Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Драгомира Иванова

Драгомира Иванова

 Главен редактор  "Здраве". Работи на Балканите от 2012г.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205305593103531/

Карамфиловото масло - универсален лек

За вътрешен прием употребата му изисква задължителна консултация с лекар, тъй като е доста силно и се налага да се разрежда. Действа облекчаващо при главоболие, дихателни проблеми, болки в стомаха, прилошаване по време на пътуване, поява на газове.
Карамфиловото масло стимулира апетита и функцията на стомашно-чревния тракт. Помага при артрит и навяхвания, както и за лечение на гъбички на краката. Регулира нивото на ненаситените мастни киселини, чиято липса води до стареене на организма.
Полезно е за хора страдащи от безсъние, депресии, тревожност и загуба на паметта. Ще ви подейства благоприятно, ако сте стресирани, и ще стимулира ума ви. Дъвченето на карамфилова пъпка пък облекчава болки в гърлото и ушите. Етеричното масло от карамфил подобрява и кръвообръщението, засилва метаболизма, понижава телесната температура и контролира кръвното налягане.
 
Дезинфекцира устната кухина
Карамфиловото масло действа антимикробно на устната кухина. Бактерицидните му свойства го правят ефективно за облекчаване на зъбобол, при проблеми с венците и язви в устата. Характерната му миризма помага за премахване на лошя дъх. Затова се добавя към множество стоматологични продукти и медикаменти. Стоматолозите го смесват и с цинковия оксид за създаването на белия материал, с който се запълват временно кореновите канали. При силен зъбобол, потопете малка топчица памук в него и го поставете в дупката на болния зъб.
 
Действа като афродизиак
Препоръчва се още за лечението на акне. Специалистите обаче съветват да се използва разредено, тъй като е много силно. Освен това да не се нанася върху чувствителна кожа. Имайте предвид, че е противопоказно за епилептици, хипертоници, кърмачки, бременни и деца. Не се препоръчва да се използва и за вани.
Освен това забавя преждевременната еякулация и действа като афродизиак. С него може да мажете кожата си след ухапване от насекоми, но трябва да го разредите с 30% спирт. Известно е, че пъди комарите и ги държи далече, ако ухаете на карамфил.
 
Получава се от цветни пъпки на карамфилово дърво
Цветните пъпки се събират, когато започват да червенеят и се дестилират с водна пара. Основна съставка е евгенолът (до 90%), който се съдържа и в маслото от босилек. Карамфилово масло се получава и чрез дестилация на стеблата и листата на дървото (което вирее в субтропичните райони), но е с по-ниско качество
 
Идеи за приложение
- За инхалация при настинки, бронхити, хрема за отпушване на носа в кипяща вода се капват 1 капка карамфилово масло и 2 капки евкалиптово.
- При зъбобол и възпалени венци се капват 3 капки карамфилово масло и 1 ч. л. сол в 200 мл вода за жабурене.
- При навяхване, за успокоение на болка се капват 2 капки карамфилово масло в 30 мл бадемово масло и се прави компрес.
- При мускулно и нервно напрежение 2 капки карамфил и 3 капки лавандула се смесват с 50 мл базисно масло (бадем, пшеничен зародиш, кайсия, гроздови семена) и се прави масаж.
 
Рецепта на йога учителя Свами Дев Мурти
За лекуване на ставен ревматизъм, ишиас, схващания, парализа и за да стане тялото гъвкаво се прави масаж с карамфилово масло. То се смесва със слънчогледово или сусамово олио в съотношение едно към три. Полезно е да се масажират коремът гърдите и гръбначният стълб. Добре е веднъж в седмицата с него да се разтрива цялото тяло. За предпочитане е масажите да са с кръгови движения, а по крайниците да са пръстеновидни около самия крайник. Внимавайте маслото да не попадне в очите. Ако не намерите карамфилово масло, 50 г. "гвоздейчета" карамфил се стриват на прах. Варят се половин час в 250 г слънчогледово олио. Филтрира се през марля и след изстиване се използва за масаж.

 

Ани Владимирова - От най-гадните ми издънки съм научила най-много

Ани Владимирова е психоложката, позната ни от тв форматите "Биг Брадър", "Цената на истината", "Байландо", "Истината за нас". Създател е на първия сайт за онлайн психологически безплатни консултации и терапия. Животът според нея е предизвикателство, затова ни съветва да не се опитваме да го контролираме. По-важно е да заспиваме с чиста съвест.

 

Ани, по телефона мe предупреди, че не искаш да говориш за личния си живот, не мислиш ли, че има и хора, които не  се интересуват от живота на другите?

