Вход
обновено 9:05 AM EET, Feb 17, 2018
Драгомира Иванова

Драгомира Иванова

 Главен редактор  "Здраве". Работи на Балканите от 2012г.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205305593103531/

Кълновете помагат на костите и черния дроб

Ако се стремим към здравословен начин на живот, няма начин да минем без тази изумителна храна – кълновете. Днес ще ви разкажем защо.
При покълване на зърната, в тях настъпват качествени промени – белтъчините се превръщат в аминокиселини, нишестето в захари, а мазнините в мастни киселини. Предимството на живата храна е в това, че тя съдържа пълен набор протеини, витамини и минерали. Лесно се смила и усвоява от организма, лекува ни и ни подмладява. Освен това има алкално действие, което забавя процесите, свързани с окисляване на клетките и стареенето. За храненето с кълнове няма ограничения – то е полезно за всички възрасти. Покълналите зърна на бобовите култури съдържат толкова протеини, колкото и в месото, но при усвояването им, в организма ни не постъпват холестерин и антибиотици. Кълновете ни доставят всички микроелементи, които регулират обмяната на веществата. Богати са на биоактивни вещества – ензими, фитохормони и антиоксиданти, които неутрализират вредните химически вещества в клетките.

Житните заздравяват костите

Житото обогатява кръвта с кислород, изчиства от организма излишния холестерол и токсини. Усилва зрението и заздравява костите. Освен, че са с приятен вкус, житните кълнове усилват сърдечносъдовата и имунната система и подмладяват организма.

От люцерна стават хрупкави и вкусни салати

Според познавачите, кълновете от люцерна са вкусни и хрупкави и с тях се приготвят апетитни салати. Доставят на организма ни витамините А, С, Д, Е, К, В1, В2, В6, В12, фолиева киселина, фосфор, калций, магнезий, желязо, мед, манган, влакна и протеини.

Соевите помагат срещу стрес

Богати са на мазнини, протеини, минерали и витамини. Те са нискокалорични, засилват имунната система и помагат срещу стрес. Съдържат калций, каротин, желязо, витамин А, С, В1, В2.

Покълнала леща срещу пролетната умора

Лещата стимулира образуването на женски хормони и се препоръчва на жени в менопауза. Тя доставя на организма каротин – мощен антиоксидант, от който организмът синтезира витамин А. В 100 г кълнове има 4 мг каротин. На вкус са леко стипчви и сладникави. Богати са на желязо и помагат на организма да се справи с пролетната умора и анемията.

Граховите зрънца повишават потентността у мъжете


Покълналите грахчета съдържат витамини от групата В, белтъчини и аминокиселини. Фолиевата киселина у тях действа благоприятно на кожата и косата. Препоръчват се на мъжете, тъй като съдържат лецитин и цинк, които повишават потентността. Богатото съдържание на целулоза понижава холестерина в кръвта, укрепва сърцето и кръвоносните съдове.

Слънчогледови при чернодробни проблеми

Богати са на протеини, забавят стареенето, помагат при сърдечносъдови и жлъчно-чернодробни заболявания. Съдържат аминокиселини, калций, кобалт, йод, мед, желязо, флуор, магнезий, фосфор, цинк.

Нов уред

На пазара вече се предлага машина за кълнове, с технология, която претендира, че доставя балансирано количество влага и кислород на семената, като едновременно ги охлажда. Има и електронен регулатор, както и таймер, които позволяват прецизна настройка на режимите. Предимството на машината пред традиционният начин на покълване е, че тя измива кълновете автоматично. Бъдете внимателни, тъй като някои машини циркулират една и съща вода, която съдържа токсини. Би трябвало мръсната вода да се извежда от машината навън.

