Вход
обновено 6:20 PM EET, Nov 24, 2017

Калин Терзийски - Истинският християнин не си позволява да е злонамерен песимист


С писателя Калин Терзийски се срещаме на площад "Славейков" в 9 сутринта. Не намираме отворено кафене, в което да седнем и да поговорим. Докато обикаляме, той отваря темата за българина и неговите болести - подозрителност, песимизъм и безхаберие.


В България тези болести са повсеместни, от отварянето сутрин в 8 часа. Гъркът например е търговец, той обича хората, усмихнат е, няма в главата си никаква мътилка на песимизъм. Няма го чувството, че всички искат да те изиграят, защото ти добре знаеш, че и ти искаш да ги изиграеш. Българинът си казва: "Какво ще им отварям на тия нещастници в 8 часа. Е, няма да спя, обаче няма да отворя. За какво да отварям, за едните пари ли? Не съм им за парите, аз не работя за това." Е, защо работиш тогава? и отговорът е "ти какво парите ли ще ми броиш". Това е той, злонамерен роб. Ние трябва да се лекуваме всеки ден от това. Всичко зависи не от парите, парите зависят от духа на хората, които се стремят да тръгнат в положителна посока. Песимизмът ни се дължи на лошото ни отношение към християнството. Ядем девет постни ястия на Рождество Христово, а на следващия ден колим прасето. Това е езическо безобразие. Истинският християнин не си позволява да е злонамерен песимист, защото така той все едно казва, че Божието творение е отвратително. Един християнин вижда света и казва "благодаря ти Господи за тоя свят". А ние викаме "о ужас затопли се времето - това е болно време", утре захладнее и започваме - "ужас, пак ще вадим пуловерите". И все ужас и малодушие. Правим си непрекъснато живота отвратителен. Не можем да се държим мило и да поведем към добро един друг. Който може да се държи добре с другите, мило и съпричастно, той и повежда към добър живот.

Ако един писател не може да каже истината,
той не струва две стотинки

В българската литература няма свобода и смелост, защото се мисли веднага кой какво ще каже. Писането трябва да е като вулкан, който казва само безприкословените истини на живота. Ако един писател не може да каже истината, той не струва две стотинки. Писателят не бива да заглажда проблемите и да ги недоизказва. Трябва да е смел и категоричен.
Изведнъж ни казаха, че няма да наричаме циганите, цигани, след като две хиляди години ги наричаме така. Не е ли по-важно да не таим злоба към човешкото същество, което е свещенно, а не да измисляме нови думички? Българинът се страхува, черноглед е и нечестен, шикалкави пред себе си и пред другите, увърта и е пълен с фалш, защото е зависим. Страхува се да не го изгонят от работата, където работи за 700 лв. и не прави нищо, но се е уредил и затова си мълчи, трепери и се спотайви. Вечно дуднещ е, но като види началниците си става сервилен. В България има един Ботев и той на 28 г. умира по нелеп начин, зарязва всичко, просто за да умре. Тогава човек става горд и усеща достойнството си, когато направи жертва, когато се откаже от много неща, както Ботев. Става дума не за страхливото, примиренческо отказване, а за волевото отказване, което те изкачва нагоре, което те кара да разбереш, че си силен. Аз усещам кое ми дава сили - именно надмогването на страхове и слабости. Надмогвам ги, като казвам, че ще ги надмогна. Какво е да вземеш решение, просто казваш - аз, от утре няма да ям месо, аз съм човекът, който управлява себе си, аз съм си господарят.

Любовта към Бог е висше измерение на любовта

Човек няма никакви притеснения, когато вярва в Бог. Тогава знае, че не е лош и няма в какво да се съмнява. Когато е полу-такъв, полу-онакъв, неясен и не е стъпил на нищо здраво, той не знае точно какво иска. Българинът трябва да може да напусне работата си за две минути, щом усети несправедливост, да се опълчи и да прояви достойнство, тогава ще придобие самочувствие и ще се заобича. Ще разбере, че е голям човек, ще заобича и страната си, и събратята си, и животът ще стане по-добър. На това писателят трябва да учи хората. Не е достатъчно да имаш прилично възпитание и рехавички принципи. Трябва да си човек на място, който да има силна вяра и здрава воля. Добродушието бързо може да се превърне в малодушна лошотия.
Любовта винаги е съществувала и винаги ще съществува, не говоря за сексуалното привличане мужду жени и мъже, а за любовта като енергия. Любовта към Бог е висшето измерение на любовта, защото тя не може да бъде подлъгана, не може да се отрече. Ако обичаш колата си, любовта ти отива в ръждата и е безсмислена. Само любовта към Бог е вечна и е над всичко, тя не подлежи на разруха и на изчезване.

