Вход
обновено 6:20 PM EET, Nov 24, 2017

Стоил Кошов – Пазителят на историческата памет за въздигане достойнството и силата на българския дух

Първи ноември е ден за почит на предците ни будители - книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало. Почитаме делото на      българските просветители, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух,  стремеж към образование и книжовност.

 Един от будителите, които остави светла диря е Стоил Кошов  просветител, познавач  и  разпространител на най-важните български светилници в миналото,  настоящото и в бъдещето - читалищната дейност, библиотечното и музейно дело - вседържатели на националната памет, принадлежност, достойнство и патриотизъм.  Стоил Кошов е личността и човекът, когото цялата Разложка околия нарича “ живата история на град Белица и региона“.

През 2017 година излезе от печат автобиографичната книга  "Моята съдба и надежда" , съхранила десетилетия събираните и записвани "бележки" за етнографските особености, историческото и фолклорно  богатство  на беличкия край,които той представя в своята "Селищна монография за Белица". Целта на този огромен многогодишен труд е "да не изчезне едно ценно битово наследство-етнографско и историческо "градивно" за бъдещите изследователи",както казва авторът е градивното от миналото - за да имаме пълноценно настояще и светло бъдеще!

 Стоил Кошов   е роден  на 9 август 1920 година в род на просветени хора, родолюбци с непокорен дух.

 Той е човек с разностранни интереси  и способности на историк, етнограф, краевед, археолог, театровед, журналист, художник, поет и писател.

 Прадядо му Анани Кошов през 1850 г. е сред първите  учители - занаятчии.

 Ходил във Влашко, изучил занаят и бил заможен. Този прадядо Анани е бил и ктитор на черква, а ликът му бил изписан пред входната врата на храма. Дядо му   е Уста Илия, майстор, дюлгерин. Баща му Йосиф Кошов е бил кмет на Белица, добре образован, владеел три чужди езика.

 Йосиф Кашов  бил авторитетен човек и в опасните времена около 1944 г.  се явил парламентьор между местното  население и партизаните, като не допуснал никакво кръвопролитие при „слизането“ им в Белица. Брат му Захари Кошов е войвода на беличка чета.

Интересът на Стоил Кошов към народното поетично творчество се поражда в най-ранните му детски години. Завършва основно образование в Белица, през 1936-39 г. учи в занаятчийското училище в Самоков.  Но не спира да се образова през целия живот. Завършва три национални курса по естрада и театър и национален библиотекарски курс.

От 1949 г. в продължение на над 30 години Стоил Кошов е секретар-библиотекар на читалището в Белица. Предавано от поколение на поколение това ценно богатство е съхранено и  до днес.

 Читалище "Георги Тодоров - 1885" в Белица е средището на културния живот на града, под неговия покрив се раждат новите идеи, оттук започват гражданските инициативи на жителите на града. Читалището е една от най-активно работещите културни институции на територията на общината.

 

Свързано изображение

Най- динамичните му творчески години  са  1950-1951 г. когато едновременно създава ансамбъл за песни, танци (неотменим първенец на фестивали и събори), поставя първите постановки  в театъра, започва да развива библиотеката и да записва белички народни песни.

Още от своето основаване читалището в Белица, като публична институция, работеща за и със своята общност, чрез разнообразните си форми на работа - библиотеки за деца и за възрастни, школи и кръжоци, сказки и вечеринки, лекционни беседи, местни обреди и обичаи, певчески и танцови  фолклорни групи, обществени формирования и др. ,  е естествения и единствен на територията на град Белица и общината  духовен център в който са привлечени деца, младежи и възрастни хора от всички социални, здравни и етнически слоеве на  населението.И до днес улиците на Белица се озвучават от талантливите изпълнители, съхранили  певческият белички дух. Още се пеят песните останали като  покълнато зрънце от миналото,

Песни, които са пеят  на седянки.  И до  днес можеш да се потопиш в  неповторимата атмосфера, да се докоснеш до духа, които са оставили предците ни. Дух които само може да обедини  поколенията независимо в коя точка на света са се  разпръснали-

Резултат с изображение за Читалище Белица

Фолклора-отзвук от миналото и чуден зов  на настоящето!

Беличките самородни таланти   са  бисери в съкровищницата на националното ни фолклорно богатство.  

Във фонотеката му има събрани над 500 песни. Записва и спомени на над 200 души за исторически събития от минали години.

Тайствените обреди, обичай  и традиции, които са оставили работливите,честни партриоти. И до днес се усеща духът на тия люде. Както ги нарича Стоил Кошов "Моите убави люде" родени и прекарали живота си в родната Белица! Възрастта им бе от 70-90 год.,а спомените записани от 1950-1990 г.

През 1959 година започва да събира и материали  за музейната сбирка, която се открива десет години по късно.

Подготвя и създаване на музей в специална сграда. 

 

      Резултат с изображение за музей Белица

 Пътеписът „Господова пътека“, разказите „Пролет в Белица“ и  „Моите убави люде“ извън всякакво съмнение се равняват до произведенията на класиците на българската литература, познавачи на народната душевност Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков.

Изследванията за беличаните-сподвижници на Васил Левски, е пример за професионализъм, като при изготвяне на труд за дисертация.  Възхищение буди разработката - изследване за „Прякорът в езиковата практика в Разложко“ личният пример на Стоил Кошов за проучване на първите заселници, за съдбата на селището. Белица и жителите му през вековете   от древността до днес е пример за отдаденост на делото - да узнаем кои са предците ни, да се  гордеем с тях  и да добием сили и смелост за опазване на национална памет – сега и утре!

Не можем да забравим и будителите, които са напуснали  по своя воля Белица  и региона и продължават да поддържат беличкият дух.

Те продължават будителската си дейност и до днес  независимо в коя точка на света живеят, те носят несломимият български, белички дух.

 

Последно променена вСряда, 01 Ноември 2017 05:58
Banner 468 x 60 px