Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019

Посланикът на Швеция: България е Силициевата долина на Източна Европа

Политическият, икономическият и социалният просперитет на България е от интерес за Швеция, подчерта Н. Пр. Луиз Бергхолм пред Economy.bg

България е атрактивен пазар за шведския бизнес и близо 90% от шведските компании планират да разширят дейността си в страната. Над половината възнамеряват да назначат още хора. Тези данни от проучване сред шведския бизнес в България цитира в интервю за Economy.bg Н. Пр. Луиз Бергхол, посланик на Кралство Швеция в България. Тя подчерта, че в интерес на Швеция e България да просперира икономически, социално и политически.

Какви възможности и предизвикателства среща шведският бизнес у нас, да очакваме ли нови шведски инвестиции тази година, как Швеция стана втората най-иновативна страна в света и какво България може да научи от опита й, в каква Европа ще се събудим след изборите за Европейски парламент през май, защо Швеция още не е въвела еврото – тези въпроси отправихме към Н. Пр. Луиз Бергхол, посланик на Кралство Швеция в България.

 
"България е атрактивен пазар за шведския бизнес и близо 90% от шведските компании планират да разширят дейността си в страната".

Ваше Превъзходителство, в България сте вече почти 4 години. Как се развиха двустранните ни отношения през този период?
Когато започнах мисията си тук, двустранните ни отношения бяха на отлично ниво. Спомням си, че тогавашният президент Плевнелиев го отбеляза на първата ни среща. Оттогава връзките между двете страни се развиха много позитивно, вкл. и в икономическата сфера.

Какъв е потенциалът в икономическия сектор? 
Смятам, че все още има неизползван потенциал. Неотдавна направихме проучване на бизнес климата тук за изминалата година. Изводът от изследването е, че България е атрактивен пазар за шведския бизнес. Мнозинството от компаниите, участващи в проучването – над 90%, планират да разширят дейността си в България. Над половината планират да назначат повече хора. Виждаме, че нови компании инвестират на пазара тук – дали чрез свое дружество, или чрез придобиване на български фирми, които притежават желана от тях технология или експертиза. Свидетели сме и на нарастващ стокообмен между двете страни.
Данните за 2018 са само от преди няколко седмици. Те са много положителни. За последните 3-4 години българският експорт към Швеция се е удвоил, нашият износ към България също е нараснал. Данните сега показват, че стокообменът за миналата година се доближава до 400 млн. евро.

 
Какви възможности и предизвикателства среща шведският бизнес у нас?

Кои са най-големите предимства и недостатъци, които шведските инвеститори срещат у нас?
Шведската търговия основно се осъществява на вътрешния европейски пазар. 70% от търговията ни е в рамките на този пазар. Така че членството на България в ЕС е най-важният фактор, що се отнася до възможностите, които шведските компании виждат в България. Освен това благоприятният данъчен режим е нещо, което се разглежда като предимство. Третият фактор, който шведските компании отчитат, са относително ниските разходи за труд.
От друга страна, това е и основното предизвикателство. В сравнение с проучването, което направихме преди година и половина, да се намери и привлече точният талант се превърна в по-голямо предизвикателство за шведските компании. Миналата седмица Шведско-българската търговска камара проведе среща със зам.-министъра на образованието Деница Сачева, за да се обсъди как бизнесът и властите могат да си сътрудничат, така че образованието в България да произвежда хора, които са пригодни за работа. И че обучението се осъществява в сектори, в които наистина има нужда. Нуждаем се от повече инженери и повече техници. Швеция е много иновативна страна, имаме силна инженерна традиция и т.н. Това e, което нашият бизнес търси.

Споменахте като предимство ниските разходи за труд в България. Смятате ли, че това може да е устойчиво предимство в дългосрочен план?
Вероятно постепенно ще бъде премахнато. От друга страна, очаквам, че продуктивността също ще нарасне. При това условие вероятно и заплатите ще бъдат повишени. Така че няма да има нужда да плащаш повече, за да получиш същото, а ще плащаш повече, но и ще получаваш повече. В интерес на Швеция e България да просперира икономически, социално и политически.

Какво може да направи българското правителство, за да повиши привлекателността на средата у нас? 
Смятам, че българското правителство вече предприема доста неща. В контакт съм с Министерство на икономиката, с което имаме много добър диалог. Също с Агенцията по инвестиции и други агенции в България. Много важно е създаването на т.нар. „one stop shop“ за облекчаване на бизнеса, така че да има едно място, към което да се обръща, за да получи бързо отговор на въпросите си. Със създаването на Шведско-българската търговска камара шведският бизнес, който има интерес към пазара тук, има още едно място, към което да се обръща, за да разбере как работи българският пазар, кои са предизвикателствата и възможностите.

 Кои са най-големите шведски инвеститори у нас и можем ли да очакваме да дойдат нови?

