Вход
обновено 4:04 PM EEST, Jun 22, 2017

Ставри Калинов - Ако стана шеф на света, бих забранил брака, границите и парите

Удивително преживяване е да се срещнеш със Ставри Калинов. Дори името му звучи хармонично, а самият той е като извън-земен, несравним с никого. Общуването с него е пътуване в друго измерение, в което любовта е тайнство, а Бог никога не те предава. Занимава се с живопис, малка пластика и приложно изкуство. Организирал е многобройни самостоятелни изложби както в България, така и в чужбина. Сред феновете му е авангардният дизайнер Пако Рабан, негови картини е притежавал дори папа Йоан Павел ІІ.

 

За какво ви се говори днес, г-н Калинов?

- Аз обичам да бъда изтезаван и провокиран. Никога не искам предварително да ме питат в телевизия или списания какво ще говоря. Само в такъв момент мога да се изявя. Но ще ви кажа първо какво значи въпрос. Означава, че ще просите от вътре в мен с въ-просите си.

 

Вълнуват ни отговорите, не питаме просто така?

- Добре, за мен отго-вор значи нещо, което идва отгоре.

 

Казвате, че и дарбата ви идва отгоре? 

- Първо искам да кажа какво е Бог. Той е всемогъщ. Това е всеобхващаща сила, не само земна, не само извънземна а вселенска енергия. Ние сме малка енергийна частица на Земята в образ и подобие на Господ. А Господ значи гост. Какво идва всеки ден на гости на деня? Това е духът. Моят дух и на всички хора. Затова и сега сме тук. Без дух ставаме латентни тела. Той е декодиращо устройство, а човешкият мозък е декодиращо съобщение за сътворението. Какво значи съобщение? То е съобщо-щение. Казват че не може да има общение без църква. Не е вярно. Общението е в нас. Човекът е извънземно заземено, инвитро посадено с интелект.

 

А вие как сте закодиран?

- Понякога ми казват, "ама ти какви глупости говориш". А аз отговарям "и вие го правите, обаче не знаете, че е божествено". Аз съм откровен, а откровението е най-скъпото нещо, което можеш да платиш на близките си, на Бог, на Вселената, на материята, на себе си. Задавам си ежедневно милиони въпроси и не оставам без отговор. Кой е Бог, какво е любов, какво е жена, какво е мъж, какво е Луна. Оказва се, че ако си странник те мислят за луд. Ние сме свикнали да говорим етимологично, логично, буквално, канонично. Канонът е закон.

 

А изкуството?

- Изкуството не е канон. То е единствено - един-ствен. Един от живота, който е свободен. А който чете, гарантирам, че е в зандана. Той затваря прозореца към света си и не търси сам отговорите си. Четеш за Ленардо да Винчи и за други личности, а ти не знаеш кой си. Като затвориш книгата питаш ли се кой си ти? Трябва да има ин-терес, инсайтно търсене. Човек трябва да се обърне към себе си, да види кой е и тогава проблемите ще отпаднат и няма да има духовно болно общество. Интересът към себе си е важен, както и вътрешното търсене. Външното търсене е от дявола. Който чете се дяволи, защото чете как се свалят мадами, как се обира банка, как да се кланя на Бог. Това е измама. Важно е не да си начетен, а съчетен. Начетен, значи, че си откраднал от някой нещо и не си се отчел. Простотията е отишла много далеч. След като се е научил човек да чете той става папагал. Понеже 2000 години се осланяхме на книгата, апокалипсисът се доближава много бързо. Знаеш ли защо не трябва да вярваш на образа, на всичко написано? Защото от този момент то вече не е вярно, има други и други новини. А новина значи нова вина, вина - вия нова, нов живот. Самата виновност, че си жив, е нова вина. Ти си все наново виновен, защото се обучаваш, мислиш, че животът ти е нов всяка секунда. Всичко прочетено от друго място не е наше. Разбира се има съвпадения на мнения понякога и това се нарича любов. Пазарлъкът с живота, обаче не е любов. Не може да има любов и секс едновременно. Това е глупава история. Подаряваме си сърчица, меченца и си казваме, а-а той ни обича. На такова ниско ниво ли е Бог? Да си подаряваме сърчица от плюш, а да не знаем как се обича. 
 

 

Говорите за Бог, но не ходите на църква, защо?

