Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Драгомира Иванова

Драгомира Иванова

 Главен редактор  "Здраве". Работи на Балканите от 2012г.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205305593103531/

За първи път в София - Ренесансови гравюри на Агостино Карачи

Гравюри от 16 и век на малко познатия у нас италиански ренесансов художник Агостино Карачи ( 1557-1602) имат възможност да видят столичани и гостите на София в музикален център" Борис Христов". Те са притежание на Борислав Моянов, който за пръв път показва пред широка публика някои от любимите си творби. Поводът на изложбата е 50-годишният юбилей на колекционера, който избра нестандартен начин за отбелязване на рождения си ден - отново сред изкуство. Присъствието на гравюрите е елегатен контрапукт на съвременното изкуство.
Изложбата, която е под очарователния надслов „Без лак или като на шега /No polish or like a joke”ще продължи до 16 октомври 2015 г. Редом до Карачи застават творби на скулптора Красимир Трендафилов – Ботрен, платна на 33 -годишният художник от София Станимир Генов и на 26-годишният бургазлия Свилен Генов.
Йово Панчев, който дистанционно се включи в организацията на проекта вече сподели: „Тази необикновена по вид и необичайна по род изложба представя не толкова авторите, които включва, колкото своя инициатор. Борислав Моянов, отбелязва една своя годишнина чрез оригинален за сцената ни жест – споделя с приятели и публика изкуство, което му харесва. Обграден от работите на художниците Станимир Генов, Свилен Генов, Красимир Трендафилов - Ботрен и произведенията от сбирката си, Моянов ни запознава със себе си, в своеобразен портрет. Необичайна по род, без лак или като на шега, изложбата представя работи в огромен визуален и концептуален диапазон и в същото време, в човешка близост и зряла умереност. С колоритната и пластическа екзотика, в комбинацията между различните по начин на постигане абстракции на съвременните автори и класическите сюжети на италианските ренесансови гравюри изложбата постига ексцентричен баланс.”
Изложбата бе открита с концерт класическа музика, в прекрасното изпълнение на Венета Нейнска - роял, Доротея Доротеева – сопран, Атанас Кръстев- чело и Ян Дунев- тропет.

Борислав Моянов пред графиките на Карачи от личната му колекция.

Участници в проекта

Борислав Моянов има дългогодишен управленски опит във финансовата сфера, банковото реструктуриране и международния мениджмънт. В момента е финансов консултант, живее между София и Виена. Определя себе си като „мечтател и реалист.”

Творби на софийския скулптор Красимир Трендафилов-Ботрен красят знакови места - пластиката „Аз, Буки, Веди” край входа на НДК, 4-те месингови сокола, които пазят Черния мост над р. Огоста, Монтана и др. Автор е на статуетката „Св. Св.Кирил и Методий”, която се връчва от директора на НДК на различни дейци за цялостен принос в културата. (Последният й носител е Райна Кабаиванска).

Художникът Свилен Генов е завършил „ Изящни изкуства - Живопис” във ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий”. Специализирал е живопис и рисуване в Accademia Ligustica di Belle Arti di Genova-Генуа, Италия. Техниката , която използва за създаването на картините си е на базата на ръчната хартия. В нея той не използва никакъв вид боя и е изцяло доразвита и променена в нова технология без аналог.

Станимир Генов завършва живопис при проф. Божидар Бояджиев в Национална художествена академия в София. Негови творби са собственост на СГХГ, МВнР, частни колекции в Европа и България. Има десетки участия в изложби в България и чужбина.

Йово Панчев е завършил културни изследвания в университета „Макгил”, Монреал, Канада. Със завръщането си в България започва да се занимава със съвременни и изпълнителски изкуства като арт мениджър и куратор. Основава единственото по рода си независимо арт пространство в стара фабрика в столичния квартал Павлово – Studio Dauhaus, което след събарянето на фабриката се превръща в платформа за независима култура и съвременно изкуство. Носител на наградата за кураторски проект на Фондация „Св.св. Кирил и Методий” за 2010 г.

Красимир Трендафилов-Ботрен, Свилен Генов и Станимир Генов.

