Вход
обновено 12:29 PM EEST, Aug 16, 2018
Драгомира Иванова

Драгомира Иванова

 Главен редактор  "Здраве". Работи на Балканите от 2012г.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205305593103531/

Дула или духовната акушерка

Дулата е жена, която се грижи за бременни, като ги подкрепя емоционално и физически. Тя е в състояние да облекчи болките на раждащата жена без медикаменти. Обучава родилките на различни техники за по-леко раждане, обезболяване, масажи и пози. Насърчава естествения процес на кърмене и помага на жената да се свърже със собствената си женска сила и мъдрост.
За ролята на Дулата и как тази древна професия се възроди в България разговаряме с психоложката Росица Божкова, която е член на Асоциацията на българските дули. Според нея напоследък се използват прекалено много медикаменти и технологии в помощ на раждането, вместо да се обръща повече внимание на жената като личност и на нейните психически и емоционални преживявания.

Росица Божкова

Коя е тя
От няколко години Росица Божкова води курсове за подготовка на жената за раждането чрез йога, енергийна психология, техника за емоционална свобода, Бахова терапия, като вярва, че бременността е време за важна работа на много нива. "Бих служила с радост на тази мисия, защото вярвам в думите на нашия Учител Петър Дънов: "Повдигнете жената и светът ще се оправи".


Психоложката разяснява, че дулата всъщност е духовна акушерка, която се грижи за емоционалното състояние на раждащата. Раждането е преживяване, което отключва дълбоки пластове у жените. По време на този свещен акт те навлизат в транс и друго състояние на съзнанието. Много от раждащите губят връзка с действителността и се вглъбяват във вътрешните си изживявания. Получава се нещо като отваряне на емоциите, на тялото, на психиката и за да се случат те е необходимо пълно доверие на родилката към екипа асистиращ раждането. Затова присъствието на дула е особено важно, тъй като тя помага на родилката да се почувства по-сигурна в една спокойна среда и да почерпи сила от собствените си ресурси. Дулата помага на жената да стигне до собствената си мъдрост, да се свърже със себе си и да даде максималното. Тя помага на бременната да вземе решенията около плана за раждане и да запознае екипа на болницата с предпочитанията й. Дулата подкрепя изцяло родилката и в следродилния период, като й помога със съвети за кърменето. Изследванията показват, че присъствието на дула намалява необходимостта от медицински интервенции в хода на раждането и помага на жената да се почувства удовлетворена от раждането на детето й.

 

Къде да я намерите
Сайтът на асоциациата на българските дули е www.bgduli.com. След като разгледате профилите им, свържете се с тези от тях, които намирате за подходящи. Обсъдете с тях очакванията си от раждането. Имате право да се срещнете с повече от една дула, за да направите правилен избор. Важно е да се споразумеете колко пъти ще се видите преди самото раждане, за да обсъдите плана за раждане. Попитайте дали може да се чувате по телефона с вашата дула за въпроси, свързани с раждането. Поинтересувайте се дали тя има заместник, в случай, че се налага присъствието й на друго раждане. Преценете дали тази дула подхожда на семейството ви. Дали споделяте еднакви идеи относно предпочитанията си за раждането и колко точно струва услугата. Разгледайте внимателно формата на договора, който дулата ще ви представи.

План за раждане
Между дулата и бременната се съставя план за раждане, в който бъдещата майка може да определи границите на общуване с дулата - дали да е до нея през цялото време на раждането, независимо дали ражда по естествен начин или със секцио. В плана бременната избира каква да бъде обстановката по време на раждането - приглушени светлини, спокойствие и тишина, предпочитана музика, дрехи, дали да бъде ограничавана подвижността й, дали може да се храни и да пие течности, дали желае потискане на болката и с какви медикаменти. За всичко това се грижи дулата.

 

Жените отказват да стават жертва на модерни технологии и медикаменти
Като майка на три деца Росица Божкова отдавна е осъзнала необходимостта от съществуването на професията дула в България. Преди време, тя заедно с група ентусиастки успяват с финасовата подкрепа на фондация "Житно зърно" да издействат обучение на дули и у нас от пионерката в тази област американката Дебора ....., която има 25 годишен стаж като дула. Зараждането на тази професия в Америка се поражда от залитането на развитите нации по високите технологии и нежеланието на жените да стават жертва на прекомерно използване на различни медикаменти. В България вече има обучени около 30 дули. За съжаление в болниците все още не им оказват достатъчно съдействие, по-скоро ги приемат като конкуренция, обяснява психоложката-дула. Според нея това е процес, в който би било добре да има сработване между дули, медицински работници и раждащата жена. Болниците, където може да родите с дула в България са Акушеро-гинекологична болница "Свети Лазар", Токуда Болница и Специализирана акушеро-гинекологична болница "Д-р Щерев".
 

Монголските джербили живеят по двойки

Тези малки гризачи идват от Монголия, където живеят по пустини и степи, сред трева, билки и храсти. А у нас ги отглеждаме като домашни любимци. За да им е спокойно и хармонично, трябва да им подсигурим клетка или аквариум с пясък и слама, както и нещо за гризане.


