Вход
обновено 7:33 PM EET, Dec 12, 2017

Социологическо проучване "10 години членство на България в ЕС: равносметка и перспективи"

Десет години след приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС, българите остават едни от най-големите еврооптимисти, възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи и ангажименти и имат по-рационално отношение към общоевропейските решения по актуални проблеми. Опитът отключва и някои евроскептични настроения, но към момента те остават в сянката на позитивните нагласи.

Това показват резултатите от представително проучване на Алфа Рисърч, проведено по поръчка на Представителството на ЕК в България, в периода 16 – 25 септември 2017г. сред извадка от 1021 души.

От влизането на България в ЕС през 2007г. досега, одобрението за членството се запазва в рамките на 50 на сто, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки. През целия десет годишен период най-силни еврооптимисти са  по-младите български граждани, с по-високо образование, активност и мобилност, които са се възползвали най-пълноценно  от предимствата на членството: жителите на столицата и големите градски центрове, поколенията до 40-годишна възраст, високо образованите, икономически активните и хората с доходи над средното равнище. И обратно, по-скептични са възрастните жители на малките населени места, по-ниско образовани, икономически неактивни или заети с неквалифициран труд.

Както в началото на членството, така и сега като най-важни предимства хората продължават да възприемат шансовете, които свободното движение на хора предоставя. Тук е и най-значимият ръст в оценките за ползата от европейското членство - възможностите за пътуване в страни от ЕС  нарастват  от 15% през 2008г. до 49% през 2017г.; шансовете за образование в тях бележат двоен ръст - от 4% през 2008г. до 10% през 2017г.; а за  намиране на работа, троен ръст - от 6% през 2008г. до 22% през 2017г.

Същевременно, резултатите от уменията и усилията на България да извоюва позиции пред европейските си партньори, се оценяват по-сдържано: 36% смятат, че гласът на страната се зачита в ЕС, 35% - че тя има по-голяма тежест при международни търговски преговори. Това, заедно с по-ниските оценки за ползите в личен план, продиктувано основно от запазващото се неравенство в доходите, са в основата на все още ниското европейско самочувствие на българите. Факт е, че ако през 2007г. всеки четвърти българин се е чувствал европеец, през 2017г. така се чувства всеки трети, но 66% все още нямат такова самочувствие.

Съществена динамика претърпява и оценката за най-сериозните предизвикателства пред ЕС и пред България като негов член. Налице е изместване на фокуса от подчертано икономически притеснения през 2007г. към преобладаващо политически през 2017г., и особено, към въпросите на сигурността. Така например, през 2007г. българите открояват като водещ проблем пред Евросъюза конкуренцията от икономики извън него (47%), което днес, въпреки продължаващия ръст на азиатските икономики, тревожи значително по-малко хора (35%). Дори и да остават нерешени значителна част от икономическите проблеми, те са изместени на по-заден план от актуалните теми на борбата срещу тероризма (65%), общоевропейската имиграционна политика (ръст от 15% до 49%), обща външна политика и политика по сигурността (ръст от 30% до 44%), взаимоотношенията ЕС – Русия (36%).

Цялата информация можете да намерите в източника: https://ec.europa.eu/bulgaria/news/public-opinion-poll-10-years-bg-in-eu_bg

 

Banner 468 x 60 px