Вход
обновено 1:10 PM EET, Jan 16, 2018
Драгомира Иванова

Драгомира Иванова

 Главен редактор  "Здраве". Работи на Балканите от 2012г.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205305593103531/

Петър Стоянов награди млади историци

АВТОР МАГДАЛЕНА ГИГОВА

 

Фондация „Ценности” раздаде призовете на 10-ия Национален исторически конкурс на тема „Семейни и родови истории от времето на комунистическия режим”


"Голямото противоречие е между баничката от 15 ст. и липсата на каквато и да е индивидуална свобода. Нищо не струва баничката от 15 стотинки ако ти отнемат достойнството", каза президентът


За десети юбилеен път фондация „Ценности” награди ученици, писали задълбочени разработки по дадена тема.  От 1998 година насам благотворителната организация на Антонина Стоянова организира Национален исторически конкурс.  Участниците в него до този момент са повече от 1600.
 
Научната надпревара е част от мрежата Eustory, която обединява исторически конкурси от всички европейски столици. Нейният представител Мигел Барос присъства в Балната зала на бившия Царски дворец - Национална художествена галерия, където бе официалната церемония.


 
Президентът Петър Стоянов по традиция връчи отличията на класираните на първите три места, които освен  диплом получават и солидната за един гимназист сума от 1000 лева. Призьорите (ако говорят приличен английски) могат да участват и в семинарите на Eustory,  които се провеждат в различни европейски страни.
 
Тази година по темата  „Семейни и родови истории от времето на комунистическия режим” 36 участници предадоха 30 разработки, в които проследяват и изследват фамилното развитие, променено или прекъснато от тоталитарната машина.
 
Журито с председател проф. д-р Любомир Огнянов присъди първа награда на Данаил Влахов от ППМГ „Добри Чинтулов” – Сливен за  работата по темата „Съдбата на потомците на сливенските текстилни индустриалци след национализацията”, с научен ръководител д-р Момчил Методиев.
 
Две разработки заслужиха втора награда -  „Един живот” с автор Мелис Мехмед и научен ръководител Юлия Чортленева от СУ „Христо Смирненски” село  Черноочене, област Кърджали и „Тръгват си без шум”  на Елисавета Петрова от Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон” – Велико Търново с научен ръководител Славка Проданова.
 
Журито призна заслугите на цели три научни труда за третото място. Дечо Павлов от 91-ва НЕГ „Проф. Константин Гълъбов” с научен ръководител Константин Узунов е проследил пътя „От офицерския елит и битките за Отечеството до незнайния гроб – потъпканата чест на една българска фамилия”.
 
„По паважа на комунизма в град Кърджали” разхождат читателите Милица Гечева и Момчил Траянов от СУ „Отец Паисий” с научен ръководител Кирил Гогов.
 
„Да чуем гласа на историята. Проучване в село Мерданя” е  донесло третата награда на Владислав Борисов от  Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон” – Велико Търново с научен ръководител Бистра Стефанова.
 
„Датата на конкурса не е избрана случайно”, заяви водещата на церемонията и основен двигател на конкурса Петя Георгиева. - Тя е в унисон с темата „Семейни и родови истории от времето на комунистическия режим”  и е възможно най-близкия почивен ден до 14 декември, когато през 1989 година за първи път бяха издигнати антикомунистически лозунги и се проведе първата обсада на парламента в посттоталитарните времена”.  
 
Президентът Петър Стоянов, който лично връчи дипломите на класиралите се на първите три места, поздрави участниците в конкурса, техните преподаватели и научни ръководители заяви: „Тази година темата е особено интересна „Семейни и родови истории по времето на комунистическия режим”.


 
Работейки по тази тема със сигурност сте се сблъсквали с чувства като посткомунистическа носталгия. По времето на комунизма хората от моето поколение бяха млади и сме склонни да омаловажаваме крайностите, които тази система предлагаше, защото младостта е свързана с романтизъм и хубави спомени.
 
Ще ви кажа две-три неща, които звучат по-делнично ,за да стигнат до съзнанието на повече млади хора. Представете си ,че по времето на комунизма, вие които идвате от Търново, Ловеч и Добрич, нямате право да живеете на друго място, освен там, където сте се родили. Можете да живеете в София, ако се ожените за софиянка.
 