- Низките неща са за хората, които имат време да се ровят в помийки. Не е трудно да хванеш един таргет, който няма друга, работа освен да преживява чужди фантазии. Проблемът на света сега е отчуждението. Човек трябва да има контакти, приятели. Отчуждението ни лишава от много лостове за справяне с трудностите.
 

 Защото се страхуваме да се доверим?

- Ако в тази страна някои хора се опитват да градят, n-пъти повече са хората, които се възползват от глупостта на другите, за да изкарат нещо без усилия. Най-лесно е да се сдобиеш с нещо, без да изгубиш 15 години да го градиш. Никой от нас няма гаранция, че като му се обаждат по телефона, за да му предлагат нещо, това не е цяла организация, която ще му вземе парите, ще му ипотекира къщата, ще му извърти номер. Защо в световен мащаб няма лекари? Защото за това се иска да учиш 6 години, да практикуваш 10 и евентуално на 20-та да си успял в професията. На никого не му се чака. Всички искат тук, сега, печалба, кола, апартамент, пич, мацка, добра професия, хубави пари. Младите не са научени на труд.
 

А примерът им за щастие?

- Родителите им в най-хубавата възраст от живота си   преживяха промените в обществото и осъзнаха, че всичко което са правили не е имало никакъв смисъл. Пирамидите им източиха печелените цял живот пари. Децата им ги виждат сринати, смачкани, без никакви идеи. На какво да стъпят - на миналото ли, което е разбито, на надежди за бъдещето ли, което е тотално неясно или на щастие в реалността. На 18 ти идва да се напушиш хубаво или да свалиш някой за една вечер, защото няма какво друго да ти се случи. В градинката на клиниката, в която работя, на 15 септември идва цялата френска гимназия. До обяд се напиват, на обяд са мъртвопияни, следобяд идват дилърите и сутеньорите, да ги вербуват за други неща. Тези хора са най-активните.
 

Искаш да кажеш, че са по-активни от другите?

- Да, другите са обидени, огорчени, загрижени, нямат време. Не им харесва как се обличат, какво слушат, как говорят. Но тези на дъното - третият слой на обществото са много активни. Те знаят, че това е един чудесен пазар и че чрез децата ще извлекат всичко от родителите.
Аз вярвам, че има равновесие в живота и светът върви към добро. В момента войната не е на царете и на държавите, а на ценностите, религиите, светогледа.
 

Как да се справим с тази ситуация?

- В основата на всяко болно поведение е липсата на мир със себе си. Трябва да можеш да приемаш всичко. Че жената, за която се жениш, след 10 години може да стане 100 кг и да не ти харесва. Че мъжът, в който си безумно влюбена може да срещне жена, която да обикне повече от теб и да се разделите. Не можеш да подредиш идеално света, да седиш като кокошка в полог и да си мислиш, че си застрахован.  Във всеки миг, всичко може да се промени. И колкото повече се опитваш да контролираш, толкова повече изгубваш контрол. Просто се отпускаш, живееш и заспиваш всяка вечер с чиста съвест. Няма дългосрочни планове в днешно време.
 

Живяла си в различни градове и държави, детството ти е било интересно?

- Първи за втори клас бях в Мавритания, тогава беше фронтът за освобождаване Полисарио, обстрелваха ни с оръжия. После, когато завършвах в Триполи беше военно положение. Животът ми на различни места ме е направил толерантна към африканци, азиатци. И колкото повече хора срещаш, по-бързо разбираш, че не си най-великият на света. Ние имаме неадекватно самочувствие. Да ми прости Господ, ама в Латинска Америка съм видяла много по-красиви жени от българките. В Западните страни съм видяла много по-образовани от българите. Трябва да имаме по-реалистична самооценка. Като нещо ни е хубаво дай да го развиваме, а не да се пъчим. Щастието е в това не да тропаш с крак и да си викаш "искам аз", а да се радваш на това, което се случва. Ако риташ с шутове всички, за да стоиш в средата, оставаш сам и нямаш никакво удоволствие от живота. Може да се живее много по-просто. И тогава си по-щастлив. Животът ме е удрял отвсякъде, но веднъж оцелял, започваш да го цениш.

 

Стана малко тъжно...

- За тъжните неща от живота си няма да разказвам.  Няма смисъл, но на фона на веселите имам 10 пъти повече тъжни. Зависи кое избираш да помниш. Убедена съм, че в чиято й душа да влезеш, ще видиш колко мъка, копнежи и надежди има. Най-големите изненади са били, когато влиза някой в кабинета и аз по навик го вкарвам в някакъв типаж за социална принадлежност. И точно когато си мисля, че съм познала, се оказва, че пред мене има съвсем различно нещо. Затова - никакви предубеждения към хората. Може да те изненада най-невзрачният човек и да те разочарова най-лъскавият.
 

