Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019

Светла от "На линия сме": Помагам на децата да се справят с дрогата

Светла от "На линия сме" е участник в Акселератора на ПРОМЯНАТА 2018 заедно с още 11 стартиращи социални предприемачи, които са намерили решение на проблеми на децата и младежите в България.

Акселераторът е двумесечна интензивна обучителна програма, базирана на специализирани безплатни обучения и индивидуални консултации, които помагат на социалните предприемачи да подобрят своите решения и своя бизнес план.

Той е част от процеса на селекция в конкурса ПРОМЯНАТА - най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп, която се осъществява в партньорство с фондация Reach for Change България. 


 

Нетърпелива съм да я оставя да ни разкаже за себе си...

Здравейте! Казвам се Светла Иванова, на 46 години – бивша наркоманка, настояща студентка по психология и майка на 14-годишно дете.

Преди година и половина областнияt управител адв. Иванка Баева във връзка инициатива за превенция на употребата на наркотици ме покани да проведем срещи с учениците в средните училища в Габровска област. 

Да им разкажа за моя житейски път в света на наркотиците. Интересът, който децата показаха по време на срещите и след тях, беше изключително показателен за мен.

Аз имах какво да им кажа, те имаше какво да ме попитат и да ми споделят. И аз имах способността да им бъда от полза. Последва участието ми в предаването „Ничия земя” .

Отзвукът и интересът към  мен беше поредното доказателство, че съм уцелила болезненият ритъм на проблема, аз пулсирах с него. Усетих, че имам „инструмент”,  който трябва да усъвършенствам и да използвам в битката за живота. Така започна да се оформя идеята за моя проект.

Запитах се, какво им липсва на децата? Най-малкото: някой, който да отговори на въпросите им; някого, на когото биха искали да ги зададат; някой, който да ги изслуша и да ги разбере; някого, на когото да не се страхуват да се доверят.

Разбира се, аз нямам физическата възможност да обиколя всяко едно училище в България, но пък онлайн платформата, която предвижда проектът „На линия сме”, ще представлява едно защитено пространство за споделяне, в което всяко дете ще бъде свободно да сподели своята лична история или разсъждения по проблема с наркотиците, без да се притеснява. Без да разкрива своята самоличност, без да бъде укорявано и обиждано.

Онлайн чатът ще отговаря на техните въпроси и ще насочва при нужда и изявено желание към съответстваща на проблема специализирана помощ.  Децата имат нужда да споделят, имат нужда да задават въпроси, но не го правят.

Понякога от страх, че няма да бъдат чути и разбрани. Понякога от страх от наказание. А понякога просто за да пощадят своите изморени, твърде ангажирани и затрупани с проблеми родители. Ето затова ще бъдем на линия!

Освен срещите с децата проектът предвижда и срещи с родителите на децата в начална образователна степен, на които да получат насоки - как и кога да започнат да разговарят с децата си за наркотиците, как да идентифицират употребата и как да реагират при установена такава.

И най-важното – да не се срамуват да търсят помощ, да не си въобразяват, че могат да се справят сами, защото в повечето случаи това би могло да задълбочи проблема.

Вие сте част от Акселератора на ПРОМЯНАТА 2018. Какво е за Вас тази възможност?

Проектът „На линия сме” е създаден за превенция на употребата на наркотици от деца и младежи в юношеска възраст. Инициатор и създател съм аз, но разбира се, има и други хора, които ме подкрепят. Помагат ми, споделят и коригират, когато е необходимо, моите идеи.

Щастлива съм, че проектът ми е участник в Акселератора на ПРОМЯНАТА. Обучението, което ни предоставя тази уникална инициатива, е безценно, то структурира и оформя нашите проекти, учи ни как нашите прекрасни идеи да достигнат и да помогнат на повече деца. Огромен респект и сърдечно БЛАГОДАРЯ на целия екип и всички, които стоят зад тази инициатива!

Децата често чуват, че наркотиците и алкохолът са нещо много опасно. Вие как им обяснявате сериозността на проблема?

За съжаление, информацията, която получават от възрастните, личния пример, който им даваме, и информацията, идваща от връстниците им и от улицата, е твърде противоречива и объркваща. Аз избягвам да им обяснявам неща, които те вече знаят.

Просто се старая да ги направя съпричастни на моите лични преживявания. Споделям им какво ми струва на мен една, на пръв поглед безобидна детска постъпка, и колко трудно, а често и невъзможно е понякога да се измъкнеш жив от капана на зависимостта.

Какви методи използвате, за да помагате на младите хора, техните родители и учители?

Аз не използвам някакви специални методи. Моят метод е съпреживяването, припознаването, разбирането, изслушването, съвета и напътствието. Това е, просто е. Нарича се общуване без морализаторски тон.

Искам децата да видят себе си в мен, а родителите и учителите да видят своите деца в мое лице и своите семейства в моето. Искам да бъда червената лампичка, която да светне в главите на всички.

Защо не трябва да се притесняваме да потърсим помощ?

Няма нищо срамно в това да те „налази” демона. Никой не е застрахован, аз бих казала, всеки е еднакво застрашен в днешно време, когато дрогата е навсякъде около децата ни, човърка любопитството им и е почти неуловима. Трябва всички да са наясно, че непотърсена навреме помощ, може да е фатална по един или друг начин за всички членове на семейството.

Как общуването е по-лесно - чрез онлайн платформата или чрез живите срещи?

Всеки вариант има своето преимущество при общуването. Онлайн платформата може да гарантира анонимността на децата, решили да споделят свои лични преживявания и впечатления, да зададат въпроси, които биха се притеснявали да поставят при директен контакт. 

От своя страна, живият контакт носи един изключително силен емоционален заряд. Малко хора биха останали безразлични, чувайки от първо лице истории на хора, преминали през ада на наркотиците. Такива срещи провокират мисленето и въпросителните, които изникват в детското съзнание, не са малко.

Разкажете ни някоя среща, която е оставила траен отпечатък в съзнанието ви.

Не бих си позволила да коментирам конкретни случаи на своя глава. Знаете ли, аз съпреживявам всяка една детска история, но се старая да не допускам трайни отпечатъци в съзнанието си.

Чувство за самосъхранение, нали ме разбирате?! Най-много се натъжавам, когато дечица търсят помощ и съвет, заради някого от родителите си, в смисъл, че не детето има проблем, а самото дете е идентифицирало проблем с някого от близките си. Тъжно е, защото в такива ситуации е много трудно да бъдеш изцяло полезен.

http://uspelite.bg

Banner 468 x 60 px