Вход
обновено 7:14 AM EEST, Jun 25, 2018
Драгомира Иванова

Драгомира Иванова

 Главен редактор  "Здраве". Работи на Балканите от 2012г.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205305593103531/

Детето ми ме научи на любов и благодарност

Криси е на 6 год., хубав, буден, умен и с огромна усмивка. Не може да говори, дори не може да си държи главичката изправена, но е с интелект и чувство за хумор. Дете като него е изцяло зависимо от любовта на родителите си и от тяхната добросъвестност. Някои биха го изоставили в дом, други биха го гледали без любов и той щеше да си отиде бързо, защото децата с церебрална парализа имат нужда от много нежност и себеотдаване. А неговите родители Николета и Николай го гледат с цялата любов, на която са способни. Никога не са го възприемали като наказание. Напротив – той ги е направил по-добри, по-толерантни, по-състрадателни, живеят сплотено, позитивно и смислено.

-Николета, каква е историята на вашия малък боец Криси?
-Нашата битка води началото си от раждането на Крис. Детето ни се роди нормално, доносено и напълно в норма. Няколко часа след раждането настъпиха промени в състоянието му и ни съобщиха, че има затруднена адаптация и нужда от кислородна терапия и наблюдение. Тогава още не подозирахме какво означава това. След няколко дни състоянието му беше стабилно, а ние – изписани. Като родители на второ дете, не след дълго разбрахме, че нещо не е наред в развитието на сина ни. След няколко консултации с невролози, педиатри и специалисти ни беше съобщена тежката присъда – детска церебрална парализа. Вече шест години се борим да направим живота на детето си по-самостоятелен, като се опитваме да подобрим състоянието му с ежедневна рехабилитация и специализирани процедури.


-Как общувате, имате ли си система, знаци?
-Със звуци, с погледи, с докосвания, с игри и с много любов. Много се смеем заедно. Научили сме се ние да го разбираме, но забелязвам, че и той усеща, когато му говорим, и осъзнава всичко. Реагира правилно
на нещата, които му казваме. Той вече си подобри зрението, докато преди не фокусираше на далечни разстояния, сега ни забелязва, заглежда се в нас.
Разкажи за платформата „Хелп Карма”, която ви помага? Това е дарителска платформа, която съвсем скоро се появи в България. Тя има за цел да помага на хората да популяризират кампаниите си и така да им се помогне да съберат определена сума за лечение. Тази платформа позволява на дарителите по напълно прозрачен начин да следят как се изразходват дарените от тях пари. Доста време се борихме сами да се справим с всички нужди на Криси, но с растежа му и нуждите му растат непрекъснато.


-През какви процедури е добре да мине синът ви, за да се чувства по-добре и да се подобрява животът му?
-Прилагаме кинезитерапия, както и 4 курса годишно хипербарна оксигенация. Цената на едномесечна кинезитерапия тук, в България, е приблизително 1000 лева, а цената на един 20-дневен курс кислородна терапия е в рамките на 800 лева. Това е поставяне в барокамера с повишено съдържание на кислород, диша се през маска, за да може организмът да се обогати с чист кислород, и по този начин се помага също на мозъка и на всички клетки в организма да се хранят по-добре. Това е много важно за него, за да може да проговори, за емоциите и психиката му. Скоро разбрахме за нов медицински център в София, който разполага с много модерна барокамера. Тя е нещо като малка стая със седалки. В нея е удобно и самият пациент не усеща дискомфорт от затвореното пространство. Всичко струва около 15 000 лв. годишно. Семейството ни прави и проучване за евентуален бъдещ курс на лечение в клиника в Турция или Словакия, където има големи центрове за рехабилитация на деца като нашето. Цената на един такъв курс варира между 7000 и 9000 евро за курс. Няма да се справим сами, затова сме благодарни на всяка подадена ръка. Без хората, които помагат чрез „Хелп Карма”, мечтата ни Криси да има по-добро бъдеще няма да се осъществи. А той е най-лъчезарното и борбено дете на света и не е честно шансът да му бъде отнет само заради липса на средства. Неговата усмивка е достатъчна, за да не се колебаем и да не губим вяра.