Какво те прави щастлива сега?

- Например това, че съм все още здрава. Което е истинско чудо, при живота който водя. Това, че децата ми са здрави, като гледам колко болести, колко страдания и мъка има. Прави ме щастлива това, че имам екип от млади, красиви момичета, с които работя прекрасно.  Щастлива съм, че се разбирам с колегите си, че в нашата гилдия има разбирателство и приятелство. Щастлива съм, когато видя случайно някое семейство с което съм работила и ми показват снимката на детето си. Това ме зарежда. Щастлива съм с шоуто "Истината за нас", защото хората се изправят очи в очи и си казват истини.
 

Как живееш с проблемите на другите?

- Това е работа. Научила съм се да изключвам. Не говоря за работата, когато съм навън. Нямам и потребност да клюкарствам. А жените като седнат на кафе, започват да коментират този и онзи. Моята мотивация за живот е различна. Не че аз съм много добра и благородна, така се чувствам добре, съвестта ми е чиста. Където мога - помагам. Където не мога - не мога.
Колкото повече откача народът, толкова повече са предизвикателствата за нас да разберем защо това се случва. Днешното време е благодатно за нас психолозите, защото сме наблюдатели в един голям експеримент.
 

Кои са най-големите ни страхове?

- Страховете са по-големи от реалните опасности. Колко западни народи ще издържат на режим на тока на 3 часа, на спиране на водата, на неполучаване на заплати с месеци и ще работят. В същото време една майка получава инсулт, защото са казали на детето й, че е осиновено. Къде е логиката? Може ли една клюка, простотия и интрига да се окаже животозастрашаваща за тебе, а да деяниш на кански физически натоварвания. Това е парадокс. Разболяваме се от една лоша дума, от една забележка или завистлив поглед. Това е нещо което може по-лесно да убие човека, отколкото да му спрат тока и водата. Според нормите по психология ние сме обсебващ парадоксален народ. Нашите норми нямат нищо общо с тези на Западна Европа. А онези на Западна Европа, ако видят наша норма, веднага ще подпишат, че този човек трябва да влезе в лудница или в болница.
 

Нищо чудно, че всеки ден срещаме луди хора по улицата?

- Аз съм с очакване за още доста. Преди от осем човека на ден в кабинета, за един можех да се замисля и да го пратя на психиатър, сега от осем, бих изпратила шест-седем.
 

Как да запазим психиката си здрава?

- С трупане на щастливи спомени и моменти. Не е задължително да се разковеш в дискотеката и да си купиш най-хубавите обувки. Щастлив момент е да се чуеш с приятел,  когото не си виждал от 20 години. Да се обадиш на майка си и колкото и да се караш с нея да й кажеш "мамо обичам те и ти благодаря". Ако се научиш да си взимаш тези мигове, тогава си щастлив. И като гледаш "Байландо", да видиш колко по-нещастни хора намират радост в живота. На фона на страданието, усещаш щастието. Това не го разбират разглезените мацки, които се чудят какво още да си купят, без това да ги прави по-щастливи.
 

Какъв им е проблемът на тия мацки?

- Миличките... Те са стигнали до нещо без усилие, благодарение на младостта си. Те са стръв за риби и затова трябва да се поддържат във форма на стръв. Привличат живота. Стоят и чакат той да се случи. На пръв поглед това изглежда сладко, но в дългосрочен план ги обрича на липса на активност и преживявания.

 

Казваш, че човек загива, когато не използва мозъка си?

- Най-важният орган, който трябва да пазиш е мозъка. Съхранението му е плод на здравословен психически начин на живот. Защото каква ти е файдата, че децата ти те обичат, имаш дом, ако си тотален алцхаймер. Четем за хранителни добавки и диети, но не се замисляме колко пъти днес сме събрали границите на кръвното, колко адреналин се е излял в тялото ни, колко пъти сме набоцкани от стрес. Така всъщност се подготвяме за по-хубав инфаркт, за по-хубав диабет, за по-хубав инсулт, за по-хубав рак. Не бива да се страхуваме да преживяваме и да имаме емоции, а да осъзнаваме какво ни се случва и да му противодействаме.
 

Тоест, да не живеем по инерция?

