Вход
обновено 7:33 PM EET, Dec 12, 2017

Писателят Христо Буковски: Медиите искат да направят българите идиоти

Политиците ни са подписали договор да са лошите


Христо Буковски е завършил журналистика в Софийския университет. Работил е в много вестници и списания. Автор е на романите „Буенец за братовчеди“, „Да пукне вещерът, горкият“, „Чия игра играхте, Оббов“, „Версия кивот“, „Обсебени“ и др. Изследовател е на богомилите, автор на исторически книги. Една от последни му творби е “Похитеното съкровище на богомилите”. Баща е на актрисата Йоана Буковска.

-Г-н Буковски, вие изследвате богомилите, какво можем да приложим от тяхната ценностна система днес?
- Чистите отношения на любов и на разбирателство. Народът се е променил много. Хората не бяха такива зли. Сега първият им поглед е зъл, а всъщност не са лоши. Това е маска, защитна реакция, защото всеки очаква удар от някъде, очаква да го нападнат. При богомилите няма лъжа, няма стремеж към трупане на блага. Техният стремеж е прост - само да работиш за душата си. Ама душата не в този християнски смисъл, който църквата сега проповядва, а в начинът по който е разбирана още в древността. Сега номерът на Християнството е следният - ти можеш да живееш както си искаш, ако на смъртния си час се изповядаш - простено ти е. При богомилите това го няма. Те знаят, че всеки прави своята карма, че животът е изпитание, след което отиваш горе и даваш отчет за нещата, които си вършил.
-Политиците ни какво имат да научат от богомилите?
- Трябва да променят светогледа си, защото сега в политиката се влиза, за да се нагушиш, а това не е служба. Ако богомил отиде на такава работа, той ще гледа да направи всичко за обществото, защото знае, че ще даде отчет пред Бога, за това какво е свършил. Ние сме имали такъв политик - Александър Стамболийски, който управлява два мандата и дори няма къща в София. Къщата, която върви като негов музей, всъщност е на сват му - на неговия зет бащата. Той му отстъпва дома си, защото му е неудобно, че сват му, който е министър-председател живее на квартира. Представата у нас днес е да се влезе в политикате и да се награбиш. Освен грабителство, което е отвратително, лошото е, че те непрекъснато продават интересите на народа си. По време на нашите пътуващи духовни семинари, сме изградили едно общество, в което всички хора са добронамерени. Там никой не говори лошо за никого. Даже за политиците се говори добро. За тях казваме така: Горките хора, те горе са подписали договор да играят в този спектакъл на сегашното ни проявление - те да са лошите, а ние да сме добрите. Защото ето ние сме хората на духа, а те са гадовете, които ще крадат, ще продават интереси, ще ги мразят всички.
-Общувате с французина Мишел Муние, богослов и историк, който свързва богомилството с нашите приказки?
- Тезата в книгата му - “Катарско богомилско християнство”, е че богомилството не е умряло, че то живее в приказките. Убеден е, че независимо дали приказките са чешки руски, германски, английски, независимо дали са народни или на Шарл Перо, на Андерсен, или братя Грим, то в основата им стои богомилска идея, и в книгата си винаги дава една българска религиозна приказка, която е матрица на всичко това. При това цитира както са издадени в сборника ни за фолклор - в най-наивния вид, не в преразказания писателски, а както народът я разказва. Според Муние независимо, чe богомилите са убити още през XII всички деца са отгледани с богомилски идеи от приказките, които са им четени.
-Познавали сте лечителя Петър Димков, споделете някои от методите му за лечение?
-Знам много неща от Димков за Учителя Петър Дънов, които ги няма и в книгите му. Ето нещо, което е полезно за всеки, но за да го изпълнявате ви трябва и другарче, да не сте сами. Всяка вечер с едно памуче натопено в камфоров спирт, изцедено, за да не тече се мажете - от гърба долу, от опашния прешлен нагоре. Прешленче по прешленче се обтрива по посока на часовниковата стрелка до врата. Това отпушва движението на енергията, чакрите, а нервните сплитове се загряват и се отпускат.