-Кинезитерапията всеки ден ли е наложителна?
-Да, всеки ден го водим по час и половина в друг медицински център. Виждаме подобрение в зрителното и в емоционалното му състояние. Кинезитерапията помага не само на тялото, но и на мозъка да се развива. Без нея детето ни ще стане един лежащ труп, което води до много други усложнения в организма. Отделно всяка година изработваме шини за крачетата му, които спомагат за правилното позициониране на глезенните стави. Те са специализирани и са доста скъпи. Имаме и дълги шини за крачето, които му фиксират колянната става и му помагат да бъде изправен. Едни такива ортези струват около 2500 лв., а те са за около година, след това умаляват и трябват нови. Те са като пластмасови обувчици, които стигат до под коляното и помагат на глезена да стои в правилна позиция.


-Скоро сте разбрали, че имате нов проблем за разрешаване?
-Да, след направена рентгенова снимка се доказа проксимална феморална варизираща остеотомия. Трябва да се промени ъгълът на натоварване на бедрената кост, в противен случай ще се луксират тазобедрените стави. В рамките на година е добре да се направи операция. Ако се чака да се луксира ставата, последваща операция е много по-голяма по обем и с несигурна прогноза. За целта ще бъде насрочена консултация за определяне на начина и точното време за извършване на операция. Консултацията ще бъде направена във Австрия при доктор Кребс, специалист в Ортопедична болница Виена Orthopädisches Spital Speising. За момента знаем, че сумата нужна за лечението на Криси ще бъде около 30 000 евро, като в това число ще са включени и консултации, дългосрочен престой, прегледи и операция, както и премахване на импланти в по- късен етап. Благодарим на всички хора, които ни помагат. Вярваме, че не трябва да се отказваме и нямаме право на това, молим се и се надяваме, че Крис ще получи своя шанс.


-Видях Крис на едно от видеата, където е на рехабилитация, той сякаш пееше?
 -Да, има моменти, в които се чувства много добре, защото го позиционират в изправена позиция и той вижда света. Иначе има доста болка около тази рехабилитация, защото му се правят точков масаж и разпъване на сухожилията. Това е важно, но е болезнено за него и той често плаче по време на тези процедури. Правят се и упражнения върху топка, на четириопорен стоеж, има и специални столчета за седеж. Той има слаб гръб, което не позволява да стои изправен дълго време. Има проблем с контрола на главата и за него това е най-важното да му се засили тонусът и да не се позволява да се получат изкривявания на краката и ръцете.


-Казваш, че е много музикален  и обича водата?
-О, да, гледа постоянно един музикален канал. Има си и любими детски песнички, щом ги чуе реагира бурно и се радва. Обича водата, имаме специална якичка – тип пояс за деца и бебета. Отпуска се бързо и не се страхува, което е добре за него. Неслучайно има водна терапия, която помага на деца с двигателни проблеми. След време ще го водим и на кончета. Докато детето е върху гърба на коня, всяко движение на животното наподобява човешкото ходене и включва такива мускулни групи, които трябва да ги засилва и тонизира така, все едно че ходи. Освен това контактът с конете е важен, защото имат специална енергия.


-Как минава един ваш ден заедно?
-Криси навърши 6 год., но има нуждите на бебе. Ние го преобуваме, той е на памперс, храним го. Обгрижването е на 100%. Има си легло и специализиран терапевтичен стол със система, така че да стои правилно. Иначе има опасност да изкриви гръбначния стълб. Цялото семейство е включено в отглеждането му, за да можем ние с баща му да работим и да се грижим за него и за брат му. Двамата с брат му Денис имат специална връзка, обичат се и се прегръщат много, радват се един на друг. Когато ходим на почивка някъде, винаги водим и Крис. Това е цяло приключение, защото тръгваме с количката, със столчета и всички необходими за него приспособления. Доста ни е трудно, но той е неотлъчно с нас.


-На какво ви учи вашето лъчезарно момченце?
-Научи ни най-вече на това, че не всичко се купува с пари и не можеш да сложиш материалното на преден план в живота си. Сега, дори да събера много пари, дори да преобърна целия свят, аз не мога да го излекувам, защото церебралната парализа не се лекува. Това е доживотно състояние на човека. И колкото и да подобрим условията и начина му на живот, той никога няма да бъде като нормалните деца и връстниците си. Научи ни как се обича безрезервно! Отдали сме му се всички изцяло. Въпреки че сме били съветвани да го оставим, че е безперспективен, че ще ни бъде тежък животът с него, че ще си натоварим здравото дете с лоши емоции... Ние не избрахме този път, просто няма как да го оставим. Крис ни учи всеки ден на любов и себеотдаване и на това да си до ближния си винаги, независимо какво се случва. Има много семейства, които се разделят вследствие на такива случаи. Единият от двамата не може да се справи със ситуацията и напуска дома, обикновено това е бащата. Нас това ни сплотява засега и се надявам и занапред да е така. Благодарна съм, че имам точно това семейство, този мъж, тези деца и всички са около мен и ми помагат. Крис чувства любов, има нужда от любов и е много емоционален. Понякога аз съм нервна, скарвам му се, че не иска да заспи, и той усеща, веднага започва да се мръщи и да плаче. Имали сме моменти на отчаяние. Човек минава през всички тези емоции трудно, плакали сме, но в крайна сметка разбираш, че трябва да продължиш и да се радваш на това, което имаш.