Как да си ги направим сами

Вземете 80-100 г семена или зърна и ги измийте 2-3 пъти с течаща вода. След това ги разстелете на слой от 2-3 см в стъклен или порцеланов съд и ги залейте с малко вода, така че тя едва да покрива горния слой на зърната или семената. Те имат нужда от малко вода и много кислород. Покрийте ги с марля. Най-важното е да им осигурите влага, въздух и топлина – до 22 градуса. След 24-30 часа ще се покажат кълнове. Достатъчно е да станат дълги 2-3 мм. Измийте ги отново няколко пъти. Преди консумация може да ги смелите, да ги поръсите върху салата или директно да ги хапвате. Най-важно е да се дъвчат добре, за да извлечете най-голяма полза от еликсира им.

Дълголетниците Лалка и Павел от Тетевен - 7 десетилетия заедно

94-годишните съпрузи четат без очила, не пропускат разходка в Балкана, не могат без козе сирене на масата

 

“Много съм бродил, много съм скитал, но по-чуден рай не съм видял”, казва Вазов за Тетевен. Лалка и Павел Цветанови живеят вече 94 години в този рай. Най-възрастната двойка в полите на Стара планина е създала и своя малък рай, защото вече 70 години са семейство. “Цял живот сме ходили от хижа, на хижа. Петък, събота и неделя нарамвахме раниците и вървяхме по 5-6 км на ден. Обиколили сме Балкана”, казва баба Лалка и ни предлага да ни почерпи с кафе и сладки. “Що питаш бе, жена?! Направи!” Обажда се дядо Павел и добавя: “Жена ми е добра домакиня! Всичко, което готви го ям със сладост! А на дивеча е майсторка!” Питаме го каква е тайната на щастливия брак, а той отсича: “Спокойствие, без ядове и когато мъжът сгълчи, жената трябва да мълчи. С взаимни отстъпки!”

Запознават се в родния им Тетевен, където живеят през две къщи. Лалка чака 22-годишния Павел да се върне от войниклъка и вдигат голяма сватба. “Бях вече при свекърва ми, тя ми помагаше да гледам сина ни, а и най-старата баба също ми помагаше, тя е от рода на мъжа ми, почина на 103 години”, разказва съпругата.
26 години Павел е обущар, после работи в дърводелско предприятие, а съпругата му 44 години работи като тъкачка в местната текстилна фабрика. Казва, че е приета трета поред във фабриката за работа, а сега е с пенсия 164 лв. “За нас фронтоваците (участвал е в Отечествената война - 1944-1945 г) се сетиха, макар и късно, та ни дадоха по още 100 лв към пенсиите.” Семейството не остава без пари, благодарение на това, че икономисват. “Добри сметки, добри приятели! Като получим пенсиите всичко се слага на масата, плащаме данъци, телефон, ток, храна и ако остане някой лев може да отидем да се почерпим! Едно семейство не умее ли да си урежда сметките и да ги ползва разумно, не е добро семейство. Не бива да има разсипия!”
Всяка сутрин стават в 6 ч и задължително пият чаша изворна вода. В 6,30 Павел вече е в кафенето да се види с приятелите си. “И да се преброим. Бяхме осем, за няколко години останахме четирима.” Бистрят политиката и преглеждат вестниците... Враг съм на картите, щом до тях се слагат пари!” “Върне ли се от кафенето ми казва: “Хайде, няма ли да излезеш и ти?!, разказва ни Лалка и тя тръгва след като свърши домашната работа, винаги с червило на уста, с налакирани нокти и е любимка на всички в пенсионерския клуб.
Всеки ден си почиват за по един час следобяд. “Гледаме телевизия, четем вестници и си чакаме пенсийките...Гледат бобец и домати в градината, цветята също са изрядно подредени около къщата, а и дръвца за зимата са си набавили. “Господ ни е надарил да живеем по-дълго, ще му вярваме, пък когато има място ще ни вземе!”, казват дълголетниците, които почти не пият лекарства и са боледували само веднъж в живота си. “Аз не знам къде е болницата в града”, казва Лалка. Семейството всеки ден закусва попара с чай или прясно млекце и без козе сирене не сядат на масата, но задължително го изкисват, за да не е солено. Мъжът в кащата пийва и ракийка, а бабата също му прави компания. “Тетевенци са ракиджий!” “Аз съм повече по плодовете, а бабата е по мръвките”, казва Павел. “Обичам всичко, което го ражда земята. Мога и с домат и малко сол на дланта да се наям много сладко! Чай от липа и глог бера!” Салатка, бобец, мекички и сладки, всичко си приготвят и сина и дъщерята посрещат, заедно с трите си внучета, а от кумеца си, който бил готвач на Тодор Живков, Лалка научила да приготвя много вкусна супа.
“Един без друг не можем”, казва възрастната двойка и обясняват, че с годините любовта се превръща в обич. “Няма ли обич - няма живот!” Питаме ги, ако върнат времето назад пак ли един за друг ще отидат? “Аз не мисля да я опущам”, усмихва се Павел, “а и той не може да намери такава баба като мене, гледан мъж е, личи си. Пожелаваме всеки да ни стигне!”, завършва Лалка.