Калин Терзийски - Истинският християнин не си позволява да е злонамерен песимист


С писателя Калин Терзийски се срещаме на площад "Славейков" в 9 сутринта. Не намираме отворено кафене, в което да седнем и да поговорим. Докато обикаляме, той отваря темата за българина и неговите болести - подозрителност, песимизъм и безхаберие.


В България тези болести са повсеместни, от отварянето сутрин в 8 часа. Гъркът например е търговец, той обича хората, усмихнат е, няма в главата си никаква мътилка на песимизъм. Няма го чувството, че всички искат да те изиграят, защото ти добре знаеш, че и ти искаш да ги изиграеш. Българинът си казва: "Какво ще им отварям на тия нещастници в 8 часа. Е, няма да спя, обаче няма да отворя. За какво да отварям, за едните пари ли? Не съм им за парите, аз не работя за това." Е, защо работиш тогава? и отговорът е "ти какво парите ли ще ми броиш". Това е той, злонамерен роб. Ние трябва да се лекуваме всеки ден от това. Всичко зависи не от парите, парите зависят от духа на хората, които се стремят да тръгнат в положителна посока. Песимизмът ни се дължи на лошото ни отношение към християнството. Ядем девет постни ястия на Рождество Христово, а на следващия ден колим прасето. Това е езическо безобразие. Истинският християнин не си позволява да е злонамерен песимист, защото така той все едно казва, че Божието творение е отвратително. Един християнин вижда света и казва "благодаря ти Господи за тоя свят". А ние викаме "о ужас затопли се времето - това е болно време", утре захладнее и започваме - "ужас, пак ще вадим пуловерите". И все ужас и малодушие. Правим си непрекъснато живота отвратителен. Не можем да се държим мило и да поведем към добро един друг. Който може да се държи добре с другите, мило и съпричастно, той и повежда към добър живот.

Ако един писател не може да каже истината,
той не струва две стотинки

В българската литература няма свобода и смелост, защото се мисли веднага кой какво ще каже. Писането трябва да е като вулкан, който казва само безприкословените истини на живота. Ако един писател не може да каже истината, той не струва две стотинки. Писателят не бива да заглажда проблемите и да ги недоизказва. Трябва да е смел и категоричен.
Изведнъж ни казаха, че няма да наричаме циганите, цигани, след като две хиляди години ги наричаме така. Не е ли по-важно да не таим злоба към човешкото същество, което е свещенно, а не да измисляме нови думички? Българинът се страхува, черноглед е и нечестен, шикалкави пред себе си и пред другите, увърта и е пълен с фалш, защото е зависим. Страхува се да не го изгонят от работата, където работи за 700 лв. и не прави нищо, но се е уредил и затова си мълчи, трепери и се спотайви. Вечно дуднещ е, но като види началниците си става сервилен. В България има един Ботев и той на 28 г. умира по нелеп начин, зарязва всичко, просто за да умре. Тогава човек става горд и усеща достойнството си, когато направи жертва, когато се откаже от много неща, както Ботев. Става дума не за страхливото, примиренческо отказване, а за волевото отказване, което те изкачва нагоре, което те кара да разбереш, че си силен. Аз усещам кое ми дава сили - именно надмогването на страхове и слабости. Надмогвам ги, като казвам, че ще ги надмогна. Какво е да вземеш решение, просто казваш - аз, от утре няма да ям месо, аз съм човекът, който управлява себе си, аз съм си господарят.

Любовта към Бог е висше измерение на любовта

Човек няма никакви притеснения, когато вярва в Бог. Тогава знае, че не е лош и няма в какво да се съмнява. Когато е полу-такъв, полу-онакъв, неясен и не е стъпил на нищо здраво, той не знае точно какво иска. Българинът трябва да може да напусне работата си за две минути, щом усети несправедливост, да се опълчи и да прояви достойнство, тогава ще придобие самочувствие и ще се заобича. Ще разбере, че е голям човек, ще заобича и страната си, и събратята си, и животът ще стане по-добър. На това писателят трябва да учи хората. Не е достатъчно да имаш прилично възпитание и рехавички принципи. Трябва да си човек на място, който да има силна вяра и здрава воля. Добродушието бързо може да се превърне в малодушна лошотия.
Любовта винаги е съществувала и винаги ще съществува, не говоря за сексуалното привличане мужду жени и мъже, а за любовта като енергия. Любовта към Бог е висшето измерение на любовта, защото тя не може да бъде подлъгана, не може да се отрече. Ако обичаш колата си, любовта ти отива в ръждата и е безсмислена. Само любовта към Бог е вечна и е над всичко, тя не подлежи на разруха и на изчезване.

