Вход
обновено 12:55 PM EEST, Aug 16, 2018
Драгомира Иванова

Драгомира Иванова

 Главен редактор  "Здраве". Работи на Балканите от 2012г.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205305593103531/

Червената глина премахва умората и стреса

Най-добрата противоотрова

Глината е най-старото лечебно средство на планетата. С цветни глини е лекувал Авицена. Според него докосването на глината до тялото може да замести ръцете на най-великия лечител. Тя е смятана и за една от най-добрите противоотрови при всякакъв вид отравяния.

Известно е също, че вода, в която са поставени мед или сребро има мощно антимикробно действие. За медта се знае, че е токсична за организма, но само когато се приема в дози над 250 мг наведнъж. Тя се натрупва в черния дроб, мозъка, сърцето, бъбреците, мускулите и костите. Недостигът й може да доведе до анемия, бронхиална астма, бронхит, глаукома, мускулна дистрофия, отсъствие на сексуално влечение, неврити, остеопороза, псориазис, захарен диабет и епилипсия. Вода, в която има медни йони може да ни предпази от всички тези проблеми, а ако в нея има и златни йони, те още повече усилват целебните й свойства. "Златната вода" действа като имуностимулатор, подобрява умствената дейност, усилва жизнения тонус и е един от най-мощните антидепресанти. Йоните на златото се използват при лечение на ревматоидни заболявания, артрити, дерматити и като антиканцерогенно средство. Златото убива вирусите на СПИН и на инфекциозните хепатити. Неговите йони премахват умората на сърдечния мускул, независимо дали сте здрави, болни, млади или стари. Това е умората, която се получава вследствие на прекомерна употреба на алкохол, кафе, чай, емоционални преживявания, умствено и физическо натоварване.
Как се прилага

Червената глина ще намерите в различни магазини в опаковки по 60 г на цена около 15 лв. За да си приготвите от лечебната вода разтворете 1 равна лъжица от глината в 100 мл изворна или трапезна вода. След като престои 8 часа, глината се утаява и водата е готова за пиене. Отделяме 50 г вода, внимаваме да не я размътим и я прецеждаме, като  поставим парче стерилна марля в обикновена фина цедка. Пием това количество през три дни между сутрешното и обедното хранене. Не се препоръчва единствено на бременни, тъй като не е изследвано как ще им повлияе.  

Останалата глинена каша може да се използва за външна употреба, с козметична цел.

 

 

Стимулира регенерацията на кожата

Глината се смесва с вода в съотношение 1:1 и се бърка до получаване на хомогенна смес. Тя не набъбва, когато се смеси с вода, както зелената глина. Лицето се маже внимателно, за да не се нараним от песъчинките. 20 минути са достатъчни, за да проникне дълбоко в кожата. Действа върху вегетативната нервна система, подобрява кръвообращението, свива порите, нормализира работата на потните жлези, премахва раздразненията, подхранва с биологично активни вещества кожата и ускорява регенерацията й.  След това лицето се измива се с топла вода и сапун.

 

Съдържа до 10 вида минерали

 Глината е единственият прах, който след като се навлажни се превръща в материал, годен за ваятелска дейност. Тя се използва от човека още от поява му на планетата, не само като средство за битови нужди, но и като лечебен продукт със силна мощ. Неслучайно е обект на много притчи, легенди и митове. Глината е ситнозърнест утаечен слой в земната кора. След навлажняване добива пластичност, което я прави желан материал от грънчари и скулптори. Може да съдържа до десет вида минерали, като преобладаващите й съставки са каолинит, монтморилонит и вода. Освен по качества, глините се различават и по цвят: сива, бяла, кафява, зелена, синя, жълта, червена.

 

Започва "Фестивала на солта" в Бургас

За трета поредна година в наситения фестивален август на Бургас се включва още едно специално събитие  - „Фестивалът на солта“. Както всеки път в последния петък на август в южната част на Атанасовско езеро са поканени любителите на солени забавления.

Тази година солничарското влакче ще улеснява достъпа до различните части на Фестивала – производственото хале на юг, детските и арт-ателиета в средата, басейните с луга и кал на север.  Темата на Фестивала през тази година да бъде „Симбиоза“, повлияна от въздействието на пътуващата изложба за Атанасовско езеро „симБиотично“ и от невидимата за окото мрежа от сложни взаимоотношения, връзки и процеси в Атанасовско езеро.  За това как човекът е свързан с езерото, има ли хармония и взаимност в тези отношения и какви са  ползите за хората и природата са само част от въпросите, които ще бъдат повдигнати по време на Фестивала. 