 

Петър Стоянов награди млади историци

АВТОР МАГДАЛЕНА ГИГОВА

 

Фондация „Ценности” раздаде призовете на 10-ия Национален исторически конкурс на тема „Семейни и родови истории от времето на комунистическия режим”


"Голямото противоречие е между баничката от 15 ст. и липсата на каквато и да е индивидуална свобода. Нищо не струва баничката от 15 стотинки ако ти отнемат достойнството", каза президентът


За десети юбилеен път фондация „Ценности” награди ученици, писали задълбочени разработки по дадена тема.  От 1998 година насам благотворителната организация на Антонина Стоянова организира Национален исторически конкурс.  Участниците в него до този момент са повече от 1600.
 
Научната надпревара е част от мрежата Eustory, която обединява исторически конкурси от всички европейски столици. Нейният представител Мигел Барос присъства в Балната зала на бившия Царски дворец - Национална художествена галерия, където бе официалната церемония.


 
Президентът Петър Стоянов по традиция връчи отличията на класираните на първите три места, които освен  диплом получават и солидната за един гимназист сума от 1000 лева. Призьорите (ако говорят приличен английски) могат да участват и в семинарите на Eustory,  които се провеждат в различни европейски страни.
 
Тази година по темата  „Семейни и родови истории от времето на комунистическия режим” 36 участници предадоха 30 разработки, в които проследяват и изследват фамилното развитие, променено или прекъснато от тоталитарната машина.
 
Журито с председател проф. д-р Любомир Огнянов присъди първа награда на Данаил Влахов от ППМГ „Добри Чинтулов” – Сливен за  работата по темата „Съдбата на потомците на сливенските текстилни индустриалци след национализацията”, с научен ръководител д-р Момчил Методиев.
 
Две разработки заслужиха втора награда -  „Един живот” с автор Мелис Мехмед и научен ръководител Юлия Чортленева от СУ „Христо Смирненски” село  Черноочене, област Кърджали и „Тръгват си без шум”  на Елисавета Петрова от Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон” – Велико Търново с научен ръководител Славка Проданова.
 
Журито призна заслугите на цели три научни труда за третото място. Дечо Павлов от 91-ва НЕГ „Проф. Константин Гълъбов” с научен ръководител Константин Узунов е проследил пътя „От офицерския елит и битките за Отечеството до незнайния гроб – потъпканата чест на една българска фамилия”.
 
„По паважа на комунизма в град Кърджали” разхождат читателите Милица Гечева и Момчил Траянов от СУ „Отец Паисий” с научен ръководител Кирил Гогов.
 
„Да чуем гласа на историята. Проучване в село Мерданя” е  донесло третата награда на Владислав Борисов от  Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон” – Велико Търново с научен ръководител Бистра Стефанова.
 
„Датата на конкурса не е избрана случайно”, заяви водещата на церемонията и основен двигател на конкурса Петя Георгиева. - Тя е в унисон с темата „Семейни и родови истории от времето на комунистическия режим”  и е възможно най-близкия почивен ден до 14 декември, когато през 1989 година за първи път бяха издигнати антикомунистически лозунги и се проведе първата обсада на парламента в посттоталитарните времена”.  
 
Президентът Петър Стоянов, който лично връчи дипломите на класиралите се на първите три места, поздрави участниците в конкурса, техните преподаватели и научни ръководители заяви: „Тази година темата е особено интересна „Семейни и родови истории по времето на комунистическия режим”.