Джербилите живеят 3, максимум 5 години. Високи са 110-135 мм, а само опашката им е дълга 95-105 мм. Тежат едва 60-85 г., а най-дебеличките достигат 120 г. Имат крехко тяло и стегната кожа. Главата им е къса и широка, нослето - остро. С по-дългите си задни си крачета (28-32 мм) тези дребни гризачи тичат доста добре, както и да скочат на височина до 1,50 м. Козината по гърба им е сивкава, а коремчето и лапите са бежови или бели. Кожухчето им е с кадифен блясък, благодарение на мастна жлеза над пъпа. От нея се отделя мазнина със специфична миризма и феромони, недоловими за нас хората, която те разнасят по козината си чрез триене. Така се разпознават помежду си и маркират територията си.

Имат нужда от партньор

Джербилите са подходящи любимци за деца над 10 години. Не са за гушкане и галене. Те са живи и енергични животинки, не се задържат на едно място. Имайте предвид, че тези гризачи не могат да живеят поединично. Винаги взимайте поне две мишки, защото са силно социални и имат нужда от партньор, за да са спокойни. И мъжките и женските са приятелски настроени към стопаните си. Мъжките двойки са по-лесни за отглеждане, тъй като женските са по-агресивни едни към други. Ако си вземете женски, добре е да са не повече от две или една мъжка и една женска мишка. Ако са повече от две женски, започват да се бият.

Уверете се, че са здрави, когато ги купувате

Когато си купувате от тези гризачи, обръщайте внимание на външния им вид. За да сте сигурни, че са здрави, огледайте очите им - трябва да са чисти, сухи и блестящи. Животното трябва да е жизнено. Половите органи, носът и ушите трябва да са чисти и сухи, а зъбите да са жълти, но чисти. Мишката не бива да е много слаба, но не и прекалено дебело.

Важно е да имат нещо за гризане

Гризането е жизненоважно за джербилите, тъй като имат четири резеца, които растат през целия им живот. Чрез гризане те ги поддържат къси. Иначе е възможно, зъбите им да израснат прекалено и да се забият в горната челюст. Джербил с израснали зъби не може да се храни и ако не му се помогне, умира. Погрижете се да имат достатъчно неща за гризане - сено, картони, пръчки, тоалетна хартия. Ако започнат да гризат решетките на клетката, това е знак, че им е скучно и е време да им намерите занимание.

Защо копаят

Гризачите прекарват доста време в копаене. Може да им направите изкуствени тунели от купчинки камъчета, дървета, но така че да не застрашите живота им. Най-често копаят в ъглите на клетката си. Това не е естественото им поведение в природата, затова можете да ги отучите. Доказано е, че ако джербилите израснат в среда с "бърлога", те няма да развият навика да копаят. За да го избегнете, още докато са малки трябва да имат тунел или дупка, които да водят до "бърлогата". Ако имат само подслон, без тунел - стереотипното копаене се появява.


Обожават да се къпят в пясък

Джербилите обичат да си правят пясъчна баня. Тъй като произхождат от пустинята, където им е било трудно да намерят вода. Използват пясъка, за да поддържат козината си чиста. Затова можете да им сложите хубав пясък, за да се "къпят" в него.


В група джербили, винаги има доминантна двойка

Само доминантните могат да имат малки. Доминантният мъжки не се опитва да се чифтосва с други женски и те не се разгонват докато присъства доминантната женска. Ако другите мъжки се опитат да се чифтосат с женската, главният не им позволява. Той е единственият, който поддържа йерархията в групата. Когато умре или стане по-слаб, най-силният мъжки заема мястото му.


Комуникация и език на тялото

Джербилите постоянно поддържат връзка помежду си чрез високочестотни писукания, които са недоловими за нас. Разбират чувствата, целите и намеренията си. Понякога възрастните издават по-силни звуци, които са знак, че си играят, че са изплашени или имат сексуални изживявания. За тях е типично и тропането. Издават ритмични звуци като тропат със задните крачета, за да сигнализират на останалите в групата, че са в опасност или пък показват сексуална възбуда.
- поздравяват се като ближат устите си, така се разпознават един друг по вкуса на слюнката;
- когато са спокойни почистват лицето, корема, гърба и опашката, като я държат с предните си лапи;
- когато са развълнуване, скачат с четирите си крака във въздуха или се "боксират" с предните си лапи;
- когато са изплашени, се изправят като замръзнали със събрани предни лапички;
- когато са любопитни, се изправят на задните си крака и душат във въздуха, като мърдат мустаците си;
- когато намигат с едно око, значи, че са удовлетворени - това става като хапнат нещо вкусно.

 

  • Публикувана в Свят
  • 0

Родопски силивряк - като птицата Феникс

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ

Родопският силивряк е като митичната птица Феникс. Установено е, че може да преживее три години, извадено от почвата - напълно изсъхнало. Щом се върне в почвата и започне да се полива, започва да се развива отново нормално. Наричат го още безсмъртниче или Орфеево цвете, тъй като някои древни монети са с изображението на Орфей, който държи в лявата си ръка стрък от цветето. Смята се, че възрастта на вида силивряк е чак от ледниковия период.

