Вход
обновено 8:22 PM EET, Nov 20, 2017

България трябва да се специализира във високоинтелектуални IT продукти

Светлин Наков, съосновател на Софтуерния университет

Блокчейн технологиите създават една нова икономика.

Той има повече от 20 години опит в технологичната индустрия като софтуерен инженер, предприемач и преподавател. "Живее в София и работи като Вдъхновител на Софтуерния университет", това е само част от визитката на Светлин Наков. Днес той е един от най-добрите специалисти в ИТ индустрията у нас и съосновател на Софтуерния университет в София.

Светлин Наков продължава да развива идеите си и да стига все по-далеч. Само преди дни започна мащабна инициатива за най-малките в цялата страна. Мечтае някой ден България да се превърне в „Силициевата долина“ на Европа (бел. ред. "Силициевата долина" е водещ център за високотехнологични иновации в САЩ).

За тенденциите в ИТ сектора, образованието на програмистите, блокчейн технологиите и криптовалутите, Economic.bg разговаря с преподавателя и предприемач Светлин Наков.

- Софтуерният университет започна мащабна инициатива за обучение по програмиране в цялата страна. Има ли интерес към и нея и трудно ли е да се организира подобна идея?

- Това е един много позитивен за България проект, в който целта е да се ангажират млади хора, предимно ученици от страната, които да се запалят по програмирането. Това е професия, която не е за всеки, но пък е хубаво да дадем възможност всеки да пробва и сам да установи харесва ли му да пише код, да програмира и има ли този стил на мислене, необходим за инженерните дисциплини. Идеята е хората да се запалят, защото това е една професия на бъдещето и на настоящето, която е доста перспективна. Тя започва с едно запалване, когато на човек му стане интересно започва да се занимава, да търси ресурси и първите стъпки са най-ключови. При старта е хубаво да има човек до теб, който да ти покаже как се прави, ако възникне проблем - как се решава, тъй като онлайн обучението е подходящо за по-напреднали. Затова ние направихме толкова много усилия да включим в програмата цели 38 града, включително и малки като Ботевград, Дупница и Петрич.

Обучението е от осем присъствени занятия с инструктор, който ние сме подбирали много внимателно. На места това са по-будни учители, а на други са местни професионалисти от индустрията. Ние влязохме в партньорство с общините, с училища. Вложихме значими усилия в този проект и седем души сме ангажирани с него от юни месец насам.

Този проект еволюира и мрежата от обучителни центрове всяка година се разраства. Беше сложно да се намерят качествени преподаватели, които едновременно имат технически знания, но по-важното е да имат лекторски умения, както да го има елементът на вдъхновение. Основаната част е именно те да запалват хората, защото за осем часа ние няма как да ги научим да станат експерти. За набирането на такива кадри разчитаме на мрежата, която Софтуерният университет е разработил и на много места преподават най-добрите наши студенти.

- Ще се разраства ли проектът Ви в следващите си издания?

- В градове с под 10-15 хил. души няма да има достатъчно участници. Мисля си, че в тях дори ще е по-ефективно да се осигури някакъв транспорт. Очаквам да се развива, но не двойно. Може да се включат и няколко общини, в които до момента не сме успели. Всъщност една от тези общини, в които не успяхме да реализираме проекта, беше Сандански. Не успяхме да намерим преподават там, въпреки че много търсихме.

Получихме много силна подкрепа от общините и от местната власт като цяло. Някои от занятията дори се провеждат в общински сгради и зали. Тук е мястото да благодарим на тези общини, кметове и общински съвети. Защото в крайна сметка София си има всичко, но на регионално ниво нещата не са така.

- Софтуерният университет започна много нови програми и обучения. Кои са най-новите тази година?

- От тази година имаме две нови програми - SoftUni Creative, която е за графичен дизайн и въобще дигитални изкуства и Blockchain технологии – индустрия, която се развива експоненциално и не е просто да си купиш bitcoin, а върху технологията, която стои зад тези неща. Тази технология е много обещаваща и решава проблема на децентрализацията на всякакви услуги и продукти. С две думи, когато ползваме блокчейн там няма собственик. Например – ако направиш резервационна система, базирана на блокчейн, там директно хотелът и човекът, който почива в този хотел, се свързват без да има посредник и това обещава да промени много индустрии. Това е една от посоките, която наскоро стартирахме, въпреки че не е чак толкова шумно както дигиталното изкуство.

Софтуерният университет тръгна с идеята да дадем алтернатива на университетите. Тази идея ни е все по-малко интересна. Не искаме да се конкурираме с другите университети, а просто да дадем едно допълващо обучение с фокус към практиката. Тръгнахме от програмиране, но вкарахме дигиталния маркетинг, изкуства, обучения за деца и вече търсим новите технологии, които предстои да бъдат хит и ще я променят през идните години.

