Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Драгомира Иванова

Драгомира Иванова

 Главен редактор  "Здраве". Работи на Балканите от 2012г.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205305593103531/

Преди 120 години Щастливеца откри на софиянци красотата на Витоша

120 години след първото изкачване на Черни връх - на 27-и август 1895 година, когато Алеко Константинов възкликва в своя фейлетон: “Хубава е тая наша Българийка, но ние още не сме привикнали да се радваме на нейните красоти! Виж тая гиздава Витоша, има ли по-красиво нещо от нея в света! Невероятно, но факт – 300 души на Черни връх“. С това събитие се създава първото туристическо дружество в България, чийто председател е Иван Вазов. От тогава, всяка последна неделя на месец август, изкачването на върха се превръща в традиция, която не е прекъсвана.

Тържествата за юбилея ще започнаха в сряда с пресконференция в София по повод Европейска столица на спорта - 2018, а на 28-и август официално ще бъдат поднесени цветя на морената пред Народния театър "Иван Вазов", от където през 1875 година е тръгнало първото изкачване. В събота желаещите туристически дружества ще участват в туристическа вечер на хижа "Алеко" и ще бивакуват в района.
207

Червената глина премахва умората и стреса

Най-добрата противоотрова

Глината е най-старото лечебно средство на планетата. С цветни глини е лекувал Авицена. Според него докосването на глината до тялото може да замести ръцете на най-великия лечител. Тя е смятана и за една от най-добрите противоотрови при всякакъв вид отравяния.

Известно е също, че вода, в която са поставени мед или сребро има мощно антимикробно действие. За медта се знае, че е токсична за организма, но само когато се приема в дози над 250 мг наведнъж. Тя се натрупва в черния дроб, мозъка, сърцето, бъбреците, мускулите и костите. Недостигът й може да доведе до анемия, бронхиална астма, бронхит, глаукома, мускулна дистрофия, отсъствие на сексуално влечение, неврити, остеопороза, псориазис, захарен диабет и епилипсия. Вода, в която има медни йони може да ни предпази от всички тези проблеми, а ако в нея има и златни йони, те още повече усилват целебните й свойства. "Златната вода" действа като имуностимулатор, подобрява умствената дейност, усилва жизнения тонус и е един от най-мощните антидепресанти. Йоните на златото се използват при лечение на ревматоидни заболявания, артрити, дерматити и като антиканцерогенно средство. Златото убива вирусите на СПИН и на инфекциозните хепатити. Неговите йони премахват умората на сърдечния мускул, независимо дали сте здрави, болни, млади или стари. Това е умората, която се получава вследствие на прекомерна употреба на алкохол, кафе, чай, емоционални преживявания, умствено и физическо натоварване.
Как се прилага

Червената глина ще намерите в различни магазини в опаковки по 60 г на цена около 15 лв. За да си приготвите от лечебната вода разтворете 1 равна лъжица от глината в 100 мл изворна или трапезна вода. След като престои 8 часа, глината се утаява и водата е готова за пиене. Отделяме 50 г вода, внимаваме да не я размътим и я прецеждаме, като  поставим парче стерилна марля в обикновена фина цедка. Пием това количество през три дни между сутрешното и обедното хранене. Не се препоръчва единствено на бременни, тъй като не е изследвано как ще им повлияе.  

Останалата глинена каша може да се използва за външна употреба, с козметична цел.

 

 

Стимулира регенерацията на кожата

Глината се смесва с вода в съотношение 1:1 и се бърка до получаване на хомогенна смес. Тя не набъбва, когато се смеси с вода, както зелената глина. Лицето се маже внимателно, за да не се нараним от песъчинките. 20 минути са достатъчни, за да проникне дълбоко в кожата. Действа върху вегетативната нервна система, подобрява кръвообращението, свива порите, нормализира работата на потните жлези, премахва раздразненията, подхранва с биологично активни вещества кожата и ускорява регенерацията й.  След това лицето се измива се с топла вода и сапун.

 

Съдържа до 10 вида минерали

 Глината е единственият прах, който след като се навлажни се превръща в материал, годен за ваятелска дейност. Тя се използва от човека още от поява му на планетата, не само като средство за битови нужди, но и като лечебен продукт със силна мощ. Неслучайно е обект на много притчи, легенди и митове. Глината е ситнозърнест утаечен слой в земната кора. След навлажняване добива пластичност, което я прави желан материал от грънчари и скулптори. Може да съдържа до десет вида минерали, като преобладаващите й съставки са каолинит, монтморилонит и вода. Освен по качества, глините се различават и по цвят: сива, бяла, кафява, зелена, синя, жълта, червена.

 

Започва "Фестивала на солта" в Бургас

За трета поредна година в наситения фестивален август на Бургас се включва още едно специално събитие  - „Фестивалът на солта“. Както всеки път в последния петък на август в южната част на Атанасовско езеро са поканени любителите на солени забавления.

Тази година солничарското влакче ще улеснява достъпа до различните части на Фестивала – производственото хале на юг, детските и арт-ателиета в средата, басейните с луга и кал на север.  Темата на Фестивала през тази година да бъде „Симбиоза“, повлияна от въздействието на пътуващата изложба за Атанасовско езеро „симБиотично“ и от невидимата за окото мрежа от сложни взаимоотношения, връзки и процеси в Атанасовско езеро.  За това как човекът е свързан с езерото, има ли хармония и взаимност в тези отношения и какви са  ползите за хората и природата са само част от въпросите, които ще бъдат повдигнати по време на Фестивала. 