 
Работейки по тази тема със сигурност сте се сблъсквали с чувства като посткомунистическа носталгия. По времето на комунизма хората от моето поколение бяха млади и сме склонни да омаловажаваме крайностите, които тази система предлагаше, защото младостта е свързана с романтизъм и хубави спомени.
 
Ще ви кажа две-три неща, които звучат по-делнично ,за да стигнат до съзнанието на повече млади хора. Представете си ,че по времето на комунизма, вие които идвате от Търново, Ловеч и Добрич, нямате право да живеете на друго място, освен там, където сте се родили. Можете да живеете в София, ако се ожените за софиянка.
 
По времето на комунизма на избори гласувахме само за една партия. Някои от вас ще се изсмеят. Имаше само една бюлетина и ние пускахме само нея. БКП печелеше с 99,99%.
 
Представете си, че искате да си купите кола. Събрали сте пари, но трябва да чакате минимум 10 до 15 години за автомобил съветско производство, направен по прототип на Фиат отпреди 30 години – Жигули или Лада.
 
Представете си, че не можете да критикувате никого и нищо в тази система. Днес можете да кажете по радиото ,че не сте съгласни с министър-председателя, да пишете срещу президента в интернет. Това не можеше да се случи. Да подобно волномислие арх. Чанков от Пловдив лежа 7 години в затвора. И то за безобидни вицове. А Сашо Сладура, любимият на софийската бохема цигулар, бе пребит в концлагера, който комунистите цинично наричаха Слънчев бряг.
 
Разказвам тези прости истории от времето на комунизма, за да разберете от какво сме се отървали. Разбира се, на вас ще ви кажат, че баничката тогава е струвала 15 стотинки. Това е голямото противоречие. Противоречието между баничката от 15 ст. и липсата на каквато и да е индивидуална свобода. Нищо не струва баничката от 15 стотинки ако ти отнемат достойнството, ако не можеш да мислиш и да говориш това, което ти искаш, ако не можеш да се реализираш както ти искаш”.
 
Представителят на Eustory Мигел Барос подкрепи в изказването си Петър Стоянов като подчерта, че и в родната му Португалия има носталгия по фашисткия режим от 60-те години на ХХ век и че проучванията на младите хора помагат нацията да се пребори с промъкващите се призраци от миналото. Той сподели, че над 90 хиляди ученици от 26 страни в Европа са участвали в историческите конкурси, част от които е и организираният от фондация „Ценности”.
 
Председателят на журито проф. Любомир Огнянов развесели присъстващите с констатацията, че когато през 1998 година е проведен първият конкурс повечето  участници в днешния още не са били родени.
 
Награди за научно ръководство получиха д-р Момчил Методиев, Юлия Чортленева, Красимир Узунов и Славка Проданова.
 
Партньори и спомоществуватели на Националния исторически конкурс са Национален дарителски фонд „13 века България”,  Център за политически диалог Петър Стоянов”, „Евротех”, Министерството на образованието и науката, Софийска платформа, Съюзът на българските учители,  Сдружението на преподавателите по история в България.
 
След финалните снимки и безброй селфита с Антонина и Петър Стоянови, учениците разгледаха експозицията в Националната художествена галерия  с платна на стари майстори, изобразяващи исторически пейзажи от България.
 
Антонина Стоянова с изненада откри три картини на своя вуйчо Веселин Стойков, чиято творба за Априлското въстание е присъствала и в учебниците по история.  

Проф. д-р Христо Пимпирев: Наричат Антарктида „бялата любовница” – там има връзка с други светове

Христо Пимпирев е роден през 1953 г. в София. Професор по геология в Софийския университет. Ръководи ежегодните национални научни експедиции до Антарктика. Учен със световна известност, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др. Той е първият българин, развял българското знаме на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. 