- Кои са най-търсените IT позиции от фирмите?

- Най-търсени са програмистите, не защото са най-голям брой, защото най-трудно се попълват. Програмисти с различни технологии – това са фронт енд програмисти, които правят потребителски интерфейс за уеб и мобилни приложения и бек енд, които са фокусирани в данните на приложенията и тяхната обработка и цялостни софтуерни инженери. Има и нишови специализации като машинно обучение, компютърна графика, блокчейн технологии и т.н. За мен на първо място са програмистите, после IT специалисти – системни администратори, специалисти по облачна инфраструктура и излизайки по-широко това са специалисти за кол центровете.

- Растат ли заплатите в сектора или той се пренасити и компаниите ги замразиха?

- Заплатите традиционно са високи и те не могат да растат безгранично, защото тогава бизнесът няма да е в състояние да ги плаща. Това, което се случва е, че в някои специфични области, където са необходими много високи познания и умения, има феноменални заплати от типа на десетки хиляди на месец. Давам пример с Machine learning (елементи на изкуствен интелект) и второто са блокчейн. В тези области входното ниво е много високо и вярвам, че България може да се позиционира именно в тези неща, а не в уеб сайтове и приложения на килограм. Да правим неща, свързани с много по-високо интелектуален продукт. Това е и посоката на Софтуерния университет. В индустрията също го има този момент на придвижване от ниската добавена стойност към по-високата, където правим собствени сложни продукти.

- Стартирахте инициатива, основана на биотехнологиите. Как очаквате да се развие тя?

- Да, аз в момента поглеждам и към биотехнологиите там, където медицината среща програмирането. Блокчейнът е където икономиката и финансите срещат програмирането, а дигиталното изкуство е където маркетингът и изкуствата срещат програмирането.

Иска ми се това да се развива в България, но мисля, че е много рано да се говори за това, защото в страната ни има 10-20 души, които се занимават с тях. Въпреки че тази общност е много малка, аз се опитвам да изградя и да привлека експерти, но не мисля че това е нещо, което в близките месеци или година може да се развие. 

Една от водещите посоки по света е следната – взимаш си материал от ДНК и го изпращаш на дадена лаборатория, тя ти извлича ключови елементи от генома и въз основа на тях се правят био статистически и други анализи с най-съвременни средства. С тях могат да се установят неща като това от коя етническа група принадлежиш, кои са ти роднини, имаш ли индианска нишка в себе си или не и доколко процента. Може да се разбере предразположеност към определени заболявания, защото има научни доказателства, че определени гени обуславят определени предразположености. Другото е персонализиран спорт тоест за какви спортни активности са подходящи за твоето тяло и генетика. Анализите са много интересна и перспективна област. Световните прогнози са тази индустрия много да порасне. Пазарът е много голям, но сложното нещо е, че не е за всеки, тъй като не е като да направиш сайт, където хващаш и кликаш в wordpress. Това е интересно като читателите като посока, но не мога да се похваля с постижения, защото в момента поглеждаме към тази технология.

- Финансовата система се променя и блокчейн е в основата. Ще има ли нов финансов свят, какво да очакваме?

- Трудно е да се каже това. Първо трябва да различаваме криптовалутите от блокчейн. Блокчейн е технология, като общо взето дава непроменима база от данни, в която ти просто може да записваш. Например – този е платил толкова пари на другия и това е непроменимо, не може да се върне назад. Второ блокчейнът премахва посредниците в много индустрии, което действително има стойност и не е балон. При криптовалутите се надува балон и няма две мнения по въпроса. Зад една валута каквато и да е тя било то долар, било по-малка валута – това реално е икономика, валутата е изражение на икономиката. Доверието се създава от това, че държавата гарантира, че тези долари някой ще ги ползва, ще ги търси и ще ги приема. При bitcoin не е така. Аз лично повече харесвам ethereum, защото зад нея стои реална икономика, икономиката на умните договори. Това е начин две страни да се договорят по дигитален път и след това блокчейн мрежата изпълнява тези договори автоматизирано и непроменимо. С две думи, ако аз и ти сложим по 1000 лв. и се уговорим, че мачът Левски-ЦСКА като свърши, ако Левски бие аз печеля иначе си ти, това го слагаме в блокчейна и когато се случи е непроменимо, няма посредник, няма Комисия по хазарта и т.н. Това създава една стойност и една нова икономика и наистина има смисъл.

- Криптовалутите ли са бъдещето и имат ли бъдеще?

- Имат бъдеще, но дали са бъдещето това вече е малко пресилено.

http://www.economic.bg/bg/news/8/balgariya-tryabva-da-se-spetsializira-vav-visokointelektualni-it-produkti.html

Banner 468 x 60 px