По времето на комунизма на избори гласувахме само за една партия. Някои от вас ще се изсмеят. Имаше само една бюлетина и ние пускахме само нея. БКП печелеше с 99,99%.
 
Представете си, че искате да си купите кола. Събрали сте пари, но трябва да чакате минимум 10 до 15 години за автомобил съветско производство, направен по прототип на Фиат отпреди 30 години – Жигули или Лада.
 
Представете си, че не можете да критикувате никого и нищо в тази система. Днес можете да кажете по радиото ,че не сте съгласни с министър-председателя, да пишете срещу президента в интернет. Това не можеше да се случи. Да подобно волномислие арх. Чанков от Пловдив лежа 7 години в затвора. И то за безобидни вицове. А Сашо Сладура, любимият на софийската бохема цигулар, бе пребит в концлагера, който комунистите цинично наричаха Слънчев бряг.
 
Разказвам тези прости истории от времето на комунизма, за да разберете от какво сме се отървали. Разбира се, на вас ще ви кажат, че баничката тогава е струвала 15 стотинки. Това е голямото противоречие. Противоречието между баничката от 15 ст. и липсата на каквато и да е индивидуална свобода. Нищо не струва баничката от 15 стотинки ако ти отнемат достойнството, ако не можеш да мислиш и да говориш това, което ти искаш, ако не можеш да се реализираш както ти искаш”.
 
Представителят на Eustory Мигел Барос подкрепи в изказването си Петър Стоянов като подчерта, че и в родната му Португалия има носталгия по фашисткия режим от 60-те години на ХХ век и че проучванията на младите хора помагат нацията да се пребори с промъкващите се призраци от миналото. Той сподели, че над 90 хиляди ученици от 26 страни в Европа са участвали в историческите конкурси, част от които е и организираният от фондация „Ценности”.
 
Председателят на журито проф. Любомир Огнянов развесели присъстващите с констатацията, че когато през 1998 година е проведен първият конкурс повечето  участници в днешния още не са били родени.
 
Награди за научно ръководство получиха д-р Момчил Методиев, Юлия Чортленева, Красимир Узунов и Славка Проданова.
 
Партньори и спомоществуватели на Националния исторически конкурс са Национален дарителски фонд „13 века България”,  Център за политически диалог Петър Стоянов”, „Евротех”, Министерството на образованието и науката, Софийска платформа, Съюзът на българските учители,  Сдружението на преподавателите по история в България.
 
След финалните снимки и безброй селфита с Антонина и Петър Стоянови, учениците разгледаха експозицията в Националната художествена галерия  с платна на стари майстори, изобразяващи исторически пейзажи от България.
 
Антонина Стоянова с изненада откри три картини на своя вуйчо Веселин Стойков, чиято творба за Априлското въстание е присъствала и в учебниците по история.  

Проф. д-р Христо Пимпирев: Наричат Антарктида „бялата любовница” – там има връзка с други светове

Христо Пимпирев е роден през 1953 г. в София. Професор по геология в Софийския университет. Ръководи ежегодните национални научни експедиции до Антарктика. Учен със световна известност, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др. Той е първият българин, развял българското знаме на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. 

-Проф. Пимпирев, как сте след последното премеждие на Антарктида, когато се разболяхте от пневмония?
-В прекрасно здраве съм. Това беше една вирусна бронхопневмония, която излекувах с много силни антибиотици и когато се върнах в България вече нямах никакви проблеми. Това премеждие беше неприятно за мен, защото трябваше да се прибера една седмица по-рано от Антарктида и се наложи да прекъсна научната си програма. Още месец след като се върнах заминах за Аляска, където беше съвещанието на държавите изследващи Арктика и Антарктика. Бях там една седмица, температурите бяха минус 30 градуса. По пътищата имаше табели – „Внимание, бели мечки!”.