В богатата фестивална програма очаквайте танцова импровизация в калта на Ана Саласар, изложбата Анималия, детски ателиета за калейдоскопи, шарена сол, игри, конструктор и пъзел, боди арт с кал, базар на солта, солничар за един ден, арт работилница за рамки и много други. 

Заповядайте на 28 август 2015 (петък) от 16.00 до 22.30 часа на брега на лагуната - Южно Атанасовско  езеро в района на администрацията на Черноморски солници, басейните с  луга и кал и производственото хале. 

Следете подробности на фейсбук страницата Солта на живота / Salt of Life 

Фестивалът на солта се организира от Българска фондация Биоразнообразие в рамките на проект „Солта на живота“, финансиран от Програма LIFE+ на ЕС и осъществяван в партньорство с БДЗП и „Черноморски солници“ АД.

Кучето акита създадено, за да бъде показвано

Акита ину е една от най-древните породи на света, която произлиза от японската северна префектура Акита. То е използвано за лов и за кучешки боеве. Поради смелостта и безстрашието им са участвали и в лов на големи животни.

В древността предназначението му било да се бие със самураи срещу други въоръжени противници. Има легенди, че куче от тази порода, заедно със своя повелител самурая Хатамото Ошири са успели да преборят цял отряд от над 20 нинджи.

През Средните векове породата е била почти напълно изчезнала, а през 1945 година за втори път е застрашена по време на Втората световна война и падането на Япония.

Тогава японците са използвали камикадзета. Кучетата са били унищожени, за да се направят от кожата им ръкавици и шапки за тях. През 1946 г. се оказало, че са оцелели само няколко чистокръвни представители на породата.


Такива кучета е имало само в японския императорски двор, обикновените хора не са имали право да ги притежават. Първият генерал - император на Япония Монгомъри за една година със своите войници успява да събере 11 кучета от  породата, и да ги транспортира в Щатите, за да спаси популацията им. Затова в Америка са се размножили много повече кучета от породата и се появило името Американска акита. Природно надарени с елегантна стойка, спокойствие и мълчание, те са създадени, за да бъдат показвани.

 МЪЖКИТЕ ОБИЧАТ ДА ДОКАЗВАТ ПРЕВЪЗХОДСТВОТО СИ

 Акита е сдържано, с независим нрав и предпочита да тича само. Дори и цял ден да лежи и да пази, не създава никакви проблеми. А когато стопанинът му се прибере, около половин час му "разказва" какво се е случило през деня. Мъжките кучета са много доминантни и боят между тях и представители на други породи обикновено завършва бързо и фатално за противника. По принцип кучето не е агресивно, държи да покаже, че е най-доброто.

До 1 година е много активно и игриво, като всички малки кученца, но след това си стои по цял ден на дивана и пази. Разбира се най-добре се чувства в къща, където може да се разхожда и да развива мускулите си. За него е важно редовно да се разхожда, за да не затлъстее.

Кучетата изглеждат страховити, но по всички киноложки изложби се харесват най-много на децата, които без страх, отиват и започват да се гушкат с тях.

Използват се като пазачи и спътници при разходки. Най-добре е да се отглеждат на открито, а не в апартамент, освен ако не са им осигурени много разходки.

У нас има около 8 представители на породата.

Директорът на Софийската опера Пламен Карталов е горд собственик на акита ину. Кучето му Аламо е, най-красивото в София, според собствените му думи.

ЛЕСНО СЕ ДРЕСИРА
 
Акита е голямо куче, достига до 70 см височина и 50 кг. Има набито телосложение, с леко удължено тяло. Поведението му е уравновесено и лесно се поддава на дресировка. Окраската на американската акита най-често е в бежово и бяло, може да е чисто черна или чисто бяла. За японската порода е типичен рижият цвят.


