167 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНТОН БЕЗЕНШЕК СЪЗДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА СТЕНОГРАФИЯ

Инж. Карамфил Матев –

председател на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори

 

Датата 15 април 2021 г. е празник за българската стенографска общественост. Празник е, защото отбелязваме 167-годишнината от рождението на един забележителен човек, дал огромен принос в културната съкровищница на България, един чужденец, чието дело съпътства изграждането на българската държавност след Освобождението. Този човек е  словенецът проф. Антон Безеншек.

Но да се върнем години назад, във времето, когато новоосвободена България свиква своето първо Учредително Велико Народно събрание (10 февруари 1879 г.) и за около 2 месеца – до 16 април, прави по западен образец Търновската конституция, една от най-съвременните европейски конституции по онова време. И тогава препирните между депутатите не са били по-малко остри от сегашните. Всеки е искал да наложи своето мнение, а назначените шестима писари-секретари не са успявали да запишат всичко и много депутати оспорват казаното от тях.

Затова веднага след съставянето на първото българско правителство било решено да се покани от чужбина подходящо лице, което да състави бързопис на български език, по подобие на другите европейски държави, и да подготви български стенографи, за да се записват пренията в Народното събрание. Задачата била поставена на новоназначения министър на финансите Григор Начович, а той възложил нейното изпълнение на своя приятел – директора на Ломската гимназия Спас Вацов, наскоро завършил своето образование в чужбина, който се хвалил, че познава един младеж от Словения – учител по стенография и същевременно стенограф при Хърватското областно събрание в Загреб, който би могъл да свърши тази работа. Този младеж бил Антон Безеншек.Няма налично описание.

И така, решението било взето. С телеграми между Начович и Безеншек са направени необходимите уточнения, 25-годишният младеж прави съответната подготовка за около три месеца и в началото на септември 1879 г. пристига в България. На 25 септември 1879 г. стар стил (8 октомври нов стил) той открива първия курс за подготовка на български стенографи, който ден се смята за рождената дата на родния ни бързопис.

Нас, днешните хора на административния и интелектуалния труд, винаги са ни учудвали сроковете за изпълнение на задачите по онова време, сравнени с днес. Търновската конституция, това колосално творение на възрожденската ни епоха, е изработена само за два месеца! Българската стенография, почти непроменена и до днес, е създадена от чужденеца Безеншек за два-три месеца! Няма да засягаме въпроса как и с какви темпове се решават образователни, културни и всякакъв друг вид проблеми днес.

Но кой е Антон Безеншек? Защо този младеж става един от културтрегерите на следосвобожденска България? Роден е на 15 април 1854 г. в с. Букóвье, близо до гр. Целье, Словения, сега наречено Безеншеково Буковье. Още като ученик изучава стенография по системата на немския стенограф Габелсбергер (1789 – 1849 г.). Като студент в Загребския университет открива курс за ученици по стенография в Загребската гимназия и едва 21-22 годишен е назначен като постоянен стенограф в Хърватско-словенското областно събрание.

Още тогава Безеншек е осъзнал, че обединението на южните славяни на културното поприще ще доведе до тяхното сближаване и през целия си живот остава радетел на тази идея. Започва да издава списание „Югославянски стенограф” с цел разпространението на стенографията между южните славяни да бъде средство за тяхното културно сближаване. Списанието е уникално – излиза на четири южнославянски езика, има сътрудници от всички южнославянски страни и не разглежда само стенографски проблеми, а събития на културния фронт. Под думата „югословянски” обаче той е имал предвид „южнославянски”, защото тогава държавата Югославия още не е съществувала, а Хърватско, Словения и Чехия са се намирали в пределите на Австро-Унгария. Безеншек приема предложението  да дойде в България, да създаде българска стенография, да бъде стенограф в Народното събрание и да обучи стенографи.

Като пръв в историята ни парламентарен стенограф, Безеншек започва да стенографира дебатите в Първото обикновено Народно събрание през есента на 1879 г. Единствен негов помощник в началото е бил неговият приятел – чешкият инженер Георги Прошек, чието име свързваме с изграждането на една от първите пивоварни в София. По-късно първите ученици на Безеншек стават стенографи и учители по стенография. Верижната реакция е в ход и за кратко време следовниците му стават хиляди, някои от които по-късно са министри и министър-председатели на новоосвободена България.

Забележителна е 1880-а година, когато броят на чужденците, дошли да развиват бизнес в България, е над 300 души. Апостол за сближение на славяните, Антон Безеншек става основният инициатор за създаване и пръв председател на читалище „Славянска беседа” като място, където да се събират дошлите специалисти от славянските страни. Знаменателно е, че читалището е било открито на 11 май 1880 г. – денят на светите братя Кирил и Методий. (За съжаление пандемията миналата година попречи на читалището да отбележи тържествено своята юбилейна 140-годишнина.)

През 1884 г. по покана на директора на народното просвещение на Източна Румелия – Константин Величков (също стенограф), Безеншек се установява за дълги години в любимия си град Пловдив и работи като началник на стенографското отделение и учител в Пловдивската гимназия „Александър І” по стенография, старогръцки език, немски език, логика и психология.

През този период младият Пейо Яворов е ученик в Пловдивската гимназия. В класната книга на гимназията е отразено, че през 1891 г. ученикът  Пейо Тотев получава „много добър по латински език, стенография и аритметика”. А преподавател по стенография и латински език тогава в гимназията е именно създателят на българската стенография Антон Безеншек.

Ученик на Безеншек е и друг голям български поет – Димчо Дебелянов. След смъртта на баща му семейството му се премества от Копривщица в Пловдив, където завършва средното си образование в Пловдивската гимназия, изучавайки стенография при Антон Безеншек. Затова по-късно, установявайки се в София, 22-годишният Димчо Дебелянов става стенограф в Столичната община и парламентарен стенограф.

 Друг ученик на Безеншек по стенография в Пловдив е Аргир Мумджиев, брат на прочутия полк. Мумджиев (герой от войните  в началото на ХХ век).

Всестранно развита личност, Безеншек основава в Пловдив през 1896 г. Пчеларско дружество и първото в България Пловдивско певческо дружество. Просветното дружество „Антон Безеншек” от Франколово, Словения (общината в района на родното му място), което има прекрасен хор, от дълги години поддържа приятелски връзки с девическия хор „Евмолпея” от Пловдив (наследник на традициите на първото певческо дружество). През 2019 г. Пловдив беше културна столица на Европа и всички български стенографи искрено се радвахме, когато хор „Евмолпея“ вземаше участие в много от културните събития, провеждани в стария Пловдив.

Въпреки всестранните си способности, най-значителен обаче си остава приносът на Антон Безеншек за България в областта на стенографията. За своите заслуги в тази област той на няколко пъти е награждаван с ордени и медали от Фердинанд и от тогавашния министър на просвещението проф. Иван Шишманов, а през 2015 г. по случай 100-годишнината от смъртта му пловдивската културна общественост организира паметната изложба „Словенецът с българско сърце“ и Антон Безеншек  бе удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Пловдив“.

И днес йощ… всяка година в средата на месец април българската стенографска общественост отбелязва с почит и достойнство годишнината от рождението на Антон Безеншек – словенеца, радетел за славянско единство, дал толкова много за извисяване на културните и духовните ценности на българската нация по онова време!

 

Инж. Карамфил Матев –

председател на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори

 

 

Balkanite Net