 - Да, но никой не ни учи как да я спрем. И не ни казва, че когато те наляга някакво паническо разстройство трябва да започнеш да броиш дърветата, да гледаш облаците, да разглеждаш хората. Когато си отчаян, да правиш неща, които обичаш, да твориш. Там, където се появи духовна дупка започва духовно търсене. Колкото и да сме напред технологично, духовността е сила, която не можеш да контролираш с лаптопа или айпода. Налага се да помислиш и за други неща, които не можеш да пипнеш, но пък имат огромно значение.
 

Обичаш работата си, но не ти ли писва понякога?

- Щях да съм отегчена, ако си бях останала там, където започнах и не полагах усилия за още. Казах си, че това висше образование не ми стига, и искам да знам повече. Ама и това не ми стигна, искам и втора специалност, искам още. Това е потребност, не, за да излезеш и да кажеш аз съм номер едно. Но, когато се случи един инцидент в семейството ми, аз за една година не пуснах телевизор и радио. Не отидох никъде. Разпределих си задачите и си казах, че може да не искарам нито един лев, но приоритет е семейството и детето ми. Не съм болно амбициозна. Не се взимам насериозно, не си мисля, че ще живея вечно. Един път се дъниш, другия път не. От най-гадните ми издънки и позорни изяви съм научила най-много. Защото са ме разтресли.

Тошка Иванова - Не отлагайте живота си, никой няма да отложи края му

Всички знаем, че един ден ще умрем и всички живеем така, все едно сме безсмъртни. Някои от нас разполагат с божествени теории, други с хладилниците си, трети с любовника си. Тошка Иванова има своето „Позитивно“! Това е нейният Избор. Правете избора си днес така, че да не пречите на другите, а ако можете и да сте им полезни. Прочетете книгата на Тошка, за да разберете как се живее с хепатит С в България – позитивно и смислено.

От Хепатит С може да се заразиш и при зъболекаря

Болните от хепатит С в България са над 150 хиляди и голяма част от тях не знаят все още, че са болни. Ще го разберат на някакъв етап, дано да имат моя късмет и да го разберат навреме. Това заболяване предизвиква възпаление на черния дроб и ако не се лекува навреме води до цироза и рак. Предава се единствено чрез кръвен контакт. За хепатит С няма ваксина. Шансът организмът да се справи с него сам е малък. Симптоми няма и не разбираш, че ти се случва. За да разбереш, трябва да си правиш редовни изследвания и да имаш висока здравна култура. Хората мислят,  че могат да се разболеят само ако са използвали венозни наркотици, а това е заблуда. Може да се заразиш дори на зъболекарския стол, ако стоматологът ти е без ръкавици или при операция. При татуиране също има рискове. Винаги съм искала пред мен да се отварят иглите, за да съм сигурна, че са нови, но не знаех, че трябва да се сменят и съдовете и боите, с които се прави татуировката. Ако хората бяха запознати и отговорни да изискват зъболекарят им да носи ръкавици например, това би помогнало да се ограничи разпространението на болестта.

 В главата ми това значеше смъртна присъда

Тъкмо бях навършила 27 г. и бях приключила тежка любовна връзка. Реших да си направя тест за СПИН в кабинета за безплатни изследвания в Майчин дом. Казаха, че в момента имат безплатни тестове за хепатитите, ако искам да ми пуснат. Можех да кажа „не“, но приех.  След една седмица чух в телефонната слушалка: „резултатът ви за хепатит С е положителен”. В първия момент не разбрах какво ми казват. Усетих как сърцето ми се удря глухо в ребрата, а дланите ми се изпотиха. Изстинах. Жената отсреща продължи да говори. Отговарях механично. „Ползвате ли венозни наркотици?” Не. „Някога ползвали ли сте венозни наркотици?” Не, по дяволите. Как е възможно да съм се заразила? „Хепатит С се предава по кръвен път. Вземете мерки”. И ми затвори телефона.  Какво знам за хепатит С? Почти нищо. В главата ми това значеше смъртна присъда. Не знам как съм заразена и сигурно няма да разбера никога. Имам правена операция и десетки на брой ходения на зъболекар, имам пиърсинги, татуировка.

    Един от начините човек да се изследва безплатно за хепатит е да дари кръв. Във всяка цивилизована държава вземаната кръв се проверява, а дарителят получава информация за здравния си статус. Дарявала съм кръв няколко пъти. Всеки път са ми казвали, че ако има някакъв проблем, ще ми се обадят. Никой не ми се е обаждал. Ако мога да вярвам на отговорността на институциите, значи до 2002 г., когато е последното ми кръводаряване, съм била здрава. Надявам се, ако съм била болна, кръвта ми да е била надеждно изследвана и да не е отишла при някой здрав човек.