НА МЯСТОТО НА ПРЕДАНИЯ ХАЧИКО В ЯПОНИЯ Е ПОСТАВЕН ПАМЕТНИК

 

ИСТИНСКА ИСТОРИЯ
 
На 10 ноември 1923 година в Япония се ражда куче акита, наречено от своя стопанин Хачико. Собственикът му е професор Хидесабуро Уено. Той ежедневно пътувал с влака на работа и кучето го изпращало всяка сутрин, а след това се връщало да го посрещне на гарата точно в 3 следобяд. Когато Хачико става на 18 месеца неговият собственик получава инфаркт, докато е на работа и умира. Същият ден кучето дълго чакало стопанина си, който никога не се връща. Въпреки това, то продължило да го чака всеки ден, пристигало в 3 часа следобяд и седяло до късно. Местните търговци и работници на гарата започнали да го хранят, възхищавайки се на предаността и постоянството му. Хачико продължил да идва на гарата всеки ден, в продължение на 9 години до самата си смърт. Една година преди това на гарата в Сибуя е издигнат негов паметник. В деня на смъртта му е обявен ден на траур. Паметникът е пример на любов и вярност.

ПРЕЗ 2009 Г.ПО МОТИВИ ОТ ТАЗИ ИСТОРИЯ Е НАПРАВЕН ФИЛМЪТ "ХАЧИКО: ИСТОРИЯ НА ЕДНО КУЧЕ" С РИЧЪРД ГИЪР


 
ЛЮБОПИТНО

За да се запазят ловджийските качества на породата още през VI век в Япония са основани клубове на любителите на акита. Съставени са инструкции, в които е записано как да се отглеждат, развъждат, обучават и използват.

През XV век са учредени племенни книги, в които се записвало името, произхода, окраската и други сведения за кучето.

 

 

 



 

 

  • Публикувана в Свят
  • 0

Училище за диабетици

Повечето хората с диагноза захарен диабет не знаят как да контролират коварната болест. Често я подценяват с думите: „имам малко диабет“, а много от тях живеят с него без да знаят. Ако преди години от захарна болест са се разболявали над 55 и 60 годишни сега границата е паднала на 40 години. Процентът при децата също е по-голям.

„Добре е да знаете какво представлява болестта и да не изпадате в тежки депресии като чуете диабет“ казва доц. д.м.н. Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология във Военна болница. Тя е категорична, че лечението е невъзможно без обучение на пациентите, а обученият се справя по-лесно със заболяването. „В „Училището“ за диабетици, целта ни е да научим болния как да промени начина си на живот и до продължи напред с диагнозата. Какъв процент от дневното му меня да се пада на белтъчините, на въглехидратите и на мазнини, как да приготвя ястията си и да се самоконтролира и да мисли позитивно.“

„Училището“ за диабетици обучава безплатно пациенти, настанени в клиниката по ендокринология във ВМА. Всеки ден от понеделник до петък се изнасят лекции, които включват не само понятието захарен диабет, но и практични съвети как да се предпазват от усложнения и как да действат когато са на планина, например. Накрая всеки пациент попълва малък тест-проверка на наученото и получава сертификат.

„Честото следене на кръвната захар е важно за поддържане на близки до нормалните й стойности. Така се понижават рисковете за усложненията на диабета като ретинопатия (заболяване на малките кръвоносни съдове на очите, които могат да доведат до слепота) и сърдечносъдовите заболявания. Кръвната захар се контролира с диета, физическа активност, с перорални медикаменти и при нужда  - с инсулин. Каква таблетка ще се даде, зависи от индивидуалния случай“, обяснява ендокринологът.



Дневният прием на храна трябва да бъде разпределен на

ТРИ ОСНОВНИ ХРАНЕНИЯ И ТРИ МАЛКИ ЗАКУСКИ

Не ги пропускайте и не закъснявайте за тях. Така ще се предпазите от хипогликемия (ниско ниво на кръвната захар), когато сте на инсулин. Стремете се всеки ден да поемате едно й също количество въглехидрати. Не приемайте по-малко от необходимото, за да може да балансирате действието на инжектирания инсулин, който понижава кръвната захар.  В противен случай тя може да спадне много ниско и да почувствате изпотяване, глад, безпокойство, световъртеж, намалена способност за концентрация, сърцебиене, замъглено или двойно виждане. „Ако изпаднете в такова състояние, незабавно вземете 15 г захар (3-4 бучки или 3 ч. л.)“, съветва доц. Даскалова.

НОСЕТЕ ВИНАГИ ЗАХАР СЪС СЕБЕ СИ

(пакетчета захар за кафе).“ Всеки от пациентите в „Училището“, води свой дневник на диабетика. Добре е да го носи със себе си и да информира семейството и колегите си за възможния риск от хипогликемия. Помолете ги и те да имат захар под ръка. Ако се преуморите физически, хапнете допълнително въглехидрати.

