанка), където засичаме маркирания с червена боя и метални колове маршрут между хижите "Мусала" и "Рибни езера". Поемаме в посока към втората, като плавно се изкачваме първо сред клек, а после през обширно открито пространство.

Каменните пирамидки по пътя от "Грънчар" към Ковач.
Ковач вече се вижда отпред, а ние достигаме малък поток, протичащ сред множество дребни и средни по размер камъни. Там неизвестни отрудени ръце са издигнали десетки каменни пирамидки, които представляват интересна гледка и в никакъв случай не могат да бъдат пропуснати. Пътеката започва да се вие и бързо да набира височина по появилата се стръмнина. След като завършим изкачването се отклоняваме на изток (в случая - вляво) от маркирания маршрут и за не повече от петнадесет минути изкачваме Ковач. Тук-там личи пътека, но и без нея задачата не е трудна.

Вр. Суа вапа и езерцата вляво от Ковач (при изкачване).
Теренът е тревист, открит, изпъстрен с дребни камъни и по него лесно се върви, но при мъгла опасността от изгубване не е малка. При този последен етап от изкачването, ниско вляво остават две - три малки и понякога пресъхващи езерца. До хижа "Грънчар" се стига за около пет - шест часа от град Якоруда или пък за близо девет часа по маркирана пътека от курорта Боровец - през хижите "Чакър войвода","Марица" и "Заврачица". Връх Ковач се намира на приблизително пет часа от хижа "Рибни езера" и на час по-малко от връх Мусала.
 
peshehodka.blogspot.bg

Приятна разходка и в тази посока!
 
 
Banner 468 x 60 px