Най-сериозните увреждания са на душата

Започнах да обикалям и разпитвам. Помощта, която получих бе от пациентското сдружение ХепАктив. От сайта и форума, където се събират хората с този проблем. Разбрах, че се взима направление за гастроендокринолог, който е и хепатолог. Лечението продължи една година и струваше 4 хил. лв. на месец. Поема се от здравната каса след като те одобрят. Споделих само с най-близките. Не исках приятелите ми да знаят и да ме съжаляват.  Може би затова се наложи да ходя на психотерапевт. Аз съм доста активен човек, пътувам, виждам се с много хора. През тази година на лечение се изолирах напълно, изпитвах агресия и нямах физически сили, общуването ме уморяваше. Продължих да ходя на работа, криейки от всички болестта си. Разбрах, че хепатит С не е смъртна присъда, а заболяване. Да си болен от хепатит С не е много по-различно от това да си болен от диабет, например. Разликата е основно в начина, по който ти и другите приемате тази болест. Другите, здравите, към които доскоро си принадлежал и ти. И най-сериозните увреждания, които това заболяване може да причини, не са на черния ти дроб, а на душата ти – на начина, по който гледаш на живота, на отношенията ти с другите, на вътрешния ти свят. Ако преди си се разкисвал от една обикновена настинка, сега ще приемеш за нормално да ходиш на работа с температура, да те боли глава и да се чувстваш отпаднал. Вече знам какво е да се чувстваш на 90 – боли те всичко, цялото тяло, до върховете на пръстите, въздухът не стига, силите не стигат. Животът не ти стига. Свикваш, защото самосъжалението не води до нищо добро. Стремежите ми в живота останаха за после. По-важното бе да се излекувам. Вирусът изчезна на третия месец, което бе много добър резултат, а най-важното е да го задържиш половин година след края на лечението.

Научих се на търпение

Болестта ми помогна да преподредя приоритетите си. Спрях да се ядосвам за глупости. Обърнах се към себе си. Болестта те кара да мислиш за това какъв си, какъв искаш да бъдеш. Сега след като съм излекувана напълно нямам кардинални планове за промяна на света, но се опитвам да живея така, че да се чувствам полезна. Уча се да обичам живота си с всичките му прекрасни моменти, глупави грешки и гадости. Зарязвала съм всичко заради някого, давала съм всичко на някого, изпитвала съм какво е да клатиш краката си на 1200 м над земята, висящ в нищото, свободен. Никога не съм спирала да сънувам, че летя. Обожавам живота си. Научих се на търпение. Научих, че днешният ден е точно толкова пълен с възможности, колкото утрешният. Не отлагайте живота си, никой няма да отложи края му.

 

Дари старите си обувки за театър Азарян

На 30 август (неделя) на столичната улица “Оборище” всеки може да дари старите си обувки, които ще бъдат използвани при оформлението на интериора на фоайето към новата театрална зала.
Интересната идея е на Никола Тороманов – Фичо, който работи по сценографията и интериора на залата. Обувката не е избрана случайно – големият български режисьор Крикор Азарян e работил първо като обущар и винаги е акцентирал върху тази част от живота си.
В едно свое интервю Азарян казва: “Режисьор съм. Можех да бъда обущар или Бог знае какво”. Темата за обущаря беше негова любима и той често говореше за това, връщайки се към детството и началото на пътя си. Оттук дойде и идеята за символа на обувката. От една страна - това са много лични вещи, които всеки избира сам и по някакъв начин стават част от профила му. От друга страна - те са опорната точка на тялото, средството за движение, идеята за посоката, стабилността, следите, отпечатъците и цивилизационен етап, свързан с окултуряването. Избрах лична вещ, която е на пръв поглед малка и донякъде незабележима, но умножена и преекспонирана - се превръща в материал или тема за импровизация”, споделя авторът на идеята Фичо.
Всеки един чифт обувки ще бъде обработен по специален начин и ще бъде превърнат в част от дизайна, с което дарителите на практика стават част от новата театрална сцена на София с нещо лично. В нея ще има и обувки на известни български личности.
На 30 август на улица “Оборище” ще има шатра, в която ще можете да оставите обувки за театър Азарян и да попълните етикет с данните си.
Впоследствие инициативата за събиране на обувки продължава и през месец септември, където всеки желаещ ще може да дари своите стари обувки в стаята на дирекция “Театрално-сценични пространства”, откъм служебен вход А3 в сградата на НДК.

Banner 468 x 60 px