Вход
обновено 12:25 PM EET, Dec 12, 2017

За корените - ансамбъл "Пирин"

Това е разговор с един прекрасен български музикант, диригент на оркестъра за народна музика в Българското национално радио, един от създателите на етно формациите „Булгара” и „Дива река“. От май 2009 г. - главен диригент на Ансамбъл „Тракия“ – Пловдив и вокален педагог на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград. Разговорът проведохме по времето когато е главен художествен ръководител на ансамбъл „Пирин”, преди повече от 6 години. Тогава снимахме рекламен филм за ансамбъл "Пирин", който искаме да Ви представим с огромно удоволствие. Разговаряхме надълго за раждането на танца и за магията, която те връща към корените всеки път когато наблюдаваш този невероятен спектакъл на мъжката сила и страст, на женската красота и богатство от гласове.

Сега тук на Балканите ми се иска да поговорим за това автентично изкуство, което ни отличава от съседите и с гордост представяме пред света.

Задавам въпроса:

- Защо автентичният фолклор толкова специфичен за българи, гърци, румънци, турци все пак ни сближава много повече от чалгата, която се превръща в интернационален образец на масова култура и еднообразие много близка по звучене и символика в балканските държави?

Отговорът:

- Защото това са корените, те будят интерес, те са изпълнени със съдържание, пресъздават важни моменти от историята и бита на една нация. Пример:
Какво пресъздават танцьорите играещи като фон на някой фолк изпълнител напоследък? Ами нищо. Колко пъти Лили Иванова или Васил Найденов или друг от старата плеада добри изпълнители е с танцьори отзад? Никога. Защото като ти пее добър певец не му е нужно някой да фокусира вниманието на зрителя. Това се прави когато не могат да те грабнат с нищо. Да ти се напълни окото по някакъв начин. С пъстри дрешки, които имитират народния костюм създават илюзията че нещо се случва.

- Нека поговорим за творчеството на „Пирин” . Наистина тази красота, която дарявате, тази автентичност позволява на другите да ни разбират, да вникнат в душевността ни. А основната идея която искаме да прокарваме на „Балканите” е че човек харсва повече и повече нещата тогава когато ги опознае по-добре. Как тогава да постигнем баланса между автентичността и съвременните похвати в изкуството на сцената, за да покрием очакванията на модерния зрител.

Отговор:

- Малко хора успяват да направят нещата така че да стоят по най-добър начин на сцената. Още по-малко са хората в България, които смело вземат такива решения. Спомняш ли си когато искахме да снимаме танц под изкуствен дъжд от водоноска и да завъртим камерата (тип „Матрицата”) около танцуващите жени с боси крака молещи се за дъжд? Е сега имам идея в новия спектакъл да направим каданс – жив каданс.
Вървят примерно младоженци. Около тях върви всеобщо веселие – сватба. Но има някакво съмнение в жената – дали това е човекът, с когото иска да остарее дали е готова? Всички тези мисли се преплитат в музиката, във вихъра на танца. В този момент тръгва една друга музика, в която тя продължава да да танцува нещо съвсем не в този ритъм нещо бавно ( на каданс).
Сякаш влизаме в нейните мисли, които са далече от веселието, от този мегдан. И още, може да се прожектира фона – златни жита...

Прекъсвам го:

Представяш ли си масовките ако наистина прожектираме фона? Ако размножим танца. Страхотно! Някои хора ще подскочат ако излезем от стереотипа. Не те ли е страх от реакцията на традиционалистите? Все пак не се славим с модерни възгледи за изкуството като французите.

Д. Христов:

Българите сме консервативни като нация, въпреки че младото поколение си върви с новостите, излиза нов джиесем , нова картинка, те се вълнуват и са готови да опитат нещо ново и различно. Трябва да съумеем да си влезем в съвремието, забързано, технократско за да не правим нещо, което докато се роди да е остаряло.

Ами как да запазим корените на това изкуство?

Д.Христов:
Добре да се върнем на задължителните константните неща. Първо костюма – задължително. После звука на оркестъра и хора те създават атмосферата. И накрая духа на хората. Пресъздадени ли са вярно никога не можеш да ги сбъркаш. Всичко останало е второстепенно но не маловажно. Колко пъти правим спектакъл със специално осветление – веднъж в годината а трябва да бъде на всеки концерт.
Естествено, ако фоклора е като едно огледало на историята, осветлението е почерка на кинотвореца.

А как Ви приемат съседите?

- Изключително добре. И в Македония и в Гърция и в Сърбия ни приемат със страхотно любопитство към това какви сме, какви са ни традициите, какви са ни корените. А „Пирин” е много близо до корените. Ние сме институция с много история, всички танци са много близо до автентичните им образци. Виж „Гласът на Пирин” (постановка която снимахме). Ние изкарахме образците, ето от тук е взета песента, ето и бабите те са живи, изпяват я, ето ни и нас изпълняваме я и ние така както както си я пеят на село като се съберат да си хортуват. В това изкуство нещата са много тънки. Българинът където и да е, какъвто и да е някъде дълбоко в себе си това зрънце го прави такъв. Може да говориш 20 езика, да живееш в Америка, да не си роден тук чуеш ли една песен, видиш ли един танц, веднага нещо в теб се обръща. Това зрънце трябва да чоплим да го правим по-голямо с това сме интересни и на другите. Гледайте нашия филм за танца и дано Ви хареса, за нас беше огромно удоволствие да го направим.

 

 

Медия

Ансамбъл "Пирин" Иван Узунов
Последно променена вНеделя, 07 Август 2016 20:11
Banner 468 x 60 px