-Проф. Пимпирев, как сте след последното премеждие на Антарктида, когато се разболяхте от пневмония?
-В прекрасно здраве съм. Това беше една вирусна бронхопневмония, която излекувах с много силни антибиотици и когато се върнах в България вече нямах никакви проблеми. Това премеждие беше неприятно за мен, защото трябваше да се прибера една седмица по-рано от Антарктида и се наложи да прекъсна научната си програма. Още месец след като се върнах заминах за Аляска, където беше съвещанието на държавите изследващи Арктика и Антарктика. Бях там една седмица, температурите бяха минус 30 градуса. По пътищата имаше табели – „Внимание, бели мечки!”.


-Как се грижите за здравето си?
-Всеки ден ходя бързо поне по 10-12 км. Минавам по 15 хиляди крачки и се чувствам отлично. Маршрутът ми е в Борисовата градина, тъй като работя в ректората на Софийския университет. Отивам в кабинета, свалям сакото, обличам тениска, обувам маратонки и тръгвам за около час и половина. Това го правя почти всеки ден, когато имам свободно време. В събота и неделя, ако нямам ангажименти съм на Витоша. Планината ни е под носа и всеки трябва да се възползва от това богатство.
-Какво присъства на трапезата ви?
-Когато съм си тук, избягвам да ям месо, защото в Антарктида не може без месо. Наблягам на плодовете и зеленчуците, които там са оскъдни. В началото когато дойдат провизиите имаме, но те свършват бързо и единственият начин да поддържаш енергията в организма е с месото, което там е много хубаво – от Аржентина, откъдето е прочутото аржентинско телешко.
-Човешките отношения, на място като Антарктида, са подлежени на голямо изпитание?
-Това е основният стресиращ фактор в Антарктида. Не толкова студа, ветровете, виелиците и снеговалежите. Основното там е изолираността. Ние сме затворено общество.


-Като в Биг Брадър?
- Да, само че в Биг Брадър, на който не му харесва го изгонват, а при нас дори да не ти харесва някого, трябва да живееш с него. Животът на Антарктида няма нищо общо с тази глезотия, с лукса, който имат и с алкохола, който се лее. Най-важното там е всички да сме здрави. Там не ходят супер мъже и супер жени. Там сме екип, работим всички заедно и всеки зависи от другия. Гледа се преди всичко човекът, който ще идва да е с лек характер и с чувство за хумор, да е свикнал да живее далеч от семейството. Има хора домошари, които сутрин отиват на работа, а вечер се прибират, обуват си пантофите и сядат пред телевизора, или отиват на ресторант, на кино. За Антарктида човек трябва да се лиши от всички тези благинки на цивилизования живот.
-Споделихте, че всички усещания са необичайни там?
-Така е. Това е друг свят. Все едно сме на друга планета. Това е мястото до което се стига най-трудно. Първо летиш десетки часове, после преминаваш най-бурните води на земята. Обстановката там е съвсем необичайна, няма дървета, има само ледници, черни скали... Все едно си на марс, неслучайно там правят изпитанията за космическите полети именно на Антарктида. Но пък, който обича девственото на природата, изпитва удовлетворение, че е там и че е част от тази природа, че може да живее в хармония с нея. Много от полярниците, които са там се влюбват в този континент. Неслучайно го наричат – „бялата любовница”, към която непрекъснато искат да се върнат. Не „бялата съпруга”, а „бялата любовница”.
-Сънищата какви са?
-Много по-реални са! Говорил съм и с психолози, и с хора които изучават сънищата. Мисля, че има някаква връзка с друг свят, защото и там е друг свят. Неслучайно като отиваме казваме, че тръгваме към друго измерение. Характерно е, че там се сънуват починали близки хора. Явяват се като живи в сънищата и това е необяснимо. Това се случва не само на мен, а и на мои колеги. Даже моят приятел – писателят проф. Боян Биолчев, написа една книга – „Антарктида – окото на космоса”. Той видя действително, че мястото има някаква връзка с друг свят и описа как е сънувал починалите си родители, които са влезли в стаята и е разговарял с тях.
-Всички там мислите и за хората около себе си, какъв щеше да е животът ни, ако и тук беше така?
-Да, затова казвам, че Антарктида е модел на бъдещето общество. Там го няма егоизма, няма я завистта. Отношенията между хората са много по-чисти. Да, човекът е хищник, но всеки един хищник в природата живее в хармония с нея. Храни се с други животни, но само дотолкова, колкото да оцелее, докато ние избиваме животните за собствено удоволствие. Ние се правим „блага”, които после изхвърляме и с които замърсяваме средата, в която живеем, защото правим свръхпроизводство. Това е заради ламтежа към печалба, към свръхбогатство. Природата е по-силна от нас и тя ще ни го върне. Така че трябва да гледаме напред, да мислим за бъдещето поколение, защото иначе трябва да напуснем тази планета. Притеснявам се от този ламтеж за блага, които са в излишък. Те не ни трябват толкова, а и не са разпределени поравно. Всички говорят за бежанците в Европа, но някой да каже колко души умират от глад в Африка и какви бежански вълни има там и то провокирани от глада.