-Как се грижите за здравето си?
-Всеки ден ходя бързо поне по 10-12 км. Минавам по 15 хиляди крачки и се чувствам отлично. Маршрутът ми е в Борисовата градина, тъй като работя в ректората на Софийския университет. Отивам в кабинета, свалям сакото, обличам тениска, обувам маратонки и тръгвам за около час и половина. Това го правя почти всеки ден, когато имам свободно време. В събота и неделя, ако нямам ангажименти съм на Витоша. Планината ни е под носа и всеки трябва да се възползва от това богатство.
-Какво присъства на трапезата ви?
-Когато съм си тук, избягвам да ям месо, защото в Антарктида не може без месо. Наблягам на плодовете и зеленчуците, които там са оскъдни. В началото когато дойдат провизиите имаме, но те свършват бързо и единственият начин да поддържаш енергията в организма е с месото, което там е много хубаво – от Аржентина, откъдето е прочутото аржентинско телешко.
-Човешките отношения, на място като Антарктида, са подлежени на голямо изпитание?
-Това е основният стресиращ фактор в Антарктида. Не толкова студа, ветровете, виелиците и снеговалежите. Основното там е изолираността. Ние сме затворено общество.


-Като в Биг Брадър?
- Да, само че в Биг Брадър, на който не му харесва го изгонват, а при нас дори да не ти харесва някого, трябва да живееш с него. Животът на Антарктида няма нищо общо с тази глезотия, с лукса, който имат и с алкохола, който се лее. Най-важното там е всички да сме здрави. Там не ходят супер мъже и супер жени. Там сме екип, работим всички заедно и всеки зависи от другия. Гледа се преди всичко човекът, който ще идва да е с лек характер и с чувство за хумор, да е свикнал да живее далеч от семейството. Има хора домошари, които сутрин отиват на работа, а вечер се прибират, обуват си пантофите и сядат пред телевизора, или отиват на ресторант, на кино. За Антарктида човек трябва да се лиши от всички тези благинки на цивилизования живот.
-Споделихте, че всички усещания са необичайни там?
-Така е. Това е друг свят. Все едно сме на друга планета. Това е мястото до което се стига най-трудно. Първо летиш десетки часове, после преминаваш най-бурните води на земята. Обстановката там е съвсем необичайна, няма дървета, има само ледници, черни скали... Все едно си на марс, неслучайно там правят изпитанията за космическите полети именно на Антарктида. Но пък, който обича девственото на природата, изпитва удовлетворение, че е там и че е част от тази природа, че може да живее в хармония с нея. Много от полярниците, които са там се влюбват в този континент. Неслучайно го наричат – „бялата любовница”, към която непрекъснато искат да се върнат. Не „бялата съпруга”, а „бялата любовница”.
-Сънищата какви са?
-Много по-реални са! Говорил съм и с психолози, и с хора които изучават сънищата. Мисля, че има някаква връзка с друг свят, защото и там е друг свят. Неслучайно като отиваме казваме, че тръгваме към друго измерение. Характерно е, че там се сънуват починали близки хора. Явяват се като живи в сънищата и това е необяснимо. Това се случва не само на мен, а и на мои колеги. Даже моят приятел – писателят проф. Боян Биолчев, написа една книга – „Антарктида – окото на космоса”. Той видя действително, че мястото има някаква връзка с друг свят и описа как е сънувал починалите си родители, които са влезли в стаята и е разговарял с тях.
-Всички там мислите и за хората около себе си, какъв щеше да е животът ни, ако и тук беше така?
-Да, затова казвам, че Антарктида е модел на бъдещето общество. Там го няма егоизма, няма я завистта. Отношенията между хората са много по-чисти. Да, човекът е хищник, но всеки един хищник в природата живее в хармония с нея. Храни се с други животни, но само дотолкова, колкото да оцелее, докато ние избиваме животните за собствено удоволствие. Ние се правим „блага”, които после изхвърляме и с които замърсяваме средата, в която живеем, защото правим свръхпроизводство. Това е заради ламтежа към печалба, към свръхбогатство. Природата е по-силна от нас и тя ще ни го върне. Така че трябва да гледаме напред, да мислим за бъдещето поколение, защото иначе трябва да напуснем тази планета. Притеснявам се от този ламтеж за блага, които са в излишък. Те не ни трябват толкова, а и не са разпределени поравно. Всички говорят за бежанците в Европа, но някой да каже колко души умират от глад в Африка и какви бежански вълни има там и то провокирани от глада.