Консуматорството обърква ценностите

Днес в България няма ценности, важно е да имаш пари и връзки. А при липсата на ценностна християнска система нахлува консуматорството, което е нов тип капитализъм, но не този от ХХ в., това е новият консуматорски капитализъм, който съвсем обърква ценностите. Човек, поставен в такъв абсурден хаос на ценностите, може да изпадне в тежка екзистенциална депресия (в каквато изпаднах аз за много години, описал съм това в романа "Алкохол"), или да се залови за нещо непреходно. За да плуваш в хаоса на неустановените, разпаднали се ценности, трябва да си особена риба, да си безпринципен. Ама, искаш да печелиш много пари? За какво са ти? Постой една седмица в пещера и мисли - за какво са ти толкова пари, за какво ти е тази активност и начина на живот, който водиш? Ще разбереш, че всичко е пълна плява. Безпринципният свръхактивен, съвременен човек плува като рибе в бързеите. Изпълнява задачи, плува, а парчетата от принципи и ценности само го побутват и той лавира между тях, за да има изгода. Да бъдем успешни? Но в какво? Заради коя ценност сме така свръхактивни? А спасяването на душите ни? Светът стана консуматорски. Единствените категорични послания са рекламните - "купи най-добрите маратонки" или "свежест за цялата уста". Казват ни "купи си", а никой не казва - "бъди добър, не убивай"! Пари, пари, пари - това е посланието на повечето формати. Възпитават народа в сребролюбие. Няма дух, енергия и причина да се извеждат българските ценни неща.
В чалгата има дух и енергия. Тъжно е, че това е музиката на престъпниците и на мутрите, на тези, които карат белите мерцедеси и на останалия народ, който им се възхищава. Нека създадем български писатели, нека те бъдат превърнати в ценност. Ако искаш хората да станат християни, пропагандирай християнството и го обяви за най-висша ценност, не просто като го кажеш, а като правиш куп дейности за него. В България трябва да бъдат изведени дълбоките човешки ценности. Човешката саможертва например е абсолютна ценност - имам предвид всяко себеотрицание - да работиш много, за да направиш нещо прекрасно - това е голяма ценност.

У нас винаги е имало цензура

Преди комунистите не даваха да се говори за тях нищо лошо, сега новите баровци и тежкари правят същото. Няма разлика, даже и хората са почти едни и същи. По-страшно е безразличието - "плямпай каквото си искаш, никой не те слуша и никой не ти обръща внимание". Аз винаги съм знаел, че в България има цензура. Тази цензура се нарича: Подмазвачество, Безразличие, Угодничество, Страх, Шуробаджанащина, Връзкарство, Раболепие, Лоялност (към дерибеите), Съобразяване с Конюнктурата, Нечестност, Глупост, Баналност, Конформизъм, Робско примирение и Алчност. В България пишещият, мислещият и имащ мнение човек може да спечели пари само ако напише или каже това, което очакват от него! Само ако каже лицемерна, цензурирана, удобна полулъжа. Ужасяващото е, че повечето ми сънародници, които прочетат тези редове ще кажат мъдро: "Глупакооо.. ти това сега ли го разбираш?! Като си писател да не мислиш, че и тебе няма да те купят? Ще пишеш това, което очакват от тебе и хоро ще играеш! Че нали те ти плащат бе, шашкънино! Даже и мненията ще си промениш, ще станеш удобен! Защото иначе никой няма да ти публикува нещата. Така ще ми викнат моите братя - българи и роби. А аз ще наведа глава, от безсилие.