Всяка помощ е добре дошла! Всеки, който иска да помогне на лъчезарния Крис, може да го направи чрез платформата „Хелп Карма”, кампанията „Мечти за Криси” (helpkarma.com) https://helpkarma.com/campaign/mechti-za-krisi-11 или на банковата сметка на майка му Николета Василева – BG12STSA93000018966575.

Да помогнем на Лили

Лилия Йорданова е с последна степен на хронична бъбречна недостатъчност

Младата жена се нуждае спешно от животоспасяваща операция. Лилия Йорданова е с единствен трансплантиран преди 21 години в Пакистан бъбрек, функцията на който през последните две години прогресивно се влошава, достигайки до последна степен на хронична бъбречна недостатъчност.

Мнението на лекарите е, че в това състояние до 2-3 месеца Лилия трябва да бъде трансплантирана преди настъпване на по тежки увреждания на целия организъм, причиняващи необратими последствия.

У нас в листата на чакащи за трансплантация на бъбрек вече са повече от 1000 болни, а на година се правят само по 3-4 операции.

Единственият шанс за връщане на Лилия към пълноценен живот е трансплантация на бъбрек в чужбина. Сумата, която е необходима за това, е непосилна за семейството й, тъй като само операцията струва 30 000 долара.

Затова близките на Лилия се обръщат с молба за помощ в събирането на средствата. Ако имате желание и възможност да помогнете, данните на дарителската сметка на Лилия Сашева Йорданова са:  

Банка ДСК: 02/0000000025343318 USD
IBAN: BG 41STSA93000025343318
BIC: STSABGSF
02/0000000025343306 BGN
IBAN: BG 74STSA93000025343306
BIC: STSABGSF

Фотографът Стефан Марков представя изложбата си „Джаз“

Насладете й се в столичната галерия „Арте” през Европейския месец на фотографията

Фоторепортерът на агенция „Булфото“ Стефан Марков представя втората си самостоятелна фотоизложба на тема „Джаз” в елитната столична галерия „Арте”, продължение на изложба “Джаз в Банско“ от август 2015 година в Банско.


В около 30 фотоса, с формати от 30/40 до 50/70,  са представени едни от най-изявените чуждестранни музиканти, гостували в България през последните години – Бени Голсън, Чайна Моузес, Джос Стоун, Били Кобъм, Кенди Дълфър, както и българските им колеги Милчо Левиев, Живко Петров, Камелия Тодорова, Васил Петров, Христо Йоцов, Хилда Казасян, Стоян Янкулов-Стунджи и други.
Фотоизложбата “Джаз“ е осъщесвена с финансовата подкрепа на агенция „Булфото“, любезното съдействие на галеристките  Гергана Борисова и Антоанета Джонева от галерия „Арте” и фирмите „Домейн Бойар” и “Jameson Irish Wiskey”.


Стефан Марков се занимава с фотография повече от половин век. С фото журналистика се занимава от 1995 година във вестник и списание „За жената”, а последните 10 години е фоторепортер в агенция „Булфото“. От миналата година е член на Асоциацията на професионалните фотографи.
Интересът му към джаз датира още от годините на Милчо-Левиевия „Джаз фокус 65“ и традиционните, но вече несъществуващи Софийски джаз прегледи. Оттогава са и първите любителски снимки на джаз музиканти, сред които са и фотосите от първите изяви на Камелия Тодорова, Христо Йоцов, Марио Станчев. „Акустична версия“, показани за първи път във фотоиложбата на „Булфото“ на фестивала „A to Jazz” през 2011 година в Докторската градина.