- Ако има демони на тая земя те са три. Аз ги избегнах и трите, по стечение на обстоятелствата. Моят дух ми е казвал - не! Но първо трябва да знаеш какво значи де-мон. Къде е моното? То е единственото божествено нещо. Моното съм аз. Единствен Бог в теб - това е моно. Първият най-опасен демон, това е училището. Вторият демон е църквата, той е жесток. Демон значи да ти знае моното. А моното значи тайнство. Най-всемогъщият демон, това е държавата. Това са три човешки илюзии. И трите работят, за да унищожат и обезличат личността-човека. А Исус Христос е една лична драма, лична жертва. Той сам се разпъва. Интелигентен човек като чуе за това толкова ли не се досеща. В него са повярвали хиляди хора, това е неговата сила. И той се е чувствал задължен. Той самия казва "не влизайте в църквата, там ви учат на страшни неща". Той говори на техния език, затова е обичан и бичуван. Обичта е бич. Обичта е да обичаш живота, за да разбереш дали той те обича. Училището се е опитвало да бъде тайнство, държавата също, но любовта е тайнство.

 

Обществото какво е?

- То е общо-вещество. Да бъдеш общественик означава да имаш общ живот с всички, т.е. като животно, на което, като му кажат "ау", то отговаря с "бау". А когато видят някой да слуша духа си, веднага казват: "Този идиот, видите ли го!" Човечеството не се ли сеща кой е направил всички прекрасни неща? Всички открития са дело на личности. Всичко прекрасно е от личности, а всяко зло е от обществото. Народът не може да ми бъде роден. Само родният ми е роден. Човечеството е тръгнало по много грешен път, на личната облага. Подпис за семейство, граница на държавата, пари - това са демони. И ако стана шеф на света, аз бих забранил веднага брака, границите и парите. Кажи ми, ако ги няма тези три неща, за какво ще има война?

 

Защо бракът?

- Защото е мое и твое. Мое, мое! А голямото щастие е да имаш свободата. Разбираш ли ме, да те питам ли нещо, за да знам дали си ме разбрала?

 

Питайте ме?

- Какво значи свобода?

 

Предполагам да не създаваш война на другите около себе си?

- Добре. Но още по точно свобода е да правиш каквото си искаш само да не пречиш на другите. Прави каквото си искаш, любов, секс. Това е тайнство. Тайна между теб и Бог. Той никога няма да те предаде. Друго тайнство няма. Аз също бих се жертвал. За да не убият хиляда човека например, даже ще се изкефя да го направя.

 

Казвате в едно интервю: "Когато ме убиват, измамят, обидят, за миг ставам като всички останали"?

- Пропуснал съм да добавя, че оттам започвам наново. Много пъти съм казвал "мразете ме!". Това е единствената сила с която хората вървят напред. Ако те погаля и ти кажа колко си хубава, веднага ще се подчиниш, а когато ти бия шамари и ти виждаш, че съм достоен, че правя хубави неща и съм те ударил само за да разбереш истината, това е бич - обич.

 

Как се пораждат идеите?

- Какво значи идея? Идване на деятеля. Идеята не е дошла още, но идва. Може да идва 20, 30 години. Всяка сутрин идеята идва с духа. Сутринта като се събудих вдишвах отново и отново. Казах си "о, аз съм добре", мисля си за децата ми, за приятелите ми. Живот значи да имаш Бог. А като имаш Бог, значи живо позволение и можеш да му ползваш волята. Аз имам качеството да съм откровен затова ме мразят. Смятам, че нещата в живота трябва да са равни, точно до един милиметър. Всяка вечер трябва да правиш равносметка на това което си направил.

 

Това ли е най-важното, да се стремим към балансираност?

- Какво значи устрем? Какво значи спор? Спорейки две различни идеи трябва да се срещнат и да се дуелират. У- спора да се наредим, успоредно. Тогава няма да има катастрофи, войни, а ще има консенсус.
 

А агресията откъде идва?

- Тя е дявола. Дяволът е да не знаеш кой си, къде си и да не знаеш колко струваш във всеки един момент. Представяш ли си колко тъжна история.

 

Рисувате като в транс, как така?

- Ако някои художник, докато рисува, си позволи да не е в транс, той е плакатист, писач, слуга, ангажиран, служебен, не е свободен. Транс значи преминаване на разстоянието без да минаваш километрите. Отиваш на местата, където искаш без да минаваш разстоянията.

 

И докато рисувате не се замисляте за крайния резултат?

- Не, много е важно да хареса на духа ми, не на мен. Духа е важен, не аз. Никой не познава духа ми и аз не познавам духа си. За три месеца съм изхарчил тон и половина маслени бои. Всички мой колеги за 20 години не са похабили 800 кг. Нарисувах 200 картини за час и половина. Бял лист, платно и часовник. Това е твор-чест-во - твоята чест чрез мен е твоя. Нарисувах една картина, нарисувах втора, пета и си казах "Бог съм"! Сякаш не бях аз. Аз съм златна песъчинка.


Как става това, какво чувствате?

- Много лесен отговор - с безрезервна всеотдайност. Нито един безсмислен дъх нямам.


Какво виждате когато гледате картините?

- Виждам целия свят, моя живот, вашия свят, всичко.

 

Последно променена вСъбота, 26 Септември 2015 07:22
Banner 468 x 60 px