Вход
обновено 1:22 PM EEST, Oct 16, 2019

Елисавета Йорданова: Българската шевица е жива и има душа

Везмото е познание, което се предава от сърце на сърце, от душа на душа, от майка на дъщеря

Красотата, силата и познанието на българската шевица са вдъхновяващи и са в основата на авторските албуми на Елисавета Йорданова, озаглавени „Приказки в шевици 1“ и „Приказки в шевици 2”, които съдържат 145 нейни лични разработки на схеми за бродиране,  вдъхновени от българската шевица.
„Самата шевица те грабва със своята красота и магия", признава графичната дизайнерка, която още като дете се е научила да плете на една кука от баба си и от няколко години работи по този начин, като втъкава в изделията си мъниста и използва и символи от българските шевици.



-Елисавета, откъде се породи любовта ви към шевиците?
-Тя винаги е съществувала в сърцето ми, просто я открих по-късно. И колкото повече човек задълбава в тази материя, толкова повече се омайва от нейната притегателна и  духовна сила, от гордостта, че си наследник на това богатство. Символите, заложени в уникалната ни везбена орнаментика са предавани хилядолетия наред, през поколенията, от много дълбоките ни корени до нас самите.

 Елисавета Йорданова, ФОТО Константин Николов-Косара


-Кой ви разкри магията на плетенето?
-Винаги съм творила и съм се вдъхновявала в различни направления на изкуството – рисуване, дизайн, фотография, плетене на бижута. Всъщност плетивото на една кука усвоих от баба си. Бях малко дете, когато седях до нея и наблюдавах кокалестите й пръсти как играят с куката и конеца и как под тях се спускаше дантела в причудливи форми. Опитите ми да повтарям тези нейни движения, ме научиха да плета на една кука. Години по-късно, се оказа, че не съм забравила тези детски умения. От сайт за ръчна изработка се вдъхнових да плета бижута на една кука с вплитане на мъниста. Започнах да експериментирам по всякакви възможни начини, да измислям техники и модели, чрез които създадох красиви уникати, пръснати по цял свят. Един ден се реших да бродирам шевица върху плетивото, тъй като техниката на плетене на една кука с нисък пълнеж изграждаше тъкан, подобна на панамата за бродиране. Така започнах да експериментирам с мотиви от българското везмо, но не всички ми пасваха по форма и големина за целите ми и се налагаше да ги видоизменям или изрязвам. Сещам се за една гривна със Самоковска везба от поли на женска риза, където отрязах долната част на „цветето“, а вляво и вдясно го допълних с два модифицирани мотива, за да ми запълнят мястото. Когато навлезеш в материята на шевиците, неусетно започваш да ги „четеш“, усещаш тяхната притегателна сила, омайваш се от перфектността им и красотата, изумяваш от гениалността им, съхранена през вековете. Говорим за символи, датиращи от неолита, близо 80 века назад. Тогава съвестта не ти позволява да правиш подобни модификации на старите образци. Затова създадох свои, които да покриват потребностите ми  в бродирането върху плетените ми бижута. Започнах да създавам по големи форми и мотиви, които публикувах в групата „Схеми на шевици“. Хората ги приеха с охота и бяха възхитени, бродираха картички, пана за стена, колиета, рисуваха и пирографираха. Винаги поднесени с благодарност към мен – създателя на тези схеми. Това е най-голямото признание и вдъхновение за твореца.

 


-Как създадохте авторските схеми на шевиците?
-Схемите, които създавам, ползват символите, заложени в старите образци, но „предрешени“ с мой авторски прочит. Те не са модификации от стари шевици, а напълно нови авторски решения. Такъв пример е моето „Дърво на живота“, което поднесох на аудиторията по случай Коледните празници. В него аз виждам двамата родители, които само и единствено чрез Божествената сила (квадратът между тях) могат да се възпроизведат и от тях да „поникне“ нов живот, разперил криле, за да посрещне съдбата си в своя земен път, с глава на слънце, защото е част от Вечната светлина. То стои над родителите си, защото така повелява йерархията на живота.
Друга моя авторска композиция, която е хит сред хората, занимаващи се с бродерия, това е схемата „Лазарки“, бродирана и върху дрехи и опечатана на тениски, чаши, чанти, дори и върху екстериор. Питали са ме как ги измислям и дали ги сънувам, а аз просто си тананиках онази песен, която лазарките по нашия край пеят:

Лаленце се люлее
над зелено ливаде.
Не е било лаленце,
най-ми било детенце.
Майка му го будеше:
Стани, стани, детенце
да погледаш лазарки,
как хубаво играят,
шити поли развяват,
жълти чехли потропват.