В богатата фестивална програма очаквайте танцова импровизация в калта на Ана Саласар, изложбата Анималия, детски ателиета за калейдоскопи, шарена сол, игри, конструктор и пъзел, боди арт с кал, базар на солта, солничар за един ден, арт работилница за рамки и много други. 

Заповядайте на 28 август 2015 (петък) от 16.00 до 22.30 часа на брега на лагуната - Южно Атанасовско  езеро в района на администрацията на Черноморски солници, басейните с  луга и кал и производственото хале. 

Следете подробности на фейсбук страницата Солта на живота / Salt of Life 

Фестивалът на солта се организира от Българска фондация Биоразнообразие в рамките на проект „Солта на живота“, финансиран от Програма LIFE+ на ЕС и осъществяван в партньорство с БДЗП и „Черноморски солници“ АД.

Кучето акита създадено, за да бъде показвано

Акита ину е една от най-древните породи на света, която произлиза от японската северна префектура Акита. То е използвано за лов и за кучешки боеве. Поради смелостта и безстрашието им са участвали и в лов на големи животни.

В древността предназначението му било да се бие със самураи срещу други въоръжени противници. Има легенди, че куче от тази порода, заедно със своя повелител самурая Хатамото Ошири са успели да преборят цял отряд от над 20 нинджи.

През Средните векове породата е била почти напълно изчезнала, а през 1945 година за втори път е застрашена по време на Втората световна война и падането на Япония.

Тогава японците са използвали камикадзета. Кучетата са били унищожени, за да се направят от кожата им ръкавици и шапки за тях. През 1946 г. се оказало, че са оцелели само няколко чистокръвни представители на породата.


Такива кучета е имало само в японския императорски двор, обикновените хора не са имали право да ги притежават. Първият генерал - император на Япония Монгомъри за една година със своите войници успява да събере 11 кучета от  породата, и да ги транспортира в Щатите, за да спаси популацията им. Затова в Америка са се размножили много повече кучета от породата и се появило името Американска акита. Природно надарени с елегантна стойка, спокойствие и мълчание, те са създадени, за да бъдат показвани.

 МЪЖКИТЕ ОБИЧАТ ДА ДОКАЗВАТ ПРЕВЪЗХОДСТВОТО СИ

 Акита е сдържано, с независим нрав и предпочита да тича само. Дори и цял ден да лежи и да пази, не създава никакви проблеми. А когато стопанинът му се прибере, около половин час му "разказва" какво се е случило през деня. Мъжките кучета са много доминантни и боят между тях и представители на други породи обикновено завършва бързо и фатално за противника. По принцип кучето не е агресивно, държи да покаже, че е най-доброто.

До 1 година е много активно и игриво, като всички малки кученца, но след това си стои по цял ден на дивана и пази. Разбира се най-добре се чувства в къща, където може да се разхожда и да развива мускулите си. За него е важно редовно да се разхожда, за да не затлъстее.

Кучетата изглеждат страховити, но по всички киноложки изложби се харесват най-много на децата, които без страх, отиват и започват да се гушкат с тях.

Използват се като пазачи и спътници при разходки. Най-добре е да се отглеждат на открито, а не в апартамент, освен ако не са им осигурени много разходки.

У нас има около 8 представители на породата.

Директорът на Софийската опера Пламен Карталов е горд собственик на акита ину. Кучето му Аламо е, най-красивото в София, според собствените му думи.

ЛЕСНО СЕ ДРЕСИРА
 
Акита е голямо куче, достига до 70 см височина и 50 кг. Има набито телосложение, с леко удължено тяло. Поведението му е уравновесено и лесно се поддава на дресировка. Окраската на американската акита най-често е в бежово и бяло, може да е чисто черна или чисто бяла. За японската порода е типичен рижият цвят.


НА МЯСТОТО НА ПРЕДАНИЯ ХАЧИКО В ЯПОНИЯ Е ПОСТАВЕН ПАМЕТНИК

 

ИСТИНСКА ИСТОРИЯ
 
На 10 ноември 1923 година в Япония се ражда куче акита, наречено от своя стопанин Хачико. Собственикът му е професор Хидесабуро Уено. Той ежедневно пътувал с влака на работа и кучето го изпращало всяка сутрин, а след това се връщало да го посрещне на гарата точно в 3 следобяд. Когато Хачико става на 18 месеца неговият собственик получава инфаркт, докато е на работа и умира. Същият ден кучето дълго чакало стопанина си, който никога не се връща. Въпреки това, то продължило да го чака всеки ден, пристигало в 3 часа следобяд и седяло до късно. Местните търговци и работници на гарата започнали да го хранят, възхищавайки се на предаността и постоянството му. Хачико продължил да идва на гарата всеки ден, в продължение на 9 години до самата си смърт. Една година преди това на гарата в Сибуя е издигнат негов паметник. В деня на смъртта му е обявен ден на траур. Паметникът е пример на любов и вярност.

ПРЕЗ 2009 Г.ПО МОТИВИ ОТ ТАЗИ ИСТОРИЯ Е НАПРАВЕН ФИЛМЪТ "ХАЧИКО: ИСТОРИЯ НА ЕДНО КУЧЕ" С РИЧЪРД ГИЪР


 
ЛЮБОПИТНО

За да се запазят ловджийските качества на породата още през VI век в Япония са основани клубове на любителите на акита. Съставени са инструкции, в които е записано как да се отглеждат, развъждат, обучават и използват.

През XV век са учредени племенни книги, в които се записвало името, произхода, окраската и други сведения за кучето.

 

 

 



 

 

  • Публикувана в Свят
  • 0
Banner 468 x 60 px