Мъжество е да продължиш да създаваш ред и смисъл в хаоса

Мъжеството е върховна ценност. Ние решаваме да продължим да живеем, да се борим, въпреки всичко, въпреки ужасяващата празнота и хаос на живота. Когато станеш сутринта си кажи - събудете се господин графе, очакват ви велики дела. Може да си болен от рак и да умираш, но ти си мъжествен. Полярният изследовател става сутрин, изяжда едно куче или парче от стъпалото си и продължава въпреки всичко. Цялото човечество е така. Някои казват - еми то сега няма пари, няма смисъл, няма любов за какво?" Отговорът е - просто защото ние сме! Това е ценността на човека, че в безсмисления и хаотичен свят, той отстоява това, че е човек. Робинзон чете молитва всяка вечер, отбелязва си всеки ден по християнския календар и се храни с нож и вилица - това е мъжеството, да продължиш в хаоса да създаваш ред и смисъл, въпреки че си болен, зле, отчаян и никога няма да получиш никаква награда. Единствената награда е мъжеството - то е злато.

 

Домашните животни - жертва на вредните ни навици

Откакто в много държави по света започна въвеждането на антиникотиновата политика и на забрани за пушене на обществени места, все повече хора пушат по домовете си. В резултат на това според редица изследвания на ветеринарни лекари, започва и скокообразният ръст на смъртно болни домашни любимци.

Не пушете в присъствието на четириногите и пернатите

Според проучване на американски ветеринари, кучетата и котките "гаснат" всеки ден, ако в дробовете им редовно попадат вредни смоли и никотин. Това води до появата дори на ракови заболявания. Процентът на смъртност при животните е същият както при хората. Най-често при четириногите, жертви на нашия порок, се проявяват онкологичните заболявания на органите на устната кухина, рак на белите дробове и на носоглътката. В резултат на вдишания никотинов дим се разболяват и от злокачествен тумор на белите дробове, настъпват и тежки необратими изменения на лимфната система. За да ги предпазите е достатъчно да определите само едно място за пушене в жилището си и никога да не си позволявате да палите цигара в присъствието им.

 

Като ближат козината си, котките поглъщат никотин

Доста засегнати от ракови заболявания са котките, тъй като те постоянно се "мият", а върху нея се отлагат голямо количество вредни вещества от цигарения дим. Така те поглъщат огромни количества никотин и канцерогени. При тях най-често се развива болестта лимфома (тумор на лимфните възли), която води до бърза смърт. Три от четири котки умират за една година след поставяне на тази диагноза.

Слабото място на кучетата е носоглътката

Кучетата неслучайно се славят с добрия си нюх. Колкото по-дълъг е носът им, толкова е по-голяма вероятността да се разболеят вследствие на цигарения дим. Канцерогените влизат в носовите канали, натрупват се там и се развива туморно образувание. При такава диагноза не оцеляват и една година. Ако домашният ви любимец е от порода, за която е характерен къс или среден нос, опасността да се разболее от рак на носоглътката намалява, но се появява опасността от рак на белите дробове. При тях слизестата обвивка на носа е недостатъчна по площ, за да се натрупа голямо количество вредни вещества, канцерогените обаче проникват без препятствия надълбоко в дихателните органи и остават там.

Птиците страдат от пневмонии

Статистиките на ветеринарните лекари показват, че най-много пневмонии със смъртен изход, както и злокачествени образувания има сред пернатите, които се отглеждат от пушачи. Това е така, защото дихателната система на птиците е най-предразположена на въздействието на цигарения дим. А и за разлика от кучетата и котките те не могат да се скрият на безопасно разстояние от пушещия си стопанин.


Хранете любимците си с домашно приготвена храна

Алергиите и затлъстяването намаляват продължителността на живота при кучатата и котките, които се хранят с гранулирани и готови храни. Белгийският специалист по акупунктура за животни Жерар Липер, е проучил хранителните навици на 600 починали кучата. Той твърди, че "домашните любимци, също като хората, са жертви на готовите храни, които купуваме от специализираните магазини. Хранените със заводски продукти и гранулирани храни са починали средно 3 години по-рано от тези, които са яли домашно приготвена храна. Имайте предвид и че храненето на кучето с кокали е изключително вредно, независимо от породата и възрастта му. Приемът на кокали води до възпаление на стомаха и червата. Проявява се със силни болки, повръщане, отказ от храна и изтощение. Възможно е да възникне и непроходимост на червата, което изисква оперативно лечение. Консумацията на кокали може да предизвика задръстване на дебелото черво, разширяване на стомаха, стоматити, гингивити, счупване на зъби или нараняване на меките тъкани в устната кухина.