Друг символ, който намира широко приложение в българските шевици, това е свастиката. Да, свастиката, която поколенията след Втората световна война наричат „знакът на Хитлер“. Думата свастика идва от санскрит „су-асти“ и означава „да бъде добро!“ и по звучене много прилича на нашата дума „щастие“. Свастиката символизира слънцето, затова в моето „Слънце“ съм заложила този символ. То пръска лъчи и цвят и ражда живот.


-Вдъхновението да създадете двата албума „Приказки в шевици”, как дойде?
-Българската шевица. Тя ме вдъхнови, защото е жива и има душа. Защото е красива, уникална и богата. Защото е вечна. Същността на човека е изписана там. Неговото познание за живота, земята, космоса. Любовта между мъжа и жената. Най-съкровените мечти и блянове на девойката са вшити като молитва за защита и плодородие по спираловидната нишка на конеца.
Дълго време наблюдавах какво бродират жените и събирах материали. Най-богато вдъхновение за мен са албумите на Елена Тодорова, издадени от Наследството.БГ (www.nasledstvoto.com), със стари образци, събирани и бродирани от нея дълги години, внимателно подредени по етнографски области. Албумът „Българска народна шевица“ на Росица Чуканова, чието фототипно издание отново дължим на единственият разпространител Наследството.БГ в лицето на предприемчивия Георги Марков. Той е човекът, на когото дължа съществуването на двата си албума „Приказки в шевици“ 1 и 2. Той ме покани да събера всички свои авторски разработки в албум. Приех с охота, за лично удовлетворение. Не съм подозирала, че тези албуми ще са най-продаваните и търсени сред хората, занимаващи се с бродерия и не само. Много хора се вдъхновиха от схемите ми и посегнаха към иглата и конеца. Други се завърнаха към това забравено свое занимание, след години. Деца претворяват схемите ми в рисунки. Изпълнена съм с чувство на споделеност и радост, че с Георги Марков успяваме не само да съхраним и популяризираме българската шевица, а и все повече млади хора се потапят в този толкова си наш – български свят, извезан от красота, гордост и достолепност.


-От кой край на България са?
-За „Приказки в шевици“ съм черпила вдъхновение от всички краища на страната ни, включително и от Македонските ни везби. Но ако трябва да дам своите предпочитания, любими са ми Самоковските и Дупнишките, заради своя рисунък, определящ свободата на формата и оприличаващ ги на картини от конци, както и заради ситното везмо.


-Какво е усещането да бродираш български шевици?
-В интерес на истината не ми е оставало много време, през което да се отдам на везането. Но за мен то е вид медитация, бягство от напрежението в ежедневието и удовлетворение от сътвореното. Когато на финала видиш шевицата как грейва на бялото платно, чувството е неописуемо.
-Известно е, че в шевиците са втъкани кодове, които ни пазят, че шевицата е свещен образ, янтра...
-Дрехата на човека се е възприемала като втора кожа и тя е подлежала на защита върху всички отвори по нея. Затова шевиците присъстват върху пазвата, ръкавите, полите. Счита се, че тези защитни символи първоначално са се татуирали по кожата, после са се пренесли под формата на шевици върху дрехите. Самият процес на везане е бил съкровен. Везали са жените, като са наричали щастието си – било то любовта на някой момък, молитва да е плодна утробата й, любимите й да са защитени от зли сили. Дори ако се абстрахираме от тъканта, върху която е бродирано, ще видим спираловидното завиване на конеца, чийто път наподобява ДНК.


-За костенурките носещи света какво знаете?
-Има ги. Или поне има такъв вид костенурки, които носят цели тераниуми върху черупките си. Някои народи са считали, че това изобразява канатицата. У нас този символ се среща в килимарството и се нарича на рода и семейството. Но кой може да каже със сигурност какво точно символизира канатицата, която датира от 5300 г. Пр. Н. Е. и е била изобразена върху глинен съд. Находката е открита в селищна могила Хаджилар, на около 615 км южно от Истанбул. Това подсказва, че самата символика и причините за възникването й са доста по-стари. В течение на хилядолетия този символ се е разпространил по цял свят. Дали е възникнал независимо в различните краища на света или е имало култура, която го е разнесла? Ако е бил разпространен как се е случило това? Дали древните не са били изкусни мореплаватели и не са достигнали до другите континенти много преди Колумб и Магелан? Нямаме отговори на тези въпроси.