Тази изложба е третата самостоятелна на фотографа след изложбите „Архитектурни върхове”  в град Оряхово през 2014, посветена на архитект Станчо Белковски и
„Джаз в Банско” през 2015 година. Има участия в общите изложби на „БГ Пресфото”, Клуба на фоторепортера, Асоциацията на професионалните фотографи, изложбите на агенция „Булфото” - „Джаз в галерията“ в Музейна галерия за модерно изкуство, на фестивала „A to Jazz” и изложба от пленер в Ивайловград.

Фотосите могат да бъдат видени от 13 до 24 юни 2018 година в галерия „Арте”, улица „Бузлуджа” № 31, София

Стефан Димитров пише четири години „Сънят на Пилат”

Точно  24 часа след рождения ден на композитора Стефан Димитров – 28 май, в зала „България” ще бъде световната премиера на симфоничната му творба  „Сънят на Пилат”,  вдъхновена от книгата на Булгаков „Майсторът и Маргарита”.

Авторът е писал произведението си повече от четири години.Той самият признава, че го обмисля близо четири десетилетия. Просто е отлежавало в ума и сърцето му, докато не получил подтик да го напише.



Замислената като балет творба ще прозвучи под палката на маестра Любка Биаджони цу Гутенберг в изпълнение на нейния оркестър София Симфоникс и хор с диригент Георги Еленков.  На 29 май в зала „България”, а на 13 юни в Античния театър в Пловдив.

Входът и за двете събития е безплатен, защото проектът, представен от фондация „Ценности” и Националният фонд „Култура”,  се финансира с подкрепата на „Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018”, BEGEEXPO,  ДСК, LEGAL MEDIATOR.

„Писах „Сънят на Пилат” в продължение на четири години, а пък книгата съм я чел преди 40, споделя Стефан Димитров.-  Не мога да кажа защо точно сега, но романът на Булгаков ми стои в главата. Когато го прочете човек не може да го забрави. За мен е невероятен. Има хора, които не го харесват. Обаче въпросът е как я тълкуваш и какво разбираш, защото това е сюжетна и многопластова  книга.  И какво изваждаш на бял свят. На мен ми допадна това, че любовта побеждава даже и смъртта!”.



Според автора на „Сънят на Пилат”, който е един от най-добрите композитори на поп и филмова музика,  написването на симфонична творба се оказало сериозна работа. „Без един много добър музикант - Пламен Велинов. Без него едва ли щях да успея да я завърша. Начинът, по който работим си мислехме, че е „мързелив”, а той се оказа по-трудоемък. Аз го свиря на един синтезатор, нося му го и му давам. Той го претворява с други, семплирани звуци, използвайки възможностите на компютъра.  Обработваме го – метър по метър, както се строи магистрала.

По този начин го докарахме до три части – AETERNITAS, LUX AETERNA и MISERICORDIA PRO NOBIS, защото произведението „Сънят на Пилат” е не само инструментална композиция, а  е балет. То има либрето, което аз съм написал. За него съм се вдъхновил от романа на Булгаков и от там нататък би трябвало някой Божи ден да се случи на сцената като балет. Защото повече от музиката е много танцувална,   балетна.

Втората част е най-изразителна,  в нея се срещат Майстора и Маргарита, запознават се, влюбват се и така до смъртта му. Това просто трябва да се изиграе.  Двамата да изтанцуват едно па де дьо и да последват аплодисменти.

В произведението участва хор, който действа малко като гръцките хорове в античните трагедии. Майстора и Маргарита са обречени и те го знаят, защото любовта им е толкова силна,  просто нямам как да свърши с щастлив край.  В музиката звучи една тема като предчувствие, че нещо ще се случи с тези двама души.  Те изведнъж се влюбват.

Маргарита има апартамент, домашна прислужница и високопоставен съпруг, когото не обича, макар да има уреден бит. Майстора живее в един сутерен и там пише своята книга, в която твърди, че Исус съществува.  Неговата книга я обругават всички критици, той я чете на глас на Маргарита и тя му дава сърцето си. И накрая го изпращат в лудница, защото един съсед иска да му вземе сутерена и в психиатрията Майстора умира. Затова втората част се нарича LUX AETERNA - „Вечна светлина”, защото утвърждава, че вечната светлина е любовта”.

На традиционния въпрос на кого е посветил „Сънят на Пилат”, Стефан Димитров отговаря със смях „На Бойко Борисов! В последно време всичко е посветено на него”. Но после става сериозен - Посветен е на любовта!"

Banner 468 x 60 px