 

Намалете телевизора и говорете по-тихо

Повечето животински видове имат силно еволюирала слухова система и са доста чувствителни дори към най-слабите звуци. Затова шумовото замърсяване се превръща в главна заплаха за тях. Звуците от превозни средства, промишлеността, виковете, силната музика, високо включен телевизор, строителни и ремонтни дейности стресират любимците ви.

 

Почиствайте екологично

Препаратите за почистване с агресивни съставки са вредни за кожата и белите дробове на животни и хора, както и за околната среда. За да изчистите теракотените плочки, разтворете в топла вода малко винен оцет. Той е добър дезинфектант, а неприятната му миризма се изпарява бързо. Ако все пак избършете пода с по-силен химически препарат, след това го минете още веднъж с чиста вода, за да сте сигурни, че не вредите на домашните си любимци.

 

  • Публикувана в Свят
  • 0

Академик Атанас Атанасов - Открих храната на столетниците

Акад. Атанас Атанасов е роден през 1943 г. в Дългопол, Варненско. Завършва агрономство във Висшия селскостопански институт. Научната му дейност е тясно свързана с развитието на генетичните биотехнологии у нас. Член е на Украинската академия на селскостопанските науки, професор е в Университет де Монтфорт, Лестър, Англия, член на Руската селскостопанска академия. Основател е е на Геномен център към Софийския университет.

 

- Акад. Атанасов, с вашите колеги от съвместния Геномен център към Софийския университет, търсите обяснение за дълголетието и твърдите, че можем да живеем до 120 години.


- Колкото повече напредваме, толкова повече разбираме, колко малко знаем. През последните 50-60 години, когато техническият прогрес е неимоверно голям, спечелихме много, но и много загубихме, затова човечеството трябва да се върне към природата. Ако нарушаваме законите й, тя ни отвръща с цунамита, наводнения и катаклизми. Това показва, че ние, с нашата енергия по някакъв начин взаимодействаме и обменяме енергия с природата. Колкото по-негативни сме, толкова повече тя ни отхвърля, защото иска да запази своя баланс. Ние сме като включени в контакт и взаимодействаме непрекъснато с нея. Всички дълголетници живеят по-близо до природата. 60-те и 70-те години средната продължителност на живота в света е била между 40-45 години, а сега е между 70-75 години. Така че тази тенденция е в положителна насока и 2030 г. процентът на живущите в света над 80 години ще нарастне. Твърде е възможно, с развитието на науката, човек да може да живее и по-дълго - до 120-140 години. През последните години се видя, че не само геномът е определящ фактор за дълголетието и това как ще живее един човек.


- Храната ли е тази, която решава на 50% здравето ни и продължителността на живот?


- Хипократ го е казал преди 400 години – храната е нашето лекарство. Златното правило е всеки да намери себе си. За мен може да е полезно едно, за друг - друго. Всички продукти, които преминават обработка, а то почти всички са такива, от тях истинските полезни неща за организма са елеминирани или остават в минимални количества. Тоест, ние ядем баласт, който по-скоро затормозява организма ни и така хабим ензимите си. Свършат ли нашите ензими, свършва и живота.


- Как е правилно да се храним?


- Важно е човек да не преяжда. Докато се храни да е спокоен, да слуша хубава музика и да е с приятни хора, а не да е разтревожен и да консумира без да мисли. Храната ни е дадена. Може да загубите 5 или 10 минути повече, но това ще ви се върне многократно. Затова смятам, че в образованието трябва да залегне дисциплина за това как е добре да живее и да се храни човек. Като дете до нас да живееше една възрастна учителка, последователка на Петър Дънов. Тя ми направи 118 правила, кое с кое да се смесва и или не като храни. Запомних например, че маслини с чай никога не трябва да се консумират.


- Науката се връща към старите правила?


- Да, ако се върнем към тях, ще разберем, че човек от опит е изключил някои храни - може би хората са живяли до пределна възраст защото са съумявали постепенно да натрупат тези познания и да ги предават на потомците. За съжаление, когато цивилизацията напредна, изведнъж започна да се забравя всичко старо. Забравиха се традиционните храни, традиционния начин на живот. Влезе модерната медицина и фармацевтика.


- Пиете всеки ден чаша вода с оцет и мед, защо?