Кои са най-големите шведски инвеститори и от кои сектори са те?
Шведските инвестиции в България са в много разнообразни сектори. Шведско-швейцарската индустриална група ABB е много добре представена в България. Тя е и най-големият шведски работодател в страната. Те ще открият нов завод в Петрич по-късно тази година, като ще създадат между 300 и 400 нови работни места. Миналата година две ИКТ компании стъпиха на пазара в България чрез придобивания. Едната е Storytel, която е приложение за сваляне на аудиокниги. Разработчикът на компютърни игри Stillfront Group придоби "Империя онлайн".

Можем ли да очакваме нови шведски инвестиции тази година? 
Надявам се. Неотдавна шведският производител на дрехи и екипировка за живот на открито „Фиелревен“ стъпи в България. Фирмата е много известна с раницата си „Конкен“, която помня още от своето детство преди много години. В контакт съм и с други компании, които търсят възможности за стъпване на пазара тук.

От кои сектори основно са те? 
Има компании от сектора на бизнес услугите, но също и от инженерната индустрия и ИКТ.

Бихте ли препоръчали на шведска компания да инвестира у нас?
Заедно с българския посланик в Стокхолм работим да повишим осведомеността и интереса към България сред шведския бизнес. Вярвам, че има много неизползван потенциал на този пазар.

 
Как Швеция стана втората най-иновативна страна в света и какво България може да научи от опита й?

Швеция е втората най-иновативна страна в света. Въпрос на пари или талант са по-скоро иновациите?
Парите и талантът, разбира се, са важни. Но според мен важно е и да има обществени структури, които промотират креативността. Защото при иновациите много често става дума за креативност. Да се позволи на хората да мислят независимо и да се приветстват новите идеи. Ключова тук е ролята на образователната система по отношение на предметите, които изучават децата. Разбира се, математиката е много важна. Цялата страна поставя фокус върху това. Важни обаче са и креативните дисциплини. Образователната система трябва да стимулира критичното мислене и независимост, но разбира се, и работата в екип. Иновациите не се отнасят само до технологиите. Иновацията е идея за това как да се опрости живота.

България, от друга страна, е последна в ЕС по иновации. Какво можем да научим от вашия опит? Стокхолм е втори в света след Силициевата долина по компании „еднорози“. 
България има изключителен ИКТ сектор. Вие сте Силициевата долина на Източна Европа. Но няма добра координация. Компаниите от сектора не се познават добре. Смятам, че ако правителството подкрепи връзките между компании и сектори, това може да доведе дотам, секторът да стане по-видим, вкл. и за младите хората, които биха могли да съзрат възможности за работа там. Важна е също и подкрепата под формата на първоначално финансиране за стартъпи. Не е нужно да е голяма сума. Но когато като стартъп имаш идея, да можеш да вземеш кредит по подкрепена от правителството схема.

 В каква Европа ще се събудим след изборите за Европейски парламент през май?

В какъв ЕС ще се събудим след европейските избори през май? 
Свидетели сме на промени на политическата сцена в Европа през последните няколко години с възхода на национализма. От друга страна обаче виждаме по-голяма подкрепа за ЕС. В Швеция одобрението по отношение на членството на страната в ЕС е по-високо, откогато и да било. Това е сигнал, че хората осъзнават колко зависими сме един от друг и колко важен е вътрешният европейски пазар за нас като индивиди, за свободното ни придвижване, за възможността да отидеш да учиш в друга страна.
Покрай Brexit мисля, че всички осъзнахме колко взаимосвързани сме. Разбира се, има и място за реформи по отношение на това как работи ЕС. Мисля, че ще видим подкрепа за ЕС, но и промяна на политическата среда.

Виждаме и растяща подкрепа за популистите. Какво трябва да се направи, за да се отговори на страховете на хората, които подкрепят тези партии?
Има разочарование от политиците. Вероятно понякога имаме очаквания, които не могат да бъдат удовлетворени. Но много често смятам, че е въпрос на комуникация.

Защо Швеция още не е въвела еврото?

Разбрах, че в момента тече дискусия в Швеция относно приемането на еврото. Така ли е?
Не е точно дискусия за приемането на еврото.

Питам Ви, защото у нас сега има подобна дискусия.
Имахме референдум през 2003 дали да приемем еврото, или не. Надпреварата преди вота беше доста оспорвана. С лека преднина спечели движението за неприемане на еврото. Следим отблизо развитието в България. Доколкото знам има подкрепа за приемането на еврото в страната и правителството работи сериозно в тази посока. Разбира се, това може да е от голяма полза за българския бизнес.

Защо тогава Швеция досега не се е присъединила към еврозоната?
Както казах, имахме референдум през 2003. Имаше малка преднина за това да не се присъединим. Беше оспорвана надпревара. Има предимства и недостатъци.

Но за България Вие смятате, че ще е от полза?
Както казах, сред бизнеса определено има интерес за присъединяване към еврозоната, включително и в Швеция, защото това намалява разходите за транзакции, прави процесите по-прозрачни и предвидими. От друга страна, като част от еврозоната, може да се пропуснат други възможности.

https://www.economy.bg