-Общувате ли с пингвините на ледения континент?
- Общуваме, разбира се. Те са коренните жители и са много любопитни. Имало е непрекъснато случки. Наблюдаваме ги непрекъснато. Виждаш и други хора освен като нас двукраки, те са различни, те са като едни деца - катерят се по ледения склон, спускат се по корем като на пързалка, скачат, редят се на редичка, пак се качват. Точно като едни деца са. Много са любопитни. Нещо ако правиш по лодката, по шейната те идват любопитни, пипат с клюна да видят какво се случва. Имахме една случка много отдавна при първата експедиция, когато намерихме пингвин със счупено краче. Пингвина Гошо го нарекохме. Превързахме го и го оставихме в лечебницата да не избяга и да не пострада отново. Искахме да му даваме храна, но не взимаше абсолютно нищо от нас. Даже му ловяхме живи рибки от морето, но той извика приятелката си, която дойде и му носеше храна 20 дена всеки ден. Когато го излекувахме го пуснахме и те двамата си заминаха. След това всеки ден ни чакаше на плажа. Когато си тръгнахме на другата година, той беше пак там и ни чакаше. Те са много интересни същества, от които можем да се поучим. Една двойка пингвини е почти за цял живот, ако не се случи някакво нещастие с единия от двамата.
- Политиците ни има ли какво да научат в условията на Антарктида?
- Могат да научат да живеят по-нормално, по-човешки и да знаят, че не благата правят щастлив човек. Щастлив човек става когато има приятели, когато знае че може да се подпре на тях. Когато живее в хармония с природата, а не да гледа в паничката на другия и да се изяжда от завист и егоизъм. Има политици, които са идвали на Антарктида – президентът Георги Първанов и Соломон Паси също.

 

Проф. Христо Пимпирев издаде нова книга преди 26-ата си полярна експедиция

В книжарниците вече е най-новата книга на доайена на българската антарктическа програма проф. Христо Пимпирев: „Антарктида – студеният юг”. Тя излезе на 4 декември.
Проф. Пимпирев е председател и учредител на Българския антарктически институт, директор на Националния център за полярни изследвания и ръководител на ежегодните български полярни научни експедиции. Той води първата българска експедиция в Антарктида през 1987 г.
„Антарктида - студеният юг” представлява фотоалбум и поетичен разказ за „Бялата любовница”. Книгата отбелязва четвъртвековния юбилей на България като полярна страна, която заедно с още 28 държави управлява Антарктида - т.е. 1/10 от Земята.
Луксозното двуезично издание предлага на любознателните читатели информация за всички досегашни експедиции, последни данни за полярната ни база, както и уникални снимки от Антарктида.
В книгата ще намерите и разказ за достигането на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. проф. Пимпирев става първият българин, стъпил на най-южната точка на Земята като член на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот.
На българския полярен изследовател са кръстени: „Пимпирев ледник” и „Пимпирев бряг” на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, където се намира българската полярна база.
В книгата „Антарктида - студеният юг” има и пълен списък и снимки на хората, благодарение на които България е уважавана полярна нация - всички участници в българските експедиции на базата „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън.

 

 

Banner 468 x 60 px