Вход
обновено 7:33 AM EET, Jan 17, 2018

Проф. д-р Христо Пимпирев: Наричат Антарктида „бялата любовница” – там има връзка с други светове

Христо Пимпирев е роден през 1953 г. в София. Професор по геология в Софийския университет. Ръководи ежегодните национални научни експедиции до Антарктика. Учен със световна известност, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др. Той е първият българин, развял българското знаме на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. 

-Проф. Пимпирев, как сте след последното премеждие на Антарктида, когато се разболяхте от пневмония?
-В прекрасно здраве съм. Това беше една вирусна бронхопневмония, която излекувах с много силни антибиотици и когато се върнах в България вече нямах никакви проблеми. Това премеждие беше неприятно за мен, защото трябваше да се прибера една седмица по-рано от Антарктида и се наложи да прекъсна научната си програма. Още месец след като се върнах заминах за Аляска, където беше съвещанието на държавите изследващи Арктика и Антарктика. Бях там една седмица, температурите бяха минус 30 градуса. По пътищата имаше табели – „Внимание, бели мечки!”.


-Как се грижите за здравето си?
-Всеки ден ходя бързо поне по 10-12 км. Минавам по 15 хиляди крачки и се чувствам отлично. Маршрутът ми е в Борисовата градина, тъй като работя в ректората на Софийския университет. Отивам в кабинета, свалям сакото, обличам тениска, обувам маратонки и тръгвам за около час и половина. Това го правя почти всеки ден, когато имам свободно време. В събота и неделя, ако нямам ангажименти съм на Витоша. Планината ни е под носа и всеки трябва да се възползва от това богатство.
-Какво присъства на трапезата ви?
-Когато съм си тук, избягвам да ям месо, защото в Антарктида не може без месо. Наблягам на плодовете и зеленчуците, които там са оскъдни. В началото когато дойдат провизиите имаме, но те свършват бързо и единственият начин да поддържаш енергията в организма е с месото, което там е много хубаво – от Аржентина, откъдето е прочутото аржентинско телешко.
-Човешките отношения, на място като Антарктида, са подлежени на голямо изпитание?
-Това е основният стресиращ фактор в Антарктида. Не толкова студа, ветровете, виелиците и снеговалежите. Основното там е изолираността. Ние сме затворено общество.


-Като в Биг Брадър?
- Да, само че в Биг Брадър, на който не му харесва го изгонват, а при нас дори да не ти харесва някого, трябва да живееш с него. Животът на Антарктида няма нищо общо с тази глезотия, с лукса, който имат и с алкохола, който се лее. Най-важното там е всички да сме здрави. Там не ходят супер мъже и супер жени. Там сме екип, работим всички заедно и всеки зависи от другия. Гледа се преди всичко човекът, който ще идва да е с лек характер и с чувство за хумор, да е свикнал да живее далеч от семейството. Има хора домошари, които сутрин отиват на работа, а вечер се прибират, обуват си пантофите и сядат пред телевизора, или отиват на ресторант, на кино. За Антарктида човек трябва да се лиши от всички тези благинки на цивилизования живот.
-Споделихте, че всички усещания са необичайни там?
-Така е. Това е друг свят. Все едно сме на друга планета. Това е мястото до което се стига най-трудно. Първо летиш десетки часове, после преминаваш най-бурните води на земята. Обстановката там е съвсем необичайна, няма дървета, има само ледници, черни скали... Все едно си на марс, неслучайно там правят изпитанията за космическите полети именно на Антарктида. Но пък, който обича девственото на природата, изпитва удовлетворение, че е там и че е част от тази природа, че може да живее в хармония с нея. Много от полярниците, които са там се влюбват в този континент. Неслучайно го наричат – „бялата любовница”, към която непрекъснато искат да се върнат. Не „бялата съпруга”, а „бялата любовница”.
-Сънищата какви са?
-Много по-реални са! Говорил съм и с психолози, и с хора които изучават сънищата. Мисля, че има някаква връзка с друг свят, защото и там е друг свят. Неслучайно като отиваме казваме, че тръгваме към друго измерение. Характерно е, че там се сънуват починали близки хора. Явяват се като живи в сънищата и това е необяснимо. Това се случва не само на мен, а и на мои колеги. Даже моят приятел – писателят проф. Боян Биолчев, написа една книга – „Антарктида – окото на космоса”. Той видя действително, че мястото има някаква връзка с друг свят и описа как е сънувал починалите си родители, които са влезли в стаята и е разговарял с тях.
-Всички там мислите и за хората около себе си, какъв щеше да е животът ни, ако и тук беше така?
-Да, затова казвам, че Антарктида е модел на бъдещето общество. Там го няма егоизма, няма я завистта. Отношенията между хората са много по-чисти. Да, човекът е хищник, но всеки един хищник в природата живее в хармония с нея. Храни се с други животни, но само дотолкова, колкото да оцелее, докато ние избиваме животните за собствено удоволствие. Ние се правим „блага”, които после изхвърляме и с които замърсяваме средата, в която живеем, защото правим свръхпроизводство. Това е заради ламтежа към печалба, към свръхбогатство. Природата е по-силна от нас и тя ще ни го върне. Така че трябва да гледаме напред, да мислим за бъдещето поколение, защото иначе трябва да напуснем тази планета. Притеснявам се от този ламтеж за блага, които са в излишък. Те не ни трябват толкова, а и не са разпределени поравно. Всички говорят за бежанците в Европа, но някой да каже колко души умират от глад в Африка и какви бежански вълни има там и то провокирани от глада.