- През целия си живот сте се стремил да повдигате духа на българина, да популяризирате историята, защо се чувствате огорчен?
- Огорчен съм заради това, че медиите работят в услуга на хора, които искат да смажат българина. Да го направят лековат, повърхностен идиот. Знам какво беше до 1989 г. Завеждах отдел “История” на сп. “Отечество”. Можех с половин дума да общувам с читателите. Имахме огромна аудитория, начетени, които знаеха. Сега хората са жадни за история, но други се възползват от това, че има жажда за патриотично четиво и разказват такива нелепици и небивалици, че едва ли не българите са в основата на света. Това е комплекс за малоценност. Говорят, че санскрит е измислен от българите, че Египет е направен от българите...
-Ако трябва да напишете едно евангелие днес, какво бихте написали?
-Бих казал, че първо ние сме дошли на земята, за да научим и да свършим определена работа и всеки от нас трябва да я свърши, да разбере за какво е пратен и да го работи. За работата, която трябва да свършиш няма извинение, че не си го сторил.
- През 1983 г. сте се срещал с дядо Йоан, игумен на “Рилския манастир”, защо?
- Исках да напиша роман за Св. Иван Рилски и затова често ходех в манастира. Дядо Йоан ме попита какво ме води там, а аз с неудобство, заради моите 28 години му казах, че ще прозвучи сигурно грандомански, но искам да напиша книга за светеца, че много го обичам. Той каза, че това е добре, обаче трябва да знам, нещо което в манастира го знаят, но историците не са го приели. Че в светото място е идвал цар Петър, за да помоли брат си да си разменят местата. Той да остане в манастира, а Иван да поеме царството. Знаех, че има такава хипотеза, че Св. Иван Рилски и цар Петър са братя, но винаги казваха, че е недоказано. Дядо Иван ми каза, че това е истината и ме благослови да пиша. Този разговор беше през 1983 г., а книгата излезе миналата година.
-Израснал сте в село Добромирка, Габровско, родното село на Пеньо Пенев.
- Да, бях там до 13-тата си година, така че и аз, както и Пеньо Пенев, почти не съм живял в Добромирка. Нашите искаха да ме изгонят навън да си играя с момчетата, а аз се заключвах вкъщи и се занимавах с техника, ракетомоделизъм, пишех, навън ми беше скучно. Надявах се днес, да се върна в дядовата си къща и да я оправя. Бях измислил проекти как да я доразширя, мечтаех да живея в такава къща с градина, но Бог е имал други планове за мен. Цигани ограбиха къщата, опустушиха я и сестра ми, която не ме пуска въобще да припаря там, ми каза, че са убивали хора там и са ограбвали. Последният път, когато отидох беше след смъртта на съпругата ми и когато видях какво е станало с къщата, не можех да спя месеци наред.
- Казвате, че се занимавате с магичното възпитание на четирите си внучета, какво значи това?
- Когато съм с внучетата ги водя в пицария - превим пица семинар. Дълги приказки, и се разбираме кои неща ще са тайни, че няма да казваме на мама и татко. Малкият още с влизането във вратата казва - а пък дядо ни купи еди какво си и после дълго време има ембарго да не ги виждам. Най-чаровното е не физическата прилика в децата, а някои най-необясними неща. Едната ми внучка още от 5-годишна идва и ми оглежда камъчетата, които аз си нося от всички светилища. Впоследствие разбрах, че тя също си събира камъчета от различни места. Като тръгна тя на училище отидох при нея с едно полускъпоценно камъче и казах - дай си шепичката. Обясних и, че когато някой я е обидил или нагрубил - нека хване камъчето, защото то е магично и всичко ще й мине. Натъжавам се ужасно, ако видя че някое от децата ми идва тъжно, угнетено. На дай си Боже, ако някой е нещастен, не мога да спя от притеснение. Защо очакваме че Господ по друг начин ще гледа на нас?! Нали всички сме негови деца.


Последно променена вВторник, 28 Ноември 2017 13:17
Banner 468 x 60 px