-Общувате ли с пингвините на ледения континент?
- Общуваме, разбира се. Те са коренните жители и са много любопитни. Имало е непрекъснато случки. Наблюдаваме ги непрекъснато. Виждаш и други хора освен като нас двукраки, те са различни, те са като едни деца - катерят се по ледения склон, спускат се по корем като на пързалка, скачат, редят се на редичка, пак се качват. Точно като едни деца са. Много са любопитни. Нещо ако правиш по лодката, по шейната те идват любопитни, пипат с клюна да видят какво се случва. Имахме една случка много отдавна при първата експедиция, когато намерихме пингвин със счупено краче. Пингвина Гошо го нарекохме. Превързахме го и го оставихме в лечебницата да не избяга и да не пострада отново. Искахме да му даваме храна, но не взимаше абсолютно нищо от нас. Даже му ловяхме живи рибки от морето, но той извика приятелката си, която дойде и му носеше храна 20 дена всеки ден. Когато го излекувахме го пуснахме и те двамата си заминаха. След това всеки ден ни чакаше на плажа. Когато си тръгнахме на другата година, той беше пак там и ни чакаше. Те са много интересни същества, от които можем да се поучим. Една двойка пингвини е почти за цял живот, ако не се случи някакво нещастие с единия от двамата.
- Политиците ни има ли какво да научат в условията на Антарктида?
- Могат да научат да живеят по-нормално, по-човешки и да знаят, че не благата правят щастлив човек. Щастлив човек става когато има приятели, когато знае че може да се подпре на тях. Когато живее в хармония с природата, а не да гледа в паничката на другия и да се изяжда от завист и егоизъм. Има политици, които са идвали на Антарктида – президентът Георги Първанов и Соломон Паси също.

 

Проф. Христо Пимпирев издаде нова книга преди 26-ата си полярна експедиция

В книжарниците вече е най-новата книга на доайена на българската антарктическа програма проф. Христо Пимпирев: „Антарктида – студеният юг”. Тя излезе на 4 декември.
Проф. Пимпирев е председател и учредител на Българския антарктически институт, директор на Националния център за полярни изследвания и ръководител на ежегодните български полярни научни експедиции. Той води първата българска експедиция в Антарктида през 1987 г.
„Антарктида - студеният юг” представлява фотоалбум и поетичен разказ за „Бялата любовница”. Книгата отбелязва четвъртвековния юбилей на България като полярна страна, която заедно с още 28 държави управлява Антарктида - т.е. 1/10 от Земята.
Луксозното двуезично издание предлага на любознателните читатели информация за всички досегашни експедиции, последни данни за полярната ни база, както и уникални снимки от Антарктида.
В книгата ще намерите и разказ за достигането на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. проф. Пимпирев става първият българин, стъпил на най-южната точка на Земята като член на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот.
На българския полярен изследовател са кръстени: „Пимпирев ледник” и „Пимпирев бряг” на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, където се намира българската полярна база.
В книгата „Антарктида - студеният юг” има и пълен списък и снимки на хората, благодарение на които България е уважавана полярна нация - всички участници в българските експедиции на базата „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън.

 

 

Излезе новата книга на д-р Атанас Михайлов - "Какво забравят лекарите"

Смятате ли, че в днешно време при много лекари има тенденция за често изписване на антибиотици и лини лекарства дори при децата? Не мислите ли, че може да има друг "безболезнен" начин, който отново да води до оздравяване, но по по-"безболезнен" начин? Ако да, значи сте на мнението на д-р Атанас Михайлов. Според него са необходими нови практически решения, а голяма част от тях всъщност са дадени от медицинската наука и бегло са упоменати дори в учебниците.

Ето защо той решава втората му книга от поредицата "Моята практика" да посвети именно на онези медицински решения, които събират прах някъде или са "заметени под килима". Изданието носи името "Какво забравят лекарите" и ще бъде налична по книжния пазар от 27 ноември тази година, като за разпространението ѝ ще се погрижи издателство "Изток - Запад".