-Общувате ли с пингвините на ледения континент?
- Общуваме, разбира се. Те са коренните жители и са много любопитни. Имало е непрекъснато случки. Наблюдаваме ги непрекъснато. Виждаш и други хора освен като нас двукраки, те са различни, те са като едни деца - катерят се по ледения склон, спускат се по корем като на пързалка, скачат, редят се на редичка, пак се качват. Точно като едни деца са. Много са любопитни. Нещо ако правиш по лодката, по шейната те идват любопитни, пипат с клюна да видят какво се случва. Имахме една случка много отдавна при първата експедиция, когато намерихме пингвин със счупено краче. Пингвина Гошо го нарекохме. Превързахме го и го оставихме в лечебницата да не избяга и да не пострада отново. Искахме да му даваме храна, но не взимаше абсолютно нищо от нас. Даже му ловяхме живи рибки от морето, но той извика приятелката си, която дойде и му носеше храна 20 дена всеки ден. Когато го излекувахме го пуснахме и те двамата си заминаха. След това всеки ден ни чакаше на плажа. Когато си тръгнахме на другата година, той беше пак там и ни чакаше. Те са много интересни същества, от които можем да се поучим. Една двойка пингвини е почти за цял живот, ако не се случи някакво нещастие с единия от двамата.
- Политиците ни има ли какво да научат в условията на Антарктида?
- Могат да научат да живеят по-нормално, по-човешки и да знаят, че не благата правят щастлив човек. Щастлив човек става когато има приятели, когато знае че може да се подпре на тях. Когато живее в хармония с природата, а не да гледа в паничката на другия и да се изяжда от завист и егоизъм. Има политици, които са идвали на Антарктида – президентът Георги Първанов и Соломон Паси също.

 

Проф. Христо Пимпирев издаде нова книга преди 26-ата си полярна експедиция

В книжарниците вече е най-новата книга на доайена на българската антарктическа програма проф. Христо Пимпирев: „Антарктида – студеният юг”. Тя излезе на 4 декември.
Проф. Пимпирев е председател и учредител на Българския антарктически институт, директор на Националния център за полярни изследвания и ръководител на ежегодните български полярни научни експедиции. Той води първата българска експедиция в Антарктида през 1987 г.
„Антарктида - студеният юг” представлява фотоалбум и поетичен разказ за „Бялата любовница”. Книгата отбелязва четвъртвековния юбилей на България като полярна страна, която заедно с още 28 държави управлява Антарктида - т.е. 1/10 от Земята.
Луксозното двуезично издание предлага на любознателните читатели информация за всички досегашни експедиции, последни данни за полярната ни база, както и уникални снимки от Антарктида.
В книгата ще намерите и разказ за достигането на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. проф. Пимпирев става първият българин, стъпил на най-южната точка на Земята като член на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот.
На българския полярен изследовател са кръстени: „Пимпирев ледник” и „Пимпирев бряг” на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, където се намира българската полярна база.
В книгата „Антарктида - студеният юг” има и пълен списък и снимки на хората, благодарение на които България е уважавана полярна нация - всички участници в българските експедиции на базата „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън.

 

 

Последно променена вНеделя, 10 Декември 2017 09:59
Banner 468 x 60 px