Вход
обновено 6:20 PM EET, Nov 24, 2017

За мястото и приноса на художника в съвременната история на мозайката през иконите на българката Димитрина Гошева

Представяме ви Димитрина Гошева - български художник – мозайкист, с индивидуален почерк и стил, който вече 10 години прави икони и картини от мозайка, като е усъвършенствала до голяма степен познатите до момента техники за това. Димитрина е родена в Генерал Тодоров – едно село близо до Петрич, завършва средното си образование в НХГ „Св. св. Кирил и Методий” в Благоевград като ученичка на прекрасния наш художник Живко Янев, а висшето си образование в ЮЗУ „Неофит Рилски” – в класа на проф. Красимир Джидров. Магията на мозайката за нея не е просто хоби или професия, а начин на живот. Димитрина обича природата и общува с лекота в всички нейни тоналности и цветове. Сюжетите са детайлни и изящни, сякаш неръкотворни, а репродукциите направени от нея с вдъхновение от световните класици – надграждат и допълват блясъка на оригинала. Специална част в творчеството на художничката заемат иконите, които създава с много любов и според християнския канон. Те са уникални и като изработка, като излъчване, и изработка. Имат и специално послание – молитва и посвещение за човека, който ги купува – за да носят още повече любов и благополучие.

Когато прави икона Димитрина разказва, че спазва пост от началото до края на самият процес. Образите взаимства от най-големите храмове. Така например прототип на образа на Христос в нейните икони е Христос от един от най-големите православни храмове в цвета - църквата „Света София” в Истанбул, Турция. Всички икони в храма са мозайки, а за изграждането на храма и специалното му „изографисване” е изразходвана цялата хазна на император Юстиниян през 4-5 в. Изображението на Богородица, Димитрина взаимства от иконостаса на Рилския манастир – друг много внушителен и специален храм за историята на християнството и България. От тук е взет и образът на св. Иван Рилски – Чудотворец. Относно техниката на изработка – тя е авторска и не следва линиите на старите майстори - мозайкисти.

„Ползвам керамика, стъклокерамика и полускъпоценни камъни. Не работя със смоли и обичайните глазури, а ползвам мои собствени разтвори и покрития, които са много здрави и ефектни и са моя авторска техника. За 10 години преоткрих и усъвършенствах в работата с мозайката много неща, и благодаря за оценката на публиката, която ме насърчава... Мозайката за мен е положителен заряд и положителен заряд и много приятни минути - часове прекарани в релакс. Докато работя времето за мен спира, не усещам как са излетели няколко часа до следващото поглеждане на часовника. Мотивират ме хубавите неща от живота или дадено изображение, което ме грабва от първия миг и не ме оставя докато не го превърна в поредната творба. Иначе процесът на работа е дълъг - първо идва решението какво да направя, каква да бъде темата, размера и цветовата гама. Правя първоначалния рисунък върху основата и тогава пристъпвам към работата с камъка и обработката на всяко парченце спрямо необходимата ми форма и големина. После лепя, фугирам, глазирам и рамкирам… Отношението ми към изкуството още от малка винаги е било положително. Каквито и трудности да съм имала,там съм намирала своето място. Винсент ван Гог и Рембранд са моите идоли.” – думи на Димитрина Гошева за Арт Виза България. Галерия с творби на художничката можете да разгледате ТУК.

През 2015 г. Димитрина реализира три изключително успешни изложби в България, плод на 10 годишен упорит труд – в Американския университет в България, в община Кюстендил и в Тринити Спа Хотел – гр. Банско. 

Ако трябва да бъдем конкретни и коректни по отношение на актуалността на съвременната българска мозайка, трябва да уточним, че тя се изразява в широк диапазон - от емоционалната изразителност на спонтанната мозайка и пластичното великолепие на ансамбловата, през комбинираната и концептуална мозайка, до декорираните масови, достъпни форми и вечната традиционна линия, базирана на класическите принципи и техники от древността.

От създаването на България до 60те години на XX в. нито един художник, обаче практически не е работил само в техниката на мозайката, с изключение на Димитрина Гошева, въвлечена в магията на приложното изкуство от проф. Красимир Джидров.

Малко известно е и това, че перфектните в живописно и техническо отношение произведения от първата половина на XX в., свързани с украсата на Съдебната палата и храм - паметника „Св. Ал. Невски”, са изпълнени от чуждестранни екипи, в които участват и български художници. Реално развитието на българската мозайка се случва след 1990 г., с амбицията на художниците И. Илиев, Д. Заимов, Р. Челебиев, З. Каменаров, Д. Киров, Хр. Стефанов, като се проследяват две основни линии на развитие – светска и религиозна. Българските мозайкисти активно прилагат формалните подходи характерни за европейско-американския постмодернизъм, „монтажът” като ключов принцип на формиране на композицията, стилизацията, условността на формата, тона и цвета. Техниката стартира с несложни подредби и плоскостно-декоративна трактовка, но се усъвършенства много динамично и грамотно, което не остава незабелязано от световният елит, за да се стигне до днес мозайката да бъде едно от най-бързо развиващите се изкуства в България.

 

Още за мозайката през вековете:

Изображения на светци изработени с керамична техника достигат до нас открити от времето на Първото българско царство – в столицата Велики Преслав. Най-известната икона от това време е тази на Св. Теодор – от Патлейнския манастир. Има спорове за влиянието – месопотамско, сиро-египетско или византийско е, но е резултатът е по-важен – формира се цяло течение за изобразяване на икони от мозайка. Големите са изобразявали светците в цял ръст и аскетично, а малките – са показвали библейски сюжети.

В древния Рим мозайките за украсявали богатите домове и да ги имаш в къщата си е било въпрос на престиж. Разцветът на това изкуство настъпва обаче по време на византийската империя, а през IV в. започват да навлизат и в християнската живопис като изобразяват основно библейски фигури.

Съвременната мозайка пунтира в известен смисъл известното до момента, като разликата е в материалите, които използва. И ако в древна Гърция А те са освен венецианско стъкло, керамика, мраморни късчета, полускъпоценни камъни, обикновени камъчета, фаянс, варовик, травертин, порцелан, полимери, метал и други декоративни материал.

 

Д-р Мария Любенова

Снимка: Иконата на Св. Илия в с. Рилци, община Благоевград, поръчана за едноименния храм и изработена от Димитрина Гошева с размери 1 м. х 80 см.

Banner 468 x 60 px