- Това е една рецепта, която открих. Наливам си вода от извор близо до софийското село Железница. Слагам лъжичка ябълков оцет, мед и изпивам сутрин и вечер по една чаша. Тази смес осигурява на стомаха нужната комбинация от макро и микро елементи и други съставки. Допълват едни други и осигуряват на стомаха такова pH, което дава възможност да се развива добре полезната микрофлора в него. Ако ябълковият оцет е домашен, още по-добре.


- Споделете с нас рецептата за столетници, която сте открили?


- Заедно с екипа ми работим върху специална смес, от зряло сирене, кисело мляко и извара от Родопите, създадена от проф. Чомаков, който почина преди две години. Сиренето трябва да е зряло минимум 60 дни, а не такова каквото го купуваме сега на 15-20 дни. То е много по-малко стойностно за човешкото здраве, тъй като по време на зреенето се образуват едни нискомолекулни пептиди, много полезни и с антиканцерогенно действие. Към сместта от сирене, мляко и извара, е добре да се добави малко зрял лук и то специално ямболският, червен пипер – куртовска капия и нерафинирано олио, защото то е богато на омега-3 и омега-6 мастни киселини, за разлика от олиото. Тази смес подобрява качеството на бактериите в стомаха и те си вършат по-дълго работата като очистители. 200 грама от нея на ден с препечена филийка и чаша мавруд – не ви трябва нищо повече. Това е храна за столетници.


- Защо не използваме богатствата си рационално, изнасяме национален продукт, а ползваме чужди?


- Богатствата ни са неизчерпаеми. Да речем - боровинките. Те са най-вкусни в целия свят, а ние внасяме американски и китайски и правим сокове от тях. Всеки който идва в България казва - давайте ми още, много ми харесва, а стигнахме до парадокса, че ние се храним с чужди храни. Храним 5 млн. туристи с чужда храна, а можем да спечелим много, ако храним и тях и нас си с български продукти?! Така ще развиваме туризма, ще развиваме земеделието и пазим нацията си здрава. Нашата почва е много богата. В нас живеят 70 трилиона клетки, а колко са в почвата никой не е доказал, но те не са по-малко. Там е голямото ни богатство. Растението приема това, което е от почвата, а ние консумираме това, което е в растението, с други думи, това което е в почвата. Когато заменяме нашите продукти с чужди, ние не знаем какво консумираме. Уж хубаво грозде на външен вид, хубав домат, хубава ябълка, но те нито са толкова вкусни, нито толкова богати каквито са нашите продукти, с наши корени. Друг уникален продукт е мановият мед, който се прави от щитоносните въшки. Те смучат от зелените листа на странджанския дъб, който е много богат през май и юни. Изпражненията им се консумират от пчелите, които този тъмен манов мед - изключително богат на минерални вещества. Той доставя енергия на организма, полезен е за нервната система, за кожата, за храносмилането.


- Защо казвате, че България е екологично най-чистата страна?


-Единственото положително, което стана последните 25 години в България е че стана екологично по-чиста, защото химията и тежката индустрия фалираха. Като цяло страната ни никога не е била силно екологично замърсена. Затова пак ще кажа, че трябва да се върнем към уникалната ни природа, за да подобрим здравето на българина - ние сме едни от най-болните хора в света.


- Вие как поддържате добро здраве?


- Всяка събота и неделя съм на Витоша и всеки ден вървя по 40-50 минути пеша. Сутрин пия билков чай, с две лъжици мед и едно аспиринче. На закуска не минавам само с една ябълка или един портокал, обикновено и двете хапвам, а когато има, и друг плод. Не ги пропускам! В Геномния център също винаги имам една дежурна ябълка. Въобще, ден без плодове не минава. Вечер съпругата ми приготвя супи или салати.


- Положителното мислене колко е важно?


-Това е другото основно нещо. Никога не казвайте, че сте зле, че се отказвате. Винаги пълен напред, щом сутрин се погледнете в огледалото и можете да се поздравите, че не сте сдали фронта, че не сте направили лошо, не сте откраднали, не сте направили лошо на човек. Моята най-голяма радост, с която се гордея е, че имам 450 ученици в България и в света, които са 10 % са по-добри от мен. Това означава че аз съм си свършил отдавна работата. Не замърсявам природата, живея чисто и подредено. Дисциплиниран съм.
  • Публикувана в Здраве
  • 0