Д-р Атанас Михайлов е лекар-хомеопат и фитотерапевт с 26-годишна практика. Успоредно с успешната си лекарска дейност повече от две десетилетия дава своя принос за популяризирането на природолечението в неговата цялост. Завършил е медицина, специалист е по вътрешни болести, но почти не използва конвенционалните средства за лечение, освен в изключителни случаи. Автор на книгите "Въведение в природолечението. Моята практика" (2010, "Изток-Запад") и "Здравословно отслабване. Хранене и здраве" (2011, "Изток-Запад").


Откъс от книгата
"Скъпи читатели, много от вас не само са чели първата ми книга, но и използват препоръчаното в нея. Когато обаче посетят личния си лекар или специализиран кабинет им се струва, че получената оттам рецепта и моят подход са несъвместими. Струва им се, че трябва да избират между "алтернативно" и "официално" лечение, което нерядко ги плаши. Целта ми в тази книга е да покажа, че това не е вярно и да дам повече кураж на тези, които не са мои пациенти. Подходите не само са съвместими, но основното предложено от мен е част от медицинската наука, която по ред причини е потънала в забрава. Грешното усещане се дължи на факта, че в конвенционалната практика обичайно се стартира с високо технологично лечение, като се пренебрегват ред медицински оправдани по-меки варианти, пренебрегват се страничните ефекти на медикаментите, често се забравя и връзката между болестите. За съжаление, в условията на масовото здравеопазване това трудно ще се преодолее.

Вие обаче имате право на активно участие в лечебния процес, това дори се поощрява (или поне така се твърди) от здравните организации. Затова можете смело да обсъждате с колегите прочетеното в тази книга (освен обособената част "Моята практика"). Редно е да получите аргументирани отговори за странични ефекти, прогнози и взаимодействия. В медицината всичко е свързано, въпреки че близо сто години се налага пазарният подход: "за всяка болка – точното хапче". Затова сега разглеждам по-подробно именно причинно-следствените връзки. Съобразяването с тях, постигнато с вашето активно участие, е гаранция за успешно лечение.

Що се отнася до даденото в частта "Моята практика", разбира се, можете да го прилагате и като профилактика, и паралелно
с друго назначено лечение, както прилагате и препоръките от първата ми книга. Нещо повече, ще забележите, че немалка част от тях се препокриват с това, което биха могли да Ви предложат (но засега не го правят) и колегите. А средствата, попадащи под определението "алтернативни", са категорично безвредни и ограничени до минимум, съвместим с целите на книгата.
Бъдете здрави!"

Мистични картини представи художникът Димитър Свиленов-Микерин

Специален гост на събитието беше певицата Кристина Димитрова

Художникът Димитър Свиленов-Микерин представи 20-ата си юбилейна изложба в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви” на ул. „Московска” 5. Част от картините му са триизмерни, рисувани със специална техника, а гостите се насладиха на ефекта като наблюдаваха платната с 3D очила. Картините, които са рисувани в медитация в село Царичина, ще бъдат изложени до 8 декември в галерията под наслов „Порталът” – откровение за смисъла на живота.


Новите му творби са рисувани с любов и носят позитивност и добро настроение.
„Светът ще става все по-духовен, чист и спокоен след 2017 г.”, казва художникът. „Да не забравяме, че сме длъжни да правим добро и да даряваме - това е мисията на човеците. Когато правиш добро, то се увеличава многократно и се връща при теб”, казва художникът.


Когато той рисува, не знае какво ще се получи накрая. Като е в медитация, вижда картината едва след като я завърши. Критици от Виена казват за него, че Свиленов развива нов тип изкуство, непознато до момента – изкуство на духа. През последните години Микерин казва, че светът ще стане по-добър, когато започнем промяната от нас самите.


Тъй като човечеството влиза в духовна ера, е нужно да се замислим за смисъла на съществуването си, да сме внимателни в отношенията помежду си, да ценим културата си и да пазим природата.

 

СНИМКИ ХАЙЛАЙФ

Banner 468 x 60 px