-Бродирането помага ли за духовното усъвършенстване?
-Всеки вид изкуство спомага за духовното израстване на човека. Това е смисълът на неговото съществуване – да еволюира мисловно. Да създава с ръцете и душата си, да раздава и получава любов. Да предаде на следващото поколение познанията си за света.
-Казват, още че това е занимание, което усилва женската енергия?
-Това е практически женско занимание. Но въпреки тази предубеденост, сред мъжете има много изкусни везбари - факт, който трябва задължително да споменем. Както всяко занимание, везането изисква сръчност, мислене и влагане на част от себе си и най-вече любов. На жената се пада привилегията да даде нов живот и да предаде на тази душа познанието за света, било то и „изписано“ чрез шевиците.

-Какво разказват вашите бродерии?
-Тук ми се иска да представя двата си албума. Първата част на „Приказки в шевици“ съдържа 70 авторски схеми за бродиране, като в тях съм вложила символите на българската шевица, „облечени“ с мой прочит. Към тях съм приложила текстове на стари песни от автентичния ни фолклор, подбрани от доц. Д-р Венцислав Димов и Мила Милчева. Ще прочете текста на хороводна песен от Пиринския край, в която слънцето съглежда мома Елеринка, да седи на висок чардак и да везе на гергеф. То три дни не захожда, да я гледа в захлас, защото то е слънце на небето, а тя слънце на земята. В марковска песен от Дяково, Дупнишко, за да полюби мома, която била най-майсторка в ситното везане, Крали Марко се преоблича като жена и мами майка й, че е дошъл да учи везане. Освен искусна везбарка, по-красива от най-красивото цвете, българката винаги надпява славея. Пеенето, както и везането, са дела не само битови, а и естетически, и космически.
Втората част на „Приказки в шевици“ съм представила 50 схеми на пана и още 25 мотива, като илюстрации към български народни приказки, разказани от непреходните майстори на сладкодумието като Ангел Каралийчев, Ран Босилек, Елин Пелин. Албум, който е предназначен не само за бродиране, а и като четиво за най-малките. За да попият от мъдростта на предците с 50 поучителни български приказки, от които ще научат как се лекува мързелът, как се наказва злото, как физическите рани зарастват, а душевните – не, как с ум и две ръце се постига всичко.


-Учителят Петър Дънов казва, че в това изкуство е скрит „шепотът на душата” – говор на душа с душа, вие как го чувствате?
-Това е общуване с корена. Както дървото смуче соковете на земята с корените си и храни връшките, така и човекът в неговият род черпи сили от предците си. В едно родопско село майката е рязала плетен кичур от косата си и го снаждала към плитките, наследени от нейните предци по женска линия в един косичник. Тя го е предавала на дъщеря си, а тя на свой ред ще отреже и добави своята плитка към „живите коси на рода“. Този косичник в Самоковско и Дупнишко е бил покриван с извезана лента, стигаща до земята, на която сякаш са изобразени предците по женска линия на невестата, един вид почит и уважение към тях и молба за закрила. Защото везмото е познание, което се предава от сърце на сърце, от душа на душа, от майка на дъщеря.
-Майка сте на три деца, какво искате да им предадете?
-Да вярват в себе си, да намерят своя път и да вървят смело по него. Да са добри и да общуват с хора, които ги карат да се усмихват.
-Като графичен дизайнер и ценител, къде откривате красота и хармония в ежедневието ни?
-В природата. Тя ни дава всичко, от което имаме нужда – храна за тялото и ума. Идеи и вдъхновение за творчество. Трябва само да й обърнем внимание и да мислим за нея. Винаги съм казвала, че за да раберем шевиците, първо трябва да разберем себе си и земята, чрез която живеем.

Вижте още от красивите творби на Елисавета Йорданова във фейсбук страницата Ellisaveta Crochet Jewelry -  https://www.facebook.com/crochetelle/

Последно променена вВторник, 04 Юни 2019 12:28

Banner 468 x 60 px