Изключете от нормалния си хранителен режим захарта, медът, бонбоните и безалкохолните напитки със захар. Тях може да ги използвате само при необичайно за вас физическо натоварване или при хипогликемия. При извънредно физическо натоварване нивото на кръвната захар се понижава и затова се налага допълнително приемане на въглехидрати, например при ходене – около 150 мл плодов сок или една филия хляб. Самоконтролът върху кръвната захар ще ви помогне да разберете ефекта на физическата активност върху кръвно-захарното ниво и ще ви даде възможност за по-голяма гъвкавост относно това вбъдеще. Прекратете консумацията на алкохол, може да употребявате за пиене вода, диетични напитки, кафе или чай без захар.

Доц. Даскалова съветва още всеки пациент да си проследява кръвната захар с тест лентични. „По света болните от диабет имат право на 90 безплатни лентичти месечно, а нашите пациенти  за съжаление разполагат с 150 лентички на година“. Ендокриноложката е категорична, че  не можем да търсим контрол без самоконтрол и е недопустимо пациентът да си слага инсулин без да знае колко му е захарта. Честото проследяване на кръвната захар, ще ви помогне да коригирате инсулиновата си доза, ако е по-висока. Имайте предвид и че ако започвате лечение с инсулин в домашни условия, не трябва да ходите наработа 2-3 дни, докато свикнете с инсулинолечението. „Веднъж годишно се консултирайте с офталмолог. Очните усложнения често протичат без оплаквания, така че може да не чувствате промени в зрението си. Информирайте лекаря, че сте диабетик.“



АЕРОБНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ

и разходките сред природата повлияват добре средните стойности на кръвната захар. Водят и до подобрена чувствителност към синтезирания от панкреаса инсулин. За разлика от първи тип диабет, при който инжектирането на инсулин е неизбежно, при втори тип  кръвната захар, може поне в началото да се нормализира със спазването на подходящ хранителен режим. Събразявайте се гликемичният индекс на храните, т.е. въздействието им върху покачването на кръвната захар. Добавките, които понижават кръвната захар са женшенът, канелата, сминдухът, куркумата, екстрактът от черна боровинка, сладкият корен и ред други. Непременно трябва да се приемат антиоксиданти като витамините А, С, Е, коензим, минералите

ЦИНК И СЕЛЕН

Витамините, микроелементите, солите, омега-3 мастните киселини и фибрите са изключително важни за здравето на хората с диабет и сърдечно-съдови заболявания. Пролетта е прекрасен сезон да се заредите с някои от тях по най-естественния начин – чрез храната. Включвайте ежедневно в менюто си зеленолистни сезонни зеленчуци и подправки и диворастящите: коприва, левурда, глухарче, мащерка, киселец.

Ако нямате време да търсите специални рецепти за пролетни ястия, прибавете шепа киселец към супата, използвайте пресен лук вместо стар или поръсете обилно с китка билки и подправки, а вместо със замразени зеленчуци пригответе ориза или картофите със спанак и челадинки. Оцветявайте в зелено – салати, огретени, постни и месни ястия. Дори традиционната бобена яхния, приготвена с киселец и много пресен джоджен и магданоз ще е по-здравословна.

МАЛЪК СЪВЕТ

Изберете чиния, с големината на вашата разперена педя и я пълнете както следва: ½ за сметка на сезонни зеленчуци; ¼ за сметка на хляб, тестени изделия, картофи, зърнени, бобови храни или макаронени изделия; ¼ за сметка на месо, риба, млечни и месни продукти или яйца.

Внимание!

Загубата на чувствителността за болка е едно от късните усложнения на диабета. В този случай, ако нараните краката си, болката ще бъде слаба или въобще няма да я усетите. Това е опасно, защото раната може да се инфектира. Преглеждайте краката си всеки път, когато си сваляте чорапите. Гледайте за малки рани или зачервявания. Измивайте краката си всеки ден и добре ги подсушавайте между пръстите.

Проверявайте обувките си с ръка отвътре за наличие на грапавини и неравности преди да ги обуете. Не ходете боси, особено по плажа, и не носете обувки на бос крак. Измервайте температурата на водата преди къпане чрез термометър. Тя не бива да надвишава 37 градуса. Внимавайте как режете ноктите си. Носете удобни обувки.

Banner 468 x 60 px