Шест любими дестинации с „А“ на изток

Продължавам с „азбучното“ си представяне на любими мои места за посещение. След като бяхме на Балканите, днес ще ви заведа към някои дестинации на изток, към Турция и Обединените арабски емирства. Установих, че или в тази посока много харесват буквата А, или просто случайността все още не ме е отвеждала до места с тази буква на запад. Всъщност, в западна посока списъкът ми се състои само от Амстердам. Подчертавам, че нарочно не включвам любимите си места с „А“ от Йордания, там са си цял отделен списък и заслужават специално внимание.

 

И така, да тръгваме!

1. Афродизиас, Турция

Първата от днешните ни дестинации на изток е древно-елински град (3ти век пр.н.е.), носещ името на богинята Афродита и разположен на малка отбивка от пътя между любимия на българите курорт Кушадасъ и любимото на целия свят Памуккале. Дори е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2017 г. Искрено се надявам това да е помогнало за неговото популяризиране, защото когато ние го посетихме няколко години по-рано, си бяхме почти сами на обекта. Градът е бил голям и важен, най-вече поради добива на бял и сиво-син мрамор от околните хълмове. Това се е превърнало в основа за развитието на множество скулптурни школи в града и придобиването на голяма известност за тяхната продукция. Е, трябва да се споменат и високите нива на културен и артистичен живот в Афродизиас. Театърът, например, е бил фокус на обществения живот. Той е сред експонираните сгради в обекта, заедно с няколко храма (разбира се, на Афродита), монументална порта и стадион. Подбраната от мен снимка показва фризове от стената на театъра, изработени от местните майстори на скулптурата.

2. Аспендос, Турция

Друг древен град, на ок. 40 км от известния курорт Анталия в Южна Турция, център на района Памфилия през 5 век пр.н.е. Няколко пъти влиза и излиза от състава на Персийските завоевания, предава се без бой на Александър Велики, после на римляните, изобщо гледа си спокойствието. Може би това е причината днес тук да се намира най-запазеният амфитеатър в древно-елинистичния свят. Това и фактът, че по времето на Османската империя е възстановяван веднъж, за да се ползва за керван-сарай. Сега всяко лято там се провежда Международен оперно-балетен фестивал, който ние имахме удоволствието да посетим. Изживяването да седиш на древните каменни стъпала и да се наслаждаваш на акустика, на която са се наслаждавали хора като теб вече повече от 2000 години, е магическо. Освен театъра, в обекта могат да се видят руините на градската базилика, агората и грамаден нимфеум (фонтан), а към планините може да се проследят близо 15 километра от римския акведукт, който е снабдявал града с вода.

 

 

3. Анталия, Турция

Не можем да подминем самият Курорт с главна буква, в който по мое виждане всичко е подчинено на негово величество Туризма, отново с главна буква. За моя личен вкус, Анталия е твърде курортна, както и Кушадасъ, но това си е лично предпочитание. Не ми се видя никой от почиващите и разхождащите се там да изглежда недоволен. Пък и, както вече стана ясно, наблизо има пре-интересни места за посещение за всякакви вкусове. Освен Аспендос, в близост са и древния Перге, водопадите Куршунлу и други подобни. Заливът на Анталия е чудесен за плаж, и на 14ти септември, когато ние бяхме там, в 09 сутринта пясъкът пареше под краката. Искам да кажа, не зная как е посред лято, но сигурно е само за много корави курортисти. Аз ще запомня града най-вече с първия в моята лична история Фестивал на пясъчните скулптури. Впоследствие съм виждала такива и на други места, обаче тогава много се впечатлих.

4. Асос, Турция

Ще го намерите на картите по-скоро като Бехрамкале, обаче я колко по-лесно си звучи старото име. Древният обект е голяма работа, основан почти цяло хилядолетие преди новата ера, в него са се сбирали прочути учени и философи от Древния свят. Самият Аристотел, казват, живял и работил там. Ако потърсите изображения за Асос в Интернет, ще ви излязат едни внушителни колони и един ми ти грамаден амфитеатър над морето. Когато ние попаднахме там преди близо 10 години, този надморски хълм още се разкопаваше, така че не видяхме нищо от въпросната внушителност. Дори трябва да си призная, че попаднахме там случайно, защото търсех къде да направим нощувка по дългия път от Кушадасъ до България, а там имаше едно чудесно къще, стопанисвано от натурализирана американка. Това, с което аз съм запомнила Асос, е най-вкусната вечеря, която са ни сервирали изобщо в Турция. Сготвиха ни я баща и син в малка стаичка, напомняща кварталното магазинче, и ни я сервираха на каменната стълбищна площадка под лозницата. С прекрасното им домашно червено вино. А на сутринта успяхме да разгледаме и съвременното каменно село. Установих, че някак от Бехрамкале съм успяла да снимам само ландшафта, така че него ви и предлагам.

5. Ал Аин, ОАЕ

За разлика от останалите мега-полиси в Емирствата, Ал Аин не се намира на крайбрежието на Индийския океан, а край голям оазис със сладка вода навътре в пустинята. Оазисът днес е едно от най-посещаваните места в града; представлява множество градини с плодни дървета – фурми, манго, банани, смокини и подобни. Градините са собственост на шейха, майка му и цялата му фамилия, и се простират на 1200 хектара. Можете да ги обикаляте пеша, с велосипед или с електрически рикши. Ако сте се озовали там в топлото полугодие, не се и опитвайте да се разхладите с вода от напоителните канали. Това е същата вода от сладките извори на оазиса, но в топлото време тече гореща. Част от комплекса са Националният музей на Ал Аин и старият дворец-музей на шейх Зайед. За мен особено очарование съдържаше фортът Джахили, който не е стар – някои негови части са строени към средата на 20ти век. Но не ми приличаше на никакви други крепости, които съм виждала и имаше подчертано пустинен вид.

6. Абу Даби, ОАЕ

Последната от днешните дестинации на изток е по-малкото братче на Дубай, гонещо го по петите. Засега най-големите и най-високите неща са си при баткото, но любовта към грандиозното определено владее и това емирство. Какво може да се прави в Абу Даби? Предполагам, че трябва да се пробва любимото занимание на местните жители, а имено прекарването на вечерите в мола. Само трябва да се има предвид, че плащането на 36 Евро за кино за двама (дори не 3D), едни общи пуканки и две пепсита може да не плаши въпросните местни жители, но за повечето от нас е повод за замисляне. Иначе две неща са задължителни за мен в Абу Даби – Бялата джамия и Лувърът. Първата е един от най-големите мюсюлмански храмове в света и е изключително красива. Фрагмент от нея се вижда на най-горната снимка. Ако не сте предварително подготвени с дълги ръкави и панталони за мъжете, а за жените – дълги поли и нещо на главата, там ще ви облекат. Абаята, която предлагат за жените, толкова изненадващо ми хареса, че пробвах да си я купя, уви, безрезултатно. А Лувърът на Абу Даби пък е един от най-добре планираните и изпълнени музейни проекти в света. С мисъл и размах. Дори морето са успели да вкарат вътре. https://manyathetourist.com/

Надявам се, че днешните ми любими дестинации на изток са ви харесали. Буквата „А“ все още не се е изчерпала, така че очаквайте още от нея.

Balkanite Net