Вход
обновено 2:50 PM EET, Jan 20, 2020

Страци Кулински: Тук същестува наистина прогресивна среда

Страци Кулински е доказан професионалист с международен бизнес опит и умения да работи в мултинационални организации и среди. Неговата професионална кариера се простира над двадесет години в създаване и изграждане на пазарна стойност за медиите, телекомуникациите и високотехнологичните компании из Европа, в Северна и Южна Америка, Африка и Азия, и с назначения в Лондон, Вашингтон, Москва и Силициевата долина край Сан Франциско. Преди да поеме президентския пост в Американския университет в България, Кулински е ръководил дивизията за международно корпоративно развитие в TiVo, Силициевата долина, САЩ, където започва работа през 2008 г. От 2001 до 2008 е работил в Intelsat във Вашингтон, като последната позиция, която е заемал там е свързана с бизнес развитие и разработване на нови продукти. Преди това е работил за Merill Lynch в Лондон и Metromedia International Inc.

Той е един от първите студенти, прекрачили прага на Американския университет в България при откриването му през 1991 година и завършили през 1995. Страци завършва АУБ със специалност „Бизнес администрация“ и има магистратура по бизнес администрация от престижното училище Уортън в Университета на Пенсилвания. Страци Кулински е и първият, който представя своята история под формата на видео интервю за нашата рубрика „Защото избрах България“ След дълги години на професионални успехи в чужбина, преди шест месеца Страци Кулински се завръща в България, за да застане начело на АУБ, чийто възпитаник е и самият той.

Страци: Тъй като минаха доста години, честно казано, истинската причина наистина беше свързана с работата. Аз имах една страст със студентска радиостанция тук в Благоевград, в Американския университет. Тя съществува все още и се казва радио „Аура“.  Беше първата частна радиостанция в България и четири години хвърлихме много труд и усилия в нея. Когато завърших имаше една американска компания, която имаше намерения да ни купува. Те направиха предложения за работа на мен и на моя съученик, основателят на радиото - Христо. С него заминахме в Сочи, в Русия, където управлявахме една нова радиостанция и след няколко месеца успешно развитие на проекта там, аз отидох в Москва да ръководя най-голямата радиостанция на компанията, а пък той замина за Санкт Петербург също в голяма радиостанция. И така от едно доста авантюристично начало се разви моята четиригодишна кариера в радиото. Тогава се занимавах с мениджмънт на радиостанции, с turnaround на различни радиостанции в Русия, в Грузия, в Прибалтика, в Латвия, Литва, Естония, дори и в Чехия.

Нещата от живота понякога се развиват не по план и както бях толкова ентусиазиран за радиобизнеса в един прекрасен ден след четири години тук, в радио „Аура“ в Американския университет и още четири години в Русия, когато човек вижда, че може би донякъде разбира същността на материята, става малка скучно. И аз имах нужда от нови предизвикателства и това е тема в живота ми – винаги трябва да има нещо, за което не съм подготвен и нещо, към което да се стремя. Тогава реших да уча магистърска степен.

Погледнах кои са най-добрите университети в света за подобно начинание и отдох в University of Pennsylvania. Те имат известно училище, което се казва Wharton. Там прекарах две години като наистина нямах представа къде ще се озова след това. Пробвах да съм инвестиционен банкер, бях в Merrill Lynchпрез лятото.

Пробвах да работя пак с медийни компании и накрая общо взето избрах да съм в най-голямата сателитна компания за комуникации Intelsat, която е във Вашингтон, но работех по цял свят. Там общо взето отговарях за развитието на техните видео и телевизионни продукти за големи разпространители като Time Warner, Fox и т.н. Там изкарах може би седем – осем години почти. След това пак ми стана скучно и реших да подхвана нещо по-различно, което е повече свързано с потребителския сегмент. Така се озовах в компанията TiVo, които са пионерите в технологиите за записване на телевизионни програми. Те започнаха като consumer product, но след това се развиха като софтуерна услуга и като cloud services. С тях бях почти седем години, осем по-точно.

Там отговарях за цялото им международно развитие, като започнем от партньорствата с дистрибутори и големите кабелни и сателитни оператори по света, и също и за някои от лицензионните сделки на компанията, както лицензирането на нашите продукти, така и лицензиране на продуктите на доставчици за наше ползване.

Бях наистина голям късметлия, че можех да работя на различини континенти, с различни компании, правителства и други организации. Винаги търсех да науча нещо ново. Сега от шест месеца съм тук, в университета, където продължавам да се уча и съм много доволен, понеже тук съществува наистина прогресивна среда, много космополитна среда. Имаме хора от над 40 различни държави – студенти, преподаватели, администрация. Тази международна нишка, ако мога така да я нарека, в моята кариера и в това, което на мен ми е интересно, намирам също тук, в Благоевград. Надявам се като президент на университета да мога да помагам на студентите, които сега учат и завършват по същия този начин, по който университетът е помагал на мен с начина на мислене, с възможностите, с контактите, които се създават.

Прибрах се единствено и само заради Американския университет. Аз нямах никакви планове да се връщам в България. Не защото не харесвам България, напротив. Просто имах много интересни предизвикателства на други места. Светът е голям, има различни възможности. Когато се случиха нещата през последните няколко месеца, имаше нужда от ново ръководство в университета, а аз бях в настоятелството последните две три години. Помислих доста сериозно дали мога да помогна на университета и прецених в крайна сметка, че може би най-добрият вариант, поне за мен, е да се опитам да направя този скок.

Аз през годините поддържах много връзки с България. Идвах на всеки три-четири месеца последните 20 години, така че четири-пет пъти през годината бях в България. Определено е по-различно, когато си тук по-голямата част от времето, но затова пък Американският университет ми дава винаги много мотивация и ме зарежда с енергия именно заради това, че има хора от различни части на света и донякъде е един оазис на независимото мислене, на предприемаческия дух, на енергията, която студентите донасят от толкова различни части на света.

 

Kaто се върнах първо ми беше студено, беше януари. Имаше сняг и като се преместих от Калифорния това беше малко трудно за мен, но свикнах много бързо. Някои от моите приятели ме питат как е да се върнеш в България и аз им казвам: Аз донякъде съм в България, но донякъде съм навсякъде по света, защото аз имам семейство и във Вашингтон, и в България, и приятели в Калифорния, така че за щастие имам възможност да пътувам и да прекарвам време на различни места. Дори когато съм тук в България, пак подчертавам - университетът е едно уникално място, което наистина има много предимства, които много други места в България не притежават и това е този международен дух, тази отвореност към света. Моята политика и политиката на ръководството на университета в момента е да подсилваме все повече тези връзки с бизнеса, с правителствени организации, с неправителствени организации и да се фокусираме върху това, университетът да е все по-отворен и все по-инклузивен за идеи и за партньорства.

Ако някога сте в Благоевград, заповядайте! Нашият комплекс е отворен за посетители всеки ден, през цялото време и ние ще се радваме да ви видим.

uspelite.bg

Последно променена вЧетвъртък, 11 Август 2016 18:23

Banner 468 x 60 px