Вход
обновено 6:20 PM EET, Nov 24, 2017

Лазарица в Герман

Настъпването на пролетта неминуемо е най-внушителната трансформация в природата. Това ежегодно прераждане на земята прави силно впечатление на древните хора, поражда радостни настроения и надежди за плодородие, както в прекия смисъл – на ниви и градини, така и в преносния в семейството и духа. Надеждите и вярата на хората са толкова силни, че езическите обичаи на пролетното прераждане се възприемат и доразвиват в християнството в празниците Лазаров ден и цветница непосредствено преди Рождество. Красотата и опиянението от „младата” природа превръщат „Лазарица” в поетичен и жизнеутвърждаващ цикъл на моминското великолепие, посветен на цветята, любовта и плодородието. Той е част от Великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота. „Връщането” на Лазар от царството на мъртвите е символ на надежда и вяра в доброто, послание на Бога за щастливо бъдеще. Празникът е винаги в събота, една седмица преди Великден. Лазар умира точно преди сватбата си. Христос възкресил Лазар на четвъртия ден от неговата смърт. Той живял още 30 години в строг пост и бил избран за епископ на град Китион на остров Кипър. 

Българите наричат празника „Лазарица”, „Лазар”, „Лазарска събота”. Обичаите са свързани с мечтите за задомяване на младите девойки. Това е денят, в който младото момиче показва пред света, че вече се е превърнало в млада жена готова да изпълни най-важната функция в живота си. Много интересни са старинните обичаи „лазаруване” и „боенек”. Участничките в тях се наричат „лазарки”, „лазарици”. Подготовката за лазаруването започва веднага след Тодоровден. Момите се събират, разделени на групи по махали и разучават лазарските песни и игри. На Лазарица, закичени с венци от свежи цветя по главите, облечени в нови носии, те тръгват из селото. Разделени са на „чети” от по четири „пеячки” и две „шеталици”, предвождани от „кумица”. Кумицата се избира всяка година на Цветница след красив и екзотичен ритуал край реката, където девойките пускат венците си по течението с молби за бъдещето, семейството , плодородие и дъжд. Лазарките обикалят всички къщи в селото, като във всеки двор изпълняват обредни песни, посветени на отделните членове от семейството - на стопанина, на стопанката, на невестата, на бебето. Под съпровода на „пеячките”, „шеталиците” играят лазарско хоро „буенек”, като размахват пред себе си бели лазарски кърпи и подскачат високо, за да растат буйни житата. Стопаните даряват момичетата с яйца, които една от тях събира в кошничка. Всички с радост очакват лазарките, защото се вярва, че къща, в която те са пели и играли, ще бъде честита.

В народните представи ясно личи сливането на езически и християнски елементи: възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо се свързва с библейската история за възкръсването на Лазар. Радостта от раждането и живота символично се пренася в „страстната” седмица непосредствено преди Великден. Народът ни смята, че Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадва сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят и така установява ред и поставя граница между световете. Колоритен и изпълнен с емоция е празника в село Герман. Тук от години малките лазарки радват местните хора и любопитните гости от столицата. Всяко дете живее с желанието и надеждата да бъде „лазарка” догодина и да напълни кошничката с шарени яйца и бонбони, а местното читалище и църковно настоятелство полагат огромни усилия да съхранят празника и да го направят още по –красив, поетичен и желан от деца и възрастни. Нашият екип засне най-интересните моменти. Надяваме се да Ви харесат!

Последно променена вПонеделник, 08 Август 2016 10:12
Banner 468 x 60 px