Консуматорството обърква ценностите

Днес в България няма ценности, важно е да имаш пари и връзки. А при липсата на ценностна християнска система нахлува консуматорството, което е нов тип капитализъм, но не този от ХХ в., това е новият консуматорски капитализъм, който съвсем обърква ценностите. Човек, поставен в такъв абсурден хаос на ценностите, може да изпадне в тежка екзистенциална депресия (в каквато изпаднах аз за много години, описал съм това в романа "Алкохол"), или да се залови за нещо непреходно. За да плуваш в хаоса на неустановените, разпаднали се ценности, трябва да си особена риба, да си безпринципен. Ама, искаш да печелиш много пари? За какво са ти? Постой една седмица в пещера и мисли - за какво са ти толкова пари, за какво ти е тази активност и начина на живот, който водиш? Ще разбереш, че всичко е пълна плява. Безпринципният свръхактивен, съвременен човек плува като рибе в бързеите. Изпълнява задачи, плува, а парчетата от принципи и ценности само го побутват и той лавира между тях, за да има изгода. Да бъдем успешни? Но в какво? Заради коя ценност сме така свръхактивни? А спасяването на душите ни? Светът стана консуматорски. Единствените категорични послания са рекламните - "купи най-добрите маратонки" или "свежест за цялата уста". Казват ни "купи си", а никой не казва - "бъди добър, не убивай"! Пари, пари, пари - това е посланието на повечето формати. Възпитават народа в сребролюбие. Няма дух, енергия и причина да се извеждат българските ценни неща.
В чалгата има дух и енергия. Тъжно е, че това е музиката на престъпниците и на мутрите, на тези, които карат белите мерцедеси и на останалия народ, който им се възхищава. Нека създадем български писатели, нека те бъдат превърнати в ценност. Ако искаш хората да станат християни, пропагандирай християнството и го обяви за най-висша ценност, не просто като го кажеш, а като правиш куп дейности за него. В България трябва да бъдат изведени дълбоките човешки ценности. Човешката саможертва например е абсолютна ценност - имам предвид всяко себеотрицание - да работиш много, за да направиш нещо прекрасно - това е голяма ценност.

У нас винаги е имало цензура

Преди комунистите не даваха да се говори за тях нищо лошо, сега новите баровци и тежкари правят същото. Няма разлика, даже и хората са почти едни и същи. По-страшно е безразличието - "плямпай каквото си искаш, никой не те слуша и никой не ти обръща внимание". Аз винаги съм знаел, че в България има цензура. Тази цензура се нарича: Подмазвачество, Безразличие, Угодничество, Страх, Шуробаджанащина, Връзкарство, Раболепие, Лоялност (към дерибеите), Съобразяване с Конюнктурата, Нечестност, Глупост, Баналност, Конформизъм, Робско примирение и Алчност. В България пишещият, мислещият и имащ мнение човек може да спечели пари само ако напише или каже това, което очакват от него! Само ако каже лицемерна, цензурирана, удобна полулъжа. Ужасяващото е, че повечето ми сънародници, които прочетат тези редове ще кажат мъдро: "Глупакооо.. ти това сега ли го разбираш?! Като си писател да не мислиш, че и тебе няма да те купят? Ще пишеш това, което очакват от тебе и хоро ще играеш! Че нали те ти плащат бе, шашкънино! Даже и мненията ще си промениш, ще станеш удобен! Защото иначе никой няма да ти публикува нещата. Така ще ми викнат моите братя - българи и роби. А аз ще наведа глава, от безсилие.

Мъжество е да продължиш да създаваш ред и смисъл в хаоса

Мъжеството е върховна ценност. Ние решаваме да продължим да живеем, да се борим, въпреки всичко, въпреки ужасяващата празнота и хаос на живота. Когато станеш сутринта си кажи - събудете се господин графе, очакват ви велики дела. Може да си болен от рак и да умираш, но ти си мъжествен. Полярният изследовател става сутрин, изяжда едно куче или парче от стъпалото си и продължава въпреки всичко. Цялото човечество е така. Някои казват - еми то сега няма пари, няма смисъл, няма любов за какво?" Отговорът е - просто защото ние сме! Това е ценността на човека, че в безсмисления и хаотичен свят, той отстоява това, че е човек. Робинзон чете молитва всяка вечер, отбелязва си всеки ден по християнския календар и се храни с нож и вилица - това е мъжеството, да продължиш в хаоса да създаваш ред и смисъл, въпреки че си болен, зле, отчаян и никога няма да получиш никаква награда. Единствената награда е мъжеството - то е злато.

 

Последно променена вСъбота, 10 Октомври 2015 11:59
Banner 468 x 60 px