 

Девин е естествената лечебница на Родопите

Владимир Солаков е председател на сдружението на хотелиерите „Родопска приказка“ в град Девин. Пресъздава цялата легенда за Орфей и Евридика в пещерата Дяволското гърло край Триград и връща хората 3 хиляди години назад, за да видят събитието, за което се предполага, че се е случило тук.

Владимир Солаков

За целта организира професионални актьори и прави първата по рода си възстановка на легендата за влюбените от гръцката митология. Според местните предания в Девин точно пред пещерата Дяволското гърло Орфей е слязъл в подземния свят.
Ванга е казвала преди години:

 „България е богата със земята си!“

 Тогава обаче всички тълкували думите й неправилно - че в земята има злато, и тръгнали да копаят. Всъщност България е богата с места, на които можем да се лекуваме. Такъв е и Девин. Водопади, високи върхове, стари гори, самодивски поляни - недокоснати кътчета от природата. „Въздухът тук е толкова чист и наситен, че чак може да видиш енергията да пулсира в него. Мястото не може да бъде описано, то трябва да се почувства с всички сетива казва пред „Балканите“ Владимир Солаков. „Това е естествената лечебница на Западните Родопи. Тук за кратко време човек може да се балансира физически, емоционално и ментално. Не че няма планински извори и в Алпите, но нашите са уникални“, изтъква 29-годишният председател на „Родопска приказка“. Въпреки скептицизма на хората за енергийната сила на тези места няма човек, който да ги е посетил и да не се е почувствал по-добре. А идвайки в Родопите, сякаш нещо те удря в краката, за да приклекнеш и да се поклониш. Неслучайно местните казват, че планината възпитава в уважение към миналото, към непознатото, към другия, към себе си. За благотворното и чудотворно въздействие на природни енергийни точки като тези в Девин науката дава отговор 

те са мощни генератори на отрицателни йони

Не само наличието на отрицателни йони обаче прави едно място енергийно. Доста по-загадъчни, но недоказани научно са дооформените от човешка ръка енергийни места като древните мегалитни светилища, лечебни извори, чудодейни параклиси, пещери, от които блика особена енергия.

„Оставили са ни ги предците и са ги почитали като свещени. Били са наясно, че където са концентрирани тези енергийни точки, се лекуват физически, емоционални и духовни болки.“ Девинчани разказват още, че известният певец Орфей е минавал оттук, за да говори с боговете. Вярват, че тези богове още са сред тях. „Старите хора от района съветват: „Недей много да се впрягаш, щото този свят е лъжовен!“ Тоест това не е истинският свят, а има и живот след смъртта. Смелчагите, които се разхождат нощно време из поляните и екопътеките, често чуват глъч на жени, деца и мъже.“ Никой обаче не ги е виждал, уточнява водачът. „Това ни кара да мислим, че тези местности са енергийни канали, мостове с отвъдното или места, на които можем да получим знак от други цивилизации. В продължение на хиляди години много тайни тук остават неразкрити. Казват, че Родопа е ревнива, пази си ги.“

Една от загадките на Девин

е свързана с пещерата Дяволското гърло. Траките я наричали Входа към другия свят. В нея може да бъде поместен храм-паметникът „Св. Александър Невски“. В нея е и най-високият подземен водопад на Балканите (42 м). Каквото влезе в реката на пещерата, никога не излиза. И до днес след многогодишни проучвания на геолози, спелеолози и други специалисти, все още никой не е успял да проследи пътя на реката. На около 400 м от входа водите се губят в т.нар. сифон-галерия, след което излизат на повърхността под формата на подземна река извън самата пещера. Различни опити са правени, за да бъде проследен водният път. Пускани са големи дървени трупи, които реката безследно поглъща и никой не знае къде изчезват. Дори са оцветявали водата на входа на пещерата. След това спелеолозите отиват в другия край, за да видят след колко време ще излезе боята, като очакванията според скоростта на реката са били да е след няколко минути. Това се случва обаче след около два часа чакане. Водата изминава над 40 км, преди да се покаже от другата страна на пещерата. Хвърляно е и огромно количество дървен материал, но на изхода така и нищо не излиза. През 1970 г. двама варненски водолази - Сияна Люцканова и Евстати Йовчев, се гмуркат във водите на пещерата, но никога повече не излизат на повърхността. Все още никой не може да разгадае подземния път на реката.“

„Най-красивият мит за мястото е за митичния тракийски певец Орфей и неговата възлюбена Евридика, разказва Солаков. Орфей слязъл в подземното царство, за да умилостиви Хадес, бога на смъртта, и да си върне любимата. Хадес се съгласил, но поставил условие - певецът да не се обръща назад, за да я погледне, докато не излязат от подземното царство. В Бучащата зала на пещерата Орфей вече не чувал стъпките на Евридика зад себе си и се обърнал. Така той загубил завинаги любимата си“, завършва девинчанинът.

Banner 468 x 60 px